Р Е Ш
Е Н И Е № 814
06.08.2020г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
СЛИВЕНСКИЯТ РАЙОНЕН
СЪД, граждански състав в съдебно
заседание на шести юли през две хиляди и двадесета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: СВЕТОЗАР СВЕТИЕВ
при
секретаря ЗЛАТИНКА ХРИСТОВА, като разгледа докладваното от съдията гражданско
дело №274 по описа на съда за 2020 год., за
да се произнесе съобрази следното:
Производството
е образувано по искова молба, с която при условията на обективно кумулативно
съединяване са предявени осъдителни искове с правно основание на чл. 55, ал. 1 от ЗЗД и чл. 86 от ЗЗД.
Излагат се твърдения, че на ищцовото дружество е извършена проверка от РЗОК
- Сливен и е издадена заповед за налагане на санкция, като са наложени осем
санкции в размер на 400 лв., но две от санкциите впоследствие са отменени с
решение на Административен съд – Сливен и сумата 300 лв. е удържана на 28.11.18
г., от бюджета на ищцовото дружество. Излагат се съображения за наличие на
основание за възстановяване на удържаната сума, тъй като същата е удържана без
основание, с оглед постановено решение на ВАС, с което е обявена нищожността на
решение на надзорния съвет на НЗОК, като поради това се сочи, че с обявяването
на решението за нищожно е отпаднало и основанието за плащане, поради което
сумата в размер на 300 лева подлежи на възстановяване. Сочи се, че се
претендира законна лихва за забавено плащане от датата на падежа до
окончателното изплащане.
От съда се иска да постанови
решение, с което да осъди ответната страна да заплати сумата от 300 лева, ведно със законната лихва върху тази сума,
считано от датата на предявяване на иска, до окончателното изплащане
задължението, както и сумата 35,50 лева, представляваща лихва за забавено
плащане на главницата за периода от 28.11.2018г. до датата на предявяване на
иска – 27.01.2020г. Претендират се и разноските по делото.
От страна на ответника е постъпил отговор на исковата молба, с който се
оспорва нейната допустимост и основателност, като възражението за недопустимост
не се поддържа в съдебно заседание. Изложени са правни съображения, включително
и с позоваване на тълкувателна практика на ВАС и ВКС, като се твърди, че
съдебното решение, с което подзаконовия нормативен акт се отменя няма обратна
сила, поради това се иска отхвърляне на исковите претенции, като неоснователни.
В съдебно заседание исковата молба се поддържа от пълномощника на ищеца.
Ответната страна се представлява в съдебно заседание от пълномощник, който
поддържа становището за неоснователност на исковете и претендира присъждане на
юрисконсултско възнаграждение.
От събраните по делото доказателства, съдът прие за установено от
фактическа страна следното:
Между страните е сключен договор № 200218/13.02.2015г. за оказване на
първична извънболнична медицинска помощ и допълнително споразумение № 2 към
този договор, сключено на 12.05.2016г. Последното е било сключено на основание
чл.59, ал.3 ЗЗО във връзка с Решение № РД-НС-04-24-1/29.03.2016г. на надзорния
съвет на НЗОК.
Със заповед на РЗОК-Сливен от 21.12.2016г. на ищеца били наложени
имуществени санкции в общ размер на 400 лева, но впоследствие част от тях били
отменени. С уведомително писмо от 28.11.2018г., ответната страна го уведомила,
че е извършено прихващане от негови вземания на суми , включително и процесната
сума в размер на 300 лева по заповед от 21.12.2016г.
Решението на надзорния съвет на НЗОК РД-НС-24-01/29.03.2016г., въз основа
на което е сключено допълнителното споразумение, извършена проверката и прихваната /удържана/ процесната сума от
ищеца е отменено като нищожно с решение № 1341/31.01.2019г., постановено по
адм.д.№ 8647/2018г. на ВАС на РБ и оставено в сила с окончателното решение №
333/10.01.2020г. на петчленен състав- ІІ колегия на ВАС РБ.
Горната фактическа обстановка съдът прие за безспорно установена след
преценка поотделно и в съвкупност на всички събрани по делото писмени
доказателства, които са допустими, относими
и неоспорени.
Установеното от фактическа страна мотивира следните правни изводи:
Предявеният иск с правно основание чл.55, ал.1 от ЗЗД е допустим, а разгледан по същество е основателен.
По делото не е спорно между страните, че исковата
сума е прихваната /удържана/ в полза на ответника от вземания на ищеца.
Съобразявайки съдебната практика /напр.решение №183/2012г. по гр.д.№1524/2011г.
на ІV г.о. на ВКС и тълкувателно решение № 2/19.11.2014г. по т.д. №
2/2014г. на ОСГТК ВКС РБ/ , съдът намира, че в
случая следва да се приложи разпоредбата на чл.15, ал.3 от ЗНА, а именно да не
прилага обявеното за нищожно решението на НС на НЗОК, послужило
за прихващане на процесната сума, тъй като то е било нищожно изначало и не
представлява годно правно основание за получаване на процесната сума от
ответника. Поради това иска следва да се уважи изцяло, ведно с претендираната
законна лихва върху главницата, считано от датата на предявяване на иска до
окончателното изплащане.
Акцесорната претенция с правно основание чл.86 от ЗЗД за заплащане на
обезщетение за забавено изпълнение на парично задължение за периода от 28.11.2018г. до 27.01.2020г. в размер на 35,50 лева е допустима, но
разгледана по същество е неоснователна. При неоснователно
обогатяване по чл.55 от ЗЗД обезщетение за забава се дължи от поканата, като по
този въпрос има постановено задължително за съдилищата ТР № 5/2017 от
21.11.2019г. по тълк.дело №5/2017г. на ОСГТК на ВКС, в което е направено много
ясно разграничение между изискуемост на вземане и изпадане в забава. В случая
покана от ищеца до ответника преди завеждане на исковата молба не е налице и
иска се явява неоснователен, тъй като ответникът не е бил поставен в забава.
По правилата на процеса на страните следва да се присъдят разноски,
съобразно уважения и съответно отхвърления иск. На ищеца следва да се присъди
сумата 447,09 лева /адвокатско възнаграждение и държавна такса съобразно
уважения иск/, а на ответника сумата 15,87 лева /юрисконсултско възнаграждение
при база 150 лева съгласно чл.78, ал.8 ГПК, вр.чл.37 ЗПрП и чл.25 от Наредба за заплащането на правната помощ/.
Ръководен от гореизложеното, съдът
Р
Е Ш И :
ОСЪЖДА Национална здравно
осигурителна каса , Булстат: *********, със седалище и адрес на управление
гр.София, ул.“Кричим“ 1 ДА ЗАПЛАТИ на „Амбулатория
за първична извънболнична медицинска помощ – индивидуална практика д-р Наташа
Петкова“ ЕООД, ЕИК ********* гр.Сливен, ул.“Стефан Караджа“ № 2 на основание
чл.55, ал.1 от ЗЗД сумата 300 /триста/
лева, прихваната без основание, ведно
със законната лихва върху нея, считано от 27.01.2020г. до окончателното изплащане,
както и сумата 447,09 лева /четиристотин четиридесет и седем лева и девет
стотинки/, представляваща разноски по делото. ОТХВЪРЛЯ предявения
от „Амбулатория за първична извънболнична медицинска помощ – индивидуална
практика д-р Наташа Петкова“ ЕООД, ЕИК ********* гр.Сливен, ул.“Стефан Караджа“
№ 2 против Национална здравно осигурителна каса , Булстат: *********, със
седалище и адрес на управление гр.София, ул.“Кричим“ 1 иск с правно основание
чл.86 от ЗЗД за заплащане на обезщетение за забавено изпълнение на парично
задължение в размер на 35,50 лева, като НЕОСНОВАТЕЛЕН. ОСЪЖДА
„Амбулатория за първична извънболнична
медицинска помощ – индивидуална практика д-р Наташа Петкова“ ЕООД, ЕИК
********* гр.Сливен, ул.“Стефан Караджа“ № 2
ДА ЗАПЛАТИ на Национална здравно осигурителна каса , Булстат: *********,
със седалище и адрес на управление гр.София, ул.“Кричим“ 1 сумата 15,87 лева
/петнадесет лева и 87 стотинки/, представляваща разноски по делото. Решението подлежи
на въззивно обжалване пред Окръжен съд-Сливен в двуседмичен срок от връчването
му на страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: