Решение по дело №164/2023 на Административен съд - Варна

Производството е по реда на чл. 215, ал.5 вр. чл. 156, ал.5 от Закона за устройство на територията /ЗУТ/ и е образувано по жалба от Д.К.В., ЕГН **********,***, чрез пълномощника й адв.В.Д. ***, против Заповед №ДК-11-ВН-09/14.12.2022г на Началника на РДНСК - Варна, с която е отменено Разрешение за строеж /РС/ № 223/ 28.11.2022 г. за строеж: „Монтаж на отоплителна инсталация за БГВ от соларен панел, разположен върху покрива на сграда с идентификатор 10135.1507.110.1 в УПИ XVI-110, кв. 22, по плана на 8-ми м.р. с административен адрес ул. „27-ми юли“ № 64, гр. Варна. С жалбата оспореният административен акт се атакува като незаконосъобразен. Оспорват се както фактическите, така и правните изводи на ответника, които са го мотивирали да издаде заповедта. Твърди се, че строежът, за който е издадено отмененото Разрешение за строеж, попада в хипотезата на чл. 147, ал.1, т.14 от ЗУТ, за изграждане на който законодателят е предвидил облекчен режим - без одобряване на инвестиционни проекти. Застъпено е становище, че процесният строеж не представлява нито реконструкция, нито основен ремонт на покрива по смисъла на легалната дефиниция на тези понятия, дадена в т. 42 и т.44 от §5 от ДР на ЗУТ. С тези съображения се претендира отмяната на заповедта на Началник РДНСК. В съдебно заседание жалбата се поддържа от процесуалния представител на оспорващата Д. В.. Претендира се и присъждане на сторените в хода на производството разноски по представения списък.

Ответникът – Дирекция за национален строителен контрол /ДНСК/ - София (по арг. чл. 215, ал. 5 от ЗУТ), чрез своя процесуален представител оспорва жалбата като неоснователна. Настоява да се постанови решение, с което заповедта да се потвърди като законосъобразно издадена.

Заинтересованата страна – Главен архитект на Община Варна, редовно уведомен, не се явява и не се представлява. Становище по съществото на правния спор е постъпило в съда по електронен път (л. 38 от делото). В него се твърди, че оспорената Заповед № ДК-11-ВН-09/ 14.12.2022 г. на Началник РДНСК – Варна е незаконосъобразно издадена с оглед на обстоятелството, че разрешеният строеж е от VІ категория, поради което за разрешаването му не е необходимо да има одобрени инвестиционни проекти.

Като обсъди събраните по делото доказателства по отделно и в тяхната съвкупност, съдът приема за установено от фактическа страна следното:

С приложения на л. 13 от делото Нотариален акт вх. рег. № 5803, том 104697; 44541 от 03.07.1996 г. на нотариус при ВРС жалбоподателят в настоящото производство – Д.К.В., се легитимира като собственик на недвижим имот, находящ се на адрес: гр. Варна, ул. „***, представляващ апартамент на първи етаж (откъм калкана), изба и таванско помещение в имот с идентификатор 10135.1507.110, както и на 1/6 идеални части от общите части на сградата заедно с 1/6 ид. части от дворното място, цялото с площ от 425 кв. м.

От доказателствата, представени от ответника ведно с административната преписка, е видно, че за имот с идентификатор 10135.1507.110 по КК на гр. Варна има одобрен със Заповед № Г-435/ 30.12.2015 г. на зам. кмета на Община Варна и влязъл в сила ПУП-ПРЗ. С него имотът, в който собственост притежава оспорващата, е урегулиран като УПИ ХVІ-110, кв. 22 по плана на 8-ми м.р. на гр. Варна, с предназначение „за жилищно строителство“ с максимална плътност на застрояването 80% и максимална озеленена площ – 20%. Имотът попада в устройствена зона Ц1 на гр. Варна.

По силата на извършена през 02.2018 г. доброволна делба по реда на чл. 202 от ЗУТ, Д.К. В. е придобила собственост върху самостоятелен обект (таванско помещение/кабинет) с идентификатор 10135.1507.110.1.1 в жилищната сграда в УПИХVІ-110, кв. 22 по плана ан 8-ми м.р. на гр.Варна (л. 45 до л. 49 от І-ва папка от преписката).

На 16.11.2022 г. Д. К. В. е депозирала в деловодството на Община Варна заявление рег. № АУ113778ВН (л. 32 от папка №1 от преписката), адресирано до главния архитект на общината. С него е поискано на основание чл. 148 вр. с чл. 153, ал.1 и чл. 147, ал.1, т.14 и ал.2 от ЗУТ да се издаде разрешение за строеж, с което да се разреши извършване на СМР: монтаж на технически съоръжения от възобновяеми източници, находящи се в УПИ ХVІ-110, кв. 22 по плана на 8-ми м.р. на гр. Варна. Заявлението е придружено от съответните приложения, подробно описани от самия заявител, между които: кореспонденция от 2018 г. между Кирил Стоянов Видолов и МРРБ досежно възможностите за приложимост на чл. 147, ал. 1, т. 14 от ЗУТ за монтиране на фотоволтаични панели върху покрив на съществуваща сграда – жилищна кооперация „Черноморски бисер“, находяща се в гр. Варна на адрес ул. „27-ми юли“ № 64 (л. 34 и л.20, л.21 и л. 22 от папка №1); Нотариално заверена декларация от 16.08.2016 г. (л. 19 от Папка №1), с която съкооператорите в жилищна кооперация „Черноморски бисер“ взаимно си дават съгласие за изграждане и монтаж на самостоятелни инсталации за възобновяеми източници на енергия над собствените им тавански помещения; Актуална скица от СГКК за самостоятелен обект с идентификатор 10135.1507.110.1.15; Протокол от Общо събрание на жилищна кооперация „Черноморски бисер“, ул. „27-ми юли“ № 64, гр. Варна, проведено на 31.08.2022 г., за изпълнение на договореностите по нотариално заверената декларация от 2016 г. за поетапно изграждане на площадки и на самостоятелни инсталации – технически съоръжения, капандури към таванските помещения за естествено проветряване и осветление, разположени върху съответстващата част от покрива на сградата върху собствените тавански помещения и др.

Във връзка с постъпилото искане заинтересованата страна в настоящото производство – Главният архитект на Община Варна е издал разрешение за строеж № 223/28.11.2022 г. С него на Д.К.В., като собственик на недвижим имот с идентификатор 10135.1507.110.1.15 (кабинет) по КК на гр. Варна, находящ се на адрес гр. Варна, ул. „27-ми юли“ № 64, е разрешено да извърши СМР за строеж: „Монтаж на отоплителна инсталация, за БГВ от соларен панел, разположен върху покрива на сграда с идентификатор 10135.1507.110.1 в УПИ ХVІ-110, кв. 22 по плана на 8-ми м.р., с административен адрес ул. „27-ми юли“ № 64, гр. Варна“.

С писмо рег. № АУ113778ВН_002ВН от 30.11.2022 г., съставено на основание чл. 149, ал. 5 от ЗУТ, Главният архитект на Община Варна е уведомил Началника на РДНСК- Варна за издаденото РС № 223/28.11.2022 година. Писмото е постъпило в РДНСК – Варна на 01.12.2022 г., видно от поставения входящ № РС-ВН-2340-05.091.

На 13.12.2022 г. е извършена служебна проверка по реда на чл. 156, ал. 1, 2 и 3 от ЗУТ, резултатите от която са обективирани в Констативен протокол от същата дата (л. 9 и 10 от преписката). Изводите са, че разрешението за строеж /РС/ е издадено в нарушение на чл. 144, ал.1 от ЗУТ вр. с чл. 148, ал.4 от ЗУТ, тъй като за него липсват одобрени инвестиционни проекти. Нарушени са и разпоредбите на чл. 142, ал. 6, т. 2 от ЗУТ вр. с чл. 142, ал.4 от с.з., доколкото не е извършена оценка за съответствие на инвестиционния проект с изискванията на чл. 142, ал.5,т. 1, 2, 3, 4, 7, 8 и 9 от ЗУТ.

Въз основа на съставения Констативен протокол и на основание чл. 156, ал. 5 от ЗУТ, при упражняване на предоставени със Заповед № РД–13–047/04.02.2022 г. на Началника на ДНСК – гр. София правомощия, с оспорената Заповед № ДК-11–ВН–09/14.12.2022 г., Началникът на РДНСК - Варна е отменил като незаконосъобразно РС № 223/28.11.2022 г., издадено от Главния архитект на Община Варна. Като фактически основания за издаване на административния акт органът е посочил, че от проектната документация и обяснителните записки към нея е видно, че се предвижда премахване на съществуващата дъсчена обшивка и покритието от керемиди на покрива, разположени над самостоятелен обект - „кабинет“, с ид.10135.1507.110.1.15, находящ се на кота +9,92м /тавански етаж/ в жилищната сграда. Съществуващият корниз на кота +10,82 се надзижда с „итонг“, над който се изгражда нова метална конструкция от колони, греди, и се поставя ЛТ- поцинкована ламарина с перлитова замазка върху стоманени ребра - П профил, с полагане на топлоизолация и хидроизолация. Предвижданията са новоизградената конструкция да обхваща площ от приблизително 13 кв.м., като в този участък се оформя площадка с наклон 4°, а останалата част от съществуващия скатен покрив запазва наклона си от 30° и остава непроменен. Металната конструкция се изгражда „на калкан“ с „калкана“ на съществуващата в съседния имот /УПИ XV-26/ жилищна сграда /на страничната регулационна линия/. Така изградената нова конструкция се явява нов покрив на съществуващото помещение - кабинет. По този начин нивото на новооформения покрив завишава с 1,92 м. сега съществуващия корниз на сградата, а височината на помещението в тази част става приблизително 2,65 метра. В тази конкретно посочена част се променя вида на покрива и той се реконструира, като по този начин се получава нов обем на таванското помещение/кабинет. Въз основа на това е направен извод, че строежът не попада в хипотезата на чл. 147, ал.1, т.14 от ЗУТ, и не е строеж от VІ категория, а по аргумент от чл. 137, ал.1, т.4, б. „д“ от ЗУТ е от ІV категория, понеже жилищната сграда, върху която ще се реализира строежа, е от тази категория. Посочено е също, че описаните в издаденото РС строително-монтажни работи не кореспондират с тези, които е предвидено да се извършат според представените проектни книжа и становища на съответните специалисти, работили по изготвяне на част Архитектура, ОВК, ВиК, ПБЗ.

С горните фактически констатации е обоснован изводът на ответника, че РС № 223/ 28.11.2022 г. е издадено в нарушение на чл.144, ал.1 и чл.142, ал.6, т.2 от ЗУТ, във връзка чл.148, ал.4 и чл.142, ал.4 от ЗУТ, и това е възприето като основание за отмяната му като незаконосъобразно издадено.

По повод жалбата на възложителя Д.В. против заповедта е образувано настоящото съдебно производство. За нуждите му ответникът е представил по делото цялата административна преписка по издаването й. От директора на Дирекция АГУП при Община Варна е представена и цялата проектна документация, въз основа на която е издадено отмененото РС № 223/ 28.11.2022 година.

За изясняване на фактите, релевантни за изхода на правния спор, съдът е допуснал по делото да се изготви съдебно-техническа експертиза. Същата е представена в срок и се поддържа от експерта в съдебно заседание. Не се оспорва от страните. Заключението на вещото лице ще бъде коментирано по-долу в мотивите.

Горната фактическа обстановка, по същество безспорна между страните, съдът приема за установена въз основа на писмените доказателства по административната преписка, и тези, приобщени в хода на съдебното дирене, чийто съвкупен аналиц не налага различни изводи.

При така установената фактология съдът прави следните правни изводи:

Предмет на оспорване в настоящото съдебно производство е индивидуален административен акт – Заповед № ДК-11-ВН-09/14.12.2022 г. на Началник РДНСК - Варна, с която е отменено РС № 223/28.11.2022 г. за строеж: „Монтаж на отоплителна инсталация за БГВ от соларен панел, разположен върху покрива на сграда с идентификатор 10135.1507.110.1 в УПИ XVI-110, кв. 22, по плана на 8-ми м.р. с административен адрес ул. „27-ми юли“ № 64, гр. Варна.

Оспорването е предприето в законоустановения срок по чл. 215, ал. 4 от ЗУТ, от легитимиран субект – адресат на оспорената заповед, при наличие на правен интерес, и против акт, подлежащ на съдебно обжалване и контрол за законосъобразност, поради което е процесуално допустимо.

Съгласно разпоредбата на чл. 146 от АПК, съдът преценява законосъобразността на административния акт, като проверява дали е издаден от компетентен орган и в съответната форма, спазени ли са процесуалноправните и материалноправните разпоредби по издаването му и съобразен ли е с целта, която преследва закона. Извън правомощията на съда е да преценява целесъобразността на оспорения административен акт.

В разглеждания случай заповедта е постановена на основание и в хипотезата на чл. 156, ал. 5 от ЗУТ – за констатирани нарушения при извършена служебна проверка на издадени строителни книжа – Разрешение за строеж № 223/28.11.2022 г., издадено от Гл. архитект на Община Варна. Съгласно разпоредбата на чл. 156, ал. 5 от ЗУТ, при констатиране на нарушения по ал. 2 и 3, както и на други нарушения, водещи до незаконосъобразност на издадените строителни книжа, отразени в констативния протокол, съставен по ал. 4, началникът на Дирекцията за национален строителен контрол или оправомощено от него длъжностно лице отменя с мотивирана заповед разрешението за строеж или заповедта за допълване по чл. 154, ал. 5, заедно с одобрените инвестиционни проекти, с изключение на издадените и одобрени от министъра на регионалното развитие и благоустройството. По делото е представена и приета като доказателство Заповед № 047/ 04.02.2022 г. (от л.5 до л.8 от Папка №1) на Началника на ДНСК, от която е видно (виж т.2 от заповедта), че Началникът на ДНСК е делегирал правомощията си за издаване на заповеди по чл. 156, ал. 5 от ЗУТ на началниците на съответните регионални дирекции /РДНСК/. Следователно, обжалваната заповед е издадена от материално и териториално компетентния административен орган – Началникът на РДНСК - Варна, съобразно делегираните му правомощия по чл. 156, ал. 5 от ЗУТ.

Обжалваната заповед е издадена в предвидената от закона писмена форма и съдържа изискуемите по смисъла на чл. 59, ал. 2 от АПК реквизити, при посочени фактически и правни основания за постановяването .

С жалбата не са релевирани доводи за допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила в хода на административното производство по чл. 156 от ЗУТ, а и такива не бяха открити при служебната проверка за законосъобразност на акта, извършена на основание чл. 168, ал.1 от АПК. Проверката е извършена от представител на РДНСК-Варна служебно – на основание чл. 156, ал. 2 от ЗУТ, след надлежно упражнено уведомяване по чл. 149, ал. 5 от ЗУТ. За резултатите от извършената проверка е съставен констативен протокол, с което е спазено изискването на чл. 156, ал. 4 от ЗУТ. Производството се е развило в рамките на 14-дневния срок, съобразно ал.1 на чл. 156 от ЗУТ.

Спорът между страните в производството е за правилното приложение на материалния закон.

Проверката за съответствие на оспорения административен акт с материалния закон задължава съда да провери дали в конкретния казус са налице визираните в приложимата правна норма материални предпоставки, на които се е позовал органът в мотивите към оспорения административен акт.

Между страните в производството липсва спор, че отмененото с процесната заповед РС № 223/ 28.11.2022 г. е издадено от Главния архитект на Община Варна по облекчения ред, предвиден в чл. 147, ал. 1, т. 14 от ЗУТ. Съгласно приложимата към казуса редакция на тази норма не се изисква одобряване на инвестиционни проекти за издаване на разрешение за строеж за монтаж на инсталации за производство на електрическа енергия, топлинна енергия и/или енергия за охлаждане от възобновяеми източници с обща инсталирана мощност до 1 МW включително към съществуващите сгради в урбанизираните територии, в т. ч. върху покривните и фасадните им конструкции и в прилежащите им поземлени имоти.

Внимателният прочит на правната новела сочи, че тя е приложима единствено в случаите на монтаж на конкретно посочените видове инсталации. Настоящият случай не попада в тази хипотеза. Видно от заключението на вещото лице в т. 7 от експертизата, проектът предвижда изграждане на метална конструкция (технологична площадка) с трапецовидна форма в план, с която се оформя нов покрив с минимален наклон от 4° и площ от 13,80 кв.м. Проектът предвижда тя да се изгради успоредно до калканния зид на съществуващата в съседния имот сграда, като в най-високата си част е 1,92 м. – тази височина е най-голямата за технологичната площадка, но е най-ниска за калкана на съседната сграда. Реализирана така, площадката би била изградена на калкан със съседната сграда, без да го надвишава. От становището на приетата по делото СТЕ и разясненията на вещото лице в съдебна зала става ясно, че фотоволтаичният панел не би могъл да функционира правилно, ако бъде монтиран директно върху съществуващия скатен покрив, чийто наклон е 30°. Именно това е наложило изграждането на „поддържаща площадка“, според експерта, или „технологична площадка“, както е дефиниран обекта в становището на специалиста по част „Конструктивна“ от проектната документация, фаза: „Схеми по чл. 147, ал.2 от ЗУТ“. Представените проекти предвиждат панелът да се разположи върху почти хоризонтална повърхност, което е наложило в конкретния участък с приблизителна площ от 13 кв.м. покривът, разположен над таванско помещение с идентификатор 10135.1507.110.1.15, да бъде „задигнат“ със 192 см. над котата на съществуващия корниз на сградата по външната линия на застрояване (фасадата), както вече се посочи по-горе. Това ясно личи от графичната част на проектната документация, част „Архитектура“, разрез А – А, където е предвидено фасадният зид над съществуващия корниз на сградата да се надзида с „Итонг“. За разрешаване на правния спор е без значение дали поддържащата/технологичната площадка, върху която ще се монтира фотоволтаичният панел, ще се изпълни от стоманобетон, тухли или ще представлява метална конструкция, доколкото във всеки от посочените случаи е налице промяна в конструкцията на покривния скат, попадащ точно над таванското помещение на жалбоподателя В.. Нещо повече – променя се и височината на сградата в този участък, което се потвърждава и от становището на специалиста, работил по част ОВК на проектната документация, който посочва в становището си, че „върху новооформения покрив ще се монтира слънчев панел за производство на топла вода“. Тази технологична площадка (с наклон от 4 °) по естеството си представлява допълнителна конструкция, излизаща над покривната плоскост на съществуващия покривен скат (с наклон от 30°), което е видно дори за човек без специални познания в областта на архитектурата. Новата конструкция е разположена непосредствено над собственото на оспорващата таванско помещение, и по същество се явява издатина – капандура по смисъла на чл. 86 от Наредба № 7/ 22.12.2003 г. на МРРБ за правила и нормативи за устройство на отделните видове територии и устройствени зони. За изграждането на точно такива капандури към собствените си тавански помещения за естествено проветряване и осветление са се споразумяли съкооператорите в ЖК „Черноморски бисер“ на проведеното Общо събрание на 31.08.2022г, вкл. Д.В., която е предприела реализация на това решение посредством отмененото 4 месеца по-късно РС.

Горното мотивира настоящия състав на съда да не кредитира заключението на вещото лице по т.6 от СТЕ, в която се посочва, че предвидените за строежа СМР не представляват нито основен ремонт, нито реконструкция по смисъла на т. 42 и т. 44 от §5 от ДР на ЗУТ. Съгласно легалната дефиниция на понятието (т. 42) „основен ремонт“ на строеж е частично възстановяване и/или частична замяна на конструктивни елементи, основни части, съоръжения или инсталации на строежа, както и строително-монтажните работи, с които първоначално вложени, но износени материали, конструкции и конструктивни елементи се заменят с други видове или се извършват нови видове работи, с които се възстановява експлоатационната им годност, подобрява се или се удължава срокът на тяхната експлоатация. Според т. 44 от §5 на ДР на ЗУТ, „реконструкция“ на строеж е възстановяване, замяна на конструктивни елементи, основни части, съоръжения или инсталации и изпълнението на нови такива, с които се увеличават носимоспособността, устойчивостта и трайността на строежите. Новата технологична площадка, върху която се предвижда да се разположи соларния панел, безспорно представлява изменение на покривната конструкция, тъй като не само се заменят отделни конструктивни елементи, а се влагат и нови такива, поради което следва да се определи като „реконструкция“. Този извод не се променя от факта, че изменението не засяга цялата покривна конструкция, нито дори целия покривен скат от двускатната конструкция, а само част от нея с приблизителна площ от 13,80 кв. метра. Доколкото между страните е безспорно, че ЖК „Черноморски бисер“ е строеж от ІV категория, то реконструкцията му, макар и в този малък обем, попада в приложното поле на чл. 137, ал.1, т.4, буква „д“, съгласно която строежи от ІV категория са и реконструкция и основен ремонт на строежите от тази категория и вътрешни преустройства на сградите от първа до четвърта категория, с които не се засяга конструкцията им.

От представената проектна документация е видно, че в част „Конструктивна“, фаза „Схеми по чл. 147, ал.2 от ЗУТ, обектът е описан именно като „Технологична площадка и монтаж на фотоволтаични панели по чл. 147 от ЗУТ за обект с идентификатор 10135.1507.110.1.15 в УПИ ХVІ-110, кв. 22 по плана на 8-ми м.р. ул. „27 юли“ № 64, гр. Варна“, докато във всички останали части обектът е описан като „Монтаж на отоплителна инсталация за БТВ от соларен панел …“ за сграда със същия административен адрес. В представения с проектната документация „План за безопасност и здраве“ (стр. 12) при описание на ІХ етап „довършителни работи“ е посочено, че те трябва да започнат „след завършване на площадката за монтажа на слънчеви колектори“.

Горните констатации, направени въз основа на проектната документация и становището на вещото лице, налагат извод, че строежът, за който е издадено отмененото РС, de facto е предвиден да се изпълни на два етапа: І етап – изграждане на технологична (поддържаща) площадка, представляващо изменение на покривната конструкция в конкретния участък на покривния скат, и ІІ етап – монтиране на соларен панел върху новоизградената технологична площадка.

От изложеното по-горе следва извод, че искането на оспорващата Д.В. от 16.11.2022 г. за издаване на разрешение за строеж има за предмет не само монтажа на фотоволтаичния панел (който, както се установи, не може да бъде монтиран директно върху покривния скат с наклон от 30°), но включва и изграждането на коментираната по-горе поддържаща/технологична площадка. В словесната формулировка, с която е описан строежът в отмененото РС, липсва информация за етап І - изграждане на технологична площадка, без която монтажът на фотоволтаичния панел е невъзможен. От съдържанието му може да се направи извод, че обхваща само етап ІІ – „Монтаж на отоплителна инсталация за БГВ от соларен панел …“. Следователно, правилни са изводите на ответника, че описаните в процесното РС строително-монтажни работи не кореспондират с пълния обем от СМР, предвидени да се извършат с представените проекти. Налице е нарушение на чл. 153, ал.1, изречение ІІ-ро от ЗУТ, което гласи, че „в разрешението за строеж се вписват видовете строителни и монтажни работи, които ще бъдат изпълнени“.

С оглед констатацията, че в обхвата на разрешения строеж попада и изменение на покривната конструкция в конкретен участък от приблизително 14 кв.м. за изграждане на технологична площадка, правилно ответникът е посочил в оспорената заповед, че при издаване на РС е следвало да бъде съобразена разпоредбата на чл. 137, ал.4 от ЗУТ, съгласно която строеж, който по един критерий по ал. 1 попада в една категория, а по друг - в по-висока, се категоризира в по-високата категория. Ето защо, макар самият монтаж на фотоволтаичен панел сам по себе си да представлява строеж от VІ-та категория, относно което страните не спорят, но изграждането на необходимата за монтиране на панела площадка засяга конструкция на сграда от ІV-та категория, част от която се явява покривната конструкция, се налага извод, че строежът следва да бъде отнесен към по-високата категория. Следователно в отмененото РС неправилно строежът е квалифициран като такъв от VІ-та категория, вместо строеж от ІV-та категория. Изводите на ответника в този смисъл са доказателствено обвързани и законосъобразни.

Верни са и изводите, че с извършване на проектните изменения в покривната конструкция на сградата се оформя и допълнителен обем към подпокривното помещение с идентификатор 10135.1507.110.1.15, т.е. при запазване квадратурата на помещението ще се увеличи неговата кубатура. В част „ПБЗ“ от проектната документация VІІ етап е определен като „Монтаж на дограми“, и с него е предвидено в подпокривното помещение да се монтират прозорци и да се подменят врати. Видно от снимковия материал към СТЕ, към настоящия момент в подпокривното помещение няма прозорци, което сочи, че монтирането на такива се предвижда да стане в новия обем от помещението, оформен при изграждане на технологичната /поддържащата площадка. Това кореспондира и с част „Архитектура“ от проекта, където в участъка на „повдигането“ на фасадата със 192 см. /фасада североизток/ има схематично отбелязани прозорци.

Гореизложеното налага извод, че разрешеният строеж не попада в приложното поле на чл. 147, ал.1, т. 14 и ал. 2 от ЗУТ, поради което разрешаването му не може да се извърши по разписаната в ал.2 облекчена процедура, а следва да се извърши по общия ред – с одобряване на инвестиционни проекти. За пълнота на изложението следва да се посочи, че становище в същия смисъл се съдържа и в представения с административната преписка Обходен лист (л. 24 от първа папка) – „изисква се одобряване на проекти, по които се издава РС“. Защо при издаване на ПС главният архитект е пренебрегнал това становище е въпрос извън предмета на настоящото съдебно производство.

С оглед на гореизложеното съдът приема, че съответно на установените в хода на проведеното административно производство по чл. 156 от ЗУТ факти и обстоятелства, наличието на които се потвърждава от събраните по делото доказателства, Началникът на РДНСК - Варна е приел, че при издаването на Разрешение за строеж № 223/28.11.2022 г., са допуснати нарушенията, описани в обжалваната заповед. Тези нарушения, при правилно приложение на нормативната регламентация и в съответствие с нейната цел, правилно са квалифицирани като съществени, което е обусловило и упражняването на правомощието по чл. 156, ал. 5 от ЗУТ на ответния административен орган за отмяна на издаденото разрешение за строеж като незаконосъобразно. Оспорената заповед, като издадена от компетентен орган и в предписаната от закона форма, постановена в съответствие с материалноправните разпоредби, на които се основава, при спазване на административно-производствените правила и съобразяване с целта на закона, е законосъобразна. Жалбата срещу нея се явява неоснователна и като такава, следва да се отхвърли.

При този изход на делото искането на оспорващата за присъждане на разноски в нейна полза е неоснователно. Ответникът по делото не е заявил претенция за присъждане на юрисконсултско възнаграждение, поради което такова не му се дължи.

Така мотивиран и на основание чл. 172, ал. 2, предложение четвърто от АПК, съдът

Р Е Ш И :

ОТХВЪРЛЯ жалбата на Д.К.В., ЕГН **********,*** против Заповед № ДК-11-ВН-09/14.12.2022 г. на Началник РДНСК - Варна, с която е отменено Разрешение за строеж /РС/ № 223/ 28.11.2022 г. за строеж: „Монтаж на отоплителна инсталация за БГВ от соларен панел, разположен върху покрива на сграда с идентификатор 10135.1507.110.1 в УПИ XVI-110, кв. 22, по плана на 8-ми м.р. с административен адрес ул. „27-ми юли“ № 64, гр. Варна“.

Решението подлежи на касационно обжалване пред Върховния административен съд в 14 дневен срок от съобщаването му на страните.

Преписи от решението да се връчат на страните.

	Председател: