Р Е
Ш Е Н
И Е № 260008
гр. Пловдив, 06.06.2024 година
В ИМЕТО
НА НАРОДА
Пловдивски окръжен съд, гражданско отделение, І гр. с., в публично заседание на трети април през две хиляди двадесет и четвърта година, в състав:
Съдия: Атанаска Букорещлиева
при участието на секретаря Елена Ангелова, като разгледа докладваното гр. д. № 460 по описа за 2021г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по искова молба, подадена от Г.Г.К., с ЕГН ********** и адрес-***, против „Университетска многопрофилна болница за активно лечение „С. Г.“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище- гр. Пловдив и адрес на управление- бул. „Пещерско шосе” № 66, с която са предявени обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 49 във вр. чл. 45 от ЗЗД и чл.86 ЗЗД.
В исковата молба се твърди, че на ****** г. около 08:30 ч. ищецът усетил изтръпване в левия крак и болка в лявата ингвинална област. След обаждания до Бърза помощ бил приет в МБАЛ „С.Н.“, гр. П., където след преглед лекарите преценили, че следва да бъде изпратен в УМБАЛ „С. Г.“- гр. П., където пристигнал преди обяд. В Клиниката по съдова хирургия д-р Т. назначила спешна компютърна томография (скенер). Междувременно болката в слабините се усилила и преминала в левия крак. Изследването установило наличието на тромб, ангажиращ лумена на левите артерии – илиака комунис и илиака екстерна. Ищецът твърди, че бил оставен няколко часа да лежи в коридора до момента, в който болките му станали нетърпими, лицето му пожълтяло, избила го студена пот, кръвното му налягане било със завишени стойности и д-р Т. се обадила на д-р З., който в късния следобед пристигнал в болницата, и в екип с д-р Й. извършил операция с локална анестезия. След извършената манипулация ищецът се почувствал значително по-добре, болката изчезнала, през нощта спал спокойно. На другата сутрин (****** г.) д-р З. го посетил и без да бъдат направени никакви допълнителни изследвания заключил, че се налага допълнителна операция. На ищеца не било обяснено какво налага допълнителната операция, нито в какво се изразява тя, поставили му упойка и операцията била извършена, въпреки категоричния му отказ да се подложи на нова хирургична интервенция. След операцията, чрез напипване, установил, че има разрези в дясната и лявата ингвинална област, както и че между двата разреза е поставена тръба. В следващите дни ищецът чувствал много силни болки и спазми и в двата крака в областта на бедрата, подбедриците и седалището, всяка вечер вдигал температура 37,5-38 градуса. Д-р З. обаче го убеждавал, че това е напълно нормално и ще му мине. Едва след изписването му от болничното заведение ищецът прочел в епикризата, че водещата диагноза е „дисекация на аортата“, като се наложило конструирането на феморо-фем. кросоувър байпас отдясно към ляво с 6 мм рингова протеза. К.твърди, че не е имало дисекация на аортата, а допълнителната операция е била напълно излишна и направена с цел усвояването на средства по една по-скъпа клинична пътека, като, вместо да му помогне, тя значително е увредила здравето му. Ищецът се консултирал с други лекари и научил, че подобна операция не се практикува вече повече от 20 г., тъй като след нея животът на човек продължава едва няколко месеца. Чувствал се много зле както физически, така и психически, с постоянни болки в седалищната мускулатура и бедрата, изпотявал се, не му стигал въздуха, получавал сърцебиене и на моменти му прилошавало, поради което потърсил помощ в други болници. Лекарите му обяснили, че състоянието му е много тежко и не могат да му помогнат, тъй като има голям риск да не преживее следваща операция. Всички обаче били възмутени от действията на колегите си в УМБАЛ „Св. Г.“ гр. П.. При направено изследване в „Сити клиник“ гр. София било установено, че контрастното вещество не преминава през лява обща, външна и вътрешни илиачни артерии и АФС, т.е. през тях не преминава кръв. По съвет на лекарите К. се свързал по телефона с д-р З., който му заявил, че при операцията е легирал, т.е. завързал лява външна илиачна артерия – факт, който не е отразен в епикризата, издадена от ответното дружество. След посещения в множество болници, ищецът открил съдействие в лицето на лекарите от МБАЛ „Национална кардиологична болница“ ЕАД, гр. София, където на 10.05.2016 г. била извършена нова операция, при която бил прекъснат кросоувър байпасът и било възстановено анатомичното кръвоснабдяване на крайниците, старата протеза била отделена и анастомозата била затворена със синтетичен пач, поставена била 9мм сребърна протеза Синерджи. След операцията се почувствал значително по-добре, но твърди, че вече не е същият човек. Изложено е в исковата молба, че в резултат на ненужно извършената на ****** г. в УМБАЛ „Св. Г.“ операция на ищеца са били причинени силни болки и страдания и за него са настъпили необратими негативни последици, които могат да бъдат фатални. Твърди се, че същият не може да се движи нормално, задъхва се при ходене дори на кратки разстояния, причинена му е полова дисфункция, довела до развода със съпругата му, инвалидизиран е с определена 80% трайно намалена работоспособност, бизнесът му се провалил. Посочено е, че е налице причинно-следствена връзка между поведението на лекарите от ответното лечебно заведение и настъпилите за ищеца негативни последици. Поддържа се, че УМБАЛ „Св. Г.“ гр. П. носи отговорността за вредите, настъпили за ищеца от поведението на лекарите при и по повод на възложената работа по оказване на медицинска помощ, нарушен е основен принцип в хуманната медицина „да не се вреди на пациента“.
Предвид всичко гореизложено, ищецът К. иска от съда да постанови решение, с което да осъди ответното лечебно заведение да му заплати обезщетение за причинените му неимуществени вреди в размер на 60 000 лв., ведно с мораторна лихва върху тази сума за периода от 12.02.2018 г. до 12.02.2021 г. в размер на 18 283,34 лв., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане на сумата.
Съображения спора са развити и в писмена защита на адв. М.Н.- процесуален представител на ищеца.
В законоустановения срок по чл. 131 от ГПК ответникът УМБАЛ „С. Г.“ ЕАД, гр. Пловдив подава отговор на исковата молба, чрез пълномощника адв. М. Ш.. Признава единствено факта, че Г.К. е лекуван в ответното лечебно заведение в периода ****** г. – 19.02.2016 г., както и че лекарите, полагали медицински грижи за пациента, работят в лечебното заведение. Твърди, че К. е постъпил за лечение с болка в левия крак, придружена с изтръпване и високо артериално кръвно налягане. Пациентът имал минали сърдечно-съдови заболявания (дългогодишна история на тромбози и емболии в крайниците), като е спрял да приема лекарства, предотвратяващи съсирването на кръвта. Ответникът сочи, че най-важният симптом, който притеснил лекарите, е било различното артериално налягане на двете ръце (асиметрия с 40мм), което е типичен и много често срещан симптом на дисекация на аортата. Установеният чрез изследвания тромб бил успешно оперативно отстранен още същия ден. Операцията протекла без усложнения, но след подобна манипулация пациентът се наблюдава активно при съмнение за дисекация на аортата, което състояние е животозастрашаващо. В История на заболяването на дата ******г. в частта „Наблюдение на болния“ е посочено, че са изчезнали пулсациите на десния крак, както и че ходилото е хладно, поради което е назначена допълнителна операция. Дисекацията на аортата се доказала в хода на операцията и било отразено в Протокол за ендоваскуларна процедура и/или ангиография. Посочва се още, че съгласието на К. е обективирано във формуляр, приложен към История на заболяването, като в т. IV е посочено, че пациентът е уведомен, че в хода на лечението може да възникне необходимост от допълнителни диагностични и лечебни процедури, включително да възникнат животозастрашаващи състояния (каквото е дисекацията), които да наложат процедури или манипулации извън тези, свързани с основаното заболяване, като пациентът е дал съгласието си за извършването им. Оспорва се ищцовото твърдение, че операцията, извършена на К., не се прави от 20 г., а напротив- същата е утвърден метод за лечение на дисекации на аортата и е спасила живота му. Посочва се, че постоперативният период преминал гладко и без усложнения, поради което пациентът е изписан с подобрение в състоянието, както и че правилността на диагностично-лечебния процес е установена в хода на проверка, извършена по сигнал на ищеца и приключила с Констативен протокол № ***** г., съгласно който не са установени никакви нарушения. Ответникът счита, че извършената по-късно операция в „Национална кардиологична болница“ прекъсва причинната връзка между лечението на К. и описаните от него болки и страдания. Наред с това сочи, че следва да се вземе предвид дългогодишната история на тромбози и емболии, с предходни операции на крайниците, както и множеството придружаващи заболявания на ищеца, които той е имал преди процесната операция. Излага, че според решенията на ТЕЛК за патологията в крайниците е определен един и същи процент -50% преди и след процесната операция, което означава, че същата няма отношение към инвалидизацията на К.. Ответникът прави възражение за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на ищеца, поради неспазване на хигиенно-диетичния режим и предприемане на последващи ненужни и увреждащи оперативни интервенции. Твърди, че няма никакви данни за неспазване на медицинските стандарти и правила за добра медицинска практика, като не са налице противоправни действия или бездействия от страна на служители на лечебното заведение. Не всеки неблагоприятен резултат или последващо лечение има връзка с медицинска помощ, оказана в предходен момент, а от значение са естественото развитие на заболяването, индивидуалност на организма, придружаващите заболявания или допуснати лекарски грешки в „НКБ“. Счита размера на претендираното обезщетение за прекомерен. Прави възражение за изтекла погасителна давност, доколкото ищецът сочи, че лечението и диагностиката са извършени на ****** г., а разглежданата искова претенция е заведена в съда на 15.02.2021г., т.е. след изтичане на 5-годишния срок. Въз основа на всичко гореизложено, моли съда да отхвърли изцяло иска. Претендира разноски.
Допълнителни съображения по спора са развити в писмени бележки на адвокат Ш.- пълномощник на ответника УМБАЛ „С. Г.“ ЕАД.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено следното:
Не е спорно между страните и се установява от представената медицинска документация, че в периода ****** г.- 19.02.2016 г. Г.К. е лекуван в ответното лечебно заведение. След проведени консултации и изследвания, на ****** г. му е извършена оперативна интервенция- ТЕА а.илиака. ет феморис суперфициалис синистра ет пач кум протезис, а на ****** г.- втора операция- феморо феморален кросовър байпас с имплантиране на изкуствена съдова протеза отдясно на ляво. Ищецът е изписан на 19.02.2016 г. с окончателна диагноза- „Дисекацио аорте. Тромбозис а. илиака декстра. Тромбозис а. илиака комунис син”, като в издадената епикриза е отразено, при изписването същият е със спокойни оперативни рани, с пулсации двустранно на стъпалните артерии, АН 120/80 на двете ръце, с препоръки за медикаментозна терапия в дома и извършване на контролни прегледи.
Няма спор, че лекуващ лекар на ищеца К. по време на хоспитализацията му е д-р З., който работи в лечебното заведение.
От представената Епикриза, издадена от МБАЛ ”НКБ” ЕАД, е видно, че заради болка в двете бедра- предна повърхност и ляво седалищно, с давност от около три месеца, ищецът К. е приет на 09.05.2016 г. за лечение в Клиника по съдова хирургия и ангиология, където на 10.05.2016 г. му е извършена операция- ендартериектомия на абдоминални артерии. Същият е изписан на 13.05.2016 г. с подобрение, спокойна оперативна рана, запазен пулс на артерии двустранно, УЗ Доплер- проходими магистрални артерии в долни крайници двустранно.
По делото е допусната съдебно- медицинска експертиза, с в. л. д-р А.Е.- с. х., от чието заключение се установява, че ищецът е приет в УМБАЛ „С. Г.“ на ****** г., като състоянието при постъпването му може да се определи като клинична изява на Остра артериална недостатъчност на долен ляв крайник, която може да бъде преодоляна с адекватно възстановяване на кръвооросяването на същия крак, чрез провеждане на извършената на същата дата операция и компенсиране на артериалната перфузия следоперативно, водещи до подобряване на състоянието до задоволително. Според заключението, преди извършената на ****** г. втора операция не са налични данни в медицинската документация за констатирана дисекация на аортата. При извършването на интраоперативната ангиография на ****** г. е установена дисекация на а. илиака комунис вляво. Посочва се, че е имало данни за ОАН на десен долен крайник, манифестирана със загубата на палпаторни пулсации на предилекционните места на магистрални артериални съдове- а. феморалис и дистално. Били са налице индикации за операция в спешен порядък, по времето на която е конструиран екстраанатомичен феморо- феморален кросовър байпас отдясно на ляво. Според експерта, приложената от лекарите оперативна техника е изключително щадяща, тъй като не се интервенира в зоната на автономния нервен сплит около бифуркациите на аортата и лявата а. илиака, както и не се травмират вътрешните илиачни артерии. Като алтернатива на оперативната техника в.л. посочва- конструирането на едностранен аортофеморален байпас вляво, но заявява, че извършването на подобна операция би нанесло значително по- голяма и тежка хирургична травма на организма, водеща до по-тежък и бавен възстановителен следоперативен период, докато в резултат на конструирания на ******г. феморо- феморален кросовър байпас отдясно на ляво при К. е съхранена проходимостта на дясната вътрешна илиачна артерия, осигуряваща перфузия на тазовите органи с цел съхранение на половата функция, преодолени са последователно ОАН на десен крак и интраоперативно настъпилата ОАН на ляв долен крайник, като е възстановена и съхраН. виталността на долните крайници. С оглед на това, експертът е заключил, че е било необходимо извършването на операцията на ******г. Отразено е още в заключението, че в издадената от УМБАЛ „С. Г.” епикриза липсват данни да е унищожена /лигирана/ лява илиачна артерия. Лигирането на външна илиачна артерия при интервенции, аналогични на извършената при ищеца, е рутинна процедура, която цели превенция на постоперативните усложнения, като такива могат да предизвикат дори и девитализация на крайника, индицираща ампутацията му при Н.временна, неуспешна или невъзможна реканализация и реваскуларизация. Коментирано е в заключението, че феморо- феморален кросовър байпас е въведен в съдово- хирургичната практика през 1952 г. при едностранна аорто- илиачна оклузивна болест и не е изгубил своето практическо приложение и понастоящем. Конструирането на такъв байпас е оперативна техника, запазваща автономния нервен сплит около аортата и лявата илиачна артерия, както и значително по- малко травмираща в сравнение с аорто- феморалния байпас, за който се използва ретроперитонеален достъп или лапаротомия. Посочва се, че съгласно отразения ангиологичен статус на ищеца в епикриза от 13.05.2016г., издадена от МБАЛ „НКБ” ЕАД, стъпалата на двата крака в момента на хоспитализацията на К. са компенсирани и топли, с налични пулсации на стъпалните артерии двустранно. Съгласно резултат от диагностичен ултразвук на периферна артериална система, и четирите стъпални артерии са с наличен пулс. Документираният в епикризата диагностичен ултразвук, проведен на 09.05.2016г. при постъпването на ищеца в „НКБ” ЕАД, потвърждава съхранена проходимост на десни илиачни артерии. А отразената в резултат от проведената в „Сити Клиник” на 07.03.2016г. КТ аортография с контраст къса дисекация проксимално в дясна външна илиачна артерия е преценена от екипа в Клиниката по съдова хирургия и ангиология към МБАЛ ”НКБ” като дисекация без хемодинамично значение. Според в.л., така отразеният ангиологичен статус категорично означава, че двата долни крайника са били със съхраН. и адекватна артериална перфузия и трофика към момента на хоспитализацията 09.05.2016г. Видно от заключението, двете оперативни процедури- Тромбектомия на илиачна артерия и операции при дисекация на инфрареналната абдоминална аорта и илиачна/и артерия/и са включени в алгоритъма на една и съща клинична пътека като терапевтични процедури. Съгласно НРД 2015г., при хоспитализацията на К. на ******г. в УМБАЛ „Св. Г.“ клиничната пътека е 190, като няма разлика в цената за интервенциите. Към посочената дата цената на клинична пътека 190 „Оперативно лечение на абдоминалната аорта, долната празна вена и клоновете им“ е 3 500 лв. При изслушването на експерта в съдебно заседание, проведено на 02.02.2023г., същият е заявил, че извършената оперативна интервенция- кросовър байпас е абсолютно адекватна такава, целяща е функционалното възстановяване кръвоснабдяването на левия долен крайник.
С оглед оспорване на горепосоченото заключение, по делото е допусната повторна съдебно- медицинска експертиза, с в.л.- д-р Р.Р.. Според изготвеното заключение, ищецът е приет за лечение по спешност в УМБАЛ „С. Г.” в тежко общо състояние, с водеща диагноза –тромбоза на илиачна артерия и множество придружаващи заболявания- хронична артериална недостатъчност на крайниците, състояние след тромбоектомия на артериите на десет долен крайник, състояние след коронарография, неинсулинозависим захарен диабет, диабетна полиневропатия и лумбална коренчева увреда. При постъпването му е измерено артериално налягане на горните крайници с разлика около 40 мм живак, осъществена е консултация със съдов хирург, изказаното предположение за дисекация на аортата е отхвърлено след провеждане на КАТ ангиография, на която се обективизира голям пристенен тромб на дистална част на аортата и тромбоза на а.илиака вляво. Установеното състояние е изисквало незабавна оперативна интервенция с цел запазване на крайника и отстраняване на риска от последваща некроза и ампутация на същия. С извършената на ****** г. операция е възстановен централен артериален кръвоток и перфузията на долен ляв крайник. На ****** г. при сутрешна визитация се установява липса на пулсации на анатомично достъпните места на десен долен крайник, състояние, аналогично на настъпилото в предходния ден в левия долен крайник, което е изисквало оперативно лечение в неотложен порядък. Вследствие извършената на ******г. операция кръвотокът в двата крака на ищеца е запазен и е избегнат рискът от загубата на крайник. Отразено е в заключението, че според медицинските стандарти диагностиката на дисекация на аорта и артерия е мултидисциплинарна, като наред с клиничните данни се използват и редица образно диагностични методи, като в случая поставянето на диагнозата е след извършената интраоперативна ангиография на ******г. Посочва се от в.л., че в епикризите от ответното лечебно заведение, „Сити Клиник“ и „НКБ” ЕАД няма упомената лигатура на артерия илиака вляво, данни за такава има в оперативен протокол от оперативната интервенция, проведена в НКБ. По всяка вероятност наличието на тромбоза, установена по време на интраоперативната ангиография, е мотивирало лигирането на артерията. По отношение на въпроса на ищеца дали се налага периодична подмяна на поставената в МБАЛ „НКБ“ протеза, експертът е изложил, че ако поставената в ”НКБ” протеза не се запушва или стеснява, не необходимо да се правят допълнителни интервенции на ищеца. Посочил е също, че при наличието на една работеща вътрешна илиачна артерия вдясно, не се наблюдава съдово обусловена полова дисфункция при К.. Според заключението, ищецът е изписан от УМБАЛ „С. Г.” с пулс в стъпалните артерии и възстановена артериална циркулация на долните крайници и не се установява промяна в ангиологичния статус при приема му в НКБ.
По делото е представен Констативен протокол за извършена проверка с № ******г. от К. при ИА „Медицински одит” по повод жалба на ищеца, от който е видно, че не са установени нарушения по време на болничното лечение на К..
Установява се, че с ЕР на ТЕЛК № ******г. ищецът е преосвидетелстван, като му е определена 66 % ТНР при водеща диагноза- емболия и тромбоза на артерии на долни крайници, при общо заболяване- увреждане на междупрешленните дискове в поясен гръбначен стълб с радикулопатия. Решението е коригирано с ЕР на ТЕЛК №******., като е добавено в т.13.1 – общо заболяване и захарен диабет- ИНЗТ на перорално лечение.
С ЕР на ТЕЛК №******г. на ищеца е определена 80 % трайно намалена работоспособност, с водеща диагноза- емболия и тромбоза на артерии на долни крайници, при общо заболяване- емболия и тромбоза на артерии на долни крайници, състояние след операции неколкократно, ханк II-а ст. ИНЗТ с КДС/диабетна полиневропатия/ ИБС.САП. СН II ФК по НИХА, тромбоза на а.радиалис декстра, увреждане на шийни коренчета. В мотивите на решението е посочено, че установеното състояние след емболия и тромбоза на артерии на долни крайници обуславя 60% по Ч.8, Р.2, Т.2.2.2.
По делото е налично и ЕР на ТЕЛК №******г., съгласно което К. е преосвидетелстван при същата водеща диагноза, като определената с това решение оценка на работоспособността на освидетелстваното лице е 82 % трайно намалена работоспособност. Видно от мотивите към решението, за заболяването- състояние след емболия и тромбоза на артерии на долни крайници се определя 60 % ТНР.
Във връзка с твърдението на ищеца, че не е бил информиран за необходимостта от предприетото лечение в ответното лечебно заведение и заявеното оспорване на автентичността на приетите доказателства- декларация за информирано съгласие за оказване на болнична помощ и прилагане на диагностични и лечебни процедури, декларация за информирано съгласие за прелИ.е на кръв и кръвни съставки, декларация за информираност и съгласие от 19.02.2016г., декларация за уведомяване във връзка с настъпили промени в заплащането, медицински импланти и др. изделия от страна на НЗОК от ******г., лист за предоперативна анастезиологична консултация и преценка, декларация за информирано съгласие за ангиографско изследване от ******г., по делото е допусната съдебно- графологична експертиза, с в.л. М.С.. Според заключението на СГЕ, подписите, положени от името на ищеца в представените документи за изследване, не са изпълнени от него.
За доказване на претърпените неимуществени вреди, вследствие на твърдяното увреждане, ищецът е ангажирал гласни доказателства посредством разпита на свидетелите Н. Г. К. и И. П. Ж..
Свидетелката К. депозира показания, че на ******г. с. й бил приет за лечение в УМБАЛ „С. Г.”- П., чули се по телефона, ищецът й съобщил, че е претърпял операция с локална упойка, казал, че се чувства добре и че на другия ден ще го изпишат. Късно вечерта на следващия ден отново се обадил, казал, че му е направена втора операция, при която са му поставили пластмасова тръба хоризонтално в коремната област. Свидетелката посетила с. си в болничното заведение, посочва, че той бил притеснен, пребледнял, отпаднал, имал ужасни болки. След изписването от болницата, състоянието на ищеца се влошило, не можел да спи, да се храни, да стои изправен- краката му треперели. Консултирали се със специалисти от „Токуда”, „Сити Клиник” и „НКБ”, според които не е имало смисъл от провеждане на втората операция в УМБАЛ ”С. Г.”, казали, че трябва да се направи реоперация, но рискът е голям. Операция била извършена на 10.05.2016 г., същата преминала успешно, след изписването състоянието на ищеца се подобрило, започнал да се раздвижва. Свидетелката твърди, че след като се разболял, с. й вече не можел да работи, да се грижи за семейството си, доходите му намалели, останал без приятели, това оказало отрицателно влияние и върху стабилността на брака му.
Свидетелят И. Ж. заявява, че познава ищеца от години, имат приятелски отношения. Твърди, че посетил К. по време на болничния му престой в УМБАЛ ”С. Г.”- П.. Ищецът споделил, че бил приет в спешен център с болки и оплаквания, оперирали го без да са поискали от него съгласие или информация за състоянието му. Според свидетеля, състоянието на ищеца не било добро, той едва пристъпвал, задъхвал се. Няколко месеца по- късно- след Гергьовден се обадил на К. по телефона, последният му съобщил, че провежда консултации с медицински специалисти, тъй като не се чувства добре. По мнението на някои видни лекари, извършеното в п. болница било сравнено с прекарване на тръбопровод в организма на К.. Впоследствие ищецът провел лечение в С., направили му реинтервенция, което довело до подобряване на състоянието му. Свидетелят посочва, че след 2017г. К. бил в невъзможност да изпълнява служебните си задължения. Той бил п. на много добро ниво, имал организаторски и у. умения, възлагали му различни проекти, но след като здравословното му състояние се влошило вече нямал възможност да работи и да реализира бизнес планове. Това се отразило негативно и на взаимоотношенията със съпругата му, двамата преустановили интимните си контакти, а по- късно бракът им бил прекратен.
По делото са изслушани и показанията на свидетеля на ответника- Я. К. З.. Същият заявява, че работи в К. по с. х. при УМБАЛ „С. Г.”- П. от 1987г. Бил извикан по спешност от д. л., заради пациент с остра артериална недостатъчност, проявила се в изстИ.е и болки в левия крак. При К. била констатирана исхемия на крака, имало разлика в налягането на двете ръце, направили по спешност компютърна ангиография, след което го оперирали. След интервенцията състоянието на пациента се подобрило, но на другия ден сутринта се установило, че има изстИ.е и болки в другия крак, чрез физикален преглед се констатирало, че при ищеца има настъпила остра артериална недостатъчност и това наложило отново да бъде опериран. Втората интервенция се провела със спинална анестезия, К. бил в съзнание, не е отказвал оперативно лечение. По време на интервенцията имало усложнения, отпушили десния крак, но се констатирала липса на пулс на левия, направена била оперативна ангиография, която установила запушване на левия крак. Това състояние дало повод за обосновани съмнения за наличие на дисекация на аортата, представляваща частично разкъсване на стената на аортата със запушване на нейния лумен. С оглед на така установеното, направили кросовър байпас. Свидетелят посочва, че тази интервенция се използва в съдовата хирургия, когато не може да се отпуши тазовата артерия и за да се избегне извършването на тазова операция, която е по- рискова и тежка за пациента, като с нея се цели да бъде възстановено кръвоснабдяването на двата крака. По време на операцията била наложена лигатура на външна лява артерия, която и до момента не работела. Тя била запушена и с катетрите не можело да се проникне през нея, затова наложили лигатура, за да не попаднат съсиреци в направения байпас. Без извършването на интервенцията на ******г. е съществувала опасност пациентът да остане без крак. След проведената операция и двата крака на ищеца били с пулсация към ходилата, еднакво топли, раните заздравели първично. Пациентът бил изписан в това състояние, на контролния преглед се констатирало, че има проходимост на съдовете, съдовата конструкция работела. К. се оплаквал от болки в краката и кръста, които били свързани с доказано при ищеца неврологично заболяване.
Представено е от ответната страна влязло в сила съдебно решение №262212/05.04.2021г., постановено по гр. д. №7074/2017г. на СГС, с което са отхвърлени предявените от настоящия ищец против УМБАЛ „Св.Е.“ЕАД- София искове с правно основание чл.49 вр. с чл.45 ЗЗД и чл.86 ЗЗД- за осъждане на лечебното заведение да му заплати обезщетение в размер на 60 000 лв. за претърпени неимуществени вреди- болки, страдания, психически стрес и трайно влошаване на здравословното състояние в резултат на ненужно, некачествено проведена на ******г. инвазивна манипулация- Коронарография и липса на последващо наблюдение и лечение; сумата от 218 385, 68лв.- обезщетение за имуществени вреди, както и сумата 30 562,10 лв.- обезщетение за забава върху претендираното обезщетение за неимуществени вреди за периода ******г.-05.06.2017г.
При така събраните доказателства и установени обстоятелства, съдът намира от правна страна следното:
Според чл. 49 от ЗЗД, този, който е възложил на друго лице някаква работа, отговаря за вредите, причинени от него при или по повод изпълнението на тази работа.
Отговорността по чл. 49 от ЗЗД не е отговорност за лични действия, а гаранционно-обезпечителна и за да бъде ангажирана същата, трябва да се установят следните предпоставки: наличие на вреди, причинени на пострадалия, вредите да са причинени от лице, на което отговорният по чл.49 ЗЗД е възложил работа и вредите да са причинени при или по повод изпълнението на възложената работа. Във всички случаи на непозволено увреждане вината на причинителя на вредата се предполага до доказване на противното /чл. 45, ал. 2 ЗЗД/, като доказването на останалите елементи от фактическия състав е в тежест на ищеца, претендиращ обезщетение, съгласно правилото за разпределение на доказателствената тежест по чл. 154, ал.1 от ГПК.
В конкретния случай, претендираната отговорност е за нарушение на основния принцип в хуманната медицина „да не се вреди на пациента“, който е специфичен израз на общия принцип „да не се вреди другиму“, обективиран в чл. 45 ЗЗД.
Според чл. 79 от 3акона за здравето, медицинската помощ се осъществява чрез прилагане на утвърдени от медицинската наука и практика методи и технологии.
Съгласно чл.80 от ЗЗ, качеството на медицинската помощ се основава на медицински стандарти, утвърдени по реда на чл.6, ал.1 от ЗЛЗ, и Правилата за добра медицинска практика, приети и утвърдени по реда на чл. 5, т. 4 от Закона за съсловните организации на лекарите и лекарите по дентална медицина.
В съдебната практика понятието „лекарска грешка“ /медицински деликт/ е дефинирано като всяко неизпълнение на професионалните задължения на лекар за и при извършване на изследвания, консултации, лечение и др. медицински дейности, което е в противоречие с утвърдените от медицинската наука и практика методи и технологии, с медицинските стандарти, регламентирани по реда на чл.6, ал.1 от ЗЛЗ и Правилата за добра медицинска практика, с основните принципи на правото на медицинската помощ-своевременност, достатъчност и качество на медицинската помощ, в резултат на което е причинено увреждане.
По делото не е формиран спор, че на ******г. Г.К. е хоспитализиран в Клиника по Съдова хирургия и Ангиология в ответното лечебно заведение, което се явява възложител на работа по см. на чл. 49 ЗЗД на медицинския екип, осъществил лечението и полагал грижи за него при престоя му в болницата.
Установи се, че ищецът е бил опериран на ******г. и на ******г., като се спори дали е било необходимо извършването на втората операция и действията, предприети по време на оперативната интервенция, обусловили ли са настъпването на претендираните вреди.
За изясняване на спорните въпроси по делото бяха допуснати две СМЕ, чиито заключения съдът кредитира като компетентно и обективно изготвени, обосновани и ясни. Назначените вещи лица са отговорили изчерпателно, убедително и категорично на поставените въпроси, като не се откриват различия в изразените от тях становища, които се основават изцяло на събраните в производството писмени доказателства. Заключенията, анализирани в тяхната съвкупност, водят до еднозначния извод, че хирургичната интервенция, извършена на дата ******г., е била наложителна, за да се запази крайникът на пациента. Диагнозата е поставена, въз основа на проведените медицински изследвания, вкл. и интраоперативна ангиография, операцията е извършена технически правилно и при налични индикации за нейната необходимост. По време на операцията е конструиран екстраанатомичен феморо- феморален кросовър байпас отдясно на ляво, по отношение на който експертите посочиха, че е въведен в съдово- хирургичната практика от повече от 70 години при едностранна аорто- илиачна оклузивна болест и не е изгубил своето практическо приложение и понастоящем. Не може да не се отчете и становището на в.л. д-р Е., че използваната в случая оперативна техника е по- малко травмираща в сравнение с аорто- феморалния байпас, запазва автономния нервен сплит около аортата и лявата илиачна артерия и няма трайна и обременяваща последица за пациента. Не са констатирани от експертите допуснати грешки от служители на ответника при лечението на ищеца в болничното заведение. Обстоятелството, че Г.К. е опериран около три месеца по-късно в друго лечебно заведение- „НКБ” ЕАД не означава непременно, че последващата операция е във връзка с извършената такава в УМБАЛ „С. Г.” и допуснати пропуски при първоначалното лечение. В. л. са отговорили категорично, че оперативната интервенция в „НКБ“ не се е наложила поради усложнения при осъществената на ******г. операция. Установи се, че вследствие на последна състоянието на пациента се е подобрило, кръвотокът в двата крака е запазен и е избегнат риск от загубата на крайник. Според коментираната от вещите лица медицинска документация, ищецът е изписан от УМБАЛ „С. Г.” с пулс в стъпалните артерии и възстановена артериална циркулация на долните крайници, като не е налице промяна в ангиологичния статус при приема му в „НКБ”.
Предвид така установеното, на база на обсъдените заключения на СМЕ, следва да се приеме, че необходимият обем медицински действия и изследвания са предприети своевременно, лекарското поведение е съобразено с принципа на адекватните очаквания и с добрата медицинска практика, съответства на принципите на своевременност, достатъчност и качество на медицинската помощ, изискващи всеки пациент да получи адекватно на състоянието му лечение. Следователно, не се доказва наличието на деликтни действия на служители на ответника, обусловили настъпването на търпени от ищеца вреди, за които се търси обезщетение.
По отношение на твърдяното нарушаване
правата на пациента да получи предвидената в закона информация за извършване на медико- диагностични и
лечебни процедури, на което се акцентира в хода на делото и в писмената защита
на ищеца, следва да се посочи, че, само по себе си, допуснато такова нарушение не е достатъчно
за обосноваване наличието на осъществено вредоносно поведение от страна на
служители на ответника, нито в резултат на това поведение да са настъпили вреди
за ищеца.
По смисъла на пар. 1, т.15 от ДР
на Закона за здравето, информираното съгласие представлява съгласие,
предоставено доброволно след запознаване с определена информация. Чл. 88 от ЗЗ
посочва информацията, която следва да бъде предоставена на пациента от
лекуващия лекар и същата обхваща: диагнозата и характера на
заболяването; целите и естеството на лечението, разумните алтернативи,
очакваните резултати и прогнозата; потенциалните рискове, свързани с
предлаганите диагностично-лечебни методи, включително страничните ефекти и
нежеланите лекарствени реакции, болка и други неудобства; вероятността за
благоприятно повлияване, риска за здравето при прилагане на други методи на
лечение или при отказ от лечение. Разпоредбата на чл.89, ал.1 от ЗЗ предвижда,
че при хирургични интервенции, обща анестезия, инвазивни и други диагностични и
терапевтични методи, които водят до повишен риск за живота и здравето на
пациента или до временна промяна в съзнанието му, информацията по чл.88 и
информираното съгласие се предоставят в писмена форма.
По делото безспорно се установи от заключението на СГЕ, което следва да се кредитира като обективно, компетентно изготвено и неоспорено от страните, че пациентът К. не е подписал оспорените по реда на чл.193 ГПК документи. Следователно, информирано съгласие относно реда за провеждане на диагностични изследвания и лечебни процедури в писмена форма не е налично и ответникът не е изпълнил задължението си по чл.89, ал.1 ЗЗ. Това нарушение обаче не може да бъде съотнесено към неизпълнение на задължения на лекуващите лекари, което да е повлияло за настъпване на вреди- болки и страдания за ищеца. Липсата на дадено информирано съгласие на пациента не освобождава лекуващия лекар от отговорност, само ако се докаже наличие на негово противоправно поведение. В случая се установи от коментираните заключения на съдебно-медицинските експертизи, че служителите на ответника са спазили медицинските стандарти при провеждане на лечението, че са извършили всичко, съобразно възможностите си и добрата медицинска практика, като медицинските манипулации и операции са извършени правилно. Осъществената на ******г. оперативна интервенция е била наложителна, неизвършването й би довело до загуба на крайник, при нея е избран адекватният метод за лечение и не са настъпили последващи усложнения за здравето на ищеца. С оглед на това, допуснатото нарушение на изискването за налично информирано съгласие не би могло да се свърже с неправомерно действие на служители на ответника, нито с настъпването на твърдените вреди.
Предвид гореизложеното, следва да се приеме, че не се доказва, при условията на пълно и главно доказване, да са допуснати грешки при лечението на ищеца в болничното заведение, а липсата в случая на деликтно поведение от страна на посочените лица при изпълнение на възложената работа изключва гаранционно- обезпечителната отговорност на възложителя на тази работа, регламентирана в чл.49 ЗЗД, поради което предявеният иск се явява неоснователен.
Независимо от направения извод за неоснователност на иска, съдът намира за нужно да посочи, че по делото не е доказано и наличието на претърпени от ищеца неимуществени вреди, а още по-малко те да са в пряка причинна връзка с твърдените противоправни действия на служители на ответното дружество.
Няма съмнение, че извършването на оперативна интервенция може да окаже отрицателно въздействие върху преживяванията и емоциите на пациента в каквато насока депозират показания свидетелите Н. К. и И. Ж.. В случая обаче ищецът посочва, че е претърпял вреди, изразяващи се в настъпили необратими последици за здравето му, твърди, че не може да се движи нормално, задъхва се при ходене дори на кратки разстояния, причинена му е полова дисфункция, довела до развода със съпругата му, бизнесът му се провалил, за които не се доказва да произтичат от проведеното лечение при ответника.
Въз основа на коментираните заключения на СМЕ, следва да се приеме, че не е налице влошаване на здравословното състояние на Г.К. вследствие на осъществените оперативни интервенции и проведеното лечение в ответното болнично заведение. Установи се от тях, че ищецът е постъпил в УМБАЛ „С. Г.“ в тежко увредено общо състояние, с клиника на ОАН на ляв долен крайник, която е преодоляна с адекватното възстановяване на кръвоснабдяването на същия крак чрез провеждане на операцията на ******. и компенсиране на артериалната перфузия следоперативно, а с извършената на ******г. оперативна интервенция е запазен кръвопотокът в двата крайника и е избегнат риск от загубата на крайник. Няма причинно- следствена връзка между хирургичната интервенция от ******г. и последващото лечение в „НКБ“. Липсата на негативна промяна в състоянието на ищеца в резултат на осъществените операции се подкрепя и от представените решения на ТЕЛК, от които е видно, че в периода 2015г. - 2022г. за заболяванията емболия и тромбоза на артерии на долни крайници е определен един и същ процент на ТНР. Не се доказва още да е причиН. полова дисфункция на ищеца, доколкото и двамата експерти потвърждават, че съхраняването на проходимостта на едната от двете илиачни артерии е достатъчно за перфузиране на органите, осигуряващи нормална полова функция, като патологията на краката на пациента няма връзка със сексуалната му функция. Останалите конкретно посочени неблагоприятни последици също не могат да се свържат с твърдяното увреждане, доколкото видно от представеното решение №262212/05.04.2021г. на СГС, постановено по гр. д. №7074/2017г., те са били налични към 2012г.- по това дело ищецът е претендирал присъждане на обезщетение за същите болки и страдания, като е твърдял, че те са настъпили в резултат на ненужно и некачествено проведена на ******г. коронарография в УМБАЛ „Св.Е.“.
Предвид така установеното, съдът намира, че не са доказани елементите от фактическия състав на чл.49 ЗЗД, поради което предявеният иск подлежи на отхвърляне.
Поради неоснователност на главния иск, акцесорната претенция за присъждане на лихви за забава върху търсеното обезщетение за неимуществени вреди, за периода 12.02.2018г.- 12.02.2021г., е също неоснователна и следва да се отхвърли.
Неоснователно е и искането за присъждане на законната лихва върху претендираното обезщетение, считано от датата на подаване на исковата молба- 15.02.2021 г. до изплащането му.
При този изход на спора и на основание чл.78, ал. 3 от ГПК, ищецът следва да бъде осъден да заплати на ответника направените деловодни разноски. Според представените списък по чл.80 от ГПК и доказателствата по делото, ответникът е направил разноски в общ размер на 3 905 лв., от които 3 600 лв. - заплатено адвокатско възнаграждение с ДДС, 300 лв.- депозит за съдебно- медицинска експертиза и 5 лв.- държавна такса за издаване на съдебно удостоверение.
Неоснователно се явява възражението на ищцовата страна по чл. 78, ал.5 ГПК- за прекомерност на заплатеното от ответното дружество възнаграждение на адвокат. С оглед вида на спора, фактическата и правна сложност на делото, проведените множество съдебни заседания, събрания голям обем доказателствен материал и извършените процесуални действия от пълномощника на ответника, съдът намира, че не са налице предпоставки за намаляването на адвокатското възнаграждение. Ето защо, ищецът следва да бъде осъден да заплати на ответника разноски в претендирания размер от 3 905 лв.
По изложените съображения, съдът
Р Е Ш
И :
ОТХВЪРЛЯ, като неоснователни, предявените от Г.Г.К., с ЕГН ********** и адрес-***, против „Университетска многопрофилна болница за активно лечение „С. Г.“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище- гр. Пловдив и адрес на управление- бул. „Пещерско шосе” № 66, искове за осъждане на ответника да заплати сумата от 60 000 лв., представляваща обезщетение за претърпени от ищеца неимуществени вреди от непозволено увреждане, изразяващи се в причиняване на физически и психически болки и страдания и силно нарушено здравословно състояние, настъпили в резултат на действия и бездействия на лекари на ответното дружество на дати ******г. и ******г., и сумата от 18 283,34 лв., представляваща мораторна лихва върху главницата за периода от 12.02.2018 г. до 12.02.2021 г., както и искането за присъждане на законната лихва върху сумата от 60 000лв., считано от датата на подаване на исковата молба- 15.02.2021г. до окончателното й изплащане.
ОСЪЖДА Г.Г.К., с ЕГН ********** и адрес-***, да заплати на „Университетска многопрофилна болница за активно лечение „С. Г.“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище- гр. Пловдив и адрес на управление- бул. „Пещерско шосе” № 66, сумата от 3 905 /три хиляди деветстотин и пет/ лв. – разноски за производството.
Решението подлежи на обжалване пред Пловдивския апелативен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия: