№ 6633
гр. София, 16.06.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 1.. СЪСТАВ, в публично заседание на
втори юни през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:В.Р.Д.
при участието на секретаря ВАЛЕНТИНА Г. НЕСТОРОВА
като разгледа докладваното от В.Р.Д. Гражданско дело № 20211110128836 по
описа за 2021 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 310 и сл. ГПК.
Ищецът ИВ. Д. СТ., ЕГН **********, с адрес в гр. С.., е подал искова молба с вх. на
СРС № 6225/25.05.2021 г., с която е предявил срещу ответника „ФИРМА“ ЕООД, ЕИК ..,
със седалище и адрес на управление в с. Л.., представлявано от управителя Г.С.Б., иск с
правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ за признаване за незаконно на уволнението му,
извършено със Заповед № ../22.03.2021 г. и Заповед № .. г. на основание чл. 330, ал. 2, т. 6
КТ, като моли същото да бъде отменено.
Ищецът твърди, че по силата на трудово правоотношение, възникнало с ответника на
01.08.2019 г., е заемал длъжността „шофьор на товарен автомобил“, като работата си
извършвал единствено и само на персонално зачисления му товарен автомобил – камион,
марка „..“, модел „..”, с рег. № ., а трудовата му дейност се е състояла в това да превозва
стоки за зареждане на магазини „Л..“ в страната. Сочи, че организацията на работното време
на шофьорите при „ФИРМА“ ЕООД не е на петдневна работна седмица с продължителност
на работния ден от осем часа, а е по въведен от работодателя график от девет
последователни дни – шест дни работа, всеки един с продължителност от 12 до 15-16 часа, в
зависимост от броя курсове и разстояние на обектите, последвани от три дни почивка. На
практика обаче трите почивни дни се свеждали до два, тъй като обикновено шестият
работен ден приключвал късно през нощта/сутринта на следващия и първи почивен ден, а
след това първият от шестте работни дни започвал с курс от първите часове на деня.
Графикът за работа се изготвял от работодателя, като на служебния си телефон получавал
SMS-известия за всеки курс – с начален час на превоза и съответния град с магазина „Л..“.
Всеки работен ден започвал работа от гаража на „ФИРМА“ ЕООД в с. М., откъдето с
камиона се отправял до склада на „Л..“ в с. Р.., зареждал е стоката и е изпълнявал превоза по
график до съответния магазин на „Л..“ в страната.
Сочи, че на 23.03.2021 г. отишъл в офиса на „ФИРМА“ ЕООД, където А.П.Д. му
връчил всички документи, в това число Заповед № .. от 22.03.2021 г. и № .. от 23.03.2021 г.
Счита, че уволнението е незаконосъобразно по следните причини. Първо, не била спазена
1
изискуемата законова процедура, предвиждаща първо установяване на самото
дисциплинарно нарушение, последвана от преценка от работодателя за неговата
характеристика, след което решението за налагане на най-тежкото наказание е последно. В
случая самото издаване на две заповеди, в два различни дни, обуславяло
незаконосъобразност на уволнението. Освен това не била спазена разпоредбата на чл. 193
КТ. На трето място, не било налице и основанието на чл. 190, ал. 1, т. 2 КТ, посочено като
нарушение на трудовата му дисциплина – неявяване на работа в течение на два
последователни работни дни – 19 март и 22 март 2021 г. Счита, че за датите 19 март и 20
март 2021 г. е изпълнил възложените му два броя превоза. На 20 март бил много уморен и
заявил, че не може да изпълни възложения му курс „К.-В.“, обадил се на А.Д. с молба за по-
кратък превозен курс, но му било отказано. Около два часа по-късно, в 19:09 часа на
20.03.2021 г. получил SMS- съобщение от А.Д., че в понеделник следва да се яви в офиса на
дружеството да разпише документи и че е освободен по нареждане на Б.. На следващо
място, не били налице и други тежки нарушения на трудовата дисциплина, които да
обосноват налагане на наказанието. По-насетне, оспорените заповеди били издадени от
некомпетентен орган – лицето А.Д., което пред ищеца било положило подписите от името
на работодателя, без да има такива правомощия и функции. Ето защо, моли за уважаване на
предявения иск. Претендира сторените по делото разноски.
Ответникът оспорва предявения иск, като поддържа, че уволнението е законосъобразно
извършено. Сочи, че в Заповед № .. г. е допуснал явна фактическа грешка, като вместо двата
последователни дни – 19.03.2021 г. и 20.03.2021 г. погрешно били посочени дните
19.03.2021 г. и 22.03.2021 г. Твърди, че ищецът не бил изпълнил зададения му със SMS-
съобщение в 16:14 часа на 19.03.2021 г. курс „Равно поле-Б.-П.“ за 01:00 часа, както и
възложения му със SMS съобщения от 13:25 часа и 13:27 часа на 20.03.2021 г. курс „Р..“ за
21:00 часа. По този начин в два последователни дни ищецът не бил изпълнил задължението
си за изпълнението на два курса, с което е извършил тежко нарушение на трудовата
дисциплина, тъй като е възпрепятствал и нарушил редовния и непрекъснат процес по
превози на товари, поети от ответното дружество, за което последното търпи финансови
санкции. Счита, че е изпълнил разпоредбата на чл. 193 КТ, като е поискал обяснения от
служителя преди да му наложи дисциплинарното наказание. Отново сочи, че е допусната
фактическа грешка при издаването на Заповед № .. – в същата като дата на издаване и
връчване е посочена датата 22.03.2021 г., а вярната дата била 23.03.2021 г. Твърди, че А.П.Д.
разполагал с правомощия да подпише уволнителната заповед от името на работодателя.
Моли за отхвърляне на предявения иск. Претендира разноски.
Софийският районен съд, след като взе предвид доводите на страните и след
преценка на събраните по делото доказателства, намира за установено следното от
фактическа страна:
Безспорно е по делото, че между страните е съществувало безсрочно трудово
правоотношение, по силата на което ищецът е заемал длъжността „ Шофьор на товарен
автомобил“ при ответното дружество. Тези обстоятелства, освен че са обявени като
безспорни с доклада по делото, се и установяват от представените като писмени
доказателства трудов договор № .01.08.2019 г. и длъжностна характеристика на ищеца.
По делото са представени два броя заповеди № .. от 22.03.2021 г. и 23.03.2021 г., като с
първата заповед е посочено, че на основание чл. 330, ал. 2, т. 6 КТ работникът бива уволнен
дисциплинарно на основание чл. 330, ал. 2, т. 6 КТ, считано от 23.03.2021 г. и заповедта му е
връчена на 22.03.2021 г. Съгласно Заповед № .. от 23.03.2021 г. за налагане на
дисциплинарно уволнение на ИВ. Д. СТ., последният бил извършил следното нарушение на
трудовата дисциплина: неявяване на работа в два последователни работни дни, а именно: 19
март и 22 март 2021 г. – с извършеното действие бил злоупотребил с доверието на
работодателя и извършил тежко нарушение на трудовата дисциплина, като е възпрепятствал
редовен и непрекъснат процес по превози на товари, поети от работодателя, за които същият
търпи финансови глоби и неустойки – нарушение на трудовата дисциплина по чл. 190, ал. 1,
т. 2, предложение първо и т. 7 КТ, поради което на основание чл. 188, т. 3 КТ във връзка с
2
чл. 190, ал. 1, т. 4, предложение първо и т. 7 КТ му е наложено наказание „дисциплинарно
уволнение“. Препис от заповедта е връчен лично на 23.03.2021 г. на ищеца – обстоятелство,
което не се оспорва от него. Няма спор също така, че заповедта за уволнение е подписана от
А.П.Д. от името на работодателя, който е заемал длъжността „спедитор“ при ответника, въз
основа на заповед № 13 от 05.03.2021 г. /л. 42 от делото/.
По делото е представено и извлечение от вайбър комуникация с лице на име Н. Б. и
телефон **********.
Представени са товарителница за извършване на превоз на 20.03.2021 г. и 21.03.2021 г.
с автомобил рег. № .. и рег. № .., както и график за извършване на курсове в периода
15.03.2021 г. – 21.03.2021 г.
Постъпило е писмо от РУ.. с рег.№ .../28.09.2021 г. с приложени към него докладна
записка за извършена проверка и писмено сведение от ищеца относно възникнал скандал в
с. М. в базата на ответника.
По делото е постъпил отговор от третото неучастващо лице – „Л.Б. ЕООД ..“ КД, ЕИК
.., с вх.№ ../11.11.2021г., с който „Л.Б.“ заявява, че не е в търговски отношения с „ФИРМА“
ЕООД и поради това на ответното дружество не са издавани товарителници.
По делото е постъпила справка от А. „П.и. с изх.№ .../21.04.2021 г. относно движението
на ППС с рег.№ . и ППС с рег.№ .. за периода 19.03.2021 г. – 21.03.2021 г.
Постъпило е писмо от М.., д. „Н.“, р. с рег.№ ../26.08.2021 г., което отразява, че на
21.03.2021 г. от телефонен номер .. в 11:04 ч. от лице, представящо се за г-н С., е постъпило
обаждане на спешен номер „..“.
По делото е допусната и приета съдебно-техническа експертиза /СТЕ/, която е снела на
хартиен носител от постъпилия от „Н.“ оптичен носител звуков запис на разговора между
И.С. и оператор на .. от 21.03.2021 г. с продължителност от една минута и тридесет и три
секунди.
Представени са по искане на ищеца и пътни листове в периода от 15.03.2021 г. до
21.03.2021 г. и тахошайби.
По делото е допусната и приетa съдебно-автотехническа експертиза /САТЕ/ със задача
да бъдат анализирани спорните тахошайби и да бъде установено кога са извършение
превозите и по каква траектория.
По делото са събрани и гласни доказателства чрез разпит на свидетелите Г.Т. Х. и ПР.
ПЛ. К..
Показанията на свидетелката Г.Т. Х. са снети в о.с.з от 21.10.2021 г. Последната е
живяла на съпружески начала с ищеца през процесния период. Съобщава, че ищецът е
работил при ответника при режим от шест последователни нощни смени, последвани от три
дена почивка. Твърди, че ищецът на 18.03.2021 г. е трябвало да пътува курс „В.К.“ в 23:00
ч., а на 19.03.2021 г. пътувал курс „Б.-П.“, като в този ден свидетелката откарала ищеца до
работното му място в базата на ответника в с.М. с личния си автомобил около 12.30 ч.
Съобщава, че ищецът се прибрал вкъщи на следващия ден около 10-11 ч. сутринта. На
20.03.2021 г. И.С. е трябвало да пътува курс „В.К.“ в 21:00 ч., получил SMS-съобщение от
лица на име Н., като съобщава, че това лице обикновено известявало шофьорите за
курсовете и часа на тръгване чрез SMS-известия. Твърди, че ищецът не тръгнал за посочения
курс, поради това че бил много изморен, обадил се на въпросното лице /Н./ около 17.00 ч. и
помолил да не кара курса „В.К.“, защото курсът е дълъг, и да бъде сменен с по-кратък такъв.
Върнало се обаждане от въпросното лице, което е известило ищеца, че по нареждане на
управителя Г. Б. не му се разрешавало да не изпълни възложения курс. Ищецът отново
съобщил, че е много изморен физически от предходните пет последователни нощни курса и
че няма как да издържи да изпълни такъв дълъг курс. След този разговор свидетелката
твърди, че ищецът получил SMS, че по нареждане на управителя на дружеството е
освободен от работа. Пояснява, че е сигурна, че ищецът е разговарял с посоченото лице /А./,
а не с управителя на дружеството, защото ищецът бил включил високоговорителя на
3
телефона. На следващия ден /21.03.2021 г./ свидетелката придружила ищеца до гаража на
ответното дружество в с.М., за да може ищецът да прибере свои личен багаж. Свидетелката
съобщава за физическа саморазправа между Г. Б. и ищеца. Твърди, че управителят на
дружеството не задавал никакви въпроси във връзка с работата на И.С., а само го обиждал.
Съобщава, че по сигнал на ищеца мястото било посетено от полицаи, които направили
проверка.
В о.с.з от 16.12.2021 г. са снети показанията и на свидетеля ПР. ПЛ. К., който е бил
служител на ответника през периода м.октомври 2020 г. до м.декември 2020 г., изпълнявал е
длъжността „шофьор“. Съобщава, че указанията за курсовете и часа на тръгване получавал
чрез SMS от лице на име Н.. Съобщава, че във всеки камион е имало кочан с пътни листове,
като всеки шофьор попълвал пътен лист при съответния курс, пътните листове били
номерирани от 1-100. След курса било обичайно пътният лист, товарителницата и
тахошайбата за съответния курс да се оставят в определена стая. Свидетелят съобщава, че
познава лицето Т.Т., което заемало длъжността „м.“ при ответника, не му било известно да
има правоспособност да управлява товарен автомобил, никога не го е виждал да прави
курсове. Съобщава, че тахошайбата на всяко ППС трябва да седи в камиона до 28 дни.
Съобщава, че е работил със заварен кочан с пътни листове с поредни номера в неговия
камион, като смята, че било практиката в дружеството да се изиска нов кочан от
работодателя, когато предходният свърши.
При така установеното от фактическа страна съдът формира следните правни
изводи:
Съдът е сезиран с иск с правна квалификация чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ. Първоначално с
исковата молба е предявен и иск с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 4 КТ, но
производството по отношение на този иск е прекратено с определение № ../09.06.2021 г.,
което е влязло в законна сила.
По предявения иск в тежест на ищеца е да докаже, че е работил по трудово
правоотношение с ответника и че същото е било прекратено с оспорената заповед за
уволнение.
В тежест на ответника е да докаже, че уволнението е законосъобразно извършено, т.е.,
че заповедта е издадена от компетентно за това лице, че е изискал обяснения преди налагане
на наказанието за нарушенията, за които на служителя е наложено дисциплинарно наказание
„уволнение“; че е издал мотивирана заповед за уволнение, както и че служителят е
извършил описаните в заповедта нарушения на трудовата дисциплина; че при определяне на
наказанието е съобразил тежестта на нарушенията, обстоятелствата, при които са
извършени.
Между страните е отделено като безспорно, че са били обвързани от валидно трудово
правоотношение, по силата на което ищецът заемал длъжността „шофьор, товарен
автомобил“, както и че същото е било прекратено на основание чл. 330, ал. 2, т. 6 КТ със
заповед № .. г. – в този смисъл няма спор между страните, че уволнението е извършено
именно на 23.03.2021 г., а не на 22.03.2021 г. и че същата е връчена на ищеца на 23.03.2021
г. и от този момент то е произвело действие – чл. 335, ал. 2, т. 3 КТ. Издаването на втората
заповед, в която е посочено, че на основание чл. 330, ал. 2, т. 6 КТ трудовият договор се
прекратява има единствено констативно значение.
Разпоредбата на чл. 330, ал. 2, т. 6 КТ предвижда, че трудовият договор се прекратява
от работодателя без предизвестие, когато работникът или служителят бъде дисциплинарно
уволнен. Тълкуването на посочената норма води до извода, че наложеното дисциплинарно
наказание уволнение има като своя последица прекратяване на трудовия договор, в този
смисъл дисциплинарното уволнение е едновременно дисциплинарно наказание и акт на
прекратяване на трудовото правоотношение, настъпването на който факт се констатира със
заповед по чл. 330, ал. 2, т. 6 КТ, като в случая предмет на заявеното с исковата молба
оспорване е законосъобразността на уволнението, извършено с оспорените заповеди.
Твърденията за незаконност на уволнението, очертаващи основанието на предявения
4
иск и в чиито рамки е ограничена търсената съдебна защита съобразно диспозитивното
начало в гражданския процес, са свързани с допуснати нарушения на формалните
изисквания на закона в процедурата по налагане на дисциплинарно наказание и с
неизвършване на визираните в заповедта дисциплинарни нарушения. Съдът се произнася
само по заявените от ищеца в исковата молба доводи за незаконност на уволнението, тъй
като няма задължението служебно да следи за факти, пораждащи правото на уволнение или
надлежното му упражняване.
Тежестта на доказване, т. е. задължението за установяване законността на
уволнението, вкл. при спазване формалните изисквания за налагане на дисциплинарното
наказание, носи ответникът по делото. Законосъобразността на едностранното прекратяване
на трудовото правоотношение се обуславя от проявлението на обстоятелствата, предвидени
в чл. 195 КТ вр. чл. 190 КТ, чл. 194, ал. 1 КТ и чл. 193, ал. 1 КТ. След установяването факта
на нарушението на трудовата дисциплина, нарушителя, времето и мястото на извършване на
противоправното неизпълнение на трудовите задължения, работодателят е длъжен да
субсумира тези обстоятелства под диспозицията на правната норма, регламентирана в чл.
195 КТ във връзка с чл. 190, чл. 186 и 187 КТ, вследствие на което може да упражни своето
потестативно субективно право да уволни дисциплинарно виновния служител. При налагане
на съответното дисциплинарно наказание работодателят следва да индивидуализира
противоправното дисциплинарно деяние, както и субекта на нарушението – чл. 189, ал. 1
КТ. Законосъобразното развитие на процедурата по налагане на дисциплинарното наказание
е предпоставена от спазването на определен ред, който да обезпечи и правото на защита на
уволнения работник.
В конкретния случай в подадената искова молба ищецът оспорва законността на
уволнението поради нарушение на нормата на чл. 193, ал. 1 КТ. Съгласно разпоредбата на
чл. 193 КТ работодателят е длъжен преди налагане на дисциплинарното наказание да
изслуша работника или служителя или да приеме писмените му обяснения и да събере и
оцени посочените доказателства, като в случай че не е направил това, съдът отменя
дисциплинарното наказание, без да разглежда спора по същество, освен ако недаването
на обяснения е по вина на работника или служителя.
Задължението за изслушване или за приемане на писмените обяснения на
нарушителя по чл. 193, ал. 1 КТ е съществен елемент от дисциплинарната процедура по
налагане на дисциплинарно наказание. В съдебната практика на Върховния касационен съд
последователно и непротиворечиво се приема, че условието на чл. 193, ал. 1 КТ стои на
преценка в трудовия спор, включително с оглед съдържанието на искането за даване на
обяснения, за да бъде служителят в състояние да разбере за кои негови действия, третирани
като дисциплинарни нарушения, се отнася то. В този смисъл: Решение № 432 от 26.05.2010
г. по гр.д. № 1322/2009 г. на Върховен касационен съд, III г.о.; Решение № 254 от 04.11.2014
г. по гр. д. № 7086/2013 г. на Върховен касационен съд, IV г.о.; Решение № 589 от 30.09.2010
г. по гр. д. № 935/2009 г. на Върховен касационен съд, IV г.о.; Решение № 117 от
05.04.2012 г. по гр. д. № 1306/2011 г. на Върховен касационен съд, IV г.о.; Решение по гр.д. №
1284/2010 г. на Върховен касационен съд, III г.о.; Определение № 699 от 03.06.2011 г. по гр.
д. № 1821/2010 г. на Върховен касационен съд, IV г.о.; Решение № 360 от 11.05.1998 г. на
Върховен касационен съд , III г.о.
Искането за даване на обяснения за констатираното дисциплинарно нарушение е
въведено с оглед осигуряване на възможност на работника за защита и същевременно –
възможност на работодателя да прецени всички обстоятелства, свързани с констатираното
дисциплинарно нарушение, като искането, обаче, не е формален акт. Възможността за
даване на обяснения следва да бъде реална, като това се преценява с оглед обстоятелствата
на всеки конкретен случай.
При съвкупната преценка на събраните по делото съдът намира, че работодателят не
е спазил задължението си по чл. 193, ал. 1 КТ да изслуша работника или да приеме неговите
писмени обяснения, както и да събере и оцени посочените от него доказателства.
Ответникът в нито едно положение на делото не представи писмени или гласни
5
доказателства, които да установят, че последният е изслушал обясненията на служителя или
е приел писмени обяснения. Ответното дружество единствено навежда твърдение в отговора
на исковата молба за даване на възможност на ищеца да изложи устни обяснения в гаража
на дружеството в с. М. на 21.03.2021 г. – т.е. два дни преди издаване на процесната заповед,
но не ангажира никакви доказателства в тази насока, което на самостоятелно основание
прави уволнението незаконосъобразно съгласно цитираната практика на ВКС.
По никакъв начин от събраните гласни доказателства чрез разпит на свидетеля Х. не
може да се стигне до извод, че на посочената дата управителят на дружеството е изискал
каквито и да е обяснения от страна на служителя или че му е дал възможност за даване на
такива, а последният да е отказал. Единственото, което се установява от показанията на
свидетеля е, че на 21.03.2021 г. ищецът действително е отишъл в офиса на ответното
дружество в с. М., където между него и управителя Г. Б. се е стигнало до устни пререкания,
но никъде свидетелката не съобщава, че на И.С. са изискани обяснения или че реално му е
предоставена възможност да бъде изслушан, респ. да депозира писмени обяснения, още
повече, че тя заявява, че е била в по-голямата част от времето в колата си и едва ли е
възможно да е чула самия разговор между лицата, който по нейни думи е бил под формата
на остри пререкания и викове.
Не се твърди в отговора на исковата молба, нито пък се ангажират доказателства, че
недаването на обяснения е по вина на работника или служителя. Релевираните в писмените
бележки доводи от страна на ответника са преклудирани и не подлежат на обсъждане.
Ето защо, съдът достига до извод, че работодателят не е дал реално възможност на
служителя да даде обяснения във връзка с вменените му нарушения на трудовата
дисциплина и евентуално да посочи доказателства, които работодателят да събере и обсъди,
респ. служителят да осъществи ефективно правото си на защита още на този етап от
дисциплинарното производство. При така констатираното формално основание за отмяна на
уволнението, доводите на ищеца по същество на спора не подлежат на обсъждане – чл. 193,
ал. 2 КТ.
На следващо място, по делото не се установява и лицето, което фактически е наложило
дисциплинарното наказание – А.П.Д., да е разполагало с работодателска власт. Ответникът е
представил Заповед №.. г., с която управителят на дружеството – Г. Б., делегира на А.Д.
правомощието да подписва документи, свързани с учредяване и прекратяване на трудови
правоотношения с работници на дружеството. Работодателят нито твърди, нито пък
представя доказателства на въпросното лице А.Д. изобщо да може да се делегира
работодателска власт. Съгласно чл. 192, ал. 1 КТ дисциплинарните наказания се налагат от
работодателя или от определено от него длъжностно лице с ръководни функции или от друг
орган, оправомощен със закон. Съгласно пар. 1, т. 5 от ДР на КТ „длъжностно лице“ е
работник или служител, на когото е възложено да упражнява ръководство на трудовия
процес в предприятието, в неговите поделения и низови звена, както и работник или
служител, който изпълнява работа на специалист във функционалните и обслужващите
звена на предприятието“. Ръководните функции са налице, когато съответното длъжностно
лице има подчинени служители, или когато функционалността на самата длъжност
предпоставя тя да е ръководна. По делото не се представиха доказателства /схема на
предприятието, щатно разписание и др./, от които да стане ясно дали длъжността
„спедитор“, която А.Д. заема, отговаря на длъжностно лице с ръководни функции, поради
което съдът приема, че заповедта е издадена от лице без работодателска власт, което е друго
самостоятелно основание за отмяна на уволнението.
В допълнение, следва да се посочи и следното. Ответникът не е обсъдил тежестта на
наложеното дисциплинарно уволнение в заповедта, с която налага наказанието, също така
заповедта съдържа бланкетни мотиви от фактическа страна, без да се конкретизира какви са
въпросните тежки финансови глоби и неустойки, които дружеството е понесло от
дисциплинарната простъпка на служителя. Не се излагат и никакви твърдения относно
извършеното според работодателя нарушение „злоупотреба с доверието на работодателя“,
който състав е умишлен и следва да бъде доказан от работодателя. Не се споменават в
6
заповедта и никакви доказателства, на които работодателят основава констатацията си, че
служителят не се бил явил на работа в два последователни дни. Съдът също така следва да
отбележи, че в процесната заповед за действителни дати на неявяване на работа са посочени
датите 19.03.2021 г. и 22.03.2021 г., които очевидно не са два последователни дни предвид
графика, по който е работил служителят. Доколкото самият състав на дисциплинарното
нарушение се състои от поне две последователни дати на неявяване на работа, то
посочените дати в заповедта са квинтисенцията на наложеното наказание. Работникът може
да се защитава срещу наказанието, като оборва твърдението, че на посочените в заповедта
дати всъщност се е явявал на работа. Поправката на датите може да се направи с последваща
заповед, издадена от работодателя, каквото не е направено в случая. Отбелязването в хода
на исков процес, че грешното посочване на датите по чл. 190, ал. 1, т. 2 КТ се дължи на
„очевидна фактическа грешка“ е недопустимо. Съдът е длъжен да изследва посочените в
заповедта дати, които не са последователни. Съвсем отделен е въпросът дали действително
са извършени сочените в заповедта нарушения, както и това, че отказът на служителя да
изпълни възложената му работа би могъл да се разглежда през призмата на чл. 283, изр. 1
КТ, съгласно който работникът или служителят има право да откаже изпълнението или да
преустанови работата, когато възникне сериозна и непосредствена опасност за живота или
здравето му, като незабавно уведоми прекия ръководител, чл. 140, ал. 1 КТ, който въвежда,
че работната седмица при нощен труд е 5-дневна, както и чл. 141, ал. 5 КТ, който забранява
възлагането на работа при две последователни смени и в този смисъл би бил
законосъобразен.
С оглед на всичко изложено, процесното дисциплинарно уволнение следва да се
отмени като незаконосъобразно.
По отношение на отговорността на страните за разноски:
С оглед изхода на делото на основание чл. 78, ал. 1 ГПК ищецът има право на разноски
в пълен размер. Ищецът е представил списък на разноските по чл. 80 ГПК, в който е
отразена сумата от 750.00 лв. за адвокатско възнаграждение. Представени са по делото
договор за правна защита и съдействие от 19.05.2021 г. и разписка към списъка по чл. 80
ГПК, от които става видно, че ищецът е заплатил сумата от ..0.00 лв. при подписване на
договора за правна защита и съдействие и отделно сумата от 300.00 лв. на 16.12.2021 г., с
което се доказва реалното заплащане на претендирания адвокатски хонорар.
На основание чл. 78, ал. 6 ГПК ответникът следва да понесе всички такси и разноски
по делото, които са платими по бюджета на СРС, а именно – 300.00 лв. – депозит за САТЕ,
350 лв. – депозит за СТЕ, 30.00 лв. – възнаграждение за свидетел, 80.00 лв. – държавна такса
за предявяване на иск по чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ или общо сумата от 760.00 лв.,
представляваща такси и разноски по делото.
Водим от гореизложеното, СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА НЕЗАКОННО И ОТМЕНЯ на основание чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ
уволнението на ИВ. Д. СТ., ЕГН **********, с адрес в гр. С.., извършено със Заповед № .. г.
на основание чл. 330, ал. 2, т. 6 КТ на Г.С.Б. – управител на „ ФИРМА“ ЕООД, ЕИК .., със
седалище и адрес на управление в с. Л...
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК „ФИРМА“ ЕООД, ЕИК .., със седалище и
адрес на управление в с. Л.., представлявано от управителя Г.С.Б., да заплати на ИВ. Д. СТ.,
ЕГН **********, с адрес в гр.С.., сумата от 750.00 лв., представляваща разноски за
адвокатско възнаграждение в производството пред Софийски районен съд.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 6 ГПК „ФИРМА“ ЕООД, ЕИК .., със седалище и
адрес на управление в с. Л.., представлявано от управителя Г.С.Б., да заплати в полза на
бюджета на съдебната власт по сметка на Софийския районен съд общо сумата от 760.00
7
лв., представляваща такси и разноски по делото.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен
срок, който на основание чл. 315, ал. 2 ГПК тече от 16.06.2022 г.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
8