РЕШЕНИЕ
№ 46
гр. Разлог, 19.05.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – РАЗЛОГ в публично заседание на тридесети ноември
през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Александър Трионджиев
при участието на секретаря Христина Д. Паскалева
в присъствието на прокурора ТО-Разлог към РП-Благоевград
разгледа докладваното от Александър Трионджиев Административно
наказателно дело № 20211240200358 по описа за 2021 година
Производството по делото е образувано по жалба, подадена от „Б.О.Б.“ООД, ЕИК*, с адрес:
с.И., О.С., у.„К.М.“№26, представлявано от управителя С.Сашев С., срещу НП №01-001963
от 12.04.2021 г., издадено от Директора на Д„ИТ“-Б., с което на дружеството е наложено
адм. наказание на основание чл.416, ал.5, вр. чл.414, ал.3 от КТ – „имуществена санкция“ от
2`000.00 лева, за нарушение на чл.63, ал.2 от КТ.
Жалбоподателят не е съгласен с издаденото НП и моли съда да отмени същото като
незаконосъобразно. Излага подробни съображения за това.
В открито съдебно заседание процесуалният представител на ответника - юрисконсулт П.
заявява, че оспорва жалбата. Сочи, че атакуваният акт е правилен и законосъобразен.
РП-Б., ТО-Р. не изпраща представител и не изразява становище по жалбата.
Жалбата е процесуално допустима, подадена е в срок от надлежна страна – лице спрямо
което е издадено атакуваното НП, в установения от закона 7-дневен срок и същата е
депозирана пред надлежния съд.
Съдът намира, че жалбата е депозирана в законоустановения срок, тъй като
административно-наказващият орган не е ангажирал доказателства за редовното връчване на
оспорения акт. Действително, НП е изпратено до адреса на дружеството - с.И., О.С., у.
„К.М.“№26, а в обратната разписка е отразено, че то не е получено. Обстоятелството, че
санкционирания търговец е регистриран на посочения адрес, е отразено по партидата му в
Търговския регистър /информацията в който е общодостъпна за всички/. Съгласно чл.58,
ал.2 от ЗАНН, когато нарушителят не се намери на посочения от него адрес, а новият му
адрес е неизвестен, наказващият орган отбелязва това върху НП и то се счита за връчено от
деня на отбелязването. В случая оригиналът на НП /приложен по преписката и
представляващ част от доказателствената съвкупност/ не съдържа отбелязване, че лицето не
е намерено на посочения адрес. Поради това настоящата инстанция счита, че не са
изпълнени предпоставките, визирани в нормата на чл.58, ал.2 от ЗАНН, за да се приеме, че
следва да се приложи посочената норма относно връчването. Липсва отбелязване в
постановлението на коя дата жалбоподателя е бил търсен на адреса, както и отбелязване, че
не е открит на него. Горепосочените отбелязвания имат значение за момента на влизане в
1
сила на акта, а след като същите не са отразени върху него, то не може да се установи и кога
постановлението е връчено надлежно.
Съдът намира също така, че изпращането на писмо с обратна разписка не е достатъчно само
по себе си за извод, че лицето не е намерено на адреса. Видно от приложеното известие за
доставяне служители на Български пощи удостоверяват, че на 24.04.2021 г. "пратката е
непотърсена". От това отбелязване няма как да се приеме, че адресатът действително е
търсен и не е намерен. Съобразно разпоредбата на чл.36, ал.1, т.2 от ЗПУ и условията за
доставянето на пощенските пратки и на пощенските колети се определят с общи правила,
изготвени от Комисията за регулиране на съобщенията. Съобразно разпоредбата на чл.5,
ал.1 и 2 от Общите правила за условията за доставяне на пощенските пратки и пощенските
колети препоръчаните пощенски пратки се доставят на адреса на получателя срещу подпис.
Препоръчаните пощенски пратки може да се доставят на лице, пълнолетен член на
домакинството на получателя, живеещо на адреса, посочен в пратката, срещу подпис и
документ за самоличност, като в служебните документи се вписват трите имена на лицето,
получило пратката. Когато при посещението на адреса, поради отсъствие на получателя или
на лицето, което е съгласно да получи съобщението, пощенската пратка не може да бъде
доставена, в пощенската кутия се оставя писмено служебно известие с покана получателят
да се яви за получаване на пратката в пощенската служба в срок, определен от пощенския
оператор, не по-кратък от 20 дни, но ненадхвърлящ 30 дни. В горния смисъл са Решение
№599 от 29.04.2022 г. на РС-В. по а. н. д. №1134/2022 г. В настоящия случай не се
установява тези изисквания за връчване на съобщението от Български пощи да са били
изпълнени. Поради това съдът приема, че не са налице доказателства за редовно връчване на
наказателното постановление, а депозираната на 06.07.2021 г. жалба е подадена в срок. Това
означава, че жалбата е допустима и следва да бъде разгледана по същество.
След преценка на събрания по делото доказателствен материал, съдът прие от фактическа
страна следното:
С обжалваното НП е прието, че при извършена на 21.01.2021г., около 10:50 часа проверка и
на 16.02.2021 г. проверка по работни места относно спазване разпоредбите на трудовото
законодателство на обект - Предприятие за преработка на плодове и зеленчуци, находящ се
в о.Б., с.Д., експлоатиран от „Б.О.Б.“ООД, с адрес: о.С., с.И., у."К.М."№26, управлявано и
представлявано от С.С.С. и извършени на 29.01.2021 г. и 17.02.2021 г. проверки по
документи на дружеството, е констатирано, че „Б.О.Б.“ООД, в качеството му на
"работодател" по смисъла на & I, т.1 от ДР, на КТ, е допуснало на 21.01.2021 г. лицето
В.Ю.П., с ЕГН*, да извършва трудова дейност в обекта на проверка на длъжност
„Работник", без да и е предоставен екземпляр от сключен в писмена форма трудов договор,
подписан от двете страни и копие от уведомлението по чл.62, ал.3 от КТ, заверено от ТД на
НАП.
След извършване на проверката по документи, на 17.02.2021 г. бил съставен Протокол за
извършена проверка от страна НА служителите на Д„ИТ”-Б., като същият е връчен на
управителя С.С. на 18.02.2021 г.
Въз основа на направените констатации в хода на проверката и след приключването й на
21.01.2021 г., бил съставен АУАН №01-001963 от 01.03.2021 г. ., който бил подписан от С.С.
за „нарушител” и връчен на същия като управител и представляващ „Б.О.Б.“ООД. На
основание така съставения АУАН е издадено и атакуваното НП, с което на жалбоподателя е
наложена адм. наказание на основание чл.416, ал.5, вр. чл.414, ал.3 от КТ – „имуществена
санкция“ от 2`000.00 лева за нарушение на чл.63, ал.2 от КТ.
Тази фактическа обстановка се потвърждава от свидетелите, разпитани в хода на съдебното
следствие, както и от приложените писмени доказателства: заверено копие на Декларация
по чл.402, ал.1, т.3 и чл.402, ал.2 от КТ от В.П., заверено копие на справка от
информационната система на ИА„ГИТ“ за лицето В.П..
В хода на съдебното следствие като свидетели са разпитани Й.К., С.С., В.Н. и М.С., които
2
свидетели са участвали по време на проверка по работни места в помещенията, в които
дружестевото-жалбоподател извършва своята промишлена дейност. Свидетелките Й.К. и
М.С. заявяват, че са участвали по време на проверката на 21.01.2021 г. и че на място са
констатирали, че лицето В.П. извършва трудова дейност за „Б.О.Б.“ООД, без да е сключила
трудов договор с това дружество. Свидетелката С.С. заявява, че при преглед на документите
от проверката и след извършена служебна справка не се е установило дружеството
/провереното лице/ да има сключен трудов договор с В.П..
В хода на съдебното следствие е разпитана и В.Ю.П.. Същата твърди, че по време на
проверката имала трудов договор с „Б.п.“ /дружество, различно от санкционираното с
настоящото НП/ и че когато няма много работа при нейния работодател извършва трудова
дейност за „Б.О.Б.“ООД, за да си запълни часовете. Свидетелката не сочи да има трудово
правоотношение с „Б.О.Б.“ООД.
Като свидетел е разпитана и К.С., която заявява, че В.П. по време на проверката е била общ
работник в „Б.п.БГ“ и със знанието на законния представител на дружеството е работила и в
„Б.О.Б.“ООД.
От свидетелските показания се установява с категоричност, че към датата на проверката
В.П. е извършвала трудова дейност за предприятието „Б.О.Б.“ООД, но към този момент
между нея и дружеството не е имало сключен трудов договор. Това се установява и от
попълнената Декларация по чл.402, ал.1, т.3 и чл.402, ал.2 от КТ, в която тя изрично е
записала, че няма сключен трудов договор.
При така установената фактическа обстановка, съдът намира от правна страна следното:
В нормата на чл.62, ал.1 от КТ на записано, че трудовият договор се сключва в писмена
форма, а в следващата ал.2 е регламентирано, че в 3-дневен срок от сключването на
договора, работодателят е длъжен да изпрати уведомление за това до съответната ТД на
НАП.
Съгласно разпоредбата на 63, ал.2, във вр. ал.1 от КТ, работодателят няма право да допуска
до работа работник или служителя, преди да му предостави следните документите:
екземпляр от сключения трудов договор, подписан от двете страни и копие от
уведомлението по чл.62, ал.3, заверено от ТД на НАП. Забраната по чл.63, ал.2 от КТ, е
обезпечена с адм. санкция по чл.414, ал.3 от КТ. Отговорността по чл.63, ал.2 от КТ, е
обективна и безвиновна, поради което, за да бъде санкциониран работодател за подобно
нарушение, необходимо е към датата на проверката същият да е имал сключен трудов
договор с работника, но на последния да не са били връчени екземпляр от този договор и
копие на уведомлението по чл.62, ал.3 от КТ.
Когато обаче между проверяваното дружество и физическо лице, извършващо трудова
дейност в полза на това дружество, не е сключен трудов договор, отговорността на
предприятието не може да бъде ангажирана на основание чл.63, ал.2 от КТ. Това е така,
понеже при липса на писмен трудов договор между страните, работодателят не би могъл да
предостави на работника екземпляр от същия и заверен препис от уведомлението. При
наемана на лице, което да извършва трудова дейност и при липса на писмен трудов договор
между това лице и предприятието, работодателят следва да понесе отговорност за
неизпълнение на задълженията по чл.62, ал.1 от КТ, във вр. с чл.1, ал.2 от КТ – за това, че не
е сключил с работника трудов договор в писмена форма или по чл.61, ал.1 от КТ – за това,
че трудовият договор не е сключен преди постъпване на работника на работа.
Отговорността по чл.63, ал.2 от КТ, изисква друга фактическа обстановка, а именно –
наличие на сключен трудов договор от една страна, а от друга - непредставяне на работника
на екземпляр от договора и на копие от удостоверението по чл.62, ал.3 от КТ. В горния
смисъл е Решение №1138 от 28.05.2021 г. на Бл.АС по в. н. о. х. д. №143/2021 г. и Решение
№32 от 13.02.2019 г. на Пз-АС по к. а. н. д. №1139/2018 г.
От доказателствата по делото безспорно се установява, че между санкционираното
дружество /жалбоподател пред съда/ и лицето В.Ю.П. към датата и часа на проверката не е
3
бил сключен трудов договор. Това означава, че към този момент за работодателя не е
съществувало задължението да връчи на работника екземпляр от договора и препис от
уведомлението по чл.62, ал.3 от КТ. Именно поради тези съображения, в настоящия случай е
неприложима и нормата на чл.63, ал.2 от КТ, респективно – не е е следвало да бъде
наложена имуществена санкция по чл.416, ал.5, във вр. чл.414, ал.3, във вр. чл.63, ал.2 от КТ.
По изложените съображения съдът намира, че обжалваното НП е незаконосъобразно, тъй
като в него, както словесно, така и текстово е изписана правна квалификация на нарушение,
което не се установява да е извършено /понеже санкционираното дружество не е имало
задълженията по чл.63, ал.2 от КТ/, поради което същото трябва да бъде отменено.
Предвид изхода на делото, в полза на жалбоподателя следва да бъдат присъдени разноски в
размер на 360.00 лева за процесуално представителство от адвокат, съобразно представен
договор за правна защита и съдействие.
Така мотивиран, Рг.РС
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ НП №01-001963 от 12.04.2021 г., издадено от Директора на Д„ИТ“-Б., с което на
жалбоподателя „Б.О.Б.“ООД, ЕИК*, с адрес: с.И., О.С., у.„К.М.“№26, представлявано от
управителя С.С.С., е наложено адм. наказание на основание чл.416, ал.5, вр. чл.414, ал.3 от
КТ – „имуществена санкция“ в размер на 2`000.00 лева за нарушение на чл.63, ал.2 от КТ.
ОСЪЖДА Директора на Д„ИТ“-Б. ДА ЗАПЛАТИ на „Б.О.Б.“ООД, ЕИК*, с адрес: с.И.,
О.С., у.„К.М.“№26, представлявано от управителя С.С.С., сумата от 360.00 лева,
представляваща сторени от жалбоподателя разноски за адвокатско възнаграждение.
Решението на съда подлежи на касационно обжалване в 14-дневен срок от съобщението му
на страните, като жалбата се подава до Бл.АС, чрез Рг.РС.
Препис от решението да се връчи на страните.
Съдия при Районен съд – Разлог: _______________________
4