Р Е Ш Е Н И Е
№
град
Свиленград, 25.10.2019 година
В
ИМЕТО НА НАРОДА
СВИЛЕНГРАДСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, наказателна
колегия, І състав, в публично съдебно заседание на двадесет и първи октомври
две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРЕМЕНА СТАМБОЛИЕВА
при секретар Т.Т., като разгледа докладваното от Председателя Административнонаказателно дело № 534 по описа на Съда за 2019
година,
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е
по реда на глава ІІІ, раздел V от ЗАНН.
Обжалвано
е Наказателно постановление (НП)
№ 140/2019г.
от 11.07.2019
година на С.Д. Директор на Териториална дирекция Тракийска, с което
на М.М.П. с ЕГН ********** ***, със
съдебен адрес:***, офис № 7, чрез адвокат М.Д., за
нарушение на чл. 234а, ал. 1 от Закона за митниците (ЗМ) е
наложено административно наказание „Глоба” в
размер на 37 454.41 лв. (пункт 1), на
основание чл. 233, ал. 6, вр.чл. 234а,
ал. 3 от ЗМ са отнети в полза на Държавата стоките – предмет на нарушението, но тъй като липсват е присъдено да се заплати
тяхната равностойност в размер на 37 545.41 лв. (пункт 2) и на основание
чл. 233, ал. 8, вр.чл. 234а, ал. 3 от ЗМ са отнети в
полза на Държавата товарна композиция, състояща се от влекач марка „Мерцедес –
Бенц” с турски регистрационен номер 34ВОV907 и ремарке марка „Серин” с
турски регистрационен номер 34VD5184 (пункт 3).
Жалбоподателят М.М.П. чрез процесуалния си представител – адвокат М.Д., моли за
отмяна на обжалвания акт, тъй като намира същия за неправилен и незаконосъобразен – нарушението не било
доказано от обективна и от субективна страна, НП било издадено от некомпетентен
орган, различна била описаната фактическа обстановка в Акта и в НП, отговорното
лице за стоките под режим транзит не бил жалбоподателят, оспорва се оценката на
товарната композиция, следвало да се приложи разпоредбата на чл. 28 от ЗАНН и
т.н.
В
съдебната фаза, редовно призован, респ.уведомен, жалбоподателят П. не
се явява. За него се явява
адвокат М.Д., който пледира за отмяна на обжалвания акт на
основанията, посочени във Въззивната жалба и в
Допълнителната такава. Извън дадения от Съда срок представя Писмена защита, в
която подробно обосновава тезата си за цялостна отмяна на обжалвания акт.
В
съдебната фаза се ангажират
доказателства.
Административнонаказващият
орган (АНО) (въззиваемата страна) – С.Д. Директор на Териториална
дирекция Тракийска, редовно призовани, изпращат
представител – Старши юрисконсулт Ж. С., която сочи че
НП е издадено законосъобразно и че не са допуснати процесуални нарушения при
издаването му. Моли същото да бъде потвърдено. В дадения
срок представя Писмени бележки, в които подробно обосновава тезата си за
цялостно потвърждаване на обжалвания акт.
В
съдебната фаза се ангажират писмени
и гласни доказателства.
Районна
прокуратура – Свиленград, редовно призована по реда на надзора за законност, не
изпраща представител и не взема становище.
Съдът, след като
прецени поотделно и в тяхната съвкупност събраните по делото писмени и гласни доказателства,
установи следното от фактическа страна:
На 10.02.2019 година в отправно митническо учреждение (ОМУ) BG003010 – Митническо бюро - Свиленград (видно
от служебно известната на Съда Заповед № ЗМФ-1318 от 27.12.2018 година на
Министъра на финансите) е
разрешен режим транзит, за което
са приети Митнически
декларации по официален образец – Единен административен документ (ЕАД)
Т2 с МРН № 19BG00301020261141, № 19BG00301020261133
с № 19BG00301020261125, трите с декларирано получаващо митническо учреждение (ПМУ) в Република Турция. Стоките, описани в
посочените ЕАД Т2 са от различни видове, описани в общо 56 позиции с общо тегло
16 344.59 кг, разпределени в 56 колета (палета) и натоварени на процесната товарна композиция - влекач марка „Мерцедес – Бенц” с турски регистрационен номер 34ВОV907 и ремарке марка „Серин” с турски регистрационен номер 34VD5184 (със Свидетелства за
регистрация, издадени в Република Турция и приложени по делото, ведно с надлежни
преводи на български език). При регистриране на процесните ЕАД
за поставяне под режим са представени Фактури
и ЧМР (, приложени в преписката и придружени с надлежен превод на български
език). Срокът за
представяне на стоките в ПМУ, определен от ОМУ, е 17.02.2019 година, съответно 18.02.2019 година.
На
10.02.2019
година, около 23.30 часа на
Митнически пункт (МП) „Капитан
Андреево”, област Хасково, на трасе „Изходящи товарни автомобили”, на път от Чехия за Република
Турция
пристига процесния товарен автомобил, собственост на турската транспортна фирма „MC trans uluslararasi nakliyat ve ticaret
limited sirketi”, представлявана
от управителя М.Д.(видно от Удостоверение на Дирекция Търговски регистър в
Истанбул и Удостоверение за актуално състояние, издадено от Търговската палата
в Истанбул, придружени с превод на български език) и управляван от българския гражданин
– жалбоподателя М.М.П., пътуващ
с български Паспорт. За превозваните стоки шофьорът П. представя посочените ЕАД
– 3 броя.
При претегляне на електронната везна се установява, че
има разлика в теглото между представените документи и тегления товарен
автомобил. Последният е селектиран за извършване на ренгенов
контрол, осъществен под № 7474/10.02.2019 година около 23.30 часа, който
завършва с мнение за проверка.
В
изпълнение на служебните си задължения и на основание чл. 16, ал. 1, т. 1 от
ЗМ, на дата 12.02.2019 година в 09.30 часа митническите
служители
извършват митническа (физическа) проверка на товарното помещение на моторното превозно средство (МПС), като го разпломбират. При проверката се констатират,
че по ЕАД Т2 с МРН № 19BG00301020261141
липсват стоките от три позиции – 48, 49 и 50, които са с общо тегло 4 046
кг, представляваща 14 палета. За липсващите стоки са представени 2 броя Фактури
и ЧМР, според които не са налични изделия от каучук, пластмасови самозалепващи
се плочки и дървени палети. При проверката се установява, че останалите
декларирани стоки в Транзитните декларации са налични. След приключване на
проверката товарното помещение на композицията е пломбирано отново.
Съставен е Протокол за извършена митническа проверка с № 307 от 12.02.2019 година.
В Личното
си обяснение, изискано на
основание чл. 16, ал. 1, т. 5 от ЗМ от
митническите служители за нуждите на проверката, каквото и дава в писмена форма жалбоподателят
М.П. (придружено с надлежен превод на български език),
сочи, че не е присъствал на самото товарене на стоката в товарния автомобил,
който управлява, а че само е получил документите.
При
тези фактически обстоятелства, след непредставянето на декларирана стока по ЕАД Т2 с МРН № 19BG00301020261141, в този
смисъл открито деяние – отклонение на стоки от митнически режим транзит, като
не са изпълнени установените с нормативните актове и определените от митническите
органи условия и
неговият извършител – М.П. в
качеството на представител на превозвача, свидетелят Д.В.В. пристъпва
на основание чл. 230
от ЗМ на дата 12.02.2019 година към съставянето
на Акт за установяване на административно нарушение (АУАН) № 240/12.02.2019
година против жалбоподателя П.. След съставянето на АУАН, жалбоподателят
е запознат със съдържанието му и е връчен лично, като с подписа
си М.П. удостоверява
получаването на екземпляр от него, видно от Разписката,
инкорпорирана в самия документ, датирана от 12.02.2019 година, като жалбоподателят не сочи възражения срещу констатациите в Акта.
Задържана е и товарната композиция, ведно с Свидетелства
за регистрация на влекача с № EF366869 и на ремаркето с № CN562691 и контактния
ключ за влекача. Посочените влекач и ремарке са иззети с Разписка
№ 0137667 от дата 12.02.2019
година.
С
Приемателно–предавателен
протокол от дата 12.02.2019
година, процесните влекач и ремарке, ведно с приложенията към тях, са предадени на
отговорно пазене в склад на Териториална дирекция Южна
морска.
Срещу
Акта в законоустановения 3-дневен срок не постъпва Възражение.
Наличните документи и
въз основа на тях приети за установени обстоятелства не дават
възможност да се установи мястоизвършването на нарушението,
поради което на основание чл. 232а, ал. 1 от ЗМ наличните документи са изпратени на Териториална дирекция Тракийска
(Митническо бюро Свиленград попада в структурата на посочената Дирекция и то е
ОМУ), т.е. за място на
възникване на митническото задължение се приема
мястото, където въпросната стока е поставена под
митнически режим транзит - ОМУ Митническо бюро Свиленград.
Тъй като съгласно чл. 234а,
ал. 3 от ЗМ, в случаите по ал. 1 и 2 от чл. 234а
от ЗМ се прилагат съответно разпоредбите на чл. 233, ал. 6, ал. 7 и ал. 8 от ЗМ, а санкционният състав на чл.
233, ал. 8 от ЗМ поставя изискване за задължителна преценка за съответност
между стойността на предмета на нарушение и тази на превозното средство,
послужило за извършване на нарушението е извършена експертиза относно стойностна
на задържаните влекач и ремарке, които са
послужили за осъществяване на горецитираното административно нарушение.
Видно от постъпилата в Деловодството на АНО с вх.№ 32-96528/01.04.2019 година
Автотехническа оценъчна експертиза, изготвена от вещото лице С.Н.К., средната пазарна стойност
към датата на извършване на нарушението на влекача възлиза на 53 779 лв., а средната пазарна стойност на ремаркето – 17 064
лв. За определяне на посочените стойности вещото лице използва методите на АутоЕксперт – застрахователна стойност и на пазарните аналози,
съобразявайки се и с метода на физическото износване (изхабяване). Посочените крайни
стойност са средни такива съобразно използваните методи. Посочените крайни
стойности са дадени на базата на годността за използване по предназначение на
оценяваните вещи, анализ на остатъчния ресурс, анализ на стойностното
изхабяване, анализ на проучени пазарни цени на аналогични влекачи и ремаркета
от същия клас, пазарни цени на автомобили от вторичния пазар, анализ на
застрахователната стойност на оценяваните вещи, анализ и преценка на възможните
бъдещи ползи от употребата на оценяваните транспортни средства. В съдебно
заседание вещото лице К. заявява, че поддържа представеното на
административната фаза на процеса Заключение, като допълва че Заключението би
се променило с оглед представената от страна на процесуалния представител на
жалбоподателя Фактура, касаеща закупуването на процесния
влекач.
Видно
от Протокол от 11.04.2019 година,
изготвен от Комисия съгласно Заповед № ЗТД 3000-90/14.02.2019 година на Директора на Териториална дирекция Тракийска и Заповед № ЗАМ-190/21.02.2017 година на Директора
на Агенция „Митници” е определена стойността
на гореописаната стока - предмет на нарушението,
в общ размер на 37 454.41
лв. Стойността на
стоките е определена на база на представените Фактури.
Сезиран надлежно с така
съставения АУАН, след получаване на образуваната с него преписка, С.Д. Директорът на Териториална дирекция Тракийска в качеството на наказващ
орган с делегирана компетентност, издава процесното НП № 140/2019г. на 11.07.2019 година. В издадения санкционен
акт, АНО възприема изцяло фактическите констатации, изложени в АУАН, както и
правната квалификация на нарушението, дадена от контролния орган - чл. 234а, ал. 1 от ЗМ. АНО при
съпоставянето на стойността на стоките - предмет на нарушението, която е в размер на 37 454.41 лв. и на товарната композиция, послужила за извършване на нарушението,
която възлиза на общо 70 843 лв., приема, че е налице съответствие,
поради което при издаването на санкционния си акт постановява същата да бъде отнета в полза на Държавата. Обжалваното НП е редовно връчено на
жалбоподателя на 22.07.2019 година по пощата с Обратна
разписка. Известието за доставяне, надлежно подписано, се намира приложено в
Административнонаказателна преписка (АНП). Възражения относно начина и формата
на връчване на НП не се противопоставят в настоящото съдебно производство.
Както
вече бе посочено в Акта, така и в НП е прието за
установено, че жалбоподателят М.М.П. е
извършил нарушение по чл. 234а,
ал. 1 от ЗМ, тъй като е отклонил стоки от митнически режим транзит, като не е изпълнил
установените с нормативните актове и определените от митническите органи
условия.
За това нарушение на основание чл. 234а,
ал. 1 от ЗМ на нарушителя е наложено административно
наказание „Глоба” в размер на 37 454.41 лв.
(100 % от стойността на стоките) и на
основание чл. 234а, ал.3, вр.чл. 233, ал. 6 от ЗМ са отнети
в полза на Държавата стоките – предмет на нарушението, но
тъй като липсват е присъдена тяхната равностойност.
Описаната
в Акта и в НП фактическа обстановка безспорно се установи от събраните по
делото писмени доказателства, находящи се в АНП по издаването му № 140/2019
година
на Териториална дирекция Тракийска, както и от
показанията на изслушаните в съдебното
заседание, проведено на
17.09.2019
година свидетели Д.В.В., Д.С.М. и Г.И.Г..
Приетата
– приложена по преписката Заповед № ЗАМ –
42/32 – 8714 от 07.01.2019 година на Директора на Агенция „Митници” доказва
материалната компетентност на АНО по отношение на С.Д.
Директор на Териториална дирекция Тракийска. С
цитирана Заповед, наказващият орган по закон - Директорът на Агенция „Митници”
делегира правомощията да издават НП по реда на ЗМ на Директорите на
Териториалните дирекции. Служебно
известно на Съда е, че Г.К.Г.е определен да изпълнява длъжността „Директор на
Териториална дирекция Тракийска”, като в този смисъл е и представената Заповед
№ 3231 от 25.01.2019 година на Директора на Агенция „Митници”. Т.е. последният
се явява носител на санкционна власт, делегирана му в длъжностно качество
(заемана длъжност) от наказващия орган по закон съгласно чл. 231
от ЗМ – Директора на
Агенция „Митници” по надлежния ред с индивидуален административен акт -
Заповед.
Във
връзка с оспорване от страна на процесуалния представител на жалбоподателя
на Заключението
на вещото лице С.К. с твърдение за неправилно приложение на
закона в частност с неправилно изчисление на стойността
на процесните влекач и ремарке, Съдът
назначи Оценъчна експертиза. Съгласно приетата
Експертиза, изготвена след
запознаване с материалите по делото и след извършен външен оглед на процесните влекач и ремарке стойността
(без ДДС) към датата на извършване на нарушението на влекача
е 106 585 лв., а на процесното ремарке –
22 250 лв. или общата
окончателна стойност е 128 835 лв. (за
влекача и ремаркето). Посочено е, че стойността на
влекача съобразно представената Фактура за закупуването му е 86 679 лв.,
но тази цена не се вписва с откритите предлагани цени, поради което следва да
се използва тежествения коефициент за
преразпределение на получените цени. Посочено е, че идентификационните белези
на влекача и на ремаркето (наименование, марка, модел и т.н.) и техническото им
състояние са коректно посочени в Заключението на вещото лице К.. В
съдебно заседание вещото лице поддържа Заключението
си, като допълва че не е
взел предвид цената на влекача
съгласно представената Фактура за закупуването му (86 679 лв.), защото
е закупен към 2014 година, като съгласно нормативната уредба предвиденото изхабяване е 10%, а
действителното такова е
друго. Поради което, за да определи стойността на влекача се е
съобразил с действителното изхабяване на превозното средства, както и с процента
на отстъпката при закупуването му. По отношение стойността
на ремаркето, вещото лице сочи, че изхабяване може да има само на ново
превозно средство – когато се купува употребявано такова, то се купува с
процент на изхабяване, поради което не може да се ползва при оценяването му методът за физическото износване и изхабяване.
Така приета за установена фактическа обстановка, кореспондираща
с изложената в АУАН и възприетата от АНО в НП, Съдът изведе въз основа на
анализа на писмените и гласни доказателства, събрани и приобщени в хода на
производството по съответния процесуален ред. От кръга на гласните
доказателствени средства, Съдебният състав прие да кредитира изцяло с доверие
показанията на свидетелите – Д.В.В., Д.С.М. и Г.И.Г.,
предвид тяхната безпротиворечивост, систематиката и
взаимното им допълване, така и цялостната им корелация с писмените източници,
които ги подкрепят. Същите са изчерпателни, с ясна конкретика за фактите, при
еднозначност в изнесените твърдения относно основните факти от предмета на
доказване, както и са формирани от непосредствени възприятия на свидетелите от
случилите се събития, които възпроизвеждат в показанията си. От тук предпоставена е преценката за правдивост и достоверност.
Липсват основания за тяхната критика, тъй като те не се опровергават в
съотнасяне помежду си, така и с останалите писмени доказателства, които Съдът
кредитира; обратно, убедително се подкрепят от същите, от друга страна при
отсъствие на индиции за предубеденост на свидетелите
не възникват съмнения за недобросъвестност или необективност на депозираните
показания. Не
се установява лицата Д.В.В. и Д.С.М. да имат личностно отношение към жалбоподателя, което да ги провокира
да съставят АУАН. Основания за критика по
отношение на свидетелски показания на В., М. и Г. не се намериха, а единствено
поради служебното им качество – служители на Агенция „Митници”, в този смисъл
служебната зависимост и отношения на пряка подчиненост спрямо АНО, не е достатъчно
за да обоснове заинтересованост от тяхна страна, от тук и превратно или
недостоверно пресъздаване на обстоятелствата от конкретната проверка и
случилите се събития, които възпроизвеждат в показанията си. В допълнение към изложеното следва да се посочи, че в ЗАНН
не е предвидено, че лицата, работещи при АНО, не могат да бъдат участници при
съставянето на АУАН. В този смисъл е Решение № 39 от 15.02.2019 година по КАНД
№ 1241/2018 година, докладчик Съдията Пенка Костова. С тези съображения Съдебният
състав даде вяра на показанията на свидетелите Д.В.В.,
Д.С.М. и Г.И.Г., считайки ги обективни и достоверни. А досежно
доказателствената им стойност, те са пряко относими
към изпълнителното деяние на процесното нарушение,
авторството и времето на извършването му, като потвърждават и фактическото му
осъществяване от жалбоподателя М.М.П., установявайки
обективните факти на отклоняване на стоки от митнически режим транзит, като не
са изпълнени установените с нормативните актове и определените от митническите
органи условия. Поради това Съдът ги кредитира
изцяло за достоверни.
Съдебният състав, възприема изцяло и кредитира Заключението
на експертизата, назначена и изготвена в хода на съдебното производство от
вещото лице О.Н.Б., като не кредитира това, назначено от АНО и изготвено от
вещото лице С.Н.К. досежно стойностите на процесните
влекач и ремарке, тъй като първата посочена експертиза (тази на вещото лице Б.)
е изготвена след извършване на необходимите проучвания, включително оглед и на
базата на събраните по делото доказателства. Експертизата, назначена в хода на съдебното производство е
изготвена от специалист в съответната област, респ.включен в Списъка на вещите
лица за 2019 година за Хасковския съдебен район, поради което няма основание за
каквото и да е съмнение относно неговата квалификация на специалист. С тези
съображения, Съдът приема експертизата, назначена и изготвена в хода на съдебното производство, за
извършена от вещо лице – специалист с необходимата квалификация и знания,
липсват индиции за предубеденост, а от формална
страна изготвеното писмено Заключение обективира
необходимите данни, ползвани за оценката и фактически констатации, поради което
се явява обосновано и аргументирано, в съответствие и кореспондиращо с фактите
по делото и останалите доказателства, с оглед което не възникват каквито и да е
съмнения за неговата правилност. Обратните доказателства, опитващи се да
опровергаят констатациите и Заключението на вещото лице Б., няма по делото,
поради което Съдът намира за обоснована и правилна Експертизата (както вече бе
посочено) и ползва същата при формирането на фактическите и правните си изводи.
Въз основа на Експертизата, назначена и
изготвена в хода на съдебното производство, се установява стойността на процесните влекач и ремарке към датата на нарушението. Досежно приложимите способи за
определяне на стойностите, ползвани от вещото лице Б., Съдът намира същите
за правилни и законосъобразни. Съгласно
чл. 233, ал. 8 от ЗМ, превозните и преносните средства, които са послужили за
превозването или пренасянето на стоките - предмет на митническа контрабанда, се
отнемат в полза на Държавата независимо чия собственост са, освен ако
стойността им явно не съответства на стойността на предмета на митническата
контрабанда. В закона не е посочен критерият за остойностяване на тези две
стойности при преценка налице ли е явно несъответствието между двете.
Изхождайки от чл. 233, ал.
1 от ЗМ, където стойността
е ръководеща за определяне размера на наказанието, то обективен критерий за
преценка се явява именно тя. Ръководна за митническия орган е единствено „стойност”
на дадена стока, а не митническата такава.
Заключението
на вещото лице К. е
необосновано
и неаргументирано,
тъй като при
изготвянето му
вещото лице е използвало стойността на сходни влекачи и не се е съобразило с
годината на производство на превозното средство като са използвани цени от
по-ранен период. За
разлика от вещото лице К.,
вещото лице Б.
е изчислило стойността
на процесните превозни средства използвайки стойността на идентични превозни средства, влекачи,
произведени в края на 2014 година и началото на 2015 година (съгласно данните
от Свидетелството за регистрация на влекача, касаещи първата му регистрация) и
се е съобразило и с действителното (реалното) изхабяване, включено в цените,
които е открил, а не съобразявайки се само с нормативно определеното изхабяване,
което се явява нереално. Именно
посоченото прави заключението на О.Б.
обосновано и аргументирано, поради което и Съдът го кредитира.
Съдебният
състав, възприема изцяло и кредитира Протокола на митническите служители относно
стойността на процесните стоки и Заключението на Автотехническа оценъчна експертиза
в частта, касаеща идентификационните
белези на влекача и на ремаркето (наименование, марка, модел и т.н.) и
техническото им състояние, назначени от
АНО, тъй като са изготвени след извършване на необходимите проучвания и на
базата на събраните по делото доказателства. Експертизата в посочената част и Протокола са изготвени съответно от специалист в съответната област (, включен в Списъка на вещите лица за 2019 година за Хасковския съдебен район), респ. митнически служители, определени с нарочна
Заповед, поради
което няма основание за каквото и да е съмнение относно тяхната квалификация на специалисти. С тези съображения, Съдът приема Експертизата в посочената част, назначена от АНО, за извършена от вещо лице, респ. служители – специалисти с необходимата квалификация и знания, липсват
индиции за предубеденост, а от формална страна изготвените
писмени Заключение и Протокол обективират необходимите данни, ползвани за оценката и
фактически констатации, поради което се явяват обосновани и аргументирани, в съответствие и кореспондиращи с фактите по делото и останалите доказателства,
с оглед което не възникват каквито и да е съмнения за тяхната правилност. Обратни доказателства, опитващи се
да опровергаят констатациите, обективирани в Заключението на
вещото лице в посочената част и Протокола на митническите служители, приложени в АНП, няма, поради което Съдът намира за обосновани и правилни Експертизата в посочената част и Становището на митническите органи, назначени от АНО (както вече бе посочено) и ползва същите при
формирането на фактическите и правните си изводи. Въз основа на Експертизата в посочената част и
Протокола се
установяват стойността на стоките – предмет на нарушението и идентификационните белези на влекача и на ремаркето и техническото им
състояние. Досежно
приложимия способ за
определяне на стойността на стоките, ползван от митническите
органи, Съдът
намира същият за правилен и законосъобразен.
Идентична правна оценка, на кредитиране с доверие, се
налага и относно писмените доказателства, приложени в преписката, приобщени по
реда на чл. 283 от НПК, вр.чл. 84 от ЗАНН, които не
се оспориха от страните (с изключение на Автотехническата оценъчна експертиза,
чийто оспорване бе проведено частично успешно). Същите Съдът цени за достоверни
по съдържанието им спрямо възпроизведените в тях факти, респ. автентични по
признак – авторство.
Като прецени така установената фактическа обстановка с оглед
нормативните актове, регламентиращи процесните отношения, при цялостната служебна проверка на
акта, при условията на чл. 84 от
ЗАНН, вр.чл. 14, ал. 1 и ал. 2 от НПК
и във връзка със становищата на страните, настоящият състав на Свиленградски районен съд, достигна до следните правни изводи:
Преценена
по същество, Жалбата е частично основателна.
ПО ДОПУСТИМОСТТА НА ЖАЛБАТА
Жалбата е с правно основание чл.
59, ал. 1 от ЗАНН и е допустима – подадена е в преклузивния срок по ал. 2 на
посочения текст видно от датата,
на която Жалбата е депозирана в Регистратурата на АНО,
от надлежно легитимирано за това действие лице (срещу, което е издадено
атакуваното НП) – процесуален
представител с Пълномощно, приложено по делото,
при наличие на правен интерес от обжалване и пред местно (по
местоизвършване на твърдяното нарушение) и родово (по аргумент от чл. 59, ал. 1 от ЗАНН) компетентния Свиленградски Районен съд. Ето защо същата е проявила своя
суспензивен и девулативен ефект.
ПО ПРИЛОЖЕНИЕТО НА ПРОЦЕСУАЛНИЯ ЗАКОН
Обжалваното НП и АУАН, въз основа на който е издадено,
са законосъобразни от формална, процесуалноправна страна, като Съдът достигна
до тези изводи след служебна проверка на съдържанието и материалите от
приложената АНП, не се констатираха недостатъци на актовете.
Спазена е изцяло административната процедура по
съставяне на Акта и издаване на обжалваното НП, не се констатираха допуснати
процесуални нарушения във фазата на производството по издаването им, развила се
пред наказващия орган. Спазени са формата и редът при постановяването им. За пълнота на настоящото изложение следва да се посочи, че в ЗАНН не се предвижда
задължително участие на преводач в административнонаказателното производство -
във фазата на установяване на нарушението, извършено от лице, което не владее
български език. Съгласно чл. 84 от ЗАНН, доколкото в този закон няма особени
правила за призоваване и връчване на Призовки и Съобщения, извършване на опис и
изземване на вещи, определяне разноски на свидетели и възнаграждения на вещи лица,
изчисляване на срокове, както и за производството пред Съда по разглеждане на Жалби
срещу НП, на Касационни жалби пред Административния съд и Предложения за
възобновяване, се прилагат разпоредбите на НПК. Ето защо субсидиарното
прилагане на нормите на НПК в частта относно задължението за назначаване на
преводач не може да стане на основание чл. 84 от ЗАНН, тъй като са приложими за
производството по обжалване на НП пред Съда. Безспорно е, че при установяване
на нарушението и съставянето на АУАН, както българските граждани, така и
чуждите граждани, които не владеят български език имат правото да разберат за
какво нарушение са обвинени и именно с това право на невладеещото български
език лице следва да се обвърже преценката за наличието/липсата на нарушение,
свързано с назначаване на преводач. Ето защо, преценката дали липсата на
преводач при предявяване на АУАН представлява съществено процесуално нарушение
не следва да се прави формално и да се основава единствено на този факт, което
пък автоматично да обосновава засягане правото на защита на наказаното лице.
Засягането на правото на защита следва да се разглежда през принципа за
върховенство на закона, отразен в чл. 6 от Европейската конвенция за защита
правата на човека и основните свободи (ЕКПЧ) и предвид чл. 47 и чл. 48, § 2 от
Хартата на основните права на Европейския съюз (ЕС), доколкото последната се
явява приложима предвид упражняването на правото на свободно движение на чужди
граждани. При преценката на нарушението, описано в НП, действията на актосъставителя,
поведението на жалбоподателя, сложността на случая, интересите на наказания и
развитието на процедурата по налагане на наказанието, в цялост, следва да се
направи извод постигнат ли е справедлив баланс между обществения интерес и
индивидуалния интерес и права на личността. Следва да се има предвид и че
правото на лицето да бъде информирано за обвинението срещу него на разбираем за
него език е с акцесорен характер - част е от правото му на справедлив процес и
правото му на зачитане на правото му на защита, а последното намира проявление
и в рамките на съдебния процес пред Районния Съд. В Директива 2010/64/ЕС на Европейския
парламент и на Съвета от 20.10.2010 година относно правото на устен и писмен
превод в наказателното производство и Директива 2012/12/ЕС относно правото на
информация в наказателното производство, изрично е предвидено, че при налагане
на санкции за леки нарушения, например пътнотранспортни нарушения, установени
след пътнотранспортна проверка, изискването за преводач и за осигуряване на
информация важи единствено за производството по обжалване пред Съд. Разгледани в своята цялост, цитираните Директиви установяват безусловно
задължение за осигуряване на превод единствено в рамките на наказателното
производство, като за извършените административни нарушения такова задължение
липсва. Затова, сама по себе си, липсата на назначен преводач при съставянето и
връчването на АУАН не може да обуслови съществено процесуално нарушение в
административнонаказателното производство. В
конкретния случай с оглед установените по делото факти Съдът намира, че е не било
необходимо извършване на превод, тъй като нарушителят владее български език
писмено и говоримо (в потвърждение на изложеното е наличието на българска Лична
карта и Справка от НБД „Население”, видно от които П. има българско
гражданство). Дори и да не се възприеме
изложеното в предходното изречение, то от АУАН се установява, че жалбоподателят
М.П. се е запознал с АУАН, удостоверил е това с подписа си, както и му е
връчено обжалваното НП. В съдебно заседание жалбоподателят М.П. е представляван
от адвокат. Т.е. лицето е организирало адекватно
защитата си срещу процесното НП. Съществени са
само тези нарушения, които ако не бяха допуснати, биха довели до друг резултат.
Настоящата съдебна инстанция приема, че при
съставянето на АУАН са спазени изискванията на чл. 42 от ЗАНН, а при издаването
на атакуваното НП - тези на чл. 57 от ЗАНН, т.е. същите имат изискуемите
реквизити на минимално необходимото съдържание, съгласно разпоредбите на чл. 42
и чл. 57 от ЗАНН. Самото нарушение е описано, както словесно, така и с
посочване на правната му квалификация. Така изложените обстоятелства са напълно
достатъчни за наказаното лице, за да разбере в цялост извършеното
административното нарушение и да организира адекватно защитата си. В този ред
на мисли не е налице противоречие между изложеното в АУАН и в НП касателно факта дал ли е жалбоподателят обяснения или не е
дал такива, т.е. наведеното в Жалбата възражение в тази насока е неоснователно.
Дори и да се приеме, че е налице някакво противоречие в тази насока, то в АНП
има приложено Личното обяснения на П., поради което не би представлявало
съществено процесуално нарушение подобно несъответствие.
Актът и НП са издадени от компетентни органи съгласно
чл. 37, ал. 1, б. „а” от ЗАНН, вр.чл. 230 от ЗМ и чл. 47, ал. 1, б. „а”, вр.ал.
2 от ЗАНН, вр.чл. 231 от ЗМ. Съгласно чл. 230 от ЗМ за всяко нарушение на
митническия режим се съставя Акт от митническите органи, като това изискване не
е свързано с териториална компетентност на служителя.
В процесния казус е установено, а и не е спорно между страните, че към 12.02.2019
година актосъставителят Д.В.В.
е заемал длъжността „Инспектор” в Териториална дирекция Южна морска при Агенция
„Митници”, т.е. бил е митнически орган. Лицето,
подписало НП е заемало към момента на издаването му длъжността С.Д.
Заместник-Директор на Териториална дирекция Тракийска, чиято материална компетентност да издава НП за нарушения по
ЗМ се доказва от приетата по делото № ЗАМ – 42/32-8714 от 07.01.2019
година на Директора на Агенция „Митници”, т.е.
той се явява носител на санкционна власт, делегирана му в длъжностно качество
(заемана длъжност) от наказващия орган по закон съгласно чл. 231 от ЗМ –
Директора на Агенция „Митници” по надлежния ред с административен акт -
Заповед. Поради това същият се легитимира като компетентен орган по смисъла на
чл. 231 от ЗМ. С оглед наведеното възражение за липса на териториална компетентност
на АНО следва да се отбележи следното: съгласно чл.
232а, ал. 1 от ЗМ, при нарушение по чл. 234а
от ЗМ, състоящо се в отклонение на стоки от митнически режим транзит (каквото е
настоящото нарушение), ако не е известно местоизвършването
на нарушението (както е в конкретния случай), то се счита за извършено в района
на ОМУ (Митническо бюро Свиленград) и в него се разглежда АНП (Митническо бюро
Свиленград е част от структурата на Териториална дирекция Тракийска съгласно
служебно известната на Съда Заповед № ЗМФ – 1318 от 27.12.2018 година, цитирана
по-горе в настоящото изложение).
При
издаването на Акта и НП са спазени предвидените от разпоредбите на ал. 1, изречение второ и ал. 3
на чл. 34 от ЗАНН срокове.
Не
са допуснати съществени процесуални нарушения по образуването и приключването
на административнонаказателната процедура, които да водят до нарушаване на
правото на защита на жалбоподателя и да се основания за неговата незаконосъобразност
и отмяна. За пълнота на настоящото
изложение следва да се посочи, че във фазата на
административнонаказателното производство, развила се пред контролния орган и
пред АНО, формално липсва нарочен акт за
назначаването на Автотехническата оценъчна експертиза
и поименното определяне на вещото
лице, каквото изискване е предвидено в чл. 145, вр.чл.
144 от НПК; а досежно съдържанието на експертното Заключение
– предписания са установени в чл. 152 от НПК; но прилагането на тези разпоредби
е само съответно в административнонаказателното производството, развиващо се по
правилата на ЗАНН, а такова е и настоящото, като това е предпоставено от
неговия характер. По дефиниция производството по ЗАНН е по-опростено, макар и
състезателно, като типични за него са и процесуалната бързина и експедитивност
за реализиране на административнонаказателната отговорност (аргумент от
установените процесуални срокове), поради което несъвместимо с този основен
негов принцип, в частност, би било директното обвързване и стриктно формално
следване, с изпълнение всички процесуални изисквания, установени в нормите на
НПК. Ето защо, няма как да се изисква, в случай на необходимост от извършване
на Експертиза, същата да се назначава с нарочен, отделен
акт от органа, осъществяващ процесуалните действия по съставяне на АУАН. В този
смисъл достатъчно е реално, фактически да е
осигурено вещото лице, с необходимата специалност, знания, квалификация и опит,
позволяващи му да даде Заключение по поставената задача, релевантна за
изясняване на определени факти и обстоятелства, установяването на които да се
изисква във връзка с реализиране на неговата административнонаказателна
отговорност, относимо към извършването на съставомерно деяние, преценката на
неговата обществена опасност и/или наказването – определяне размера на Глобата
или нейната индивидуализация - изобщо в установените параметри от закона. В
случая, всички тези минимум изисквания досежно експертизата и участието на
вещото лице, съответно и съдържанието на експертното Заключение
са спазени според Съда в контекста на изложените до тук правни аргументи.
Предвид
изложеното липсват предпоставки за отмяна на процесуално основание поради
недостатък във формата на акта или допуснато друго процесуално нарушение от
категорията на съществените такива, рефлектиращо върху правото на защита на
санкционираното лице, респ. довело до неяснота и неопределеност на фактите,
подлежащи на доказване. Ето защо, съобразно изложените правни аргументи,
решаващият Съдебен състав обосновано формира правен извод, че процесното НП не
страда от формални недостатъци, в резултат на допуснати съществени нарушения на
процесуалните правила, поради което се явява изцяло законосъобразен от
процесуалноправна страна, акт. От тук, съответно липсват формални основания за
неговата отмяна.
ПО ПРИЛОЖЕНИЕТО НА
МАТЕРИАЛНИЯ ЗАКОН
Обжалваното НП е законосъобразно и от
материалноправна страна. Правилно АНО е ангажирал административнонаказателната
отговорност на жалбоподателя М.М.П.. Събраните в хода на производството гласни доказателства
(показанията на свидетелите Д.В.В., Д.С.М. и Г.И.Г.),
както и писмените такива, установяват по несъмнен
начин, извършването на съставомерно деяние,
консумиращо нарушение на действащия митнически режим, в частност дефиниран с
предписанието на разпоредбата на чл. 234а, ал. 1 от ЗМ, която от обективна
страна предвижда неизпълнение на условията и срокове по транзита и в
резултат на това неизпълнение отклоняване на стоката от режим
транзит. От фактическата обстановка и начина на
действие, описани в обстоятелствената част на Акта и Постановлението се
установява безспорно, че жалбоподателят е отклонил стоки от митнически
режим транзит, като не е изпълнил установените с нормативните актове и
определените от митническите органи условия. Отклоняването на стоки на които е
даден митнически режим е съществено нарушение на правилното функциониране на
режима транзит. Разпоредбата на чл. 234а, ал. 1 от ЗМ, е императивна
за всяко лице, което отклони стоките, на които са дадени митнически режим или
митническо направление, като не изпълни установените в нормативните актове или
определените от митническите органи условия и срокове.
Датата
на извършване на нарушението е датата на приемане на ЕАД, а
именно 10.02.2019 година.
Мястото на
извършване на нарушението е ОМУ, в което е
приета
ЕАД Т2 с МРН № 19BG00301020261141,
а именно Митническо бюро Свиленград.
Стойността на стоката, предмет на процесното
митническо нарушение е определена на базата на представените Фактури. Същата е
определена от митническите органи в размер на сумата 37 454.41 лв. - общо
за цялото количество отклонени стоки, според представения Протокол, в което е
материализирано това заключение, ведно с Искане. Оценяването на предмета на
нарушението е извършено от Комисия от митнически служители, в състав петима
членове, специално назначена със Заповед № ЗТД 3000-90/14.02.2019 година на
Директора на Териториална дирекция Тракийска, издадена във връзка със Заповед №
ЗАМ - 190/21.02.2017 година на Директора на Агенция „Митници”. Последната не се
оспорва от жалбоподателя и при липса на обратни или други доказателства,
събрани в хода на настоящото производство, установяващи друга различна стойност,
Съдът възприе същата.
Деянието, извършено от М.М.П.
е съставомерно и по субективен признак. М.М.П. е действал виновно при
съзнаване на несъответствието в количеството на превозваните стоки, както и в броя на палетите, което ако
не му е било известно е следвало да знае, предвид задължението си в качеството
на фактически превозвач, произтичащо от чл. 8, ал. 2 и чл. 9 от Конвенция
ЧМР - да знае каква
стока пренася, а в случай че не разполага с
необходимите средства за нейната проверка, следва да впише в Международната
товарителница (ЧМР) в клетка 18 мотивирани възражения
относно превозвания товар. При липса на подобно възражение, което е видно от
съдържанието на приетата по делото Товарителница, с липсваща бележка в указаната графа - клетка
18 от клишираната форма на документа,
следва да се приеме, че превозвачът отговаря за вида и количеството
на превозвания от него товар. Както вече бе посочено жалбоподателят е
следвало да знае, както и е знаел действащия митнически режим. След като това е
така, жалбоподателят е бил наясно с общественоопасните последици от деянието и е
предвиждал тяхното настъпване. Поради изложеното, липсва каквото и да е
правно основание за друг различен правен извод, освен този, че напълно правилно
е ангажирана неговата административнонаказателната отговорност. С тези правни
съображения Съдът прие обжалваното НП за правилно и законосъобразно от
материалноправна страна, издадено при правилно приложение на материалния закон.
За пълнота на настоящото изложение следва да се
отбележи и следното: известно е от правната теория, че субективната страна на
деянието се извежда от обективните данни за деянието и начина и средствата за
извършването му. Съгласно чл. 8 от Конвенция
ЧМР, превозвачът е бил длъжен да провери точността на данните в Товарителницата
относно броя на колетите, маркировката и номерата им. В случая шофьорът М.П. не
е превозвач, а представител на същия, който физически представя стоката за
проверка на митническите органи и за него също важи цитираното задължение за
проверка. Т.е. като водач на товарен автомобил съгласно чл. 8, ал. 1 от
Конвенция ЧМР и Митническа конвенция относно международния превоз на стоки под
покритието на карнети ТИР, шофьорът носи отговорност
за броя на колетите и брутото тегло на стоките, натоварени в товарния
автомобил, който управлява. След като жалбоподателят не е направил възражение за наличието на разлика между
декларираното с ЕАД Т2 и наличното количество стока (колети, пакети), респ.
теглото им, не е освободен от отговорността да знае и да се убеди в точното
количество и вида на стоката и за съответствието й с отразеното в документите,
които я придружават, тъй като според Конвенция ЧМР се презюмира,
че щом като превозвачът не е оспорил писмено броя и вида на стоката, той
отговаря за превозената стока и когато вписаната в документите стока не
съответства на фактическите данни. Ето защо, има умисъл при извършване на
деянието (както вече бе посочено по-горе в настоящото изложение). Още повече,
че разликата в настоящия случай не е няколко на брой палета, респ. няколко
килограма, а разликата е в размер на 14 палета и около над 4 тона тегло,
въпреки това, жалбоподателят не е уведомил митническите служители за разликата
в по-малко в бройката на палетите, респ. в теглото. При обективно
възпрепятстване да изпълни задълженията си при подаване на ЕАД Т2, е трябвало
да направи съответното възражение, което умишлено не е изпълнил. Неизпълнението
му ангажира и административнонаказателната му отговорност. Т.е. в контекста на изложеното и съобразно конкретно установеното по
делото, жалбоподателят следва да бъде държан отговорен относно верността и
точността на данните в придружаващите стоката документи, доколкото безспорно
доказан е обективният факт на количественото разминаване – несъответствието в
броя на палетите и теглото на стоката, вписани и фактически наличните в
автомобила. Както вече бе посочено по време на подаване на ЕАД Т2, т.е. по
време на проверката от страна на митническите служители при оформяне на режима
транзит, превозвачът, не е имал задължението да отвори всички натоварени палети,
да установи вида на пакетираните в тях стоки и количеството им, но е бил длъжен
да провери точността на данните относно броят на палетите, маркировката,
номерата им и видимото състояние на стоката и опаковката. Изложеното се отнася
и за жалбоподателя, като водач на МПС, с което се осъществява международния
транзитен превоз на стоката и който трябва
да присъства при проверката от страна на митническите служители при оформяне на
режима транзит и който е присъствал. Следователно
за него е съществувала обективна възможност да узнае за наличието на по-малко
стока в товара, несъответстваща по брой на палетите и тегло на манифестираната.
Казано по друг начин като водач на товарен автомобил и
фактически представител на превозвача М.П. е отклонил стоки от митнически режим транзит,
като не е изпълнил установените с нормативните актове и определените от
митническите органи условия. Според действащото
митническо законодателство, митническите задължения и формалности, включително
и тези за подаване на ЕАД Т2 и пломбиране на автомобила след проверка за
съответствие на наличната стока с тази по документите са свързани и със субекта
– фактически превозвач, т.е. шофьорът. По пряк аргумент от чл. 96, § 2 от Митническия
кодекс на Съюза и чл. 8 и чл. 9 от Конвенция ЧМР,
като фактически представител на превозвача той е носител на задължението за
представянето на товара. Ето поради тези аргументи, настоящият
Съдебен състав не възприема изложеното от процесуалния представител на нарушителя
в Жалбата му, че не е отговорното лице.
Изводи на Съда не се променят предвид
представеното Уведомление от страна на фирмата в Чехия, която е натоварила
товарния автомобил, управляван от жалбоподателя, както и предвид факта, че
пломбата не е била нарушена преди извършване на процесната
митническа проврека, предвид изложеното по-горе в
настоящото изложение. В подкрепа на изложеното е и обстоятелството, че твърдението,
че част от стоката е останала в склада на фирмата, която е товарила идва, след
констатиране на нарушението.
Доколкото се явява част от дължимия съдебния контрол,
Съдът дължи правно обсъждане и относно приложението на чл. 28 от ЗАНН. По
убеждение на решаващия Съдебен състав, процесното
административно – митническо нарушение не разкрива характеристиките на
маловажен случай по смисъла на чл. 28 от ЗАНН и не може да се квалифицира като
такъв. Поради това, в тази насока наказващият орган не е допуснал неправилно
приложение на закона. За конкретния случай, не се установяват фактически
обстоятелства, който да обуславят значително по-ниска степен на обществена
опасност, от типичната за този род административни нарушения. Допълнителен
аргумент се извежда и от характера на обществените отношения, засегнати от
конкретната простъпка – административнонаказателна, свързани с действащия митнически режим, който поради важността си е
обект на засилена правна защита с оглед охраняваните интереси. Същите са строго
регламентирани, цели се създаване на стриктен контрол за движението на
паричните/стоковите потоци в и извън Общността, част от която е Република България,
като всяко нарушение съществено накърнява целите и принципите на ЗМ, респ.
европейското законодателство с приложимите Регламенти. Ето защо, не би могло да
се приеме, че нарушението е с незначителна обществена опасност и случаят да се
квалифицира като маловажен, именно предвид конкретните охранени от правото
интереси. Ето защо не е налице основание за приложение на чл. 28 от ЗАНН, вр.чл. 93, т. 9 от
Допълнителната разпоредба (ДР) на НК по силата на препращането от чл. 84 от ЗАНН, за отпадане на наказуемостта, като незаконосъобразно санкционираща
маловажен случай на нарушение, от тук и предпоставка за незаконосъобразност на
НП. Иначе казано, мълчаливата преценка на АНО, обективирана
с издаването на санкционен акт, с който е ангажирана
административнонаказателната отговорност на жалбоподателя, Съдът споделя за
правилна. Съобразно изложените до тук правни съображения, не са налице
основания за приложението на чл. 28 от ЗАНН като предпоставка за
незаконосъобразност на НП и неговата отмяна, като неправилно санкциониращо
маловажен случай на административно нарушение.
ПО РАЗМЕРА НА НАКАЗАНИЕТО
Съгласно чл. 234а,
ал. 1 от ЗМ за отклонение стоки от митнически режим на виновните физически лица се налага „Глоба” в
размер от 100 до 200 % от стойността на стоките - предмет на нарушението;
съгласно чл. 234а, ал. 3, вр.чл. 233, ал. 6 от същия закон стоки – предмет на
нарушението се отнемат в полза на Държавата, а ако липсват се присъжда тяхната
равностойност, представляваща стойността им и съгласно чл. 234а, ал. 3, вр.чл.
233, ал. 8 от същия закон превозните средства, които са послужили за извършване
на нарушението, се отнемат в полза на Държавата независимо чия собственост са,
освен ако стойността им явно не съответства на стойността
на предмета на нарушението.
Наложеното на
жалбоподателя М.П. наказание „Глоба” в размер на 37 454.41
лв. (пункт 1) е определено при правилно приложение на съответната санкционна
разпоредба - чл. 234а, ал. 1 от ЗМ, съставът на която е
осъществил. Същото АНО е индивидуализирал в минималния размер, отчитайки всички
смекчаващи (първо по ред нарушение, младата възраст
на нарушителя и факта, че не е осуетил или
възпрепятствал проверката) и отегчаващи (изключително
голямото количество и разнообразие на артикули) отговорността обстоятелства.
Констатира се, че в случая степента на обществената опасност на дееца е
завишена, тъй като изложените отегчаващи вината обстоятелства се отнасят тъкмо
до нея. Що се отнася до обществената опасност на деянието - тя също е висока,
предвид факта, че районът на Районен съд - Свиленград е особено чувствителен
към подобен вид нарушения предвид зачестяването им. С оглед на горното,
настоящата инстанция намира, че в случая е налице превес на смекчаващите вината
обстоятелства и завишена степен на обществена опасност на деянието и на дееца,
поради което така наложеното с обжалваното НП наказание в минималния размер
намира за необходимо за постигане на предвидените в чл. 12 от ЗАНН цели на
административното наказание – да предупреди и превъзпита нарушителя към
спазване на установения правен ред и да се въздейства възпитателно и
предупредително върху останалите граждани.
По тези съображения обжалваното НП е обосновано и законосъобразно
в санкционната си част (пункт 1), поради което следва да
бъде потвърдено.
Законосъобразно на основание чл. 234а, ал. 3,
вр.чл. 233, ал. 6 от
ЗМ е присъдено жалбоподателят за извършеното нарушение по чл. 234а, ал. 1 от
ЗМ да заплати в полза на Държавата стойността на стоките - предмет
на нарушението – 37 454.41 лв., тъй като същите липсват. Подобно
разпореждане е напълно законосъобразно, приложено на съответното правно
основание. Правните разпоредби са императивни и обвързват във всички случаи
указаното разпореждане с тези стоки, както правилно е подходил и АНО,
позовавайки на същите норми, като друго различно разрешение не следва и предвид
доказаното извършване на конкретното митническо нарушение, обвързано с
приложението им. Предвид горното обжалваното НП като правилно и законосъобразно следва
да бъде потвърдено и по пункт 2.
Настоящата инстанция
намира, че изграждането на обоснован извод относно правилността и
законосъобразността на обжалваното НП в частта му по пункт 3 се предопределя от две условия – първо
коя от визираните стойности митническа или пазарна следва да бъде меродавна,
както на пътното
превозно средство, така и на стоките - предмет
на нарушението и второ дали ремаркето се счита за преносно или превозно
средство и от тук съпоставката на стойността на предмета на нарушението с коя
стойност следва да се конкурира - на самото ремарке
или на цялата композиция.
Както
вече бе посочено съгласно разпоредбите
на чл. 234а, ал. 3, вр.чл. 233, ал. 8 от ЗМ,
превозните и преносните средства, които са послужили за превозването или
пренасянето на стоките - предмет на митническа контрабанда, се отнемат в полза
на Държавата независимо чия собственост са, освен ако стойността им
явно не съответства на стойността на предмета на митническата контрабанда.
В закона не е посочен
критерия за остойностяване на тези две стойности при преценка налице ли е явно
несъответствие между двете. Изхождайки от чл. 233, ал. 1 от ЗМ където стойността е
ръководеща за определяне размера на наказанието, то обективен критерии за
преценка би се явила именно тя.
Преценката на Съда
за наличие или липса на явно несъответствие обаче, следва да е винаги
конкретна, предвид спецификата на всеки отделен случай и не следва да изхожда
само от наличието или не на двукратно превишаване на едната спрямо другата, а
като се изхожда и от размера на всяка една стойност поотделно, но и размера на
съответното превишение, ако разбира се такова е налице.
Ръководна за митническия
орган в
случая е единствено „стойност”
на дадена стока, а не митническата такава.
Определената стойност
на пътното превозно
средство - влекач и ремарке е в размер на 128 835 лв. Определената
стойност на стоките предмет на нарушението е в размер на 37 454.41 лв.
Следва да се посочи,
че митническите органи са
определели също стойността на
стоките - предмет на нарушението, а не
митническата им такава. Само тези две равностойни по съществото си оценъчни
стойности могат да се сравняват при преценяване дали
е налице явно несъответствие между тях.
Няма спор относно
определената стойност на стоките, както вече бе посочено по-горе в настоящото излежоние.
Митническата
стойност на стоката, предмет на митническото
В тази насока Съдът
намира че е налице явно несъответствие между двете конкуриращи
се стойности - тази на стоките, и тази на отнетите
ремарке и влекач. За
пълнота на настоящото изложение следва да се посочи, че дори и да се приеме, че
стойността на влекача е 86 679 лв. и след като се добави и стойността на
ремаркето, то отново е налице несъответствие спрямо стойността на стоката –
предмет на нарушението.
При обсъждане на НП в частта по пункт 3 Съдът възприема изцяло приетото от ВКС тълкуване на НК и ЗМ в Решение № 67 от 13.03.2009 година на ВКС по к.н.д.№ 772/2008 година, I н.о., НК. В този съдебен акт на ВКС се приема, че аналогично на
предвиденото в чл. 242, ал. 8
от НК, отнемане на „превозното или преносното средство, послужило за
превозването или пренасянето на стоките, предмет на контрабандата”, включително „и когато не е собственост на дееца, освен
ако стойността му явно не съответства на тежестта на престъплението”,
в чл. 233, ал. 6 от ЗМ се
предвижда, че превозните и преносните средства, които са послужили за
превозването или пренасянето на стоките - предмет на митническа контрабанда, се
отнемат в полза на Държавата независимо чия
собственост са, освен ако стойността им явно не съответства на стойността на
предмета на митническата контрабанда. В
това Решение на ВКС подробно се анализират
три обстоятелства, като се правят и следните тълкувания: обстоятелството, че отделни елементи на пътното превозно средство могат да имат самостоятелна регистрация
не е от значение при определянето му като едно пътно превозно средство, в случая, като „товарен автомобил”. То следва да се приема като едно превозно средство тогава, когато даден елемент от него не
може да бъде използван самостоятелно за превоз на контрабандираните стоки,
например ремаркето, полуремаркето,
караваната, които следва да бъдат теглени от съответно МПС (например от лек автомобил, от автобус), доколкото не разполагат със
самостоятелен двигател. Когато обаче в МПС-то („влекача”) са укрити стоките, предмет на
контрабандата и към това нямат отношение другите прикачени към него елементи на
пътната композиция (, в
които може изобщо да няма стоки), то тогава не може да се приеме, че и те
подлежат на общо основание на отнемане на основание ал. 8 на чл. 242 от НК. В Решението
на ВКС още се приема, че в чл. 233, ал. 6 от ЗМ (сега ал. 8) е почти напълно възпроизведен текстът на
ал. 8 на чл. 242 от НК във връзка с отнемането на превозните и преносни
средства, послужили за митническа контрабанда „независимо чия собственост са, освен ако
стойността им явно не съответства на стойността” на предмета на тази контрабанда, както и че за митническа контрабанда, останала в рамките на
административно нарушение, за прилагането й винаги да е необходима такава
преценка за съответствие.
По делото е
безспорно, че отнетото ремарке не може
самостоятелно да се движи, тъй като няма двигател (в Свидетелството му регистрация изрично е
посочено, че е безмоторно – т. Р.3),
като само може да се прикрепя към различни влекачи. Т.е. установено е, че
превозът на стоките е осъществен със съчленено пътно превозно средство (влекач и ремарке), което обаче с оглед тълкуванията в цитираното Решение
на ВКС следва да се разглежда като едно цяло, независимо от самостоятелната
регистрация на двата компонента. В този смисъл е и практиката на Административен съд –
Хасково - Решение
№ 132/15.06.2015 година,
постановено по КАНД № 103/2015 година.
В
светлината на изложеното по–горе,
стойността на съчлененото пътно превозно средство (влекач и
ремарке), която е близо 3 пъти и половина
по-висока от стойността на стоките,
предмет на нарушението, се явява несъответна на стойността на стоките -
предмет на нарушението и пътното превозно
средство,
поради което Съдът намира, че не
подлежи на отнемане. Поради това и НП в частта му, касаеща
пункт 3
следва да бъде отменено (така и Решение № 132/15.06.2015 година,
постановено по КАНД № 103/2015 година на
Административен съд - Хасково, Решение № 103/26.05.2017 година,
постановено по КАНД № 49/2017 година на
Административен съд – Хасково, Решение № 130/10.04.2013 година,
постановено по КАНД № 77/2013 година на Административен съд – Хасково и др.).
Мотивиран от гореизложеното и
на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, Съдът в настоящия си състав
Р
Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА като правилно и
законосъобразно НП
№ 140/2019г. от 11.07.2019
година на С.Д. Директор на Териториална дирекция Тракийска, в частта, с която
на М.М.П. с ЕГН ********** ***, за
нарушение на чл. 234а, ал. 1 от ЗМ
е наложено административно наказание „Глоба” в
размер на 37 454.41 лв. (пункт 1) и на
основание чл. 233, ал. 6, вр.чл. 234а,
ал. 3 от ЗМ са отнети в полза на Държавата стоките – предмет на нарушението, но тъй като липсват е присъдено да се
заплати тяхната равностойност в размер на 37 545.41 лв. (пункт 2).
ОТМЕНЯ НП № 140/2019г. от 11.07.2019
година на С.Д. Директор на Териториална дирекция Тракийска, в частта, с
която на М.М.П. с ЕГН ********** ***, на основание чл. 233, ал. 8, вр.чл. 234а, ал. 3 от ЗМ са отнети в полза на Държавата товарна
композиция, състояща се от влекач марка „Мерцедес – Бенц” с турски
регистрационен номер 34ВОV907 и ремарке марка „Серин” с турски
регистрационен номер 34VD5184 (пункт 3).
Решението
подлежи на касационно обжалване пред Административен съд – Хасково в 14-дневен
срок, който тече от получаване на Съобщението за постановяването му, с Касационна
жалба на основанията, предвидени в НПК и по реда на Глава XII от АПК.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ :
(Кремена Стамболиева)
|
|