РЕШЕНИЕ
№ 327
гр. Горна Оряховица, 02.06.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ГОРНА ОРЯХОВИЦА, VI СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и втори февруари през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Красимира Ив. Николова-Петрова
при участието на секретаря Милена Гр. Д.
като разгледа докладваното от Красимира Ив. Николова-Петрова Гражданско
дело № 20214120100654 по описа за 2021 година
за да се произнесе, взе предвид следното :
Предявени са искове с правно основание чл.432,ал.1 във вр. чл.380 от КЗ във вр. чл.45,ал.1
от ЗЗД и чл.52 от ЗЗД.
Ищците СТ. Р. СТ. с ЕГН **********, с постоянен адрес : град С., ул... действаща лично и
като родител и законен представител на малолетното дете СТ. КР. СТ. с ЕГН **********,
двамата чрез пълномощника си – адв. Д.Д. от ВТАК, твърдят в исковата си молба, че ищцата
С.С. и нейният син С.С. са претърпели вреди при ПТП, настъпило на 04.09.2020 г., около
14:20 часа, на път III-514, при км. 47+500, при което участник № 1 - лек автомобил марка
„Рено“, модел „Меган Сценик“, с peг. № ВТ.., собственост на К.Г., управляван от Л.А., губи
управлението върху автомобила, след което се блъска в лек автомобил марка „Мицубиши“,
модел „Спейс Рънър“, собственост на ЕТ „Стоилов - Васил Стоилов" с ЕИК *********,
управляван от З.С. - участник № 2, а участник № 2 от своя страна се удря в лек автомобил
марка „Пежо“, модел 307, с peг. № ВТ .., собственост и управляван от К. С. С.. Посочва, че
ищцата е била пасажер на предна дясна седалка в лек автомобил „Пежо“, модел 307, с peг.
№ ВТ.., а нейният син С. е бил пасажер в същия автомобил, седящ на задната седалка. Сочи,
че двамата ищци не са следели пътната обстановка към момента на ПТП и нямат други
субективни знания за механизма му, освен горепосочените. Заявява, че по повод настъпилия
пътен инцидент е образувано ДП № 700/20г. по описа на РУ гр. Велико Търново, което към
момента не е приключило.
Твърди, че при описания инцидент на ищцата е претърпяла увреждания на здравето,
1
подробно описани в исковата молба. Заявява, че тя е изпитвала болки в гърдите, главата и
лява подбедрица; изпитвала е затруднения в движението на ляво коляно. Посочва, че е
извършена пункция на хематом на лява подбедрица странично, евакуирани са около 15 кк. и
е изписана е терапия с лекарства и компреси. Заявява, че поради изпитваните болки,
продължително време след настъпилия пътен инцидент, ищцата се е явила и на контролен
преглед с оплаквания за болки в гърдите, болки в дясна подбедрица и десен крак, които се
засилват при резки движения и вдишване; изпитвала е и периодичен световъртеж при рязко
завъртане на главата и болки в шийната област. Сочи, че й е изписана терапия с
медикаменти и компреси с риванол, като ищцата е спазила лекарската препоръка и е
посетила психиатър с оплаквания, че е станала тревожна и неспокойна. Твърди, че и към
настоящия момент има проблеми със съня, като същият е краткотраен и повърхностен;
понякога сънува кошмари, свързани с психотравменото събитие; често през деня се появяват
спомени, напомнящи й за случилото се. Ищцата започнала да страни от близките и
приятелите си, нямала настроение; и към настоящия момент се страхува за живота на детето
си, като мисли, че всеки момент ще му се случи нещо лошо; чувства се отпаднала и
безпомощна. Сочи, че съгласно лекарското заключение, ищцата е силно вътрешно
напрегната; емоционално-волево е лабилна, мисловният й процес е изпълнен с тревожно-
депресивни изживявания; изписана й е терапия с лекарства, която тя изпълнява.
Заявява, че за справедлив размер на дължимото на ищцата обезщетение за причинените й
неимуществени вреди, същата приема сумата от 15 000 лв., ведно със законната лихва върху
претендираното обезщетение, считано от датата на предявяване на застрахователната
претенция пред ответника - 20.10.2020г.
Твърди, че детето СТ. КР. СТ. също е претърпяло увреждания на здравето, описани в
исковата молба. Заявява, че ищецът е изпитал и силен стрес по време на инцидента.
Посочва, че малолетният е посетил лекар специалист, който е установил наличие на
безпокойство, напрегнатост, нервност, повишена тревожност, показателни за наличие на
силна емоционална травма, които подробно са описани в приложеното по настоящата
претенция становище. Сочи, че преди настъпването на гореописаното ПТП, Стефан е
посещавал тренировки по футбол и е участвал в първенства и турнири, организирани от
Българския футболен съюз, като част от отбора на ПФК „Левски 1986“ гр. Стражица, но
вследствие на преживения стрес и физически травми от ПТП, той не е бил състояние да
продължи активно да участва в турнири и да посещава тренировките на отбора си. Заявява,
че за справедлив размер на дължимото на С.С. обезщетение за причинените му
неимуществени вреди, неговата майка и законен представител С.С. приема сумата от 10 000
лв., ведно със законната лихва върху претендираното обезщетение, считано от датата на
предявяване на застрахователната претенция пред ответника - 20.10.2020 г.
Посочва, че при описания инцидент на ищцата С.С. са причинени имуществени вреди, тъй
като същата е закупила лекарства на стойност 35.79 лв., от които : за 10,62 лв. са закупени
лекарства за лечението на малолетния Стефан, и за 25,17 лв. са закупени лекарства за
лечението на ищцата, подробно описани в уточняваща молба по настоящото дело. Заявява,
2
че е завела детето Стефан на консултация с психолог, който е изготвил становище,
установяващо психо-емоционалното му състояние след претърпяното от него ПТП, и
същото е струвало 40 лв., т.е. общата стойност на претърпените от ищцата имуществени
вреди следствие на ПТП, реализирано на 04.09.2020г., възлиза на 75.79 лв.
Твърди, че горните претенции са отправени до застрахователя - ответник и разгледани от
него по застрахователни преписки № ********** и **********, но след размяна на
кореспонденция ответното застрахователно дружество ги е уведомило, че на основание
чл.496 от КЗ, към настоящия момент основанието и размерът на предявените претенции не
са напълно установени, поради което „ЗД Евроинс“ АД няма правно основание да изплати
обезщетение по горепосочените щети. Пояснява, че воденото разследване във връзка с
настъпилото ПТП, а именно ДП № 700/20г. по описа на РУ - Велико Търново, все още не е
приключило и ищцата е изправена пред фактическата невъзможност да изпълни
поставените условия от застрахователното дружество, свързани с представяне на документи,
които още не са налични по ДП или не са й били предоставени от разследващите органи.
Счита, че не е без значение и обстоятелството, че на основание чл.107 от КЗ самият
ответник е разполагал със същите права като ищцата, и при необходимост е можело да
изиска и да се снабди с всички необходими му документи, за да установи причините за
пътния инцидент, за да се достигне до извънсъдебното уреждане на застрахователната
претенция. Поради това, ищцата счита, че е налице правото й на иск, тъй като тя е
изпълнила абсолютната процесуална предпоставка, уредена в чл.498,ал.3 от КЗ - предявила е
застрахователна претенция пред застрахователя по реда на чл.380 от КЗ и застрахователят
не е изплатил застрахователно обезщетение в срока по чл. 496 КЗ.
Моли съда да постанови решение, с което да осъди „Застрахователно дружество Евроинс“
АД гр. София да заплати на ищците както следва : 1/ На С.С. - сумата от 15 000 лв.,
представляваща обезщетение за причинените й неимуществени вреди при
пътнотранспортното произшествие, реализирано на 04.09.2020 г., подробно описани в
обстоятелствената част на тази искова молба, ведно с обезщетение за забавено плащане по
чл.86,ал.1 от ЗЗД, считано от датата на предявяване на застрахователната претенция пред
ответника - 20.10.2020г., както и направените по делото разноски; 2/ На СТ. КР. СТ. - сумата
от 10 000 лв., представляваща обезщетение за причинените му неимуществени вреди при
пътнотранспортното произшествие, реализирано на 04.09.2020 г., подробно описани в
обстоятелствената част на тази искова молба, ведно с обезщетение за забавено плащане по
чл.86,ал.1 от ЗЗД, считано от датата на предявяване на застрахователната претенция пред
ответника - 20.10.2020г., както и направените по делото разноски; 3/ На С.С. - сумата от
75.79 лв., представляваща обезщетение за причинените й имуществени вреди при
пътнотранспортното произшествие, реализирано на 04.09.2020 г., подробно описани в
обстоятелствената част на тази искова молба, ведно с обезщетение за забавено плащане по
чл.86,ал.1 от ЗЗД, считано от датата на предявяване на застрахователната претенция пред
ответника - 20.10.2020г., както и направените по делото разноски. Желае обезщетенията,
ведно с дължимата върху тях законна лихва, да бъдат изплатени по личната й банкова
3
сметка, а именно ..
В съдебно заседание, ищцовата страна, чрез пълномощника си – адвокат Д.Д. от ВТАК,
поддържа изцяло исковата молба. Излага съображения в писмена защита. Моли съда да
уважи предявените искове. Претендира направените по делото разноски, съгласно
представения списък по чл.80 от ГПК.
Ответникът «„ЗАСТРАХОВАТЕЛНО ДРУЖЕСТВО ЕВРОИНС“ АД с ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление : град София 1592, район „Искър“, бул. „Христофор
Колумб” № 43, представлявано от изпълнителния директор Р.Б.и от прокуриста Д.Д. чрез
пълномощника си – юрисконсулт СВ. К., депозира отговор на исковата молба в срока по
чл.131 от ГПК. Ответникът счита исковете за недопустими. Сочи, че разпоредбата на чл.498
от КЗ регламентира правилата, при които увреденото лице може да упражни правото си на
иск с правно основание чл.432,ал.1 от КЗ. Заявява, че във връзка с предявена от ищците пред
ЗД „Евроинс" АД претенция на 20.10.2020г. за изплащане на обезщетение за неимуществени
и имуществени вреди, застрахователят, с писмо peг. № 7101/3/30.10.2020 г., е изискал
представяне на допълнителни документи, въз основа на които да се произнесе досежно
основателността на претенцията. Твърди, че към датата 21.01.2021г. ищците не са
представили изискуемите от застрахователя документи, който, с писмо peг. №
7101/6/21.01.2021г., след изтичане на законовия тримесечен срок, на основание чл.496,ал.1
от КЗ, уведомява ищците, че към датата на писмото - 21.01.2021г., основанието и размерът
на предявената претенция не са напълно и по надлежния ред установени, поради което за
застрахователя отсъства правно основание да изплати обезщетение. Счита, че с извършените
от страна на ищците извънсъдебни действия, те не са изпълнили нормативно установените
правила на чл.498 от КЗ. Счита, че не е налице нито едно от основанията по чл.498,ал.3 от
КЗ (забавено плащане, отказ за плащане или несъгласие от страна на пострадалия), за да
може ищците да предявяват исканията си в този смисъл по съдебен ред.
Заявява, че предявените искове са изцяло неоснователни и ги оспорва по основание и
размер.
Не оспорва наличието на валидно застрахователно правоотношение по договор за
застраховка „Гражданска отговорност" между ответника „Застрахователно дружество
Евроинс" АД и ЛЮБ. П. АН. - водач на лек автомобил (л.а.), марка „Рено", модел „Меган
Сценик" с peг. № ВТ .
Относно иска за неимуществени вреди по чл.432,ал.1 от КЗ, оспорва механизма на ПТП.
Счита, че твърденията в исковата молба за начина и обстоятелствата, при които настъпва
застрахователното събитие, не намират опора в приложените от ищците документи, а от
писмените доказателства не се установя цялостната фактическа обстановка, при която е
възникнал процесният инцидент. Посочва, че педставеният Констативен протокол за ПТП с
пострадали лица не се ползва с материална доказателствена сила по отношение на
механизма на възникване на инцидента, а и в същия е посочено, че обстоятелствата и
причините за ПТП са в процес на изясняване, като по случая е образувано досъдебно
производство. Счита, че неизяснени са причините за настъпването на ПТП, а ищците не
4
фигурират като пострадали лица в Констативния протокол, като в него е описано само едно
пострадало от ПТП лице и това е Зл. Л. Ст.. Сочи, че липсата на тези данни прави
механизмът на ПТП изцяло неясен, а участието на ищците в него, както и настъпилите
увреди, изцяло за спорни и недоказани.
Оспорва наличието на противоправно и виновно поведение от страна на застрахования
при ответното дружество водач - ЛЮБ. П. АН.. Поради това изрично оспорва твърденията в
исковата молба за допуснато нарушение на правилата за движение от страна на
застрахования, изразяващо се в губене управлението на автомобила. Счита, че тъй като на
този етап не се установява по безспорен начин деликтната отговорност на застрахования, не
може да се ангажира и функционално обусловената такава на застрахователя му - ответник
по делото. Твърди, че ПТП е възникнало по вина на някой от другите двама водачи, описани
в КП - участник 2 и участник 3.
Оспорва причинната връзка между процесното ПТП и неимуществените и имуществени
вреди. Оспорва и допълнително посочените от страна на ищците негативни последици от
инцидента.
В случай, че съдът приеме исковете за доказани по основание, прави възражение за
наличие на съпричиняване от страна на пострадалото дете за настъпилия вредоносен
резултат, изразено чрез действията на неговите родители, като и двамата са придружавали
детето към момента на инцидента (предвид обстоятелството, че към датата на ПТП ищецът е
малолетен). Твърди, че към момента на катастрофата пострадалото лице СТ. КР. СТ., в
качеството си на пътник в лек автомобил „Пежо 307“ с peг. № ВТ 3810 KB, е нарушило
разпоредбите на ЗДвП, като е пътувало в автомобила, без да е седяло в детска седалка/стол,
предназначена за пътуване в лек автомобил, и без да е било с поставен предпазен колан.
Счита, че пострадалият, поради поведението на родителите си, несъобразено с нормативно
установените правила, е допринесъл в значителна степен за възникване на вредоносния
резултат. Твърди, че при съобразяване от страна на родителите на ищеца с нормативните
правила, са могли да бъдат избегнати напълно вредоносните последици. Твърди, че
поведението на родителите на пострадалото дете се намира в разрез с нормативно
установените правила за движение по пътищата и се явява пряка и непосредствена причина
за настъпването на вредоносния резултат. Счита, че с поведението си пострадалият сам се е
поставил в опасност, поради което следва да бъде отчетен неговият принос за настъпване на
ПТП и последвалите вредоносни последици, който принос следва да се определи на поне
50%. Счита, че при съобразяване с правилата за движение, такива последици изобщо не биха
настъпили.
Прави възражение за наличие на съпричиняване и от страна на ищцата С., като твърди, че
същата, като пътник в лек автомобил „Пежо 307“ с peг. № ВТ..е пътувала без поставен
предпазен колан, което е довело до свободно движение на тялото в купето на автомобила,
респективно до травматични увреди. Твърди, че приносът на ищцата за настъпване на
вредоносните последици възлиза на поне 50%. Твърди, че ако тя е пътувала с поставен
предпазен колан, настъпилите увреди биха могли да бъдат изцяло избегнати или да бъдат в
5
много по-ниска степен.
Оспорва и размера на претендираното обезщетение за неимуществени вреди, като счита
същото за прекомерно завишено. Оспорва твърдените у ищците психични травми като
последица от инцидента. Оспорва изцяло по основание и размер претенцията за заплащане
на обезщетение за имуществени вреди. В случай, че ищците не успеят да докажат
основателността на иска за неимуществени вреди, моли съда да бъде отхвърлен и
акцесорният такъв за претендираната компенсаторна лихва върху него. Счита, че
неправилно ищците сочат, че законна лихва следва да се дължи от 20.10.2020г., тъй като
законовият тримесечен срок изтича на 20.01.2021г., а лихва следва да тече считано от
21.01.2021 г., и то само, ако главният иск бъде доказан по основание. Счита, че с
поведението си ответното дружество не е дало повод за завеждане на делото, поради което
на основание чл.78,ал.2 от ГПК, разноските следва да останат в тежест на ищците по делото.
Моли съда да бъдат присъдени направените разноски от ответното дружество по делото, в
това число и юрисконсултско възнаграждение.
В съдебно заседание, ответникът, редовно призован, не се представлява. Чрез
пълномощника си – юрисконсулт СВ. К., депозира писмена молба, с която моли съда да
разгледа делото в негово отсъствие. Поддържа депозирания писмен отговор на исковата
молба. Излага съображения. Моли съда да му присъди направените разноски по делото,
съгласно приложения списък по чл.80 от ГПК.
Третото лице – помагач ЗД „БУЛ ИНС” АД с ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление : град София, бул. „Джеймс Баучер” № 87, представлявано от изпълнителните
директори С.П. и К.К., привлечено в процеса от ответната страна на основание чл.219 от
ГПК, не депозира отговор в предоставения му срок.
В съдебно заседание, третото лице-помагач, редовно призовано, не се представлява.
Съдът, след като взе предвид становищата на страните, прецени събраните по делото
доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съобразно изискванията на чл.235,ал.2 от
ГПК, приема за установено от фактическа страна следното :
Безспорни по настоящото дело са фактите, че към датата 04.09.2020г. е била налице
валидна застраховка ,,Гражданска отговорност” (със срок на валидност до 06.03.2021г.),
сключена със ЗД „ЕВРОИНС" АД, за лек автомобил марка „Рено“, модел „Меган Сценик“ с
peг. № ВТ .., управляван от ЛЮБ. П. АН..
Видно от приетите писмени доказателства - заверени преписи от констативен протокол за
ПТП с пострадали лица № 276 от 04.09.2019г. и констативен протокол за ПТП с пострадали
лица от 04.09.2019г., в същите е удостоверено, че на 04.09.2019г., около 14.20 ч., на път III-
514, км. 47+500, е настъпило ПТП между л.а. „Меган Сценик” с peг. № , собственост на К.
И. Г. с ЕГН **********, управляван от ЛЮБ. П. АН. с ЕГН ********** (участник 1), и л.а.
марка „Митсубиши”, модел „Спейс Рънер ГРХ”, с рег. № ВТ .., собственост на ЕТ „Стоилов
– Васил Стоилов“ с. Камен, управляван от Зл. Л. Ст. с ЕГН ********** (участник 2), с
видими материални щети по двете МПС, описани в КП, както и с пострадало лице – З.С., с
6
фрактура на шиен прешлен „С5“, настанена в МОБАЛ гр. В.Търново. В цитираните
констативни протоколи е удостоверено, че в същото ПТП е налице и участник № 3 – лек
автомобил „Пежо 307“ с рег. № ВТ .., собственост на К.С. с ЕГН **********, управляван от
собственика, като този автомобил е претърпял видими материални щети – деформации и
счупвания в предна дясна част, като механизмът на ПТП е в процес на изясняване, за което е
образувано ДП № 700 по описа на РУ-В.Търново.
От приложеното по делото удостоверение за раждане, изд. на 23.04.2011г. от Община
Горна Оряховица въз основа на акт за раждане № 0192/23.04.2011г., се установява, че
ищцата С.С. е майка на малолетния ищец СТ. КР. СТ., роден на 19.04.2011г., а негов баща е
К. С. с ЕГН **********.
Видно от приетите писмени доказателства - амбулаторен лист № 010514 от 07.09.2020г.,
медицинско свидетелство за пред съда № 992/10.09.2020г., на 07.09.2020г. на ищцата Ст.С. е
извършен първичен лекарски преглед с основна диагноза : „Други съчетани повърхностни
травми, обхващащи няколко области от тялото”, като е констатирано, че след претърпяно
ПТП на 04.09.2020, около 14,30 ч., като пътник на предна дясна седалка в л.а., ищцата е
получила множество травми по главата, тялото и крайниците, не е губила съзнание и има
спомен за случилото се, а към момента на прегледа е установено следното обективно
състояние : „умерено изразен постравматичен оток и периорбитален хематом, оток на
основата на носа и устните; оток и хематом на двете китки с ограничен обем на движение;
хематом на гърдите косо от дясно рамо към ляв хълбок, ангажиращ двете гърди, част от
коремната стена 6/20 см; хематом под пъпа приблизително 5/10 см.; оток и хематом на десен
лакът странично 4/8 см.; оток и хематом на двете колена отпред с изразен посттравматичен
бурсит; оток и хематом на дясна подбедрица странично към глезена 4/8 см, като всички
хематоми са с давност 2-3 денонощия.
Видно приложените амбулаторен лист № 010538/17.09.2020г. и амбулаторен лист №
005709/15.10.2020г., двата издадени от д-р Б.Г., на ищцата Ст.С. са извършени последващи
лекарски прегледи от специалист – хирург, с поставена основна диагноза : „Други съчетани
повърхностни травми, обхващащи няколко области от тялото”, като на 17.09.2020г. е
констатирано, че болките персистират, особено гърдите, хематомите са в стадий на
напреднала крайна резорбция, има изразена болка в лява подбедрица странично и
затруднено движение в ляво коляно, наличие на палпаторна болка в стернума, като на
ищцата е извършена пункция на хематома на лява подбедрица странично и е евакуирано
около 15 кк., като е предписана терапия с аналгин – 2х1, парацетамол – 2х1 и компреси с
реванол. От цитирания амбулаторен лист № 005709/15.10.2020г. се установява, че на ищцата
е извършен контролен преглед на 15.10.2020г., когато същата заявява оплаквания от болки в
гърдите, болки в дясна подбедрица и десен кракт, които се засилват при резки движения и
вдишване, периодичен световъртеж при рязко завъртане на главата и болки в шийната
област; установено е обективно състояние на С., свързано с палпаторна болка на дясно рамо,
минаваща през гръдната кост – основното място на преминаващ предпазен колан;
палпаторна болка на дясна подбедрица странично и отзад с данни за посттравматичен
7
тромбофил на подбедрицата, за което й е предписана лекарствена терапия : аналагин – 2х1,
детралекс 2х1, алл доне 2х1, парацетамол 2х1 и компреси с реванол.
От приложените по делото амбулаторен лист № 000342 от 01.10.2020г. и амбулаторен
лист № 000364 от 15.10.2020г., двата издадени от специалист – психиатър д-р К.Й., се
установява, че на 01.10.2020г. на ищцата Ст.С. е извършен първичен лекарски преглед, а на
15.10.2020г. – контролен преглед, с основна диагноза : „Посттравматично стресово
разстройство”, като е констатирано, че след претърпяна психотравма преди около месец
/ПТП/, ищцата е променила поведението си – станала тревожна и неспокойна, имала
проблеми със съня, който бил краткотраен и повърхностен; често сънувала кошмари,
свързани с психотравменото събитие; често през деня се появявали спомени, напомнящи й
за случилото се; започнала да страни от близки и приятели, нямала настроение, страхувала
се за живота на децата си и мислела, че всеки един момент ще им се случи нещо лошо,
чувствала се отпаднала и безпомощна, а към момента на прегледите е установено следното
обективно състояние : „психомоторно видимо спокойна, силно вътрешно напрегната,
ориентирана правилно за време, място и собствената си личност, емоционално-волево е
лабилна с преобладаване на дистимния тон на настроението; промени във ВПД не се
откриват; мисловният процес е правилен по ход и изпълнен с тревожно-депресивни
изживявания; памет и интелект – съхранени и съответни на възрастта и образованието“, като
на същата е изписана терапия : стимулотон 50 мг. – 2х1 табл. сутрин и вечер, ксанакс 0,5 мгл
– 1- ½-1 таблетка дневно.
Видно от приложените по делото заверени преписи от рецепта - 2 бр., рецепта от
10.09.2020г., фискален бон от 10.09.2020г., фискален бон от 17.09.2020г., ищцата е
заплатила общо сумата от 35,79 лв. за закупени лекарства на 10.09.2020г. и на 17.09.2020г.
Видно от приетите писмени доказателства - амбулаторен лист № 010522 от 10.09.2020г.,
медицинско свидетелство за пред съда № 996 от 10.09.2020г., на 10.09.2020г. на ищеца С.С.
е извършен първичен лекарски преглед от специалист – хирург, с поставена основна
диагноза : „Други съчетани повърхностни травми, обхващащи няколко области от тялото”,
като е констатирано, че по данни на родителите и детето на 04.09.2020г., около 14,20 часа,
детето е претърпяло ПТП като пътник в лек автомобил, ударен от друг автомобил, седящ на
задната седалка в дясно, при което е получил травми на главата, крайниците и тялото от
вътрешните части на купето, не е губил съзнание; установено е обективно състояние :
„посттравматичен хематом на двете скули леко изразен, оток и хематом на дясно рамо,
слизащ към мишницата странично 6/10 см., с ограничен обем на движение; оток и хематом
на дясно коляно отпред 3/5 см., като всички хематоми са бледо синкави по периферията, с
жълтеникав оттенък и приблизителна давност 5-7 денонощия“.
Видно от приложеното по делото становище от Т.Й.Е, психолог и психотерапевт на
частна практика, изд. на 14.09.2020г., по време на срещата с детето терапевтът е
констатирал наличие на безпокойство, напрегнатост, нервност, повишена тревожност при
детето; наличието на силна емоционална травма, изразена във вълнението, с което детето
говори за претърпяното ПТП, както и в описваните от родителите симптоми – избягване на
8
контактите, усамотяване, реагиране с плач, когато се интересували от състоянието му, ранно
заспиване, сънуване на катастрофата, лесно разстройване и плач, силна тревожност при
пътуване с кола, като психологът е формирал извод, че вследствие претърпения инцидент и
преживения от детето емоционален стрес от ПТП, за същото са настъпили негативни
последици, отразяващи се неблагоприятно върху психическото му състояние в емоционален,
поведенчески и когнитивен аспект.
От приетото писмено доказателство – фактура № 1189 от 14.09.2020г., се установява, че за
изготвяне на горепосоченото Т.Й.Е., психолог и психотерапевт на частна практика, ищецът
е заплатил сумата от 40 лв.
Безспорни по делото са фактите, че ищците са предявили пред ответника ЗД „ЕВРОИНС"
АД писмени претенции за изплащане на застрахователни обезщетения за претърпени
неимуществени вреди от СТ. Р. СТ. и СТ. КР. СТ. и обезщетение за претърпени
имуществени вреди от СТ. Р. СТ., получени от ответното дружество на 20.10.2020г., въз
основа на които са образувана преписки и са заведени щети с номер ********** и
********** от 20.10.2020г. Тези факти се подкрепят и от приетите писмени доказателства -
застрахователна претенция рег. № 7101/20.10.2020г., уведомително писмо peг. №
7101/3/30.10.2020г., уведомление peг. № 7101/4/11.11.2020г. до „ЗД Евроинс“ АД, писмо рег.
№ 7101/5/20.11.2020г., уведомително писмо рег. № 7101/6/21.01.2021г., удостоверение за
банкова сметка, справка за сключена застраховка „Гражданска отговорност", извършена от
електронния сайт на Гаранционен фонд.
С уведомително писмо peг. № 7101/3/30.10.2020г., „ЗД Евроинс“ АД е изискало от ищците
да представят допълнителни документи – съдебно решение, прокурорско постановление или
НП, автотехнически и съдебномедицински експертизи от ДП, доказателства за участието на
ищците в ПТП, медицински документи от датата на ПТП, банкови сметки за изплащане на
обезщетенията.
Съдът е приел за безспорни по делото и фактите, че ответното дружество не е изплатило
претендираните от ищците парични обезщетения до приключване на съдебното дирене в
първата инстанция изцяло или частично.
Видно от показанията на свидетеля Л.А. /участник в ПТП/, през 2020г., след склона Горна
Оряховица - Велико Търново, след Арбанаси, около 14 ч., било много хлъзгаво и дъждовно,
пътят бил много хлъзгав и тя се ударила в насрещно движещите се. Свидетелката уточнява,
че управлявала л.а. "Рено Сценик", почти навлязла в насрещното платно. Видно от
показанията на св. А., сблъсъкът настъпил след завоя, като тя се занесла след завоя, а ударът
станал на прав участък. Свидетелката посочва, че другият автомобил се движел в
противоположна посока, към Арбанаси, в неговото платно, като тя се опитала да избегне
удара със спирачки. Видно от показанията на св. А., другият автомобил се движел правилно
в неговото пътно платно и ударът се случил не в нейното платно, а в другото платно, по-
близо до мантинелата. Свидетелката твърди, че за нея ударът бил челен, а за другия
автомобил страничен. Свидетелката А. звъннала на тел. 112, помогнала на жената да слезе, а
после разбрала, че я боли врата. Свидетелката А. установява, че на същото място имало
9
второ ПТП, видяла мъж с две жени и дете, като техният автомобил не бил участник в
нейния сблъсък, а автомобилът им се бил ударил в автомобила, в който тя се ударила.
Видно от показанията на свидетеля К. С. /баща на малолетния ищец и съжител на
семейни начала с ищцата/, след ПТП носът и устните на С. били наранени, гърдите я
наболявали, имала болки в ръката. Свидетелят С. установява, че правили пункция на крака
на ищцата, защото събирала течност; тя се възстановяла над 2 месеца и към момента се
оплаква, че я наболява коляното. Видно от показанията на св. С., след ПТП ищцата станала
нервна, пробужда се нощно време, неспокойна е; два пъти ходила на психиатър, който й
изписал лекарства и тя ги приемала. Свидетелят водил ищцата на гинеколог, защото от
стреса цикълът й станал непостоянен. Посочва, че към момента още не може да го преживее,
шофира, когато той е с нея, иначе избягва сама да шофира. Свидетелят твърди, че след ПТП
има промяна в С. - изнервена е, повишава тон понякога, а по-рано ги нямало тези неща.
Видно от показанията на свидетеля Б. С. /чичо на малолетния ищец/, през 2020г. С. и С.
претърпели ПТП. Свидетелят твърди, че разликата е видима след инцидента - С. е станала
много по-нервна, за всяко нещо вика, а детето е страхливо, все иска някой да стои при него.
Свидетелят посочва, че сега детето се страхува да го возят, дори като види кола и е на
тротоара, той се дърпа на вътрешния края на тротоара. Свидетелят твърди, че преди
инцидента детето тренирало футбол в Лясковец, а сега, ако баща му не го закара, то не иска
да ходи. Видно от показанията на св.С., след катастрофата детето го боляло коляното,
едното рамо и главата си било ударило; след катастрофата се стресирал, сега е свит, а преди
бил много общителен. Свидетелят твърди, че С. се възстановявал два - три месеца, може и
повече да е било.
Видно от показанията на свидетеля З.С. /участник в ПТП/, на 04.09.2020г. пътувала, цял
ден валял дъжд, тя шофирала автомобила си „Мицубиши Спейс Рънър“, в посока от Велико
Търново през Арбанаси за Горна Оряховица. Свидетелката посочва, че минала един завой
нагоре, бил прав участък, настилката била мокра, тя се движела бавно, а срещу нея идвала
кола, на която гумите й били извити към нея. Тогава свидетелката разбрала, че ще стане
нещо, намалила, колата, която идвала срещу нея, я ударила, отзад я ударили също и се
опряла на мантинелата. Свидетелката посочва, че това се случило през деня, имало добра
видимост, а сблъсъкът между автомобилите бил на прав участък. Свидетелката С. посочва,
че се движела в своето платно, в посока Горна Оряховица, с не повече от 40 км в час. Видно
от показанията на св. С., автомобилът зад нея не се движел плътно зад колата й; зад нея
имало колона от автомобили. Свидетелката С. посочва, че автомобилът зад нея карал
нормално, не е давал някакви признаци, че бърза; не се е налагало да се съобразява с
поведението на автомобила зад нея; автомобилът отсреща я ударил в левия калник, левия
фар и лявата врата, а задният автомобил я ударил в багажника отзад. Св. С. разбрала, че
съпругата и детето на шофьора зад нея били в линейката, която дошла; тя също била в
линейката, била много зле и няма спомен и впечатления къде са били седнали жената и
детето в автомобила зад нея.
Съдът кредитира показанията на свидетелите Л. А., Кр. С., Б. С. и Зл. С., доколкото и в
10
частта им, в която същите удостоверяват факти, непосредствено възприети от тях във връзка
с произшествието на 04.09.2020г., със състояние и поведението на ищците по време на и
след процесното ПТП, както и доколкото показанията им съответстват на приетите писмени
доказателства и на заключенията на приетите САТЕ, СМЕ и ДП, и не се оспорват от
страните по делото.
Видно от писмените материали по ДП № ЗМ-700/2020г. по описа на РУ-В.Търново,
досъдебното производство е образувано на 04.09.2020г. за това че на път III-514, км.47-500,
/гр. В.Търново – гр. Г.Оряховица/, е настъпило ПТП, при което лек автомобил „Рено Меган
Сценик“ с рег. № ..., управляван от правоспособния водач Л.А., при движение в посока от
гр. Г. Оряховица към гр. В.Търново, в зоната след десен по посока на движението завой,
навлиза в лентата за насрещно движение и се блъска челно в движещия се в насрещното
пътно платно л.а. „Мицубиши Спейс Рънер“ с рег. № .. управляван от З.С., след което в тях
се удря движещият се в посока от гр. В.Търново към с. Арбанаси л.а. „Пежо 307“ с рег. №
ВТ... управляван от К. С., като в резултат на ПТП е пострадала водачката Зл.С. с фрактура
на шиен прешлен – престъпление по чл.343,ал.1,б.“б“,пр.2 във вр. чл.342,ал.1,пр.3 от НК,
като липсват данни ДП да е приключило към момента на приключване на съдебното дирене
по настоящото дело.
По делото е прието заключението на съдебно-медицинска експертиза, видно от което в
резултат на претърпяно ПТП като пътник в лек автомобил, пътуващ на задна седалка
вдясно, пострадалият С.С. е получил следните травматични увреждания: посттравматично
кръвонасядане на челото, слизащо към двете скули; оток и хематом на дясно рамо, слизащ
към мишницата странично 6 х 10 см, придружен с палпаторна болка и ограничен обем на
движение в ставата; оток и хематом на дясно коляно отпред 3x5 см; наличие на преживян
психо-емоционален стрес, който се отразява неблагоприятно върху психическото му
състояние в емоционален, поведенчески и конгнитивен аспект. От приетата СМЕ се
установява, че посочените травматични увреждания може да са получени по време, място и
начин, съобщени от пострадалия и близките в исковата молба. Видно от СМЕ,
продължителността на оздравителния период в конкретния случай е между 20 и 25 дни
относно телесните увреждания, а по отношение на психотравмата и стресът, отшумя ването
е значително по-бавно, като продължава от 6 месеца до 1 година. От заключението е видно
също, че в случая се е стигнало до пълно възстановяване на здравето на малолетния ищец
С.; получените травматични увреждания не налагат ограничения в двигателния режим на
ищеца и ограничения на водения от него начин на живот към момента на прегледа -
03.12.2021 г.
Видно от заключението на приетата втора съдебно-медицинска експертиза, в резултат на
претърпяно ПТП на като пътник в лек автомобил, пътуващ на предна дясна седалка до
шофьора на 04.09.2020 г., пострадалата С.С. е получила следните травматични увреждания :
посттравматичен оток и периорбитален хематом; оток на основата на носа и устните; оток и
кръвонасядане на двете китки с ограничен обем на движение; кръвонасядане на гърдите
косо от дясно рамо към ляв хълбок, ангажиращ двете гърди и част от коремната стена 6 х 20
11
см; хематом на корема под пъпа приблизително 5 х 10 см, съединяващ двете илиячни кости;
кръвонасядане и оток на десния лакът странично 4x8 см; кръвонасядане, хематом и оток на
двете колена отпред с изразен посттравматичен препатиларен бурсит; кръвонасядане и оток
на дясна подбедрица странично към глезена 4x8 см; хематом на лява подбедрица странично;
посттравматично стресово разстройство с изразяващо се емоционално-волева лабилност, с
преобладаване на дистинния тон на настроението, мисловния процес е изпълнен с тревожно-
депресивни изживявания; оформен посттравматичен тромбофлебит на дясна подбедрица,
доказан на 15.10.2020г. Видно от СМЕ, посочените травматични увреждания може да са
получени по време, място и начин, съобщени от пострадалата и описани в исковата молба.
Видно от СМЕ, на пострадалата /ищцата/ са причинени болка и страдания и затруднения в
движението на крайниците за срок между 30 и 40 дни; настъпило е значително влошаване на
здравословното състояние на ищцата, изразяващо в постоянни болки основно в крайниците,
шията и главата и наличие на описаните по-горе травматични обективни увреждания; през
първите 10-14 дни болките и страданията са били с изключително висок интензитет, като е
изпитвала и затруднения в придвижването си, поради доказаните увреждания на долните
крайници; след 14-я ден, в резултат на провежданото лечение и предписан домашно-
амбулаторен режим, болките започват да намаляват по своя интензитет и общото състояние
на пострадалата се подобрява, като същата изпитва затруднения в ежедневната си дейност
до 30-35-я до 40-я ден; ищцата е провеждала предписаното от преглеждалите я лекари в
СБМП, а също и предписанията от общопрактикуващия лекар, лекар-хирург и специалист
психиатър. Видно от приетата СМЕ, налице е доказан посттравмачинен препателарен бурсит
на двете колена, посттравматичен тромбофлебит на дясна подбедрица, които са лекувани
адекватно и са овладени след 30-35 дни от претърпяното ПТП; продължителността на
оздравителния период е от 30- 35 дни до 40 дни, като се изключва доказаното
посттравматично стресово разстройство, което налага по-продължително лечение до
пълното възстановяване – 6-8 месеца.
Видно от заключението на приетата по делото САТЕ, мястото на ПТП представлява права
отсечка между два обратни завоя, намираща се на път III-514 ,при км. 47 + 500, по посока от
гр.В.Търново към гр.Г.Оряховица през с.Арбанаси; платното за движение е от асфалтово
покритие, след ремонт, без недостатъци, към момента на ПТП е бил в мокро състояние.
Видно от САТЕ, ПТП е реализирано в извънградски условия, през светлата част на
денонощието, облачно време с преваляване от дъжд, при добра и неограничена видимост,
между л.а."Рено Меган Сеник" с рег.№ .., управляван със скорост от около 60 км/ч.,
движещия се в обратна посока - от гр. В. Търново към гр. Г. Оряховица л.а."Мицубиши
Спейс Рънер" с рег. № ВТ .. ВА и пътуващият след него л.а."Пежо 307" с рег. № ВТ ..KB,
двата движещи се с почти еднаква скорост от около 43 км/ч. Експертизата сочи, че водачът
на л.а. "Пежо" не е имал възможност да преустанови движението и се реализира втори удар
между неговата предна дясна част и задна лява част на л.а "Мицубиши". Видно от САТЕ,
движението на л.а. "Рено" е със скорост, несъобразена с конкретната пътна ситуация, като
при ограничение от 40 км/ч този л.а. се е движил с около 60 км/ч.; движението на л.а."Пежо"
на дистанция зад л.а."Мицубиши", която не му е позволила да избегне удар с движещия се
12
пред него л.а. Скорост на л.а. "Рено" - 8,7м/сек или около 31 км/ч. От приетата САТЕ се
установява, че съгласно данните за л.а."Пежо" и направеното от вещото лице проучване,
лекият автомобил „Пежо" има 5 места за сядане и всички те са фабрично оборудвани
съответно за всяко място с триточково закрепени, автоматично регулиращи стегнатостта
върху пасажерите и водача, инерционен тип безопасни предпазни колани, а водачът и
пасажерът, возещ се вдясно на предната седалка са защитени и от въздушни възглавници.
Съдът кредитира изцяло заключенията на САТЕ и двете СМЕ като обосновани,
кореспондиращи на приетите писмени и гласни доказателства и неоспорени от страните.
При така установеното от фактическа страна, съдът приема, че предявените искове с
правно основание чл.432,ал.1 във вр. чл.380 от КЗ във вр. чл.45,ал.1 от ЗЗД и чл.52 от ЗЗД се
явяват допустими.
Разгледани по същество, предявените искове за причинени неимуществени вреди са
частично основателни досежно размера на обезщетенията.
Съгласно чл.432,ал.1 от КЗ, увреденото лице, спрямо което застрахованият е отговорен,
има право да иска обезщетението пряко от застрахователя по застраховка „Гражданска
отговорност" при спазване на изискванията на чл.380. Според чл.380,ал.1 от КЗ, лицето,
което желае да получи застрахователно обезщетение, е длъжно да отправи към
застрахователя писмена застрахователна претенция. Лицето е длъжно с предявяването на
претенцията да предостави пълни и точни данни за банковата сметка, по която да се
извършат плащанията от страна на застрахователя, освен в случаите на възстановяване в
натура.
В хода на производството по този иск, за да бъде уважен същият, следва да бъде
установено кумулативното наличие на предвидените пет законови предпоставки, а именно :
от една страна, наличието на валидно застрахователно правоотношение между ответника -
застраховател и деликвента по договор за застраховка „Гражданска отговорност”, а от друга
страна е необходимо да се установят обстоятелствата, породили правото на увредения да
получи обезщетение по сключения договор за застраховка „Гражданска отговорност” -
елементите от фактическия състав на деликта - противоправно поведение, увреждане,
причинна връзка между тях и вина на деликвента, като в областта на гражданската
отговорност за вреди вината се предполага до доказване на противното. Съдът намира, че в
хода на настоящото производство се установява наличието на горепосочените предпоставки
за ангажиране на отговорността на застрахователя „ЗД Евроинс” АД гр. София.
От съвкупната преценка на ангажираните доказателства – констативни протоколи за ПТП
с пострадали лица от 04.09.2020г., писмените материали по ДП № ЗМ-700/2020г. по описа
на РУ-В.Търново, показанията на свидетелите Л.А., З.С. и К. С., както и заключението на
приетата по делото и изцяло кредитираната от съда САТЕ, съдът приема за установено, че в
случая е настъпило твърдяното от ищците застрахователно събитие, вследствие извършено
виновно, противоправно деяние от водача на лек автомобил „Рено“, модел „Меган Сценик“,
с peг. № ВТ .. КА, - ЛЮБ. П. АН., която не е изпълнила задълженията си, установени в чл.20
13
от ЗДВП, като водач на горепосоченото пътно превозно средство, да контролира
непрекъснато пътното превозно средство, което управлява /ал.1/, и при избиране скоростта
на движението да се съобразява с атмосферните условия, с релефа на местността, със
състоянието на пътя и на превозното средство, с превозвания товар, с характера и
интензивността на движението, с конкретните условия на видимост, за да бъде в състояние
да спре пред всяко предвидимо препятствие, както и да намали скоростта и в случай на
необходимост да спре, когато възникне опасност за движението /ал.2/. Въз основа на
цитираните доказателства се обосновава извод, че нарушавайки нормата на чл.20,ал.1 и ал.2
от ЗДВП, при движение в посока от гр. Г. Оряховица към гр. В.Търново, в облачно време,
на мокър и хлъзгав път, но при добра и неограничена видимост, в зоната след десен по
посока на движението завой, движейки се със скорост от около 60 км/ч, при ограничение на
скоростта от 40 км/ч за този пътен участък /АТЕ, ДП № 700/2020г. на РУ-В.Търново,
показанията на свидетелите А. и С./, водачът на лек автомобил „Рено“, модел „Меган
Сценик“, с peг. № ВТ . КА, - Л.А. навлиза в лентата за насрещно движение и допуска ПТП,
като се блъска челно в движещия се в насрещното пътно платно л.а. „Мицубиши Спейс
Рънер“ с рег. № ВТ.., управляван от З.С., след което в него се удря движещият се в посока от
гр. В.Търново към с. Арбанаси л.а. „Пежо 307“ с рег. № ВТ..В, управляван от К. С., като
това деяние покрива състава на престъплението по чл.343,ал.1,б.“б“,пр.2 във вр.
чл.342,ал.1,пр.3 от НК и в резултат на същото са настъпили имуществени вреди за трите
леки автомобила и са причинени описаните по-горе травматични увреждания на двамата
ищци. Причините за настъпване на ПТП, неговият механизъм, както и нарушаването на
правилата за движение по пътищата единствено от водача на л.а. лек автомобил „Рено“,
модел „Меган Сценик“, с peг. № ВТ .. КА, се установяват по категоричен начин от
заключението на приетата по делото САТЕ, както и от писмените материали, съдържащи се
в ДП № 700/2020г. по описа на РУ-В.Търново, въз основа на които се налага извод, че към
момента на възникване на опасността л.а. „Рено Меган Сценик“ е загубил своята напречна
устойчивост и е навлязъл неконтролируемо в лентата за насрещно движение, като именно
така настъпва първи удар между л.а. "Рено" и л.а. "Мицубиши", и тъй като към момента на
удара л.а. „Мицубиши“ и л.а. „Пежо“ се движат един след с почти еднакви по стойност
кинетични енергии /около 43 км/ч/, същите остават в състояние на покой до мястото на
тяхното съприкосновение /удар/ в източната пътна лента за движение, а по причина, че л.а.
"Пежо" се е движил на малка дистанция след л.а."Мицубиши", водачът на л.а. "Пежо" не е
имал възможност да преустанови движението и се реализира втори удар между неговата
предна дясна част и задна лява част на л.а "Мицубиши". Предвид изложеното дотук, съдът
счита, че презумпцията по чл.45,ал.2 от ЗЗД, досежно вината на участника в ПТП Л.А. –
водач на л.а. „Рено Меган Сценик“, за настъпването на това произшествие се признава от
самия водач – св. Л.А., и не е оборена от страна на ответника с никакви годни доказателства
по настоящото дело.
Съдът намира за безспорно установено по делото и наличието на договорно
правоотношение по застраховка „Гражданска отговорност” на делинквента с ответното
застрахователно дружество за процесния период, като ответникът признава факта, че към
14
датата на настъпване на застрахователното събитие - 04.09.2020г. е била налице валидна
застраховка ,,Гражданска отговорност”, сключена със ЗД „ЕВРОИНС" АД, за лек автомобил
марка „Рено“, модел „Меган Сценик“ с peг. № ВТ 0586 КА, управляван от св. Л.А., т.е.
ответникът - застраховател е пасивно, материално правно легитимиран да отговаря по
предявените искови претенции.
На следващо място, съдът приема за доказани от приетите по делото писмени и гласни
доказателства, САТЕ и две СМЕ, твърденията на ищцовата страна относно настъпването на
неимуществени и имуществени вреди за ищците С.С. и малолетния Ст.С., които са в пряка
причинна връзка с противоправното деяние, описано по-горе. Налице е фактическият състав
на непозволено увреждане и съответно - възникнало задължение за обезщетяване на
причинените вреди, претърпени от увредените лица.
Неимуществените вреди са неизмерими с пари и затова следващото се за тях обезщетение
се определя на принципа на справедливостта. При определяне на размера на обезщетението
за неимуществените вреди следва да бъде съобразено ППВС № 4/1968г., т.11, според което
същите се възмездяват от съда по справедливост. Понятието "справедливост" по смисъла на
чл.52 от ЗЗД е свързано с преценката на редица конкретни обективно съществуващи
обстоятелства, които трябва да се имат предвид от съда при определяне размера на
обезщетението. В постановени по реда на чл.290 и сл. от ГПК редица решения на ВКС
/Решение № 749/05.12.2008г. по т.д. № 387/2008г. на ІІ т.о.; Решение № 124 от 11.11.2010г.
по т.д. № 708/2009г. на ІІ т.о.; Решение № 59/29.04.2011г. по т.д. № 635/2010г. на ІІ т.о.;
Решение № 66 от 03.07.2012г. по т.д. № 619/2011г./ се излага становището, че понятието
„неимуществени вреди" включва всички онези телесни и психически увреждания на
пострадалия и претърпените от тях болки и страдания, формиращи в своята цялост
негативни битови неудобства и емоционални изживявания на лицето, намиращи не само
отражение върху психиката, но създаващи социален дискомфорт за определен период от
време, а понякога и реална възможност за неблагоприятни бъдещи прояви в здравословното
състояние, както и че критерият за справедливост, поради паричния израз на обезщетението,
е всякога детерминиран от съществуващата в страната икономическа конюнктура и от
общественото му възприемане на даден етап от развитие на самото общество в конкретната
държава. При определянето на обезщетението към датата на увреждането съдът следва да
отчита конкретните икономически условия и нивата на застрахователно покритие към
момента на увреждане на пострадалия /Решение № 83-2009, II т.о. по т. д. № 795/2008г. на
ВКС и Решение № 1-2012- II т.о. по т. д. 299/2011г. на ВКС/.
С оглед изложеното по-горе и съгласно чл.51,ал.1 във вр. чл.52 от ЗЗД, на увредените
лица Ст.С. и Ст.С. се дължат обезщетения за причинените от деянието неимуществени
вреди, които в конкретния случай имат характера на претърпени болки и страдания
вследствие на извършеното деяние. Доколкото паричният еквивалент на причинените
неимуществени вреди се определя от съда по справедливост, то настоящият съдебен състав
намира, че претърпените неимуществени вреди следва да бъдат обезщетени в размер на 13
000,00 лв. за ищцата и в размер от 5000 лв. за малолетния ищец.
15
При определяне на размера на обезщетението за ищцата С., съдът съобрази характера на
причинените й травматични увреждания, подробно описани по-горе въз основа на СМЕ и
амб.листи, които увреждания са причинили на пострадалото лице болки и страдания с висок
интензитет през първите 10-14 дни след произшествието /СМЕ/. Настоящият съдебен състав
отчита в случая и фактите, че описаните травматични увреждания са обусловили и
претърпени от ищцата болки и страдания, свързани със затруднения в движението на
крайниците за срок между 30 и 40 дни; настъпилото значително влошаване на
здравословното състояние на ищцата, изразяващо в постоянни болки основно в крайниците,
шията и главата, като същата е изпитвала и затруднения в придвижването си и в
ежедневната си дейност за период от около 35-40 дни, поради доказаните увреждания на
долните крайници. В тази връзка, приетите СМЕ и писмени доказателства установяват също
и фактите относно настъпване на усложнения в здравословното състояние на ищцата и
претърпени от нея болки и страдания, свързани с посттравмачинен препателарен бурсит на
двете колена, посттравматичен тромбофлебит на дясна подбедрица, наложили извършването
на пункция на хематома на лява подбедрица странично и евакуирането на 15 кк. течност,
както и посттравматично стресово разстройство, наложило по-продължително лечение до
пълното възстановяване. Безспорно се установява по делото от приетите писмени
доказателства /амбулаторни листи, рецепти и др./, както и от заключението на СМЕ, че
именно вследствие претърпяното на 04.09.2020г. ПТП е настъпило внезапното влошаване на
здравословното състояние на ищцата, като първоначално тя е изпитвала болки с
изключително висок интензитет, свързани с получените телесни увреждания - натъртвания,
охлузвания, хематоми и травми на крайниците, а след това С. е търпяла болки и страдания,
свързани с претърпените травматични увреждания и усложненията от тях до овладяване на
състоянието за срок около 40 дни, наложило няколкократно извършване на прегледи при
лекари-специалисти, медикаментозно лечение и медицинска интервенция - пункция на
хематом. Наред с това, определяйки размера на обезщетението за претърпените от ищцата
неимуществени вреди, съдът взе предвид и възрастта на пострадалата - 30 години към датата
на произшествието, активна трудоспособна възраст, препятствана временно – за период от
около два месеца по причина на инцидента, а също и обстоятелството, че към приключване
на съдебното дирене оздравителният период, макар и да е приключил, то С. продължава да
страда от леки болки и оток на дясно коляно отпред, проявяващи се в крайна флексия на
същото и налагащи провеждането на периодично симптоматично лечение, установено от
СМЕ. За определяне на справедлив размер на обезщетението, съдът взе предвид и фактите,
свързани с емоционалното и психичното отражение от реализирания деликт върху
пострадалото лице, проявяващо признаци на силна уплаха, стрес, нервност и затваряне в
себе си, непосредствено след настъпване на ПТП, изпитване на силен страх и стрес от
шофиране и от движението по пътищата при пътуване в ППС, силен страх и безпокойство,
свързани с живота и здравето на малолетното дете Стефан, стряскане, неспокойство и
уплаха във връзка с управление на МПС, установени по категоричен начин от събраните
гласни доказателства – показанията на свидетелите Б.С. и Кр.С., потвърдени от приложените
амбулаторни листове и от заключението на СМЕ. Преценявайки изложените по-горе
16
обстоятелства, икономическата конюнктура в страната и лимитите на гражданската
отговорност за релевирания период, съдът намира, че размер на обезщетението от 13000 лв.
отговаря на принципа на справедливост съобразно чл.52 от ЗЗД.
Съдът намира за неоснователно релевираното възражение от ответника за приложение на
чл.51,ал.2 от ЗЗД, поради нарушение на разпоредбата на чл.137а от ЗДВП от страна на
ищцата, вменяваща задължение на пътниците в МПС да ползват обезопасителни колани,
когато са в движение. В тази връзка, на първо място, ответникът не ангажира никакви годни
доказателства в подкрепа на твърдяното от него, че уврежданията на ищцата са получени и
се дължат само и единствено на поведението на пострадалата и непоставянето на предпазен
колан като пътник в автомобил. Противно на това, от заключението на приетата по делото и
неоспорена от ответника САТЕ, кореспондираща на приложените писмени и гласни
доказателства, се установява по несъмнен начин, че от експлоатационна гледна точка
водачът на л.а. „Рено“ - Л.А. е поставила ищцата в условия на критична пътна ситуация, при
което е настъпил ударът, като правилата за движение по пътищата са нарушени от
деликвента А., а водачът на л.а. „Пежо“, в който ищцата е била пътник, не е имал
техническа възможност да предотврати удара и не е нарушил правилата за движение по
пътищата. Действително, данните по делото сочат, че л.а. „Пежо“ се е движил на малка
дистанция от л.а. „Мицубиши“, при което след удара на л.а. „Рено Меган Сценик“ в л.а.
„Мицубиши“ е настъпил и удар между горепосочените два леки автомобила. Въпреки това,
всички обсъдени по-горе писмени и гласни доказателства и експертни заключения
обосновават извода, че вината за настъпване на ПТП принадлежи изцяло на водача на л.а.
„Рено“ – св. Л.А., тъй като ако същата не би нарушила правилата за движение по пътищата,
не би навлязла в насрещното платно за движение, в което се е движила колона от
автомобили на кратко разстояние един след друг, респ. не би настъпило процесното ПТП с
участието на трите автомобила /САТЕ, ДП № 700/2020г. по описа на РУ-В.Търново/.
Същевременно, от заключението на САТЕ се обосновава и извод, че предвид механизма на
ПТП, вида и интензитета на получените телесни увреждания, описани в приложените по
делото документи, пътничката, возеща се на предната дясна седалка на л.а."Пежо" - С.С. е
била с правилно поставен предпазен колан, тъй като ако същата е била без поставен
предпазен колан, то тялото /главата/ на същата при определената скорост на движение на л.а
"Пежо" и ударния импулс, който е получила, би имала контакт с предното панорамно
стъкло. Този извод на съда се подкрепя изцяло и от заключението на приетата СМЕ, което
също удостоверява по категоричен начин, че пострадалата е била с поставен предпазен
колан, тъй като анализирайки естеството на получените травми, тяхната тежест и
механизъм, описаните хематоми в областта на дясно рамо, на гръдната и коремната стена
към левия хълбок и хематома с правоъгълна форма под пъпа са получени най-вероятно от
поставен предпазен колан, като в момента на удара тялото придобива инерционни сили
напред и е спряно от предпазния колан, а ако ищцата е била без поставен такъв,
травматичните увреждания биха били много по-тежки по характер и обем, вероятно и до
достигане на застрашаващо живота състояние. Поради това, с оглед правилото на чл.154 от
ГПК и предвид изрично указаната и възложена върху ответника доказателствена тежест,
17
съдът намира за недоказано възражението на застрахователя за съпричиняване на
вредоносния резултат от страна на пострадалата, съответно недоказано е и възражението за
намаляване на дължимото обезщетение за претърпени неимуществени вреди по реда на
чл.51,ал.2 от ЗЗД.
При определяне на размера на обезщетението за малолетния ищец С., съдът съобрази
характера на причинените на детето травматични увреждания – посттравматично
кръвонасядане на челото, слизащо към двете скули; оток и хематом на дясно рамо, слизащ
към мишницата странично 6 х 10 см, придружен с палпаторна болка и ограничен обем на
движение в ставата; оток и хематом на дясно коляно отпред 3x5 см, които са причинили на
пострадалото лице болки и страдания с висок интензитет през първите 5-7 дни след
произшествието /СМЕ/. Настоящият съдебен състав отчита в случая и фактите, че описаните
травматични увреждания са обусловили и претърпени и преживени от детето болки и
страдания, предимно в областта на главата и дясното рамо за срок между 5 и 7 дни;
настъпило е значително влошаване на здравословното състояние на ищеца за този период от
време. От заключението на СМЕ се установява, че именно вследствие претърпяното на
04.09.2020г. ПТП е настъпило внезапното влошаване на здравословното състояние на
ищеца, който до този момент е бил жизнено и здраво дете, тренирал е редовно футбол
/свидетелите Кр.С. и Б.С./. Заедно с това обаче, експертизата удостоверява по делото, че не
са извършвани медицински интервенции през периода на възстановяване на пострадалия
ищец и лечението му се състои от симптоматични средства, основно аналгетици,
общоукрепващи, компреси и спазване на домашно-амбулаторен режим, с цел осигуряване
покой на увредените части от тялото, като в този случай не се наблюдават усложнения при
проведеното лечение. Наред с изложеното, определяйки размера на обезщетението за
претърпените от малолетния ищец неимуществени вреди, съдът взе предвид и възрастта на
пострадалия - 9 години към датата на произшествието, свързана с период на бурно
физическо израстване и двигателна активност на детето, препятствана временно – за
сравнително кратък период от около 20-25 дни, по причина на инцидента, а също и
обстоятелството, че към приключване на съдебното дирене оздравителният период е
приключил и при проведения преглед на 03.12.2021 г. се установява единствено лека болка
на дясното рамо и то при крайно отвеждане на ръката без наличие на функционален
дефицит, установено от СМЕ. За определяне на справедлив размер на обезщетението, съдът
взе предвид и фактите, свързани с емоционалното и психичното отражение от реализирания
деликт върху пострадалото лице, проявяващо признаци на силна уплаха, безпокойство,
напрегнатост, нервност, повишена тревожност и психоемоционален стрес непосредствено
след настъпване на ПТП, изпитване на силен страх и стрес от пътуване в МПС, установени
по категоричен начин от събраните гласни доказателства – показанията на свидетелите Б.С.
и Кр.С., наложили консултация с психолог за преодоляване на тези негативни последици,
отшумяването на които продължава от 6 месеца до една година, потвърдено от приложеното
становище от Т. Й. Е. - психолог и психотерапевт на частна практика от 14.09.2020г., и от
заключението на СМЕ. Преценявайки изложените по-горе обстоятелства, икономическата
18
конюнктура в страната и лимитите на гражданската отговорност за релевирания период,
съдът намира, че размер на обезщетението от около 10000 лв. действително отговаря на
принципа на справедливост съобразно чл.52 от ЗЗД.
Съдът намира за основателно, обаче, релевираното възражение от ответника за
приложение на чл.51,ал.2 от ЗЗД, поради нарушение на разпоредбата на чл.137а от ЗДВП от
страна на ищеца, вменяваща задължение на пътниците в МПС да ползват обезопасителни
колани, когато са в движение. В тази връзка, на първо място, от приетата и неоспорена от
ищеца СМЕ се установява, че уврежданията на малолетното дете са получени в резултат на
удар в твърд тъп предмет, респ. вътрешните части на купето на лек автомобил. От
заключението на приетата СМЕ се обосновава и категоричен извод, че с оглед на
установените увреждания, описани по-горе, по време на процесното ПТП малолетния ищец
не е бил седнал в детски стол/детска седалка и не е бил с предпазен колан, тъй като ако
същият е бил с правилно използвани детски стол/детска седалка и предпазен колан,
уврежданията, които е получил, щяха да бъдат с по-малък обем и по- малък интензитет на
болка. Кореспондиращо на този извод е и заключението на приетата по делото и
неоспорена от ищеца САТЕ, установяваща по делото, че предвид механизма на ПТП, вида и
интензитета на получените телесни увреждания от малолетното дете, същото не е било
седнало в детски стол /детска седалка/ и не е било с правилно поставен предпазен колан към
момента на настъпване на инцидента, защото ако малолетният би бил с поставено
обезопасително устройство, свързано към предпазния колан за възрастни, то вероятно
уврежданията /, ако би получил такива/, биха били други по вид и степен, а в случая
малолетният пасажер Стефан, возещ се на задна дясна седалка на л.а."Пежо", е получил
уврежданията по неговото тяло вследствие на контакт с части от вътрешния интериор на
л.а., породен от движението на неговото тяло по посока на отдадения му ударен импулс.
При така установеното въз основа на заключенията на СМЕ и на САТЕ, в случая може да се
обоснове извод, че ищецът е пътувал в л.а. „Пежо“ в нарушение на нормата на чл.137а от
ЗДВП, което поведение на пострадалия се явява пряка и непосредствена причина за
произлезли вреди. С оглед изложеното, настоящия състав приема за основателно
възражението на ответника за намаляване на дължимото обезщетение за претърпени
неимуществени вреди по реда на чл.51,ал.2 от ЗЗД, поради което определя 50 %
съпричиняване на вредоносния резултат при ПТП от страна на малолетното дете,
представлявано от своите законни представители – родителите Ст. и Кр. С.и, които са
допуснали детето да пътува необезопасено по гореописания начин.
На следващо място, от приетите писмени доказателства - писмена застрахователна
претенция рег.№ 7101/20.10.2020г., уведомително писмо peг. № 7101/3/30.10.2020г.,
уведомление peг. № 7101/4/11.11.2020г. до „ЗД Евроинс“ АД, писмо рег. №
7101/5/20.11.2020г., уведомитело писмо рег. № 7101/6/21.01.2021г., в случая се установява
изпълнение на изискванията, установени в чл.380,ал.1 от ГПК от страна на ищците, а
именно : като лица, които желаят да получат застрахователно обезщетение, да отправят към
ответника-застраховател писмена застрахователна претенция и да предоставят пълни и
19
точни данни за банковата сметка, по която да се извършат плащанията от страна на
застрахователя, освен в случаите на възстановяване в натура. Цитираните писмени
доказателства удостоверяват по делото и фактите, че ищците са изпълнили нормативно
установените правила на чл.498 от КЗ, поради което възраженията на ответника в тази
насока са неоснователни и не почиват на приетите годни писмени доказателства.
Не на последно място, въз основа на приетите писмени и гласни доказателства /рецепта -
2 бр., фискален бон от 10.09.2020г., фискален бон от 17.09.2020г., амбулаторен лист №
010522 от 10.09.2020г., медицинско свидетелство за пред съда № 996 от 10.09.2020г.,
рецепта от 10.09.2020г., становище от Т.Й.Е., психолог и психотерапевт на частна практика
от 14.09.2020г., фактура № 1189 от 14.09.2020г., показанията на свидетелите Кр. С. и Б. С./,
както и от заключенията на двете СМЕ, се установяват изложените от ищцовата страна
факти, че С.С. е претърпяла и имуществени вреди, лично и като майка и законен
представител на малолетното дете С.С., които вреди са пряка и непосредствена последица от
увреждането, настъпило вследствие описаното по-горе противоправно деяние, съставляващи
имуществена загуба в размер на разходите за платена стойност на предписани и закупени от
двамата ищци лекарства, както и за извършена консултация с психолог на малолетното
пострадало лице, на обща стойност 75,79 лв.
Предвид изложените по-горе съображения, съдът приема, че по делото са доказани всички
необходими предпоставки, за да бъдат уважени исковете с правно основание чл.432,ал.1 във
вр. чл.380 от КЗ във вр. чл.45,ал.1 от ЗЗД и чл.52 от ЗЗД в размер от 13 000 лв. за
обезщетението за претърпени неимуществени вреди и в размер от 75,79 лв. за
обезщетението за претърпени имуществени вреди, двете в полза на ищцата С.С., както и в
размер от 5 000 лв. за обезщетението за претърпени неимуществени вреди за малолетното
дете С.С., като обезщетението в полза на малолетния ищец е получено след приспадане от
размера на определеното по-горе обезщетение /10 000 лв./ на сума, съответна на степента на
съпричиняване на вредоносния резултат от страна на ищеца /50 %/, т.е. в размер на 5000,00
лв. Поради това, предявените искове следва да бъдат уважени като основателни и доказани
в горепосочените размери. Предвид основателността на исковите претенции, основателна е
и претенцията за присъждане на законната лихва върху дължимите парични обезщетения.
Същата, съобразно правилото на чл.497,ал.1 от КЗ, с оглед датата на депозиране на писмена
застрахователна претенция пред застрахователя на 20.10.2020г., е дължима считано от
20.01.2021г., с изтичане на срока по чл.497,ал.1 от КЗ – така, както се твърди в писмения
отговор, а не от датата 20.10.2020г., както се претендира с исковата молба. При това
положение, в полза на ищците следва да бъде присъдена и законната лихва върху
горепосочените главници, считано от 20.01.2021г. до окончателното им изплащане.
С оглед изложените мотиви, съдът намира, че предявеният иск за присъждане на
обезщетение за претърпени неимуществени вреди се явява неоснователен и недоказан за
разликата от уважения размер от 13 000 лв. до пълния предявен размер от 15 000 лв. за
ищцата и за разликата от уважения размер от 5 000 лв. до пълния предявен размер от 10 000
лв. за малолетния ищец, поради което следва да бъдат отхвърлени в тази тяхна част.
20
При този изход на делото и на основание чл.78,ал.1 от ГПК, се явява основателна
претенцията на ищците за присъждане в тяхна полза на направените по делото разноски за
платена държавна такса /1063,16 лв./, за възнаграждения на вещи лица /500 лв./ и за платено
адвокатско възнаграждение /1200 лв./, общо 2763,16 лв., които следва да се възложат в
тежест на ответника в общ размер от 1990 лв., съразмерно на уважената част от исковете.
Наред с това, основателна се явява и претенцията на ответника по чл.78,ал.3 от ГПК за
присъждане в негова полза на сторените по делото разноски за възнаграждения за вещи лица
/380 лв./, депозит за призоваване на свидетели /60 лв./ и юрисконсултско възнаграждение
/900 лв./, общо в размер от 1340 лв., които следва да бъдат възложени в тежест на ищците в
общ размер от 376 лв., съразмерно на отхвърлената част от исковете.
Воден от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА „ЗАСТРАХОВАТЕЛНО ДРУЖЕСТВО ЕВРОИНС“ АД с ЕИК ********* ,
със седалище и адрес на управление : град София 1592, район „Искър“, бул. „Христофор
Колумб” № 43, представлявано от изпълнителния директор Р.Б. и от прокуриста Д.Д., ДА
ЗАПЛАТИ на СТ. Р. СТ. с ЕГН ********** , с постоянен адрес : град С., ул. .., по банкова
сметка с IBAN: .., СУМАТА от 13 000 лв. /тринадесет хиляди лева/, представляваща
дължимо застрахователно обезщетение по застраховка ,,Гражданска отговорност”,
сключена със ЗД „ЕВРОИНС" АД, за лек автомобил марка „Рено“, модел „Меган Сценик“ с
peг. № ВТ .. КА, собственост на К.И.а Г., управляван от ЛЮБ. П. АН., за причинени
неимуществени вреди на СТ. Р. СТ. от ПТП, настъпило на на 04.09.2020г., около 14:20 часа,
на път III-514, при км. 47+500, причинено виновно от водача на лек автомобил марка
„Рено“, модел „Меган Сценик“, с peг. № ВТ, - ЛЮБ. П. АН., заедно със законната лихва
върху тази сума, считано от 20.01.2021г. до окончателното й изплащане.
ОТХВЪРЛЯ иска с правно основание чл.432,ал.1 във вр. чл.380 от КЗ във вр. чл.45,ал.1
от ЗЗД и чл.52 от ЗЗД, предявен от СТ. Р. СТ., чрез пълномощника си – адвокат Д.Д. от
ВТАК, против „ЗД Евроинс“ АД, за разликата от уважения размер от 13 000 лв. до пълния
предявен размер от 15 000 лв. за обезщетение за претърпени неимуществени вреди, както
НЕОСНОВАТЕЛЕН.
ОСЪЖДА „ЗАСТРАХОВАТЕЛНО ДРУЖЕСТВО ЕВРОИНС“ АД с ЕИК ********* ,
със седалище и адрес на управление : град София 1592, район „Искър“, бул. „Христофор
Колумб” № 43, представлявано от изпълнителния директор Р. Б. и от прокуриста Д. Д., ДА
ЗАПЛАТИ на СТ. Р. СТ. с ЕГН ********** , с постоянен адрес : град С., ул..., по банкова
сметка с IBAN: ...СУМАТА от 75.79 лв. /седемдесет и пет лева и седемдесет и девет
стотинки/, представляваща дължимо застрахователно обезщетение по застраховка
застраховка ,,Гражданска отговорност”, сключена със ЗД „ЕВРОИНС" АД, за лек автомобил
марка „Рено“, модел „Меган Сценик“ с peг. № ВТ.. собственост на К. И.а Г., управляван от
ЛЮБ. П. АН., за причинени имуществени вреди на СТ. Р. СТ., лично и като майка и законен
21
представител на малолетното дете СТ. КР. СТ. с ЕГН **********, от ПТП, настъпило на на
04.09.2020г., около 14:20 часа, на път III-514, при км. 47+500, причинено виновно от водача
на лек автомобил марка „Рено“, модел „Меган Сценик“, с peг. № ВТ ., - ЛЮБ. П. АН., заедно
със законната лихва върху тази сума считано от 20.01.2021г. до окончателното й
изплащане.
ОСЪЖДА „ЗАСТРАХОВАТЕЛНО ДРУЖЕСТВО ЕВРОИНС“ АД с ЕИК ********* ,
със седалище и адрес на управление : град София 1592, район „Искър“, бул. „Христофор
Колумб” № 43, представлявано от изпълнителния директор Р. Б.и от прокуриста Д.Д., ДА
ЗАПЛАТИ на малолетното дете СТ. КР. СТ. с ЕГН ********** , представлявано от своята
майка и законен представител СТ. Р. СТ. с ЕГН **********, двамата с постоянен адрес :
град С...ул..по банкова сметка с IBAN.., СУМАТА от 5000 лв. /пет хиляди лева/,
представляваща дължимо застрахователно обезщетение по застраховка ,,Гражданска
отговорност”, сключена със ЗД „ЕВРОИНС" АД, за лек автомобил марка „Рено“, модел
„Меган Сценик“ с peг. № ВТ .. КА,собственост на К. И.а Г., управляван от ЛЮБ. П. АН., за
причинени неимуществени вреди на малолетното дете СТ. КР. СТ. с ЕГН ********** от
ПТП, настъпило на на 04.09.2020г., около 14:20 часа, на път III-514, при км. 47+500,
причинено виновно от водача на лек автомобил марка „Рено“, модел „Меган Сценик“, с peг.
№ ВТ ..- ЛЮБ. П. АН., заедно със законната лихва върху тази сума, считано от 20.01.2021г.
до окончателното й изплащане.
ОТХВЪРЛЯ иска с правно основание чл.432,ал.1 във вр. чл.380 от КЗ във вр. чл.45,ал.1
от ЗЗД и чл.52 от ЗЗД, предявен от СТ. Р. СТ., в качеството си на майка и законен
представител на малолетното дете СТ. КР. СТ. с ЕГН **********, чрез пълномощника си –
адв. Д.Д. от ВТАК, против „ЗД Евроинс“ АД, за разликата от уважения размер от 5 000 лв.
до пълния предявен размер от 10 000 лв. за обезщетение за претърпени неимуществени
вреди, както НЕОСНОВАТЕЛЕН.
ОСЪЖДА „ЗАСТРАХОВАТЕЛНО ДРУЖЕСТВО ЕВРОИНС“ АД с ЕИК ********* ,
със седалище и адрес на управление : град София 1592, район „Искър“, бул. „Христофор
Колумб” № 43, представлявано от изпълнителния директор Р. Б. и от прокуриста Д., ДА
ЗАПЛАТИ на СТ. Р. СТ. с ЕГН ********** , с постоянен адрес : град Стражица, ул.
„Стадиона“ № 7, лично и в качеството й на майка и законен представител на малолетното
дете СТ. КР. СТ., по банкова сметка с IBAN: .., СУМАТА от 1990,00 лв. /хиляда
деветстотин и деветдесет лева/, представляваща направените по делото разноски за
платена държавна такса, за възнаграждения на вещи лица и за адвокатско възнаграждение,
съразмерно на уважената част от исковете.
ОСЪЖДА СТ. Р. СТ. с ЕГН ********** , с постоянен адрес : град С...., действаща лично
и като родител и законен представител на малолетното дете СТ. КР. СТ. с ЕГН **********,
ДА ЗАПЛАТИ на „ЗАСТРАХОВАТЕЛНО ДРУЖЕСТВО ЕВРОИНС“ АД с ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление : град София 1592, район „Искър“, бул.
„Христофор Колумб” № 43, представлявано от изпълнителния директор Р.а Б. и от
прокуриста Д.Д., СУМАТА от 376,00 лв. /триста седемдесет и шест лева/, представляваща
22
направените по делото разноски за възнаграждения на вещи лица, за призоваване на
свидетели и за юрисконсултско възнаграждение, съразмерно на отхвърлената част от
исковете.
Решението е постановено при наличието на трето-лице помагач - ЗД „БУЛ ИНС” АД с
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление : град София, бул. „Джеймс Баучер” №
87, представлявано от изпълнителните директори С. П. и К. К., конституирано по искане на
ответника.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Великотърновски Окръжен съд, в
двуседмичен срок, считано от връчването му на страните по делото.
На основание чл.7,ал.2 от ГПК, на страните да се връчи препис от решението.
Съдия при Районен съд – Горна Оряховица: _______________________
23