Решение по дело №749/2023 на Административен съд - Варна

Производството е по реда на чл. 63в от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/, във връзка с чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ и е образувано по касационна жалба на директора на дирекция „Инспекция по труда“ Варна , подадена чрез пълномощник- ст. юриск. Б. Н., срещу решение № 290/22.02.2023 г., постановено по анд № 91/2023 г. по описа на Районен съд – Варна, с което е отменено наказателно постановление /НП/ № 03-2200159/16.03.2022г. и е отправено предупреждение .

Релевира се допуснато нарушение на закона – касационно основание по чл. 348, ал. 1, т. 1 от НПК, във връзка с чл. 63в от ЗАНН. Неправилно РС-Варна е приел случая за маловажен . Твърди се , че наказаното дружество е годен субект на отговорността , тъй като притежава качеството работодател , съгласно §1, т. 11 от ДР на ЗТМТМ, но не е изпълнил задължението си да съхранява нотариално заверено копие на валиден документ за пребиваване на работничка с македонско гражданство. Твърди се неприложимост на чл. 28 от ЗАНН, понеже административното нарушение е формално и настъпването на вреди няма касателство към неговата съставомерност. Отправеното към съда искане е за отмяна на обжалваното решение на Районен съд – Варна и за потвърждаване на издаденото наказателното постановление с присъждане на разноски .

В съдебно заседание касационният жалбоподател не се явава и не се представлява .

Ответникът по касация – „Силен звяр“ ЕООД , не се явява представител, но негов пълномощник депозира писмено становище , обективиращо позиция по оспорване на подадената касационна жалба.

Представителят на Окръжна прокуратура – Варна дава заключение за неоснователност на касационната жалба и пледира решението на ВРС да бъде оставено в сила .

Настоящият тричленен състав на Административен съд – Варна намира, че касационната жалба е процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211 от АПК, от надлежна страна с правен интерес от обжалването. Разгледана по същество, същата е основателна предвид следното:

Производството пред Районен съд – Варна е било образувано по изпълнение на решение № 1776/23.12.2022г. на Варненския адм. съд, с което е върнато за ново разглеждане жалбата на „Силен звяр“ ЕООД срещу наказателно постановление /НП/ № 03-2200159/ от 16.03.2022 г., издадено от директора на дирекция „Инспекция по труда“ Варна , с което му е наложена имуществена санкция в размер на 2 000 лв. на основание чл. 78, ал. 1 от Закона за трудовата миграция и трудовата мобилност/ЗТМТМ/. Даденото задължително указание от горестоящата съдебна инстанция е било да се съберат данни за компетентността на актосъставителя към датата на съставяне на АУАН.

Районният съд е приел от фактическа страна, че на 24.02.2022 г. служители на дирекция „Инспекция по труда“ Варна са извършили проверка по спазване на трудовото законодателство на фитнес зала, стопанисвана от „Силен звяр“ ЕООД. На място били изискани данни за лицата , полагащи труд в обекта. Били изискани и получени присъствени форми за месец февруари 2022г. В хода на проверката било установено, че в обекта работи лицето Л Д – гражданин на Република Северна Македония. Били представени трудов сключен с Л Д , със служебен номер: **********, за длъжността „рецепционист", с определено работно място: фитнес зала ул. “////“ и копие от валиден документ за пребиваване на лицето, който не е бил нотариално заверен.

На 24.02.2022г. е бил съставен акт за установяване на административно нарушение АУАН/ спрямо „Силен звяр“ ЕООД заради това, че е нарушило разпоредбата на чл. 10, ал. 2 от ЗТМТМ, като в качеството си на работодател не съхранява за срока на наемането нотариално заверено копие на валиден документ за пребиваване на лицето Ленче Дупкарска, гражданин на Република Северна Македония, и изпълнява трудови функции на длъжност „рецепционист“, в обект фитнес зала гр. Варна, ул. „////“ 50. Актът е бил връчен на 24.02.2022 г. на А  – управител на дружеството , който не вписал в съдържанието му възражения. Въз основа на съставеният акт било издадено и атакуваното наказателно постановление.

От правна страна РС-Варна е преценил, че в хода на административнонаказателното производство не са допуснати съществени процесуални нарушения. АУАН и НП са издадени от компетентни органи и в сроковете по чл. 34 , ал. 1 от ЗАНН. АУАН и НП съдържат реквизитите по чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН. Изведеният извод от решаващия съд се основава на събрана длъжностна характеристика на длъжността „ старши юрисконсулт“ .

Районният съд е счел случая за маловажен , тъй като макар и формално да осъществява състава на административно нарушение, не са настъпили вреди за служителя и държавата . Налагането на имуществена санкция , дори и в минимален размер , се явява несъразмерно тежка спрямо степента на обществена опасност на деянието и дееца. Допълнително е изложил мотиви , че нарушението е първо за дружеството , както и че за работничката има издадено разрешение за пребиваване в Република България , има сключен и подписан трудов договор . Неизпълнение на задължението по ЗТМТМ според решаващия съд се отличава с изключително ниска степен на обществена опасност в сравнение с обичайните случаи от този вид .

Предвид правилото на чл. 218 от АПК , приложимо на основание чл. 63в от ЗАНН, касационният съд не следи служебно за допуснати съществени процесуални нарушения, а само по заявено такова оплакване в касационната жалба. В жалбата на директора на дирекция „Инспекция по труда“ Варна няма обективирано подобно оплакване.

При инстанционната проверка по правилното приложение на материалния закон касационният съд е обвързан от установените от предходната инстанция факти / арг. чл. 220 от АПК/.

Обжалваното по съдебен ред НП свидетелства за санкциониране на основание административнонаказателната разпоредба на чл. 78, ал.1 от ЗТМТМ, според която в случаите, когато за нарушение на този закон не е предвидено друго наказание, на виновните лица се налага глоба или имуществена санкция в размер от 1500 до 15 000 лв.

Видно от съдържанието на процесното НП конкретното „нарушение на закона „ се изразява в неспазване на предписанието на чл. 10 , ал.2 от същия нормативен акт- при наемане на работа или при приемане на работник – гражданин на трета държава, работодателят изисква от него да представи валиден документ за пребиваване, нотариално заверено копие от който съхранява за срока на наемането или приемането.

Безспорен факт по делото е липсата на съхранявано от работодателя нотариално заверено копие на документ за пребиваване на македонската гражданка Ленче Дупкарска.

Законодателното решение работодателят да съхранява именно нотариално заверено копие на документ за пребиваване на работници- граждани на трети страни не е самоцелно . Нотариалното удостоверяване на съдържанието на даден документ е надлежно удостоверяване от нотариус на идентичност на информацията от завереното от него копие с оригинала на представения му документ. В този контекст законодателят изисква работодателят да разполага и съответно да съхранява достоверна информация относно съществуването на разрешено пребиваване на работник – гражданин на трета страна , с който работодателят е сключил трудов договор, както и означава знание на работодателя за срока на разрешеното пребиваване на това лице в страната. Това нормативно изискване цели избягване въвеждането в заблуждение на българските работодатели относно статута по пребиваване на наети от тях граждани на държави извън Европейския съюз , което представлява легитимна цел по създаване на цитираната правна регламентация.

Съхранението от „Силен звяр“ ЕООД на копие на такъв документ за работничката Л Д , който не е нотариално заверен , не изпълнява нормативното предписание на чл. 10., ал.2 от ЗТМТМ и следва да се отчита единствено като смекчаващо обстоятелство , какъвто характер имат и посочените от районния съд обстоятелства – извършване на нарушението за първи път , разрешено пребиваване на работничката и сключен трудов договор между нея и наказаното дружество. Всички тези факти , разгледани в съвкупност , не обуславят по-ниска обществена опасност на противоправното деяние от обичайните нарушения от същия вид , а аргументират налагането на санкция в законоустановения минимум. На изброените от районния съд смекчаващи обстоятелства противостои характерът на извършеното административно нарушение . Същото свидетелства за неспазване на регламентацията на ЗТМТМ. В случая са засегнати обществените отношения по регулиране достъпа до пазара на труда на работници – граждани на трети държави, включително извършването на дейност на свободна практика; двустранното регулиране на заетостта с трети държави – както на български граждани на тяхна територия, така и на техни граждани в Република България. Фактите по случая сочат, че конкретното правонарушение има отношение към престирането на труд в Република България на гражданка на държава извън Европейския съюз, а полагането на труд от такива лица предполага спазването на допълнителни нормативни изисквания , включително съществуването на разрешено пребиваване на чужденеца в страната т.е. следва да бъдат спазени и нормативните правила на Закона за чужденците в Република България. Посочената правна регулация доказва важността на засегнатите обществени отношения и поради тази своя специфика осъщественото деяние не се отличава с по-ниска степен на обществена опасност от обичайните нарушения от същия вид.

Наказващият орган е определил размер на санкцията над законоустановения минимум от 1500 лв. без да изложи мотиви за законосъобразност и съответно справедливост на този размер, а подобен подход не убеждава в правилността на взетото решение. Предвид изложените по-горе съображения размерът на санкцията следва да бъде определен на 1500 лв.

Поради идентична регламентация за правомощия като инспектори на юрисконсултите към ИА „ Главна инспекция по труда“ , разписани в чл. 25, ал.2 на Устройствения правилник на цитираната изпълнителна агенция , приет с ПМС № 2 от 13.01.2014 г., обн., ДВ, бр. 6 от 21.01.2014 г. и отменен на 15.10.2022г., с посочения устройствен правилник в решение № 1776/23.12.2022г. на Варненския адм. съд , правилно е становището на предходната съдебна инстанция за компетентност на актосъставителя.

В обобщение подадената касационна жалба е основателна , поради което обжалваното съдебно решение следва да се отмени като вместо него се постанови изменение на издаденото НП до законоустановения минимум от 1500 лв.

При този изход на делото съдът счита своевременното искане на касационния жалбоподател за присъждане на юрисконсултско възнаграждение за основателно . В тази връзка и на основание чл. 63д, ал. 5 от ЗАНН във вр. с чл. 27е от НЗПП на дирекция „Инспекция по труда“ - Варна следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение в общ размер от 160 лв. за двете съдебни инстанции.

Мотивиран от изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2, изр. първо, предл. първо от АПК, във връзка с чл. 63в от ЗАНН, Административен съд – Варна

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ решение № 290/22.02.2023г , постановено по анд № 91/2023 г. по описа на Районен съд – Варна като вместо него постановява:

ИЗМЕНЯ наказателно постановление № 03-2200159/ от 16.03.2022 г., издадено от директора на дирекция „Инспекция по труда“ Варна , с което на „Силен звяр“ ЕООД е наложена имуществена санкция в размер на 2 000 лв. на основание чл. 78, ал. 1 от ЗТМТМ, като НАМАЛЯВА размера на 1500 (хиляда и петстотин) лева.

ОСЪЖДА „Силен звяр“ ЕООД ЕИК *** да заплати на дирекция „Инспекция по труда“ гр. Варна сумата от 160 / сто и шестдесет/ лева, представляваща дължимо юрисконсултско възнаграждение.

Решението не подлежи на обжалване или протестиране.

	Председател:
	Членове: