№ 122
гр. К., 14.05.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – К., ПЕТИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично
заседание на петнадесети април през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:ДЕЯН Г. ИЛИЕВ
при участието на секретаря ВЕЛИСЛАВА ИВ. ГРОЗЕВА
като разгледа докладваното от ДЕЯН Г. ИЛИЕВ Административно
наказателно дело № 20235510201012 по описа за 2023 година
Обжалвано е Наказателно постановление № 284а-227 от 22.06.2023 г. на ВПД
Началник на РУМВР-К.. Жалбоподателят Х. П. П., недоволен от наложеното му
наказание, моли съда да го отмени. В жалбата сe излагат общи оплаквания за
допуснати съществени нарушения на процесуалните правила.
В с.з. се явява лично, но жалбата му се поддържа от адв. Г. М., която моли съда
да отмени НП. Подробни съображения са изложени в писмени бележки.
Въззиваемата страна, редовно призована в с.з. не изпраща представител. В
писмено становище на гл. юрисконсулт А. се излагат доводи за неоснователност на
жалбата и се иска потвърждаване на НП. Иска се присъждане на юрисконсултско
възнаграждение.
Съдът, като извърши цялостна проверка на констативния акт (АУАН) и
Наказателното постановление (НП), взе предвид становищата на страните, и прецени
заедно и поотделно събраните по делото доказателства, приема за установено
следното:
Жалбата е неоснователна.
Административнонаказващият орган (АНО) е приел за установено, че на
06.05.2023 г. около 8.30 часа в отдел ***, местност „К.“, землище на с. В., общ. П.б.
след извършена проверка от служители на ДГС-М. и полицейски служители на
Участък – П.б. на МПС-во на л.а. „С.В.“ с рег. № ******,управляван от жалбоподателя,
при което било установено, че на предна дясна седалка в купето на автомобила
1
транспортирал законно притежавано дългоцевно огнестрелно оръжие - ловна нарезна
карабина „Т.“, мод. 16, кал. *** W.“, № ***-*** с навит на цевта супресор „**-**-**“,
кал. 30 мм, № ****, заредена с един боеприпас кал. *** W.. Дълкоцевното оръжие се
транспортирало извън калъф и без поставено заключващо устройство на спусъка, с
което виновно е нарушил чл. 96, л. 4 от ЗОБВВПИ.
Описаната фактическа обстановка се установява от АУАН бл. № 0595938 от
22.05.2023 г.; АУАН № 406/23, Серия ЮИДП-28, № 000227 от 06.05.2023 г.,
Констативен протокол Серия ЮИДП-28 № 304 от 06.05.2023 г., Разписка № 061357 от
06.05.2023 г., Протокол за доброволно предаване, Справка на РУМВР-К. с рег. №
284р-1718 от 15.01.2024 г., НП № 284а-227 от 22.06.2023 г. на ВПД Началник на
РУМВР-К., показанията на свидетелите Р. К., Х. П., П. П. и В. В., които напълно
кореспондират помежду си.
В писмените бележки и жалбата фактическата обстановка не се оспорва
категорично, а се иска изключване на различни доказателства поради противоречия и
процесуални ограничения.
Възражението е частично основателно по отношение на докладните записки
като документи и то само доколкото НПК дава предимство на гласните
доказателствени средства.
Съдът отбелязва, че противоречия между доказателствата са съществени само
ако се отнасят до главния факт на доказване, а именно спазил ли е жалбоподателя
изискването на чл. 96, ал. 4 от ЗОБВВПИ да пренася оръжието си в калъф, без
боеприпаси със заключващо устройство на спусъка или в затворен транспортен куфар.
От свидетелските показания на свидетелите очевидци - Х. П., П. П. и В. В., двата
АУАН и протокол за доброволно предаване безспорно и без противоречия се
установява, че жалбоподателят е транспортирал на предна дясна седалка дългоцевно
огнестрелно оръжие - ловна нарезна карабина „Т.“, мод. 16, кал. *** W.“, № ***-*** с
навит на цевта супресор „**-**-**“, кал. 30 мм, № ****, заредено с боеприпас без
калъф, куфар и заключващо устройство, и тук няма какво повече да се добави.
Следователно няма основание за изключване на доказателствени средства
поради съществени противоречия.
При правилно установената от АНО фактическа обстановка изводът му, че
жалбоподателят е нарушил чл. 96, ал. 4 от ЗОБВВПИ, е правилен.
Съгласно тази разпоредба лицата, получили разрешение за носене и употреба на
огнестрелни оръжия и боеприпаси за тях за ловни цели, пренасят огнестрелното
оръжие без поставени в него или в зарядното устройство боеприпаси. Оръжието се
пренася в затворен транспортен куфар. Дългоцевното оръжие може да се пренася и в
калъф със заключващо устройство на спусъка.
2
Транспортирането в случая е форма на пренасяне на огнестрелното оръжие.
Не се приема възражението на адв. М., че разпоредбата предвижда няколко
нарушения, а жалбоподателят е бил наказан за едно нарушение. В случая различните
хипотези на нормата, където изпълнителното деяние е само едно – „пренасяне“,
представляват едно нарушение.
За извършеното нарушение правилно АНО е приложил санкционната норма на
чл. 190, ал. 1 от ЗОБВВПИ, според която лице, получило разрешение за носене и
употреба на огнестрелно оръжие и боеприпаси за спортни или ловни цели, което
пренася огнестрелното оръжие, боеприпасите за него в нарушение на изискванията на
чл. 96, ал. 4 от ЗОБВВПИ, се наказва с глоба в размер 500 лв. Абсолютния размер на
санкцията прави безпредметно посочване на смекчаващи или отегчаващи вината
обстоятелства. Не са налице и основания за прилагане на чл. 28 от ЗАНН, тъй като
нарушението е било извършено в горска територия без да е налице необходимото
разрешително за лов, за което по делото не се спори, и което е било предмет на
производство пред РДГ-С.З..
При издаване на НП и съставяне на АУАН не се установяват допуснати
съществени нарушения на процесуалните правила. Нарушението е било
индивидуализирано по време, място и начин на извършване. Не се установяват
релевираните съществени нарушения на чл. 57, чл. 42 от ЗАНН, нито следва да се
приеме, че актът е бил съставен при условията на чл. 40, ал. 4 от ЗАНН.
На първо място следва да се отбележи, че е допустимо актът да се състави на
дата, различна от тази на деянието.
От АУАН бл. № 0595938 от 22.05.2023 г. се установява, че същият е бил
съставен в присъствието на свидетелите очевидци, каквито са свидетелите Ж. П. и П.
П. и жалбоподателя. Актът е бил подписан и получен от жалбоподателя на 22.05.2023
г., което потвърждава безспорно съставянето му в него присъствие, което единствено е
от значение за правото му защита при извършване на това действие. Действително е
налице противоречие в показанията на св. Х. П. (стр. 2 от с.з. от 15.04.2024 г.), който
установява, че актът е бил съставен на място от полицейските служители, но това е
очевидно невъзможно, тъй като св. К. не присъствал на проверката и е съставил акта на
др. дата. В този смисъл са показанията на всички свидетели. Св. Х. П. най-вероятно е
имал предвид АУАН № 406/23, Серия ЮИДП-28, № 000227 от 06.05.2023 г. съставен
на място от служител на ДДС-М.. Това противоречие касае процедурата, а не факта на
нарушението, което не дава основание на съда да изключи показанията му по
съществото на случая.
От показанията на св. П. П. се установява, че когато са били извикани от св. К. за
съставяне на акт, жалбоподателят не е присъствал. Разпоредбата на чл. 40, ал. 1 от
ЗАНН обаче не изисква едновременното присъствие на свидетелите и жалбоподателя в
3
конкретен момент на датата на съставянето му. Следва да се различава техническото
изготвяне на акта от правното действие по съставянето му като сложен фактически
състав. Безспорно актът придобива белезите на документ, когато го подпише издателят
му, т.е. актосъставителя. Подписите на останалите участващи лица имат само
удостоверително действие – свидетелите удостоверяват като верни фактите, посочени
в акта, а нарушителят запознаването със съдържанието и получаването му, и
възраженията към него. От показанията на св. П. П. не се установява, че актът е бил
подписан от него и св. Ж. П. на др. дата например. Очевидно за да го получи
жалбоподателя в този вид, свидетелите преди него вече са го били подписали. Актът е
бил съставен поради наличието на свидетели очевидци затова непосочването на
документи по чл. 40, ал. 4 от ЗАНН, на които се основава, не представлява
процесуално нарушение.
Изложените съображения дотук дава основание на съда да потвърди НП като
законосъобразно и обосновано.
Основателна е претенцията за присъждане на юрисконсултско възнаграждение,
поискана с писменото становище и предвид изготвянето на такова следва да се
присъди възнаграждение, съобразно чл. 27е от Наредбата за заплащане на правната
помощ в размер на 80 лв.
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 284а-227 от 22.062023 г. на
ВПД Началник на РУМВР-К., с което на жалбоподателя Х. П. П. ЕГН ********** е
било наложено административно наказание ГЛОБА в размер на 500 лв.
ОСЪЖДА жалбоподателя ДА ЗАПЛАТИ по сметка на ОДМВР-С.З., ЕИК
******* - BG30UNCR76303100115626 сумата от 80 лв.
Решението подлежи на касационно обжалване в 14-дневен срок от съобщението пред
Административен съд гр. С.З..
Съдия при Районен съд – К.: _______________________
4