Р Е
Ш
Е
Н
И
Е №205
гр.Враца,18.12.2019г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
Врачанският окръжен съд търговско отделение в
публичното заседание на 29.11.2019г. в състав:
Председател:Радослава Симеонова
в присъствието на:
прокурора секретар Веселка Николова
като разгледа докладваното от съдията Радослава Симеонова
търговско дело
N62` по описа за 2019 год.
С искова молба вх.№2716 от 20.03.2019 г. са
предявени при условията на субективно и обективно кумулативно съединяване
искове от В.С.Ш., ЕГН********** , лично за сумата от 150 000 лв.и като законен представител на К.В.С. ЕГН********** за сумата 200 000 лв. и Л.В.С., ЕГН**********, непълнолетна, действаща със съгласието на майка си В.С.Ш., ЕГН********** за сумата 200000 лв.,а общо сума в размер на 550000 лв. ,чрез адв.Й.Д., вписан в САК,против ЗК"ЛЕВ ИНС"АД ЕИК***,със седалище и адрес на управление:
София, бул.***,представлявано от изпълнителните си директори-М.М.Г. и П.Д., представляваща
застрахователно обезщетение за търпените от ищците неимуществени вреди-болки и
страдания в резултат на ПТП на 10.10.2017г. в гр.Бяла Слатина,при което е
причинена смъртта на П.П.С.,за който се твърди,че е живял на съпружески начала
с първата ищца и иск за законната лихва върху сумата от 15.05.2018 г.-датата на
изтичане на тримесечния срок за произнасяне по доброволната претенция до
окончателното заплащане на обезщетенията .
Сезират съда с искане ответникът да бъде
осъден да заплати на ищците посочените по-горе суми,като при уважаване на
исковете претендира заплащане на деловодните разноски.
Поддържа се в исковата молба,че на
10.10.2017 г., около 16:00ч.,в гр. Бяла Слатина, на кръстовището между
ул.„Хр.Ботев" и „Княз Дондуков",П.П.С. управлявал пътно превозно
средство - велосипед.
По същото време, на същото място се движел
л.а. „Опел Астра" с peг. № ВР ****ВР, управляван от Е.А.А.. На
нерегулираното кръстовище, образувано между ул. "Христо Ботев" и ул.
„Княз Дондуков", той спрял и въпреки че забелязал наближаващия велосипед
не го изчакал да премине през кръстовището, а потеглил,последвал удар между
л.а. „Опел Астра" и велосипеда .
На местопроизшествието пристигнал екип на
РУ „Полиция" - гр.Бяла Слатина и Спешна Медицинска Помощ. Полицейските
служители съставили Констативен Протокол № 248р18616/18.12.2017 г., като на
осн. чл. 212, ал. 2 от НПК било образувано ДП № 651/2017 г. по описа на РУП -
Бяла Слатина, пр. пр. № 1949/2017 г. по описа на ОП-Враца.
Ищците поддържат,че след едно повърхностно
проведено разследване, ОП-Враца е приела, че причина за настъпването на ПТП са
действията на пострадалия С. и е прекратила производството с Постановление от
27.02.2018 г. Постановлението не е обжалвано и е влязло в законна сила, тъй
като според действащото позитивно право първата ищца не е наследник по закон на
починалия, а преди смъртта си той не е припознал двете деца, независимо че са
живели в едно домакинство и той ги е отглеждал.
По същите съображения, ОП-Враца отказала да
приеме и да разгледа молбите на ищците за участие в производството и за преписи
от материалите.
Сочат,че при процесното ПТП е пострадал П.С.,
който е починал на място.Същият е живял на семейни начала с В.Ш.,като се
поддържа,че е баща на двете им деца - Л. и К. С..
Ищците твърдят,че смъртта му е била удар за
цялото семейство. Първата ищца е изгубила опората в живота си, както и опората
в отглеждането и възпитанието на двете им деца. В. загубила човека, който винаги бил до нея и я
подкрепял ,своя спътник в живота.
Децата
Л. и К. С. са изгубили обичта и грижата на баща си.Загубили са своя
любящ баща, който бил пример за тях.
Поддържа се в исковата молба,че П. бил
грижовен баща, който се грижел за благополучието и щастието на цялото си
семейство.Сега Л. и К. С. били лишени от възможността да усещат любовта и
загрижеността на своя баща,имат нужда от
грижите и любовта на своите двама родители.
Загубата на съпруг и баща сложила
отпечатъка върху семейството, като този спомен ще ги преследва завинаги. Датата
10.10.2017 г. се превърнала в най-тежкия, най-черния ден за тях. Поддържат,че
все още не могат да се отърсят от шока, да осъзнаят и да приемат, че П. вече го
няма, че си е отишъл по един толкова нелеп, насилствен начин, неочаквано и
безвъзвратно .
Сочат,че няма паричен еквивалент на
загубата им,но считат,че с оглед справедливостта, те следва да бъдат
компенсирани по някакъв начин.
Твърдят,че към датата на ПТП по отношение
на увреждащия л.а. „Опел Астра" с peг. № ВР ****ВР е била налице валидна
застраховка „Гражданска отговорност" на автомобилистите, полица №
BG/22/117001482077, валидна до 22.05.2018 г., сключена при ЗК „Лев Инс"АД
и ответникът се явява пасивно легитимиран да отговаря по предявените претенции
за репариране на неимуществени вреди,които са претъпели от смъртта на П.С. при
ПТП от 10.10.2017 г.
Поддържат,че с писмо от 15.02.2018 г.са
предявили пред застрахователното дружество доброволна претенция за заплащане на
застрахователно обезщетение за неимуществени вреди. С писмо изх. №
L-508/22.02.2018 г. били уведомени, че за тях не е налице основание за
заплащане на застрахователно обезщетение.
Ищците считат, че сума в размер на 150 000
лв. за В. и по 200 000 лв. за всяко от децата, би успяла до някаква степен да
притъпи непоносимата мъка, която изпитват.
С оглед разпоредбата на чл. 496 от КЗ, във
връзка с чл. 409 от КЗ във връзка с чл.84, ал.3 от ЗЗД сочат,че застрахователят
по застраховка „Гражданска отговорност" на автомобилистите дължи и лихва
за забавата от изтичането на 3-месечен срок от предявяване на доброволната
претенция 15.05.2018 г., до датата на плащането на обезщетение.
В законоустановения и предоставен му за
това срок,ответното дружество се е възползвало от правото си на отговор,с
подаването на който въвежда спор относно основателността и размера на предявения
главен иск.Ответникът оспорва предявените искове за неимуществени вреди- по
основанието им и по размер, като счита същите за недължими и заявен в завишен
размер.
Оспорва твърдението, че ищцата В.С.Ш. е
живяла на семейни начала с П.П.С. към момента на настъпване на смъртта му и че
следва да й се присъди парична сума за репариране на неимуществени вреди.
Оспорва твърдението, на ищцата ,че са
настъпили неимуществени вреди - болки и страдания в резултат от загуба на
близък.Сочи,че законът не е въвел презумпция, по смисъла на която с факта на
настъпване на летален изход за дадено лице да настъпват неимуществени вреди за
други лица.
Оспорва
твърдението, че между ищцата и пострадалия са съществували отношения на общност,
привързаност, обич и доверие, които да са били прекъснати единствено във връзка
с настъпилото пътнотранспортно произшествие. Няма данни относно естеството и
продължителността на поддържаните между тях отношения.
Оспорва
твърдението да е възникнало материално право на иск за ищците К.В.С. и Л.В.С.
за претендиране на неимуществени вреди в резултат от загуба на близък. Преди
смъртта си П.П.С. не е припознал за свои деца тези двама ищци, както и не ги е
осиновил.
Счита,че
независимо от твърдението в исковата молба за съществували близки отношения
между тези двама ищци и пострадалия, както и за полагани грижи от пострадалия
за тях, по делото не са представени официални документи, издадени от длъжностно
лице по гражданското състояние, удостоверяващи факта на бащинството.Позовава се
на представените актовете за раждане, от които е видно, че К.В.С. и Л.В.С.
нямат баща.Счита,че ищците К.В.С. и Л.В.С. не са от кръга лица, имащи право на
обезщетение за търпени неимуществени вреди в резултат от смъртта на П.П.С..
Счита,че
наличието на родствена връзка, респективно на създаване на такава връзка по
силата на института на припознаването, съответно на осиновяването, е абсолютна
предпоставка за наличието на материално право на иск, което е сред обективните
предпоставки, определящи понятието „справедливост“ и в предмета на изследване и
обсъждане в настоящото производство. Доколкото ищците не са били нито осиновени
по пътя на непълното или пълно осиновяване, нито са били припознати от ищеца
приживе, то те не попадат сред кръга лица, имащи право на обезщетение за неимуществени вреди, като предявените искови
претенции са неоснователни.
Застъпва
становище,че кръга лица, имащи право на обезщетение за неимуществени вреди, са
определени лимитивно, а не разширително.
Алтернативно оспорва
твърденията за съществували отношения на общност, привързаност, обич и доверие
между ищците и пострадалия, които да обосновават претендирания размер на
парична сума за обезщетение.
Оспорва наличие на предвидени
в кумулативност предпоставки за ангажиране на отговорността му по чл.432 КЗ,като твърди,че водачът на застрахования автомобил не е виновен за
увреждащото ищците ПТП.
Оспорва
въведените в основание на иска обстоятелства-механизъм на ПТП,както и
твърдението за наличие на причинно- следствена връзка на претендиралите
неимуществени вреди с пътнотранспортното произшествие. Оспорва твърдението, че
в резултат на процесното ПТП за ищците са възникнали описаните в исковата молба
като вид и характер вреди.
Оспорва твърдението за
осъществено виновно и противоправно поведение от страна на водача на лек
автомобил „Опел Астра“ с peг. № ВР **** ВР- Е.А.А..
Оспорва твърдението да е
осъществен от водача А. деликт, обуславящ приложното поле на задължителна
застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите.
Алтернативно, в случай че бъде
прието от съда, че е налице виновно поведение на водача на лек автомобил „Опел
Астра“ с peг. № ВР **** ВР- Е.А.А., навежда довод за съпричиняване на
вредоносния резултат от пострадалия П.П.С., изразяващо се в неспазване на
установените в чл. 20, ал.1 и ал.2 задължения на водача на велосипеда да
контролира непрекъснато превозното средство, което управлява, като при избиране
на скоростта на движение се съобразява с атмосферните условия, с релефа на
местността, със състоянието на пътя и на превозното средство, с характера и
интензивността на движението, с конкретните условия на видимост, за да бъде в
състояние да спре пред всяко предвидимо препятствие, а при възникване на
опасност за движението- да намали скоростта и в случай на необходимост да спре;
неспазване на установеното в чл. 47 от Закона за движение по пътищата
задължение, като водач на пътно превозно средство, приближаващо се към
кръстовище, да се движи с такава скорост, че при необходимост да може да спре и
да пропусне участниците в движението, които имат предимство; неспазване на
установеното в чл. 50 от Закона за движение по пътищата задължение да пропусне
пътните превозни средства, които се движат по пътя с предимство.
Оспорва претендирания размер
на исковите претенции като прекомерен и некореспондиращ с твърденията в
исковата молба и приложените в копие доказателства към същата.Обезщетение за
неимуществени вреди не се дължи единствено на основание обстоятелството, че за
дадено лице е настъпил летален изход, както и че ищецът твърди, че е негов
близък, имащ право на обезщетение за неимуществени вреди.
Оспорва по основание и размер
предявения акцесорен иск за присъждане на лихва за забава, както и началната
дата, от която същата се претендира.
Позовава се на приложеното към
исковата молба копие от писмо с Изх. № L- 508/22.02.2018г.и сочи,че по
преписката не са били представени изрично изискани от застрахователя документи,
поради което, на основание чл. 497, ал.1, т.2, хипотеза 2, оспорва твърдението
за дължимост на законна лихва.
В законоустановения и предоставен
им за това срок,ищците са се възползвали от правото си на допълнителна искова молба .
Ищците,считат за неоснователни
и бланкетни оспорванията в писмения отговор, както на основанието, така и на
размера на исковата ни претенция.
Сочат,че право на ответното
дружество е да заявява правоизключващи или правопогасяващи твърдения, за да се
освободи от отговорност по сключения застрахователен договор, но дали същите са
основателни, е въпрос на доказване в настоящия процес.
Считат твърденията на ответника
за липсата на материално-правна легитимация на ищците за неоснователни. Сочат,че използвайки едно формално
съществуващо положение (липсата на припознаване, респективно непосочване на
баща в акта за раждане) ответното дружество изгражда на тази база цялостното си
защитно поведение, без да се отчита обстоятелството, че това е често срещано в
последните години явление, а не изключение от правилото.
Сочат,че с оглед провеждане на
пълно и главно доказване на исковата претенция, с исковата си молба са представили
относими писмени доказателства и са заявили искане за приобщаване на
материалите, съдържащи се в наказателната преписка, ангажирали са и
доказателствени искания за изслушване свидетел за установяване механизма на
ПТП, на САТЕ, СМЕ, както и за разпити на свидетели, които ще установяват
отношенията приживе на починалия и ищците, както и на неимуществените вреди,
които те търпят следствие на неговата смърт.
Считат за неоснователно
възражението за съпричиняване вредоносния резултат от страна на починалия,
поради нарушение на правилата на ЗДвП.
Позовават се на писмени
доказателства от воденото досъдебно производство, от които може да се направи
извод за механизъм на ПТП, коренно различен от описания в Постановлението за
прекратяване на наказателното производство.
На следващо място считат, че е
неоснователно и твърдението, че заявеният размер на поисканото с исковата молба
обезщетение е несправедлив и завишен. Счита, че размерът на поисканото
обезщетение в никакъв случай не е прекомерен, като напълно кореспондира с
търпените от ищците неимуществени вреди.
В законоустановения и
предоставен му за това срок,ответното дружество се е възползвало от правото си
на отговор на допълнителната искова молба,с подаването на който, поддържа
изцяло депозирания отговор на искова молба, както и направените с него
оспорвания, възражения и доказателствени искания.
Не възразява да бъдат приети
като доказателства по делото представените с допълнителната искова молба
материали от досъдебно производство № 651/2017г. по описа на РУ на МВР- Бяла
Слатина.
Обсъдените в съвкупност и във
връзка с доводите на страните,доказателства по делото дават основание на съда
да приеме следното:
Изложените
от ищците фактически
обстоятелства,от които произтичат претендираните права и формулирания петитум,дават
основание на съда да приеме,по правната квалификация на исковете,с които е
сезиран,че са предявени субективно и обективно кумулативно съединени осъдителени
искове:1/Осъдителен
иск за заплащане на
застрахователно обезщетение с правно основание чл.432,ал.1 КЗ вр. с чл.45 и
чл.52 ЗЗД и 2/Акцесорен иск за заплащане на мораторна лихва за забава върху
претендираното обезщетение с правно основание чл.86,ал.1 ЗЗД във вр. с
чл.409 от КЗ.
Исковете са допустимо
предявени при спазване на чл.380 КЗ и при обективиран от застрахователя отказ
за изплащане на заявената щета.Правният интерес е обоснован от вида на
търсената защита.Налице е и процесуална легитимация на страните.Исковете са
предявени от надлежни страни против надлежна страна.
Предвид изложеното и доколкото
не се установи липсата на някоя процесуална предпоставка за предявяване на
заявените претенции,то същите се явяват допустими.
По делото се следва за безспорно установено,че по
смисъла на §1,ал.1,т.1 на КЗ ищците са потребители на застрахователна услуга,тъй като съдът е
отделил като безспорно обстоятелство наличието на валидно застрахователно
правоотношение към датата на ПТП по отношение на увреждащия л.а. „Опел
Астра" с peг. № ВР ****ВР по валидна застраховка „Гражданска
отговорност" на автомобилистите, полица № BG/22/117001482077, валидна до
22.05.2018 г., сключена при ЗК „Лев Инс"АД.
Отделено е за безспорно и обстоятелството, че ищците К.В.С.
и Л.В.С. не са били припознавани или осиновявани от пострадалия.
Страните спорят относно механизма на ПТП,налице ли е
съпричиняване от страна на пострадалия,употребил ли е алкохол, относно
настъпването на неимуществени вреди за ищците,техния размер,началния момент на
законната лихва за забава.
С влязло в сила
Постановление на Окръжна прокуратура-Враца,образуваното по случая
ДП№1949/2017г. по описа на ОП-Враца/ДП №651/2017г. по описа на Ру-Бяла Слатина
водено за деяние по чл.343,ал.1,б"в" във вр. с чл.342 НК е прекратено
при хипотезата на чл.24,ал.1,т.1 НПК,като е прието ,че поведението на Е.А.А.,собственик
и водач на участвалото в ПТП ,МПС е несъставомерно,и не инкриминира вменяваното му в отговорност престъпление по
343,ал.1,б"В" във вр. с чл.342 НК.
В мотивите е прието,че към момента на настъпване на
смъртта пострадалото лице се е намирало в субклинична степен на алкохолно
опиване,установено от химичната експертиза, установила ,че в предоставената за
изследване кръв,взета от лицето П.П.С. е констатирано наличие на 0,37промила етилов
алкохол.
Водачът на велосипеда е попаднал в опасната зона за
спиране на автомобила,фактът че контакта на велосипеда и автомобила е в
предната лява странична част,в областта на предната врата и движението на автомобила е било с разрешена скорост и по
път с предимство са приети като факти,изключващи съставомерност на настъпилото ПТП по чл.343
ал.1,буква "В",вр. с чл.342 ал.1 от НК.Не е налице нарушаване на
правилата за движение от страна на водача на лекия автомобил.
В случая, се касае за постановление за прекратяване на
наказателно производство,по отношение на което нормата на чл.300 от ГПК не
намира приложение.Същото не е задължително за гражданския съд и не съставлява
източник на доказателства и правни изводи,относно авторството на
деянието,противоправността му и вината на дееца.
Съгласно правилата за разпределение на
доказателствената тежест,в тежест на ищците е да проведат пълно и пряко
доказване на всички елементи от
фактическия състав на непозволеното увреждане-виновно противоправно действие,извършено
от водача на МПС,настъпили за ищците неимуществени-психически страдания,
причинно- следствена връзка между деликта и вредите, наличие на валидно
застрахователно правоотношение по договор за застраховка "Гражданска
отговорност,между прекия причинител и застрахователя както и да обосноват размера на
претендираните обезщетения.
Ответното
застрахователно дружество носи тежестта да докаже възраженията си,липсата на
деликт и евентуално твърдяното съпричиняване на вредоносния резултат от
пострадалия,а именно,че последния е проявил поведение,което е пряка и
непосредствена причина за произлезлите вреди,както и възражението си за
началния момент за присъждане на лихва.
Съдът
на основание чл.235 ГПК,като прецени становищата на страните и събраните
по делото доказателства,намира за установено от фактическа страна следното:
Като доказателство на л.7 е приложен Констативен протокол за ПТП с
пострадали лица на РУ-Б.Слатина,в който е посочено, че на 10.10.2017 г.,около
16:00ч. на кръстовището между ул."Хр.Ботев" и "Княз
Дондуков" е настъпило ПТП с участие на л.а марка„Опел"модел"Астра“
с peг. № ВР **** ВР,управляван от
собственика си - Е.А.А. ЕГН********** от гр.Бяла Слатина с СУМПС
№*********,валидно до 16.01.2022г.,като е отразено,че не употребил алкохол и ППС-велосипед с неизвестна марка и
модел,зелено-черен на цвят,собственост и управляван от П.П.С. ЕГН********** от
гр.Бяла Слатина.
Пострадал е П.П.С. на 51 г.,който е починал.
От цитирания документ и от назначената
от съда автотехническа експертиза се установява следния механизъм на ПТП:
Назначената по делото САТЕ,след като изслуша и свидетелите очевидци на ПТП
установява следното:
ПТП е станало в светлата част на денонощието.Огледът е извършен при ясно слънчево
време,при нормална видимост.Платното за движение на ул."Хр.Ботев" в участъка ,където
е станало ПТП е прав,хоризонтален с дребнозърнест асфалт,без неравности,а по
ул."Княз Дондуков" е същото покритие,но с надлъжен лек наклон на
изкачване.Пътното платно е било сухо.От техническа гледна точка скоростта на
движение на л.а."Опел Астра" преди ПТП е било около 34,8км/ч,а в
момента на удара в условията на произшествието е била около 19,79
км/ч.Скоростта на движение на велосипедиста в условията на произшествието е
била около 15/км/ч.
Водачът на лекия автомобил "Опел Астра" се е движел в дясната
половина на платното за движение на ул."Христо Ботев"в гр.Бяла
Слатина в посока към кръстовището с ул."Княз Дондуков" със скорост на
движение около 34,48 км/ч.Времето е било ясно с нормална видимост,а пътното
платно е било сухо.
В същото време велосипедиста се е движил по ул."Княз Дондуков" в
посока към кръстовището с ул."Христо Ботев" със скорост около 15
км/ч.В определен момент велосипедистът приближавайки кръстовището е предприел
маневра"Завой на ляво" без да осигури предимство на лекия автомобил"Опел Астра".
Водачът на л.а"Опел Астра" е възприел,като опасност,
велосипедиста,когато се е намирал на
разстояние около 6,90 метра преди кръстовището.За да избегне удара е предприел
аварийно спиране с отклонение на дясно,но поради липсата на необходимото време
и разстояние при достигане на мястото на удара е бил блъснат в предната лява
странична част в областта на предната врата от велосипедиста.
В резултат на удара на велосипедиста в предната странична част на лекия
автомобил тялото му е счупило челното панорамно стъкло в долния ляв край,лявото
странично огледало за задно виждане плъзнало и стъклото на предната лява врата.
Под въздействието на инерционните сили велосипедистът е паднал на платното
за движение,близо до установеният на дясната си странична част велосипед.
След удара лекият автомобил "Опел Астра" в процес на аварийно
спиране се е установил на платното за движение близо до десния тротоар.В
резултат на удара велосипедиста е починал на място,а л.а "Опел Астра"
е получил повреди и деформации.
От техническа гледна точка вероятната причина за настъпване на ПТП е водачът на
велосипед,който не е осигурил предимство на лекия автомобил"Опел
Астра",като е навлязъл в кръстовището и блъснал в предната лява странична част л.а в областта на предната лява
врата,с което сам е поставил себе си и водача в невъзможност да предотврати ПТП.Дължината
на опасната зона на спиране на велосипеда при скорост на движение 15/км час е
около 11 метра.
От техническа гледна точка водачът на лекия автомобил"Опел Астра"
при движение със скорост от 34,48км/ч в условията на произшествието не е имал
възможност да предотврати ПТП с аварийно спиране.Велосипедистът е попаднал в
опасната зона за спиране на лекия автомобил "Опел Астра".
По делото като
доказателство е приложена и приета преписка по досъдебно производство ДП№1949/2017г.
по описа на ОП-Враца/ДП №651/2017г. по описа на Ру-Бяла Слатина водено за
деяние по чл.343,ал.1,б"в" във вр. с чл.342 НК. С влязло в сила
Постановление на Окръжна прокуратура-Враца,образуваното по случая
ДП№1949/2017г. по описа на ОП-Враца/ДП №651/2017г. по описа на Ру-Бяла Слатина
водено за деяние по чл.343,ал.1,б"в" във вр. с чл.342 НК е прекратено
при хипотезата на чл.24,ал.1,т.1 НПК,като е прието ,че поведението на Е.А.А.,собственик
и водач на участвалото в ПТП ,МПС е несъставомерно,и не инкриминира вменяваното му в отговорност престъпление по
343,ал.1,б"В" във вр. с чл.342 НК.
В мотивите е прието,че към момента на настъпване на
смъртта пострадалото лице се е намирало в субклинична степен на алкохолно
опиване,установено от химичната експертиза, установила ,че в предоставената за
изследване кръв,взета от лицето П.П.С. е констатирано наличие на 0,37промила
етилов алкохол.
Водачът на велосипеда е попаднал в опасната зона за
спиране на автомобила,фактът че контакта на велосипеда и автомобила е в
предната лява странична част,в областта на предната врата и движението на автомобила е било с разрешена скорост и по
път с предимство са приети като факти,изключващи съставомерност на настъпилото ПТП по чл.343
ал.1,буква "В",вр. с чл.342 ал.1 от НК.Не е налице нарушаване на
правилата за движение от страна на водача на лекия автомобил.
По делото е назначена СМЕ,която в заключение установява,че при процесното
ПТП,починалият е получил съчетана травма изразяваща се в:закрита
черепно-мозъчна травма и гръдна травма-счупване на ребра в дясно с охлузвания
на гръден кош в дясно.Причината за смъртта на С. е закритата черепно-мозъчна
травма довела в своята еволюция до дифузен мозъчен оток с вклиняване с
последваща компресия и парализа на жизнено важни мозъчни центрове,което е в
пряка причинно следствена връзка с установената закрита черепно мозъчна травма.
Според експерта при наличието на 0,37 промила етилов алкохол в кръвта на пострадалия той е
бил в субклинична степен на алкохолно опиване и би трябвало да възприема
цялостната обстановка и съобразно възможностите си да реагира към възникналите
обстоятелства.
На поставени му въпроси в с.з. вещото лице пояснява,че при огледа и аутопсията на починалото лице, не са
установени контактни увреждания. Предполага, че е имало сблъсък само с
велосипеда с последващо падане.Не е имало контакт между пострадалото лице
и автомобила. Травматичните увреждания са настъпили от удара от падането. По
тялото на пострадалото лице не е имало отпечатъчно увреждане, което да се
свърже с определен предмет. Повърхността на огледалата е сравнително малка, тя
няма как да обхване ребрата и да се каже, че тези ребра са счупени от
огледалата, това е широка повърхност.
От представения с исковата молба препис-извлечение от акт за смърт издаден
на 01.03.2019г.,издаден въз основа на акт за смърт №165 от дата 12.10.2017г.е
видно,че П.П.С. има семейно положение-неженен.
От удостоверение за наследници изх.№4512 от 18.10.2017 г.-стр.113 от делото
се установява,че П.П.С. е оставил наследници Д.П.С.-брат,който е починал и син
на брат му И.Д.С. и двамата с постоянен адрес ***.
От удостоверение за раждане издадено от Община-Бяла Слатина се установява
,че ищцата Л.В.С. е родена на ***г***,като майка е посочена ищцата В.С.Ш.,баща
не е посочен.
От удостоверение за раждане издадено от Община Бяла Слатина се
установява,че ищецът К.В.С. е роден на ***г. в гр.Плевен,като майка е посочена В.С.Ш.
баща не е посочен.
По делото са събрани гласни доказателства,чрез разпит на двама свидетели на
ищците за установяване на претърпените от тях неимуществени вреди.
В съдебно заседание,свидетелката М. установява,че познава ищцата В. от
около 10-ина години,след като се омъжила за съпруга си П.,който бил съученик с
брат й. В. е живяла с нейния си
мъж - П., не знае от колко години, но когато тя се омъжила, те вече били женени.
Мъжът на В. - П. починал при инцидент, катастрофа и тя сега в
момента е сама с двете деца.Имат къща във ***. Преди катастрофата мисли, че са живяли в ***, в
къщата на майката на В..След като П. починал те се преместили във ***. В. има
две деца - момичето е Е., тя е на 15-16 години, ученичка е в 7-8 клас, а
момченцето е на 2-3 години. П. се грижел за В. и за децата, работел, гледал децата. Той се грижел да са
обути, облечени, да ходят на училище, двамата с Влаентина си гледали децата.
Установява,че повече са контактували с брата на В.,но са контактували и с
нея.Преки впечатления няма, В. й казвала, че П. се грижи за децата. Двете деца на В. са от П.. Момичето е родено
2002 г. или 2003 г., а момчето е родено през 2016 г.След катастрофата е трудно на В. да се справя. В момента тя била в Гърция и
гледала някаква баба. Брат й и снаха й гледат децата, много й е
трудно.
Към 10.10.2017 г. свидетелката живеела в Е.. В. и П. към този момент не знае къде са живели. Не установява,колко често са се виждали,
но се, познават. Мъжът й е много голям приятел с нейния брат.
Виждали са се 3-4-5 пъти в годината. Откакто се е омъжила в Е.,
познава П. и В.. Момчето се казва К., така му казват, а момичето е Е.. Преди
произшествието се виждали в Бяла
Слатина, у тях не са ходили. Не знае адреса където са живели преди
произшествието.
Свидетелят П. И. познава В.Ш. от брат й – И.,от 10 години.
Повече с брат й е имал контакти и от него се познава и с нея. Знае, че тя има
семейство - П., който починал при катастрофа и знае, че имат
две деца - по-голямото момиче е Е. и К.то, брат на Е.. П. починал през 2017
г. - септември или октомври, при катастрофа. Преди да почине П., с В.
живеели във ***.Били нормално семейство. Имали някакви търкания преди да се роди К.то,
били разделени за известно време, но след това се събрали и се родило К.то.В момента
мисли, че децата ги отглежда на В. брат й – И. със снаха й, защото В. е в
Гърция. Децата били в нормални отношения с П., той се грижел за тях.
Ходил е в дома им, но повече жена му била в приятелски отношения с В.. След
смъртта на П. В. се грижела за децата. Тя в момента е в Гърция и
праща пари на брат си, за да гледа децата.
Към 10.10.2017 г. живеел в Е.. Тогава П. и В. мисли, че са живеели в
Бъркачево. Минавал покрай тях, но не толкова често. Познавал се повече с
брат й. П. и В. преди произшествието живеели отдавна заедно. Не знае адреса,на който са живеели преди произшествието, знае само, че били в
Бъркачево, ходил е до тях, но не е влизал. Не знае къде е
работил П. преди произшествието, не знае с какво се е занимавал. Те живеели в къща,
доколкото знае тази къща била на В. на майка й. Била нормална
къща, с двор, на един етаж, не е влизал вътре, минавал е. Не знае с какво са
се издържали В. и П. преди произшествието. В. и П. били разделени
може би година време, след това се събрали и се родило детето К..
По делото са събрани гласни доказателствени средства,чрез разпит на един
свидетел на ищците и двама свидетели на ответника ,очевидци на ПТП за
установяване механизма на процесното ПТП.
Свидетелят А. Л.,е свидетел на ищците,който не е разпитан като свидетел в досъдебното
производство.Същият е строител и с негов приятел – Р., правили покрив в гр.Бяла Слатина точно в този
район, това е улицата, която водела за общината и ако не се лъже,се казвала "Родопи".Мисли, че е било есента, септември или октомври месец,
когато свършили и си тръгнали по този път, който води за общината.
Пред тях карала тъмна кола, не е сигурен за цвета и марката , но била комби и карала по средата
на шосето.Той и приятелят му
си помислили, че шофьорът е пиян, тъй
като карали зад него и не можели да го изпреварят.Тъкмо това
си говорели и видяли по пътя колоездач, който идвал от
кръстовището. Той идвал от горе - от ляво на дясно към кръстовището. Колоездачът си
хванал вляво и си влязъл в платното, тъкмо си изправил колелото и
видяли, как колата - комбито го ударила, не силно, просто го чукнала, закачи, но
човекът паднал. Закачила го с лявото огледало.
Не са разпитвани като свидетели,тъй като се уплашили и избягали.После
свидетелят се върнал,за да види какво става. Не е обърнал внимание велосипедиста с какви дрехи е бил
облечен,тъй като произшествието станало
много бързо. Велосипедистът идвашл от лявата
страна и си влязъл в кръстовището от лявата страна, плътно в платното.Поддържа,че велосипедистът си карал в неговата
лента.
Свидетелят И.Ц. е свидетел на ответника,разпитван е като свидетел и на досъдебното
производство.Установява,че процесното ПТП, е станало през 2017
г. в гр.Бяла Слатина,през деня, около 10,00 часа. Катастрофата станала между лек
автомобил и човек с колело, на ул. "Княз Дондуков", която се пресича с ул.
"Христо Ботев". Видял МПС-тата преди катастрофата. Човекът с
велосипеда се движел по ул. "Княз Дондуков", идвал отгоре.
Улицата има наклон и велосипедистът карал бързо и искал да пресече
ул. "Христо Ботев". Лекият автомобил идвал от ул.
"Христо Ботев" и се движел към центъра на града. Човека с колата
карал леко. Този с колелото избързал и се ударил в предното
стъкло на колата. Шофьорът на колата набил спирачки и
слязъл. Викнал Бърза помощ и полицията. Велосипедистът паднал, както и
колелото му.Според свидетелят, по ул. "Христо Ботев" могат да се движат само две коли - по една
във всяка посока. Така е устроено и движението по ул. "Княз
Дондуков", като там също могат да се движат само две коли. Там където се
пресичат двете улици има знак "Стоп". Колоездачът се движел срещу знака
"Стоп",по средата на улицата, карал с "все сила" и се опитал да завие
пред автомобила, но не успял и се блъснал в колата.
Шофьорът на автомобила като видял велосипедиста се опитал да направи
завой към улица "Христо Ботев", на ляво. Изсвирили спирачките
на автомобила и колата спряла. Велосипедистът се ударил от към
страната на шофьора. Не знае марката на автомобила, бил лек
автомобил. На 40-50 м. бил, когато видял за пръв път
велосипедиста,тъй като стоял на вратата пред дома си, на улицата. След като видял удара на
велосипедиста с колата, отишъл на мястото на произшествието и гледал какво
става. Преценявам, че велосипедиста се движел бързо, тъй като пътя има наклон. Виждал, че върти
педалите и че се опитал да завие и
да избегне удара. След като отишъл на мястото на удара видял, че
стъклото на автомобила, предното, било счупено. Според него там се е блъснал. Удара само
го чул, но на място видял, че стъклото е счупено и къде е станал удара. Други
щети по колата не видял.
По искане на адв.Д. на свидетеля се предяви сн.2 от фотоалбум от
произшествието,за да отговори вижда ли на нея знак "Стоп".
Съдът предяви на свидетеля И.Ц., снимка № 2
от изготвения фотоалбум на произшествието,и той заяви,че не вижда знак"Стоп".Поясни,че без очила не вижда много добре.
Преценил, че
велосипедиста иска да завие, защото там имало кръчма и той ходел да пие там
редовно.Отново поясни,че къщата му е на ул. "Княз Дондуков",стоейки пред
вратата на къщата , велосипедистът идвал от ляво. Кръстовището му се пада от
лявата страна.
Свидетелката И.М.,е разпитвана като
свидетел и в досъдебното производство.
Катастрофата според нея станала към обяд.Тя отивала към центъра. Настигнал я лек
автомобил, който се управлявал от Е. и я попитал къде отива. Тя му казала, че отива
към центъра и той й предложил да я закара.Съгласила се и се качила в колата.
Аз пътувах в колата, с която стана ПТП-то. Минали една пресечка и на втората,когато тя гледала в дясно ,изведнъж
колата спряла. След секунда имаше удар в колата. Счупи се предното
стъкло. Колата беше спряла вече. Слезли и тогава видели колелото и
велосипедиста П..Не е видяла колелото преди удара, гледала настрани и само усетила удара.
След удара слезли, видели колелото до колата, а П. на около метър
два встрани. Установява,че са пътували по ул. "Христо Ботев" в
посока центъра на гр.Бяла Слатина. Велосипедистът е идвал от ул."Княз Дондуков"
- така преценява, тъй като няма друга улица от която да се появи и от ляво на
автомобила. Колата минала кръстовището и произшествието станало на около
два-три метра след кръстовището. Лявото предно стъкло от към шофьора беше
счупено, предното мисля, че беше здраво. Видяла велосипедиста чак когато слязла от колата,
след удара. Улицата по която се движел автомобила е с предимство. На улицата
по която се движел велосипедиста има знак "Стоп" и от двете
страни на кръстовището.
Въз основа на доказателствения анализ,от правна страна, съдът приема следното:
С Постановление №5/1969 г.ПВС е признал право на обезщетение и на
отглежданото,но неосиновено дете,съответно на отглеждащия го,както и на
лицето,което е съжителствало на съпружески начала с починалия при непозволено
увреждане,без да е сключил брак,ако това съжителство не съставлява
престъпление.С ТР№1/2016г. от 21.06.2018г. по тълк.д.№1/2016г.ОСНГТК на
ВКС,прие че материално легитимирани да получат обезщетение за неимуществени
вреди от причинена смърт на техен близък са лицата ,посочени в Постановление
№4/1961 г и Постановление №5/1969г. на ППВС,и по изключение всяко друго
лице,което е създало трайна и дълбока емоционална връзка с починалия и търпи от
неговата смърт продължителни болки и страдания,които в конкретния случай е
справедливо да бъдат обезщетени.Обезщетение се присъжда при доказана особено
близка с починалия и действително претърпени от смъртта му вреди.
С оглед гореизложеното ищците са материалноправно легитимирани да сезират
съда с исковете,които са предявили и възраженията на ответника релевирани в
тази насока са неоснователни.
От показанията на разпитаните свидетели не може да се обоснове правен
извод,че ищцата В.Ш. е живяла с пострадалия на съпружески начала,заедно с
децата й К.В.С. и Л.В.С..Не се установи по категоричен начин и
обстоятелството,че децата са отглеждани от пострадалия,тъй като е имало период
в който са били разделени,после са се събрали отново и се е родил ищецът К./К./.Детето
е родено на ***г. в гр.Плевен,а катастрофата при която П. е загинал е станала
на 10.10.2017г.За този период,по-малък от година липсват каквито й да е
доказателства П. да е полагал грижи за детето.Ищцата Л. е родена на ***г.Двамата
свидетели живеят в с.Е.,в близки отношения са с брат на ищцата В.С..
Показанията им са косвени,доколкото те не са посещавали дома ,в който са
живеели В. и П.,като показанията им относно обстоятелството,къде са живеели
двамата преди катастрофата са противоречиви/св.М. сочи,че това е с.***,в къщата
на майката на В.,а св.И. установява ,че са живеели в с.Бъркачево/.На въпрос на
съда към св.М. има ли преки впечатления ,за полагани грижи от пострадалия за
децата тя заяви,че"преките й впечатления" за грижите на П. към децата е това,което са разговаряли
с В..
Според установеното от св.И.,В. и П. били нормално семейство,децата били в
нормални отношения с П.,но не знае къде е работил П.,с какво се е занимавал,не
знае с какво са се издържали.
Свидетелката М. е на 25г.,а свидетелят И. на 27г.,когато се е родила ищцата
Л. през 2003г.,самите те са били на такава възраст,че няма как показанията им
да са достоверни,поради което в тях липсва конкретика.Не се установи от кога
ищцата и пострадалия са се събрали да живеят заедно,къде са живели,кога са се
разделили,кога са се събрали.
Поради косвения характер на показанията им и липсата на преки
впечатления,съдът приема,че не се установи,че ищцата и пострадалия са живели на
семейни начала,под общ покрив,с общо домакинство,че между ищцата и децата й
също ищци и пострадалия са съществували отношения на обич и привързаност.
Тези свидетели не установиха,какви
неимуществени вреди са претърпели ищците,как са преживели смъртта на П.,какви
изживявания са имали,липсва ли на децата,променила ли е смъртта на П. ищцата,
децата,къде е погребан, почитат ли паметта му.
Съдът констатира,от приетите като доказателство материали от развилото се
досъдебно производство/стр.139 от делото/,че е разпитана Г.Д. Василева,която
беше призована като свидетелка по делото,но призовката й се върна с
отбелязване,че е починала.Тя е установила,че е първа братовчедка на П. и тя и
майка й са били най-близките му хора в Бяла
Слатина.Често идвал при майка й,която му е леля,но самата свидетелка не е била
в близки отношения с него.Установила е че пострадалият има брат в
гр.Сливница,който е починал и има
племенник-син на брат му.На нея не й било известно да е съжителствал с жена и
да е имал деца.
Разпитан е бил по делегация и племенникът на пострадалия,който е установил,че
за смъртта на чичо си е бил уведомен от съседка Полина.
Основният спорен въпрос,повдигнат с отговора от застрахователя се
съсредоточава относно наличието на противоправно поведение на водача на
застрахования автомобил,което да е в пряка причинна връзка с причинените на
ищците неимуществени вреди от смъртта на П.П.С..Ответното дружество
оспорва съпричасността на водача към
настъпването на ПТП.
От установения механизъм на процесното ПТП,настоящият съдебен състав
приема,че водачът на МПС,застраховано при ответника лице,не е нарушил правилата
за движение по пътищата,не е бил длъжен и не е предвидил появата на
велосипедиста в непосредствена близост,несъобразил се с приближаващия се
автомобил ,водачът на велосипед,който не е осигурил предимство на лекия
автомобил"Опел Астра",като е навлязъл в кръстовището и блъснал в
предната лява странична част л.а в
областта на предната лява врата,сам е поставил себе си и водача в невъзможност
да предотврати ПТП.Дължината на опасната зона на спиране на велосипеда при
скорост на движение 15/км час е около 11 метра.Водачът на лекия
автомобил"Опел Астра" при движение със скорост от 34,48км/ч в
условията на произшествието не е имал възможност да предотврати ПТП с аварийно
спиране.Велосипедистът е попаднал в опасната зона за спиране на лекия автомобил
"Опел Астра",сам непазещ собствения си живот,което по аргумент на
чл.15 от НК е основание за оборване на презумпцията за вина у водача на МПС.Появата
на пострадалия в опасната зона за спиране на автомобила,прави увреждането от
страна на водача на автомобила невиновно,поради което следва да се приеме,че
деянието на водача на автомобила,макар и причинило увреждане,не съставлява деликт.
При така възприетия механизъм съдът намира,че предявените искове за заплащане на обезщетение от застраховател
по договор ЗЗГО за вреди причинени от застрахования водач на МПС са
неоснователни.
Отговорността на застрахователят е обусловена от установяване на
основанията за ангажиране на деликтна отговорност на застрахованото лице-увреждащ по реда на
чл.45 от ЗЗД.По делото се установява,че пострадалия е увреден от водач
застрахован при ответника,но това което освобождава водача на автомобила и неговия
застраховател от деликтна отговорност е липсата на вина в действията на
застрахованото лице.Когато един водач на автомобил е изпълнил предписанията на
правилата за движение по пътищата,но не е могъл и не е бил длъжен да предвиди и
да предотврати настъпването на деликта,той не следва да носи отговорност,тъй
като е налице случайно деяние по смисъла на чл.15 НК.Според приетото с ТР №106
от 31.10.1983г. по н.д.№90/82г.,ОСНК на ВС ако в опасната зона за спиране на
моторното превозно средство бъде увредено лицето,което е създало опасността със
своето неправомерно поведение,налице е случайно деяние по смисъла на чл.15 НК и
отговорността на водачът отпада.
Съдът приема,че презумираната по отношение на водача вина за ПТП в
процесния случай е оборена с категоричност от събраните по делото
доказателства.
Липсата на основания за деликтна отговорност на водача на МПС,застрахован
при ответника,освобождава от отговорност и застрахователя,при прекия иск по
чл.432 КЗ.
Ако този правен извод на съда не бъде споделен от горните
инстанции,исковете са недоказани,поради това,че ищците не установиха настъпили
неимуществени вреди от смъртта на пострадалия ,което е основание за отхвърляне
на исковете им.
При горните правни изводи предявените искове за заплащане на обезщетение за
неимуществени вреди,като недоказани по основание ,следва да бъдат отхвърлени.
Поради отхвърляне на главните искове на отхвърляне подлежат и акцесорните
искове за заплащане обезщетение за забава.
По разноските
При този изход от спора правото на разноски има
застрахователя.Застрахователят претендира разноски и доказва такива пред
първата инстанция в размер на 540 лв.Следва да му бъде присъдено и
юрисконсултско възнаграждение за представлявалия го юрисконсулт.
Така мотивиран ВРАЧАНСКИЯТ ОКРЪЖЕН
СЪД
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ предявени при условията на субективно и обективно
кумулативно съединяване искове предявени от В.С.Ш., ЕГН********** , лично за сумата от 150 000 лв.и като законен представител на К.В.С. ЕГН********** за сумата 200 000 лв. и Л.В.С., ЕГН**********,непълнолетна,действаща със съгласието на
майка си В.С.Ш.,ЕГН********** за сумата 200000
лв., представляваща застрахователно
обезщетение за търпените от ищците неимуществени вреди,изразяващи се в болки и
страдания в резултат на ПТП на 10.10.2017г. в гр.Бяла Слатина,при което е
причинена смъртта на П.П.С.,ведно със законната лихва върху сумата от
15.05.2018 г.-датата на изтичане на тримесечния срок за произнасяне по
доброволната претенция до окончателното заплащане на обезщетенията против ЗК"ЛЕВ ИНС"АД ЕИК***,със
седалище и адрес на управление: София, бул.***,представлявано от изпълнителните
си директори-М.М.Г. и П.Д.,като НЕОСНОВАТЕЛНИ
и НЕДОКАЗАНИ.
ОСЪЖДА В.С.Ш., ЕГН********** , К.В.С. ЕГН**********,действащ
чрез своята майка и законен представител В.С.Ш., ЕГН********** Л.В.С., ЕГН**********, непълнолетна, действаща
със съгласието на майка си В.С. Ш.**********,ДА
ЗАПЛАТЯТ на ЗК"ЛЕВ ИНС"АД ЕИК***
със седалище и адрес на управление: София, бул.***,представлявано от
изпълнителните си директори-М.М.Г. и П.Д.,деловодни разноски сторени в първата
съдебна инстанция:540 лв. разноски и юрисконсултско възнаграждение в размер на
сумата 450 лв.
РЕШЕНИЕТО подлежи на
въззивно обжалване пред АПЕЛАТИВЕН СЪД
-гр.София в двуседмичен срок от връчването му на страните-на ответника на
посочения съдебен адрес:*** чрез юрисконсулт К.А..
СЪДИЯ
В ОКРЪЖЕН СЪД: