Решение по дело №1781/2014 на Окръжен съд - Пловдив

                                    Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е   №  1774

    

                            24.10.2014г.,гр.Пловдив

 

                      В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

 

ПЛОВДИВСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, въззивно гражданско отделение, девети състав, в публичното заседание на двадесет и трети октомври две хиляди и четиринадесета година, в състав:

 

                           Председател: Виолета Шипоклиева

                                  Членове: Фаня Рабчева

                                                  Божидар Кърпачев

 

Като разгледа докладваното от съдията Ф.Рабчева  гр.д.№ 1781/ 2014г. по описа на ПОС, за да се произнесе, взе предвид следното:

                   Производство по чл.437, ал.2 и сл.ГПК.

                   Настоящото производството е инициирано от В.Т.Т., действащ лично и в качеството си на управител и представляващ „МИ 66” ООД със седалище и адрес на управление: гр.П.ул.”*** против насрочен на 11.03.2014г. въвод във владение на недвижим имот в гр.П., ул.”** *”, а именно първи етаж от Склад за метални изделия в сграда с идентификатор 56784.504.235.2, с предназначение Складова база, склад, находящ се в поземлен имот с 56784.504.235, ведно с 1/10 ид.ч. от описания поземлен имот. По изложени доводи в жалбата се иска отмяна на обжалваното действие на съдебния изпълнител.

                     „Симимпекс къмпани” ООД –гр.П., длъжник в изп.производство, редовно уведомено и призовано, не взема становище по жалбата.

                     Д.Т.Д. и С.Р.Д., редовно уведомени и призовани, солидарни длъжници в изп.производство, не вземат становище по жалбата.                    

                    „Търговска банка Д” АД  - гр.София, представлявано от А. Г. и Г. Г., чрез пълномощника си адв.Д. П. , взискател по изп.дело,  редовно уведомена и призована, не взема становище по жалбата.

                     Постъпили са мотиви - становище от ЧСИ Т.Луков по реда на чл.436, ал.3 ГПК, оспорва жалбата като процесуално недопустима поради нейната преждевременност, както и неоснователна, по подробно изложени съображения в становището.

                    Пловдивски окръжен съд като взе предвид представените по делото доказателства, намери следното: 

                    Изпълнителното производство е образувано от взискателя „Търговска банка Д” АД против солидарните длъжници Симимпекс къмпани” ООД –гр.Пловдив, Д.Т.Д. и С.Р.Д. за събиране на вземания по издаден в полза на банката по изп.лист от 02.04.2013г. по ч.гр.д.№ 5214/ 2013г. по описа на РС –Пловдив.

                     Жалбата  е подадена от трето лице, което заявява с жалбата си качеството на наемател, за което представя договор за наем от 05.10.2012г. , сключен с длъжника в изпълнителното производство – „Сим импекс къмпани” ООД- гр.Пловдив, както и заявява права на собственост върху намиращите се в имота  движими вещи, които права счита, че ще бъдат нарушени от провеждането на въвод във владение. В този смисъл се заявява реализиране на фактическа власт върху недвижим имот, в който се намират заявени като собствени движими вещи на третото лице и върху който имот се провежда принудително изпълнение. В този смисъл се намира, че жалбата следва да се приеме за процесуално допустима в хипотезата на чл.435, ал.4 ГПК.

                      По същество жалбата е неоснователна. Действително по делото се представя договор за наем от 05.10.2012г. и анекс към него  от 09.01.2013г. между жалбоподателя - трето лице и длъжника по изп.дело „Сим импекс къмпани” ООД- гр.П., като видно от първия – наемно правоотношение със срок на действие на договора – три години от момента на подписването му, а видно от анекса -  съгласие на наемодателя за изграждане от наемателя на временни съоръжения/ навес/ в имота, предмет на договора за наем. Тези представени договор и анекс към него не са оспорени от страните по делото, явяващи се ответници по жалбата на третото лице , вкл. относно достоверността на датата на така представените частни документи съобразно условията на чл.181, ал.1 ГПК. Независимо от това обаче представеният договор за наем легитимира жалбоподателя в качеството му на наемател, следователно респ. като държател на процесния недвижим имот, която фактическа власт, основана на облигационно правоотношение,   не се релевира като защитима  нито в хипотезата на чл.435, ал.4, нито в хипотезата на чл.435, ал.5 ГПК , каквато защита е предвидена за владелеца, притежаващ фактическа власт върху вещта във вещно-правен смисъл на понятието.  Наличието на срочност на наемното правоотношение, неизтекла към момента на провеждане на обжалваното действие на съдебния изпълнител,  поражда правото на изправната по договора страна за претендиране на уговорено или законово регламентирано обезщетение за неизпълнение, но същата не може да бъде противопоставена на трети за наемното правоотношение лица за предвидения срок на договора.

                 На следващо място изложените оплаквания относно наличието на собствени на жалбоподателя в имота движими вещи във връзка с липсата на уведомяване на жалбоподателя като такъв  относно действия по провеждане на принудителното изпълнение, са неоснователни. Представеният анекс към договора за наем не легитимира жалбоподателя като собственик на конкретни движими вещи от една страна, а от друга – не е налице задължение за уведомяване от съдебния изпълнител на трети лица относно провеждането изпълнителните действия, в качеството им на държатели, за което качество жалбоподателят заявява в жалбата си, че е уведомил съдебния изпълнител при провеждания опис за правата си на наемател върху вещта.

                       Неоснователно е и възражението на жалбоподателя за незаконосъобразност на извършваното действие на съдебния изпълнител поради изтъкнатото обстоятелство, че същият бил назначен за пазач на имота  по цитирано друго изп.дело № 20138300400005 на ЧСИ С.Т.. Посоченото обстоятелство не поражда самостоятелни права на жалбоподателя, подлежащи на защита по чл.435 ГПК и противопоставими за реализиране на принудителното изпълнение, вкл. и спрямо лица, придобили права в резултат на проведеното  изпълнително производство, съобразно изричната разпоредба на чл.498 ГПК.

                           С оглед на това жалбата се явява неоснователна и като такава ще се остави без уважение.

                    Водим от горното и на основание чл.437, ал.3 ГПК, съдът

 

                                            Р    Е     Ш     И   :

 

                        ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалбата на В.Т.Т., действащ лично и в качеството си на управител и представляващ „МИ 66” ООД със седалище и адрес на управление: гр.П., ул.”*** против насрочен на 11.03.2014г. въвод във владение на недвижим имот в гр.П., ул.”***”, а именно първи етаж от Склад за метални изделия в сграда с идентификатор 56784.504.235.2, с предназначение Складова база, склад, находящ се в поземлен имот с 56784.504.235, ведно с 1/10 ид.ч. от описания поземлен имот, като неоснователна.

                          Решението е окончателно и не подлежи на обжалване на основание чл.437, ал.4, пр.ІІ ГПК.

 

 

                 Председател:                          Членове: