Р Е Ш Е Н И Е
№ 2023 г., гр. Варна
В ИМЕТО
НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ВАРНА, Трети тричленен състав, в публично заседание на двадесет и трети март две хиляди двадесет и трета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЯНКА ГАНЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ДАНИЕЛА НЕДЕВА
ИВЕЛИН
БОРИСОВ
при секретаря Теодора Чавдарова и с участието на прокурора Александър А , като разгледа докладваното от съдия Ивелин Борисов КАНД № 354 по описа на Административен съд – Варна за 2023 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/,
вр. чл. 63в от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/.
Образувано е по касационна жалба от „Диаком 7“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. В., против решение № 1697 от 13.12.2022 г., постановено по АНД № 20223110203126/2022 г., по описа на Районен съд – Варна /ВРС/, с което е изменено Наказателно постановление № 03-2200392/18.05.2022 г., издадено от Директора на Дирекция „Инспекция по труда“ – Варна, с което за нарушение на чл. 6, ал. 4 от Наредбата за условията и реда за командироване и изпращане на работници и служители в рамките на предоставяне на услуги, вр. чл. 121а, ал. 1, т. 1, буква „а“ и ал. 8 от Кодекса на труда /КТ/ и на основание чл. 416, ал. 5 вр. чл. 414, ал. 1 от КТ на „Диаком 7“ ЕООД е наложена имуществена санкция в размер на 2500 лева, като е намален размерът на санкцията на 1500 лева.
В жалбата касаторът поддържа, че решението е
неправилно, постановено при допуснати съществени процесуални нарушения и такива
на материалния закон. Твърди, че в мотивите на оспорения съдебен акт ВРС не е
обсъдил възраженията в жалбата относно съставянето на акта за установяване на
административно нарушение /АУАН/ в присъствието на само един свидетел, както и
неприлагането на чл. 26, ал. 1 от Наказателния кодекс НК/. Счита, че тъй като
са налице еднообразни нарушения, осъществени в кратък период от време, е
следвало да се издаде едно наказателно постановление, а не множество такива за
всяко отделно нарушение. Сочи, че районният съд не се е произнесъл по
възражението в жалбата за отмяна на наказателното постановление на основание
чл. 63, ал. 2, т. 2 от ЗАНН с предупреждаване на нарушителя. Релевира
възражения за незаконосъобразност на оспорения съдебен акт поради
непровеждането на разпит на актосъставителя, с което се нарушава правото на
защита и се препятства правилното установяване на фактическата обстановка и
разкриването на обективната истина по делото. Навеждат се доводи за издаването
на АУАН и наказателното постановление от некомпетентни лица, а по отношение на
акта – и за съставянето му извън срока по чл. 34, ал. 1 от ЗАНН. Касаторът
аргументира недоказаност на изложената от административнонаказващия орган /АНО/
фактическа обстановка и на възприетия размер на основната заплата в сектор
„Индустрии“ в Швеция. Отправя се искане за отмяна на атакувания съдебен акт и
на издаденото наказателно постановление.
В депозирано чрез представител по пълномощие
писмено становище жалбата се поддържа изцяло на изложените в нея основания.
Ответната страна – Директорът на Дирекция „Инспекция по труда“ – Варна, чрез процесуален представител, оспорва касационната жалба като неоснователна и моли решението на ВРС да бъде оставено в сила като правилно и законосъобразно. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
Представителят
на Окръжна прокуратура – Варна дава заключение за неоснователност на
касационната жалба и пледира за оставяне в сила на решението на Районен съд –
Варна.
Настоящият състав на съда, като извърши
проверка на атакуваното решение във връзка със заявените в жалбата касационни
основания намира следното:
Касационната жалба е процесуално допустима като подадена в срока за обжалване по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна, срещу подлежащ на касационен контрол пред настоящия съд съдебен акт.
Производството пред ВРС е образувано по жалба на „Диаком 7“ ЕООД против Наказателно постановление № 03-2200392/18.05.2022 г., издадено от Директора на Дирекция „Инспекция по труда“ – Варна, с което за нарушение на чл. 6, ал. 4 от Наредбата за условията и реда за командироване и изпращане на работници и служители в рамките на предоставяне на услуги, вр. чл. 121а, ал. 1, т. 1, буква „а“ и ал. 8 от КТ и на основание чл. 416, ал. 5 вр. чл. 414, ал. 1 от КТ на дружеството е наложена имуществена санкция в размер на 2500 лева.
От фактическа страна ВРС е установил, че при извършена
от служители на Дирекция „Инспекция по труда“ – Варна проверка по спазване на
трудовото законодателство, резултатите от която са обективирани в протокол за
извършена проверка № ПР 2211499/27.04.2022 г., е установено, че „Диаком 7“
ЕООД, в качеството си на работодател, е командировало лицето Николай Стефанов
Узунов на длъжност „тръбар“ в рамките на предоставяне на услуги на територията
на друга държава членка на Европейския съюз – Швеция, с допълнително
споразумение от 02.09.2021 г. по договор с „Tusa-Mont“ s.r.o., Чешка република,
като не е начислило във ведомостта за заплати за месец декември 2021 година на
работника уговореното трудово възнаграждение с допълнителното споразумение, но
не по-малко от установения размер на основната работна заплата и допълнителните
трудови възнаграждения за същата или сходна работа в приемащата държава –
Швеция, за целия срок на командироването. Констатирано е от ведомостта за
заплати за месец декември 2021 година, че на работника е начислено и изплатено
трудово възнаграждение само в размер на 650 лева, а основната работна заплата
през 2021 г. по колективен трудов договор /КТД/ в сектор „Индустрии“ е в размер
на 166,15 шведски крони на час съгласно информацията, взета от официален
източник на Швеция на посочен линк на интернет сайт, от който се черпи
информация за КТД. За констатираното срещу „Диаком 7“ ЕООД е съставен АУАН №
03-2200392/27.04.2022 г., в който на деянието е дадена правна квалификация по чл.
6, ал. 4 от Наредбата за условията и реда за командироване и изпращане на
работници и служители в рамките на предоставяне на услуги, вр. чл. 121а, ал. 1,
т. 1, буква „а“ и ал. 8 от КТ. Било посочено, че нарушението е извършено в
гр.Варна, на 26.01.2022г., към който момент е следвало да се начисли и изплати
дължимото възнаграждение. Въз основа на АУАН е издадено оспореното пред
районния съд Наказателно постановление № 03-2200392/18.05.2022 година.
От правна страна ВРС е приел, че АУАН и наказателното постановление са издадени от компетентни органи, в законоустановените срокове и при липса на допуснати процесуални нарушения, като съдържат всички реквизити по чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН. По приложението на материалния закон районният съд е достигнал до извод за доказаност на нарушението по чл. 6, ал. 4 от Наредбата за условията и реда за командироване и изпращане на работници и служители в рамките на предоставяне на услуги, вр. чл. 121а, ал. 1, т. 1, буква „а“ и ал. 8 от КТ. Констатирал е, че правилно е определена санкционната норма, както и че не са налице основания за приложението на чл. 415в от КТ и чл. 28 от ЗАНН. Счел е обаче, че предвид липсата на предходни санкционирания за нарушения на КТ наложената на дружеството имуществена санкция в размер на 2500 лева е завишена, поради което е изменил наказателното постановление, редуцирайки същата до законоустановения минимум от 1500 лева.
След извършената на основание чл. 218, ал. 2 от АПК служебна проверка за валидност, допустимост и съответствие на атакувания съдебен акт с материалния закон, настоящият състав на съда намира касационната жалба за неоснователна.
Обжалваното решение
на ВРС е валидно, допустимо и правилно, като настоящата инстанция споделя,
както възприетата от въззивния съд фактическа обстановка, така и направените от
същия правни изводи. Противно на твърденията на касатора, районният съд
задълбочено е обсъдил всички възражения на санкционираното дружество,
релевирани във въззивното производство. Анализирани и отхвърлени са били и
повторно наведените в касационната жалба възражения за издаване на АУАН и на
наказателното постановление от некомпетентни лица, при неприлагане на чл.26,
ал.1 от НК, извън сроковете по чл. 34 от ЗАНН и за наличие на маловажен случай.
Първоинстанционният съд е изложил обстойни и правилни съображения относно
тяхната неоснователност, които настоящият тричленен състав възприема напълно,
поради което не намира за необходимо да ги преповтаря, включително с оглед разпоредбата
на чл. 221, ал. 2, изречение второ от АПК, вр. чл. 63в от ЗАНН.
Съставянето на АУАН в
присъствието на само един свидетел не опорочава наказателното постановление до
степен на незаконосъобразност, тъй като подобен пропуск не рефлектира върху
правото на защита на привлеченото към административнонаказателна отговорност
лице, а само ограничава възможностите на наказващия орган да докаже
съществуването на възприетите от него юридически факти в хода на съдебното
обжалване на санкционния акт. В разглеждания случай, обаче, дори и с разпит на
един свидетел районният съд е проконтролирал съществуването на описаните в АУАН
и в наказателното постановление фактически данни, поради което заявеното
касационно оплакване е неоснователно.
Правилна е преценката на районния съд относно доказаността на нарушението. Посочената за нарушена правна норма на чл. 6, ал. 4 от Наредбата за условията и реда за командироване и изпращане на работници и служители в рамките на предоставяне на услуги вменява задължения за работодателя да начислява и да изплаща на командирования в друга държава членка на Европейския съюз работник уговореното трудово възнаграждение, но не по-малко от установения размер на основната работна заплата и допълнителните трудови възнаграждения за същата или сходна работа в приемащата държава, за целия срок на командироването. В случая от приложената по административнонаказателната преписка ведомост за заплати за месец декември 2021 година се установява, че на работника Николай Стефанов Узунов е начислено и изплатено трудово възнаграждение в размер на 650 лева, пропорционално на отработеното време, т.е. в размера, уговорен между страните по трудовото правоотношение в сключения между тях трудов договор № 329 от 02.09.2021 година. Същевременно по данни от официалния източник на Швеция – посочения в АУАН и в наказателното постановление линк на интернет сайт, основната работна заплата през 2021 г. по КТД в сектор „Индустрии“ е в размер на 166,15 шведски крони на час. При това положение деянието на „Диаком 7“ ЕООД правилно е счетено за съставомерно по чл. 6, ал. 4 от Наредбата за условията и реда за командироване и изпращане на работници и служители в рамките на предоставяне на услуги. Възраженията в касационната жалба относно така посочения от АНО размер на основната работна заплата са декларативни и не опровергават данните от официалния източник на информация.
Предвид липсата на отегчаващи отговорността
обстоятелства, правилно имуществената санкция е намалена от районния съд до
определения в санкционната норма минимум. Пред настоящата инстанция липсва
съответно оспорване в тази насока, което изключва подробното му обсъждане.
Изменяйки оспореното
пред него наказателно постановление, районният съд е постановил правилен и
законосъобразен съдебен акт, който не страда от посочените в касационната жалба
пороци и следва да се остави в сила.
При този изход на правния спор, предвид своевременно заявеното искане и на основание чл. 63д, ал. 1 и ал. 4 от ЗАНН, във връзка с чл. 37 от Закона за правната помощ, в полза на Дирекция „Инспекция по труда“ – Варна следва да се присъдят разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 80 лева, определен съобразно чл. 27е от Наредбата за заплащането на правната помощ и фактическата и правната сложност на делото.
По изложените съображения на основание чл. 221, ал. 2 от АПК във връзка с чл. 63в от ЗАНН и чл. 63д, ал. 4 от ЗАНН, Трети тричленен състав на Административен съд-Варна
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 1697 от 13.12.2022 г., постановено по АНД № 20223110203126/2022 г., по описа на Районен съд – Варна.
ОСЪЖДА „Диаком 7“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. В., да заплати на Дирекция „Инспекция по труда“ – Варна сумата в размер на 80 /осемдесет/ лева, представляваща юрисконсултско възнаграждение.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: