Р Е Ш Е Н И Е
гр. в., 260109/14.9.2020г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Варненският районен съд- тридесет и
втори наказателен състав- в публично заседание на тринадесети юли през две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
АЛБЕНА СЛАВОВА
при
секретаря Незает Исаева, като разгледа докладваното от председателя АНД № 1224 по описа за 2020 г. и за да се произнесе взе
предвид следното:
Производството е образувано на основание
чл. 59 и сл. от ЗАНН въз основа на жалба предявена от А.В.Н. против НП № 17-0442-000026/09.02.2017
г. 06.01.2020 г. на Началника на Четвърто
РУ при ОД на МВР – в. му е наложено административно наказание „ Глоба“ в размер
на 200 /двеста/ лева за нарушение на чл. 20, ал.2 от ЗДвП.
В жалбата с е оспорва фактическата
обстановка, посочена в НП, като се твърди, че деянието не е осъществено виновно
и настъпилия резултат не е вследствие движение с несъобразена скорост, а в
резултат на извършена спасителна маневра, поради възникнала непредвидена
опасност на пътя при движението на друг автомобил. Твърди се, че са налице
предпоставките на чл. 28 от ЗАНН за квалифициране на случая като маловажен,
предвид липсата на пострадали лица, незначителния размер на материалните щети,
и предвид поведението на лицето, непосредствено след инцидента, свързано с
изпълнение на задълженията му като участник в ПТП за уведоми компетентните
органи за случая. Излага се становище, че не е спазена процедурата по връчване
на НП, като неоснователно е забавена същата с години, поради което се твърди,
че следва да се счита изтекъл давностния срок за изтърпяване на наложеното наказание. Иска
се НП да бъде отменено като незаконосъобразно и необосновано и да се присъдят
сторените по делото разноски на основание чл. 63 ал.3 от ЗАНН.
В съдебно заседание жалбоподателят,
редовно уведомен, се явява лично и с адв. С., редовно
упълномощена и приета от съда. В съдебно
заседание същата поддържа жалбата с наведените в нея основания. В заседание по
същество пледира НП да бъде отменено като незаконосъобразно с оглед на
изложените в жалбата доводи.
Въззиваемата
страна, редовно призована, не изпраща представител. Постъпили са писмени
бележки от процесуалния представител на въззивника - се
представлява от ст. юрисконсулт к.л.а.. Същата оспорва изцяло подадената въззивна жалба като
неоснователна. Твърди, че НП е правилно и законосъобразно, постановено в съотвествие с материалния и процесуалния закон. Излага
становище, че в хода на административно-наказателното производство не са допуснати процесуални нарушения. Сочи се,
че както АУАН, така и НП отговарят на формалните законови изисквания. Излага
становище, че извършените нарушения не се отличават с по-ниска степен на
обществена опасност в сравнение с други нарушения от съответния вид, поради което
липсва основание за прилагане на разпоредбата на чл.28, б. а от ЗАНН. Иска
присъждане на юрисконсултско възнаграждение и пледира за прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение.
След
преценка на доводите на жалбоподателя и с оглед събраните по делото
доказателства, съдът прие за установена от фактическа и правна страна следното:
На 18.01.2017 г., около 08.00 ч. въззивникът управлявал л.а. С.В.с ДК№ ** в гр. в. по бул. П.
м. в посока кв. Г.. Атмосферните условия били зимни с наличие на хлъзгав
участък по пътната настилка. Впоследствие при
неизяснени безспорно по делото обстоятелства, автомобилът на въззивникът се отклонил от пътното платно и се ударил в
електрически стълб, находящ се в средата на платното
за движение. Същият уведомил компетнтните органи за
случая. На място пристигнали полицейски служители при Четвърто РУ при ОД на
МВР-в. – св. А. и св. К.. След като констатирали деформация на осветителния
електрически стълб и снели обяснения от
водача, бил изготвен протокол за ПТП и АУАН по отношение на въззивника
за извършено от него нарушение на чл. 20 ал.2 от ЗДвП, като било преценено, че
настъпилия резултат се намира в причинна връзка су
управление на превозното средство с несъбобразена
скорост със състоянието на пътя. Въз основа на акта е издадено обжалваното НП,
с което на основание чл. 179 ал.1 т.2 от ЗДвП е ангажирана административно-наказателната
отговорност на въззивника.
В хода на съдебното производство са
разпитани в качеството на свидетели актосъставителя и
свидетеля по акта. По искане на процесуалния представител на въззивника в качеството на свидетел е разпитан и очевидец
на произшествието – св. П.Т.. Приобщени са към материалите по делото
материалите по АНП.
Гореописаната фактическа обстановка се
установява от събраните в хода съдебното производство писмени доказателства по
АНП, както и от гласните доказателства, приобщени към делото, които съдът
кредитира като относими към предмета на доказване.
Съдът, въз основа на императивно
вмененото му задължение за цялостна проверка на издаденото наказателно постановление
относно законосъобразност, обоснованост и справедливост на наложеното
административно наказание прави следните изводи:
Жалбата е процесуално допустима,
подадена е от надлежна страна в законоустановения срок за обжалване и е приета
от съда за разглеждане.
Наказателното постановление № 17-0442-000026/09.02.2017
г. е издадено от компетентен орган - от Началника
на Четвърто РУ при ОД на МВР- в., видно от приложеното и приобщено по делото копие на Заповед
№ 8121з-748/24.06.2015 г.
В хода на административно-наказателното
производство не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила.
Наказателното постановление е било издадено в шестмесечния преклузивен
срок, като същото е съобразено с нормата на чл. 57 от ЗАНН, а при издаването на
административния акт е спазена разпоредбата на чл. 42 от ЗАНН. Вмененото във
вина на въззивника нарушение е индивидуализирано в
степен, позволяваща му да разбере в какво е обвинен и срещу какво да се
защитава.Посочени са нарушените материално-правни норми, като наказанията за
нарушенията са индивидуализирани.
Съдът не споделя доводите на въззивникът за изтекъл давностен
срок за изпълнение на наказанието, доколкото такъв започва да тече считано от
датата на налагането му с влязъл в сила надлежен акт. Несъстоятелни са и
аргументите относно незаконосъобразно забавяне връчването на НП, доколкото
законодателят не е предвидил преклузивен срок за
посоченото действие.
Като
разгледа жалбата по същество, съдът установи от правна страна следното:
От събраните по делото писмени и гласни
доказателства въпреки всестранното, пълно и обективно изследване на фактите,
предмет на доказване, чрез способите на административно-наказателното
производство не се установи по несъмнен и категоричен начин, че жалбоподателят
е осъществил визираното в АУАН и НП административно нарушение на чл. 20, ал.2
от ЗДвП, а именно че при избиране на скоростта не се е съобразил с
интензивността на движението.
В хода на производството се установи, че
на посочените в НП място и дата е настъпило пътно-транспортно произшествие по
смисъла на пар. 6, т.30 от ДР на ЗДвП, според която
норма „пътнотранспортно произшествие“ е събитие възникнало в процеса на
движението на пътно превозно средство и предизвикало нараняване или смърт на
хора, повреда на пътно превозно средство, път, съоръжение, товар или други
материални щети.
Не е доказано обаче по несъмнен начин,
че именно в следствие на нарушение на правилата на чл.20, ал.2 от ЗДвП е
настъпил общественоопасния резултат. От показанията на актосъставителя
и свидетеля на акта не се изяснява механизма на настъпване на произшествието,
поради което съдът намира, че констатациите в акта се базират на предположения
на актосъставителя и АНО. Липсват обосновани доводи защо актосъставителят, съотв. АНО са
приели, че пътно-транспортното произшествие е настъпило в следствие на
управление с несъобразена скорост, а не на загуба на контрол върху превозното
средство в резултат на действия при условията на крайна необходимост или ,
респ. на друго нарушение на разпоредбите на ЗДвП, в причинна връзка, с които е
възможно да настъпи процесния резултат. Доколкото липсват доказателства
установяващи скоростта на движение на автомобила, съотв.
обстоятелства, сочещи за интензивност на движението, въз основа на които може
да се формира извод за спирачния път,
момент на възникване на опасността и др. обстоятелства, от които следва
да се установи субективната съставомерност на общественоопасното деяние, съдът намира, че изводите в АУАН
и НП са необосновани.
С оглед на посочените констатации следва
изводът, че обвинението в АУАН и НП се явява необосновано и недоказано. В тази
връзка следва да се подчертае, че в производството по ЗАНН тежестта на
доказване лежи върху административно наказващия орган и недоказването на
извършване на административно нарушение от санкционираното лице, въпреки
събиране на възможните доказателства от съда, е винаги предпоставка за отмяна
на атакуваното наказателно постановление.
Поради изложеното съдът счита, че НП е необосновано
и като такова следва да бъде отменено.
С
оглед направеното искане от процесуалния представител на въззивника
за присъждане на юрисконсултско възнаграждение и
искането на въззивника за присъждане на сторените по
делото разноски за адвкатско възнаграждение, съдът
установи от правна страна следното: Съгласно разпоредбата
на чл. 63 ал.3 от ЗАНН в съдебните производства по обжалване на издадени НП
пред районния съд страните имат право на присъждане на разноски по реда на Административнопроцесуалния кодекс.Разпоредбата на чл. 63
ал.4 от ЗАНН предвижда, че в полза на юридически лица или еднолични търговци се
присъжда и възнаграждение в размер, определен от съда, ако те са били
защитавани от юрисконсулт. Размерът на присъденото възнаграждение не може да
надхвърля максималния размер за съответния вид дело, определен по реда на чл.
37 от Закона за правната помощ. Нормата на чл. 143 ал.1 от ЗАНН сочи, че когато съдът отмени обжалвания
административен акт или отказа да бъде издаден административен акт, държавните
такси, разноските по производството и възнаграждението за един адвокат, ако
подателят на жалбата е имал такъв, се възстановяват от бюджета на органа, издал
отменения акт или отказ. В разпоредбата на чл. 144 от АПК се сочи, че за
неуредените в този дял въпроси се прилага Гражданският процесуален кодекс.
В съответствие с правилото на чл. 78а
ал.3 вр. с ал.1 от ГПК, съдът намира, че следва да
присъди заплащане на разноските за адвокатско възнаграждение, в размера посочен
в приобщеното по делото договор за правна помощ, а именно – в размер на 300/
триста/ лева. Възражението на ответната
страна за прекомерност на адвокатското възнаграждение, съдът намери за
неоснователно. Исканата сума от 300,00лв. е в рамките на минимално установения
размер в Наредба №1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения, което изключва необходимостта от нейното коригиране.
Воден от горното и на основание чл.63,
ал.1 от ЗАНН, съдът
Р
Е Ш И:
ОТМЕНЯ
НП
№ 17-0442-000026/09.02.2017 г.
06.01.2020 г.на Началника на Четвърто РУ при ОД на МВР- в., с което на А.В.Н.
на основание чл. 179, ал.2, пр.1 от ЗДвП му е наложено административно
наказание „ Глоба“ в размер на 200 /двеста/ лева за нарушение на чл. 20, ал.2
от ЗДвП.
ОСЪЖДА ОД на МВР -в. да заплати на А.В.Н.
сумата в размер на 300 /триста/ лева,
представляваща разноски по делото за държавна такса и за адвокатско
възнаграждение.
Решението подлежи на касационно
обжалване в 14-дневен срок от получаване на съобщението за изготвянето му пред
Административен съд- в..
След влизане в сила на съдебното
решение, АНП да се върне на наказващия орган по компетентност.
СЪДИЯ при РС-в.: