РЕШЕНИЕ
гр. София, 21.07.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, І
ГО, 26-ти с-в, в открито заседание на тринадесети юли
през две хиляди двадесет и първа година,
в състав:
Съдия Вергиния Мичева
при
секретаря Кирилка Илиева, като разгледа
докладваното от съдията гр. д. № 11526 по описа за 2020 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявени са обективно и субективно съединени искове с правно основание
чл.422 във вр. с чл.415 от ГПК.
Ищецът
„Б.Д.“ ЕАД /Банката/ твърди, че е предоставил на ответниците по договор за
ипотечен кредит сумата 129 500 евро. Същите преустановили плащанията на
15.07.2013г. Поради неплащане в срок на договорените месечни вноски, Банката е
обявила кредита за предсрочно изискуем, за което е уведомила ответниците
кредитополучатели. Ищецът , на основание чл.60 ал.2 от ЗКИ, подал заявление по
чл.417 от ГПК до СРС, като в полза на Банката били издадени заповед за
изпълнение и изпълнителен лист. Тъй като срещу заповедта е било подадено
възражение, Банката предявява настоящия установителен иск срещу ответниците, за
да установи вземането си по заповедта за плащане. Моли съда да признае
вземането на Банката солидарно срещу ответниците за сумата 95 837,69 евро
главница, 52 012,91 евро възнаградителна лихва за периода 16.06.2013г. –
2.01.2020г., санкционираща лихва в размер на 709,34 евро за периода
28.08.2013г. – 2.01.2020г., заемни такси в размер на 3331,40 евро, законната
лихва върху главницата от 9.01.2020г. до окончателното изплащане , разноски в
размер на 5947,72 лв. за държавна такса и 150лв. за юрисконсултско
възнаграждение.
Ответниците Л.Л.П. и М.Г.К.-П. оспорват
предявените срещу тях искове. Сочат, че ищецът още през 2015г. е обявил кредита
за предсрочно изискуем и не може повторно да го обявява за такъв. Поради това
намират иска за недопустим. Оспорват съобщаването на предсрочната изискуемост,
като твърдят, че съобщението на Банката не е достигнало до тях. Не оспорват
договора за кредит с Банката, но твърдят, че поради отказа на Банката да
освободи единият от имотите, който обезпечавал кредита, за да могат ответниците
да го продадат и с получените пари да върнат кредита, в крайна сметка
ответниците преустановили плащанията. Отделно от това, заради отказа на Банката
да освободи имота, те били осъдени да заплатят суми по предварителния договор,
сключен за този имот, общо в размер на 30 708,81 евро. За тази сума
ответниците правят прихващане срещу задължението си към Банката. Правят и
възражение за погасяване на вземането на Банката по давност. Твърдят , че по
давност са погасени месечните вноски за периода 15.07.2013г. – до м.декември
2015г. , както и всички лихви- договорни и наказателни , като договорната лихва
е погасена по давност за периода 16.06.2013г. – 19.11.2015г. а наказателната -
за периода 4.11.2015г. – 19.11.2015г. Посочват, че неоснователна е претенцията
за такса управление и застрахователни вноски, тъй като кредитът е обявен за
предсрочно изискуем през 2015г. и след 2015г. такива такси не се дължат. Правят
възражение за наличието на неравноправни клаузи в договора за кредит и в общите
условия – чл.7 от договора, вр. т.24.3 от ОУ, както и т.24.1.2, т.24.1.6 и т.26
от ОУ. Сочат, че същите не са индивидуално уговорени и са неясни. Твърдят, че
са плащали по-големи суми по месечните вноски от уговореното. Молят съда да
отхвърли предявените срещу тях искове.
Съдът,
като прецени събраните по делото доказателства, установи следното от фактическа
страна:
Страните
не спорят, че на 30.10.2008г. са сключили договор за ипотечен кредит.
Кредиторът „Б.Д.“ ЕАД е предоставил на ответниците Л.Л.П., кредитополучател, и М.Г.К.-П.,
съдлъжник, кредит в размер на 129 500 евро със срок за издължаване 360
месеца.
В
чл.7 от договора е уговорено, че „За предоставения кредит кредитополучателят
заплаща лихва формирана от базов лихвен процент за този вид кредит, определян
периодично от кредитора и надбавка, която може да бъде намалена с отстъпка , съгласно
условия за ползване на преференциален лихвен процент по програма „ДСК Уют“. Към датата на сключване на настоящия договор
базовият лихвен процент е 4,69%, стандартната надбавка е в размер на 3,60
процентни пункта или лихвеният процент по кредита е общо 8,29%“.
Кредитът
е обезпечен с договорна ипотека върху недвижим имот, представляващ апартамент
№6 в гр.София, на бул.“*****, със застроена площ от 84,12кв.м. и изба.
Посочено
е в т.11, че неразделна част от договора са Общите условия за предоставяне на
жилищни кредити на физически лица, които кредитополучателят е заявил, че е
получил и приема с подписването на договора.
Общите
условия /ОУ/ са представени по делото, по тяхната вярност страните не спорят. ОУ,
действали към момента на сключване на договора за кредит /версия 1-10.2008г./
са приложени по гр.д.№ 71699/15г. на СРС.
В
т.18 от ОУ е посочено, че по преценка на кредитора се допуска освобождаване на
обезпечение по искане на кредитополучателя, ако оценката на оставащото
обезпечение е достатъчна по отношение на
остатъка от кредита, съгласно вътрешните правила на кредитора.
В
т.20.1 от ОУ е посочено, че при забава на плащането на месечната вноска от деня,
следващ падежната дата /15-то число е уговорено в договора между страните/ ,
частта от вноската, представляваща главница, се олихвява с договорената лихва,
увеличена с наказателна надбавка от 3 процентни пункта. Ако кредитополучателят
погаси дължимата месечна вноска до 7 ден след падежната дата, наказателна надбавка
не се прилага.
Съгласно
чл.20.2 при допусната забава в плащанията на главница и/или на лихва над 90 дни,
целият остатък от кредита става предсрочно изискуем и се отнася в просрочие. До
предявяване на молбата за събирането му по съдебен ред, остатъкът от кредита се
олихвява с договорения лихвен процент, увеличен с наказателна надбавка в 10 процентни
пункта.
Относими
във връзка с направеното от ответниците възражение за наличието на
неравноправни клаузи в договора за кредит и в общите условия са и следните
текстове от ОУ към договора за кредит:
В чл.24.1.2 е посочено, че 24.1. кредитополучателят
дължи на кредитора такса за управление на кредита, която в края на всяка година
на падежната дата, определена в Договора, се събира от авоара по
разплащателната сметка на кредитополучателя при Банка ДСК след погасяване на
месечната вноска за лихва и главница.
В
чл.14.1.6. е посочено, че кредитополучателят дължи на кредитора всички други
обявени от кредитора такси и комисиони, както и всички други разходи по
обслужването на задължението и принудителното събиране на вземането. Когато кредитополучателят
не внесе дължимите суми, с размера им се увеличава дългът.
Съгласно
чл.26 при кредити, обезпечени с ипотека, с подписване на договора кредитополучателят
дава съгласие при неизпълнение на задължението му за подновяване на:
26.1. имуществената застраховка на обезпечението и
плащане на застрахователна премия кредиторът да извърши тези действия от името
и за сметка на кредитополучателя при избрани от кредитора застраховател,
условия и цени, включително като договаря със себе си в качеството си на
застрахователен агент.
26.2. на ипотеката кредиторът да извърши това
действие от името и за сметка на кредитополучателя.
С
Анекс №1 от 23.06.2009г. към договора за ипотечен кредит страните са уговорили
промяна досежно обезпечението на кредита. Ипотеката на апартамент №6 на
бул.“Дамян Груев“ е заличена. Кредитът е обезпечен с три апартамента в
гр.Созопол, на ул.“Странджа“ №18, разположени съответно на 1-ви, 2-ри и 3-ти
етаж на сграда №1, вх.Б, всеки с площ от 107 кв.м. Страните също са уговорили,
че кредитополучателят се задължава в
срок до 30.09.2009г. да внесе в обслужващата разплащателна сметка в Банката
авоар в размер не по-малък от сбора на 1 годишните вноски по кредита.
С
Анекс №2 от 19.11.2010г. страните са уговорили, че ипотеката върху апартамента
в гр.Созопол, на 3-ти етаж се заличава.
С
Анекс №3 от 26.10.2011г. страните са уговорили, че ипотеката върху апартамента
в гр.Созопол, на 2-ри етаж се заличава, а кредитът се обезпечава с апартамента
на 1-ви етаж, както е и учредена ипотека върху два нови апартамента в същата
сграда – на 3-ти етаж с площ от 46 кв.м. и на 2-ри етаж с площ от 46 кв.м.
С
Анекс №4 от 13.12.2011г. страните са уговорили, че ипотеката върху апартамента
на 2-ри етаж с площ от 46 кв.м. се заличава, и се учредява нова ипотека върху
апартамент в същата сграда на партерния етаж с площ от 40 кв.м.
С
Анекс №5 от 26.09.2012г. страните са уговорили ипотеката върху апартамента на
3-ти етаж с площ от 46 кв.м. се заличава. Учредена е ипотека върху нови жилища,
като така кредитът е обезпечен със следните имоти, всички в гр.Созопол, в
същата сграда, в която са се намирали предходните обезпечения: апартамент на
партерен етаж с площ от 40 кв.м., апартамент на 1-ви етаж с площ от 17 кв.м.,
апартамент на 1-ви етаж с площ от 24 кв.м., апартамент на 1-ви етаж с площ от 28
кв.м., апартамент на 1-ви етаж с площ от 27 кв.м., апартамент на 3-ти етаж с
площ от 23 кв.м.
С
Анекс № 6 от 11.10.2012г. страните са уговорили ипотеката върху апартамент от
28 кв.м. на 1 –ви етаж да бъде заличена.
От
приложеното гр.д.№ 71699/15г. на СРС, 141 с-в се установява, че с Нотариална
покана, изпратена до кредитополучателя и съдлъжника, Банката е уведомила
ответниците, че обявява кредита за предсрочно изискуем. Нотариалната покана до
ответника П. е връчена от Нотариус М.К.,
р-н на действие РС София, по реда на чл.47 ал.5 от ГПК на 2.10.2015г. /л.61/.
Нотариалната покана до ответницата П. е връчена от Нотариус К.К., р-н на
действие РС Бургас по реда на чл.47 от ГПК на 22.10.2015г. /л.64/.
На
20.11.2015г. Б.Д. ЕАД е подала в СРС заявление за издаване на заповед за
изпълнение по реда на чл.417 от ГПК срещу кредитополучателя П. и съдлъжника П..
Посочила е, че кредитът е станал предсрочно изискуем на 4.11.2015г. , тъй като
не са погасени 28 погасителни вноски начиная от 15.07.2013г. Съдът е уважил
заявлението и е разпоредил издаването на заповед за изпълнение на парично
задължение по чл.417 от ГПК срещу настоящите ответници за солидарно заплащане
на Банката на следните суми: 95 837,69 евро - неизплатен остатък от главница , дължима по
договора за кредит от 30.10.2008г. и анексите към същия /6бр./, сключен между
страните, ведно с лихвата от 20.11.2015г. до изплащане на вземането, договорна
лихва в размер на 19 284,15 евро за периода 16.06.2013г. – 19.11.2015г.,
наказателна лихва в размер на 517,54 евро за периода 4.11.2015г. –
19.11.2015г., заемни такси в размер на 1573,31 евро и 8553,68 лв. разноски по
делото. Съдът е допуснал предварително изпълнение на заповедта и е издал
изпълнителен лист.
Поради
подадено от длъжниците П. и П. възражение по чл.414 от ГПК, съдът е указал на
взискателя Банката да предяви иск по чл.422 от ГПК. Тъй като Банката е
предявила иска след срока по чл.422 от ГПК, с определение от 29.08.2018г.,
влязло в сила на 19.12.2018г. заповедният съд е обезсилил заповедта за
незабавно изпълнение и изпълнителния лист.
Видно
от приложеното по делото копие на гр.д.№802/2020г. на СРС, 72 с-в, през 2019г.
Банката е изпратила нова покана до кредитополучателя и до съдлъжника, в която е
посочено, че от датата на получаване на това писмо цялата дължима и непогасена
главница по договора за кредит става дължима и върху нея се начислява законова
лихва. Тази покана е връчена лично на кредитополучателя П. чрез ЧСИ С.Я., р-н
на действие СГС, на 5.10.2019г. Поканата е връчена чрез ЧСИ Я.на съдлъжника П.
по реда на чл.47 ал.5 от ГПК на 14.10.2019г.
На
9.01.2020г. Банката е подала заявление за издаване на заповед за изпълнение по
реда на чл.417 от ГПК срещу длъжниците Л.П. и М.П. въз основа на същия договор
за ипотечен кредит от 30.10.2008г. и 6 бр. анекси към него, като в заявлението
е посочила, че кредитът е обявен за предсрочно изискуем на 3.01.2020г. По
образуваното ч.гр.д.№ 802/2020г. на СРС, 72 с-в заповедният съд е уважил
заявлението и е разпоредил да се издаде заповед за изпълнение на парично
задължение въз основа на документ по чл.417 от ГПК солидарно срещу длъжника П.
и длъжницата П. за сумата 95 837,69 евро главница по договор за кредит от
30.10.2008г. , включваща неплатени вноски за периода 15.07.2013г. –
15.12.2019г. ведно със законната лихва от 9.01.2020г. , санкционна лихва в
размер на 52 012,91 евро за периода 16.06.2013г. – 2.01.2020г., санкционна
лихва в размер на 709,34 евро за периода 28.08.2013г. до 2.01.2020г., обезщетение за забава в
размер на 159, 73 евро за периода 3.01.2020г. – 08.01.2020г., такси и разходи в
размер на 3331,4 евро / от които 2683,45 евро такси управление, 60 евро разходи
при изискуем кредит и 587,95 евро застраховка обезпечение/ и 6097,72 лв.
разноски по делото / 5947,72 лв. държавна такса и 150лв. възнаграждение за
юрисконсулт/. Съдът е допуснал незабавно изпълнение на заповедта за изпълнение
и е издал изпълнителен лист. Поради постъпили възражения от длъжниците, с
определение от 10.09.2020г. заповедният съд е указал на Банката да предяви
установителен иск за вземането си срещу длъжниците и е спрял изпълнението по
заповедта за незабавно изпълнение.
Определението на заповедния съд е връчено на Банката на 24.09.2020г. На
23.10.2020г. Банката е предявила искова молба срещу длъжниците с искове по
чл.422 от ГПК, по която е образувано настоящото дело.
Назначената
по настоящото дело ССЕ дава следното заключение:
Кредитът
в размер на 129 500 евро е усвоен от кредитополучателя на 3.11.2008г. Ответниците са върнали на Банката сума в размер на 82 952,67 евро. С тази сума са
погасени следните задължения: 33 662, 31 евро главница, платена в периода
15.11.2008г. – 28.08.2013г., 46 777,82 евро възнаградителна лихва ,
платена в същия период, 9,83 евро санкционираща лихва, платена в същия период,
1909,81 евро такса управление за 2009г., 2010г., 2011г. и 2012г., и 592,90 евро заемни такси, платени през
2010г., 2011г. и 2012г. Редовното
погасяване на кредита е преустановено от ответниците на 28.08.2013г., като след
тази дата суми за погасяване на задължение по договора за кредит не са
постъпвали. Експертизата е установила, че след определение от 29.08.2018г. по гр.д.№
71699/15г. на СРС кредитът е преизчислен и възстановен в редовност от Банката.
Към
10.01.2020г., когато Банката е подала заявление по реда на чл.417 от ГПК пред
СРС, непогасената главница е била в размер на 95 837,69 евро, формирана от
разликата между усвоената главница от 129 500 евро и погасената
главница от 33 662,31 евро.
Непогасената главница е изчислена за периода 15.07.2013г. – 15.12.2019г.
Към
10.01.2020г. непогасената падежирала възнаградителна лихва е била в размер на
52 615,66 евро за периода 16.06.2013г. – 2.01.2020г. Тя е формирана като
разлика между начислената възнаградителна лихва от 98 790,73 евро и
погасената възнаградителна лихва в размер на 46 777,82 евро.
Към
10.01.2020г. непогасената санкционираща лихва по договора е в размер на 709,34
евро за периода 28.08.2013г. – 2.01.2020г.
Към
10.01.2020г. непогасените такси са в
размер на 3331,40 евро, от които 2683,45 евро
неплатена такса за управление за периода 15.11.2013г. – 10.01.2020г.
/7г. х 383,35 евро/ и 647,95 евро неплатени заемни такси - 587,95 евро застраховка обезпечение и 60 евро
такса изискуемост.
Експертизата
е установила, че за целия период на договора лихвеният процент не е променян.
Установила е също предсрочно погасяване на главницата общо в размер на
27 277 евро, както следва:
-
На 19.09.2012г. е постъпила извънредна
вноска в размер на 12 097 евро;
-
На 21.09.2012г. - 140 евро със същото
основание;
-
На 1.10.2012г. - 800 евро със същото основание;
-
На 11.10.2012г. - 14 000 евро –
извънредна вноска продажба обезпечение;
-
На 20.11.2012г. - 240 евро- съгласно
банкова референция.
Към
датата на подаване на заявлението по чл.417 от ГПК, 20.11.2015г., задължението
на главница и възнаградителна лихва по договора е било както следва: 2 699,52
евро начислена и непогасена главница по
29бр. падежирали месечни вноски за периода 15.07.2013г. – 15.11.2015г. и
19 284,15евро непогасена възнаградителна лихва , начислена за периода
15.06.2013г. – 20.11.2015г. Към 15.07.2013г. всички падежирали месечни вноски
за главница и лихва са погасени.
Съдът
кредитира изцяло заключението на вещото лице като обективно и компетентно
изготвено, неоспорено от страните.
Разпитаният
по делото св.Л.П., баща на ответника П. и съпруг на ответницата П., установява,
че синът му Л.П. е изтеглил кредита, за да си закупи жилище в гр.София. Към
него момент той е нямал друго жилище. Впоследствие обаче продал това жилище и
обезпечил кредита с жилища в гр.Созопол, които били собственост на сестрите му.
Тъй като синът му искал да намали размера на кредита, се разбирал с Банката да
продава ипотекираните жилища и с тях да погасява кредита. Така били сключени
шестте анекса към договора. Обяснява, че синът му искал да намали още кредита,
затова решили да продадат едно от ипотекираните в полза на Банката жилища на Е.В.,
а с получените пари да погасят част от кредита. Тъй като дотогава не били имали
проблеми с получаване съгласие от страна на Банката да заличи ипотека върху
имот, сключили предварителен договор с купувачката В.. Управителят на банковият
клон ги уверил, че ще получат съгласието на Банката. Но такова не получили.
Заради това не могли да продадат жилището на Н., а тя ги осъдила да й върнат
платените пари. Заради нереализираната продажба на имота, ответниците
преустановили плащането по кредита. Поради заведеното съдебно дело от Е.В.
банковите сметки на семейството били запорирани, а имотите - възбранени.
С
решение № 99/9.04.2014г. по гр.д.№ 2224/13г. на Бургаски окръжен съд, влязло в
сила на 30.04.2014г., ответницата М.П. и съпругът й Л.П. са осъдени да заплатят
на Е.А.В., гражданка на Руската Федерация
сумата 16 000 евро, получена на отпаднало основание – по
преустановил действието си предварителен договор за покупко-продажба на
недвижим имот от 20.02.2013г. , изм. с Анекс №1/15.05.2013г. ведно със
законната лихва от 18.11.2011г. , както и сумата 3000 евро неустойка по чл.5 ал.1 от предварителния договор и
3863,65лв. разноски.
Въз
основа на така възприетата фактическа обстановка, съдът прави следните правни
изводи:
Във
връзка с възражението на ответниците за недопустимост на предявения иск.
В
Определение № 710/2.12.2019г. по ч.т.д.№ 2241/19г. на ІІ т.о., ВКС /посочено от
ответниците/ е възприето, че „В исковото производство специфичните предпоставки
за допустимост на иска по чл.422 ГПК се състоят в съответствието между
заявеното и признато в заповедното производство вземане /част от него/ и
предмета на делото, очертан с обстоятелствената част и петитума на исковата
молба, както и в идентичността на страните /респективно надлежно възразилите
ответници и легитимираните правоприемници/. Важат и общите правила за
допустимост на исковия процес, вкл. относно активната процесуална легитимация“.
В
случая ищецът Б.Д. ЕАД е активна легитимирана да предяви иска по чл.422 от ГПК,
тъй като е заявител пред заповедния съд. Налице е съответствие между
претендираното в заявлението и в исковата молба, идентични са твърденията в
заявлението и в исковата молба, налице е идентичност и между страните.
Предявеният иск е допустим и следва да се разгледа по същество.
Страните
са сключили договор за банков кредит по см. на чл.430 от ТЗ. Банката е
изпълнила задължението си и е предоставила на кредитополучателя уговорената
парична сума в размер на 129 500 евро. Ответниците в качеството им на
кредитополучател и на съдлъжник не са изпълнили задължението си да върнат
кредита съгласно уговорените срокове и съгласно уговорените вноски. Направени
са вноски за погасяване на задълженията за лихви и такси в общ размер на 82 952,67
евро, като редовното погасяване на кредита е преустановено от ответниците на
28.08.2013г. Видно от заключението по
ССЕ, таблица №1 /л.224/, последното плащане с вноска по погасителен план е
постъпило на 5.07.2013г. Последващите две плащания – на 15.07.13г. за 2,38 евро
и на 28.08.13г. за 25 евро не са пълни плащания по главница или лихва.
Съгласно
задължителните постановки на ТР №3/17г. по т.д.№ 3/17г. на ВКС, ОСГТК, т.2
предсрочната изискуемост на вземането по договор за заем за кредит,
представлява преобразуващо право на кредитора за изменение на договора и, за
разлика от общия принцип по чл.20а, ал.2 ЗЗД, настъпва с волеизявление само на
едната от страните. Волеизявлението следва да достигне до насрещната страна, но
не се нуждае от приемане и същото поражда действие, ако са били налице
обективните предпоставки за предсрочната изискуемост, уговорени в договора или
предвидени в закона.
Условията
за предсрочна изискуемост са били налице. Съобразно чл.20.2 от ОУ на договора,
поради допусната забава в плащанията на главница и на лихва над 90 дни, кредитът
е обявен за предсрочно изискуем от Банката на 4.11.2015г. Банката е уведомила
надлежно ответниците, че обявява кредита за предсрочно изискуем. Уведомленията
са редовно връчени по реда на чл.47 ал.5 от ГПК.
В
посоченото ТР №3/17г.,т.2 е посочено също, че след настъпване на предсрочната
изискуемост, уговореното възнаграждение за ползване – възнаградителната лихва за
последващ период не се дължи, действието на погасителния план отпада занапред, като
договорът се превръща в безсрочен. Размерът на вземането при предсрочна
изискуемост по договор за заем/кредит следва да се определи в размер само на непогасения
остатък от предоставената по договора парична сума (главницата) и законната
лихва от датата на настъпване на предсрочната изискуемост до датата на
плащането. За периода до настъпване на предсрочна изискуемост размерът на
вземането се определя по действалия до този момент погасителен план, съответно
според клаузите на договора преди изменението му.
Преобразуващото
право на кредитора да иска изменение на договора за кредит като го превърне от
срочен в безсрочен може да се упражни веднъж. Разбира се, след получаване на
волеизявлението за изменение на договора с обявяване на предсрочна изискуемост
на вземането, страните могат да предоговорят условията по договора, но това
между страните по делото не се е случило. Недопустимо е веднъж Банката до обяви
едностранно кредита за предсрочно изискуем и да го отнесе в просрочение, да
уведоми за това длъжниците, да се снабди със заповед за изпълнение на парично
задължение по реда на чл.417 от ГПК, след което да преизчисли и възстанови в
редовност кредита и след 4 г. да го обяви отново за предсрочно изискуем. Без
предоговоряне на кредита, без съгласието на ответниците кредита да бъде
възстановен в редовност, извършеното едностранно от Банката възстановяване в
редовност и незачитане последиците от обявяване на кредита в предсрочно
изискуем, няма никакви правни последици за ответниците. Съдът приема, че
кредита е обявен за предсрочно изискуем от Банката на 4.11.2015г. От този
момент е възникнало правото на Банката да търси от кредитополучателя и
съдлъжника дължимите по договора суми - непогасения остатък от предоставената
по договора парична сума, ведно със законната лихва от
датата на настъпване на предсрочната изискуемост до датата на плащането, уговорената
възнаградителната лихва до предсрочната изискуемост и такси и разноски, ако са
уговорени, но дължими отново до момента на предсрочната изискуемост.
Във
връзка с направеното от ответниците възражение за нищожност на клаузи от
договора поради неравноправност по смисъла на
чл. 143 и чл. 146 от Закона за защита на потребителите /ЗЗП, чл.7 от договора, вр. т.24.3 от ОУ, както и
т.24.1.2, т.24.1.6 и т.26 от ОУ/, съдът намира следното: с оглед на събраните
по делото гласни доказателства съдът приема, че кредитополучателят е потребител
по см. на ЗЗП / пар.13 от ДР на ЗЗП - „"Потребител" е всяко физическо
лице, което придобива стоки или ползва услуги, които не са предназначени за
извършване на търговска или професионална дейност, и всяко физическо лице,
което като страна по договор по този закон действа извън рамките на своята
търговска или професионална дейност“ /. Ответникът П. е закупил имота за
собствени лични нужди, обезпечил е кредита със закупения с него имот.
Последващата промяна досежно обезпеченията на кредита не влияят на неговия
характер. Кредитът е потребителски и ответниците съответно могат да се ползват
от защитата на ЗЗП, респективно Директива 93/13/ЕИО на Съвета от 5 април 1993
година относно неравноправните клаузи в потребителските договори. Независимо от
твърденията на ответниците за нищожност на конкретни клаузи, съдът е длъжен и служебно
да прецени неравноправният характер на договорните клаузи, попадащи в
приложното поле на Директива 93/13 и по този начин да компенсира
неравнопоставеността, съществуваща между потребителя и кредитора (така и
решения по дело С-240/98 – С-244/98, дело С-168/05, дело С-40/08, дело С-137/08
на СЕС).
Чл.7
от договора касае размера на лихвения процент на кредита, който е уговорен на
8,29%. Размерът на лихвата като възнаграждение за ползвания кредит и като
обезщетение за неизпълнение се отнася до основния предмет на договора и така
попада под изключенията на чл.145 ал.2 от ЗЗП - „Преценяването на
неравноправната клауза в договора не включва определянето на основния му предмет,
както и съответствието между цената или възнаграждението, от една страна, и
стоката и услугата, която ще бъде доставена или извършена в замяна, от друга
страна, при условие че тези клаузи на договора са ясни и разбираеми“,
респективно чл.4 пар.2 от Директива 93/13 – „преценката на неравноправния
характер на клаузите не се свързва нито с основния предмет на договора, нито
със съответствието между цената и възнаграждението от една страна и доставените
стоки или предоставените услуги от друга, при условие че тази клаузи са
изразени на ясен и разбираем език“.
Клаузата
за размера на лихвата и за нейния размер е ясно изписана клауза, на разбираем
език и дава възможност на кредитополучателят да прецени за в бъдеще какви суми
ще дължи. При подписване на договора за кредит ответниците са се съгласили, че
дължат на Банката възнаградителна лихва за ползвания кредит, наказателна лихва,
ако закъснеят с връщането на кредита, комисионни такси – за застраховане на
обезпеченото имущество и такса изискуемост. Размерът на лихвата –
възнаградителна или наказателна и таксите са уговорени първоначално от страните
по договора при сключването му. Едностранно изменение на лихвата –
възнаградителна или наказателна, не е правено от Банката. Уговореното
възнаграждение по договора е част от основния предмет на договора и не подлежи
на преценка дали има равноправен или неравноправен характер, при положение, че
е ясно изразено на разбираем език. Възражението на ответниците е неоснователно.
Във връзка с претендираните от банката суми съдът и служебно не установи неравноправна
клауза в договора, която да не отговаря на изискването за добросъвестност и да води
до значително неравновесие между правата и задълженията на страните по него.
Възражението
на ответниците по чл.95 от ЗЗД, че не са в забава, тъй като Банката не им е
указала необходимото съдействие като не е разрешила отмяната на ипотека върху
имот, който те са се задължили да продадат с предварителен договор и от
получената цена да погасят част от кредита предсрочно, е неоснователно. Договорът
за кредит не е сключен при такова уговорено задължение на Банката. Напротив, в т.18
от ОУ е посочено, че освобождаването на обезпечение по искане на
кредитополучателя се допуска по преценка на кредитора, в
случай, че оценката на оставащото обезпечение
е достатъчна по отношение на остатъка от кредита, съгласно вътрешните
правила на кредитора. Съгласно тази уговорка, Банката не е била длъжна да
освободи обезпечението. Действително се установи, както от сключените между
страните анекси, така и от показанията на св.П., че отношенията между страните
са се развивали така, че шест пъти Банката е уважавала исканията на ответниците
да освободят обезпеченията. През 2013г. Банката е отказала да уважи поредното
искане, но този отказ съдът не намира да е в нарушение на договора, закона или
добрите нрави. Право на Банката е да прецени дали да освободи обезпечение по
договора. Не са налице предпоставките на чл.96 от ЗЗД ответниците да се
освободят от отговорността за забава по договора за кредит. Отделно, задължението
им е парично, с оглед на което задължението за изпълнение остава дори и ответниците
да са били в невъзможност да изпълнят задължението си към Банката поради отказа
й да освободи обезпечението /така правилото на чл.81 ал.2 от ЗЗД/. При парично
задължение Банката не е длъжна да оказва съдействие за изпълнението му, освен
да получи парите. Съдът не установи недобросъвестно поведение у Банката по
отношение отказа й да освободи обезпечението. Право на Банката е да реши какъв
размер обезпечение спрямо дълга ще изисква и поддържа. При сключване на
договора за кредит в размер на 129 500 евро той е бил обезпечен с 3бр. жилища с обща площ 321
кв.м. С последващи анекси, със съгласието на Банката обезпечението, като площ
на ипотекираните жилища, е намалявало съответно на 214 кв.м., на 199 кв.м., на
193 кв.м. на 159 кв.м. и отново 159 кв.м. /от общо 6 бр. малки по размер ваканционни
жилища/, като размерът на дължимата главница също е намалявал – около
96 000 евро към м.май 2013г., когато Банката е отказала освобождаването на
обезпечението. При тези данни не може да се твърди, че Банката е поддържала
свръхобезпеченост на кредита и е злоупотребила с права.
Изискуемостта
на задължението по договора е настъпило с уведомяването на ответниците на
2.10.2015г. и на 22.10.2015г. Банката е обявила кредита за предсрочно изискуем
на 4.11.2015г. Към тази дата непогасеният остатък от предоставената от Банката
на кредитополучателя П. сума е била 95 837,69 евро, като разлика между усвоения
кредит в размер на 129 500 евро и погасената главница от 33 662,31 евро. Възнаградителната лихва до 4.11.2015г. е в
размер на 18 957,94 евро /съдът достигна до този размер след елементарни
математически изчисления върху допълнителното заключение на вещото лице/.
Санкциониращата лихва до 4.11.2015г. е 101,10 евро. Такса за управление се
дължи за 3 г. /2013-2015г./ х 383, 35
евро. Заемните такси до 4.11.2015г. са 363,26 евро.
Ответниците
правят възражение за изтекла давност за всяка от претендираните от Банката
суми. Възражението за изтекла давност е частично основателно. Константната
съдебна практика приема, че вземането по договор за кредит се погасява с общата
5г. погасителна давност по чл.110 от ЗЗД / вж. и Решение №38/26.03.2019г. по
т.д.№ 1157/18г. на ІІ т.о., ВКС/. Възприето
е разбирането, че уговореното между страните връщане на предоставена в заем
/кредит/ сума на погасителни вноски не превръща този договор в такъв за
периодични платежи, а представлява уговорка за изпълнение на задължението на
части. Съгласно чл.114 ал.1 от ЗЗД,
давността тече от момента, в който вземането е изискуемо. Досежно договорите за
кредит съдебната практика приема, че когато кредитът е обявен за предсрочно
изискуем, давността тече от датата на обявяването му за предсрочно изискуем, а
не за всяка вноска по отделно. Самият факт на обявяването на кредит за
предсрочно изискуем променя изискуемостта на вноските, които не са подлежали на
изпълнение към датата на настъпването /така Решение № 109/25.05.2015 г. по гр.
д. № 7420/2014 г., I г.о. на ВКС, постановено по реда на чл. 290 ГПК/. Предсрочната
изискуемост настъпва както по отношение на главницата, така и за дължимите
лихви и такси – Решение №106/20.06.2017 г. по т.д. №60152/2016 г. на IV Г.О. на
ВКС. Договорната
лихва, която представлява цената на ползваната парична сума, и е включена в
дължимата анюитетна вноска, се погасява заедно с нея, т.е с общата 5г. давност
по чл.110 ЗЗД. Санкционираща лихва не се дължи заедно с главницата на анюитетни
вноски и по отношение на нея следва да се приложи правилото на чл.111 б.“в“ от ЗЗД – кратката 3г. давност. Таксите също се дължат отделно от анюитетните
вноски и имат периодичен характер. Те представляват „периодични плащания” по
смисъла на чл. 111, б. ”в” от ЗЗД, дефинирани като понятие от ВКС в ТР № 3 от
18.05.2012 г. /“Периодични са плащанията, които са свързани с изпълнение на
повтарящи се задължения за предаване на пари или други заместими вещи, имащи
единен правопораждащ факт, чиито падеж настъпва през предварително определени
интервали от време, а размерите на плащанията са изначално определени или
определяеми, без да е необходимо периодите да са равни и плащанията да са
еднакви по размер“/. За таксите се прилага кратката 3г.
давност по чл.111 б. ”в” от ЗЗД.
Заявлението
за издаване на заповед за изпълнение не прекъсва давността. Тя се прекъсва с
предявяването на иска за съществуване на вземането по чл.422 ал.1 ГПК, като
предявяването му има обратно действие, само ако е спазен срокът по чл.415 ал.1 ГПК /така и указанията, дадени в ТР № 4 от 18.06.2014 г. по тълк. дело № 4/2013
г. на ОСГТК на ВКС, т.9 и ТР № 2/26.06.2015 г. по тълк.д.№ 2/2013 г. на ОСГТК
на ВКС, т.14/.
Заявлението
за издаване на заповед за изпълнение по чл.417 от ГПК, подадено от Банката в
СРС на 20.11.2015г. не е прекъснало
давността по отношение на вземането й от ответниците, тъй като иск по чл.422 от ГПК не е бил подаден в срока по чл.415 ал.1 от ГПК.
С
подаване на заявлението от 9.01.2020г. давността е прекъсната, тъй като Банката
е предявила в срок настоящия иск по чл.422 от ГПК.
От
това следва, че от 4.11.2015г. до 9.01.2020г. не е изтекъл 5г. давностен срок
на вземането на Банката за главница и за възнаградителна лихва. Сумата от
95 837,69 евро главница и сумата от 18 957,94 евро възнаградителна лихва
се дължат на Банката от ответниците. По отношение на санкциониращата лихва и на
заемните такси давността е изтекла.
Ответниците
, първият ответник като кредитополучател, а вторият ответник като съдлъжник по
смисъла на чл.101 ЗЗД, са солидарно отговорни за изпълнението на задълженията
по договора за кредит.
По
направеното от ответниците възражение за прихващане:
Съгласно
т.11.в от ТР №4/14г. по т.д.№4/13г., ОСГТК, ВКС, в производството по иска,
предявен по реда на чл. 422, респ. чл. 415, ал. 1 ГПК, е допустимо въвеждането
на правопогасяващи възражения за плащане и за прихващане.
Ответниците
претендират да имат вземане от Банката за сумата 30 708,81 евро, представляващи
търпени от тях имуществени вреди от отказа на Банката да освободи обезпечението
по договора.
Съгласно
разпоредбата на чл.103 ал.1 от ЗЗД, когато две лица си дължат взаимно пари или
еднородни и заместими вещи, всяко едно от тях, ако вземането му е изискуемо и
ликвидно, може да го прихване срещу задължението си. Съдебната практика приема,
че възражението за прихващане, надлежно заявено в хода на висящ съдебен процес
като процесуален способ на защита срещу заявения основен иск е допустимо и
когато не е ликвидно, нито изискуемо. В тези хипотези на съдебното прихващане
погасителния ефект настъпва, след като влезе в сила решението, с което се
установява съществуването на вземането и неговата изискуемост /така Решение №
113 от 9.07.2013 г. на ВКС по гр. д. № 1274/2013 г., II г. о., ГК, Решение
№ 35 от 25.07.2017 г. на ВКС по т. д. № 3164/2015 г., I т. о., ТК и цитираните
в него други решения/.
От
представеното съдебно решение № 99/9.04.2014г. по гр.д.№ 2224/13г. на Бургаски
окръжен съд се установява, че ответницата П., съдлъжник по договора за кредит,
и нейния съпруг, св.П., са били осъдени да върнат получен аванс от 16 000
евро по сключен с купувачката В. предварителен договор за продажбата на
ваканционно жилище в гр.Созопол. Това жилище е било ипотекирано в полза на
Банката и по отношение на него Банката е отказала да освободи обезпечението по
договора за кредит като вдигне ипотеката върху него. С това решение ответницата
П. и св.П. са били осъдени да платят и 3000 евро неустойка , както и разноските
по делото. Осъдителното решение е последица от неизпълнен от продавачите
предварителен договор. По това съдебно решение ответницата П. няма изискуемо и
ликвидно вземане от Банката. Както и съда вече посочи, не се установи Банката
да е имала недобросъвестно поведение по см. на чл.49 вр. чл.45 от ЗЗД, с което
да е причинила вреди на ответниците. Безспорно е, че Банката е отказала да
освободи обезпечението по договора за кредит и да заличи ипотеката по отношение
на жилището, за което ответницата П. и св.П. са сключили предварителен договор
за продажба. Този отказ на Банката не е противоправен или недобросъвестен,
поради което отговорността на Банката за търпени от ответниците вреди не може
да се ангажира. Фактът, че до м.февруари 2013г., когато е сключен
предварителния договор, Банката е уважавала исканията на ответниците за
освобождаване на обезпечения, не означава, че Банката е била длъжна или се е
предполагало с оглед правата и задълженията й по договора за кредит, че ще
отмени и тази поредна ипотека. Продавачите по предварителния договор е следвало
да се уверят, че имотът е освободен от тежести преди да сключат предварителния
договор за продажбата му и поемат задължение за плащане на неустойка. Банката
не дължи заплащане на вреди на ответниците за това, че не е освободила
обезпечението на кредита. Възражението за прихващане е неоснователно.
По
разноските:
Съгласно
т.12 от ТР №4/14г. по т.д.№4/13г., ОСГТК, ВКС съдът, който разглежда иска,
предявен по реда на чл.422, респ. чл.415 ал.1 от ГПК, следва да се произнесе за
дължимостта на разноските, направени и в заповедното производство, като
съобразно изхода на спора разпредели отговорността за разноските както в
исковото, така и в заповедното производство.
В
заповедното производство, със Заповед за изпълнение на парично задължение от
28.01.2020г. по ч.гр.д.№ 802/2020г. на СРС , заповедният съд е възложил в
тежест на ответниците разноски в размер на 6097,72лв., от които 5947,72лв.
държавна такса и 150лв. юрисконсултско възнаграждение.
В
настоящото производство ищецът претендира разноски по списък в размер на 5947,72лв.
държавна такса, 400лв. депозит за вещо лице и 300лв. юрисконсулско възнаграждение.
Ответниците
претендират на адв.П. да бъде изплатено адвокатско възнаграждение при условията
на чл.38 ал.2 от ЗАдв в размер на 7471,47лв.
Съобразно
изхода на спора, на ищеца от претендираните общо в заповедното и в исковото
производство 12 745,44лв. разноски,
се следват такива в размер на 9 633лв. , от които 4 698,65лв.
разноски в заповедното производство и 5024,35лв. разноски в настоящото
производство.
Претенцията
по чл.38 ал.2 от ЗАдв е основателна. На адв.П. се следва адвокатско
възнаграждение съобразно отхвърлената част от иска в размер на 1 824,53лв.
Воден
от горното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО,
че Л.Л.П., ЕГН ********** и М.Г.К.-П., ЕГН **********, дължат солидарно на „Б.Д.“
ЕАД, ЕИК
***** сумата 95 837,69 евро, ведно със законната лихва от 9.01.2020г. до
окончателното изплащане, представляваща неиздължена сума за главница по Договор
за ипотечен кредит от 30.10.2008г., Анекс №1 от 23.06.2009г., Анекс №2 от
19.11.2010г. , Анекс №3 от 26.10.2011г. , Анекс №4 от
13.12.2011г., Анекс №5 от 26.09.2012г. и Анекс № 6 от 11.10.2012г., както и сумата
от 18 957,94 евро договорна лихва за периода 16.06.2013г. – 4.11.2015г.,
за които суми е издадена заповед за
незабавно изпълнение на парично задължение, въз основа на документ по чл. 417 от ГПК от 28.01.2020 г. по ч.гр.дело № 802/2020г. по описа на Софийски районен
съд, 72 състав.
ОТХВЪРЛЯ
установителните искове на „Б.Д.” ЕАД, ЕИК *****, солидарно против Л.Л.П., ЕГН ********** и М.Г.К.-П.,
ЕГН **********: за разликата между признатия размер от 18 957,94 евро
договорна лихва за периода 16.06.2013г. – 4.11.2015г. и претендирания размер
договорна лихва от 52 012,91 евро за периода 16.06.2013г. - 2.01.2020г., изцяло иска за санкционна лихва в
размер на 709,34 евро за периода 28.08.2013г. – 2.01.2020г., иска за обезщетение
за забава в размер на 159,73 евро за периода 3.01.2020г. – 8.01.2020г., като
неоснователни.
ОСЪЖДА
Л.Л.П., ЕГН ********** и М.Г.К.-П., ЕГН ********** да заплатят на „Б.Д.“ ЕАД, ЕИК
***** сумата 4608,65 лв. разноски в
заповедното и сумата 5 024,35лв. разноски в исковото производство.
Сумите
следва да се заплатят на следната банкова сметка *** „Б.Д.“ ЕАД: *****.
ОСЪЖДА
„Б.Д.“ ЕАД, ЕИК ***** да заплати на адв.В.П.
*** на основание чл.38 ал.2 от Закона за адвокатурата адвокатско възнаграждение
в размер на 1 824,53лв.
ОТХВЪРЛЯ възраженията
на Л.Л.П., ЕГН ********** и М.Г.К.-П.,
ЕГН ********** за нищожност на клаузи от Договор за ипотечен кредит от 30.10.2008г
поради неравноправност и за прихващане на задължението им към „Б.Д.“ ЕАД със сумата
30 708,81 евро по решение № 99/9.04.2014г. по гр.д.№ 2224/13г. на Бургаски
окръжен съд, като неоснователни.
Решението
подлежи на въззивно обжалване пред САС в двуседмичен срок от съобщаването му на
страните.
Съдия: