№ 1688
гр. София, 23.11.2021 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 7-МИ СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и трети ноември през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:ИВАН АЛ. СТОИЛОВ
като разгледа докладваното от ИВАН АЛ. СТОИЛОВ Частно наказателно
дело № 20211110214794 по описа за 2021 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 243, ал. 5 от НПК.
Инициирано е по жалба на Д. Н. Н. срещу постановление на СРП от 27.09.2021 г., с
което на основание чл. 243, ал. 1, т. 2 от НПК, е частично прекратено наказателното
производство по ДП № 513 ЗМК 155/20 г. по описа на СДВР, пр. пр. № 16341/16 г. по описа
на СРП, по отношение на обв. Б Д М.
В жалбата се изразява недоволство, че наблюдаващият прокурор не бил взел предвид
всички доказателства, установяващи извършителя на нанесения побой спрямо пострадалия
Н.. Подчертава се, че пострадалият бил разпознал извършителя, а при първоначалния си
разпит охранителят Павлов също дал описание, съвпадащо с лицето, установено като Б М.
Всички доказателства водили до извода, че последният бил автор на деянието.
След като се запозна с аргументите, развити в жалбата, атакуваното прокурорско
постановление и материалите по ДП № 513 ЗМК 155/20 г. по описа на СДВР, пр. пр. №
16341/16 г. по описа на СРП, съдът прие за установено следното:
Жалбата е подадена от лице, което се явява пострадало по смисъла на чл. 74, ал. 1 от
НПК от престъпление по чл. 129, ал. 2, пр. 2 от НК, подадена е в законоустановения
седмодневен срок по чл. 234, ал. 4 от НПК (доколкото не се установява противното), поради
което е ДОПУСТИМА.
По същество контролната инстанция счита сленото:
Досъдебното производство е образувано срещу НЕИЗВЕСТЕН ИЗВЪРШИТЕЛ за
това, че на 05.02.2016 г. в гр. София, ж.к. „Студентски град“, ул. „Атанас Манчев“, в
дискотека „*****“ е ударил Д. Н. Н., вследствие на което пострадалият Н. паднал на земята
и си счупил глезена, с което му причинил средна телесна повреда – престъпление по чл. 129,
ал. 2, пр. 2 от НК.
На 06.04.2021 г. в качеството на обвиняем е привлечен Б Д М, на когото е предявено
следното обвинение: На 05.02.2016 г., около 03.00 ч. – 04.00 ч. в гр. София, ж.к.
„Студентски град“, ул. „Атанас Манчев“, пред дискотека „*****“, чрез нанасяне на удар с
юмрук в лицето на Д. Н. Н., вследствие на което последвало падане на земята на Н., му
причинил средна телесна повреда, изразяваща се във фрактура на десния фибуларен
(външен) глезен, което реализирало медико-биологичния признак на трайно затруднение на
1
движението на десния долен крайник за срок по-голям от 30 дни – престъпление по чл. 129,
ал. 2, вр. ал. 1 от НК.
В обстоятелствената част на атакуваното прокурорско постановление държавното
обвинение е описало хронологично и в достатъчна степен детайлизирано установената до
момента фактическа обстановка, въз основа на която приема, че наказателното производство
следва да бъде частично прекратено на основание чл. 243, ал. 1, т. 2 от НПК спрямо Б М,
поради недоказаност, както и спряно срещу неизвестен извършител на основание чл. 244,
ал. 1 т. 2 от НПК. Държавното обвинение подлага на обстоен анализ събраните до момента
доказателства (основно гласните досежно авторството на деянието) като стига до извода, че
по делото са били изчерпани процесуалните способи за събиране на доказателства и въпреки
положените в тази насока усилия, не можело да се направи единствено възможен,
категоричен извод за съпричастността на Б М към инкриминираното деяние. Обвинителната
теза се крепяла единствено на показанията на пострадалия Н., които обаче не били
безпристрастни на фона на вътрешните противоречия, които съдържали.
При независимата си преценка на база събраните до момента доказателства,
контролната съдебна инстанция споделя изложената като установена до момента фактическа
обстановка, която е коректно интерпретирана в атакуваното прокурорско постановление, на
база и събраните до момента гласни и писмени доказателства, поради което съдът не следва
да я преповтаря. Няма спор по делото, че на инкриминираните дата и място лице от мъжки
пол е нанесъл удар в лицето на пострадалия Н. с последващо падане на последния, довело
до фрактура на десния глезен, което в причинно-следствена връзка му е причинило средна
телесна повреда, изразяваща се в трайно затруднение на движението на десния долен
крайник за срок по-голям от 30 дни – обстоятелство доказано и от заключенията на две
СМЕ.
Спорът касае авторството на деянието. Държавното обвинение е изложило принципно
правилен анализ на гласните доказателства и вътрешните противоречия в показанията на
пострадалия Н.. Фактите по делото неопровержимо сочат, че обвинителната теза, свързана с
авторството на деянието, се крепи единствено на показанията на пострадалия Н. от
03.08.2020 г. и протокола за разпознаване на лица по снимки от 02.09.2020 г., видно от който
същият е разпознал снимката на обв. Б М като извършител на деянието.
Вярно е, че за доказване по един в достатъчна степен безспорен и несъмнен начин на
авторството на всяко едно престъпление (включително и процесното) не е предвиден
количествен критерий, поради което доказването му може принципно да почива и само на
показанията на пострадалия, стига обаче те да са убедителни, вътрешно непротиворечиви и
неопровергани от други косвени доказателства.
В настоящия случай, на първо място, липсват каквито и да е преки или косвени
гласни или писмени доказателства в подкрепа на изложеното от пострадалия Н. в
показанията му от 03.08.2020 г. Единственият друг очевидец на нанесения удар от страна на
лице от мъжки пол спрямо пострадалия е охранителят на дискотека „*****“ В П, който в
два последователни разпита (първият проведен непосредствено след инцидента – на
07.02.2016 г.) категорично декларира, че не може да даде описание както на извършителя,
така и на пострадалия. Липсва информация и от други лица, свързани със заведението –
охранителите Зарев и Леков и управителя Х, които дори не са възприели момента на
спречкването. По необясними причини разследващите не са иззели записи от охранителните
камери пред заведението, които видно от показанията на св. Х се пазят 15 дни – пропуск,
който към настоящия момент не може да бъде отстранен. Показанията на пострадалия Н. от
03.08.2020 г., свързани с авторството на деянието, не намират подкрепа и в показанията на
приятелите му, с които е посетил дискотеката – Х О и З С. Последните също не са
възприели момента на нанасяне на удара спрямо Н. пред входа, тъй като са се намирали
вътре в заведението.
2
На второ място, съдът не може да не отбележи редица смущаващи обстоятелства,
свързани с показанията на пострадалия Н. в рамките на досъдебното производство. Първият
озадачаващ факт е, че първоначалният разпит на Н. е проведен чак на 02.11.2016 г. – близо
девет месеца след инцидента. Подобна пасивност на разследващите органи не може да бъде
извинена с лечението на Н., което не е свързано със загуба на съзнание или други
увреждания, препятстващи възможността му за волеизявление. В този разпит пострадалият
Н. за първи път споменава името на Б М, по прякор „Б Б“, когото сочи за извършител.
Уточнява, че преди го бил виждал на снимка в медиите и няколко пъти в същата дискотека
преди инцидента, поради което го познал. Житейски логично е тази информация
пострадалият Н. да е съобщил на своите близки приятели – свидетелите О и С както и на св.
С В, при когото е бил откаран след падането. Нито един от тримата обаче не заявява
пострадалият да им е съобщил името на извършителя, при положение, че Н. го е виждал
преди това в дискотеката, както самият той заявява.
Следва още по-смущаващ факт от поредицата от показания на Н.. В следващите си
такива от 13.11.2017 г. той прави уточнение, че всъщност е виждал Б М само в деня на
инцидента и го разпознал по снимки в интернет след това. Без логично обяснение
пострадалият отказва да участва в разпознаване на Б М и дори завява следното: „Към
момента не си спомням как изглежда визуално и няма да мога да го разпозная“. В
последните си два разпита от 02.11.2020 г. и 02.09.2020 г. пострадалият Н. отново твърди, че
видял Б М за първи път на датата на инцидента – 05.02.2016 г.
Гореизложената хронология на показанията на пострадалия Н. не налага извод
различен от този, че същите са променливи във времето, неубедителни и страдащи от
сериозни вътрешни противоречия, разграничаващи се от житейската логика. Ако трябва да
се обобщи, в първия си разпит (проведен девет месеца след инцидента) Н. съобщава името и
прякора на извършителя, което обаче не е споделил с останалите свидетели, включително
близките му приятели. Пострадалият дори заявява, че е виждал няколко пъти М преди
инцидента в същата дискотека. При втория си разпит на 13.11.2017 г. (година и девет месеца
след инцидента) пострадалият Н. обявява, че е видял за първи път М в деня на инцидента, но
категорично отказва да участва в разпознаване като уточнява, че вече не си спомнял как
изглежда. В последните си разпити (четири години и половина след инцидента) Н. е
детайлизиран до най-малките подробности – обстоятелство, което контрастира драстично на
първоначалните му показания, когато спомените му би следвало да са били най-пресни и
запазени. Дори и тези последни разпити обаче не успяват да заличат драстичните вътрешни
противоречия и отсъствие на житейска логика, спрямо първоначалните разпити. Така и не
става ясно дали Н. е видял М за първи път в деня на инцидента или няколко пъти преди това
в същата дискотека, както съобщава в първия си разпит. Защо не е споделил името на
извършителя на най-близките си приятели. Какво е наложило спомените му за външния вид
на извършителя да избледнеят в края на 2017 г. и да се възстановят в пълен обем през месец
септември 2020 г. Всички тези неясноти и вътрешни противоречия, в съвкупност с липсата
на каквито и да е други преки или косвени доказателства в подкрепа показанията на Н.,
определено правят последните не само изолирани от останалия доказателствен материал, но
и със сериозни съмнения относно тяхната незаинтересованост и непредубеденост.
Съобразно горното, контролната инстанция споделя виждането на СРП, че са извършени
всички възможни процесуално-следствени действия, които обаче не са довели до несъмнена
доказаност на обвинението спрямо Б М. Решението на държавното обвинение да прекрати
частично наказателното производство досежно обвинението спрямо Б М и да спре
наказателното производство до разкриване на извършителя е единственият адекватен избор,
съобразно събраните доказателства.
В тази връзка, жалбата на Д.Н. следва да бъде оставена без уважение като
неоснователна, а атакуваното прокурорско постановление – потвърдено като правилно и
3
законосъобразно.
Така мотивиран и на основание чл. 243 ал.6 т.1 от НПК, СЪДЪТ
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА постановление на СРП от 27.09.2021 г., с което на основание чл.
243, ал. 1, т. 2 от НПК, е частично прекратено наказателното производство по ДП № 513
ЗМК 155/20 г. по описа на СДВР, пр. пр. № 16341/16 г. по описа на СРП, по отношение на
обв. Б Д М.
За определенето да се съобщи на жалбоподателя, СРП и Б М.
Определенето подлежи на обжалване и протест от горните лица в седмодневен срок
от съобщаването му пред СГС.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4