№ 45
гр. ***, 24.01.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ***, XI-И СЪСТАВ ( H ), в публично заседание на
дванадесети януари през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Ростислава Янк. Г.а
при участието на секретаря Илиана Й. Давидкова
като разгледа докладваното от Ростислава Янк. Г.а Гражданско дело №
20213630101672 по описа за 2021 година
За да се произнесе взе предвид следното:
Предявени са обективно съединени искове с правна квалификация чл.344, ал.1, т.1, 2
и 3 от КТ, във вр. с чл.225, ал.1 от КТ.
Производството по настоящото дело е образувано по искова молба от ИВ. В. Г., с
ЕГН**********, с постоянен адрес: гр.***, област ***, ул.“***“ №24, ет.3, ап.7 срещу „***“
АД, с ЕИК***, със седалище и адрес на управление: гр.***, Втора индустриална зона,
представлявано от Х. Й. и Х. И. – изпълнителни членове на Управителния съвет.
Ищецът твърди, че работил в ответното дружество на длъжността „ръководител
група контрольори „Валцов цех“. На 22.04.2021 год. му била връчена Заповед №ЗПО189 за
прекратяване на трудовото му правоотношение на основание чл.328, ал.1, т.2 от КТ. Твърди,
че към момента на освобождаването му от работа не били изпълнени критериите за
съкращаване на щата, тъй като работата в дружеството била значително увеличена, а на
20.05.2021 год. била открита нова щатна бройка „контрольор по качеството“ в същия отдел,
в който работел, а именно „Управление на качеството“. В същото време счита, че
работодателят не е извършил подбор или ако такъв е бил направен, то същият не отговарял
на императивните изисквания на чл.329 от КТ. Моли съда да се произнесе с решение, с
което да признае уволнението му за незаконно и да отмени Заповед №***, да го възстанови
на заеманата преди уволнението длъжност „Ръководител група контрольори „Валцов цех“ и
да бъде осъден ответника да му заплати обезщетение за времето, през което е останал без
работа за период от не повече от шест месеца, считано от датата на прекратяване на
трудовото му правоотношение – 22.04.2021 год. до 22.10.2021 год. в размер на 10363.92
1
лева, ведно със законната лихва върху сумата, считано от датата на завеждане на иска до
окончателното изплащане на сумата, както и да му бъдат заплатени направените по делото
разноски.
В съдебно заседание ищецът се явява лично и с упълномощен представител – адв.Д.Р.
от ШАК, като поддържа исковата молба и моли същата да бъде уважена.
Препис от исковата молба, ведно с приложенията към нея са били редовно връчени на
ответника, като в законоустановения едномесечен срок от тяхна страна е депозиран писмен
отговор, към който са представени писмени доказателства. В отговора ответникът оспорва
изцяло предявените от страна на ищеца искове. Оспорва твърдението на ищеца, че в
дружеството не е било извършено съкращаване в щата, като излага, че въз основа на
извършеното съкращаване в щата са били премахнати всички щатни бройки по длъжностите
„Ръководител група контрольори“ от щатното разписание на дружеството, като трудовите
функции, свързани с тези длъжности са престанали да съществуват, а заемащите тези
длъжности работници са били освободени от тези функции. Оспорва твърдението на ищеца,
че длъжността „ръководител група контрольори в цех Валцов“ е идентична с длъжността
„ръководител група контрольори в цех „Леярен“ и длъжността „Ръководител група
контрольори в цех „Пресов“, като твърди, че има съществени различия, както в продуктите,
произвеждани от всеки един от горепосочените цехове, така и в технологичните способи за
тяхното производство, което пораждало специфични изисквания, както спрямо назначените
за контрольори по качеството във всеки един от цеховете, така и към непосредствените им
ръководители. Твърди, че за дружеството не е съществувало задължение за извършване на
подбор при съкращаване на единствената щатна бройка или всички щатни бройки за една
длъжност. С отговора на исковата молба при условията на евентуалност правят възражение
за съдебно прихващане на изплатените на ищеца обезщетения по чл.220 и чл.222 от КТ с
цена 3374.64 лева от евентуално дължимото от тяхна страна обезщетение по чл.225 от КТ с
цена 10363.92 лева. Молят да им бъдат присъдени и направените по делото разноски.
В съдебно заседание за ответната страна се явява упълномощен представител –
адв.*** от ШАК, като поддържа становището, изразено в отговора.
ШРС, след като взе предвид събраните по делото доказателства и становища на
страните, преценени поотделно и в тяхната съвкупност и като съобрази разпоредбите
на закона, намира за установено от фактическа страна следното:
Ищецът ИВ. В. Г. и ответното дружество били в трудовоправни отношения по силата
на Трудов договор №*** год. ищецът изпълнявал длъжността „ръководител група
контрольори „Валцов цех“ в Управление и обслужване на фирмата/Дирекция „Технологии
и управление на качеството“/Отдел „Управление на качеството“/Група контрольори
„Валцов цех“. Със Заповед №*** трудовото му правоотношение било прекратено, считано
от 23.04.2021 год. на основание чл.328, ал.1, т.2, предл. второ от КТ – поради съкращаване в
щата. Със същата заповед било постановено на ищеца да бъдат изплатени обезщетение в
размер на брутното му трудово възнаграждение за неспазен срок на предизвестието от 30
дни на основание чл.220, ал.1 от КТ и обезщетение за неползван платен годишен отпуск за
2
2021 год. в размер на 5 дни на основание чл.224, ал.1 от КТ.
По силата на изменение №2/21.04.2021 год. на длъжностното разписание в „***“ АД
били съкратени четири щатни бройки, съответстващи на длъжностите Ръководител Група
контрольори „Леярен цех“; Ръководител Група контрольори „Валцов цех“; Ръководител
Група контрольори „Пресов цех“ и Ръководител Група контрольори „Пресов цех-механична
обработка“.
От представеното по делото Допълнително споразумение №***/27.05.2021 год. към
трудов договор №*** год. се установява, че лицето Г. Ш. Р., работеща на длъжност
Ръководител група контрольори „Пресов цех“ е била преназначена на длъжност Контрольор
качество – Пресов цех. Същата по силата на Трудов договор №*** год. е била назначена на
длъжност контрольор по качеството –Г /Леярен, пресов валцов цех/.
От представеното по делото Допълнително споразумение №*** год. към трудов
договор №*** год. се установява, че лицето Веселин Димитров Г., работещ на длъжност
Ръководител група контрольори „Леярен цех“ е бил преназначен на длъжност Контрольор
качество – Леярен цех. Същият по силата на Трудов договор №*** год. е бил назначен на
длъжност контрольор по качеството –Леярен цех.
По силата на Трудов договор №*** год. лицето А. М. С е била назначена на длъжност
Контрольор качество – Пресов цех-механична обработка.
В утвърденото ново щатно разписание, в сила от 01.07.2021 год. е била премахната
длъжността ръководител контрольори от цеховите „валцов“, „леярен“, „пресов“ и „пресов-
механична обработка“.
Така установената фактическа обстановка се потвърждава от всички събрани по
делото писмени и гласни доказателства и по-специално от: разпита в съдебно заседание на
свидетеля Ив. Хр. Д., от следните писмени доказателства: Заповед №***, Предизвестие
№***од., Допълнително споразумение №ДС0328 към трудов договор №*** год., Копие а
диплома за висше образование, Извлечение от търговския регистър по партидата на
ответното дружество, Изменение №2/01.04.2021 год. на длъжностно разписание в сила от
03.05.2019 год., Фишове за заплати за месец април 2021 год., ведно с история на
плащанията, писмени доказателства, приложени към допълнителна молба рег.№*** год. -
Договор за правна защита и съдействие, ведно с адвокатско пълномощно, История на
плащания от 28.07.2021 год., Допълнително споразумение №*** към трудов договор №***
год., Трудов договор №622/11.07.2021 год., Диплома за висше образование на Г. Р., ведно с
Приложение към диплома за висше образование, Допълнително споразумение №ДС336 към
трудов договор №*** год., трудов договор №*** год., Диплома за висше образование на
Веселин Г., ведно с Приложение към диплома за висше образование, Трудов договор №***
год., Длъжностни характеристики – 3 бр., Длъжностно разписание на „***“ АД в сила от
03.05.2019 год., Длъжностно разписание на „***“ АД в сила от 01.07.2021 год.
Изложената фактическа обстановка се изяснява и от изготвената в хода на съдебното
производство съдебно счетоводна експертиза, по която вещото лице, имайки в предвид
3
размера на получаваното от работника брутно трудово възнаграждение за месеца,
предхождащ месеца, в който е възникнало основанието за обезщетение и получаваното
брутно трудово възнаграждение на заеманата длъжност дава заключение, че размера на
обезщетението по чл.225, ал.1 от КТ за един месец е в размер на *** лева, за шест месеца –
*** лева, до датата на съдебното заседание – 29.09.2021 год. /5 месеца и 7 календарни дни/ -
*** и за един календарен ден – *** лева.
При така установената фактическа обстановка съдът приема от правна страна
следното:
По отношение на първия обективно съединен иск с правно основание чл.344,
ал.1, т.1 от КТ, съдът приема от правна страна следното:
"Съкращаването в щата" означава намаляване, премахване за в бъдеще на отделни
бройки от утвърдения общ брой на работниците и служителите в предприятието, като от
юридическа гледна точка, е важно с оглед законността на уволнението съкращаването на
съответната щатна бройка, т.е. на трудовите задължения, които тя включва, да е реално. Под
фактическо премахване на съответната трудова функция /длъжност, щатна бройка/ следва да
се разбира, че тя трябва да бъде премахната от работодателя - по съответния ред и от
компетентния за това орган, преди да се извърши уволнението, като изпреварването на
уволнението, т. е. неговото извършване преди да е направено съкращението и преди то да е
влязло в сила и да е започнало да действа и да се прилага, прави уволнението
незаконосъобразно.
В настоящия случай, видно от материалите по делото уволнението на ищеца е
извършено със Заповед №***, считано от 23.04.2021 год., като в заповедта като основание за
прекратяване на трудовото правоотношение е посочена нормата на чл.328, ал.1, т.2, предл.
второ от КТ – съкращаване в щата. Следователно за законосъобразността на уволнението е
необходимо извършеното от работодателя „съкращаване в щата“ да е влязло в сила, да е
започнало да действа и да се прилага фактически преди датата на уволнението. Между
страните по делото не се спори, че ищецът преди уволнението е заемал длъжността
„ръководител група контрольори „Валцов цех“ в „Управление и обслужване на
фирмата/Дирекция „Технологии и управление на качеството“/Отдел „Управление на
качеството“/Група контрольори „Валцов цех“. В същото време в щатното разписание в сила
от 03.05.2019 год. /л.57 от ГД №*** год. по описа на ШРС/ е имало общо 4 четири щатни
бройки „ръководител група контрольори“, съответно „ръководител група контрольори
Валцов цех“, „ръководител група контрольори Леярен цех“, „ръководител група
контрольори Пресов цех“ и „ръководител група контрольори Пресов цех-механична
обработка“. От представеното от страна на ответника Изменение №2/21.04.2021 год. на
длъжностно разписание в сила от 03.05.2019 год. /л.24 от ГД №*** год. по описа на ШРС/ се
установява, че работодателят е съкратил и четирите бройки „ръководител група
контрольори“, между която е била и тази на ищеца.
В същото време обаче въпреки указаната на ответника доказателствена тежест да
докаже законността на извършеното уволнение, респективно извършеното реално
4
„съкращаване в щата“ от тяхна страна не са представени доказателства, от които да се
направи категоричен извод, че към датата на извършеното уволнение на ищеца – 23.04.2021
год. посочената промяна в щатното разписание, изразяваща се в „съкращаване щата“ на
посочените четири щатни бройки /между които и тази на ищеца/ е била влязла в сила, че
същата е била приложена и е започнала да действа. В този смисъл от представените като
писмени доказателства по делото Допълнително споразумение №***/27.05.2021 год. към
трудов договор №*** год. и Допълнително споразумение №*** год. към трудов договор
№*** год. се установява, че лицата Г. Ш. Р. и Веселин Димитров Г., които са изпълнявали
длъжностите, идентични с тази на ищеца, съответно Ръководител група контрольори
„Пресов цех“ и Ръководител група контрольори „Леярен цех“ към 27.05.2021 год. са
продължавали да изпълняват длъжностите си, въпреки, че същите, заедно с тази на ищеца е
следвало да бъдат съкратени с извършеното изменение от 21.04.2021 год. В същото време
въпреки, че в представеното от ответната страна Длъжностно разписание на „***“ АД в сила
от 01.07.2021 год. /л.61 от ГД №*** год. по описа на ШРС/ посочените длъжности не
фигурират, което предполага, че същите е следвало да бъдат вече съкратени, то посочените
лица и след тази датата са продължили да изпълняват трудовите си функции като
„ръководител група контрольори съответно на „Пресов цех“ и на „Леярен цех“. Посоченият
извод се потвърждава от факта, че по силата на сключените с тях допълнителни
споразумения същите са били преназначени на друга длъжност - Контрольор качество –
Леярен цех, съответно Пресов цех, но считано от 19.07.2021 год.. Следователно до
посочената дата тези длъжности са съществували и лицата са осъществявали функциите си
по тях.
А с оглед на изложеното се налага извода, че към датата на прекратяване на трудовото
правоотношение с ищеца твърдяното от ответника „съкращаване в щата“ не е било
започнало да действа и да се прилага. Следователно уволнението на ищеца е „изпреварило“
реалното извършване на съкращаването на неговата длъжност, поради което и същото се
явява незаконосъобразно. В подкрепа на изложеното е и константната практика на ВКС и
по-конкретно Решение №*** на ВКС по ГД *** год., ГК, III г.о., Решение №*** от
18.020.2002 год. на ВКС по ГД №*** год., ГК, III г.о. и др.
В същото време съдът съобрази и направеното в исковата молба възражение, че при
извършеното уволнение на ищеца работодателят не е извършил подбор по смисъла, вложен
в разпоредбата на чл.329, ал.1 от КТ. В тази връзка с оглед преценка на обстоятелството
дали работодателят е следвало да извърши такъв или не съдът установи, че видно от двете
приложени длъжностни разписания се установява, че в разписанието в сила от 03.05.2019
год. в Група контрольори „Валцов цех“ към Отдел „Управление на качеството е имало общо
6 щатни длъжности, от които 5 – контрольор качество – Валцов цех и 1 – ръководител група
контрольори Валцов цех, като в новото щатно разписание в сила от 01.07.2021 год.
фигурират също 6 щатни длъжности, но същите са само за длъжността – контрольор
качество – Валцов цех. Следователно целта на работодателя е била не действително да
съкрати една действаща щатна бройка, а да трансформира същата от ръководна в
5
изпълнителска такава. Въпреки, че видно от материалите по делото изискването за заемане,
както на длъжността „контрольор качество“, така също и за длъжността „ръководител група
контрольори“ е било единствено висше образование – степен бакалавър, на което изискване
ищецът е отговарял, за установяване на различие между присъщите трудови функции при
едновременно закриване и създаване на длъжности е от значение естеството на възложената
работа. Съгласно практиката на ВКС и по-конкретно Решение №*** год. на ВКС по ГД
№1561/2010 год., IV г.о., ГК, ако съкратената длъжност е била от ръководно естество, а
новосъздадената е свързана с пряка изпълнителска работа, не може да се приеме, че има
идентичност между тези длъжности, независимо дали са представени длъжностните им
характеристики.
В настоящият случай идеята на работодателя е била да трансформира ръководната
щатна бройка, на която е бил назначен ищеца и да бъде разкрита нова бройка – контрольор
качество Валцов цех на местото на Ръководител група контрольори „Валцов цех“.
Действително, както бе посочено и по-горе, считано от 19.07.2021 год. останалите две лица,
които са изпълнявали длъжността Ръководител група контрольори в същия отдел - Г. Ш. Р. и
Веселин Димитров Г. са били преназначени на длъжност „контрольор качество“ /която са
заемали при първоначалното си постъпване в „***“ АД/, като същевременно на същата
длъжност – „контрольор качество“, считано от 19.05.2021 год. е било назначено и ново лице
– А. М. С. В същото време обаче следва да бъде посочено, че когато съществен елемент от
естеството на възложената работа за съответната длъжност са ръководни функции и тези
функции са отпаднали поради съкращаване на ръководното звено, то разкриването на нова
длъжност с изпълнителски функции не може да обоснове извод за фиктивно съкращаване на
щата или за задължение за извършване на подбор между ищеца и останалите лица, заемащи
длъжността контрольор качество. В този смисъл е Решение №*** год.на ВКС по ГД №***
год., IV г.о., ГК. А с оглед твърдението на работодателя, че съкращава всички ръководни
длъжности на съответната позиция, за него не е съществувало задължение да извърши
подбор между лицата, заемащи тези ръководни позиции, независимо от факта, че
впоследствие част от тях са били назначени на други позиции.
С оглед на изложеното съдът намира, че първият предявен иск с правно основание
чл.344, ал.1, т.1 от КТ се явява основателен и следва да бъде уважен изцяло, като
уволнението, извършено със Заповед №***, считано от 23.04.2021 год. следва да бъде
признато за незаконно и отменено.
По отношение на втория обективно съединен иск с правно основание чл.344,
ал.1, т.2 от КТ съдът установи от правна страна следното:
Основателността на иска по чл.344, ал.1, т.1 от КТ и незаконността на уволнението
обуславят разглеждането по същество и на обусловените от неговия изход акцесорни искове
по чл.344, ал.1, т.2 и т.3, във вр. с чл.225, ал.1 и чл.225, ал.2 от КТ. Доколкото уволнението е
признато за незаконно по изложените по-горе съображения, то очевидно е налице правно
основание ищецът да бъде възстановен на заеманата преди уволнението длъжност
„ръководител група контрольори „Валцов цех“ в Управление и обслужване на
6
фирмата/Дирекция „Технологии и управление на качеството“/Отдел „Управление на
качеството“/Група контрольори „Валцов цех“ при „***“ АД.
По отношение искът с правно основание чл.344, ал.1, т.3 от КТ, във вр. с чл.225,
ал.1 от КТ и чл.225, ал.2 от КТ, съдът установи от правна страна следното:
С признаване на уволнението за незаконно и неговата отмяна, за незаконно
уволнения работник възниква правото да получи обезщетение за времето, през което поради
уволнението е останал без работа или е работил на по-ниско платена работа, но за не повече
от 6 месеца, считано от датата на прекратяване на трудовия договор. Доколкото по
изложените по-горе съображения настоящият състав намира, че уволнението на ищеца е
незаконно, то е налице и основанието за присъждане на такова обезщетение. Необходима
предпоставка за уважаване на иска по чл.344, ал.1, т.3 от КТ, във вр. с чл.225, ал.1 от КТ е да
се докаже, че след датата на прекратяване на трудовото правоотношение ищецът е останал
без работа. В настоящият случай от материалите по делото и по-конкретно от представената
от ищцовата страна и приета от съда на виждане трудова книжка серия 3, №011612,
издадена на ИВ. В. Г. се установява, че ищецът, след датата на прекратяване на трудовото
му правоотношение, считано от 23.04.2021 год. до края на шестмесечния период по чл.225,
ал.1 от КТ – 23.10.2021 год., както и до момента на последното съдебно заседание по делото
не е започнал работа. Видно от заключението на вещото лице, изготвило съдебно-
счетоводната експертиза по делото, брутното трудово възнаграждение на ищеца, изчислено
по реда на чл.228 от КТ е било в размер на *** лева, а за период от шест месеца – *** лева.
С оглед на изложеното съдът намира, че искът с правно основание чл.344, ал.1, т.3 от
КТ, във вр. с чл.225, ал.1 от КТ за периода от 23.04.2021 год. до 23.10.2021 год. се явява
частично основателен и доказан и следва да бъде уважен за сумата от *** лева,
представляваща обезщетение за времето, през което ищецът е останал без работа, поради
уволнението. За разликата до пълния претендиран от ищеца размер искът, като
неоснователен и недоказан следва да бъде отхвърлен.
На основание разпоредбата на чл.84, ал.2 от ЗЗД работникът или служителят има
право и на законната лихва върху дължимото обезщетение, считано от датата на подаване на
исковата молба – 21.06.2021 год. до окончателното изплащане на сумата.
На основание чл.78, ал.1 от ГПК ответникът дължи на ищеца направените от негова
страна разноски за адвокатско възнаграждение в настоящото производство, с оглед
предявените и уважени искове.
На основание разпоредбата на чл.78, ал.6 от ГПК, доколкото делото е решено в полза
на лице, освободено от държавна такса и разноски по производството, то ответната страна
следва да бъде осъдена да заплати дължащите се държавни такси и разноски в размер на
622.08 лева, от които 422.08 лева – държавна такса по предявените и уважени искове и 200
лева – възнаграждение за вещо лице.
При преценка на направеното от страна на ответника при условията на
евентуалност възражение за съдебно прихващане на дължимото от тяхна страна
7
обезщетение по чл.225, ал.1 от КТ с изплатените на ищеца обезщетение в размер на
брутното му трудово възнаграждение за неспазен срок на предизвестието от 30 дни на
основание чл.220, ал.1 от КТ и обезщетение за неползван платен годишен отпуск за 2021
год. в размер на 5 дни на основание чл.224, ал.1 от КТ съдът намира същото за
неоснователно и недоказано. Действително съгласно константната съдебна практика и
теория, когато уволнението бъде отменено като незаконосъобразно, работникът има право
на обезщетението по чл.225, ал.1 от КТ, но не и на обезщетенията по чл.220, ал.1 и чл.222,
ал.1 от същия кодекс. В този смисъл е Решение №*** от 5.XI.1990 год. по гр. д. №732/90 г.,
III г. о. В настоящия случай обаче, независимо
В настоящия случай не се спори между страните, че при прекратяване на
трудовото правоотношение заедно с трудовото възнаграждение за месец април 2021 год. на
ищеца са били начислени както обезщетение по чл.220, ал.1 от КТ размер на *** лева така и
обезщетение по чл.224, ал.1 от КТ за 5 дни платен годишен отпуск за 2021 год. в размер на
382.07 лева. Въпреки, че от страна на ответника не са представени доказателства, че
посочените суми са действително изплатени на ищеца, този факт не е спорен между
страните по делото. Следователно направеното от страна на ответното дружество
възражение за прихващане се явява частично основателно и доказано и следва да бъде
уважено, като се приспадне от дължимото обезщетение по чл.225, ал.1 от КТ в размер на ***
лева изплатените на ищеца обезщетения по чл.220, ал.1 от КТ и по чл.224, ал.1 от КТ в общ
размер на *** лева.
С оглед изхода на делото на ответната страна разноски не се дължат.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА НЕЗАКОННО и ОТМЕНЯ уволнението на ИВ. В. Г., с
ЕГН**********, с постоянен адрес: гр.***, област ***, ул.“***“ №24, ет.3, ап.7, извършено
на основание чл.328, ал.1, т.2 предл. второ от КТ със Заповед №***, считано от 23.04.2021
год., като ОТМЕНЯ Заповед №***, считано от 23.04.2021 год. на Изпълнителните членове
на УС на „***“ АД, гр.***.
ВЪЗСТАНОВЯВА ИВ. В. Г., с ЕГН********** на заеманата преди уволнението
длъжност „ръководител група контрольори „Валцов цех“ в Управление и обслужване на
фирмата/Дирекция „Технологии и управление на качеството“/Отдел „Управление на
качеството“/Група контрольори „Валцов цех“ при „***“ АД, гр.***.
ОСЪЖДА „***“ АД, с ЕИК***, със седалище и адрес на управление: гр.***, Втора
индустриална зона, представлявано от Х. Й. и Х. И. – изпълнителни членове на
Управителния съвет на основание чл.344, ал.1, т.3 от КТ, във вр. с чл.225, ал.1 от КТ да
заплати на ИВ. В. Г., с ЕГН********** сумата от 8054.53 лева /осем хиляди петдесет и
четири лева и петдесет и три стотинки/, представляваща обезщетение за времето, през
което поради уволнението е останал без работа за периода 23.04.2021 год. до 23.10.2021 год.,
8
ведно със законната лихва върху сумата, считано от датата на подаване на исковата молба
– 21.06.2021 год. до окончателното изплащане на сумата, като отхвърля иска за разликата
над 8054.53 лева до пълния предявен размер от 10363.92 лева, като неоснователен и
недоказан и поради извършено прихващане на дължимата сума с изплатено на ищеца
обезщетение по чл.220, ал.1 от КТ в размер на *** лева и по чл.224, ал.1 от КТ за пет дни
неползван платен годишен отпуск за 2021 год. в размер на 382.07 лева.
ОСЪЖДА „***“ АД, с ЕИК***, със седалище и адрес на управление: гр.***, Втора
индустриална зона, представлявано от Х. Й. и Х. И. – изпълнителни членове на
Управителния съвет на основание чл.78, ал.1 от ГПК да заплати на ИВ. В. Г., с
ЕГН********** сумата от 800 лева /осемстотин лева/, представляваща направените от
ищеца разноски за адвокатско възнаграждение в настоящото производство.
ОСЪЖДА „***“ АД, с ЕИК***, със седалище и адрес на управление: гр.***, Втора
индустриална зона, представлявано от Х. Й. и Х. И. – изпълнителни членове на
Управителния съвет да заплати в полза на държавата по сметка на ШРС сумата 622.08
лева /шестстотин двадесет и два лева и осем стотинки/, от които 422.08 лева – държавна
такса по предявените и уважени искове и 200 лева – възнаграждение за вещо лице.
Решението подлежи на обжалване пред ***ски окръжен съд в двуседмичен срок от
датата на обявяването му на страните – 26.01.2022 год.
Съдия при Районен съд – ***: _______________________
9