Решение по дело №254/2018 на Окръжен съд - Стара Загора

Номер на акта: 223
Дата: 20 юли 2020 г. (в сила от 20 декември 2021 г.)
Съдия: Румяна Бончева
Дело: 20185500900254
Тип на делото: Търговско дело
Дата на образуване: 10 септември 2018 г.

Съдържание на акта

             Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

                                         20.07.2020г.                                    гр. Стара Загора

 

СТАРОЗАГОРСКИ  ОКРЪЖЕН  СЪД               ТЪРГОВСКО  ОТДЕЛЕНИЕ

На 16.06.                                                                                             2020 година

В закрито заседание в следния състав:

 

           ПРЕДСЕДАТЕЛ:  РУМЯНА БОНЧЕВА

 

СЕКРЕТАР: Диана Иванова

като разгледа докладваното от съдията БОНЧЕВА

т.д. № 254 по описа за 2018 година

за да се произнесе, съобрази:

 

         Предявени са обективно съединени искове са с правно основание чл.327, ал.1 от ТЗ, във вр. с чл.266, ал.1 ЗЗД във вр. с чл.79 ЗЗД.

 

Ищецът Я. Г.И., в качеството му ЕТ „З. – Я. И.“ твърди в исковата си молба, че е имал търговски отношения с ответното дружество, за което били издадени следните фактури:

Фактура № **********/01.09.2016г., на стойност 2 488,11 лв. без ДДС, издадена от „А.“ ЕООД към ЕТ „З. – Я. И.“;

Фактура № **********/24.08.2017г. на стойност 34 360,20 лв. без ДДС, издадена от „А.“ ЕООД към ЕТ „З. – Я. И.“;

Фактура № **********/31.08.2017г. на стойност 35 265,07 лв. с включен ДДС, издадена от „А.“ ЕООД към ЕТ „З. – Я. И.“;

Фактура № 1022/16.11.2016г. на стойност 22 908 лв. с включен ДЦС, издадена от „А.“ ЕООД към ЕТ „З. – Я. И.“;

Фактура № 1050/13.11.2017г. на стойност 17 940 лв. с включен ДДС, издадена от ЕТ „З. – Я.И.“ към „А.“ ЕООД;

Фактура № 1059/29.01.2018г. на стойност 82 110 лв. без ДДС, издадена от ЕТ „З. – Я.И.“ към „А.“ ЕООД;

Посочва, че по горецитираните задължения от „А.“ ЕООД постъпило частично плащане в размер на 19 109,47 лв. по Фактура №1022/16.11.2016г., но след това постъпление ответното дружество не извършило последващо плащане на остатъка от задълженията на ищеца.

С Покана от 22.03.2018г. ответното дружество е поканено да извърши прихващане на насрещни вземания между двете страни с подписване на двустранен споразумителен протокол, която покана била получена от представител на ответното дружество на 04.04.2018г.

Ищецът сочи, че на 12.04.2018г. е сключил с ответното дружество Споразумителен протокол, с който прихванали гореописаните дължими суми по фактури между двете дружества и в точка 4 от споразумението, „А.“ ЕООД се задължил да заплати по банкова сметка на ЕТ сумата в размер на 31 735,15 лв. /тридесет и една хиляди седемстотин тридесет и пет лева и петнадесет стотинки/, както следва:

-         по Фактура № 1050/13.11.2017г. - 17 940 лв. /седемнадесет деветстотин и четиридесет лева/ с включен ДДС, за извършена от едноличния търговец жътва на ориз;

-         по Фактура № 1059/29.01.2018г. - 13 795,15 лв. /тринадесет хиляди седемстотин деветдесет и пет лева и петнадесет стотинки/, за извършена от едноличния търговец продажба на оризова арпа;

 

Посочва се, че в споразумението не е уговорен срок за плащане, поради което, вследствие на това, че ответното дружество продължило да не си изпълнява поетото със споразумението задължение, с Нотариална покана peг. № 3323, том 1, № 157 от 27.06.2018г. на П. И., нотариус с peг. № 308, с район на действие - Районен съд - гр.Стара Загора, ищецът поканил ответното дружество в тридневен срок от получаването на поканата да заплати гореописаните суми по банкова му сметка. Нотариалната покана била връчена от нотариуса на 11.07.2018г. при условията на чл.47, ал. 1 от ГПК.

Твърди се, че дължимите суми в общ размер на 31 735,15 лв. не са изплатени до датата на предявяване на настоящите искове.

Ищецът моли съда да постанови решение, с което да осъди ответното дружество„А.“ ЕООД за неизпълнение на задължение за заплащане на дължимите суми към него като едноличен търговец, за извършени от същото услуги, в общ размер на 31 735,15 лв. /тридесет и една хиляди седемстотин тридесет и пет лева и петнадесет стотинки/, както следва: за сумата 17 940 лв. /седемнадесет деветстотин и четиридесет лева/ с включен ДДС, по Фактура № 1050/13.11.2017г., за извършена жътва на ориз, ведно със законната лихва върху дължимата сума, считано от датата на подаване на настоящата молба до окончателното изплащане на задължението и за сумата 13 795,15 лв. /тринадесет хиляди седемстотин деветдесет и пет лева и петнадесет стотинки/ по Фактура №1059/29.01.2018г. за извършена продажба на оризова арпа, ведно със законната лихва върху дължимата сума, считано от датата на подаване на настоящата молба до окончателното изплащане на задължението.

Претендира за присъждане на направените съдебни и деловодни разноски, като посочва банкова сметка ***.

 

В срока по чл.367 от ГПК отговор на исковата молба не е постъпил.

 

Ответникът с молба от 26.03.2019г. /л.62 от делото/ е направил възражение за нередовно връчване на исковата молба по делото и е направил искане съдът да отмени определението си, с което е обявил на страните проекто-доклада си по делото.

В случая Съдът е приложил разпоредбата на чл.50,  ал. 2 ГПК,  като  е приел съобщението до ответника, с което му е връчена исковата молба с приложенията  за редовно връчено. Видно от данните по делото, в съобщението до ответника, с която съдът е постановил да се връчи препис от исковата молба и е указал за двуседмичния срок за отговор, призовкарят  при ОС-Стара Загора е посочил, че на посочения адрес не е намерена табела на фирма, офис, служебно лице, съгласно да получи съобщението. Посочено е,  че по сведение на Ц. Д. -  лице от адреса, посочен за адрес на ответника, апартаментът е продаден и  търсената фирма е неизвестна. С оглед на това отбелязване  и след направена справка в Търговски регистър, при която е установил, че седалището  и адресът на управление на ответника е този, посочен в исковата молба, на който е изпратено съобщението, заедно с препис от исковата молба, съдът е приложил разпоредбата на чл.50,  ал. 2 ГПК,  като  е приел съобщението за редовно връчено.

Отделно от това, по делото по искане на ищеца е било наложено обезпечение  с Определение  № 1121 от 19.10.2018г., като съдът е уважил искането на ищеца и е наложил запор до размера на вземането върху земеделската продукция, подробно описана в определението, като е издадена обезпечителна заповед, получена от ищеца и е наложено съответното обезпечение.

С оглед на изложеното, съдът е приел възраженията на ответника за нередовно връчване на исковата молба с приложенията за неоснователни, дал е ход на делото и е провел производството по същото.

Ответникът е направил възражение за прихващане с писменото си становище от 26.03.2019г. /л.62 от делото/, депозирано след приключване на размяната на книжата и след изготвяне на проекто-доклада по делото. Съдът е приел за разглеждане възражението за прихващане, като с оглед на това е допълнил определението си по чл.146 ГПК и е разпределил доказателствената тежест в съдебно заседание на 26.03.2019г. Същото касае  насрещно парично вземане на ответника срещу ищеца на основание договор за покупка и доставка на оризова арпа. Съобразно изложените в молбата факти на 21.11.2016г., ответникът е заплатил на ищеца сумата 245308,80 лева, стойността  на закупена оризова арпа от 511 060 кг., като сумата е заплатена по банковата сметка на ищеца, за която същият е издал фактура № 1023/21.11.2016г. /л.66 от делото/. Според твърденията на ответника, стоката била заплатена от ответника на ищеца, но не била доставена на ответника, за което последният поканил ищеца да му бъде доставена с нотариална покана, която е представена по делото /л.64-65 /. Тъй като в указания срок стоката не била доставена, договорът за покупко-продажба бил развален от ответника, като след разваляне на договора цялата сума получена от ищеца останала при него без правно основание и съгласно чл.77 във вр. с чл.55 ЗЗД същата следвало да се върне обратно на „А.” ЕООД, но това не било сторено.

Ответникът е направил искане да се отхвърли предявеният от ищеца иск поради  неговата недоказаност, алтернативно, ако съдът приеме, че искът е допустим и основателен - да уважи възражението за прихващане и да отхвърли предявеният иск.

 

         Съдът обсъди доводите и становищата на страните, както и представените по делото доказателства, при което намира за установено следното:

        

         Съдът приема за безспорно установено по делото, че страните са имали търговски правоотношения по силата на които ищецът и ответникът са издали един на друг следните фактури:

1.      Фактура № **********/01.09.2016г., на стойност 2 488,11 лв. без ДДС, издадена от „А.“ ЕООД към ЕТ „З. – Я. И.“;

2.      Фактура № **********/24.08.2017г. на стойност 34 360,20 лв. без ДДС, издадена от „А.“ ЕООД към ЕТ „З. – Я. И.“;

3.      Фактура № **********/31.08.2017г. на стойност 35 265,07 лв. с включен ДДС, издадена от „А.“ ЕООД към ЕТ „З. – Я. И.“;

4.      Фактура № 1022/16.11.2016г. на стойност 22 908 лв. с включен ДДС, издадена от ЕТ „З. – Я. И.“към „А.“ ЕООД;

5.      Фактура № 1050/13.11.2017г. на стойност 17 940 лв. с включен ДДС, издадена от ЕТ „З. – Я. И.“към, А.“ ЕООД;

6.      Фактура № 1059/29.01.2018г. на стойност 82 110 лв. без ДДС, издадена от ЕТ „З. – Я. И.“ към ,А.“ ЕООД.

По горепосочените задължения от „А.“ ЕООД е постъпило частично плащане в размер на 19 109,47 лв. по Фактура №1022/16.11.2016г., което не се оспорва от ответното дружество. Липсват данни за други плащания от страна на ответника по посочените по-горе фактури.

 

 Видно от представения по делото Споразумителен протокол /л.7/, на 12.04.2018г. страните са сключили споразумение, с което са извършили прихващане на взаимни задължения по горепосочените фактури. В резултат на извършеното прихващане за ответното дружество е останало задължение към ищеца в размер на 31735,15 лв., както следва: по Фактура № 1050/13.11.2017г. - 17 940 лв., в.т.ч. 14 950лв. данъчна основа и ДДС в размер на 2 990лв. и по Фактура №1059/29.01.2018г. - 13 795,15 лв. данъчна основа, съгласно т.4 от представения по делото Споразумителен протокол от 12.04.2018г. По делото са представени горепосочените 2 фактури, неоспорени от ответника по делото.

 

Видно от Нотариална покана peг. № 3323, том 1, № 157 от 27.06.2018г. на нотариус П. И., с peг. № 308 и с район на действие - Районен съд - гр. Стара Загора, ищецът е поканил ответното дружество в тридневен срок от получаването на поканата да му заплати гореописаните суми. Нотариалната покана е връчена от нотариуса на ответника на 11.07.2018г., което обстоятелство не се оспорва от ответника по делото.

С оглед изясняване на фактическите обстоятелства по делото беше назначена и приета съдебно-счетоводна експертиза, депозирала първоначално и допълнително заключение.

От първоначалното заключение на експертизата се установява, че процесиите две фактури  са осчетоводени при ищеца като вземания от клиента - ответник по делото - по дебита на сметка №4110 „Вземания от клиенти”, ан.сметка „А.” ЕООД за общо 100 050.00лв., по фактури:

- осчетоводяване на фактура №1050/13.11.2017г. за 17940.00лв. с ДДС срещу кредитиране на сметка №703 „Приходи от продажби на услуги”, със стойността на жътвата на 650 дка ориз без ДДС за 14950.00лв., както и  кредитиране на счетоводна сметка №4532 „ДДС - продажби” за задължение към бюджета в размер на начисления ДДС с начисления по фактурата ДДС - 2990.00лв. /счетоводна справка- бордеро 4549/13.11.2017г./.

- осчетоводяване на фактура №1059/29.01,2018г. за 82110.00лв. /без начисляване на ДДС - чл. 163а. ал.2 от ЗДДС/, срещу  кредитиране на сметка №701 „Приходи от продажби на стоки”, със стойността на 234600кг. оризова арпа за общо 82110.00лв. /счетоводна справка- бордеро 105/29.01.2018г./.

Видно от експертизата, процесните фактури са отразени в дневника за продажби на ищцовото дружество. Също така и Споразумителният протокол, съставен между страните по делото на 12.04.2018г., е осчетоводен при ищеца.

Според заключението, е направено прихващане между дължимите към ответника суми общо в размер на 72 113.38лв., отчетени по кредита на счетоводна сметка №4010 „Задължения към доставчици” по следните фактури, издадени от “А."ЕООД към ЕТ“З. – Я. И.”:   ф-ра №**********/01.09.16г. 2488.11 лв.без ДДС бордеро 459/12.04.2018г.,    ф-ра №**********/24.08Л7г. 34360.20 лв.без ДДС бордеро 459/12.04.2018г.и ф-ра №**********/31.08Д7г. 35265.07 лв. с ДДС  бордеро 460/12.04.2018г срещу вземанията, отчетени по дебита на счетоводна сметка №4110 „Вземания от клиенти” по следните фактури издадени от ЕТ“З. – Я. И.” към “А.”ЕООД за общо 103848.53лв.:  ф-ра №1022/16.11.2016г. 3798.53 лв. с ДДС бордеро 459/12.04.2018г., ф-ра №1050/13.11.2017г. 17940.00 лв. е ДДС бордеро 459/12.04,2018г. и ф-ра №1059/29,01,2018г. 82110.00 лв.без ДДС бордеро 459/12.04.2018г.

Експертизата също е констатирала, че в споразумителния протокол е установено, че след извършеното прихващане - сумата в размер на 31735,15лв. /предявената сума/, остава вземане от ответното дружество към ищеца, отчетено по дебита на счетоводна сметка №4110 „Вземания от клиенти” , както следва: по ф-ра №1050/13.11.2017г. -       17940.00 лв. с ДДС и по ф-ра №1059/29.01.2018г. - 82110,00 лв. без ДДС.

Експертът е посочил, че не е установено местонахождението на счетоводството на ответното дружество, поради което експертизата предоставя отговор само във вр. с отразяването в дневниците по ЗДДС на визираните в документите по делото фактури, въз основа на предоставената информация от ТД на НАП Пловдив - Офис Стара Загора. Според тези данни,  Фактура №1050/13.11.2017г., издадена от ЕТ“З. – Я. И.” е отразена в дневника за покупки за м.11.2017г. на “А.”ЕООД с вид на услугата: жътва на ориз с данъчна основа 14950.00лв. и начислен ДДС - 2990.00лв.

Протокол №**********/29.01.2018г. към фактура №1059/29.01.2018г., издадена от ЕТ“З. – Я. И.” е отразена в дневника за покупки за м.01.2018г. на “А.”ЕООД с вид на стоката или обхват и вид на услугата: ДДС по протоколи чл. 117/2 от ЗДДС с данъчна основа 82110.00лв. и начислен ДДС -  16422.00лв.

 

Видно от заключението, в счетоводството на ищеца фактура №1023/21.11.2016г. за 245 308.80лв. /без начисляване на ДДС - чл.163а, ал.2 от ЗДДС/ е осчетоводена по дебита на счетоводна сметка №4110 „Вземания от клиенти”, срещу кредитиране на сметка №701 „Приходи от продажби на стоки”, със стойността на 511060кг., оризова арпа за общо 245308.80лв. /счетоводна справка- бордеро 4123/21.11.2016г./

Фактурата е включена в дневника за продажби на ищцовото дружество, като доставка по чл.16...., както следва: ф-ра №1050/13.11.2017г.  за 245308.80лв поз.4, СД ДДС.2400-1848448/13.12.2016г.

Видно от заключението, съгласно предоставената информация от ТД на НАП Пловдив - Офис Стара Загора за ответното дружество, Протокол №**********/21.11.2016г, към фактура №1023/21.11.2016г., издадена от ЕТ“З. – Я. И.” е отразена в дневника за покупки за м.11.2016г. на “А.”ЕООД с вид на стоката или обхват и вид на услугата: ДДС по протоколи чл. 117/2 от ЗДДС, с данъчна основа 245308.80лв. и начислен ДДС 49 061.76лв.

В съдебно заседание на 04.06.2019г., експертът е пояснил по отношение на фактура № 1023/2016 г., че към фактурата от 21.11.2016 г. има издаден протокол с №462/21.11.2016 г. /според данните от НАП/, което означава, че се касае за сделка с продукция, а не авансово плащане. Според вещото лице, такива протоколи се издават само когато има сделка с продукция.

В допълнителното си заключение /л.127-131/, вещото лице е посочило, че според предоставената от счетоводството на ищеца справка-извлечение от счетоводна сметка №411 „Вземания от клиенти“, по отношение на плащането на фактура №1023/21.11.2016г. за 245308.80лв. е установено изцяло заплащане на стойността по банковите сметки на ищеца, с първо регистрирано плащане в размер на 30 000лв. на 02.03.2017г. и последно окончателно плащане в размер на 6308.80лв. - на 04.05.2017г. Изводът е, че ответното дружество е изплатило изцяло сумата по тази фактура.

В съдебно заседание на 17.09.2020г. вещото лице е отговорило и на въпроси, посочени в молба от 07.06.2019г. от пълномощника на ответника /л.120 от делото/, като е дало и допълнителни разяснения, свързани с осчетоводяване на фактурата при двете дружества.

Експертът в с.з. посочва, че има издадена фактура, фактурата е отразена в дневниците за покупки и продажби в съответствие със законовите разпоредби, съответната доставка по фактурата е отразена законосъобразно.

Според обясненията на експерта в с.з., при ищеца по делото продукцията оризова арпа е заприходена по сметка на ориз въз основа на ордер, който е съставен от счетоводителя. При ищеца има разходни ордери, въз основа на които е дебатирана сметка 304 ориз, съответно отчетени приходи от продажба, с което е увеличена печалбата на дружеството, това са счетоводни ордери. Тези ордери експертът е представил като приложения към заключението си, като въз основа на тази счетоводна информация са  изготвени отговорите на вещото лице в съдебното заседание от 17.09.2020г.

Според обясненията на експерта в с.з., начинът, по който е осчетоводена оризовата арпа означава, че има предаване на стока, установява, че едните са дали, а другите са приели стоката.

Както първоначалното, така и допълнителното заключение не са оспорени от страните по делото. Експертизите са изготвени добросъвестно, мотивирано и съдът ги възприема.

С оглед изясняване на фактите по делото бяха допуснати и гласни доказателства. В съдебното заседание от 17.09.2020г. св. К. А.А. е посочил, че в момента работи в ЕТ „З. – Я. И.“ на трудов договор. През 2016г. работил като комбайнер. Чувал е за фирма „А.“, познава управителя на ответното дружество и брат му Твърди, че те постоянно били идвали на оризищата, интересували се, техните камиони возели зърното. През 2016г. жънели оризищата в Християново. Почти всеки ден се коментирало какво са ожънали, накрая като приключили, свидетелят чул коментари от управителя на ищцовото дружество, от другите комбайнери и управителя на ответното дружество, че е около 500 тона. Свидетелят е посочил, че жътва от един комбайн много трудно се извършва, защото всичко е свързано с климатичните условия, за да се прибере по-бързо реколтата. Започвало се в 11 часа и се приключвало до 9-10 вечерта, докато падне влагата, тъй като има роса и влага, като падне влагата, жътвата спира. Свидетелят е посочил, че като напълни комбайна, излиза на пътя и го изсипва в камион. Комбайнерите си вършили работата, без да се интересуват от оформяне на документи. Камионите, според свидетеля, са били камиони на „А.“. Свидетелят е посочил:“Много често идваха С. и неговия брат докато жънехме“.

Съдът кредитира показанията на свидетеля, същите са непротиворечиви досежно сочените обстоятелства.

 

         Въпреки изявленията на страните по делото, че ще постигнат споразумение относно спорните задължения, до приключване на съдебното дирене такава не се постигна.

 

Съдът, като прецени всички събрани по делото доказателства, счита, че предявените искове са  основателни и доказани. Безспорно се установи в хода на производството, че със Споразумителния протокол от 12.04.2018г. страните по делото са уредили търговските правоотношения помежду си,  като след извършени взаимни прихващания на дължими суми по фактури между двете дружества, в точка 4 от споразумението ответникът се е задължил да заплати по банкова сметка *** сумата  от 31 735,15 лв., както следва: по Фактура № 1050/13.11.2017г. - 17 940 лв. с включен ДДС, за извършена от ищеца жътва на ориз и по  Фактура № 1059/29.01.2018г. - 13 795,15 лв., за извършена от ищеца продажба на оризова арпа.

Видно от експертното заключение, коментирано по-горе в изложението, посочените суми са дължими от ответника и същият следва да бъде осъден да ги заплати на ищеца.

 

По отношение на приетото за разглеждане възражение за прихващане, направено от ответника, със сумата от 245 308.80 лв., за недоставена от ищеца оризова арпа от 511 060 кг. по фактура №1023/21.11.2016 г., съдът намира същото за неоснователно и недоказано.         Действително, в хода на съдебното производство се установи, че ответникът е заплатил на ищеца сумата от 245 308.80 лв., но съдът счита, че с тази сума  ответникът е заплатил доставената му от ищеца оризова арпа от 511 060 кг. Съдът приема, че в случая е осъществена доставка от ищеца на заплатеното количество оризова арпа, което се установи в хода на производството. В този смисъл са първоначалното, допълнителното заключение на експертизата, както и подробните разяснения, дадени в съдебните заседания от вещото лице.

Издадената и осчетоводена и при двете страни по сделката фактура №1023/21.11.2016 г., с която е фактурирана закупената от ответника и доставена от ищеца оризова арпа е с дата 21.11.2016 г., т.е. издадена е преди изготвения от страните Споразумителния протокол от 12.04.2018г., с който същите са уредили търговските правоотношения помежду си. С последния, след извършени взаимни прихващания на дължими суми по фактури между двете дружества, в точка 4 от споразумението ответникът се е задължил да заплати по банкова сметка ***, както следва: по Фактура № 1050/13.11.2017г. - 17 940 лв. с включен ДДС, за извършена от ищеца жътва на ориз и по  Фактура №1059/29.01.2018г. - 13 795,15 лв., за извършена от ищеца продажба на оризова арпа.

В случай, че отношенията по тази фактура - №1023/21.11.2016 г. /съобразно възражението за прихващане/ не бяха уредени, то липсва житейска и правна логика ответникът да се задължи да заплати остатъка от 31 735,15 лв. по гореописаните фактури, който размер е значително по-малък в сравнение със сумата по възражението на ответника за прихващане -  245 308.80 лв.

С оглед на всички изложени по-горе съображения, съдът приема, че възражението на ответника за прихващане със сумата  245 308.80 лв. по ф-ра №1023/21.11.2016 г. се явява неоснователно и недоказано и следва да се остави без уважение.

 

С оглед изхода на спора, съдът счита, че на осн.чл.78, ал.1 ГПК, следва да присъди на ищеца направените по делото разноски, които в случая са в размер на 3 119.41лв. Посочената сума включва внесената ДТ по настоящото дело, заплатените разноски за експертиза и заплатеното адвокатско възнаграждение по настоящото дело, за които има данни по делото, че са заплатени от ищеца.

 

Водим от горното, Окръжен съд – гр. Стара Загора

 

Р       Е       Ш     И:

 

ОСЪЖДА А.“ ЕООД, с ЕИК: ***, със седалище и адрес на управление: гр.С.З., ул.”Р. К.” № *, вх.*, ет.*, ап. ** да заплати на Я. Г. И., в качеството му на  ЕТ „З. – Я.И.“, с ЕИК: ***, със седалище и адрес на управление: гр. С. З., ул. ,А. Е.“ № *, ет.*, ап.* сумата 31 735,15 лв. /тридесет и една хиляди седемстотин тридесет и пет лева и петнадесет стотинки/, представляваща общо задължение, по Фактура № 1050/13.11.2017г. в размер на 17 940 лв. с включен ДДС за извършена от ЕТ „З. – Я. И.“ жътва на ориз и по  Фактура № 1059/29.01.2018г. в размер на 13 795,15 лв., за извършена от ЕТ „З. – Я. И.“ продажба на оризова арпа, ведно със законната лихва върху сумата, считано от 10.09.2018г. до изплащане на сумата.

 

ОТХВЪРЛЯ като неоснователно и недоказано направеното от А.“ ЕООД, с ЕИК: ***, със седалище и адрес на управление: гр.С. З., ул.”Р. К.” № * вх.* ет.*, ап. * възражение за прихващане със сумата 245 308.80 лв., представляваща цената на недоставена от Я. Г. И., в качеството му на  ЕТ „З. – Я.И.“, с ЕИК: ***, със седалище и адрес на управление: гр. С. З., ул. ,А. Е.“ № *, ет.*, ап.* на  А.“ ЕООД, с ЕИК: *** оризова арпа от 511 060 кг. по фактура №1023/21.11.2016 г.

 

ОСЪЖДА „А.“ ЕООД, с ЕИК: ***, със седалище и адрес на управление: гр.С.З., ул.”Р. К.” № *, вх.*, ет.*, ап. ** да заплати на Я. Г. И., в качеството му на  ЕТ „З. – Я.И.“, с ЕИК: ***, със седалище и адрес на управление: гр. С. З., ул. ,А. Е.“ № *, ет.*, ап.* сумата 3 119.41лв., представляваща направените по делото разноски.

 

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред ПАС в 2-седмичен срок от връчването му на страните.

 

        

                                                    ПРЕДСЕДАТЕЛ: