№ 135649
гр. София, 25.09.2024 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 169 СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и пети септември през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:ИНА М. ГЕНЖОВА
като разгледа докладваното от ИНА М. ГЕНЖОВА Частно гражданско дело
№ 20241110154718 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 411, ал. 2, т. 2 ГПК във връзка с чл. 146, ал. 2
ЗЗП.
Подадено е заявление от А... ЕООД, с което се иска издаване на заповед по
чл.410 ГПК срещу Г. Б. Г..
Процесното вземане е за задължения по договор за цесия, с който са
прехвърлени вземания по Договор за потребителски кредит № 372882, сключен между
Г. Б. Г. и цедента С... ООД на 19.11.2019г.
Настоящият съдебен състав, като съобразява служебното си задължение по
чл.411, ал.2, т.3 ГПК, така и с оглед въведено от практиката Съда на Европейския съюз
задължение за служебна преценка неравноправност на договорни клаузи, когато са
налице фактически данни за такава неравноправност (С-147/16; C-243/08) така и от ТР
1/2020г. на ОСГТК на ВКС, намира,че от представените по дело документи може да се
направи извод за вероятна неравноправност на клаузи от договора за кредит.
Настоящият състав намира, че уговорената „неустойка“ за неосигуряване на
обезпечение /чл.8 вр. чл.6 от договора за потребителски кредит/ е разход по кредита,
който следва да се включи при изчисляването на ГПР – индикатор за общото
оскъпяване на кредита – чл.19, ал.1 и ал.2 ЗПК. Това следва от дефиницията на
понятието „общ разход по кредита на потребителя“ по §1, т.1 ДР на ЗПК, като съдът
приема, че получаването на кредита е обусловено от предоставянето на обезпечение от
кредитополучателя, а дължимостта на „неустойката“ е независимо от изпълнение на
поетите задължения за връщане на кредита, което се цели получаване на
възнаграждение, тъй като на практика размерът на възнаградителната лихва се
съотнася с действителната обезпеченост на вземанията на кредитора. В разглеждания
случай общото задължение е съответно на вписвания погасителен план, в който
изрично е включено и задължението за „неустойка“, но плащането на „неустойката“ не
е отразено като разход при формиране на оповестения ГПР. Този начин на
оповестяване на разходите не е съответен на изискванията на чл.19, ал.1 ЗПК. При това
положение, макар формално процесният договор да покрива изискуемите реквизити –
вписаните параметри не кореспондират на изискуемото съдържание по чл.11,т.10
ЗПК. Поради това и следва да се приложи санкцията по чл.22 ЗПК, т.е. дължи се
1
чистата стойност по кредита, която е в размер на 1000 лева, като в конкретния случай
претендираната главница е 677,55 лева, до който размер следва да се уважи
заявлението, а за остатъка да се отхвърли. Изрично в този смисъл е и решение №
529/29.01.2024г. по в.гр.д. № 6422/2023г. по описа на СГС, ВЪЗЗ.,III-Б състав,
Определение № 4632/28.03.2024г. по ч.гр.д. № 20231100511999 по описа на СГС и др.
Отделно от това, в решение от 21.03.2024г. по С-714/22 на СЕС в т.2 се приема, че
когато в договор за потребителски кредит не е посочен ГПР, включващ всички
предвидени разходи, то е допустимо този договор да се счита за освободен от лихви и
разноски, така че обявяването на неговата недействителност да води единствено до
връщане от страна на потребителя на предоставената в заем главница.
Следва да се присъдят и разноски само пропорционално на уважената част от
вземането, или сумата от 13,55 лева за д.т. и 22,36 лева за юристконсултско
възнаграждение.
Така мотивиран, съдът
РАЗПОРЕДИ:
ОТХВЪРЛЯ на основание чл. 411, ал. 2, т. 3 ГПК заявление за издаване на
заповед за изпълнение с вх. № 285423/10.09.2024 г., подадено от А... ЕООД, ЕИК:
*********, срещу Г. Б. Г., ЕГН: **********, в частта, в която се иска издаване на
заповед по чл.410 ГПК за сумите: 322,42 лева неплатени дължими такси, 274,34 лева
неустойка, 34,11 лева договорна лихва, 207,03 лева мораторна лихва.
УКАЗВА на заявителя, на осн. чл. 415, ал. 1, т. 3 ГПК, че може да предяви
осъдителен иск за вземанията си в едномесечен срок от съобщението, като при
спазване на срока ще се ползва от внесената в заповедното производство държавна
такса и следва да довнесе единствено разликата, съгласно чл.1 от Тарифа за таксите,
които се събират от съдилищата по ГПК.
Разпореждането може да се обжалва с частна жалба пред Софийския градски
съд в едноседмичен срок от връчване на препис на заявителя.
Препис да се връчи на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
2