Решение по адм. дело №836/2024 на Административен съд - Русе

Производството е по реда на чл. 156 и следващите от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК) във връзка с чл. 144, ал. 1 от ДОПК и във връзка с чл. 4 и чл. 9б от Закона за местните данъци и такси ЗМДТ).

Производството е образувано е по жалба на „Ф+С-Агро” ООД, със седалище и адрес на управление [населено място], ул. ’’Б.” № 52, ет. 5, ЕИК *********, представлявано от С. Я. С. – управител и съдебен адрес за призоваване [населено място], [улица], ет. 2 срещу Акт за установяване на задължения (АУЗ) по чл. 107, ал. З от ДОПК № 164-1/17.07.2024 г., издаден от С. Д. И., на длъжност главен специалист в отдел „Местни данъци и такси“ (МДТ), Дирекция „Финанси, местни данъци и такси“ (ДФМДТ) при О. Д. могили, в частта, в която е определен размерът на такса битови отпадъци (ТБО) за 2024 година, потвърден с Решение № 1/25.09.2024 г. на началник отдел МДТ при О. Д. могили. Иска се отмяна на посочения АУЗ в обжалваната част като незаконосъобразен.

Ответникът – началник отдел МДТ при О. Д. могили се представлява от процесуален представител – главен юрисконсулт Г. М., оспорва жалбата и поддържа издадения АУЗ, потвърден с решението на ответника в обжалваната част.

АУЗ е обжалван по административен ред с жалба с вх. № Ж-10/26.07.2024 г., като административният орган се е произнесъл с решение в определения по чл. 155, ал. 1 от ДОПК срок. Решение № 1/25.09.2024 г. на началник отдел МДТ при О. Д. Могили, е връчено на жалбоподателя на 07.10.2024 г. , а сезиращата го жалба (с вх. № Ж-17/10.10.2024 г. по деловодния регистър на Община Две могили) е подадена в преклузивния 14-дневен срок по чл. 156, ал. 1 от ДОПК от надлежна страна, срещу подлежащ на съдебен контрол акт по чл. 107, ал. 3 ДОПК, в съответствие с изискванията за форма и реквизити и след проведено оспорване по административен ред, което е абсолютна предпоставка за развитие на съдебното производство. Жалбата е процесуално допустима за разглеждане и частично основателна по същество спрямо предмета на оспорване.

От фактическа страна по делото се установява следното:

Жалбоподателят „Ф+С-Агро” ООД е придобил УПИ І-1228 в кв. 126 по плана на [населено място] могили, обл. Русе, с площ 38 100 кв. м., заедно с построените в него шест склада, битова сграда и други постройки и с всички подобрения в имота чрез покупко-продажба, обективирана в [нотариален акт]/14.01.2004 г. За имота е подадена Декларация за определяне на ТБО с вх. № 4212/02.11.2023 г. В декларацията е посочено, че за имот с партиден № 6804F3871/І-1228, представляващ земя и сгради с административен адрес [населено място] могили, [улица], през 2024 г. ТБО ще се определя в зависимост от количеството изхвърлени отпадъци, като ще се използват 3 бр. контейнери тип бобър и 1 бр. малък пластмасов контейнер.

Аналогично, чрез покупко-продажба, за която е съставен [нотариален акт]/ 15.04.2013 г., жалбоподателят е придобил [имот номер], находящ се в землището на [населено място], общ. Две могили, обл. Русе, в който са разположени общо десет различни обекта. За имота е подадена Декларация за определяне на ТБО с вх. № 4210/02.11.2023 г. В декларацията е посочено, че за имот с партиден № 6804F1152, представляващ земя и сгради с административен адрес [населено място] , [улица], през 2024 г. ТБО ще се определя в зависимост от количеството изхвърлени отпадъци, като ще се използват 1 бр. контейнери тип бобър.

Със Заповед № 671/23.10.2023 г. кметът на Община Две могили е определил, както следва:

І. Видовете услуги, които ще се предоставят на територията на община Две могили през 2024 г., в границите, определени в т. II, т. III и т. IV.

ІІ. Границите на районите на територията на [населено място] могили по смисъла на § 5, т. 6 от Закона за устройство на територията (ЗУТ), в т. ч. урбанизирани територии и в отделни поземлени имоти извън тях, определени с ПУП, които имат предназначение по чл. 8, т. 1 от ЗУТ, за които се дължи такса по т. I, т. 1, т. 2 и т. 3.

ІІІ. Териториите на населените места по смисъла на § 5, т. 6 от ЗУТ, в т. ч. урбанизирани територии и в отделни поземлени имоти извън тях, определени с ПУП, които имат предназначение по чл. 8, т. 1 от ЗУТ в община Две могили, за които се дължи такса по т. I, т. 1, т. 2 и т. 3.

IV. За имоти, собственост на физически и юридически лица, намиращи се извън районите, описани в т. II и т. III, да се събира само такса за поддържане на чистотата на териториите за обществено ползване в населените места и селищните образувания в общината.

V. Честотата на обслужване на съдовете за събиране на битовите отпадъци.

С Решение № 29, прието от Общински съвет Две могили с Протокол № 4/28.12.2023 г. е одобрена план-сметка за дейностите по чл. 66, ал. 1 от ЗМДТ за 2024 г. по населени места.

„Ф+С-Агро” ООД е сезирало кмета на Община Две могили с Искане по чл. 107, ал. 3 от ДОПК с вх. № 2866/04.07.2024 г. за издаване на АУЗ на дружеството за 2024 г. за имоти, с партидни номера 6804F3871 (в [населено място] могили) и 6804F1152 (в [населено място]).

Издаден е АУЗ № 164-1/17.07.2024 г. като са установени задължения в тежест на „Ф+С-Агро” ООД за данък недвижими имоти и за ТБО. За всяко от установените задължения са изложени мотиви и е определен размера на същите в стойностно изражение. В АУЗ е посочена възможността за доброволно плащане на задълженията, както и за обжалване на същия по административен ред. Видно от Известие за доставяне, АУЗ е връчен на дружеството на 22.07.2024 г.

Дружеството е сезирало началник отдел МДТ при Община Две могили с жалба с вх. № Ж-10/26.07.2024 г., като оспорва процесния АУЗ единствено в частта, с която е определен размера на ТБО за 2024 година като незаконосъобразен, немотивиран и необоснован. С Решение № 1/25.09.2024 г. сезираният решаващ орган е потвърдил обжалвания АУЗ в цялост с мотив, че нормата, която изисква определяне на ТБО съобразно количеството отпадъци не е действащо законодателство. Решението е връчено на жалбоподателя на 07.10.2024 г.

Недоволно от така постановеното решение, дружеството обжалва процесния АУЗ в частта за определения размер на ТБО с доводи за незаконосъобразност, немотивираност и необоснованост. Сочи се, че неправилно годишния размер на ТБО е определен като данъчната оценка (равна на отчетната стойност на имота) е умножена по определения размер на таксата в промили за съответната година. Твърди се в жалбата, че АУЗ е немотивиран – не е посочено защо не е приложена нормата на чл. 67 от ЗМДТ за определяне размера на ТБО. Релевира се възражение за противоречие на административния акт с нормите на чл. 63, чл. 66 и чл. 67 от ЗМДТ. Според жалбоподателя, решението на общинския съвет не е съобразено с одобрената план-сметка за всяка дейност, както и не е налице заповед на кмета на общината за видовете услуги, които общината предлага в тази връзка. Въведени са твърдения, че „Наредбата на О. Д. М. противоречи на закона - ЗМДТ, като не е предвидена възможност битовите отпадъци да се заплащат според тяхното количество. Решението на ОС, с което е определена основата за изчисляване на ТБО противоречи на материалноправни норми от по-висок ранг - чл.67 от ЗМДТ. При противоречие, следва да приложи нормативния акт от по-висока степен /чл. 15, ал.З от Закона за нормативните актове/ ЗМДТ изрично посочва, че ТБО се дължи за количество битов отпадък.“ В подкрепа на застъпената теза са цитирани множество решения на ВАС, включително и такива, които са постановени в полза на жалбоподателя именно относно начина на определяне на ТБО по съдебни спорове със същия ответник. Иска се отмяна на АУЗ в обжалваната част за ТБО.

Разпитания по делото свидетел В. О. П. посочва, че работи във фирма „Ф+С агро“ ООД като управител в складово стопанство Две могили . Заявява, че в базата имат 3 контейнера, тип „Бобър“, които стоят вътре в базата и един малък контейнер /кофа/, който стои до административната сграда, за улеснение на работниците, да си изхвърлят отпадъците. Тази кофа техни служители я изхвърляли в големите контейнери, които се събирали от камиона за сметоизвозване. От общината идвали и събирали само големите контейнери, тип „Бобър“. Тези контейнери се изхвърляли в понеделник и петък, като понякога не ги изхвърляли, защото не били пълни. Покрай базата имало само един контейнер, който се намирал в обекта на бензиностанция „Петрол“, други кофи нямало покрай самият обект, които да ползват. Тези контейнери били напълно достатъчни за нуждите им. Генерирали основно битов отпадък. В базата били общо със свидетеля и охраната 7 служители. Дребни отпадъци изхвърляли. Нямали производство и не изхвърляли промишлен отпадък. Стоката идвала пакетирана на палети и обвита със стреч фолио и излизала в същият вид. Не генерирали отпадък от самата дейност в базата.

Свидетелят Г. Х. Г. работи като управител в селско стопанство в база Чилнов към „Ф+С АГРО“ ООД от 2016 г. Посочва, че разполагали с един контейнер тип „Бобър“, който се изхвърлял два пъти в месеца. Напълно достатъчен им бил. Идвали да го изхвърлят веднъж на две седмици. Този контейнер бил вътре в базата до самият портал. Смята, че можело той да се изхвърля и веднъж в месеца, тъй като не генерирали отпадъци. Този контейнер им бил достатъчен. В базата работели 11 човека заедно с пазачите. Изхвърляли обикновено битов отпадък- чашки от кафе, от безалкохолни.

В заключението на назначената по делото експертиза разходите за обслужване на един контейнер тип „Бобър“ с периодичност на обслужване един път седмично, съответно разходите за сметосъбиране и сметоизвозване и разходите за обезвреждане на отпадъка в депа за един контейнер, като се вземело предвид неговата вместимост, съответно за [населено място] и за [населено място], вещото лице определило следните стойности:

Разходи за сметосъбиране и сметоизвозване – 859.60 лева с ДДС за цялата 2024 г.

Разходи за преработка на отпадъците и обезвреждане на отпадъка в депа - 229.08 лева с ДДС за цялата 2024 г.

Размера на разходите за услугата по чл. 62, ал. З от ЗМДТ - за поддържане на чистотата на уличните платна, площадите, алеите, парковите и другите територии от населените места и селищните образования в Общината, предназначени за обществено ползване за календарната 2024 година за всеки от процесните имоти по начините, регламентирани в чл. 67, ал. 8, т. 3, б. А и б. Б от ЗМДТ, т.е. пропорционално съобразно разгъната застроена площ на имотите и пропорционално съобразно брой ползватели.

Във връзка с отговора на този въпрос, вещото лице от своя страна се е позовало на отговора на процесуалния представител на ответника от 04.02.2025 г. / л. 87-93 от делото/, че в О. Д. могили не се събират и съхраняват данни за броя на ползвателите на всеки имот на територията на [населено място] могили и [населено място]. То е предложило два варианта (при еднаква тежест на таксата за физически и юридически лица), както следва:

Използване на метода разгъната застроена площ:

за имота в [населено място] могили – 5622.48 лева

за имота в [населено място] – 4159.58 лева

Използване на метода застроена и незастроена площ в регулация:

за имота в [населено място] могили – 6471.07 лева

за имота в [населено място] – 2125.30 лева

Като трета задача за изследване експертизата е определен размерът на годишната ТБО за процесния имот в [населено място] могили за 2024 година по реда, визиран в чл. 67, ал. 1 от ЗМДТ - според количеството битов отпадък, като се има предвид броя на контейнерите, използвани от дружеството (3 броя контейнери тип „Бобър“), периодичността на обслужването (два пъти месечно) и разходите за целта. След съответните изчисления, вещото лице е посочило, че за този имот размерът на компонентите на ТБО са е следният:

за сметосъбиране и сметоизвозване – 2578.80 лева с ДДС

за преработка на отпадъците – 687.24 лева с ДДС

или общо за имота - 3266.04 лева с ДДС.

На аналогична задача за имота на дружеството в [населено място] при използването на 1 контейнер тип „Бобър“ и периодичност на обслужването веднъж на две седмици, компонентите на ТБО имат следният размер:

за сметосъбиране и сметоизвозване – 859.60 лева с ДДС

за преработка на отпадъците – 229.08 лева с ДДС

или общо за имота - 1088.68 лева с ДДС.

При така установената фактическа обстановка, съдът формира следните правни изводи:

Предмет на спора е процесния АУЗ № 164-1/17.07.2024 г. само в частта, в която е определен размерът на ТБО за 2024 година, дължима от жалбоподателя.

Таксата за битови отпадъци е една от местните такси, които се събират от общините съгласно чл. 6, ал. 1, буква А от ЗМДТ.

Съгласно чл. 4, ал. 1 от ЗМДТ Установяването, обезпечаването и събирането на местните данъци се извършват от служители на общинската администрация по реда на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс. Обжалването на свързаните с тях актове се извършва по местонахождението на общината, в чийто район е възникнало задължението, по реда на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс.

Според чл. 9б от ЗМДТ Установяването, обезпечаването и събирането на местните такси по този закон се извършват по реда на чл. 4, ал. 1 - 5. Обжалването на свързаните с тях актове се извършва по същия ред.

Поради приложимия ред на ДОПК относно съдебното обжалване на АУЗ съдът следва да спази нормата на чл. 160, ал. 2 от ДОПК, съгласно която Съдът преценява законосъобразността и обосноваността на ревизионния акт, като преценява дали е издаден от компетентен орган и в съответната форма, спазени ли са процесуалните и материалноправните разпоредби по издаването му. Следователно, съдът не се ограничава само с обсъждане на основанията, посочени от оспорващия, а е длъжен въз основа на представените от страните доказателства, да провери законосъобразността на оспорения административен акт на всички посочени основания за оспорване.

Не е спорно между страните, че обжалвания АУЗ е издаден от компетентен орган – главен специалист в отдел МДТ, ДФМДТ при О. Д. могили С. Д. И., надлежно упълномощена със Заповед № 757/28.11.2023 г. на кмета на същата община. Със заповедта, на основание чл. 4, ал. 4 от ЗМДТ на И. са предоставени правомощия на орган по приходите по смисъла на чл. 9б във връзка с чл. 4, ал. 3 от ЗМДТ.

В жалбата до съда се излагат довод за нарушение на формата на издадения АУЗ, като се твърди, че същите са толкова съществени, че са самостоятелно основание за неговата отмяна, но съдът намира оплакването за неоснователно. АУЗ е издаден в предвидената писмена форма по смисъла на чл. 59 от АПК и съдържа всички изисквани от нормата реквизити. Обратно на твърдението в жалбата, оспореният акт е мотивиран, тъй като съдържа фактически и правни основания за издаването му. Фактическото основание е искането на дружеството да бъде издаден такъв акт, както и описанието на имотите, негова собственост, в мотивната част на акта. Посочено е правното основание по чл. 107, ал. 3 от ДОПК. С разпоредителната част на акта са вменени задълженията на адресата за ТБО, отразен е размерът им поотделно, както и окончателният им размер. Отразен е и размерът на начислената лихва, изчислена към датата на издаването на акта. Актът съдържа и необходимите индивидуализиращи белези на издателя и данъчния субект, подпис на издателя и указание за обжалването му. Следва да се посочи, че органът по приходите няма задължение в АУЗ да изписва механизма на изчисляване на данъка за съответния данъчен период. Съдебната практика приема, че непосочване в АУЗ на начина на изчисляване на дължимата такса/данък, не се отразява върху законосъобразността на същия. Задължение на органа по приходите е посочване на дължимата и незаплатена такса/данък, а нормата на чл. 107, ал. 2 от ДОПК дава възможност на задълженото лице да поиска справка за начина, по който е изчислено задължението, съдържаща данни за задълженото лице, вида, основанието, общия и неплатения размер. В този смисъл ако жалбоподателят е желаел да получи информация относно посочените параметри е следвало да поиска да му бъде издадена такава справка. Доколко посочените правни основания са съответни на приложимия материален закон е въпрос, относим към материалната законосъобразност на обжалвания АУАН, а не към неговата форма. Съдът счита, че процесния АУЗ е издаден при спазване на установената форма.

Не се установяват нарушения на административнопроизводствените правила, които да обуславят отмяната на процесния АУЗ на това основание. В жалбата се твърди съществуването на такива нарушения, но на практика не е посочено в какво точно се изразяват те. Дружеството е подало искане за издаване на АУЗ; в нормативно установения срок посоченият акт е издаден от компетентен орган; упражнено е правото на жалба по административен ред; сезираният решаващ орган е постановил решение в законоустановения срок. Следва да се отбележи, че както АУЗ, така и решението са издадени в максимално кратък срок, т.е. при спазване на принципите за бързина и процесуална икономия. В този смисъл твърдението в жалбата за нарушение на правилата на административното производство остават недоказани.

При извършената проверка за законосъобразност, съдът установява, че при издаването на АУЗ материалният закон е приложен неправилно.

Издаденият АУЗ се оспорва относно начина на определяне на ТБО, което от своя страна оказва влияние върху фактическия размер на задължението, който дружеството следва да плати.

Съгласно чл. 63, ал. 1 от ЗМДТ Такса за битови отпадъци се заплаща за извършвани от общината услуги по чл. 62 на територията на общината; а тези услуги са:

събиране и транспортиране на битови отпадъци до съоръжения и инсталации за тяхното третиране;

третиране на битовите отпадъци в съоръжения и инсталации;

поддържане на чистотата на териториите за обществено ползване в населените места и селищните образувания в общината.

Кметът на общината издава ежегодно заповед до 31 октомври на предходната година кои от тези услуги се предоставят на територията на общината, както и честотата на събиране и транспортиране на битовите отпадъци (чл. 63, ал. 2 от ЗМДТ). За конкретния случай ответникът е представил по делото Заповед № № 671/23.10.2023 г. г. на кмета на Община Две могили, от която се установява, че за имотите на жалбоподателя е определено следното:

За имота в [населено място] могили, с адрес [улица]по т. ІІ, пети район, съгласно т. V.1. контейнерите тип „Бобър“ се обслужват два пъти седмично.

За имота в [населено място] (без значение конкретния адрес) по т. ІІІ.6., съгласно т. V.2. контейнерите тип „Бобър“ се обслужват един път на две седмици.

Разпоредбата на чл. 66, ал.1 от ЗМДТ описва подробно какво включва всяка от услугите, включени в чл. 62 от ЗМДТ. Алинея втора посочва, че всички относими за календарната година разходи на общината за извършване на дейности по предоставяне на услугите по чл. 62 се включват в план-сметка за годината за всяка от услугите по чл. 62 и по източници на финансиране. В план-сметката по изречение първо се включват и разходите за данък върху добавената стойност, за който не е налице право на приспадане на данъчен кредит по смисъла на Закона за данък върху добавената стойност. Правния статус на план-сметката е регламентиран в алинея трета: 1. изготвя се по образец и ред, определени с наредба на Министерския съвет; 2. се одобрява с решение на общинския съвет преди изтичането на срока по чл. 84, ал. 4 от Закона за публичните финанси, като проектът на решение за одобряване на план-сметката заедно с проектите на доклад на вносителя и на план-сметката се публикуват за обществено обсъждане на интернет страницата на общината в срока по чл. 69, ал. 2 от Административнопроцесуалния кодекс; в случай че законът за държавния бюджет за съответната година не бъде приет до 25 декември на предходната година от Народното събрание, план-сметката се приема в срок до 15-и януари; 3. подлежи на проверка от Сметната палата.

По делото е представено Решение № 29, прието от Общински съвет Две могили с Протокол № 4/28.12.2023 г., с което е одобрена план-сметка за общината по параграфи и по населени места. В него е представена информация за одобрените разходи, като същите са посочени за всяко населено място в общината поотделно за всеки от трите вида дейности по чл. 62 от ЗМДТ.

Основателно е твърдението в жалбата относно неправилното определяне на основата, върху която се начислява ТБО. На практика спорът между страните се концентрира върху въпроса дали предвидените начини за изчисляване на ТБО в чл. 67 от ЗМДТ следва да се прилагат последователно или общинският съвет може при условията на оперативна самостоятелност да избере един от тях.

В конкретния случай общинският съвет, а впоследствие и органът по приходите е определил размерът на дължимата ТБО на база данъчната оценка (равна на отчетната стойност на имотите). Жалбоподателят защитава тезата, че ТБО следва да се определи на база количеството битови отпадъци.

Съгласно чл. 9 от ЗМДТ Общинският съвет приема наредба за определянето и администрирането на местните такси и цени на услуги. За целта, Общински съвет Две могили е приел Наредба № 5 за определянето и администрирането на местните такси и цени на услугите, предоставяни на физически и юридически лица на територията на Община Две могили, област Русе (Наредба № 5). Нормата на чл. 11, ал. 1 от посочената наредба възпроизвежда текста на чл. 62 от ЗМДТ, а тази на чл. 11, ал. 2 – на чл. 66, ал. 1 от ЗМДТ относно дейностите, които се включват във всяка услуга.

Съгласно чл. 13, ал. 2, т. 1 от посочената наредба за предприятия по смисъла на § 1, т. 1 от ДР на ЗМДТ са определени следните такси:

Такса по чл. 11, ал. 2, т. 1 от Наредба № 5 за събиране и транспортиране на битови отпадъци до съоръжения и инсталации за тяхното третиране - 2,9 ‰ върху данъчната оценка на недвижимите имоти на предприятията, определена по реда на чл. 21 от ЗМДТ.

Такса по чл. 11, ал. 2, т. 2 от Наредба № 5 за третиране на битовите отпадъци в съоръжения и инсталации - 3,5 ‰ върху данъчната оценка на недвижимите имоти на предприятията, определена по реда на чл. 21 от ЗМДТ.

Такса по чл. 11, ал. 2, т. 3 от Наредба № 5 за поддържане на чистотата на териториите за обществено ползване в населените места и селищните образувания в общината - 5,1 ‰ върху данъчната оценка на недвижимите имоти на предприятията, определена по реда на чл. 21 от ЗМДТ.

Нормата на чл. 21 от ЗМДТ посочва, че Данъчната оценка на недвижимите имоти на предприятията е по-високата между отчетната им стойност и данъчната оценка съгласно приложение № 2

Съгласно приложимата редакция на чл. 67, ал. 1 от ЗМДТ , размерът на таксата за битови отпадъци за всяко задължено лице се определя за календарна година при спазване на принципа за понасяне на разходите от причинителя или притежателя на отпадъците. Според ал. 4 Количеството битови отпадъци е водеща основа за определяне на размера на таксата за битови отпадъци. Общински съвет Две могили, видно от Наредба № 5, е приел, че данъчната оценка на недвижимите имоти на предприятията, определена по реда на чл. 21 от ЗМДТ следва да се прилага.

В така очертания спор между страните, настоящият съдебен състав счита, че правилно е становището на жалбоподателя. Законодателно е въведен порядъка, който следва да се приложи, за да се определи ТБО. Следователно, първо е необходимо да се определи количеството битови отпадъци за предприятието. В чл. 67 от ЗМДТ методите за определяне на ТБО следва да се прилагат последователно. Само ако не е възможно определянето на количеството битови отпадъци, тогава следва да се приложи методът, при който ТБО се определя върху основа, определена от общинския съвет – вече посочената данъчна оценка.

Задължително трябва да се посочи, че в случая приложение намира разпоредбата на чл. 15, ал. 3 от Закона за нормативните актове, съгласно който ако постановление, правилник, наредба или инструкция противоречат на нормативен акт от по-висока степен, правораздавателните органи прилагат по-високия по степен акт. Съдът счита, че нормата на чл. 13, ал. 2, т. 1 от Наредба № 5 противоречи на чл. 67, ал. 1 от ЗМДТ защото въобще не предвижда изчисляване на ТБО на база количество битови отпадъци. Недопустимо е с подзаконов нормативен акт, какъвто е Наредба № 5, издадена на основание чл. 9 от ЗМДТ да бъдат въведени ограничения за метода, по който следва да се определи размера на ТБО, още повече когато този метод е регулиран с изрична норма в приложимия материален закон – чл. 67 от ЗМДТ. В Наредба № 5 или в друг акт, свързан с нейното приемане не е посочено защо методът, предвиден в чл. 67 от ЗМДТ е неприложим. Дори такъв акт, съдържащ подобни обяснения да съществува в правния мир, ответникът не е ангажирал същия като доказателство по делото. По тази причина, органът по приходите е следвало в процесния АУЗ да определи задълженията за ТБО на жалбоподателя като приложи закона.

От приетото по делото заключение от вещото лице по допусната съдебно-икономическа експертиза се установява, че прилагането на този метод е напълно възможно. За целта, органът по приходите е разполагал с необходимата информация – известна е стойността на дейностите с отпадъци, тъй като по реда на чл. 66, ал. 1 от ЗМДТ е приета план-сметки за 2024 г. и е определен годишният размер на таксата от общинския съвет; издадена е заповед от кмета на общината по чл. 63, ал. 2 от ЗМДТ, с която са отграничени районите за извършване на услугите по чл. 62 от ЗМДТ и честотата на сметоизвозването; известен е и вида и боря на съдовете за отпадъци, използвани от дружеството. За извършваните дейности, включени в предоставяните услуги по чл. 62 от ЗМДТ, респективно по чл. 11, ал. 2 от Наредба № 5 ответникът е ангажирал множество доказателства, налични в административна преписка по опис – представени са ежемесечни (за 2024 г.) отчисления на бюджетни предприятия, справки за количеството извозени отпадъци; справки за постъпилите отпадъци на Регионално депо Бяла, извозени от Община Две могили; както и кантарни бележки и пътни листове, идентифицирани с номера.

Аналогично, не се установява защо като основа за определяне на третия компонент на ТБО – таксата за поддържане на териториите за обществено ползване в населените места не се използва методът, предвиждащ тази такса да се определя на база разгънатата застроена площ, респективно застроената е незастроена площ в регулация.

Не е спорно, че общината предлага спрямо дружеството и трите услуги, включени в ТБО, в двете населени места, където са разположени процесните имоти – в [населено място] могили и в [населено място].

Не се спори между страните относно броя съдове, използвани от дружеството, както следва: три контейнера тип „Бобър“ за имота в [населено място] могили и един малък пластмасов контейнер; както и един контейнер тип „Бобър“ за имота в [населено място].

Съдът приема, че дружеството действително използва три броя контейнери от посочения вид за имота в [населено място] могили, респективно един за имота в [населено място] предвид събраните по делото гласни доказателства, както и обстоятелството, че ответника не оспорва този факт.

Съдът счита така представеното заключение за обективно, съответно на събраните по делото доказателства, поради което цени установените от експерта размери на задълженията на жалбоподателя.

В конкретния случай експертизата е съобразила следните факти за определяне на всеки от компонентите:

Такса за събиране и транспортиране на битови отпадъци до съоръжения и инсталации за тяхното третиране за един брой контейнер тип „Бобър“ е в размер на 859.60 лева, или както следва:

За имота в [населено място] могили (за три контейнера тип „Бобър“) - 2578.80 лева с ДДС.

За имота в [населено място] (за един контейнер тип „Бобър“) – 859.60 лева с ДДС.

Такса за третиране на битовите отпадъци в съоръжения и инсталации за един брой контейнер тип „Бобър“ е в размер на 229.08 лева, или както следва:

За имота в [населено място] могили (за три контейнера тип „Бобър“) - 687,24 лева с ДДС.

За имота в [населено място] (за един контейнер тип „Бобър“) – 229.08 лева с ДДС.

Такса за поддържане на чистотата на териториите за обществено ползване в населените места и селищните образувания в общината

При използване на метод, основан на разгъната застроена площ

За имота в [населено място] могили – 5622.48 лева с ДДС.

За имота в [населено място] – 4159.58 лева с ДДС.

При използване на метод на застроената и незастроената площ в регулация

За имота в [населено място] могили - 6471.07 лева с ДДС.

За имота в [населено място] – 2125.30 лева с ДДС.

С оглед обстоятелството, че имотите на жалбоподателя са застроени (установимо и от приложените нотариални актове), частта на ТБО по компонента за поддържане на чистотата на териториите за обществено ползване в населените места и селищните образувания следва да се калкулира на база разгъната застроена площ – чл. 67, ал. 8, т. 3, б. "б", изречение първо от ЗМДТ, т.е. при установяванията на вещото лице по метода на разгънатата застроена площ.

Тъй като не са необходими специални знания съдът сам определи дължимата лихва за забава към датата на издаване на АУЗ – 17.07.2024 г. Размерът и (във връзка с чл. 69, ал. 1 от ЗМДТ) е съобразен с чл. 17 от Наредба № 5 - Таксата се заплаща на две равни вноски в следните срокове: до 30 юни и до 31 октомври на годината в която се дължи.Съдът определи следните размери на лихвата за забава: за имота в [населено място] могили-30.31лева, респективно за този в [населено място]-17.89лева.

Съдът, при така изложените мотиви счита, че оспореният АУЗ е незаконосъобразен в частта, в която на "Ф+С Агро" ООД за процесния период са определени задължения за ТБО, както следва по отделни имоти:

За имота в [населено място] могили:

за събиране и транспортиране на битови отпадъци до съоръжения и инсталации за тяхното третиране за разликата над размера от 2578.80лева;

за третиране на битовите отпадъци в съоръжения и инсталации за разликата над размера от 687,24лева и

за поддържане на чистотата на териториите за обществено ползване в населените места и селищните образувания за разликата над размера от 5622.48лева;

или общо за ТБО за разликата над размера от 8888.52лева.

В частта за дължимите лихви за забава АУЗ е незаконосъобразен в частта относно дължимата лихва за 2024 г. за разликата над сумата от 30.31лева.

За имота в [населено място]:

за събиране и транспортиране на битови отпадъци до съоръжения и инсталации за тяхното третиране за разликата над размера от 859.60лева;

за третиране на битовите отпадъци в съоръжения и инсталации за разликата над размера от 229.08лева и

за поддържане на чистотата на териториите за обществено ползване в населените места и селищните образувания за разликата над размера от 4159.58лева;

или общо за ТБО за разликата над размера от 5 248,26лева.

В частта за дължимите лихви за забава АУЗ е незаконосъобразен в частта относно дължимата лихва за 2024 г. за разликата над сумата от 17.89лева.

Следва да се посочи, че по отношение на таксата по чл. 6, ал. 1, т. 1 ЗМДТ не следва да бъде допускано отклонение от основния принцип на чл. 7, ал. 1 ЗМДТ, според който местните такси се определят въз основа на необходимите материално-технически и административни разходи по предоставяне на услугата. Този извод се потвърждава от натрупаната съдебна практика при идентична фактическа обстановка - Решение № 4916/23.05.2022 г. по адм. дело № 12366/2021 г. на ВАС, Решение № 6201/25.05.2021 г. по адм. дело № 1391/2021 г. на ВАС, Решение №1716/19.06.2024 г. по адм.д № 1892/2024г. и др.

В останалата част жалбата е неоснователна и като такава следва да се отхвърли.

По делото е направено искане за присъждане на разноски от жалбоподателя. Според приетия по делото списък на разноските жалбоподателят е направил такива в общ размер [рег. номер]., от които 50,00 лева държавна такса; 1440 лева възнаграждение за един адвокат и 725 лева депозит за вещо лице. При този изход на спора на жалбоподателят се дължат разноски в размер на 1200.94 лв.

Процесуалният представител на ответника по жалба е претендирал юрисконсулстско възнаграждение. Съгласно чл. 161, ал. 1 от ДОПК на администрацията вместо възнаграждение за адвокат се присъжда за всяка инстанция юрисконсултско възнаграждение в размера на минималното възнаграждение за един адвокат. Съгласно чл.7, ал.2, т.4 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за възнаграждения за адвокатска работа, за процесуално представителство, защита и съдействие по дела с определен интерес възнагражденията при интерес от 25 000 лв. до 100 000 лв. са в размер [рег. номер]. плюс 8 % за горницата над 25 000 лв. В конкретния случай интересът по делото е в размер на 26 162.18 лв. Предвид изхода на спора на администрацията следва да се присъдят разноски / юрисконсулско възнаграждение/, съобразно изхода на спора в размер на 1255.78 лв.

Това е така, тъй като Мотивиран от изложеното и на основание чл. 160, ал. 1 от ДОПК, Административен съд – Русе, четвърти състав,

РЕШИ:

ОТМЕНЯ Акт за установяване на задължения по чл. 107, ал. З от ДОПК 164-1/17.07.2024 г., издаден от С. Д. И., на длъжност главен специалист в отдел „Местни данъци и такси“, Дирекция „Финанси, местни данъци и такси“ при О. Д. могили, потвърден с Решение № 1/25.09.2024 г. на началник отдел МДТ при Община Две могили в частта, в която на „Ф+С-Агро” ООД, със седалище и адрес на управление [населено място], ул. ’’Б.” № 52, ет. 5, ЕИК *********, представлявано от С. Я. С. – управител и съдебен адрес за призоваване [населено място], [улица], ет. 2 са определени задължения за такса битови отпадъци за периода 2022 г., както следва:

За имот с партиден номер 6804F3871 в [населено място] могили за разликата над размера от 8888.52 лева до размера на установеното с АУЗ задължение от 16 554,28 лева, както и по отношение на лихвите за разликата над сумата от 30.31 лева до размера на установеното с АУЗ задължение от 50.14 лева.

За имот с партиден номер 6804F1152 в [населено място], О. Д. могили за разликата над размера от 5 248,26 лева до размера на установеното с АУЗ задължение от 9 528,90 лева, както и по отношение на лихвите за разликата над сумата от 17.89 лева до размера на установеното с АУЗ задължение от 28.86лева.

ОТХВЪРЛЯ жалбата на „Ф+С-Агро” ООД, със седалище и адрес на управление [населено място], ул. ’’Б.” № 52, ет. 5, ЕИК *********, представлявано от С. Я. С. – управител и съдебен адрес за призоваване [населено място], [улица], ет. 2 против Акт за установяване на задължения по чл. 107, ал. З от ДОПК № 164-1/17.07.2024 г., издаден от С. Д. И., на длъжност главен специалист в отдел „Местни данъци и такси“, Дирекция „Финанси, местни данъци и такси“ при О. Д. могили, потвърден с Решение № 1/25.09.2024 г. на началник отдел МДТ при О. Д. могили в останалата част, в която са определени задължения за такса битови отпадъци за периода 2024 г., както следва:

За имот с партиден номер 6804F3871 в [населено място] могили – в размер от 8888.52 лева и лихви в размер на 30.31 лева.

За имот с партиден номер 6804F1152 в [населено място], Община Две могили – в размер на 5 248,26 лева и лихви в размер на 17.89 лева.

ОСЪЖДА Община Две могили да заплати „Ф+С-Агро” ООД, със седалище и адрес на управление [населено място], ул. ’’Б.” № 52, ет. 5, ЕИК *********, представлявано от С. Я. С. – управител и съдебен адрес за призоваване [населено място], [улица], ет. 2 съдебно-деловодни разноски и възнаграждение за един адвокат в общ размер на 1200.94 лева.

ОСЪЖДА „Ф+С-Агро” ООД, със седалище и адрес на управление [населено място], ул. ’’Б.” № 52, ет. 5, ЕИК *********, представлявано от С. Я. С. – управител и съдебен адрес за призоваване [населено място], [улица], ет. 2 да заплати на О. Д. могили юрисконсулско възнаграждение в размер на 1255.78 лева.

Решението може да се обжалва по касационен ред пред Върховния административен съд в 14-дневен срок от съобщаването му на страните по делото.