РЕШЕНИЕ
№ 482
гр. Бургас, 27.05.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, III ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в публично заседание на четиринадесети май през две хиляди
двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Росен Д. Парашкевов
Членове:Калина Ст. Пенева
Кремена Ил. Лазарова
при участието на секретаря Жанета Д. Граматикова
като разгледа докладваното от Калина Ст. Пенева Въззивно гражданско дело
№ 20232100501122 по описа за 2023 година
Производството е по чл.258 и сл. от Гражданския процесуален кодекс.
Подадена е въззивна жалба от „Фератум България” ЕООД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр. София, ж.к.“Младост“,
ул. „Александър Малинов“ № 51, вх. А, ет. 9, офис 20, представлявано от
управителите Ивет Димитрова и Десислава Николова, чрез юрисконсулт
Гардения Георгиева, срещу решение № 87/25.11.2022 год. по гр.д.№
141/2022 год. по описа на Царевския районен съд, с което е прогласена
нищожността на договор № 1087889 за предоставяне на потребителски
кредит, сключен между „Фератум България“ ЕООД, с ЕИК ********* и П. К.
П., ЕГН **********, на основание чл. 26, ал. 1 от ЗЗД, като противоречащ на
императивните разпоредби на чл. 22 от ЗПК, вр. чл. 11, ал. 1, т. 10, вр. чл. 19,
ал. 4 от ЗПК и е осъдено „Фератум България“ ЕООД, с ЕИК *********, да
заплати на адв. Десислав Михайлов, сумата в размер на 527 лева за разноски
по делото.
Твърди се, че обжалваното решение е неправилно като постановено в
1
противоречие със закона - районният съд не е съобразил, че за да е нищожен
договорът сключен с ищеца, следва да са нарушени всички кумулативни
изисквания на чл.10, ал.1 от ЗПК, а не само отделни такива. Твърди се, че
решението е немотивирано относно изводите за включване на таксата за
гарант в годишния процент на разходите /ГПР/ по чл.19, ал.1 от ЗПК. Твърди
се, че тази такса не трябва да се включва в ГПР тъй като сключването на
договор за гаранция е допълнителна услуга, която не е задължително условие
за получаване на кредит, а потребителят е имал избор дали да се възползва от
нея. Сочи се, че договорът за гаранция по същество е договор за
поръчителство, сключен между потребителя и трето лице, а дължимата по
този договор такса е договореното за поръчителя възнаграждение, което не е
част от годишния процент на разходите /ГПР/ по договора за кредит. Твърди
се, че преди сключване на договора с ответника, ищецът е разполагал с
достатъчно време да се запознае с всички условия на договорите, като е имал
възможност да ангажира и консултант за преглед, също - че за потребителя не
е имало скрит разход или заблуждаваща търговска практика, която да го
подведе, а сключеният с ответника договор отговаря на изискванията на
закона и е действителен. Направено е искане за отмяна на обжалваното
решение и за отхвърляне на предявения иск, с присъждане в полза на
дружеството на направените разноски по делото.
С определение № 740/13.03.2023 год. по в.гр.д.№479/2023 год. по описа
на Бургаския окръжен съд е прекратено производството по делото и същото е
върнато на Царевския районен съд за произнасяне по чл.248 от ГПК по
възраженията във въззивната жалба относно неправилност на решението в
частта за разноските, с която в полза на адвоката на ищеца е присъдено
възнаграждение по чл.38 от ЗА.
С определение №104/04.04.2023 год. по гр.д.№141/2022 год. по описа
на Царевския районен съд е оставена без уважение молбата по чл.248 от
ГПК на „Фератум България” ЕООД, ЕИК *********, обективирана във
въззивната жалба, срещу решение № 87/25.11.2022 год. по гр.д.№ 141/2022
год. по описа на Царевския районен съд, за изменение на решението в частта
за разноските.
Срещу определението е подадена частна жалба от „Фератум България”
ЕООД, ЕИК ********* със седалище и адрес на управление: гр. София,
2
ж.к.“Младост“, ул. „Александър Малинов“ № 51, вх. А, ет. 9, офис 20,
представлявано от управителите Ивет Димитрова и Десислава Николова, чрез
юрисконсулт Гардения Георгиева. Изложени са съображения за неправилност
на обжалваното определение. Твърди се, че не са налице предпоставките
посочени в чл.38, ал.1 от ЗА за оказване на безплатна адвокатска помощ на
ищеца от страна на неговия адвокат, както и, че тези предпоставки е следвало
да бъдат установени в исковото производство от пълномощника на ищеца,
при условията на пълно и пряко доказване, което не е направено. Твърди се,
че ищецът не е материално затруднено лице, което да се нуждае от
предоставяне на безплатна адвокатска помощ, а неустановяването на
предпоставките за оказване на безплатна адвокатска помощ по делото е
злоупотреба с право от страна на адвоката на ищеца, също-нарушение на
принципите за законосъобразно упражняване на процесуални права по чл.4,
ал.1 от КРБ, чл.3 и чл.5 от ГПК, поради което възнаграждение в полза на
адвоката на ищеца не следва да се присъжда от съда. Направено е искане за
отмяна на определението и за изменение на решението в частта за разноските,
с отхвърляне на искането за присъждане на адвокатско възнаграждение на
адвоката на ищеца за оказана безплатна адвокатска помощ.
В дадения срок е постъпил отговор на въззивната жалба от адв.
Десислав Михайлов, в качеството му на процесуален представител на ищеца
по делото П. К. П., в който са изложени подробни съображения за
неоснователност на въззивната жалба. Твърди се, че изводът на районния съд
за нищожност на договора като неотговарящ на изискванията на чл.22 от ЗПК
е правилен и обоснован. Сочи се, че сключеният между страните договор за
кредит противоречи на чл.11, ал.1, т.10 и 11 от ЗПК, тъй като в него не е
посочено ясно какво се включва в ГПР, като към договора не е приложен и
погасителен план отговарящ на изискванията на закона. Твърди се, че с
предвиждането на заплащане на суми по договора за поръчителство,
договорът за кредит се явява сключен и при заобикаляне на закона, като е
нарушен чл.19, ал.4 от ЗПК. Твърди се, че допуснатите нарушения на закона в
случая сочат недействителност на целия договор, като е цитирана и съдебна
практика. Направено е искане за потвърждаване на обжалваното решение,
включително в частта за разноските, както и за осъждане на въззивника да
заплати на въззиваемия направените пред въззивния съд разноски.
В дадения срок е постъпил отговор на частната жалба от адв.
3
Десислав Михайлов, в качеството му на процесуален представител на ищеца
по делото П. К. П., в който са изложени съображения за нейната
неоснователност. Цитирана е съдебна практика – определения на ВКС в които
е прието, че предпоставките за оказване на безплатна помощ от страна на
адвоката по чл.38 от ЗА не се контролират от съда, като независимо от това се
сочи, че по делото са представени и доказателства, че ищецът е материално
затруднено лице. Направено е искане за оставяне на частната жалба без
уважение.
Въззивната жалба е подадена в срок, от легитимирано лице, срещу акт
на районния съд, който подлежи на въззивно обжалване, поради което Е
ДОПУСТИМА.
С обжалваното решение Царевският районен съд се е произнесъл по иск
с правно основание чл. 26, ал. 1 от ЗЗД, вр. с чл. 22 от ЗПК, вр. с чл. 11 и чл.
19, ал. 4 от ЗПК и чл. 26, ал. 1, пр. 3 от ЗЗД, чл. 143, ал. 1 и чл. 146 от ЗЗП.
Частната жалба е подадена в срок, от легитимирано лице, срещу акт на
съда, който подлежи на обжалване пред настоящия съд, поради което Е
ДОПУСТИМА.
С обжалваното определение Царевският районен съд се е произнесъл по
искане с правно основание чл.248 от ГПК.
В открито съдебно заседание на въззивния съд страните поддържат
изразените становища, правят искане за присъждане на съдебните разноски.
По въззивната жалба:
Царевският районен съд е сезиран с искова молба подадена от П. К. П.,
ЕГН **********, от гр.Царево, чрез процесуален представител адв. Десислав
Михайлов АК-Пловдив, срещу „Фератум България” ЕООД - София, ЕИК
*********, за обявяване на нищожността на договор № 1087889 за
предоставяне на потребителски кредит сключен между страните, евентуално
– за обявяване на нищожността на клаузата на чл. 5 от договор №
1087889, за предоставяне на потребителски кредит сключен между страните,
въз основа на която клауза е сключен договор за гаранция/поръчителство. В
исковата молба се твърди, че договорът за предоставяне на потребителски
кредит е нищожен на осн. чл.26, ал.1 , предл.1- во от ЗЗД, вр. чл.22 от ЗПК,
вр. чл.11 и чл.19, ал.4 от ЗПК, евентуално се твърди нищожност на клаузата
4
на осн. чл.26, ал.1 , предл.3-то от ЗЗД вр. чл.143, ал.1 и чл.146 от ЗЗД, във
връзка с което са изложени подробни съображения за нарушаване на
императивни правни норми при определяне на ГЛП и ГПР по договора, тъй
като сумата която се претендира чрез договора за гаранция/поръчителство, не
е включена в ГПР, за посочения в договора ГЛП не става ясно дали е
фиксиран за целият срок за кредита, или е променлив, в погасителния план
липсва задължителната информация по ЗПК. Твърди се, че с предвиждането
за заплащане на сумата по договора за поръчителство, се заобикалят
разпоредбите на ЗПК, тъй като събирането на такива разходи е част от
дейността по управление на кредита и те следва да са включени в ГПР.
Евентуално се сочи, че клаузата на чл. 5 от води до нееквивалентност на
насрещните престации и накърняване на добрите нрави по смисъла на ЗЗД и е
неравноправна по смисъла на ЗЗП - във вреда на потребителя, не отговаря на
изискванията за добросъвестност, не е индивидуално уговорена по смисъла на
ЗЗП, поради което е нищожна.
Ответникът оспорва предявените искове. Твърди, че поръчителството
от страна на трето лице различно от кредитодателя - Фератум Банк /Малта/ е
по отделно правоотношение, то не е условие за сключване на договора за
кредит, и кредитополучателят може да избере дали да сключи договор за
гаранция с гарант /поръчител/, предложен от кредитора, за да обезпечи
задълженията си по кредита, или да посочи поръчител, избран от него.
Оспорено е твърдението на ищеца, че сключването на договор за гаранция е
вменено като задължение на потребителя, тъй като потребителят е можел да
избере какво обезпечение да предостави. Отречено е да е налице
заблуждаваща търговска практика по смисъла на ЗЗП, като се твърди, че
клаузата на чл. 5 от процесния договор за кредит ясно посочва избраната от
самия ищец опция за поръчител, като дължимите към Фератум Банк /Малта/
суми са описани подробно и в договора за гаранция, който ищецът
доброволно е сключил. Сочи се, че разхода на ищеца по договора за гаранция
не следва да се включва в ГПР по кредита, тъй като не влиза в общия разход
по кредита, доколкото касае услуга предоставяна от трето лице, която е с
незадължителен характер по смисъла на закона. Изложени са съображения, че
договорът отговаря на изискванията на закона, като на ищеца е предоставена
и цялата законово предвидена предварителна информация, поради което
исковете като неоснователни следва да бъдат отхвърлени.
5
Бургаският окръжен съд като взе предвид изложеното по-горе и
събраните по делото доказателства, намира следното от фактическа и правна
страна:
Между страните на 18.11.2021 год. е сключен договор за
потребителски кредит № 1087889 съгласно който кредитодателят „Фератум
България“ ЕООД е предоставил на ищеца по делото П. К. П. в качеството му
на кредитополучател, кредит в размер на 2000 лв., които ищецът се е
задължил да върне, ведно с договорената лихва в размер на 700 лв. при
лихвен процент 35%, на осемнадесет месечни вноски считано от 18.12.2021
год. Отразено е, че ГПР по договора е 49,66% изчислен по реда на чл.8.4 от
Общите условия. Към договора е приложен погасителен план в който е
посочена падежната дата на всяка погасителна вноска, нейният размер и
каква част от главницата и лихвата включва. В чл.5 от договора озаглавен
„Обезпечение“ е посочено, че кредитът се обезпечава с поръчителство
предоставено от Фератум банк в полза на дружеството. С одобряването от
дружеството на представеното в негова полза обезпечение уговорката
свързана с обезпечението не може да се отмени нито от кредитополучателя,
нито от лицето предоставило обезпечението. Посочено е, че със сключване на
договора кредитополучателят потвърждава, че при кандидатстването за
кредит сам и недвусмислено е посочил избрания поръчител и е запознат с
правото си да посочи както физическо лице, така и предложеното юридическо
лице като поръчител, който да бъде одобрен от кредитора в процедурата по
кандидатстване за кредит. Кредитополучателят декларира, че е запознат, че
всеки одобрен от кредитора поръчител дава еднаква възможност на
кредитополучателя да получи кредит при едни и същи търговски условия.
Представен е договор за гаранция /поръчителство/ сключен на
19.11.2021 год. между Фератум банк в качеството му на гарант и ищеца
по делото в качеството му на клиент - като потребител и
кредитополучател по договор за потребителски кредит № 1087889 с
кредитор „Фератум България“ЕООД. Изрично е посочено в чл.1.3 от в
договора, че до сключването на договора за гаранция, клиентът се счита за
потенциален клиент. В чл.1.5 и чл.1.6 е посочено, че по силата на договора
за гаранция гаранта предоставя гаранция, като се задължава да обезпечи
изпълнение на задълженията, произтичащи от договора за потребителски
6
кредит срещу заплащане на такса в размер на 1980 лв., платима съгласно
погасителен план на 18 месечни вноски с дата на първо плащане 18.12.2021
год. Погасителен план към договора за гаранция не е представен.
По делото е изготвено заключение от вещо лице Симеонов по допусната
и приета от районния съд съдебно-техническа експертиза, на базата на което
се установява само, че преди и по време на сключване на договора за кредит
между страните е водена електронна кореспонденция, в която са указани
условията за получаване на кредит, както и условията за неговото погасяване.
В електронната кореспонденция, е налична информация за получено искане
за заем, одобрение за кредит по заем 1087889 от „Фератум България“,
одобряване на договор, с параметри на одобрения заем, заедно с размер на
погасителната вноска, договор за потребителски кредит, погасителен план,
Общи условия и декларация по ЗМИП /Закона за мерките срещу изпирането
на пари/, налична с препратка към Стандартния европейски формуляр.
Прието е и заключение на вещо лице Михаил Златев по допусната от
районния съд съдебно-икономическа експертиза, съгласно което в посочения
в договора за кредит ГПР е включена единствено възнаградителната лихва –
т.е. не са включени други разходи. Този извод на вещото лице не е обоснован,
а направения от вещото лице извод не може да се извлече пряко от
информацията по договора, която е необходимо да фигурира в него съгласно
изискванията на чл.19 от ЗПК. В договора за кредит е отразено, че годишният
процент на разходите /ГПР/ е 49,66% без да е посочено какво конкретно
включва това, а лихвеният процент отразен в договора е в размер на 35%,
като не става ясно как той се покрива с ГПР.
За да уважи предявения главен иск районният съд е приел, че съгласно
нормата на чл. 22 от ЗПК, когато не са спазени изискванията на чл. 10, ал. 1,
чл. 11, ал. 1, т. 7-12 и 20 и ал. 2 и чл. 12, ал. 1- 9, договорът за потребителски
кредит е недействителен. Посочено е, че според разпоредбата на т.9 и т.10
на чл.11 от ЗПК, договорът трябва да съдържа лихвения процент по кредита,
условията за прилагането му и индекс или референтен лихвен процент, който
е свързан с първоначалния лихвен процент, както и периодите, условията и
процедурите за промяна на лихвения процент, както и годишния процент на
разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към
момента на сключване на договора за кредит, като се посочат взетите предвид
7
допускания, използвани при изчисляване на ГПР в приложение № 1 начин.
Ако не са спазени всички от посочените изисквания, договорът е
недействителен съгласно чл. 22 от ЗПК. Посочено е, че в §1, т. 2 от ДР на
ЗПК, е дадена легална дефиниция за „обща сума, дължима от потребителя“,
което е сборът от общия размер на кредита и общите разходи по кредита на
потребителя. В договора като обща сума, която следва да бъде върната е
посочена сумата 2700 лева, която включва отпуснатия кредит 2000 лева и 700
лева лихва, при лихвен процент 35%. Посочено е, че ГПР е 49.66%, но не е
ясно същия от какво се формира. Не са посочени взетите предвид
допускания, каквото е изискването на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК, а също -
както в договора, така и в представената преддоговорна информация, липсва
ясна конкретизация относно начина, по който е формиран посочения ГПР,
което води до неяснота относно включените в него компоненти, а това от
своя страна е нарушение на основното изискване за сключване на
договора по ясен и разбираем начин - чл. 10 ал. 1 от ЗПК и самостоятелно
сочи нищожност на договора на осн. чл.22 от ЗПК. Отделно от това е
посочено, че съгласно чл. 5 от договора, заема се обезпечава с поръчителство,
предоставено от Ferratum Bank на кредитора, за което кредитополучателя
заплаща такса в определен размер, като сумата не е включена в ГПР. Прието
е, че сумата от 1980 лв. - дължима такса по договора за поръчителство
следва да бъде включена в ГПР, тъй като представлява разход, свързан с
предоставяне на кредита - чл. 19, ал. 1 от ЗПК, която норма предвижда,
че ГПР по кредита изразява общите разходи по кредита за потребителя,
настоящи или бъдещи, с което ГПР нараства многократно над
допустимата стойност. Прието е, че със сключване на договора за
поръчителство в случая е налице заобикаляне на императивната
разпоредба на чл. 19, ал. 4 от ЗПК, ограничаваща максималния размер
на годишния процент на разходите по кредита , а при преценка на
действителния размер на разходите по кредита след включване на таксата по
договора за поръчителство се надвишава предвидения в закона ГПР, което
води до недействителност на договора по смисъла на чл. 22 от ЗПК.
Горните изводи на районния съд изцяло се споделят от настоящия
съд, който препраща към тях на осн. чл.272 от ГПК.
Противно на възраженията по въззивната жалба, всяко неспазване от
императивните изисквания относно съдържанието на потребителския
8
договор, посочени в чл.22 от ЗПК, води до неговата нищожност. Изводите на
районния съд, които се споделят от настоящия съд са в съответствие с
практиката на СЕС по решение от 21.03.2024 год. по дело С-714-22 и другите
решения цитирани в него. В т.55 и т.56 от решението по дело С-714-22 се
сочи, че с оглед на съществения характер на посочването на ГПР в договор за
потребителски кредит, за да даде възможност на потребителите да се
запознаят с правата и задълженията си, както и с оглед на изискването при
изчисляването на този процент да се включат всички разходи по член 3, буква
ж от Директива 2008/48, следва да се приеме, че посочването на ГПР, който
не отразява точно всички тези разходи, лишава потребителя от възможността
да определи обхвата на своето задължение по същия начин, както
непосочването на този процент. По вторият поставен с преюдициалното
запитване въпрос е отговорено, че член 10, пар.2, буква ж и чл.23 от
Директива 2008/24 трябва да се тълкуват в смисъл, че когато в договор за
потребителски кредит не е посочен ГПР, включващ всички предвидени в член
3 буква ж от тази директива разходи, посочените разпоредби допускат този
договор да се счита за освободен от лихви и разноски, така че обявяването на
неговата нищожност да води единствено до връщане от страна на съответния
потребител на предоставената в заем главница. В т. от 28 до 42 от решението
по дело С-714-22 на СЕС подробно е разяснено, че общите разходи по
кредита на потребителя по смисъла на чл.3 буква ж от Директива 2008/44
включват и разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит
и които са известни на кредитора, като защитата на потребителите не може
да бъде заобиколена посредством начина по който са формулирани
договорите, а следва да се прецени дали действително става въпрос за
допълнителни услуги уговорени към разглеждания в главното
производство договор за кредит или е налице конструкция,
предназначена да прикрие действителните разходи по кредита.
Преценката на горните обстоятелства е винаги конкретна и се извършва
на базата на всички установени по делото обстоятелства. Самостоятелно,
клауза по договор за кредит, която предвижда възможност за даване на
обезпечение под формата на поръчителство, не би могла да се счете за
нищожна. Когато обаче въз основа на такава клауза е сключен конкретен
договор за обезпечаване на задълженията по договора за кредит - както е в
случая, за разходите на кредитополучателя по този договор, следва да се
9
извърши преценката на сочените по-горе обстоятелства, дали чрез иначе
разрешени от закона средства, не се постига заобикаляне на защитата на
потребителите. В случая с договорената такса за услугата по договора за
гаранция, по който страна е лице определено от кредитодателя, задълженията
на кредитополучателя извън тези по договора за кредит, но пряко свързани с
него, нарастват със сума съответстваща на размера на отпуснатия кредит,
което самостоятелно сочи, че целта на сключения отделен от договора за
кредит, договор за гаранция, е заобикаляне на изискването по чл.19, ал.4 от
ЗЗП за недопустимо оскъпяване на кредита за потребителя, поради което
съдът приема, че настоящият договор за поръчителство/гаранция/ е
конструкция предназначена да прикрие действителните разходи по
кредита, респ. - договорената такса от 1980 лв. следва да се включи в
общите разходи по кредита, което води до превишаване на лимита по
чл.19, ал.4 от ЗПК и съгласно приетото по решението на СЕС по дело С-
714/22 по втория от поставените въпроси, сочи нищожност на договора за
кредит. В подкрепа на този извод е и обстоятелството, че е налице
разминаване между отразеното в преддоговорната информация получена от
кредитополучателя относно това, че сключването на договор за гаранция не е
задължително условие за сключване на договора за кредит и съдържанието на
чл.5 от сключения с ищеца договор за кредит, където е посочено, че кредитът
се обезпечава с поръчителство от Фератум банк в полза на дружеството,
което сочи, че сключването на такъв договор е станало за кредитополучателя
задължително условие. Договорът за гаранция е бил сключен с
кредитополучателя на следващия ден след сключване на договора за кредит,
което при вече въведеното с чл.5 задължително условие за сключване на
обезпечителен договор, е поставило кредитополучателя в реална
невъзможност за осигуряване на друг поръчител, а предвидената за заплащане
от кредитополучателя такса по договора за гаранция е разход, за който към
момента на сключване на договора за кредит, кредитополучателят е знаел и е
целял възлагането му в тежест на длъжника.
Предвид горното, съдът не споделя възраженията на въззивника за
спазване на императивните изисквания по ЗПК и ЗЗП, като намира
обжалваното решение за валидно, допустимо и правилно, поради което
същото следва да бъде потвърдено.
10
По частната жалба:
За да постанови обжалваното определение районния съд е посочил, че
разпоредбата на чл.38 от Закона за адвокатурата не изисква лицето на което е
предоставена безплатна адвокатска помощ да доказва пред съда
предпоставките по Закона за адвокатурата, при които такава може да бъде
предоставена от адвоката, включително, лицето не трябва да доказва пред
съда, че е материално затруднено. Това становище на районния съд е
съобразено с практиката на ВКС, която се споделя и от настоящия съд,
обективирана в Определение № 43 от 10.02.2022 г. на ВКС по гр. д. №
2611/2021 г., IV г. о., ГК и другите цитирани в него актове на ВКС, съгласно
които наличието на основанията по чл.38, ал.1 от ЗА не могат да бъдат
обсъждани от съда при произнасяне по отговорността за разноски. Предвид
изхода на делото ответникът дължи разноски на ищеца, поради което в полза
на адвоката на ищеца следва да бъде присъдено възнаграждение за оказаната
безплатна адвокатска помощ по чл.38 от ЗА. С оглед приетото с решение на
СЕС от 25.01.2024 год. по делото С-438/22, че посочените минимални
размери в Наредба №1 за МРАВ не са обвързващи за съда, при съобразяване
на правната и фактическа сложност на делото, вида и характера на оказаната
правна помощ, съдът намира, че присъдения от районния съд размер на
адвокатско възнаграждение от 419 лв. не е прекомерно. Ето защо частната
жалба като неоснователна следва да бъде оставена без уважение.
Предвид изхода от делото пред въззивния съд в полза на адвоката на
въззиваемия следва да се присъди възнаграждение по чл.38 от ЗА с включен
ДДС в същия размер от 419 лв.
При цена на иска определена по реда на чл.69, ал.1,т.4 от ГПК в размер
на 2700 лв., а с прибавяне на задължението и по договора за гаранция, за
която съдът прие, че е част от задължението по договора за кредит – 4680 лв.,
на осн. чл.280, ал.2, т.1 от ГПК, вр. чл.113, изр. последно от ГПК, настоящото
решение не подлежи на касационно обжалване.
Мотивиран от горното, Бургаският окръжен съд,
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 87/25.11.2022 год. по гр.д.№ 141/2022
11
год. по описа на Царевския районен съд.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ частната жалба подадена от „Фератум
България“ ЕООД, с ЕИК ********* срещу определение №104/04.04.2023 год.
по гр.д.№141/2022 год. по описа на Царевския районен съд.
ОСЪЖДА „Фератум България“ ЕООД, с ЕИК *********, със седалище
и адрес на управление: гр. София, ж.к.“Младост“, ул. „Александър Малинов“
№ 51, вх. А, ет. 9, офис 20 да заплати на адв. Десислав Веселинов
Михайлов от АК-Пловдив в качеството му на адвокат на ищеца П. К. П., ЕГН
**********, на осн. чл.38 от Закона за адвокатурата, адвокатско
възнаграждение за защита пред въззивния съд, определено от съда в размер
на 415 лв. /четиристотин и петнадесет лева/ с ДДС.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
12