№ 198
гр. Кюстендил, 09.03.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – КЮСТЕНДИЛ, I-ВИ СЪСТАВ, в публично
заседание на първи март през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:Андрей Н. Радев
при участието на секретаря Янка Ян. Ангелова
като разгледа докладваното от Андрей Н. Радев Гражданско дело №
20221520102011 по описа за 2022 година
„ЕЛЕКТРОХОЛД ПРОДАЖБИ“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление на дейността в гр. София, район „Младост“, бул.
„Цариградско шосе“ № 159, бл. Бенч марк, Бизнес център е предявило срещу
Ц. С. С., ЕГН **********, с адрес в ********, искове да бъде признато за
установено между страните, че ответникът му дължи сума в общ размер на
587,09 лв., от която 578,25 /петстотин и седемдесет и осем и двадесет и пет/
лева – главница за използвана и неплатена електрическа енергия за периода
от 07.01.2022 год. до 07.06.2022 год. и 8,84 /осем лева и осемдесет и четири
стотинки/ лева, представляваща законна лихва за забава, считано от
29.03.2022г. до 28.07.2022 год., за електроснабден имот, находящ се в *******
с ИТН 310219387781, ведно със законна лихва върху главницата, считано от
датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение до
окончателното изплащане на задължението.
Претендират се и сторените в заповедното, а и в настоящото
производство съдебно-деловодни разноски.
В законоустановения срок по чл. 131 ГПК ответната страна не е
депозирала писмен отговор. В открито съдебно заседание ответникът се явява
лично, като твърди, че е заплатил дължимата сума, посочена в исковата
1
молба, за което представя и Разписка №0200017916612478 от 13.02.2023г за
платена сума в размер на 587,09 лева.
Съдът, след като взе предвид доводите на страните, и като обсъди
събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, приема
за установено от фактическа страна следното:
Не е спорно между страните, че ищцовото дружество е доставчик на
електрическа енергия на обособена територия, както и че продажбата на
електрическа енергия е уредена при Общи условия, приложени по делото,
одобрени от ДКЕВР с Решение № ОУ-059/07.11.2007 г., изм. и доп. с Решение
№ ОУ-03/26.04.2010 г. на ДКЕВР.
От постъпилата справка-извлечение за възникнали задължения и
постъпили плащания е видно, че за ответната страна има вписани задължения
за разходвана електрическа енергия за процесния имот.
Приложени са и заверени копия от процесните фактури с потребител Ц.
С. С., по клиентски номер 310219387781, за обект в *****, на обща стойност
578,25 лв. за периода 07.01.2022г. до 07.05.2022 г., както следва: фактура №
*********/15.02.2022 г. на стойност 102,53 лв. за периода 07.01.2022 –
05.02.2022г.; фактура № *********/14.04.2022 г. на стойност 103,01 лв. за
периода 09.03.2022 г. – 07.04.2022 г.; фактура № *********/15.06.2022 г. на
стойност 140,88 лв. за периода 08.05.2022 г. – 07.06.2022 г.; фактура №
*********/15.03.2022 г. на стойност 108,07 лв. за периода 06.02.2022 г. –
08.03.2022г. и фактура № *********/15.05.2022 г. на стойност 123,76 лв. за
периода 08.04.2022 г. – 07.05.2022 г. /л.30-39 от делото/.
Данни за консумираната от ответната страна за процесния обект
електрическа енергия по H-kWh за периода 05.01.2021 г. – 06.10.2022 г. са
изложени в Справка за консумация на клиенти /л. 41 от делото/.
След служебна справка в ТРРЮЛНЦ се установи, че на 28.04.2022 г. е
вписана промяна в наименованието на ищцовото дружество, което от „ЧЕЗ
ЕЛЕКТРО БЪЛГАРИЯ“ ЕАД е преименувано в „ЕЛЕКТРОХОЛД
ПРОДАЖБИ“ ЕАД.
От страна на ответника е представена Разписка №0200017916612478 от
13.02.2023г за платена сума в размер на 587,09 лева по сметка на
2
„ЕЛЕКТРОХОЛД ПРОДАЖБИ“ ЕАД /л.73 от делото/.
Приложено е и ч.р.д. № 1492/2022 г. на КнРС, по което е издадена
Заповед № 715/12.08.2022 година за изпълнение на парично задължение по
чл. 410 ГПК в полза на заявителя за сумите, предмет на исковата молба в
настоящото производство. Същата е връчена на длъжника лично, като в срок
е депозирано възражение по чл. 414 ГПК, което е препятствало влизането на
заповедта в сила. Поради това и заповедният съд е дал съответни указания по
смисъла на чл. 415, ал.1, т.1 ГПК, като исковата молба на ищеца е подадена в
едномесечния преклузивен срок по чл. 415, ал. 1 ГПК.
Горната фактическа обстановка съдът прие за безспорно установена въз
основа на събрания доказателствен материал, преценен обективно, както
поотделно, така и в съвкупност.
Съобразявайки установеното съдът счете, че претенцията е допустима, а
по същество частично неоснователна.
Мотивите на съда са следните:
Предявени са по реда на чл. 422, вр. чл. 415 ГПК искове с правно
основание чл. 79, ал. 1, предл. 1 ЗЗД, вр. с чл. 83, ал.1, т.6 ЗЕ, вр. с чл. 56
ПИКЕЕ и чл. 86 ЗЗД, с предмет установяване съществуването на вземането,
заявено по реда на чл. 410 ГПК.
По допустимостта:
С оглед задължителните указания по т. 10а от ТР № 4/2013 г. от
18.06.2014 г. на ОСГТК, съдът извърши и служебна проверка за наличието на
специалните предпоставки за допустимост на настоящото производство, като
видно от материалите по приложеното ч.гр. д. № 1492 от описа на КнРС за
2022 г., е налице невъзможност процесната заповед по чл. 410 ГПК да влезе в
законна сила поради своевременно извършеното от длъжника оспорване на
вземането по чл. 414 ГПК. Ето защо, за ищеца е възникнал интерес от
установяване на вземането си по исков път. Указанията на съда до
дружеството са съответни на предприетите действия, като е спазен и срокът
по чл. 415 ГПК.
Поради изложеното претенцията се възприема за допустима.
3
По основателността:
От събраните по делото писмени доказателства безспорно се
установява, че през процесния период е налице облигационно
правоотношение между ищеца и ответника с предмет – предоставяне и
разходване на електрическа енергия.
Съгласно нормата на § 1, т. 2а от ДР на ЗЕ „битов клиент“ е клиент,
който купува електрическа енергия за собствени битови нужди, а съгласно
разпоредбата на чл. 98а ЗЕ крайният снабдител с електрическа енергия
продава същата при публично известни общи условия, които влизат в сила за
клиентите му без да е необходимо изричното им писмено приемане – арг. ал.
4 от законовия текст.
В клаузата на чл. 4, ал. 2 от процесните Общи условия на договорите за
продажба на електрическа енергия на ищеца „ЧЕЗ ЕЛЕКТРО БЪЛГАРИЯ“
АД /със сегашно наименование „ЕЛЕКТРОХОЛД ПРОДАЖБИ“ ЕАД/ е
предвидено, че потребител на електроенергия за битови нужди е физическо
лице – собственик или ползвател на имот, присъединен към
електроразпределителната мрежа, което ползва електрическа енергия за
домакинството си. Изложеното дава основание за извод, че облигационното
правоотношение по повод доставката на електрическа енергия за битови
нужди възниква между доставчика и собственика/ползвателя на
електроснабден недвижим имот, без да е необходимо подписването на
нарочен договор или писменото приемане на приложимите от доставчика,
одобрени от ДКЕВР и публикувани Общи условия.
Според така представените и приети като доказателство по делото ОУ,
продавачът, в лицето на ищцовото дружество, се задължава да продава при
условия на равнопоставеност и при отсъствие на дискриминация
електрическа енергия на всеки потребител на територията, обслужвана от
продавача /чл. 10, ал.1 от ОУ/, а потребителят на ел. енергия поема
насрещното задължение да заплаща стойността на използваната в обекта
електрическа енергия в сроковете и по начина, определени в тези Общи
условия /чл. 13, ал.1 от ОУ/. В Общите условия на договорите за продажба на
електрическа енергия на „ЧЕЗ ЕЛЕКТРО БЪЛГАРИЯ“ АД, и по специално в
чл. 19, ал.2, е предвиден и периода, в който потребителя на ел. енергия следва
да извърши плащането на задължението си, а именно продължителността на
4
периода за плащане е 10 /десет/ дни.
Ответникът по делото не оспорва облигационната връзка между него и
ищцовото дружество. При преглед на представените по делото фактури
настоящият съд достига до извода, че същите са издадени в съответствие с
общите условия на дружеството доставчик, като имат и необходимото
съгласно последните съдържание. В тях са посочени количествата доставена
и потребена електроенергия за всеки отчетен период, като фактурите са
издадени въз основа на показанията на електромер № 74872401. В тази връзка
липсват данни, които да поставят под съмнение надлежното отчитане и
фактуриране на съответните количества електроенергия.
По тези съображения съдът намира за доказано, че фактурираните от
жалбоподателя количества електроенергия действително са били доставени и
съответно потребени в обекта. След като ищцовото дружество е изпълнило
задълженията си по договора, като е доставило електрическа енергия към
обекта, за ответника е възникнало задължение да заплати стойността й.
В хода на производството по делото ищецът „ЕЛЕКТРОХОЛД
ПРОДАЖБИ“ ЕАД е получил изпълнение по претендираното от него вземане
в общ размер на 587,09 лв. Доказателство за това е представената разписка
№0200017916612478 от 13.02.2023г. от страна на ответника. Плащането е
осъществено на 13.02.2023г. и следва да бъде взето предвид от съда съгласно
чл. 273, във вр. с чл. 235, ал. 3 ГПК и т.9 от Тълкувателно решение № 4/2013
г. постановено по т.д.№ 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС като новонастъпил факт
след предявяване на исковете, които съгласно чл. 422, ал. 1 ГПК се считат за
предявени от подаване на заявлението при спазване на едномесечния срок по
чл. 415, ал. 1 от ГПК – в случая 12.08.2022г. Плащането на претендираната
сума в хода на производството има двояк характер – от една страна
погасяване на задължението на ответника-длъжник и от друга - признание за
наличие на право на вземане в полза на ищеца. Въпреки това, поради липса на
изрично обективирано искане за постановяване на решение при признание на
иска, то следва да се постанови решение, като се съобразят всички
обстоятелства по делото.
Поради липсата на спор, че претендираната главница и лихва за забава
са били заплатени, но след депозирането на заповедта за изпълнение,
съответно и исковата молба, следва, че ответникът дължи на основание чл.86,
5
ал.1 ЗЗД обезщетение за забавено плащане в размер на законната лихва върху
главницата за периода от датата на подаване на заявлението по чл.410 ГПК -
12.08.2022 г., до датата на извършеното плащане на задължението -
13.02.2023г. Изчислено с електронен онлайн калкулатор, същото възлиза в
размер на 29,88 лева, която е дължима от ответника по делото, поради липса
на изпълнение на задължението в тази част.
По разноските:
Съдът взе предвид, че отговорността на страните за разноски по чл. 78
ГПК е функционално обусловена от изхода на спора. Поради това
разпоредбата на чл. 81 ГПК предвижда, че с оглед изхода на спора съдът се
произнася и по исканията на страните за разноски във всеки акт, с който
приключва делото в съответната инстанция. Решението е предпоставено от
изхода на делото.
Следва да се има предвид, че в случая исковете се отхвърлят, като
погасени чрез плащане, след депозиране на заявлението по чл. 410 ГПК /от
който момент се счита предявен и установителния иск по чл. 422 ГПК/. От
материалите по заповедното производство е установимо, че заповедта за
изпълнение е връчена на длъжника лично на 29.08.2022 г. От този момент за
длъжника и настоящ ответник е започнал да тече едномесечния срок по
чл.412, т.8 от ГПК да изпълни доброволно претендираното от заявителя в
заповедното производство вземане. В срока изпълнение не е последвало,
поради което е подадена и исковата молба на 04.11.2022г., с която е дадено
началото на настоящото дело. Плащането е станало след започване на
исковото производство. Тъй като длъжникът не е погасил изцяло дълга си
преди процеса, неговото бездействие е дало повод за завеждане на делото,
тъй като в хипотезата на чл. 422 ГПК исковата молба се счита за подадена от
датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК. По тази причина
настоящият състав приема, че отговорността за разноските следва да бъде
възложена на ответника по делото, тъй като с поведението си е предизвикал
започване на производството от ищеца - арг. от противното на чл. 78, ал. 2
ГПК и следва да понесе отговорност за направените от ищеца разноски по гр.
дело № 2011 от 2022 по описа на Районен съд - Кюстендил.
И тъй като исковата претенция е свързана с установяване на
6
задължения, посочени в заповедта за изпълнение, издадена в заповедното
производство по ч.гр.д. № 1492/2022 г., вкл. и разноските за него, а с оглед
задължителните указания по т. 12 от ТР № 4/2013 г. от 18.06.2014 г. на
ОСГТК, съдът следва да се произнесе с осъдителен диспозитив по това
искане. В случая дължимата главница е заплатена след депозиране на
исковата молба. Длъжникът е заплатил част от исковите суми – главницата,
ведно със законна лихва за забава, дължима от 29.03.2022г. до 28.07.2022 год.
Не са представени доказателства, от които да е видно, че разноските,
посочени в заповедта за изпълнение, са заплатени. Поради това в полза на
ищеца следва да се присъдят и сторените от него разноски в заповедното
производство.
С оглед на посоченото, ответникът следва да бъде осъден да заплати в
полза на ищеца направените разноски в заповедното производство по ч.гр.д.
№ 1492/2022 г. в размер на 25,00 лева държавна такса и 85,00 лева адвокатско
възнаграждение, или общо 110,00 лева. Доказва се, че в исковото
производство са направени разноски за заплатена държавна такса в размер на
75,00 лева /л.7 от делото/. Макар да е налице претенция за присъждане на
заплатено адвокатско възнаграждение в полза на ищеца, същият е представил
пълномощно и фактура за заплащане на сумата в размер на 2010 лева, от
размера на която не може да се извлече точния размер на заплатеното
възнаграждение по настоящото дело, както и дали същото е било реално
заплатено. С оглед на това съдът ще уважи претенцията за осъждане на
ответника да заплати разноските за платената държавна такса, но ще остави
без уважение искането за заплащане на адвокатски хонорар.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че Ц. С. С., ЕГН **********, с адрес в
******** дължи на „ЕЛЕКТРОХОЛД ПРОДАЖБИ“ АД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление в гр. София, район „Младост“, бул.
„Цариградско шосе“ № 159, бл. „БенчМарк Бизнес Център“ сума в размер на
29,88 лева /двадесет и девет лева и осемдесет и осем стотинки/,
представляваща законната лихва върху главницата за периода от датата на
подаване на заявлението по чл.410 ГПК - 12.08.2022 г., до датата на
7
извършеното плащане на задължението за задължението - 13.02.2023г. като
ОТХВЪРЛЯ исковете, с които се иска да бъде признато за установено между
страните, че ответникът дължи на ищеца сума в общ размер на 587,09 лв., от
която 578,25 /петстотин и седемдесет и осем и двадесет и пет/ лева – главница
за използвана и неплатена електрическа енергия за периода от 07.01.2022 год.
до 07.06.2022 год. и 8,84 /осем лева и осемдесет и четири стотинки/ лева,
представляваща законна лихва за забава, считано от 29.03.2022г. до
28.07.2022 год., за електроснабден имот, находящ се в ******* с ИТН
310219387781, за които суми в хода на заповедното производство по ч.гр.д. №
1492/2022 г. на КРС е издадена заповед за изпълнение № 715 от 12.08.2022 г.,
КАТО ПОГАСЕНИ ЧРЕЗ ПЛАЩАНЕ след датата на предявяване на иска.
ОСЪЖДА Ц. С. С., ЕГН **********, с адрес в ******** да заплати на
„ЕЛЕКТРОХОЛД ПРОДАЖБИ“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес
на управление в гр. София, район „Младост“, бул. „Цариградско шосе“ №
159, бл. „БенчМарк Бизнес Център“ сума в размер на 185,00 /сто осемдесет и
пет/ лева, от която направените разноски в заповедното производство по
ч.гр.д. № 1492/2022 г. в размер на 25,00 лева държавна такса и 85,00 лева
адвокатско възнаграждение и 75,00 лева заплатена държавна такса в
настоящото производство.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд-Кюстендил в
двуседмичен срок от връчване на препис от решението на страните.
Съдия при Районен съд – Кюстендил: _______________________
8