Р Е Ш Е Н И Е
№ 826/01.03.2018 г.
гр. В.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ВАРНЕНСКИ
РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, ХХ
състав, в открито съдебно заседание, проведено на пети февруари две хиляди
и осемнадесета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ЕВГЕНИЯ
МЕЧЕВА
при
участието на секретаря Ани Динкова,
като
разгледа докладваното от съдията
гражданско
дело № 13387 по описа на съда за 2014 г.,
за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 341 и сл. ГПК /фаза по извършване на
делбата/.
С влязло в сила решение № *
г., постановено по настоящото дело, е допусната да бъде извършена съдебна делба
на следните вещи, придобити по време на брака между страните, а именно: 1/ недвижим
имот, представляващ самостоятелен обект в сграда, апартамент /складово
помещение/, с идентификатор * по КККР на гр. В.,
одобрени със Заповед * г. на ИД на АГКК,
находящ се в гр. В., ул. „М.”, ет. *,
с площ * кв. м. и състоящ се от три стаи, баня, тоалет, коридор и
два балкона, при граници: на същия етаж *,
под обекта *, над обекта – няма, ведно с принадлежащото му избено
помещение № ** с площ * кв. м., както и
5.5496% от общите части на сградата, ведно с 37.02 кв. м. ид. ч. от ПИ с
идентификатор *, целият с площ 675 кв. м., при граници: ПИ *,
*, * и *;
2/ движими вещи, както следва: 2.1/ телевизор марка Нео,
По отношение способа за извършване на делбата:
С постановеното по делото определение № 12159/22.11.2017 г. е приета за
съвместно разглеждане претенцията за възлагане на делбения имот, направена от
ищеца в производството.
Съгласно разпоредбата на чл. 349, ал. 1 ГПК ако неподеляемият имот е
жилище, което е било съпружеска имуществена общност, прекратена с развод, и
бившият съпруг, на когото е предоставено упражняването на родителските права по
отношение на родените от брака деца, няма собствено жилище, съдът по негово
искане може да го постави в дял, като уравнява дяловете на останалите
съделители с други имоти или с пари.
Между страните не е спорно, а и от представеното по делото решение № * г., постановено по гр. д. № * г. по описа на ВРС, ХІV състав, се установява, че бракът
между ищецът и ответницата е прекратен с развод по взаимно съгласие. Родителските
права по отношение на роденото от брака дете Т.Ив.Г., малолетен към настоящия момент, са предоставени на майката В.М.Ш., като
е определено местоживеенето на детето при нея. В производството не са
представени доказателства, удостоверяващи, че към настоящия момент това решение
е изменено и съответно родителските права върху момчето са предоставени на
бащата.
Предвид посоченото, съдът приема, че по отношение на ищеца не е налице
изискуемата предпоставка да упражнява родителските права по отношение на
ненавършилите непълнолетие деца от брака /за която всъщност изобщо липсват и
твърдения/, поради което и искането за възлагане е неоснователно.
Целта при извършване на делба е при възможност всеки съделител да получи
дял в натура. Изборът на способ за извършване на делбата зависи преди всичко от
броя на допуснатите до делба имоти и правата на страните, като се отчита
характер, вид и стойност на допуснатите до делба недвижими имоти и в частност
дали броят на реалните дялове съответства на броя на съделителите и доколко
стойността на тези дялове съответства на стойността на дяловете на
съделителите. В случая е допуснат до делба жилищен имот - апартамент.
От заключението на вещото лице С.Б. по допуснатата от съда съдебно-техническа
експертиза, неоспорено от страните и кредитирано като обективно и компетентно
дадено, се установява, че имотът е реално неподеляем. Пазарната му стойност възлиза в
размер на сумата 105750 лв.
При това положение единствено приложимият
способ за прекратяване на съсобствеността е изнасяне на имота на публична
продан по реда на чл. 348 ГПК.
Вещото лице в заключението си предлага 2
варианта за подялба на движимите вещи, като съгласно първият вариант тези с
позиции 2.3, 2.4, 2.5, 2.7, 2.8, 2.10, 2.15, 2.16, 2.17, 2.19, 2.22 и 2.23, на
обща стойност 2580 лв., да бъдат поставени в дял и изключителна собственост на В.Ш.,
а останалите движими вещи с позиции 2.1, 2.2, 2.6, 2.9, 2.11, 2.12, 2.13, 2.14,
2.18, 2.20 и 2.21, на обща стойност 2580 лв., да бъдат поставени в дял и
изключителна собственост на И.Г.. Съдът възприема именно този вариант на
експертизата, доколкото общата стойност на така групираните движими вещи е
еднаква и не следва да се извършва уравняване на дяловете, до което би се
стигнало, ако се приеме вторият вариант, изготвен от вещото лице.
В същото време обаче съдът взе предвид и
посоченото в заключението, че при огледа е установено, че част от движимите
вещи не са налични, а именно тези по позиции 2.6, 2.9, 2.14, 2.20 и 2.21 /2
броя телевизори марка „Филипс“, кафе-машина, микровълнова фурна и фотоапарат
„Сони“/. Доколкото с решението за допускане на делбата е посочено изрично, че държането на допуснатите до делба движими вещи се упражнява от
съделителката В.М.Ш.,
то съдът приема, че в случая може да се направи обоснован извод, че към
настоящия момент именно тя ползва тези вещи извън делбения имот. Ето защо
напълно обосновано и цел изпълнение на настоящото решение съдът приема, че
посочените движими вещи, които вещото лице е предложило да бъдат поставени в
дял на В.Ш. всъщност следва да бъдат възложени на И.Г. и обратното – тези,
предложени да останат във владение на И.Г. следва да бъдат предоставени на В.Ш.
/още повече, че голяма част от тези вещи реално към момента се владеят именно
от последната, показател за което е обстоятелството, че същите не са открити
при извършения от вещото лице оглед/.
По отношение на претенцията по сметки с
правно основание чл. 31, ал. 2 ЗС:
С цитираното по-горе решение за прекратяване
на брака с развод по гр.д. № * г. по описа на ВРС,
ХІV състав, ползването на семейното жилище, представляващо апартамент № 13, с
адрес: гр. В., местност „С.” № *,
е предоставено на съпругата В.М. Герчева, като съпругът И.Т.Г. е заявил, че
няма претенции към нея за заплащане на наем, на основание чл. 57 СК.
В същото време с депозираната в настоящото
производство искова молба от 24.10.2017 г. ищецът е посочил, че процесният имот
се владее изключително от ответницата по силата на постигнатото между тях
споразумение, обективирано в съдебното решение по развода, поради което моли
настоящият иск да се счита за покана за заплащане на обезщетение по чл. 31, ал.
2 ЗС в размер на 220 лв./м.
Препис от исковата молба е редовно връчен на
ответницата едва на 11.05.2015 г.
В производството са ангажирани
доказателствени средства посредством разпита на свидетелите С.К.И. и Т.Н.
С.
Съгласно показанията на свидетеля И.,
страните в настоящото производство към настоящия момент не живеят в сградата в
местност „С.“ № *. По думи на В., тя
ползва от време на време апартамента. Заплаща общите сметки периодично. Според
свидетеля обаче тя не живее в апартамента, тъй като не са се засичали в
коридора. През 2017 г. не я е виждал в апартамента. Не може да каже колко често
детето пребивава в апартамента. Обяснява, че ответницата останала да живее в
имота след като И. се изнесъл, но не може да каже за какъв период, по-скоро
около една година. Доколкото знае, баща й и брат й на В. са живели в имота.
Виждал е братът на В. да обитава жилището. Не е виждал ответницата и новият й
съпруг да живеят в апартамента.
Съгласно показанията на свидетелката С.,
същата познава собствения на страните недвижим имот. Посочва, че в началото на
раздялата между страните е влизала в апартамента и е гледала детето. Тогава
имало вещи, страшно много играчки на момчето. През пролетта на 2014 г. В. я
помолила да направи снимки, тъй като искала да отдаде имота под наем. Тогава
вече никой не живеел в имота. Свидетелката имала ключ от апартамента и той бил
напълно свободен. След това върнала ключа на ответницата, защото тя й казала,
че брат й ще живее там, тъй като започва нова работа в гр. В..
Съгласно разпоредбата на чл. 31, ал. 2 ЗС,
когато общата вещ се използва лично само от някои от съсобствениците, те дължат
обезщетение на останалите за ползата, от която са лишени, от деня на писменото
поискване.
Предвид съвкупния анализ на събраните
доказателства, съдът приема, че в случая може да се направи обоснован извод, че
ответницата еднолично ползва апартамента – същият й е предоставен за ползване
по силата на бракоразводното решение, съответно именно тя има ключ за този
имот, които обстоятелства дори не са спорни в производството. Ирелевантно в
случая е дали ищцата лично и непрекъснато е ползвала вещта, дали я е
предоставяла за ползване на други лица или просто е държала ключа от
апартамента, като по този начин е възпрепятствала достъпа на ищеца до имота.
В случая относимо е обстоятелството, че
препис от исковата молба, в която е обективирано и искането за заплащане на
обезщетение за ползване на имота, е получено от ответната страна на 11.05.2015
г., поради което именно от този момент същата дължи и съответно обезщетение за
ползването на имота. Преди това не може да се приеме, че В.Ш. е уведомена за
волята на бившия си съпруг да получава обезщетение на основание чл. 31, ал. 2
ЗС. Още повече, че в самото постигнато между страните споразумение относно
ползването на семейното жилище е обективирано изразеното от И.Г. съгласие да не
получава наем на основание чл. 57 СК. Следва да му бъде признато обаче правото
в един бъдещ момент, при изменение на обстоятелствата, същият да претендира
заплащане на дължимото обезщетение за лишаването му от ползване на съсобствения
недвижим имот. В този смисъл неоснователни са възраженията на ответницата, че
след като веднъж ищецът е заявил, че не желае да получава наем, то същият не
може да претендира това за в бъдеще.
От страна на ответницата бе направено
възражение, че през процесния период 01.11.2014 г. – 15.10.2017 г. апартаментът
е бил обитаван и от общото на страните дете – Т.,
поради което не дължи обезщетение за ползваната от него част. Съдът предостави
възможност на страната да ангажира гласни доказателствени средства посредством
разпита на един свидетел, но такива не бяха събрани в производството. В тази
връзка следва да се отбележи, че съдът приема това възражение за неоснователно
не само поради липсата на ангажирани доказателства в тази връзка, но и предвид
обстоятелството, че не е спорно между страните, че едва няколко месеца след
развода В.Ш. сключва граждански брак с друг мъж. Напълно обосновано и логично
от житейска гледна точка е същата, заедно с малолетния си син, да отиде да
живее в дома на новия си съпруг. Показателни в тази връзка са и показанията на
коментираните по-горе свидетели, съгласно които новото семейство Ш.
не е обитавало
апартамента. Същият е изпразнен още през пролетта на 2014 г.
По изложените съображения съдът приема, че
претенцията за заплащане на обезщетение за ползването на жилището за периода 11.05.2015г.
– 15.10.2017 г. е основателна, като същата е неоснователна по отношение на
претендирания период 01.11.2014 г. – 10.05.2015 г., през който ответната страна
не е била уведомена, че следва да дължи обезщетение за едноличното ползване от
нейна страна на процесното жилище.
Съгласно заключението по приетата по делото
съдебно-техническа експертиза, средният месечен наем възлиза на сумата 440 лв.
Предвид направените по-горе изводи и
направените изчисления, съдът приема, че дължимият наем за периода 11.05.2015
г. – 15.10.2017 г. възлиза на сумата 12832.33 лв. /29 месеца х 440 лв. + 5 дни
х /440 х 12/365/ = 12832.33 лв./.
Съобразно
квотата на ищеца, дължимото обезщетение за лишаване от ползването с правно
основание чл. 31, ал. 2 ЗС се равнява на сумата 6416.17 лв., до който размер
претенцията следва да бъде уважена. За разликата над 6416.17 лв. до
претендираните 7490 лв. /след допуснато изменение в размера по реда на чл. 214,
ал. 1 ГПК/ претенцията е неоснователна и подлежи на отхвърляне. Основателно е
искането за присъждане на законна лихва върху главницата, считано от датата на
предявяване на претенцията – 16.10.2017 г. до окончателното й изплащане.
По отношение на претенцията по сметки с
правно основание чл. 30, ал. 3 ЗС:
По делото не е спорно, а и от ангажирания
доказателствен материал се установява, че на северната тераса на процесния
апартамент има изграден навес. Съгласно заключението на вещото лице, навесът
представлява метална конструкция от кух правоъгълен метален профил, със сечение
2 см. на 4 см., която е заварена за парапета на терасата и закрепена за борда
на съществуващия покрив. Като продължение на покрива е изработена
козирка-навес, която представлява: OSB, което е монтирано
върху описаната метална конструкция, върху него е монтиран ондулин.
Съгласно показанията на свидетеля В.
П. Г., които съдът цени
при условията на чл. 172 ГПК, при едно от последните му посещения през 2013 г.
в жилището видял навеса, изграден на северната част, с цел да е по-уютно в
апартамента, тъй като оттам много духало. Навесът бил метална конструкция,
плоска, покрита, синьо-зелена на цвят. Свидетелят не е участвал при
изграждането на навеса. От разговорите, които е водил със страните, когато все
още между тях нямало конфликти, знае, че разходите за навеса били от страната
на И.. Доколкото знае, в изграждането на навеса помогнал и бащата на ищеца.
От показанията на разпитания свидетел Т.
Н. С. се установява, че в
имота има навес. Последният път, когато страните все още живеели заедно, тя им
гостувала, заедно със съпруга си, като тогава И. се похвалил, че от страната,
от която духа, проблемът с вятъра е решен, защото вече има навес. Посочва, че
лично е виждала навеса, има го и на снимки в обявата за отдаване на имота под
наем. Не знае чии средства са вложени в навеса, не е било коментирано пред нея.
При съвкупния анализ на коментираните
свидетелски показания съдът приема, че в случая не може да бъде направен
обоснован извод, че средствата, които са вложени за изграждането на навеса са
изцяло лични на ищеца. В случая показанията на свидетеля Г.
в тази връзка са опосредени от разказаното му от съпрузите, но не
възпроизвеждат лични възприятия.
Съдът намира за нужно да отбележи, че дори да
се приеме за доказано това обстоятелство, то моментът на изграждането на самия
навес изключва възможността съпругът да търси заплащането на обезщетение за
извършени в имота подобрения. Навесът е изграден именно по време на брака между
страните – през 2013 г., с цел благополучие и благоденствие на семейството – да
бъде по-топло и по-уютно в жилището.
В този смисъл е и разпоредбата на чл. 17 СК,
както обосновано възразява и ответницата.
По изложените съображения съдът приема, че
предявената претенция по сметки с правно основание чл. 30, ал. 3 ЗС е неоснователна,
поради което същата следва да бъде отхвърлена.
По разноските:
На основание чл. 355, изр. първо ГПК вр. чл.
8, пр. първо от Тарифа за държавните такси, които се събират от съдилищата по
ГПК и съобразно квотите им в съсобствеността и стойността на делбения имот и
движимите вещи, всеки един от съделителите дължи държавна такса по сметка на
ВРС, в полза на бюджета на съдебната власт, в размер на 2218.20 лв. На
основание чл. 1 от цитираната Тарифа ответницата следва да бъде осъден да
заплати по сметка на ВРС и сумата 256.65 лв., представляваща дължимата държавна
такса по уважената претенция по сметки с правно основание чл. 31, ал. 2 ЗС. На
основание чл. 1 от Тарифата ищецът следва да бъде осъден да заплати по сметка
на ВРС и сумата 50 лв., представляваща дължимата държавна такса по отхвърлената
претенция по сметки с правно основание 30, ал. 3 ЗС.
По отношение на разноските:
Съгласно разпоредбата на чл. 355 страните
заплащат разноските съобразно стойността на дяловете им. По присъединените
искове в делбеното производство разноските се определят по чл. 78 ГПК.
Ищецът представя
списък на разноските по чл. 80 ГПК. Предвид специфичния характер на
производството за делба и обстоятелството, че страните имат качеството и на
ищци, и на ответници по делото, съдът намира, че заплатеният първоначален
депозит за вещо лице в размер на 300 лв. следва да остане в тежест на страната.
Предвид неоснователността на претенцията по сметки с правно основание чл. 30,
ал. 3 ЗС, съдът приема, че заплатеният от ищецът депозит за вещо лице в размер
на 100 лв. също следва да остане в негова тежест. По предявената претенция с
правно основание чл. 31, ал. 2 ЗС ищецът е направил разноски в общ размер от
105 лв. – 100 лв. – депозит вещо лице и 5 лв. – такса за издаване на съдебно удостоверение.
Съобразно уважената част от тази претенция, съдът приема, че в полза на
страната следва да бъдат присъдени разноски в размер от 89.95 лв., като ответницата
следва да бъде осъдена да заплати на ищеца тази сума, на основание чл. 78, ал.
1 ГПК.
Воден от горното,
съдът
Р Е Ш И:
ПОСТАНОВЯВА ДА БЪДЕ ИЗНЕСЕН НА
ПУБЛИЧНА ПРОДАН на основание чл.
348 ГПК допуснатият до делба недвижим имот, представляващ представляващ
самостоятелен обект в сграда, апартамент
/складово помещение/, с идентификатор * по КККР на гр. В.,
одобрени със Заповед *г. на ИД на АГКК,
находящ се в гр. В., ул. „М.”, ет.*
с площ от * кв.м. и състоящ се от три стаи, баня, тоалет, коридор и
два балкона, при граници: на същия етаж *,
под обекта *, над обекта – няма, ведно с принадлежащото му избено
помещение №* с площ от * кв.м., както и
5.5496% от общите части на сградата, ведно с 37.02 кв.м. ид.ч. от ПИ с
идентификатор *, целият с площ от *
кв.м., при граници: ПИ *, *,
* и *, с пазарна
стойност 105750 лв., при начална цена, определена от съдебния
изпълнител, като получената при продажбата сума се разпредели между
съделителите, съобразно техните квоти, а именно:
-
1/2 ид. част за И.Т.Г., ЕГН **********
и
-
1/2 ид. част за В.М.Ш., ЕГН **********.
ПОСТАВЯ
В ДЯЛ И ИЗКЛЮЧИТЕЛНА СОБСТЕВОСТ на И.Т.Г., ЕГН **********, с адрес: ***, следните
движими вещи: 2.3/ климатик марка Дайкин FTXN25K, 9000 кв, цвят бял, закупен
2012 г. от Термоклима; 2.4/ климатик марка Фуджитсу, цвят бял, 12000 Кв,
закупен 2012 г. от Зора; 2.5/ климатик марка Хайер, цвят сиво-бял, 12000 Кв,
закупен 2010 г. от Т.; 2.7/ комплект спалня Рома /легло 160/200, 2 бр. нощни
шкафчета, огледало, шкаф/скрин, трикрилен гардероб 200/200, матрак 160/200/,
цвят кестен, материал – дърво, закупен 2010 г. от магазин Явор; 2.8/ котлонна
плоча марка Г., ELT33HC, цвят черен, сензорно управление, закупена 2010 г. от Т.;
2.10/ фурна марка Г., модел B07310, цвят черен, закупена 2010 г. от Т.; 2.15/
бойлер марка Теси, 80 л., цвят бял, закупен 2010 г. от Т.; 2.16/ кухненска
секция, цвят слонова кост/тъмно бежово, материал МДФ, р-р 300/250, долна част с
4 шкафа и 4 чекмеджета; горна част от 5 шкафа, две стъклени врати и 6 МДФ
врати, с вградени 3 бр. лампи, закупена 2010 г. от производител в гр. Попово; 2.17/
кухненски абсорбатор марка Г., цвят сив, материал метал, закупен 2011 г. от Т.;
2.19/ полилеи 5 бр. /кухня – дърво, метал и стъкло, детска стая – метално
самолетче, спалня – метален с 4 бр. осветителни тела, антре – 2 бр. плафониери
стъкло и метал/, закупени 2009 г. и 2010 г.; 2.22/ пердета, релси, щори /дневна
– ветикални платнени с един брой релса 280 см, цвят шампан, закупена от Солис;
детска стая – хоризонтални алуминиеви щори, цвят бял с 2 бр. релса 250 см,
закупени от Солис; спалня – дървени релси, цвят бук, 2 бр. 300 см., пердета
вътрешни цвят светло кафяв, полиестер р-р 350/250, пердета външни – материал
коприна, цвят кафяв, 2 бр. 180/250/, закупени 2010/2011 г., както и 2.23/ мивка
кухненска Фат, материал – керамика, закупена 2010 г. от Практикер, на обща
стойност 2580 лв.
ПОСТАВЯ
В ДЯЛ И ИЗКЛЮЧИТЕЛНА СОБСТЕВОСТ на В.М.Ш., ЕГН **********, с адрес: ***,
следните движими вещи: 2.1/ телевизор марка Нео,
ОСЪЖДА В.М.Ш., ЕГН **********,
с адрес: ***, да заплати на И.Т.Г.,
ЕГН **********, с адрес: ***, сумата 6416.17
лв. /шест хиляди четиристотин и
шестнадесет лева и седемнадесет стотинки/, представляваща обезщетение за едноличното ползване на съсобствения
недвижим имот, представляващ самостоятелен обект в сграда, апартамент /складово
помещение/, с идентификатор * по КККР на гр. В.,
одобрени със Заповед *г. на ИД на АГКК,
находящ се в гр. В., ул. „М.”, ет.*
с площ от * кв.м. и състоящ се от три стаи, баня, тоалет, коридор и
два балкона, при граници: на същия етаж *,
под обекта *, над обекта – няма, ведно с принадлежащото му избено
помещение №* с площ от * кв.м., както и
5.5496% от общите части на сградата, ведно с *
кв.м. ид.ч. от ПИ с идентификатор *, целият с площ от *
кв.м., при граници: ПИ *, *,
* и *, за периода 11.05.2015
г. – 15.10.2017 г., ведно със законната
лихва върху главницата, считано от датата на предявяване на претенцията –
16.10.2017 г. до окончателното й изплащане, на основание чл. 31, ал. 2 ЗС, като
ОТХВЪРЛЯ претенцията за разликата над 6416.17 лв. до
претендираните 7490 лв., както и за периода 01.11.2014 г. – 10.05.2015 г.
ОТХВЪРЛЯ претенцията с правно
основание чл. 30, ал. 3 ЗС, предявена от И.Т.Г., ЕГН **********, с адрес: ***, срещу В.М.Ш.,
ЕГН **********, с адрес: ***, за осъждане на ответницата да заплати на ищеца
сумата 600 лв., представляваща стойността на извършените от него подобрения в
имота, изразяващи се в изграден през 2013 г. навес на северната тераса на процесния
делбен имот, представляващ самостоятелен обект в сграда, апартамент /складово
помещение/, с идентификатор * по КККР на гр. В.,
одобрени със Заповед *г. на ИД на АГКК,
находящ се в гр. В., ул. „М.”, ет.*
с площ от * кв.м. и състоящ се от три стаи, баня, тоалет, коридор и
два балкона, при граници: на същия етаж *,
под обекта *, над обекта – няма, ведно с принадлежащото му избено
помещение №* с площ от * кв.м., както и
5.5496% от общите части на сградата, ведно с 37.02 кв.м. ид.ч. от ПИ с
идентификатор *, целият с площ от *
кв.м., при граници: ПИ *, *,
* и * ведно със законната
лихва върху главницата, считано от датата на предявяване на претенцията –
16.10.2017 г. до окончателното й изплащане.
ОСЪЖДА И.Т.Г., ЕГН **********,
с адрес: ***, да заплати в полза на
бюджета на съдебната власт по сметка на Варненски районен съд сумата 2218.20 лв. /две хиляди двеста и
осемнадесет лева и двадесет стотинки/, представляваща държавна такса по иска за делба, на основание чл. 355, изр. първо ГПК вр. чл.
8, пр. първо от Тарифа за държавните такси, които се събират от съдилищата по
ГПК, както и сумата 50 лв. /петдесет лева/
по отхвърлената претенция по сметки с правно основание чл. 30, ал. 3 ЗС, на
основание чл. 355, изр. второ ГПК вр. чл. 1 от Тарифа за държавните такси,
които се събират от съдилищата по ГПК.
ОСЪЖДА В.М.Ш., ЕГН **********,
с адрес: ***, да заплати в полза на
бюджета на съдебната власт по сметка на Варненски районен съд сумата 2218.20 лв. /две хиляди двеста и
осемнадесет лева и двадесет стотинки/, представляваща държавна такса по иска за делба, на основание чл. 355, изр. първо ГПК вр. чл.
8, пр. първо от Тарифа за държавните такси, които се събират от съдилищата по
ГПК, както и сумата 256.65 лв. /двеста петдесет
и шест лева и шестдесет и пет стотинки/ по уважената претенция по
сметки с правно основание чл. 31, ал. 2 ЗС, на основание чл. 355, изр. второ ГПК вр. чл. 1 от Тарифа за държавните такси, които се събират от съдилищата по
ГПК.
ОСЪЖДА В.М.Ш.,
ЕГН **********,
с адрес: ***, да заплати на И.Т.Г., ЕГН **********, с
адрес: ***, сумата 89.95 лв.
/осемдесет и девет лева и деветдесет и пет стотинки/, представляваща
сторените в производството съдебно-деловодни разноски, на основание чл. 355,
изр. второ вр. чл. 78, ал. 1 ГПК, съразмерно с уважената част от претенцията по
сметки с правно основание чл. 31, ал. 2 ЗС.
Решението подлежи на обжалване
пред Варненски окръжен съд в двуседмичен срок от съобщаването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: