Р Е Ш Е Н И Е
Номер 772/22.4.2019г.
град Варна
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
Районен съд Варна, Пети наказателен състав,
на двадесет и шести март,
две хиляди и деветнадесета година,
в публично съдебно
заседание в следния състав:
председател съдия Георги Митев, секретар Радостина
Иванова,
като разгледа
докладваното от съдията
АНД № 184 по описа на съда за 2019 година,
Р Е Ш
И :
Потвърждава наказателно постановление № 16-0819-000141/17.03.2016 г. на Н.М.П. -
началник на група в Сектор Пътна полиция към ОД на МВР Варна в частта, с която
на Е.К.Е. ЕГН ********** е наложено административно наказание глоба в размер на
150 лева на основание чл.179 ал.2 от Закона за движението по пътищата за
извършено нарушение на чл.20 ал.2 от Закона за движението по пътищата.
Потвърждава наказателно постановление № 16-0819-000141/17.03.2016 г. на Н.М.П. -
началник на група в Сектор Пътна полиция към ОД на МВР Варна в частта, с която
на Е.К.Е. ЕГН ********** са наложени
административни наказания глоба в размер на 80 лева и лишаване от право да
управлява МПС за срок от 2 месеца на основание чл.175 ал.1 т.5 от Закона за
движението по пътищата за извършено нарушение на чл.123 ал.1 т.1 от Закона за
движението по пътищата.
Отменя наказателно постановление № 16-0819-000141/17.03.2016 г. на Н.М.П. -
началник на група в Сектор Пътна полиция към ОД на МВР Варна в частта, с която
на Е.К.Е. ЕГН ********** е наложено административно наказание глоба в размер на
10 лева на основание чл.183 ал.1 т.1 пр.2 от Закона за движението по пътищата
за извършено нарушение на чл.100 ал.1 т.1 от Закона за движението по пътищата.
Да се изпратят съобщения на Сектор Пътна полиция към ОД на МВР Варна и на Е.К.Е.
чрез адв.П.Б..
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Варненски
Административен съд в четиринадесетдневен срок от получаване на съобщенията от
страните, че решението е изготвено, по реда на Административно-процесуалния
кодекс.
След влизане в сила на решението, административно-наказателната преписка да
се върне на Сектор Пътна полиция при ОД на МВР Варна.
ПРЕДСЕДАТЕЛ
:
МОТИВИ :
Производството е на основание чл.59 и следващите от Закона за
административните нарушения и наказания /ЗАНН/.
Образувано е по жалбата на Е.К.Е. против Наказателно № 16-0819-000141/17.03.2016
г. на Н.М.П. - началник на група в Сектор Пътна полиция към ОД на МВР Варна, с
което на въззивника са наложени посочените по-горе административни наказания. В
жалбата си Е. посочва, че според него наказателното постановление е неправилно,
незаконосъобразно, необосновано и постановено при съществени процесуални
нарушения и моли съда за отмяната му.
В съдебно заседание въззивникът, редовно призован, не се явява лично,
представлява се от адвокат П.Б. ***, редовно упълномощен. Адв.Б. по същество
поддържа жалбата, моли съда да отмени наказателното постановление, тъй като не
били доказани описаните нарушения.
Въззиваемата страна – Сектор Пътна полиция към ОД на МВР Варна, редовно
призована, не се представлява в съдебно заседание. В съпроводителното писмо, с
което е изпратена административно-наказателната преписка, се моли съда да
остави жалбата без последствие и да потвърди наложените наказания на водача.
След като прецени обжалваното постановление, с оглед основанията, посочени
във въззивната жалба и събраните по делото доказателства, съдът прие за
установено от фактическа страна следното:
На 06.01.2016 г. около 14:15 часа жалбоподателят
Е.Е. управлявал лек автомобил Гранд Чероки с рег.№ В
0312 КА в гр.Варна по бул.Република посока бул.Трети март. Наближавайки кръстовището
с ул.Блян и при предприемане на маневра завиване надясно за навлизане в ул.Блян
временно изгубил контрол върху автомобила, излязъл от пътната лента, по която
се движел и блъснал в предната лява част изчакващия на знак „Спри! Осигури
предимство!“ лек автомобил Мицубиши с рег.№ В 0632 НМ, управляван от св.П.М.П..
След удара Е. продължил движението с автомобила.
Служителите на Сектор Пътна полиция при ОД на МВР гр.Варна установили автомобила,
управляван от Е. и на 06.01.2016 г. съставили Протокол за пътно-транспортно
произшествие № 1647105. В него като щети
на МПС за лек автомобил Мицубиши записали деформации на предна лява част.
На 09.01.2016 г. Г.Х.Г. – младши автоконтрольор при Сектор Пътна
полиция към ОД на МВР Варна съставил акт
за установяване на административно нарушение/АУАН/ серия Г бл.№ 304486 на
въззивника Е. за това, че на 06.01.2016 г. около 14:15 часа в гр.Варна по бул.Република
посока бул.Трети март управлявал собствения си лек автомобил Джип Гранд Чероки
с рег.№ В 0312 КА, като на кръстовището с ул.Блян поради движение с
несъобразена скорост с пътните условия/мокър асфалт/ при завиване надясно се
отклонил вляво по посока на движението и блъскал спрелия лек автомобил Мицубиши
с рег.№ В 0632 НМ. ПТП с материални щети. Водачът не спрял за установяване на
щетите и напускал местопроизшествието, не носи контролен талон към
свидетелството за управление на МПС. Актосъставителят
приел, че Е. е извършил нарушения на разпоредбите на чл.20 ал.2, чл.123 ал.1
т.1 и чл.100 ал.1 т.1 от Закона за движението по пътищата/ЗДвП/. Препис от акта
бил връчен на въззивника след съставянето му, като той не направил възражения
по констатациите в него.
В последващото наказателно
постановление № 16-0819-000141/17.03.16 год. на началника на група в Сектор
Пътна полиция към ОД на МВР Варна е възприета изцяло обстановката, отразена в
АУАН, като административно-наказващият орган е приел, че Е. виновно е нарушил
чл.20 ал.2, чл.123 ал.1 т.1 и чл.100 ал.1 т.1 от ЗДвП, за което му наложил за първото
нарушение административно наказание глоба в размер на 150 лева, за второто
нарушение административни наказания глоба в размер на 80 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 2 месеца и за третото
нарушение административно наказание глоба в размер на 10 лева.
От Уведомление рег.№ 007-54/1/ от 21.02.2019 г.
от Застрахователно дружество Евроинс АД е видно, че за автомобил Мицубиши с
рег.№ В 0632 НМ има сключена задължителна застраховка „Гражданска отговорност“
с период на покритие от 30.11.2015 г. до 29.11.2016 г., но няма предявени
претенции за настъпило застрахователно събитие.
В дадени писмени обяснения на 09.01.2019 г.
жалбоподателят Е. е заявил, че при управлението на лекия автомобил на 06.01.2016
г. поради непочистен пътен участък от сняг загубил управление и се блъснал в
спрял автомобил, напуснал произшествието, понеже се скарал с водачката на
автомобила. На 09.01.2019 г. Е. попълнил и декларация по чл.188 от ЗДвП, в
която декларира, че на 06.01.2019 г. той е управлявал автомобил с рег.№ В 0312
КА.
От представената от Сектор Пътна полиция при ОД
на МВР Варна справка за наложените наказания на Е.Е.
като водач на МПС е видно, че същият притежава свидетелство за управление на
моторно превозно средство от 1996 година, има наложени множество наказания за
извършени нарушения, включително и присъда за управление на МПС след употреба
на алкохол.
Съдът, след като се съобрази
с приложената административно-наказателна
преписка и събраните в съдебното заседание доказателства, в изпълнение на задължението си за контрол
по законосъобразността и обосноваността на атакуваното наказателно
постановление и справедливостта на наложените наказания прави следните правни
изводи:
В хода на административно-наказателното производство
не са били допуснати съществени процесуални нарушения. Съставен е акт за
установяване на административно нарушение, който формално отговаря на
изискванията на чл.42 от ЗАНН. В инструктивния срок е следвало произнасяне на
административно-наказващия орган по въпроса за реализиране на
административно-наказателната отговорност.
Наказателното постановление е връчено на Е. на 02.01.2019 г. Жалбата срещу
него е заведена в Сектор Пътна полиция при ОД на МВР Варна на 09.01.2019 г. Жалбата
е подадена в срока на обжалване по чл.57
ал.2 от ЗАНН от надлежната страна, поради което същата е процесуално допустима.
АУАН е съставен от длъжностно лице на служба за контрол, предвидена в ЗДвП
съгласно чл.189 ал.1 от ЗДвП.
Наказателно постановление е издадено
от компетентен орган, съгласно чл.189 ал.12 от ЗДвП, Заповед № 8121з-748 от
24.06.2015 г. на министъра на вътрешните работи и Удостоверение УРИ 365 р-7484
от 08.02.2019 г. на ОД на МВР Варна, Сектор „Човешки ресурси“, и е съобразено с
изискванията за минимално съдържимото по смисъла на чл.57 от ЗАНН. Формулирано
е административно обвинение, което съдържа
лимитивно очертан кръг от факти.
Съдът счита, че правилно
административно-наказващият орган
е квалифицирал първите две нарушенията на Е. по чл.20 ал.2 и чл.123 ал.1 т.1 от ЗДвП.
Според разпоредбата
на чл.20 ал.2 от ЗДвП водачите на пътни превозни средства са длъжни при избиране на скоростта на движението да се съобразяват
с атмосферните условия, с релефа на местността, със състоянието на пътя и на
превозното средство, с характера и интензивността на движението, за да могат да
спрат при възникване на опасност. Е. не е избрал подходяща скорост за движение, съобразена с
мократа пътна настилка, не е преценил правилно
траекторията за извършване на десен завой, поради
което се е стигнало до контакт
между управлявания от него автомобил и автомобила на П..
Относно наказанието глоба в размер на 150 лева за първото нарушение. Наложено е наказание в средата на определената законова рамка от 100 до
200 лева. С оглед на факта, че с нарушението е създадена
опасност за другите участници с движението, и че в резултата на това нарушение
се е стигнало до пътнотранспортно произшествие с материални щети, съдът счита,
че наложеното наказание отговаря на тежестта на извършеното нарушение и е
справедливо.
Според чл.123 ал.1 т.1 от ЗДвП водачът на
пътно превозно средство, който е участник в пътнотранспортно произшествие, е длъжен без да създава
опасност за движението по пътя,
да спре, за да установи
какви са последиците от произшествието. Установено е, че след пътно-транспортното произшествие Е. не е спрял, за да
установи последиците от произшествието, напуснал е местопроизшествието
и не е уведомил контролната служба на МВР.
Относно наложените административни наказания глоба в размер на 80 лева и лишаване от право да
се управлява МПС за срок от
2 месеца за
второто нарушение съдът счита, че същите са към минималния размер, отговарят на обществената опасност на деянието и дееца и са справедливи.
Относно нарушението
по чл.100 ал.1 т.1 от ЗДвП:
Съгласно
тази законова разпоредба водачът на моторно превозно средство е длъжен да носи
свидетелство за управление на моторно превозно средство от съответната
категория и контролния талон към него.
В
АУАН и в наказателното постановление като нарушението е описано, че не носи
контролен талон към свидетелството за управление на МПС.
Първите
две нарушения според АУАН и наказателното постановление са извършени на
06.01.2016 г. АУАН е съставен на 09.01.2016 г. Не става ясно кога водачът не е
носил контролния си талон – дали на 06.01.2016 г. или на 09.01.2016 г. Според
свидетелските показания на актосъставителя Г.Г.
водачът не е носил контролния си талон когато му е съставял АУАН – на
09.01.2016 г. Това е станало в сградата на Сектор Пътна полиция при ОД на МВР
Варна, като няма представени доказателства дали на него ден въззивникът
Е. е управлявал моторно превозно средство. А задължението по чл.100 ал.1 т.1 от ЗДвП за носене на свидетелството за управление на моторно превозно средство и
контролния талон към него е единствено за водачите на моторни превозни
средства. Няма представени доказателства Е. на 09.01.2016 г. да е управлявал
МПС, поради което наложеното наказание за такова нарушение е незаконосъобразно.
Съдът не приема възражението на процесуалния
представител на въззивника, че след като няма подадени заявления до
застрахователните дружества, към които са сключени застраховка Гражданска
отговорност на автомобилистите за автомобилите, няма настъпило пътнотранспортно
произшествие и свързаните с него задължения на водачите. Заявление до
застрахователното дружество се прави по преценка на собственика на автомобила и
липсата на такова не води автоматично до извода, че не е настъпило
пътнотранспортно произшествие.
Съдът не приема възражението на процесуалния
представител на въззивника, че наказателното постановление е недоказано, тъй
като не било ясно как е установено, че именно автомобилът, управляван от Е., е
участвал в ПТП. От показанията и писменото сведение на св.П.М.П. е видно, че тя
лично е възприела марката и регистрационния номер на автомобила, който блъснал
нейния автомобил и го е съобщила на служителите на Пътна полиция. На мястото е
имало и други свидетели, които са възприели ситуацията. Освен това самият
жалбоподател Е. в писмени сведения от 09.01.2019 г. признава, че именно
управляваното от него превозно средство е блъснало автомобила на П..
Поради изложеното съдът прави извода, че
атакуваното наказателно постановление не страда от пороци, които да налагат
отмяната му, но посоченото нарушение по чл.100 ал.1 т.1 от ЗДвП не се доказа в
хода на наказателното производство, поради което наказателното постановление бе
отменено от съда в тази му част.
Воден от гореизложените съображения, съдът постанови решението си.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :