№ 961
*** , 09.09.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛЕВЕН, V ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ в публично
заседание на девети септември, през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:Биляна В. Видолова
при участието на секретаря ГАЛЯ Р. НИКОЛОВА
като разгледа докладваното от Биляна В. Видолова Гражданско дело №
20214430105353 по описа за 2021 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
На 19.08.2021г. е постъпила молба в ПлРС на осн. чл. 4 от ЗЗДН от ***
от ***, против *** от ***, в която се твърди, че страните живеят на семейни
начала от 2014г., че имат две деца – на *** на *** и *** на ***, че в
съвместния им живот молителката е търпяла насилие от страна на съжителя
си. Твърди се, че на 18.08.2021г., в 7.30ч., още преди да станат молителката и
децата, ответникът започнал да крещи, че няма цигари и тя е била длъжна да
му купи с парите от детски надбавки, обиждал я, наричал я ***. Молителката
решила, че повече не може да живее в страх и да бъде бита, затова събрала
вещите му и ги изнесла извън жилището. Страхувала се и извикала познато
семейство, което да остане в дома й. Около 20.30ч. ответникът дошъл, отново
обиждал и заплашвал, разбил вратата, когато видял другите хора започнал да
заплашва и тях. Извикана била полиция, като докато пристигнат полицаите,
ответникът започнал да вика детето *** при себе си, но то отказало, защото
го било страх. Ответникът се изкъпал и отново започнал да заплашва, че ще
счупи краката на молителката, на всички присъстващи, които междувременно
дошли при тях. Сочи, че детето *** било много уплашено, плачело, не искало
да приближава баща си. Сочи, че след час дошли полицаи, тя оставила децата
1
при прабаба им и заедно с присъстващите дали обяснения. Молителката
твърди, че изпитва страх за живота си, че иска тормоза да престане, децата да
живеят спокойно и да не стават свидетели побоищата на баща им. Заявява, че
не желае ответника да се приближава до тях и да ги тормози. Моли съда да
издаде заповед за защита. По делото са представени две декларации по чл. 9
ал. 3 от ЗЗДН.
Ответникът отрича, че е упражнил домашно насилие спрямо
молителката и децата, не отрича, че вечерта е разбил вратата, но заяви, че е
смятал, че децата му са в опасност. Заяви, че сутринта са се скарали за една
кутия цигари, че излязъл, върнал се, взел забравени телефон и запалка и само
щракнал с нея. Тогава синът им излязъл от банята и им казал, че викат много
с майка му и са го събудили. Счита, че сутринта е провел съвсем нормален
разговор, че молителката го е ритнала в стомаха, където бил опериран и за
това той я ритнал в крака. Заявява, че вечерта се прибрал около 19.30 ч.,
видял багажа си навън, вратата била заключена и молителката му казала, че
няма да отвори. Чул чужди гласове вътре, решил, че има проблем и за това
ритнал вратата и питал кои са тези хора вътре. Заяви, че никога не е посягал
на децата си и с молителката са се удряли на закачка.
Съдът е конституирал служебно в качеството на пострадали лица на
осн. чл. 2 ал. 2 от ЗЗДН, децата ***, ЕГН ********** и В. Л. Г., ***. С оглед
исканията на молителката, съдът е издал Заповед за незабавна защита по реда
на чл. 18 ал. 1 от ЗЗДН, с които е наложил мерки на ответника по реда на чл. 5
ал. 1 т. 1 и 3 от ЗЗДН.
Съдът, като прецени доказателствата по делото, намира за установено
следното: Не се спори по делото, а и след служебна проверка за семейното
положение и деца на молителката и представени актове за раждане, се
установява, че тя и ответника имат две малолетни деца - ***, род. *** и В. Л.
Г., род. на *** От изисканата справка за съдимост на ответника, се
установява, че той е осъждан двукратно. Служебно извършената проверка за
налагани мерки по реда на ЗЗДН в Плевенски районен съд сочи, че до
настоящия момент мерки по този ред не са налагани на ответника. По
отношение на твърдяните актове на домашно насилие, извършени от
ответника върху молителката на 18.08.2021г., и в присъствието на двете деца
на страните, по делото се събраха както писмени, така и гласни доказателства.
2
Представена е декларация по чл. 9 ал. 3 от ЗЗДН, описваща извършени
домашни насилия от страна на ответника в период преди подаване на
молбата, както и подробно описание на актовете на домашно насилие на
18.08.2021г. - като психическо и емоционално, така и физическо такова -
удари, опит за горене със запалка, заплахи за убийство сутринта, и разбиване
на входна врата, заплахи вечерта в присъствието на двете им деца.
Установява се от постъпилия социален доклад, съгласно който молителката е
посочила многогодишно домашно насилие спрямо нея в присъствието на
децата, че те са усетили напрежението и страха, а по-голямото дете *** е
посочило за баща си, че „той се бие“, че има спомени от насилието на 18.08.,
както от сутринта, когато видял как баща му гори със запалка майка му, така
и от вечерта, когато той разбил вратата на дома им. Отразено е в доклада, че
майката смята да потърси специализирана помощ за децата – работа с
психолог.
По делото в качеството на свидетел беше разпитана ***, колежка на
молителката и без отношения с ответника. Тя посочи, че на 18.08.2021 г. още
сутринта около 10 ч. е получила обаждане от колежката си, че съжителя и я е
тормозил - удрял я в краката, опитвал се да я гори със запалка, на което
станали свидетели и децата им. Свидетелката видяла молителката през деня,
тя била изплашена и постоянно повтаряла, че я е страх за живота й и за
децата. Помолила нея и още две колежки – св.*** и ***, да я придружат до в
къщи, като им казала, че е решила да не живее повече с този човек, събрала
му е багажа, но я било страх от реакцията му. Всички отишли в дома на
страните и били там до 18 ч., след което се прибрали, защото никой не се
появил. Молителката продължила да й звъни и да казва, че е уплашена, и
затова тази свидетелка отишла с мъжа си отново до дома на молителката, като
почти през цялото време поддържали връзка по телефона. Посочи, че към 20
ч. те пристигнали в апартамента, а след половин час дошъл и ответника и
започнал да блъска по вратата и да иска да влезе, крещейки на молителката.
Започнал да блъска все по силно и накрая разбил вратата, като тогава те
звъннали на телефон 112, а той заплашвал молителката, че ще я убие, викал й:
„Какви са тия? Защо си ги викнала?“. Заяви, че децата били в жилището в
този момент и били много уплашени, като момченцето дошло при нея, а
ответника започнал да я заплашва с убийство. След това ответникът влязъл да
3
се къпе и после напуснал жилището, звъннал на молителката и заплашил, че
ще начупи краката на всички, а свидетелката, заедно със съпруга й слезли
пред блока да изчакат полицейската кола. Тази свидетелка посочи, че преди
този случай е забелязала, че ответника постоянно се обаждал на работа на
молителката, идвал пред работното й място, а тя и обяснявала, че я търси за
пари. Свидетелката беше категорична, че случая с разбиването на вратата е
бил след 20 ч., че преди да разбие вратата тя му е викнала отвътре, че са
извикали полиция, а след като била разбита вратата и ответника започнал да
крещи, тя викнала: „Помощ“. Свидетелката *** ***, ***, където молителката
работи като ***, посочи, че е в приятелски отношения с нея и няма
отношения с ответника. Виждала е, че молителката е имала синини отпреди, и
знаела, че спрямо нея се упражнява физически и психически тормоз. За
конкретната дата разбрала още сутринта от свидетелката *** че молителката
се оплакала за упражнено насилие, и че е решила да прекрати отношенията си
с ответника. Въпреки че не била на работа този ден, молителката отишла при
тях към 14 ч., разказала им какво се случило сутринта – че ответника се
опитал да я подпали със запалка, че я удрял с юмруци по краката, че се
страхува за живота си. По нейна молба молителката отишла с две колежки в
апартамента, но около 18 ч. си тръгнала. Около 20.30 ч. свидетелката *** й
звъннала по телефона, казала й, че ответникът е пред вратата на апартамента
на молителката и отправя заплахи, и я викнала. Казала й: „Тук е страшно.“
Преди 21 ч. свидетелката пристигнала пред блока, звъннала на св. *** но тя й
казала да не се качва, защото било страшно. Свидетелката изчакала 10-15
мин. пред блока и отново и се обадили по телефона да я предупредят, че
ответника е напуснал жилището. Тогава тази свидетелка се качила в
апартамента, видяла молителката на леглото - захлупена и плачеща, а до нея
плачел и сина й ***. Молителката повтаряла, че им е казала, че той ще се
върне и ще я убие, след това той и звъннал, за да поиска цигари. Ответника
отново се върнал в апартамента, тогава дошли полицаи и всички слезли пред
жилището, където ответника повикал детето *** и то отишло при него, но
детето *** не пожелало да отиде въпреки викането му.
По делото е постъпила информация, че ответникът е задържан на
18.08.2021г. в 21.30ч. в І РУ на МВР – Плевен за срок до 24часа, като е
представена заповед за задържането му.
4
При така установеното, съдът прави следните изводи: От представените
по делото доказателства, безспорно се установява, че молбата, подадена на
19.08.2021г., е в рамките на едномесечен срок след твърдяните актове на
домашно насилие – на 18.08.2021г. сутринта и вечерта, т.е. същата е
допустима, съгласно чл.10 ал.1 от ЗЗДН. Молителката е лице, което отговаря
на изискванията на чл.3, т.2 и 3 от ЗЗДН, т.к. е била във фактическо
съжителство с ответника, и от което има деца, а конституираните служебно
пострадали са негови деца, и отговарят на изискванията на чл.3, т.4 от ЗЗДН.
Представената втора декларация от молителката, сочи конкретни актове на
домашно насилие – физическо/удари в крака/, психическо и емоционално
/обиди и заплаха за запалване/ – на сутринта, и психическо и емоционално –
вечерта, чрез заплахи и разбиване на врата, и сама по себе си тази декларация
представлява достатъчно доказателство за налагане на мерки за защита.
Независимо от отричането от страна на ответника, че е имало насилие от
негова страна, и възприемането на ударите между него и молителката като
„закачка“, сам той в обясненията си посочва, че сутринта на 18.08.2021г. в
дома им е имало викове, които са събудили по-голямото им дете и то му го е
казало. Също така, детето *** е споделило при изготвяне на социалния доклад
спомен за опит на баща му да гори със запалка майка му и разбиване на
входна врата, което сочи обстоятелството, че детето е възприело и разбрало
действията на баща му. Съдържанието на декларацията относно действията на
ответника вечерта същия ден, се подкрепя изцяло от показанията на
разпитаните свидетели, които съдът кредитира изцяло, доколкото те са
непротиворечиви и възпроизвеждат лични техни впечатления от действията
на ответника. Съдът намира, че по делото се доказа агресивно поведение на
ответника както сутринта, така и вечерта – викане и закани, разбиване на
входната врата на жилището, заплахи за убийство спрямо молителката, и
всяко от тези действия представлява отделен акт на домашно насилие по
смисъла на закона. Те са предизвикали страх, който е обективиран в
действията на молителката още след актовете от сутринта – викане на други
хора при нея, които да предотвратят последващо насилие, което въпреки
присъствието им, е било осъществено. Действията на ответника на сутринта
на 18.08.2021г. спрямо молителката са били възприети от техния син – *** -
фактът, че детето се е събудило от викането на страните е признат от
ответника и съдът го приема, като неблагоприятен за него, за доказан.
5
Действията му вечерта на същата дата, които съдът приема за домашно
насилие, са били извършени в присъствието на двете деца, били са осмислени
и запомнени от по-голямото от тях, св. *** е видяла това дете да плаче заедно
със своята майка след разбиването на вратата и излизането на ответника от
жилището. Поради горното, следва да бъде прието, че спрямо двете деца
също има извършено домашно насилие, доколкото нормата на чл. 2 ал. 2 от
ЗЗДН сочи, че дори и спрямо децата да няма конкретна агресия, за
психическо и емоционално насилие върху тях се смята и всяко домашно
насилие, извършено в тяхно присъствие, а в случая действията на ответника
са били точно такива.
Поради изложеното, съдът приема, че молбата за защита от домашно
насилие се явява основателна и доказана, доколкото по делото се установиха
актове на домашно насилие, извършени от ответника спрямо ищцата на
19.08.2021г. сутринта и вечерта, като вечерта те са били възприети и от двете
деца на страните. Следва да се отчете, че се касае за продължителни действия
от страна на ответника спрямо ищцата, посочени от двамата разпитани
свидетели, а не за еднократен и необмислен акт, като ритането, заплахите за
подпалване и обидите, са довели до страх от ескалираща агресия у
молителката, който страх, възбуден от действията на ответника сутринта, е
бил потвърден от действията му по-късно през деня. Поради горното, на
ответника задължително следва да бъде наложена предвидената в закона
мярка за защита по чл. 5 ал. 1 т. 1 от ЗЗДН – да се въздържа от извършване на
домашно насилие по отношение на молителката и децата. Следва да се
наложат и другите поискани в молбата мерки – забрана за приближаване
пострадалите лица на по-малко от 50 м., забрана за приближаване на
жилищата на молителката, посочени от нея и местоработата й. Поради
естеството и множеството на извършените актове на насилие – психическо,
емоционално, физическо, и данните, че такова поведение спрямо
молителката, ответникът е имал продължително време от съвместния им
живот, съдът намира, че срокът на тези мерки следва да бъде 12 месеца,
съобразявайки и постановените мерки със заповедта за незабавна защита.
Продължителността на тези мерки е съобразена и с възможността страните да
уредят отношенията си във връзка с децата, родени от съжителството им.
На ответника, съгл. чл. 5 ал. 4 от ЗЗДН, следва да бъде наложена глоба в
6
размер на минимума от 200.00 лв.
Следва да бъде издадена заповед за защита по така посочените мерки,
като в нея да се укаже на ответника, че при неизпълнението , полицейските
органи, констатирали нарушението, следва да го задържат и да уведомят
прокуратурата за това.
При този изход на делото, и на основание чл.11 ал.2 от ЗЗДН и чл. 78 ал.
6 от ГПК, ответникът следва да бъде осъден да заплати държавна такса в
размер на 25.00лв. по сметка на ПлРС, както и 5.00лв. – такса в случай на
издаване на изпълнителен лист.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ПОСТАНОВЯВА МЕРКИ ЗА ЗАКРИЛА на осн. чл. 5, ал.1 от Закона
за защита срещу домашното насилие, както следва:
ЗАДЪЛЖАВА, на основание чл.5, ал.1, т.1 от ЗЗДН, ***, ЕГН
********** от ***, ***, да се въздържа от извършване на домашно насилие
спрямо пострадалите ***, ЕГН **********, ***, ЕГН ********** и В. Л. Г.,
***.
ЗАБРАНЯВА, на основание чл.5, ал.1, т.3 от ЗЗДН, на ***, ЕГН
**********, да приближава на по-малко от 50 метра ***, ЕГН **********,
***, ЕГН ********** и В. Л. Г., ***, жилището в ***, ***, адреса в ***, ***,
*** ***, жилището в ***, ***, местоработата на молителката в ***, *** ***,
за срок от 12 /дванадесет/ месеца, считано от днес – 09.09.2021г.
Да се издаде заповед за постановените мерки за закрила на основание
чл. 15 ал. 2 от ЗЗДН.
Заповедта и решението, на основание чл. 16 ал. 3 от ЗЗДН да се връчи
на страните и да се връчи и изпълнява от полицейските органи по
7
местоживеене на пострадалите лица и на ответника.
В случай на неизпълнение на заповедта, ***, ЕГН **********, ДА
БЪДЕ ЗАДЪРЖАН НЕЗАБАВНО, на основание чл. 21 ал. 2 от ЗЗДН, за което
да бъде уведомена прокуратурата.
ОСЪЖДА, на основание чл. 5 ал. 4, чл. 11 ал. 2 от ЗЗДН и чл. 78 ал. 6 от
ГПК, ***, ЕГН ********** от ***, ***, ДА ЗАПЛАТИ по сметка на ПлРС,
ГЛОБА в размер на 200.00 лв., държавна такса за производството в размер на
25.00 лв., както и 5.00лв. – такса, в случай на издаване на изпълнителен лист.
Решението може да се обжалва пред ПлОС в 7-дневен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Плевен: _______________________
8