Решение по дело №2114/2015 на Окръжен съд - Варна

Номер на акта: 260
Дата: 26 февруари 2016 г. (в сила от 1 юли 2017 г.)
Съдия: Атанас Василев Славов
Дело: 20153100102114
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 16 юли 2015 г.

Съдържание на акта Свали акта

            РЕШЕНИЕ

 

                                      26.02.2016 год., гр. Варна

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

ВАРНЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско отделение, Vl-ти състав в публичното съдебно заседание, проведено на ТРЕТИ ФЕВРУАРИ ПРЕЗ ДВЕ ХИЛЯДИ И ШЕСТНАДЕСЕТАТА ГОДИНА в състав:

 

                                                      ПРЕДСЕДАТЕЛ: АТАНАС СЛАВОВ

 

при секретаря А.И. като разгледа докладваното от съдията АТАНАС СЛАВОВ гр. дело № 2114 по описа за 2015 год., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е с правно основание 87 ал.З от ЗЗД.

Производството по делото е образувано по предявен с искова молба от С.Я.А. ЕГН:********** постоянен адрес *** процесуалния си представител по пълномощие адв. З.Й. - ВАК и съдебен адрес: *** ПРОТИВ Г.Б.П. ЕГН:********** *** иск с правно основание чл.87 ал.З от ЗЗД и цена на иска 47 455,20 лева.

В исковата си молба ищцата твърди, че 29.11.1991 г. сключила с ответника Договор за прехвърляне на недвижим имот срещу задължение за издръжка и гледане, обективиран в Нотариален акт № 52, том XXV, дело № 7981/91 г. на Нотариус Л.Г., съгласно който прехвърлила на ответницата собствения си недвижим имот, а именно: Апартамент № 3, находящ се в гр. Варна, ул. „Георги Кирков" № 14, бл. 3, вх. А, ет. 1, състоящ се от стая, кухня, бокс.коридор, баня-тоалетна със застроена площ от 47,81 кв.м., ведно с 6,4572 % от общите части на сградата и от общите части на сградата и от правото на строеж върху мястото, както и принадлежащите избено помещение с площ 4.62 кв.м. и таван с площ 9.28 кв.м. при съседи: на апартамента - ап. 2, тревна площ, вх. Б, тревна площ; на избата -коридор обща изба, тревна площ, изба на ап. 1; на таванското помещение - коридор, таванска стая на ап. 9, паркинг, стълбище, срещу задължението на ответницата да поеме издръжката и гледането й, като и осигури спокоен и нормален живот.

Спешна необходимост от непосредствена грижа реално не била възникнала до есента на 2012г., когато с напредването на възрастта ищцата започнала да страда от заболявания, които й пречили сама да се обслужва, като особено затруднявало положението и появилото се перде (катаракта) на очите.

Тогава тя се потърсила ответницата, с молба да дойде да живее при нея в гр. Варна, тъй като има нужда от непосредствени грижи: да й се купуват и дават лекарства по график, да й се помага при къпане, да се почиства жилището, да й бъдат прани дрехите и спалното бельо, а и пенсията не й стигала. Ответницата категорично отказала да се премести за постоянно при ищцата, като я уверила, че все още е достатъчно добре със здравето, за да може да се грижи сама за себе си. Обяснила също, че самата тя е в затруднение материално положение и не може да отделя средства, с които да подпомогне пенсията на възрастната жена ( в размер от 231 лв.).

През октомври 2014 год. здравословното състояние на ищцата значително се влошило: започнала да изпитва значителни затруднения при придвижването си, залитала, а проблемът със зрението й дотолкова се задълбочил, че едва можела да различава предмети. При явно спешната и неотложна нужда някой да се грижи за нея се обърнала към ответницата като настояла, че вече е немислимо да живее сама. Ответницата я посетила няколко пъти, но отново отказала да се премести във Варна, поради което на ищцата със спестявания й се наложило да наеме две други жени, които да полагат непосредствени грижи за нея.

В началото на м. декември 2014 год. ищцата претърпяла мозъчен инфаркт и благодарение на присъствието на една от наетите гледачки била извикана бърза помощ, след което състоянието й било стабилизирано.

През периода от 2012 год. до датата на предявяване на иска ответницата периодично е посещавала А. (по 3-4 пъти в годината ) и не е полагала непосредствени грижи и издръжка.

През м.октомври на 2014г. с обещание, че ще започне наистина да се грижи за ищцата, ответницата успяла да я убеди ищцата да й прехвърли сумата от 4 000 лв.

Ищцата не може сама да се издържа и единствената й възможност е да развали договора, поради неизпълнение на поетите с него задължение виновно от страна на ответницата по делото.

С исковата молба е заявен петитум, с който ищцата моли съда да постановите решение, с което да развали сключения между страните Договор за прехвърляне на недвижим имот срещу задължение за издръжка и гледане, обективиран в Нотариален акт № 52, том XXV, дело № 7981/91 г. на Нотариус Л.Г., съгласно който ищцата е прехвърлила на ответницата собствения си, недвижим имот, а именно: Апартамент № 3, находящ се в гр. Варна, ул. „Георги Кирков" № 14, бл. 3, вх. А, ет. 1 (понастоящем ул. „Тодор Влайков" № 14, ет.1, ап. 3 ), състоящ се от стая, кухня, бокс.коридор, баня-тоалетна със застроена площ от 47,81 кв.м., ведно с 6,4572 % от общите части на сградата и от общите части на сградата и от правото на строеж върху мястото, както и принадлежащите избено помещение с площ 4.62 кв.м. и таван с площ 9.28 кв.м. при съседи: на апартамента - ап. 2, тревна площ, вх. Б, тревна площ; на избата - коридор, обща изба, тревна площ, изба на ап. 1; на таванското помещение -коридор, таванска стая на ап. 9, паркинг, стълбище, поради неизпълнението на задължението на ответницата да поеме издръжката и гледането на ищцата, като й осигури спокоен и нормален живот.

Моли съда да осъди ответницата да й заплати направените съдебно-деловодни разноски

С исковата молба са представени писмени доказателства, поискани са да бъдат допуснати гласни доказателства.

В съдебно заседание ищецът, редовно призована, се представлява от процесуални представители по пълномощие, който поддържа предявения иск. Молят съда да ги уважи, като му присъди и разноските по делото

В срока по чл.131 от ГПК не е постъпил отговор от ответницата по делото.

В съдебно заседание ответника редовно призован се представлява от процесуален представител по пълномощие, който оспорва предявения иск като неоснователен и недоказан и моли съда да отхвърли като такъв. Претендира направените от него разноски.

Съдът, след съвкупна преценка на събраните по делото доказателства, заедно и поотделно и съобразно чл. 235 ГПК, приема за установено следната ФАКТИЧЕСКА ОБСТАНОВКА:

Страните не спорят, че с договор за прехвърляне на недвижим имот срещу задължение за издръжка и гледане от 29.11.1991 год. обективиран Нотариален акт № 52, том XXV, дело № 7981/91 г. на Нотариус Л.Г., вписан в СП Вх.рег. № 5207 ТО 486, СТР.527 с ищцата е прехвърлила собствеността върху собствения си недвижим имот на ответницата, а именно: Жилище, апартамент с идентификатор № 10135.51.128.7.3 по кадастралната карта на гр.Варна одобрена със Заповед № РД-18-40/14.07.2006 год. на Директора на АК с административен адрес гр. Варна, ул. „Тодор Влайков" № 14В, вх. А, ет. 1, ап.З находящ се в сграда № 7 разположена в поземлен  имот идентификатор    1035.51128,  състоящ се от стая,  кухня, бокс.коридор, баня-тоалетна със застроена площ от 47,81 кв.м., ведно с 6,4572 % от общите части на сградата и от общите части на сградата и от правото на строеж върху мястото, както и принадлежащите избено помещение с площ 4.62 кв.м. и таван с площ 9.28 кв.м. при съседи: на апартамента на същия етаж 10135.51.128.7.2, 10135.51.128.10 над обекта няма и под обекта 10135.51.128.7.6, при граници на избата - коридор обща изба, тревна площ, изба на ап. 1; на таванското помещение -коридор, таванска стая на ап. 9, паркинг, стълбище.

Срещу правото на собственост ответницата е поела задължение за издръжката и гледането на ищцата, като й осигури спокоен и нормален живот, до нейната смърт.

Ответницата е придобила имота в индивидуална собственост, с оглед нейното семейно положение към датата на неговото придобиване съгласно Решение № 605/23.09.1980 год. по гр. дело № 541/1980 год. на Районен съд гр.Враца.

Представен е по делото карнет с № 238379/04.12.2014 год. от Д-рС., от който е видно, че ищцата е претърпява падане и говорът и е несвързан, двигателната реакция разхвърлена.

По делото са събрани писмени доказателства за здравословното състояние на ответницата поделото, които съдът не следва да обсъжда като несъотносими към правния спор.

По делото са разпитани две групи свидетели, сочените от ищцата св.Щ. и св.Б..

От разпитът им съдът установи, че от началото на 2015 год. св. Щ. и св. Б. се грижат за ищцата по делото. Св. Щ. се грижи периодично, срещу заплащане от страна на св. Б.. Полаганите грижи са необходими, тъй като ищцата е на легло неподвижна и не може да вижда. Полаганите грижи се изразяват в това, че свидетелките й сменям памперси, пелените, обръщат я, хранят я с лъжичка, готвят й полагат цялостни грижи по нейната хигиена, храна и др. Ищцата е придирчива към храната и има определени изисквания, които двете свидетелки успяват да удовлетворят. От показанията им съдът установи, че здравословното състоянието на ищцата след м. март на 2015 год. се е влошило рязко. Ищцата не може без чужда помощ за елементарни нужди-храна и тоалет. С разума е била добре, защото е разказвала интересни истории като е разказвала за живота си. Ищцата е разпоредила изрично на двете свидетелки, да не се отваря вратата на апартамента на ответницата по делото. Св. Щ. е категорично че с получаваната си пенсия ищцата не може да задоволи на елементарните си нужди-като пенсията е около 235 лева-битови разходи, това , вода и др., лекарства и паричните й средства не стигат. Св.Б. е давала свои собствени парични средства за издръжката на ищцата.

От показанията на св. Б., съдът установи че в края на 2014 год. когато е отишла в домът на ищцата, там е било ужасно мръсно, казанчето на тоалетната не работело, душа не работел, капела чешмата, мивката пожълтяла, било пълно с бълхи. За да се хигиенизира са извадили килими и пътеки, да се изпере и да се изчисти основно, пръскали с препарати. Ищцата е пострадала при претърпян мозъчен инсулт в началото на м.декември на 2014 год. в този момент ответницата не била в гр.Варна а в селото в което живее в обл.Враца.

Съдът не кредитира показанията на св.П. и св. П., тъй като те не са преки свидетели на факта на даваните грижи и издръжка и са обективно заинтерисовани като близката родствена връзка с ответницата. Техните показания съдът кредитира единствено само по отношение на факта, че ответницата е пътувала до Варна в периода 2014-2015 год., но какви действия е извършвала и какъв обем на издръжка и гледане е предоставила, показанията им не се следва да бъдат кредитирани.

Тази фактическа обстановка съдът установи, от събраните по делото писмени доказателства, които кредитира изцяло. Съдът кредитира и показанията на св. Щерева и Б., като обективни и непосредствени, а не кредитира тези на св.П. и св.П., поради обективната им заинтересованост -близки родственици на ответницата по делото и не са преки очевидци на даваните от ответницата грижи след месец декември на 2014 год.

От така установената фактическа обстановка, съдът прави следните ПРАВНИ ИЗВОДИ:

Предявения иск е правно основание чл.87 ал.З от ЗЗД.

Предявен е коститутивен иск, с който е упражнено потестативно право за разваляне на алеаторен договор за прехвърляне на собственост на недвижими имот срещу задължение за издръжка и гледане, поради неизпълнение на задължението на ответницата по делото да осигури на ищцата издръжка и гледане.

В Решение № 15 от 11.02.2010 г. на ВКС по гр. д. № 46/2009 г., Ill г. о., ГК, докладчик съдията Ц.Г. постановено по реда на чл. 290 ГПК ВКС е приел че Обемът и съдържанието на поетите задължения с договор за прехвърляне на недвижим имот срещу гледане и издръжка, следва да се определят чрез тълкуване на волята на страните, изразена в договора. Обемът и характерът на грижите трябва да отговаря на конкретните нужди на кредитора.

Поетото задължение за издръжка и гледане е единно и неделимо и следва да се осъществява чрез престиране на грижа и издръжка ежедневно, редовно и в пълен обем, ежедневно до смърта на ищцата. /Решение № 70 от 5.07.2011 г. на ВКС по гр. д. № 612/2010 г., Ill г. о., ГК, докладчик съдията О.К./. От събраните гласни доказателства поделото съдът установи, че от началото на месец януари на 2015 год. ответницата е напуснала ищцата и не й е осигурявала необходимите издръжка и гледане в необходимия обем. Дължимият обем и интезитетът на грижите и издръжката, които се дължат по договор за прехвърляне на имот срещу задължение за издръжка и гледане, макар и уговорени бланкетно се дължат от ответницата ежедневно, редовно и в пълен обем, до смърта й.

При така даден е отговор на въпроса относно задължението на ответника като длъжник по алеаторния договор за прехвърляне на недвижим имот срещу задължение за издръжка и гледане, се налага единствения извод, че ответницата виновно не е изпълнила задължението си по договора, което е основание за неговото разваляне.

По делото не събраха доказателства ищцата да е възпрепятствувала             ответницата да изпълнява задължението, за да се приеме че е изпаднала в забава. Налице са по делото данни, че ищцата е забранила на свидетелките Щ. и Б. да пускат ответницата  в апартамента, но това обстоятелства се установява след завеждане на исковата молба в съда, за разваляне на договора поради неговото неизпълнение, а не се събраха данни след началото на 2015 год.ответницата да е посещавала ищцата, с цел да изпълнява задълженията по договора. Дори и да се приеме, че ищцата не е допуснала ответницата да изпълнява
в натура задълженията си, то това не я освобождава от задължението за издръжка, тъй като издръжката може да се осигурява в натура или в пари. При отказ да се приеме натурална издръжка, длъжникът трябва да продължи изпълнението в пари, което не е установено.

 

По направеното възражение, че е налице незначителност по смисъла на чл.87ал.4 от ЗЗД, съдът намира възражението за неоснователно. Както се изтъкна и по-горе ответника е длъжник по договора. Тя дължи издръжка и гледане в натура
ежедневно. Тези грижи не са свързани с нарасналите нужди на ищцата, от грижи, а с поетото по договора задължение. Такова задължения тя е имала още с сключването на договора и това че ищцата е приемала периодичното изпълнение /веднъж два пъти в годината/ за нормално, не освобождава ищцата от задължението да полага грижи в натура с оглед сключения договор. От друга страна от естеството на договора с оглед неговата специфика, се налага извода, че неизпълнението на задълженията по договора не е незначително, тъй като включва в себе си ежедневното полагане на грижи.

По отношение на направено възражение, че на ответницата не й е връчена покана. Съдът намира това възражение за неоснователно. Предявяване на исковата молба за разваляне на договора за прехвърляне на имота срещу издръжка и гледане и покана към ответницата, поради и което възражението е неоснователно.

По делото се събраха достатъчно доказателства от които се установява категорично, че ответницата като преобретателите по алеаторния договор виновно не е изпълнила задължението си по него да осигури на ищцата издръжка и гледане в необходимия обем и се явяват неизправна страна по договора. Поради виновното си поведение, съдът следва да постанови цялостното му разваляне.

С оглед на гореизложеното предявения иск следва да бъде уважен.

Относно разноските по производството.

При този изход на спора съдът следва да присъди в тежест на ответницата да заплати в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на ОС-Варна сумата от 1898,20 лева, за която сумата ищцата е освободена от предварителното й внасяне с Определение № 3313/23.09.2015 год. на основание чл.76 ал.6 от ГПК.

Съдът следва да присъди в тежест на ответницата, да заплати на адв. З.Й. ***, адвокатско възнаграждение за осъщественото безплатно процесуално представителство на ищцата в размер на 1953,65 лева по Наредбата на МАВ, на основание чл.38 ал.2 от ЗА.

Водим от горното, съдът

 

РЕШИ:

 

РАЗВАЛЯ на основание чл.87 ал.З от ЗЗД сключения между С.Я.А. ЕГН:********** *** и Г.Б.П. ЕГН:********** ***, Договор за прехвърляне на недвижим имот срещу задължение за издръжка и гледане обективиран Нотариален акт № 52, том XXV, дело № 7981/91 г. на Нотариус Л.Г. от 29.11.1991 год., вписан в СП Вх.рег. № 5207 том. 486, стр.527, по силата на който С.Я.А. е прехвърлила на Г.Б.П. собствеността върху собствения си недвижим имот, а именно: Жилище, апартамент с идентификатор № 10135.51.128.7.3 по кадастралната карта на гр.Варна одобрена със Заповед № РД-18-40/14.07.2006 год. на Директора на АК с административен адрес гр. Варна, ул. „Тодор Влайков" № 14В, вх. А, ет. 1, ап.З находящ се в сграда № 7 разположена в поземлен имот идентификатор № 1035.51128, състоящ се от стая, кухня, бокс.коридор, баня-тоалетна със застроена площ от 47,81 кв.м., ведно с 6,4572 % от общите части на сградата и от общите части на сградата и от правото на строеж върху мястото, както и принадлежащите избено помещение с площ 4.62 кв.м. и таван с площ 9.28 кв.м. при съседи: на апартамента на същия етаж 10135.51.128.7.2, 10135.51.128.10 над обекта няма и под обекта 10135.51.128.7.6, при граници на избата - коридор обща изба, тревна площ, изба на ап. 1; на таванското помещение - коридор, таванска стая на ап. 9, паркинг, стълбище, срещу задължение за издръжка и гледане, като й осигури спокоен и нормален живот, докато е жива, поради неизпълнение на задълженията по договора от Г.Б.П., по иск от С.Я.А.,

ОСЪЖДА Г.Б.П. ЕГН:********** ДА ЗАПЛАТИ в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на Окръжен съд гр.Варна на основание чл.78 ал.6 от ГПК сумата 1 898,20 лева, представлява дължимата държавна такса, за която ищцата е освободена от предварителното й внасяне с Определение № 3313/23.09.2015 год. по гр. дело № 2114/2015 год. на ВОС.

ОСЪЖДА Г.Б.П. ЕГН:********** ДА ЗАПЛАТИ адв. З.С.Й. от Варнеска адвокатска колегия с ЕГН:********** л.№ ********** и адрес *** СУМАТА от 1935,65 лева, дължимо възнаграждение на основание чл.38 ал.2 от Закона за адвокатурата.

 

Решението подлежи на обжалване двуседмичен срок от редовното му връчване на страните с въззивна жалба, чрез първоинстанционния съд пред Варненски апелативен съд.     Г"\

 

 

 

СЪДИЯ В ОКРЪЖЕН СЪД: