Р Е
Ш Е Н
И Е
№
гр. Елин Пелин, 04.10.2019 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Районен съд Елин Пелин, Пети състав, в публично заседание на осемнадесети
септември през
две хиляди и
деветнадесета година в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: РОСИЦА ТОДОРОВА
при секретаря Стефка Славчева,
като разгледа докладваното от съдията гр.д.
№ 65 по описа за 2019 година на РС Елин Пелин и за да се произнесе, взе
предвид следното:
Предявен е иск с правно основание
чл.422, ал.1 от
Ищецът „П. К.Б.“ ЕООД прави
изявление, че се отказва да търси претендираните с подаденото заявление лихви за забава в
размер на 8,79 лева поради липса на материален интерес.
Ответникът Л.С. В. не е открит на известните по делото
адреси, поради което с оглед проведена процедура по чл.47, ал.6 от ГПК му е
назначен особен представител, който да го представлява – адв.
Д.П. от САК. В открито съдебно заседание адв.П.
оспорва иска като неоснователен и недоказан по основание, като счита, че по
делото липсват доказателства, които да установяват, че заявените претенции са
изискуеми в посочените размери.
Районен съд Елин Пелин, като
прецени събраните по делото доказателства
и ги обсъди във връзка с доводите
на страните съгласно разпоредбата на чл.235, ал.2 от ГПК, приема за установено
следното от фактическа страна:
Видно от приложеното ч.г.д. № 371/2018 г. по описа на
Районен съд Елин Пелин, въз основа на подадено на 09.05.2018 г. заявление по
чл.410 от ГПК в полза на „П.и к. Б.” ЕООД е била издадена Заповед № 311 за
изпълнение на парично задължение от 11.05.2018 г., с която длъжникът Л.С.В. е
осъден да заплати на „Профи кредит България” ЕООД
сумата от 1390.95 лева, представляваща главница по договор за потребителски
кредит от 04.08.2017 г., сумата от 30.00
лева такси извънсъдебно събиране на вземането, 8,79 лева мораторна
лихва за периода от 05.09.2017 г. до 07.11.2017 г., ведно със законната лихва
върху главницата, считано от дата на подаване на заявлението в съда – 09.05.2018
г. до окончателното изплащане на вземането, както и направените деловодни разноски
в размер на 178,59 лева – включващи заплатена държавна такса и юрисконсултско възнаграждение.
В законоустановения
срок длъжникът по заповедното производство Л.С.В. не е открит на известните по
делото адреси, поради което на основание чл.415, ал.1, т.2 от ГПК съдът е
указал на заявителя „Профи
кредит България” ЕООД, че в едномесечен срок от
уведомяването може да предяви иск за установяване на вземането си. В дадения
едномесечен срок заявителят е предявил настоящия иск за установяване на
вземанията по заповедта, от което се установява съответно пасивната и активна
легитимация на страните, както и наличието на правен интерес у ищцовата страна от воденето на положителен установителен иск по смисъла на чл.422 от ГПК.
По делото е представен сключен между страните писмен Договор за
потребителски кредит № ********** от 03.08.2017 г., по силата, на който ищецът е предоставил на
ответника паричен заем в размер на 600.00 лева със срок на погасяване на 11
равни месечни вноски по 66,40 лева всяка, платими на 4-то число на всеки текущ
месец, съгласно приложен погасителен план с последна дължима вноска на 04.07.2018 г.; ГПР /годишен процент на
разходите/ – 49.88%; годишен лихвен процент 41,17%; лихвен процент на ден -
0,11%.; общо задължение по кредита: 730,40 лева. Закупен е и пакет от
допълнителни услуги от 660,55 лева, по който размерът на вноската възлиза на
60,05 лева. Общото задължение по кредита и по пакета от допълнителни услуги е 1390,95
лева, с общ размер на месечната вноска, включваща кредита и закупения пакет
допълнителни услуги, ведно с договорената лихва е 126,45 лева, платима на 4-то
число на месеца.
Представени са следните писмени доказателства: искане за отпускане на
потребителски кредит Профи кредит стандарт; два броя декларации; стандартен европейски формуляр за
предоставяне на информация за потребителските кредити; Общи
условия на „П. к. Б.” ЕООД към Договор за потребителски
кредит; платежно нареждане за плащане на сумата от 600.00 лева по сметка на Л.С.В.
от „П. к.Б.” ЕООД; извлечение по сметка по договор за кредит № **********; удедомително
писмо от „П. к. Б.” ЕООД до Л.С.В. за прекратяване на договора за кредит № ********** и обявяването му за предсрочно изискуем.
С оглед така
установената фактическа обстановка, съдът стигна до следните правни изводи:
Предявеният в срока по чл.415, ал.1 от ГПК, установителен иск е с правно основание чл.422, ал.1 във вр. с чл.415, ал.1 от ГПК. Искът е допустим, а разгледан по
същество е неоснователен, по следните съображения:
Налице е
правен спор между страните по делото за установяване съществуването на вземане
в общ размер на 1390.95 лева, произтичащо от сключен между ищеца - кредитодател и ответника – кредитополучател Договор за потребителски кредит №
********** от
03.08.2017 г.
Установява се от представения по
делото Договор за потребителски кредит №
********** от
03.08.2017 г., че с подписването му между страните е възникнала валидна
облигационна връзка в предвидената от закона форма -
чл.430, ал.3 от Търговския закон, съдържащ съществените елементи за този вид
договор, регламентирани с разпоредбата на чл.430, ал.1 от същия закон.
Вследствие сключения договор между страните, ищецът е поел задължението да
предостави на ответника уговорената с договора парична сума, а ответникът се е
задължил да ползва сумата и да я върне съобразно уговорен погасителен план.
Съгласно т.12.3 от Общите условия към договора
за кредит в случай, че длъжникът просрочи една месечна вноска с повече от
30 календарни дни, настъпва автоматично прекратяване на договора и
обявяване на неговата предсрочна изискуемост, без да е необходимо да се изпраща
на длъжника уведомление, покана, предизвестие и др.. Клаузата
на т.12.3 от Общите условия установява правото на кредитора да обяви предсрочна
изискуемост при посочените в нея предпоставки, но за да произведе действието си
тя следва да бъде съобщена на длъжника. В случая ищецът-кредитор представя по
делото уведомление адресирано до длъжника съгласно т.12.3. от Общите условия
към договора за кредит, с което му съобщава, че кредита е обявен за предсрочно
изискуем, но не се ангажират доказателства това изявление на кредитора да е
достигнало до длъжника, преди подаване на заявлението по чл.410 от ГПК.
Когато заявителят се
позовава на предсрочна изискуемост на целия кредит и предвид
разпоредбата на чл.422, ал.1 от ГПК, съгласно която искът за съществуване на вземането
се смята предявен от момента на подаване на заявлението за издаване на заповед
за изпълнение, настъпването на предсрочната изискуемост трябва да предхожда
образуването на заповедното производство. Ако фактите, относими
към настъпване и обявяване на предсрочната изискуемост, не са се осъществили
преди подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение, вземанията
не са изискуеми в заявените размери и не са възникнали на предявеното от
заявителя основание, като тези обстоятелства подлежат на доказване в хода на
исковото производство, образувано по реда на чл.422 от ГПК.
В случая ищцовото
дружество не е банка, а финансова институция по смисъла на чл.3 от ЗКИ, поради
което не се касае за сключен между страните банков кредит, но съгласно принципно
даденото в Тълкувателно решение № 4/2013 г., ОСГТК на ВКС разрешение за
необходимостта преди подаването на заявлението да се съобщи на длъжника
изявлението на кредитора, че счита кредитът за предсрочно изискуем, тълкуването
следва да се прилага не само за настъпване на предсрочната изискуемост на
задължения по договор за банков кредит /който по същността си е договор за
заем/, но и по отношение настъпването на предсрочна изискуемост на разсрочени
парични задължения по други договори, по които престацията
на кредитора е била изпълнена в цялост, а задължението на длъжника е
разсрочено.
Предвид изложените съображения, настоящият състав
приема, че и при вземания по договор за кредит с кредитор финансова институция
по смисъла на чл.3 от Закона за кредитните институции, съдържащ клауза за
предсрочна изискуемост при неплащане на определен брой вноски, предсрочната
изискуемост не може да настъпи автоматично, а се предпоставя
от изискването още преди подаване на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение на парично задължение, кредиторът да е уведомил длъжника, че се
възползва от правото си да обяви кредита за предсрочно изискуем и това
волеизявление трябва да е достигнало до длъжника, тъй като срокът за изпълнение
на задължението е съществен елемент от съдържанието на договора за кредит,
поради което за промяната му е необходимо не само наличие на договорна клауза,
но и изявление на кредитора, че се възползва от това свое право. Ето защо предварителна
уговорка в т.12.3 от Общите условия, че
при неплащане на определен брой вноски или при други обстоятелства кредитът
става предсрочно изискуем без да е необходимо уведомяването на длъжника от
кредитора, не може да породи действие, ако банката или финансовата институция,
изрично не е заявила, че упражнява правото си да обяви кредита за предсрочно
изискуем и това волеизявление да е достигнало до длъжника.
Както бе посочено и по-горе, по
делото липсват доказателства, че ищецът е уведомил ответника за
настъпилата предсрочната изискуемост преди депозиране на заявлението по чл.410 от ГПК.
От друга страна обаче, в хода на настоящото
производството се установява, че крайният падеж на вземанията е настъпил на
04.07.2018 г., а съгласно задължителната съдебна практика обективирана
в ТР № 8/2017 от 02.04.2019 г. по тълк.д. № 8/2017 г.
на ОСГТК на ВКС, при предявен по реда на чл.422, ал.1 от ГПК иск за
установяване дължимост на вземане по договор за
банков кредит поради предсрочна изискуемост е допустимо същият да бъде уважен за вноските с настъпил
падеж в хода на делото, дори ако предсрочната изискуемост не е била обявена на
длъжника преди подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение въз
основа на документ, като искът може да бъде уважен за вноските с настъпил падеж
към датата на формиране на силата на пресъдено нещо. ВКС излага в мотивите на решението, че дори
когато в производството не бъде доказано, че претендираното
вземане е изцяло изискуемо поради непредявената предсрочна изискуемост, то не
може изцяло да се отрече съществуването на вземането и да бъде отхвърлен изцяло
искът при безспорно установено неизпълнение на задължението по отношение на
вноските с настъпил падеж. ВКС е разяснил, че
предсрочната изискуемост на вземането по договор за кредит променя
изискуемостта на вноските, които не са подлежали на изпълнение преди датата на
настъпването й, но няма за последица изменение на основанието, от което
произтича вземането. Вноските с падеж преди датата на настъпване на предсрочната
изискуемост и вноските, станали предсрочно изискуеми, са вземания, възникнали
на едно и също основание - договора за кредит. По тези съображения ВКС е приел,
че позоваването на предсрочната изискуемост не е определящо за основанието на
претенцията, предявена по реда на чл.422,
ал.1 от ГПК. Правното основание,
на което се претендира изпълнение и на вноските с настъпил падеж и на предсрочно
изискуемата главница, е сключеният договор. Предсрочната изискуемост е подвид
на изискуемостта, която се предпоставя от всяка
претенция за съществуване на определено вземане, а изискуемостта е възможността
на кредитора да иска изпълнение на задължението.
В случая
обаче в заявлението за издаване на заповед за изпълнение, а в последствие и в
исковата молба претенцията на ищеца е в общ размер от 1390,95 лева и е заявена
като дължима сума за главница, която се претендира на основание настъпила предсрочна
изискуемост на кредита. От изложените обстоятелства в исковата молба и
представените писмени доказателства към нея се установява, че исковата сума
включва главница, лихви и възнаграждение за закупен пакет от допълнителни
услуги. Ищецът не е индивидуализирал ликвидните и изискуеми вземания по
отделните претенции нито към датата на твърдяната предсрочна изискуемост, нито към
датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение.
Съгласно ТР № 8/2017 на ОСГТК на ВКС от 02.04.2019 г. исковият процес по
реда на чл.422, ал.1 от ГПК е фаза на заповедното производство, инициирано със
заявление за издаване на заповед за изпълнение, с приложенията към което
заявителят - ищец следва да установи не само ликвидност, но и изискуемост на
вземането си. Недоказаното настъпване на предсрочна изискуемост на кредита не
препятства уважаването на иска за вече настъпилата изискуемост за падежните в
договора вноски по кредита и други акцесорни
вземания, след като са включени в представеното извлечение от счетоводните
книги. Не е необходимо тези вноски да бъдат посочени самостоятелно, отделно от
сумата, за която се претендира предсрочна изискуемост в исковата молба,
съответно в заявлението, за да бъде уважен искът, в съответствие с основанието,
на което е била издадена заповедта за изпълнение. Поради това няма пречка в
заявлението, съответно в исковата молба да бъде посочено като основание
неизпълнението на сключен договор за кредит и да бъде посочен общият размер на претендираната
главница, като само възнаградителните лихви и лихвите
за забава е необходимо да бъдат конкретизирани по период и размер.
Необходимо е обаче да са
налице общите предпоставки за редовността на исковата молба относно
индивидуализацията на процесното вземане. Всяко от
отделните вземания на кредитора, породено от сключения договор за кредит,
следва да бъде индивидуализирано със съществените му белези - главница, възнаградителна лихва, договорено или дължимо по закон
обезщетение за забава, неустойки, такси, застраховки и други, включени в общия
размер на претендираната в заявлението сума. Установителният иск, предявен по реда на чл.422, ал.1 от ГПК,
е обусловен от издадена заповед за изпълнение, поради което предметът на делото
е обвързан от основанието и размера на вземането, заявени в заповедното
производство. И тъй като в случая както в заявлението, така и в издадената
заповед за изпълнение главното вземане от 1390,95 лева е с посочено основание
„главница от неизпълнение на договор за потребителски кредит“ липсва
възможност за установяване в хода на исковия процес съществуването на вземания
с други основания, като договорни лихви, допълнителни възнаграждения и т.н.
Изложеното според настоящия състав обуславя неоснователност на предявения иск,
и като такъв следва да бъде отхвърлен изцяло.
С оглед отхвърлянето на главния иск, следва да се отхвърли и претенцията за
дължимост на законна лихва върху главницата, считано
от подаване на заявлението по чл.410 от ГПК – 09.05.2018 г. до окончателното ѝ
изплащане.
Поради отхвърляне на исковата претенция, на ищеца не следва да се присъждат
разноски в настоящото и в заповедното производство.
Мотивиран от гореизложеното, съдът
Р
Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ предявения от
".П. К. Б." ЕООД, ЕИК ….., със седалище и адрес на управление гр. С., бул.
Б…., бл. …, вх….иск с правно основание по чл.422
във вр.415 от ГПК за приемане за
установено по отношение на ответника Л.С.В., ЕГН ********** ***, че дължи на ищеца
сумата от 1390,95 лева /хиляда триста и
деветдесет лева и деветдесет и пет стотинки/ - главница по Договор за потребителски кредит №
********** от 03.08.2017 г., ведно със законната лихва върху главницата от
подаване на заявлението на 09.05.2018 г. до окончателното й изплащане, за което вземане е издадена заповед № 312 от 11.05.2018 г. за изпълнение
на парично задължение по чл.410 от ГПК по ч. гр. д. № 371/2018 г. по описа
на РС Елин Пелин като неоснователен и недоказан.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски окръжен
съд с въззивна жалба в двуседмичен срок от връчването
му на страните.
След влизане в сила на решението по настоящото дело
препис от него да се приложи по ч.гр.д.
№ 371/2018 г. по описа на РС Елин Пелин, като последното се върне в деловодството на РС Елин Пелин.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: