№ 445
гр. Търговище, 14.10.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ТЪРГОВИЩЕ, VI СЪСТАВ в публично заседание
на четиринадесети септември, през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:Вяра М. Панайотова
при участието на секретаря Красимира Ал. Кирилова
като разгледа докладваното от Вяра М. Панайотова Гражданско дело №
20213530100261 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл.341 и сл. от ГПК за делба на недвижим имот, във
фаза по допускане на делбата.
Постъпила е искова молба за делба на съсобствен недвижим имот - сграда, находяща
се в с.Братово, общ.Търговище, с идентификатор 06166.53.841.1, с площ от 192 кв.м.,
едноетажна, изградена в ПИ с идентификатор 06166.53.841 – държавна собственост,
подробно описани в молбата. Ищецът твърди, че съсобствеността между него и ответника е
възникнала на основание давностно владение, като ответника владеел, част от сградата, с
площ от 42 кв.м., включващи коридор, една стая и склад от 1992 год., а той владеел
останалата част с площ от 150 кв.м., включващи коридор и пет помещения, от 2007 год.,
когато ги закупил на търг с копюри на правоимащи лица за дялово участие в ТКЗС и от
тогава и до момента никой не бил оспорвал правата му. Тъй като страните не могли
доброволно да прекратят възникналата съсобственост ищецът моли съда да допусне делба
при квоти 150/195 ид.ч. за ищеца и 42/192 ид.ч. за ответника. В съдебно заседание поддържа
иска, чрез процесуален представител.
Ответника в срока по чл.131 от ГПК е депозирал писмен отговор на исковата молба,в
който оспорва предявения иск, като твърди, че не е на лице съсобственост между страните,
възникнала на заявените от ищеца основания. Твърди, че той е собственик на имота,
предмет на делба, като същия е владян от него повече от 30 години, тъй като там се е
помещавало Кметството на с.Братово и имота с АЧОС № 3907/01.12.2020 год. е актуван като
общинска собственост. Ответника оспорва, че ищеца е придобил собственост върху част от
1
сградата. Моли съда да постанови решение, с което да отхвърли иска за делба, ведно с
законните последици. В съдебно заседание поддържа доводите, изложени в отговора.
След преценка на събраните по делото доказателства,съдът прие за установено
следното: Видно от приложеното по делото гр.д. № 47/2020 год. на РСТ, същото е
образувано по молба на ищцата, с правно осн. чл.19, ал.3 от ЗЗД, с която същата е поискала
съда да обяви за окончателен предварителен договор за продажба от 13.05.2019 год., с който
е закупила от съвета на правоимащите притежатели на дялове в имуществото на ТКЗС
с.Божурка - бригада с. Братово (по нейни твърдения) административна сграда, с площ от 192
кв.м. с идентификатор 06166.53.841.1, построена в поземлен имот, с площ от 587 кв.м., с
идентификатор 06166.53.841 по кадастралната карта и регистри на с.Братово, която е
предмет и на производството за делба. Производството по посоченото гражданско дело е
било прекратено, поради липса на пасивна легитимация на ответника. От приложения към
гр.д. № 47/2020 год. нот.акт № 123, том X, дело 1944/2016 год. на СВ при РСТ се установява,
че ищцата е закупила от „АС-ИНТЕРКАР“ ЕООД гр.Омуртаг недвижимо имущество –
сгради, с различно предназначение, построени в стопанския двор на ТКЗС Братово, с
изключение на процесната административна сграда, като е безспорно по делото, че
продавача е придобил собствеността върху прехвърленото имуществото купувайки го при
проведени от ликвидационния съвет на ТКЗС Братово търгове. Видно от представените
писмени доказателства, приложени на л.10 – л.13 от делото ищцата е закупила от
правоимащи лица талони за дял от имуществото на ТКЗС с.Братово, но видно от разписките
същите нямат дата, поради което и не може да се установи кога е придобила талоните
ищцата. По делото няма и доказателства ищцата да е предявила претенции за получаване на
имущество на ТКЗС с.Братово на ТКЗС Братово на стойност съответстваща на стойността
на закупените от нея дялово. За твърденията на ищцата, че с тези талони е купила
процесната административната сграда още през 2007 год., липсват каквито и да било
писмени доказателства. Установява се, че през 2020 год. ищцата се е опитала да се снабди с
документ за собственост върху административната сграда, но се е установило, че за същата
има съставен АЧОС. Видно от приложения на л.30 АЧОС № 3907 ответника е актувал, като
частна общинска собственост на осн. чл.2, ал.1,т.7 от ЗОС, във вр. с § 28 от ПЗР към ЗИД на
ЗСПЗЗ административна, делова сграда с идентификатор 06166.53.841.1 със застроена площ
от 192.00 кв.м., едноетажна, конструкция масивна, построена през 1975 г., находяща се в
имот с идентификатор 06166.53.841 по кадастралната карта на с.Братово. Безспорно е по
делото, че към момента на предявяване на иска част от сградата се владее и ползва от
ищцата, а друга част се владее и ползва от ответника, чрез кметство с.Братово, като от
заключението на приетата съдебно-техническа експертиза се установи, че двете части са
реално обособени, като ищцата и ответника ползват определен брой помещения, но имат
отделни входове.
За да се допусне делба на определено имущество следва да се установи на първо
място, че подлежащото на делба имущество е съсобствено между страните, участващи в
делбата. Основния спор между страните по делото е дали имота е съсобствен, като ищцата е
2
заявила, че по силата на давностно владение повече от 10 години, ползвайки част от
административната сграда - пет помещения и коридор, с обща площ от 150 кв.м. е
придобила собствеността върху тях, като останалите помещения в сградата се владеели и
ползвали от Кметство с.Братово, от където и била възникнала съсобствеността между
страните. Ответникът изцяло е оспорил придобиването на част от сградата по давност, като
от своя страна твърди, че е изключителен собственик на цялата сграда, която като едва от
2019 г. - 2020 год. ищцата предявила претенции към част от административната сграда,
предприемайки действия по ремонт на помещения, смяна на дограма и т.н., ограничавайки
достъпа на ответника до тази част. Ответникът твърди, че в полза на ищцата не е изтекла
придобивна давност, тъй като същата не е упражнявала явно и необезпокоявано
фактическата власт върху част от сградата, без противопоставяне от страна на ответника.
След преценка на всички събрани по делото доказателства -гласни и писмени, прецени
поотделно и в съвкупност съдът счита, че между страните не е възникнала съсобственост в
делбения имот. Безспорно се установи, че ищцата е закупила през 2016 год. всички сгради в
стопанския двор на бившото ТКЗС Братово, с изключение на процесната сграда, а през 2020
год. е предявила иск по чл.19, ал.3 за обявяване на предварителен договор от 13.05.2019 год.,
с който е закупила същата сграда, като в исковата молба сама е заявила, че е закупила
сградата през 2019 год. Съдът счита, че заявеното от ищцата в исковата молба по чл.19, ал.3
от ЗЗД се явява извънсъдебно признание на неизгодни за нея факти, а съгласно установената
съдебна практика, извънсъдебните признания на страната за неизгодни за нея факти следва
да бъдат ценени наред с всички доказателства по делото. Така в Решение № 235 от 4.07.2011
г. по гр. д. № 513/2010 г., на ВКС, IV г. о. се отбелязва следното: „Признанието
представлява обяснение на страна по делото, което представлява доказателствено средство,
когато съдържа неизгодни за нея факти. Признанието на неизгодни за страната факти може
да се направи пред съда или пред друг орган, пред другата страна или пред трето лице.
Когато не е направено пред съда, разглеждащ спора, признанието е извънсъдебно. Ако
същото бъде доказано, то представлява годно доказателствено средство, което съдът следва
да вземе предвид при решаването на спора. Извънсъдебното признание може да бъде
доказано или със свидетелски показания или с документ, който го материализира.“ В същия
смисъл са и Решение № 210 от 19.09.2016 г. по гр. д. № 861/2016 г. на ВКС, IV г.о , Решение
№ 235 от 4.07.2011 г. по гр. д. № 513/2010 г., на ВКС, IV г. о., Решение № 69 от 24.06.2011 г.
по гр. д. № 584/2010 г., на ВКС, III г. о., Решение № 22 от 19.03.2015 г. по гр.д. № 2979/2014
г. на ВКС, ІV г.о. и Решение № 210 от 19.09.2016 г. по гр. д. № 861/2016 г. на ВКС, IV г.о. В
конкретния случай извънсъдебното признание, направено от ищцата, че е закупила и владее
сградата най-рано от 2019 год., а не както твърди в настоящото производство от 2007 год. се
подкрепя от показанията на разпитаните по делото св.И.А. – Кмет на с.Братово и А.А –кмет
на с.Братово до 2015 год., като в показанията си св.А.А заявява, че от 1996 год. сградата се
ползва за нуждите на кметството, като там се е намирал, а и сега се намира кабинета на
Кмета, в нея се е помещавала библиотека, медицинска служба, провеждали са се
мероприятия - избори, раздавали са се пенсии и т.н., като разходите са поддръжка на
сградата, заплащането на ток и вода са посрещани от бюджета на общината, през 2007 год.
3
свидетеля заяви, че със средства на общината е извършен ремонт на сградата. От
показанията на същия свидетел се установи, че е имало решение на правоимащите лица при
ликвидиране на ТКЗС Братово, че сградата няма да се продава, а ще остане за селото, както
и че е имало решение на Общинския съвет Търговище да бъде закупена административната
сграда, но процедурата не била завършена. Пак от показанията на св.А. се установи, че до
2015 год. когато той е бил кмет никой друг не е ползвал сградата, още по-малко ищцата, тъй
като ключовете и за двата входа са били в свидетеля, а също така той самия е ползвал
стопанския двор на ТКЗС за отглеждане на животни, като ищцата е започнала да ползва
стопанския двор и да гледа животни едва след като е закупила имотите от лицето, което ги е
придобили при продажбата на имуществото на ТКЗС от ликвидационния съвет. Показанията
на свидетеля А.А се подкрепят и от писмените доказателства по делото – Протокол от ОС на
правоимащите № 2 / 02.12.2006 год. От показанията на св.И.А. се установи, че той е кмет от
2015 год. и в това си качество също е извършвал ремонти на сградата, която се е ползвала за
нуждите на Кметството и за обществени нужди. От неговите показания се установи, че
преди две години е предоставил част от помещенията на ищцата за ползване, с цел тя да си
съхранява в тях багаж, като до тогава същата не е имала достъп до сградата и не е ползвала
същата, а едва през ноември 2020 год. възникнал спор за собствеността, тъй като ищцата
започнала ремонт, като била уведомила свидетеля, че купува сградата от ответника, но при
проверка свидетеля установил, че в Община Търговище няма документи за такава сделка и
не били водени разговори, още по-малко сключван договор с ищцата за прехвърляне на
собственост. Показанията и на този свидетел се подкрепят от писмените доказателства.
Показанията на останалите разпитани по делото св.С.Б., В.М и Ю.М., в които същите
заявяват, че ищцата владее и ползва сградата от 2007 год. съдът счита, че не следва да се
кредитират, тъй като са в пълно противоречие с писмените доказателства по делото, а и
противоречат на твърденията на самата ищца, че придобила сградата през 2019 год. –
неизгоден факт, признат извънсъдебно от нея в посоченото по-горе производство по чл.19,
ал.3 от ЗЗД. С оглед всичко изложено съдът счита, че ищцата не е владяла явно и
необезпокоявано частта от сградата, за която претендира в течение на 10 години поради
което и не я е придобила по давност.При събраните по делото доказателства най-ранния
момент на установяване на владението на ищцата е 2020 год. когато е предприела действия
по ремонт на помещенията, предоставени и за безвъзмездно ползване от Кмета, които
отношения съдът приема, че почиват на договор за послужване, с които си действия е
демонстрирала намерението на свои веща, променяйки държането във владение, но до
завеждане на исковата молба през 2021 год. не е изтекъл срок, достатъчен да я направи
собственик по давност. В същото време се установи, че ответника, чрез Кметство
с.Братово, част от структурата на Община Търговище повече от 10 години владее и
ползва сградата за нуждите на Кметството и за посрещане на обществени нужди, чието
обезпечаване също се носи от общината, на което именно основание – давност- същата се
явява частна общинска собственост.
Ето защо съдът счита, че по отношение на делбения имот не е на лице съсобственост,
4
поради което предявения иска за делба по отношение на него следва да се отхвърли.
Ищцата следва да бъде осъдена да заплати държавна такса в размер на 50 лв., на осн.
чл.8 от ТДТКССГПК.
Предвид изхода на спора ищцата следва да заплати на ответника направените по
делоито разноски в размер на 300 лв. – юрисконсултско възнаграждение, на осн. чл.78, ал.3
от ГПК.
Водим от горното,съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от Ф. М. ЕДЖ., ЕГН ********** от с.хххххххххххххх, със
съдебен адрес : гр.Търговище, ул.“Георги Бенковски“ № 1, вх.А, офис 5 против Община
Търговище, представлявана от Кмета д-р Д.Д. иск за делба на следния недвижим имот:
Административна, делова сграда, с площ от 192 кв.м. с идентификатор 06166.53.841.1,
едноетажна, разположена в поземлен имот, с площ от 587 кв.м., с идентификатор
06166.53.841 по кадастралната карта и регистри на с.Братово, като неоснователен.
ОСЪЖДА Ф. М. ЕДЖ., ЕГН ********** от с.хххххххххххххх, със съдебен адрес :
гр.Търговище, ул.“Георги Бенковски“ № 1, вх.А, офис 5, адв.А.Н. от ТАК да заплатят по
сметка на ТРС държавна такса в размер на 50 лв.
ОСЪЖДА Ф. М. ЕДЖ., ЕГН ********** от с.хххххххххххххх, със съдебен адрес :
гр.Търговище, ул.“Георги Бенковски“ № 1, вх.А, офис 5, адв.А.Н. от ТАК да заплати на
Община Търговище направените по делото разноски в размер на 300 лв. – юрисконсултско
възнаграждение, на осн. чл.78, ал.3 от ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване в двуседмичен срок,от връчването му на
страните,пред Търговищкия окръжен съд.
Съдия при Районен съд – Търговище: _______________________
5