№ 36
гр. София, 10.01.2022 г.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО V ВЪЗЗ. СЪСТАВ, в закрито
заседание на десети януари през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Вера Чочкова
Членове:Тони Гетов
Мирослав Стоянов
като разгледа докладваното от Мирослав Стоянов Въззивно частно
наказателно дело № 20211100605114 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 270, ал. 4 НПК.
Образувано е по частна жалба на подсъдимия В. М. ХР. срещу Определение от
03.12.2021 г. по нохд № 15673/2021 г. на СРС, с което е оставено без уважение
искането на подсъдимия В. М. ХР. за изменение на взетата му мярка за неотклонение
„задържане под стража“ в по-лека.
С жалбата са наведени доводи за неправилност на обжалваното определение, тъй
като мярката за неотклонение „задържане под стража“ в досъдебното производство не
може да продължава повече от 8 месеца, а именно на 08.12.2021 г. този срок по
отношение на подсъдимия, който бил задържан под стража на 08.04.2021 г.
Предвид гореизложеното, с оглед събраните по делото доказателства и въз
основа на закона, въззивният съд приема за установено следното:
Производството пред СРС е образувано по повод обвинителен акт срещу
А.Х.М., В. М. ХР. и С.Е.М. като съизвършители на престъпление по чл. 196, ал. 1, т. 2
вр. чл. 195, ал. 1, т. 3 и т. 4 вр. чл. 194, ал. 1 вр. чл. 29, ал. 1, б. „а“ и б. „б“ вр. чл. 20,
ал. 2 вр. чл. 26, ал. 1 НК. Подсъдимият е с мярка за неотклонение „задържане под
стража“, взета в досъдебна фаза на процеса с определение от 09.04.2021 г., като
подсъдимият е задържан фактически с прокурорско постановление от 18.03.2021 г.
считано от предявяване на Постановление за привличане на обвиняем, а именно на
08.04.2021 г.
Въпросът за изменение на мярката за неотклонение в хода на настоящото
наказателно производство е бил поставен в рамките на съдебно заседание от адв. П.,
защитник на подсъдимия Х..
За да постанови атакувания съдебен акт, районният съд е приел, че е налице
обосновано предположение за това, че подсъдимият е извършил възведеното с
обвинителния акт престъпление - по чл. 196, ал. 1, т. 2 вр. чл. 195, ал. 1, т. 3 и т. 4 вр.
чл. 194, ал. 1 вр. чл. 29, ал. 1, б. „а“ и б. „б“ вр. чл. 20, ал. 2 вр. чл. 26, ал. 1 НК. Приел
е, че подсъдимият се отличава като лице с обществена опасност над средната, като
1
липсват доказателства в подкрепа на твърдението на подсъдимия, че мярката му за
неотклонение следва да бъде изменена поради необходимост от полагане на грижи за
семейството му, както и че разследването е било проведено ритмично и добросъвестно
от разследващите органи.
Съгласно чл. 270, ал. 1 НПК искането за изменение на мярката за неотклонение е
основателно при промяна на обстоятелствата, която промяна обосновава извод за
отпадане на опасностите от укриване или извършване на престъпление, послужили за
вземане на най-тежката мярка за неотклонение, или при наличие на други, нови
обстоятелства, обуславящи нейното изменение.
Настоящият въззивен съдебен състав споделя изводите на първоинстанционния
съд, че към момента е налице обосновано предположение, че подсъдимият има
отношение към инкриминираното деяние, който извод на този етап се подкрепя от
събраните в производството доказателствени източници – протоколи за разпит на
свидетелите, протоколи за разпознаване, съдебномедицинско удостоверение №
474/2020 г., експертните заключения, както и останалите събрани писмени
доказателства и доказателствени средства, чиято годност подлежи на преценка
единствено от съда, разглеждащ делото по същество, и не може да бъде обсъждана в
настоящото частно производство. С оглед осигуряване както на минималния стандарт
на чл. 5, § 4 КЗПЧОС, така и обезпечаване на правото на подсъдимия по чл. 6, § 1
КЗПЧОС за разглеждане на делото от безпристрастен съд при произнасянето си по
въпроса за наличие на обосновано предположение, че подсъдимият е извършил
престъплението, за което е обвинен, съдът не следва да взима отношение по въпроса за
вината, както и да се произнася с оценка за годността на събрания доказателствен
материал и неговата достатъчност. Подозрението и съответно формалното и
категорично установяване на вината на лицето не следва да се третират като идентични
понятия, поради което наличието на обосновано предположение не може и не следва
да се отъждествява с безспорното установяване на авторството на деянието и неговата
обективна и субективна съставомерност. В този смисъл настоящият състав, с оглед
събраните до момента доказателства, намира, че е налице обосновано предположение
за съпричастност на подсъдимия в извършване на престъплението, за което му е
повдигнато обвинение.
На следващо място, настоящият съдебен състав намира, че е налице реална
опасност подсъдимият да извърши престъпление. Този извод следва от справката за
съдимост на подсъдимия от 17.03.2021 г., от която е видно, че същият е с обременено
съдебно минало, което разкрива по-висока степен на обществена опасност на
вмененото му деяние. Същият е осъждан неколкократно за взломни кражби,
извършени при условията на опасен рецидив.
Налице е и другата алтернативна предпоставка относно реалната опасност
подсъдимият да се укрие. Към настоящия момент тази опасност съществува видно от
Постановление от 19.03.2021 г. на разследващия полицай за възлагане за извършване
на общодържавно издирване и принудително довеждане на подсъдимия Х., имайки
предвид, че прокурорско постановление от 18.03.2021 г. за задържане под стража за
срок до 72 часа по чл. 64, ал. 2 НПК първоначално не е могло да бъде приведено в
действие спрямо подсъдимия, който не е открит след търсене на постоянния и
настоящия му адрес, като препис от постановлението за задържане му е бил връчен
едва на 08.04.2021 г.
Не е налице настъпило ново обстоятелство, включително свързано със
здравословното състояние на подсъдимия, което да е от естество да промени извода на
2
съда относно мярката за неотклонение. Касае се за мъж, който твърди, че има
ангажименти, свързани с отглеждане на дете, без да обосновава чрез съответни
доказателства липсата на възможност майката на детето или друго лице да полага
грижи за детето.
Срокът на задържане повече от 8 месеца не е неразумен. Разследването е
протекло в законово предвидените срокове. В съдебната фаза на наказателния процес
не се прилага ограниченията на сроковете за задържане под стража по чл. 63, ал. 4
НПК, но се отбелязва, че горният срок от 8 месеца задържане под стража не е
неразумен с оглед високата степен на обществена опасност на деянието, извършено
при условията на съизвършителство, за което е повдигнато обвинение на подсъдимия.
По гореизложените съображения въззивният съд намира, че към настоящия
момент не са налице предпоставки за изменение на мярката за неотклонение спрямо
подсъдимия в по-лека, тъй като „задържането под стража“ се явява законосъобразна и
пропорционална намеса в правата му, гарантираща личното участие на подсъдимия в
производството по делото и своевременното развитие и приключване в разумен срок на
наказателния процес.
По тези мотиви, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА Определение от 03.12.2021 г. по нохд № 15673/2021 г. на
СРС, с което е оставено без уважение искането на подсъдимия В. М. ХР. за изменение
на взетата му мярка за неотклонение „задържане под стража“ в по-лека.
Определението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3