№ 42509
гр. София, 27.11.2023 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 90 СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и седми ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:ВАЛЕНТИН Т. БОРИСОВ
като разгледа докладваното от ВАЛЕНТИН Т. БОРИСОВ Гражданско дело
№ 20231110106439 по описа за 2023 година
Производството по делото е образувано е по искова молба на .....
ЕООД, ЕИК *********, представляван от И......., с адрес ГР.СОФИЯ, ........Я,
срещу Г. Ц. Б., ЕГН **********, с адрес ГР.СОФИЯ, ЖК ........, за признаване
за установено, че ответника дължи на ищеца сума в размер на 149,08 лв.,
представляваща задължение за незаплатена главница по Договор за кредит
№.....т 01.04.2019г., сключен между длъжника и "....." ЕАД, вземанията по
който са заплатени от заявителя в качеството му на поръчител съгласно
договор за поръчителство от 01.04.2019г., ведно със законна лихва от
4.11.2020г. до изплащане на вземането, административни разноски за
извънсъдебно събиране на вземането в размер на 8,94 лв., възнаграждение за
предоставено поръчителство в размер на 11,33 лв., мораторна лихва върху
главницата от 8,94 лв. в размер на 2,74 лв. за периода от 11.06.2019 г. до
09.10.2020 г., договорна лихва в размер на 3,55 лв. за периода от 11.5.2019 г.
до 10.7.2019 г., мораторна лихва върху главницата от 149,08 лв. в размер на
13,08 лв. за периода от 11.6.2019 г. до 9.10.2020 г.
Предявени са при условията на обективно кумулативно съединяване
установителни искове с правно основание чл. 422 от ГПК вр. чл. 240, ал. 1 и
ал. 2 от ЗЗД и чл. 86 от ЗЗД и чл. 146, ал. 1 от ЗЗД, за признаване за
установено, че ответникът дължи на ищеца суми по заповед от 09.02.2021 г.
на РС София, 90 с-в, постановена по реда на чл. 410 от ГПК по гр.д. №
54237/2020 г. Вземането произтича от неизпълнението на Договор за кредит
№.....т 01.04.2019г. от страна на длъжника Б. и заплащане на задълженията й
1
от поръчителя "....." ЕООД, което съгласно чл.143 ЗЗД има правото да иска
заплащането на изплатените от него задължения от лицето на което е
поръчителствало.
В исковата молба са налице твърдения, че на 01.04.2019 г. между "....."
ЕАД, в качеството на кредитор и ответника – кредитополучател бил сключен
Договор за кредит №.....т 01.04.2019г., по силата на който на ответника била
отпусната сума в размер на 300 лв. Кредитополучателят се задължил да
погаси кредита в срок до 10.07.2019 г., като договорът бил сключен с
електронен подпис. Договорът бил сключен при Общи условия. Сумата била
преведена на ответника на 01.04.2019 г. на каса на Изипей АД. На същата дата
бил сключен и договор за предоставяне на поръчителство между "....." ЕАД и
поръчителя ..... ЕООД, като в изпълнение на задълженията си поръчителят е
платил на 19.10.2020 г. задълженията на кредитополучателя. Причината за
това била, че ответникът извършил само две плащания чрез Изипей АД, а
именно 50 лв. на 02.06.2019 г. и 185 лв. на 29.07.2019 г.
По гореизложените съображения ищецът иска да бъде установено
вземането му срещу ответника за сумите 149,08 лв., представляваща
задължение за незаплатена главница по Договор за кредит №.....т 01.04.2019г.,
сключен между длъжника и "....." ЕАД, вземанията по който са заплатени от
заявителя в качеството му на поръчител съгласно договор за поръчителство
от 01.04.2019г., ведно със законна лихва от 4.11.2020г. до изплащане на
вземането, административни разноски за извънсъдебно събиране на вземането
в размер на 8,94 лв., възнаграждение за предоставено поръчителство в размер
на 11,33 лв., мораторна лихва върху главницата от 8,94 лв. в размер на 2,74
лв. за периода от 11.06.2019 г. до 09.10.2020 г., договорна лихва в размер на
3,55 лв. за периода от 11.5.2019 г. до 10.7.2019 г., мораторна лихва върху
главницата от 149,08 лв. в размер на 13,08 лв. за периода от 11.6.2019 г. до
9.10.2020 г.
Ответникът Г. Ц. Б., чрез адв. М., е депозирала писмен отговор на
исковата молба по реда и в срока на чл.131, ал.1 от ГПК, с който оспорва
исковете по основание и размер. Намира, че липсват доказателства "....."
ЕООД действително да е заплатил дължимото от доверителката му
задължение към ..... ЕАД, каквото е изискването на чл. 143, ал. 2 от ЗЗД. По
делото не са ангажирани доказателства, за извършено плащане от ...... ЕООД,
2
кък ..... ЕАД, за да може изобщо ..... ЕООД, да встъпи в правата на ..... ЕАД. В
таза връзка ..... ЕООД, изобщо не е надлежен ищец по този иск и няма каквото
и да е правно основание да изисква от доверителката ми да му заплати сума,
която ..... ЕООД, не е превеждала на ..... ЕАД. Наред с това, доколкото
липсват доказателства "....." ЕООД да е уведомил ответника за изпълнението,
т.е. за плащането на дължимото от него задължение към ..... ЕАД, каквото е
изискването на чл. 143, ал. 2 от ЗЗД. По делото не са ангажирани
доказателства, че уведомление за извършено плащане е стигнало до адресата,
за да настъпят целените правни последици. В тази връзка посоченото в чл.
143 ЗЗД задължение на поръчителя да уведоми длъжника,/ така посочва и
ВКС в Решение № 229 от 10.09.2012 г. по гр. д. № 452/2011 г. на IV г. о. и
Решение № 306 от 06.11.2014 Г. по гр. д. № 185/2014 г., г.к.. , IV г. о./ е за да
узнае своевременно възраженията му, в противен случай рискува да плати
недължимо или в повече, а длъжникът, ако не знае за извършеното плащане
от поръчителя, може да продължи да изпълнява на кредитора. Задължението
на поръчителя да уведоми длъжника е уредено, за да бъдат избегнати тези
усложнения. Предвид тези съображения в практиката е наложено
разбирането, че неуведомяванего на длъжника съгласно чл. 143, ал. 1 ЗЗД за
предявената претенция срещу поръчителя, не погасява регресиите му права
при плащане на задължението, а има за последица непротивопоставимост на
извършеното плащане на длъжника и поражда вземане от кредитора за
връщане на даденото, ако длъжникът е платил или плати, както и ако той не
дължи плащане по друга причина. Следователно длъжникът не дължи
заплащането и на поръчителя. Именно въз основа на това предявените искови
претенции следва да бъдат отхвърлени в цялост.
На следващо място намира, че Договор за потребителски кредит,
сключен с ..... ЕАД е недействителен на специалните основания по чл.22 от
ЗПК. Съгласно чл.22 от ЗПК, във връзка с чл.11,ал.1,т.9 от ЗПК договор за
потребителски кредит е нищожен, ако не са посочени приложимият лихвен
процент и условията за прилагането му. В чл. 11, ал. 1, т. 11 от ЗПК е
предвидено, че в договора трябва да се съдържат .условията за издължаване
на кредита от потребителя, включително погасителен план, съдържащ
информация за размера, броя, периодичността и датите на плащане на
погасителните вноски, последователността на разпределение на вноските
между различните неизплатени суми, дължими при различни лихвени
3
проценти за целите на погасяването. Наред с това разпоредбата на чл.11 ал.1
т.1 О от ЗПК сочи, че договорът трябва да съдържа годишния процент на
разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към
момента на сключване на договора за кредит, като се посочат взетите предвид
допускания, използвани при изчисляване на годишния процент на разходите
по определения в приложение № 1 начин. Годишният процент на разходите
следва да включва всички разходи на кредитната институция по отпускане и
управление на кредита, както и възнаградителната лихва и се изчислява по
специална формула. Спазването на това изчисление, дава информация на
потребителя как е образуван размерът на ГПР и общо дължимата сума по
договора. В Договор за потребителски кредит е посочена само абсолютна
стойност на ГПР. Липсва ясно разписана методика на формиране годишния
процент на разходите по кредита /кои компоненти точно са включени в него и
как се формира същият/.
На следващо място ответникът твърди, че посочената годишна лихва в
договор за паричен заем, не е ясно как точно се съдържа и как е изчислена по
отношение на общия ГПР. По този начин потребителя е поставен в
невъзможност да разбере какъв реално е процентът на оскъпяване на
ползвания от него финансов продукт. За да бъде спазена разпоредбата на чл.
11,ал.1,т.10 от ЗПК, следва в договора да е посочено не само цифрово какъв
годишен процент от общия размер на предоставения паричен заем
представлява ГПР, но и изрично и изчерпателно да бъдат посочени всички
разходи, които заемателя ще направи и които са отчетени при формиране на
ГПР. Поставянето на заемателя в положение, за да разбере действителния
размер на ГПР, да тълкува всяка една от клаузите в договора и да преценява
дали тя създава задължение за допълнителна такса по паричния заем,
невключена в ГПР противоречи на изискването за яснота, въведено в
чл.11,ал.1,т.10 от зпк. На следващо място, съгласно чл.19, ал.1 от ЗПК, ГПР по
кредита изразява общите разходи по кредита за потребителя , настоящи и
бъдещи / лихви, други преки или косвени разходи, комисионни ,
възнаграждения от всякакъв вид, в т.ч. тези, дължими на посредниците за
сключване на договора/ , изразени като годишен процент от общия размер на
предоставения кредит.
Съгласно разпоредбата на чл.154, ал.1 от ГПК разпределението на
доказателствената тежест е, както следва: ищецът следва да установи при
4
условията на пълно и главно доказване следните правопораждащи факти:
съществуването на договорно правоотношение и изпълнението на
задълженията на праводателя си по него, а именно, че е платил на кредитора
претендираните суми за главница и договорна лихва, както и че кредиторът е
предоставил процесната сума за главница, размерът на сумата, падежа на
вземането, вземането за договорни и наказателни лихви и техния размер, че е
платил исковите суми на кредитора "....." ЕАД, а по иска за обезщетение за
забава – наличието на забава, периода на забавата, както и размера на иска, а
ответникът следва да установи фактите, от които произтичат възраженията
му.
Съдът намира предявените искове за допустими, а исковата молба за
редовна по смисъла на чл.127 и чл.128 от ГПК.
На основание чл.140, ал.3 от ГПК делото следва да бъде насрочено за
разглеждане в открито съдебно заседание, за което да се призоват страните.
Основателно е искането на ищеца за приема на приложените от него писмени
доказателства, тъй като са относими към предмета на делото. По искането на
ищеца за изискване на информация по реда на чл. 192 от ГПК от Изипей АД
съдът ще се произнесе след представяне на предвидената в закона молба по
чл. 192 от ГПК с препис за връчване на третото лице.
Водим от горното и на основание чл.140 от ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПРИКАНВА страните към спогодба, медиация или извънсъдебно
доброволно уреждане на спора.
ДАВА ВЪЗМОЖНОСТ на страните на основание чл. 7, ал. 3 ГПК да
изразят становище относно наличието на неравноправни клаузи в
договора за кредит.
ПРИЕМА И ПРИЛАГА като писмени доказателства по делото
документите, приложени под опис към исковата молба.
УКАЗВА на ищеца в едноседмичен срок молба по реда на чл. 192 от
ГПК са снабдяване с поисканите документи от Изипей АД, с препис за
третото неучастващо по делото лице.
ПРИЛАГА ч.гр.д. № 54237/2020 г. по описа на РС София, 90 с-в.
5
ДА СЕ ВРЪЧАТ на страните преписи от настоящото определение.
НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на
27.03.2024 г. от 10.20 часа, за която дата и час да се призоват страните.
Определението не подрежи на обжалване.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6