№ 1866
гр. София, 13.07.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. III-Б СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и втори март през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Теменужка Симеонова
Членове:Хрипсиме К. Мъгърдичян
Десислава Алексиева
при участието на секретаря Капка Н. Лозева
като разгледа докладваното от Десислава Алексиева Въззивно гражданско
дело № 20201100509794 по описа за 2020 година
Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
С Решение № 43644/18.02.2020 г., постановено по гр. д. № 40248/2019 г. по описа на
СРС, 35-ти състав е признато за установено по отношение на Р. А. Д., ЕГН **********, с
адрес: гр. София, ж.к. ******* че дължи на „Т.А.“ ЕАД, ЕИК *******, със седалище и адрес
на управление: гр. София, ул. „*******, по предявения иск с правно основание чл. 415, ал.
1, вр. с чл. 124, ал. 1 от ГПК във вр. с чл. 79, ал.1 ЗЗД, сумата от 1357,07 лв. за периода м.
04.2016 г. до м. 04.2018 г., представляваща доставена и незаплатена топлинна енергия,
сумата от 38,25 лв. за периода м. 04.2016г. до м. 04.2018г., представляваща главница за
услугата дялово разпределение, ведно със законната лихва върху главниците от 08.05.2019 г.
до окончателното изплащане на сумите, както и по предявения иск с правно основание чл.
415, ал. 1, вр. с чл. 124, ал. 1 от ГПК във вр. с чл. 86 ЗЗД, сумата от 142,66 лв.,
представляваща мораторна лихва върху главницата за топлинна енергия, за които е издадена
заповед за изпълнение по ч. гр. д. № 24983/2019 г. на СРС, 35 с-в, като е отхвърлен иска за
главница за разликата над уважената част от 1357,07 лв. до пълния предявен размер от
2046,55 лв. и за периода от м. 05.2015г. до м. 03.2016г., иска за лихва върху главницата за ТЕ
за разликата над уважената част от 142,66 лв. до пълния предявен размер от 326,75 лв., като
погасени по давност, както и иска за лихва върху главницата за дялово разпределение в
размер на 6,56 лв., като неоснователен и недоказан.
С решението е осъдена Р. А. Д., ЕГН ********** да заплати на „Т.А.“ ЕАД, на
основание чл. 78, ал. 1 ГПК, сумата от 499,28 лв., представляваща направените по
настоящето дело разноски, както и сумата от 62,56 лв., представляваща направените по ч. гр.
д. № 24983/2019г. разноски, съразмерно на уважената част на исковете.
Решението е постановено с участието на трето лице помагач, конституирано на
страната на ищеца – „ Т. С.“ ООД.
1
Срещу така постановеното решение в частта, с която са уважени предявените
искове, е депозирана въззивна жалба от ответника Р. А. Д.. Счита, че неправилно
първоинстанционният съд е приел, че вещният ползвател дължи плащане на процесните
суми. Позовава се на представените изравнителни сметки и главни отчети, съгласно които
жалбоподателят не е вписан като титуляр на партидата на Т.А. ЕАД. Твърди, че за имота не
е ползвана топлинна енергия. Неправилно СРС се позовал на СТЕ и ССчЕ, тъй като ССчЕ е
работила по счетоводни данни на ищеца, които са оспорени от жалбоподателя в
представения отговор. Първоинстанционният съд не бил обсъдил главните отчети,
показващи нулево потребление на топломерите за процесния период. Отправя искане до
съда за отмяна на решението в обжалваната част.
По делото не е постъпил отговор на въззивната жалба от въззиваемата страна , нито
от третото лице помагач.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на
страните, с оглед разпоредбата на чл.12 ГПК и чл.235, ал.2 ГПК, намира от фактическа
страна следното:
От представен нотариален акт № 46, том LLLLII, дело № 39596 от 1997 г. се
установява, че ответникът Р.Д. и Х.Д. са вещни ползватели на топлоснабдения имот, а
собственик е Ю.Д.. Установява се от изисканата по делото справка НБДН, че Х.Д. е починал
на 19.01.2001г.
От представен протокол от 11.09.2001 г. за проведено Общо събрание на етажните
собственици на имота, се установява, че общото събрание на етажните собственици е взело
решение да се сключи договор с третото лице помагач за въвеждане на дялово
разпределение на топлинна енергия. Представен е и списък на етажните собственици, който
се явява приложение към Протокол от Общото събрание на етажните собственици, видно от
който Ю.Д. е вписан като собственик.
Представен е сключен договор по чл. 139в от Закона за енергетиката между Т. С.
ЕООД и ищеца за извършване на услугата дялово разпределение на топлинна енергия.
По делото са приобщени като част от доказателствената съвкупност общи условия
за продажба на топлинна енергия за битови нужди от Т.А. ЕАД на потребителите в гр.
София, приети от съвета на директорите на ищеца, одобрени с решения на ДКЕВР.
Доставеното количество топлинна енергия до процесния имот се установява от:
индивидуални справки за използваната топлинна енергия за процесния период, формулярите
за отчет от 21.05.2016 г., 12.05.2017 г. и 16.05.2018 г., заключението на съдебно-
техническата експертиза и съдебно-счетоводната експертиза. От изслушаната СТЕ, която
съдът кредитира като компетентно, обективно и безпристрастно изготвена се установява, че
общо изчислената сума за процесния период е 2046,55 лева, от която по пера 244,06 лева
сградна инсталация, 1,95 лева имот, 1800,54 лева БГВ. Според главните отчети и
изравнителните сметки на ФДР за процесния период и имот има два броя радиатори с
ИРРО. Абонатът не ползва и не заплаща топлинна енергия. Топлинната енергия за БГВ се
начислява по показания на 1 бр. водомер за топла вода в имота с консумация както следва:
2015/2016 г.- 80 м3 , 2016/2017 г. – 67 м3, 2017/2018 г.– 68 м3. Дължимата сума за услугата
дялово разпределение за периода м. 04.2016 г. до м. 04.2018 г. е 38,25 лева.
По делото е изслушана и приета и ССчЕ, които съдът изцяло кредитира като
обективно и компетентно изготвена. Според вещото лице в процесния период няма
извършвани плащания. Дължимата сума в периода от м.04.2016 г. до м. 04.2018 г. е в общ
размер на 1414,34 лева, в това число топлинна енергия за отопление на имота и сградна
инсталация 177,91 лева и БГВ 1236,43 лева. Крайната сума след направени корекции на ФДР
за реално потребена ТЕ по партидата на абоната за периода м. 04.2016 г. – м. 04.2018 г. е в
размер на 1357,07 лева.
2
При така установената фактическа обстановка, съдът приема от правна страна
следното:
Въззивната жалба е депозирана в срока по чл.259, ал.1 ГПК, от легитимирана страна,
като същата е процесуално допустима. Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният
съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в
обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.
При извършената служебна проверка въззивният съд установи, че
първоинстанционното решение е валидно и допустимо.
Първоинстанционният съд е сезиран с искове по реда на чл. 415, ал. 1 ГПК с правно
основание чл. 79, ал.1 ЗЗД вр. чл. 150, ал. 1 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
Съгласно чл. 153, ал. 1 ЗЕ (Изм. - ДВ, бр. 54 от 2012 г., в сила от 17.07.2012 г.),
всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост,
присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са клиенти
на топлинна енергия и са длъжни да монтират средства за дялово разпределение по чл. 140,
ал. 1, т. 2 на отоплителните тела в имотите си и да заплащат цена за топлинна енергия при
условията и по реда, определени в съответната наредба по чл. 36, ал. 3. Съгласно § 1, т. 2а.
(нова - ДВ, бр. 54 от 2012 г., в сила от 17.07.2012 г.) от ЗЕ, " Битов клиент" е клиент, който
купува електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за
отопление, климатизация и горещо водоснабдяване, или природен газ за собствени битови
нужди.
В мотивите на Тълкувателно решение № 2/2017 г. на ВКС по тълк.дело № 2/2017 г.,
ОСГК, е прието, че присъединяването на топлофицирани жилищни сгради с изградени
инсталации към топлопреносната мрежа, както на заварените от ЗЕ, така и на новоизградени
сгради, се извършва въз основа на писмен договор /чл. 138, ал. 1 ЗЕ и чл. 29 - 36 от Наредба
№ 16-334 от 06.04.2007 г. за топлоснабдяването/ със собствениците или титулярите на
вещното право на ползване върху топлоснабдените имоти в сградите, които поради това са
посочените от законодателя в чл. 153, ал. 1 ЗЕ клиенти на топлинна енергия за битови
нужди, дължащи цената на доставената топлинна енергиая по сключения с топлопреносното
предприятие договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди при публично
известни общи условия. Предоставяйки съгласието си за топлофициране на сградата,
собствениците и титулярите на ограниченото вещно право на ползване са подразбираните
клиенти на топлинна енергия за битови нужди, към които са адресирани одобрените от
КЕВР публично оповестени общи условия на топлопреносното предприятие. В това си
качество на клиенти на топлинна енергия те са страна по продажбеното правоотношение с
топлопреносното предприятие с предмет - доставка на топлинна енергия за битови нужди
/чл. 153, ал. 1 ЗЕ/ и дължат цената на доставената топлинна енергия. Гореизложеното се
отнася и за редакциите на чл. 153, ал. 1 ЗЕ, отпреди ДВ, бр. 54 от 2012 г., визиращи като
страна по договора за продажба на топлинна енергия за битови нужди при публично
известни общи условия потребителите на топлинна енергия за битови нужди.
Съгласно горецитираните разпоредби, клиент на топлинна енергия за битови нужди
в сграда в режим на етажна собственост, присъединена към абонатната станция или нейно
самостоятелно отклонение, е собственикът или титулярът на вещно право на ползване върху
самостоятелен обект в сградата. При учредено право на ползване задължение да плаща
разноски, свързани с ползването на имота, в т.ч. и разходите за доставената топлинна
енергия в имота, е на вещния ползвател, а не на собственика – чл. 57, ал. 1 ЗС. По делото не
е установено през периода м.05.2015 г. до м.04.2018 г. правото на ползване да е било
прекратено или собственикът на апартамента да е заявил съгласието си да заплаща
стойността на доставената в имота топлинна енергия.
При тези данни е налице валидна облигационна връзка между страните и
ответникът се явява потребител на топлинна енергия по смисъла на чл. 153, ал. 1 ЗЕ /в
3
редакцията след изменението с ДВ, бр. 54 от 2012 г., и §1, т. 2 а от ДР на ЗЕ / приложимата
редакция след 17.07.2012 г./, като исковият период обхваща времето от 05.2015 г. до
м.04.2018 г. Следователно, между страните е възникнало правоотношение по договор за
покупко-продажба (доставка) на топлинна енергия, поради което задължено лице да заплаща
стойността на потребената топлинна енергия и на услугата дялово разпределение е вещният
ползвател.
За установяване факта на предоставяне на топлинна енергия е била приета съдебно-
техническата експертиза/СТЕ/, която е извършила прецизното изчисление на
изравнителните сметки, относими към процесния период. Доставената топлинна енергия за
процесния период, през който ответникът е бил потребител на топлинна енергия по смисъла
на ЗЕ, която не се явява погасена по давност е на цена от 1357,07 лева за периода м. 04.2016
г. до м. 04.2018 г., поради което искът за главница се явява основателен до този размер. По
делото липсва доказателства за извършено плащане от страна на ответницата, а същият
извод е установен посредством приетата по делото съдебно-счетоводна експертиза.
Неоснователно е оплакването на жалбоподателя за недоказано по делото количество
и стойност на доставената топлинна енергия, основано на твърдението, че те не се
установяват с приетите по делото заключения на СТЕ и ССчЕ, доколкото констатациите на
вещите лица според жалбоподателя били основани на оспорени документи. Експертизите са
допуснати в съответствие с изискванията на чл.195, ал.1 ГПК, поради необходимост на
специални знания в съответните области на науката, в т.ч. и относно изчисленията по
нормативно установените формули, в които са заложени технически показатели, като
същите не са изготвени само по документи, едностранно издадени от ищеца, както се
поддържа от жалбоподателя, а въз основа на документите за главния отчет, подписани от
клиент и неоспорени от ответника и отчет за индивидуалното разпределение, установяващи
действителното количество потребена енергия, съгласно снетите показания по уредите за
разпределение за процесния период /л.89 -л.94 от делото на СРС/, поради което съдът
намира, че същите правилно са кредитирани от първоинстанционният съд, а
разпределението е извършено по описания и отразен от експерта по СТЕ начин в
съответствие с нормативната уредба и отразява реално потребеното количество топлинна
енергия.
Тук е мястото да се подчертае, че съгласно чл. 140а ЗЕ, общото консумирано
количество топлинна енергия в сграда - етажна собственост, присъединена към една
абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, се разпределя за горещо
водоснабдяване и за отопление. По арг. от чл. 153,ал. 1 ЗЕ и чл. 140а ЗЕ, ответникът в
качеството си на клиент на топлинна енергия е длъжен да заплаща цената на топлинната
енергия за отопление и за горещо водоснабдяване. Реално потребление на топлинна енергия
за горещо водоснабдяване е установено по делото от представените главни отчети,
изравнителни сметки и приетото заключение на СТЕ, Дължимата сума в периода от
м.04.2016 г. до м. 04.2018 г. е в общ размер на 1414,34 лева, в това число топлинна енергия
за отопление на имота и сградна инсталация 177,91 лева и БГВ 1236,43 лева поради което
възражението на ответника, че не дължи процесните суми е неоснователно.
Съгласно разпоредбата на чл. 139, ал. 1 ЗЕ разпределението на топлинната енергия в
сграда - етажна собственост се извършва по система за дялово разпределение. Топлинната
енергия за отопление на сграда - етажна собственост, се разделя на топлинна енергия,
отдадена от сградната инсталация, топлинна енергия за отопление на общите части и
топлинна енергия за отопление на имотите (чл. 142, ал. 2 ЗЕ). Според чл. 145, ал. 1 от закона
топлинната енергия за отопление на имотите в сграда - етажна собственост, при прилагане
на дялово разпределение чрез индивидуални топломери, се определя въз основа на
показанията на топломерите в отделните имоти, като в случая етажните собственици на
процесната сграда са възложили извършването на индивидуално измерване на
4
потреблението на топлинна енергия и вътрешно разпределение на разходите за отопление и
топла вода на третото лице-помагач. Според СТЕ, дължимият размер на вземането за
услугата дялово разпределение е 38,25 лв. за периода м. 04.2016 г. до м. 04.2018 г.
С оглед изложеното и предвид изчерпване предмета на въззивна проверка,
решението в обжалваната част следва да се потвърди.
Воден от гореизложеното, Софийският градски съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 43644/18.02.2020 г., постановено по гр. д. №
40248/2019 г. по описа на СРС, 35-ти състав В ЧАСТТА , с която е признато за установено
по предявения иск по реда на чл. 415, ал. 1 ГПК с правно основание чл. 79, ал.1 ЗЗД вр. чл.
150, ал. 1 ЗЕ, че Р. А. Д., ЕГН **********, с адрес: гр. София, ж.к. ******* дължи на „Т.А.“
ЕАД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „*******, сумата
от 1357,07 лв. за периода м.04.2016 г. до м. 04.2018 г., представляваща доставена и
незаплатена топлинна енергия за топлоснабден имот, находящ се в гр. София, ж.к. „*******,
сумата от 38,25 лв. за периода м. 04.2016г. до м. 04.2018г., представляваща главница за
услугата дялово разпределение, ведно със законната лихва върху главниците от 08.05.2019 г.
до окончателното изплащане на сумите, както и по предявения иск по реда на чл. 415, ал. 1 с
правно основание чл. 86 ЗЗД, сумата от 142,66 лв., представляваща мораторна лихва върху
главницата за топлинна енергия, за които е издадена заповед за изпълнение по ч. гр. д. №
24983/2019 г. на СРС, 35 с-в.
Решението е постановено при участието на трето лице помагач на страната на
ищеца „Т. С.“ ООД.
Настоящото решението не подлежи на обжалване съгл. чл. 280, ал. 3, т. 1 ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5