РЕШЕНИЕ
№ 1
гр. Бургас , 14.01.20*** г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – БУРГАС в публично заседание на седемнадесети
декември, през две хиляди и двадесета година в следния състав:
Председател:Илияна Т. Балтова
Членове:Албена Я. Зъбова Кочовска
Христина З. Марева
Секретар:Станка С. Ангелова
като разгледа докладваното от Албена Я. Зъбова Кочовска Въззивно
търговско дело № 20202001000171 по описа за 2020 година
Производството по делото е образувано по повод въззивната жалба на
„ТТ.И" АД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр.Я, ул.“О № ***,
представлявано от С.П.И чрез адв.О.Ш – САК, със съдебен адрес: гр.С
ул.“П.“№ ***, против Решение от 14.02.2020 г., постановено по т.д. № 70/
2019 г. по описа на Окръжен съд Я, в частта с която дружеството е осъдено
да заплати на “Д.И" ЕООД, ЕИК ***, сумата от 330 080 лв., представляваща
дивидент за 2014 г., сумата от 100 491.03 лв. -лихва за забава за периода от
18.07.2016 г. до 18.07.2019 г., ведно със законна лихва върху главницата,
считано от 18.07.2019 г., до окончателното изплащане, както и направените
разноски в размер на 30 ***9.61 лв.
Поддържа се тезата, че изискуемостта за изплащане на дивидент е
отложена валидно, като за да бъде преценено наличието й, следва да се
приложи разпоредбата на чл.247а, ал.1 ТЗ за годината на изплащане, а
именно – за 2017 г., 2018 г. и 2019 г. Сочи, че са налице неоспорени, валидно
взети решения за отлагане изплащането на дивидент, които са обвързали
всички акционери в дружеството и които не са оспорени от „Д.И“ ЕООД в
срока по чл.74, ал.2 ТЗ. Прави оплакване за вътрешна противоречивост на
обжалвания акт.
1
Молил е за отмяна на решението в обжалваната му част, както и за
назначаването на съдебно-счетоводна експертиза, която след анализ на
финансовите отчети на „ТТ.И" АД за 2017 г., 2018 г. и 2019 г. да установи
дали са налични обективните предпоставки, визирани в хипотезата на чл.
247а, ал.1 от ТЗ за осъществяването на правото на дивидент. Искането е
оставено без уважение от въззивния съд по съображения, изложени в
определение №472/24.09.20г. по в.т.д.№171/20г. по описа на Апелативен съдБ
с което жалбата е приета за допустима.Претендирани са разноски за
производството, по представен списък на основание чл.80 от ГПК.
В срока по чл.263 ГПК е получен отговор на въззивната жалба от “Д.И"
ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр.Я, ж.к. „Г.И, бл.
***, представлявано от управителя Д. със съдебен адрес за призовки и
съобщения: грБ ул.“М.“ № *** чрез Адвокатско дружество „Ф.Т.М, в който
се навеждат аргументи за нейната неоснователност и за законосъобразността,
обосноваността и правилността на обжалваното решение.
Поддържа се, че падежът на вземането на дружеството е настъпил и то
е станало вече изискуемо. Сочи се, че взетото на 29.05.2015 г. решение на
Общото събрание на акционерите(ОСА) за разпределяне на печалбата с
определен срок за изплащане на дивиденти до 31.12.2015 г. е окончателно, не
подлежи на промяна, а посочените във въззивната жалба спорни решения от
2018 г. и 2019 г. на ОСА и Съвета на директорите(СД), са взети след падежа,
определен по влязлото в сила решение от 29.05.2015 г., поради което не са
произвели действие и не са породили правни последици на промяна на
изискуемостта. Възразил е срещу събирането на поисканите във въззивната
жалба доказателства, поради настъпила за това преклузия.Поддържа, че
съдът обстойно е обследвал предпоставките за приложимостта на чл.247а ТЗ
и е установил наличието им към вземането на процесното решение на ОСА от
2015 г. Сочи, че колективният орган ОСА е решил да разпредели дивиденти
в съответствие с правомощията си по Устава и ТЗ.Молил е за потвърждаване
на обжалваната част от решението на Окръжен съд Я.
Бургаският апелативен съд с оглед правомощията си за служебна
проверка на обжалваното решение, намира същото за изцяло валидно и за
допустимо в обжалваната част.
Съдът на обсъжда в контекста на задължението си по чл.269 от ГПК
доводите на въззивника, изнесени в проведеното пред въззивната инстанция
открито съдебно заседание за недопустимост на производството, поради
липса на материално правна активна легитимация на ищеца като акционер с
брой акции, съответстващ на заявения в исковата молба, т.к. възраженията са
относими към основателността на заявената претенция, респективно–към
обосноваността на поискания размер на дивидентите, но не и към
процесуалните предпоставки за възникването и надлежното упражняване на
2
правото на иск.
По съществото на спора, с оглед въведените пред въззивния съд
оплаквания, при съвкупна преценка на събраните в производството
доказателства и в приложение на закона, съдът приема за установено от
фактическа и правна страна следното:
Производството пред първата инстанция е било образувано по искова
молба на “Д.И" ЕООД- гр.Я срещу “Т.И АД -гр.Я за изплащане на дивиденти
за 2014г., решението за разпределянето на които било взето от колективния
орган на дружеството- общото му събрание(ОСА), проведено на 29.05.2015 г.
Заявеното притезание се обосновава с това, че ищецът е акционер в
ответното дружество, с притежавани 8 351 бр. акции, а при вземането на
решението за разпределението -с 8252 бр. поименни акции, представляващи
33% от капитала на дружеството, притежаващо общо 25000бр. акции с
номинал от 10лв. всяка. С горепосоченото решение ОСА постановил 1000
000лв. от печалбата на дружеството за 2014г. да се разпредели като дивидент
между акционерите, съобразно дяловете им(притежаваните акции) и да се
изплати в срок до 31.12.2015г. На ищеца срещу притежаваните към онзи
момент 8252 бр. поименни акции, следвало да се изплатят 330 080 лв.,
съставляващи 33 % от отделената за дивиденти сума. Твърди се, че
акционерното дружество не е изпълнило доброволно това си задължение,
изпаднало е в забава и затова следва да бъде осъдено освен за заплащането на
посочената главница, още и за обезщетение в размер на законната лихва за
забава върху нея за периода от 18.07.2016 г. до 18.07.2019 г. в размер на 100
491,03 лв. и за законна лихва върху главницата от завеждане на иска до
окончателното плащане, както и за направените съдебно деловодни разноски.
В срока за отговор ответникът е оспорил исковете като неоснователни.
Възраженията си основава на фактите, че ОСА е дало съгласие да се
разпредели печалбата, но не е взело решение за това, както изисква
чл.247а,ал.1 от ТЗ. Освен това с последващо решение ОСА, постановило
отсрочване на изпълнението, като възложило на СД да определи срок за
изплащането на дивидента, въз основа на което този орган взел две
последователни решения за отсрочване на изпълнението- с последен все още
ненастъпил падеж- до 31.12.20г.
В допълнителната искова молба ищецът е възразил срещу
неправилното тълкуване на решението от 29.05.2015 г. относно дивидентите.
То е било именно за разпределянето им.Оспорил е и решенията на ОСА и СД,
свързани с отлагане изплащането им като нищожни, поради противоречие с
императивни норми на закона- чл.231 ал.2 вр. чл. 247а, ал.5 от ТЗ, както и с
устава на АД. Посочил е, че първата норма определя, че взетото на 29.05.2015
г.решение е влязло в сила, тъй като изпълнението му не е отложено, а само е
определен падеж за изплащане и не може да бъде изменяно, а втората норма
3
определя императивно краен срок, 3- месечен от датата на ОСА за изплащане
на дивидентите, освен ако в Устава не е предвиден друг. Сочи, че в
настоящият случай чл.39, ал.2 от Устава на дружеството препраща към
чл.247а от ТЗ, т.е. не предвижда друг срок. Следователно взетото на
29.05.2015 г. решение на ОСА е окончателно и не подлежи на промяна.
Решенията от 2018 г. и 2019 г. на ОСА и на СД, и цитираните в тях решения
на ОСА от 17.06.2016 г. и 20.06.2017 г., които изменят падежа на плащане на
дивидентите, са взети след падежа по влязлото в сила решение от 29.05.2015
г., поради което са нищожни в тази им част.
С допълнителната искова молба са предявени инцидентни
установителни искове за прогласяване нищожността на горепосочените
решения на ОСА и СД на “Т.И АД, поради противоречие с Устава на АД и
със закона (ТЗ), но окръжният съд е приел за съвместно разглеждане с
първоначалните искове само тези срещу Решение от 22.06.2018 г. на Общото
събрание на акционерите, Решение от 29.06.2018 г. на Съвета на директорите
и Решение от 23.04.2019 г. на Съвета на директорите.
В допълнителния отговор ответникът е възразил, че макар принципно
ищецът да е активно легитимиран да оспорва решения на АД, тъй като е
акционер в ответното дружество, установителните искове са недопустими-
недопустимо е съединяването им с претенция по посочената от ищеца
квалификация чл.79 и 86 от ЗЗД. Освен това недопустимо е оспорване на
решения на ОСА на осн. чл.71 от ТЗ. Намира осъдителните претенции за
неоснователни и поради обстоятелството, че вземане за дивидент не е
отразено в публикуваните в ТР годишни финансови отчети на ищцовото
дружество.
Горепосочените инцидентни установителни искове са били приети с
Решение №4/14.02.20г. по т.д.№70/2019г. по описа на Окръжен съд Я за
недопустими и производството по тях е прекратено, а произнасянето на съда
не е било въззивно обжалвано, поради което не е предмет на настоящия
процес.В тази част решението на окръжния съд е влязло в сила.
Предмет на въззивното производство са само заявените осъдителни
претенции, намиращи основанието си в чл. 247а, ал.5 вр. чл. 181 ал.1 от ТЗ и
чл. 86, ал.1 от ЗЗД.
С обжалваното решение първоинстанционният съд е приел за доказано
правото на ищеца на дивидент в пълния поискан размер, ведно с акцесорните
права за мораторна лихва за забава върху главницата в размера, в който е
била заявена и за законна лихва за забава до изплащането, като е осъдил
ответника да заплати на ищеца всички суми, претендирани с обективно
съединените искове и разноски. За да постигне тези изводи, съдът е счел, че
последващите решения на ОСА и СД за отлагане на падежа на вземането за
дивидент са взети след настъпването на изискуемостта и не я променят,
4
следователно то е дължимо, но т.к. не е изпълнено доброволно, ответното
акционерно дружество следва да бъде осъдено да заплати главниците, ведно с
последиците от забавата им.
Въззивният съд споделя отчасти тези крайни изводи, а съображенията
му за това са следните:
Правото на дивидент на акционера има имуществен характер и е част
от членственото му правоотношение с акционерното дружество. То се
поражда и съществува едновременно с него и е една абстрактна потенциална
възможност на акционера да получи част от реализираната от дружеството
чиста печалба, т.е. представлява признато от закона (вж.чл.181, ал.1,изр.
второ ТЗ) право на участие в разпределението й, съразмерно с броя на
притежаваните акции. Абстрактната възможност се трансформира в
конкретно субективно право на вземане, когато и доколкото в правната
действителност се реализира сложният фактически състав, визиран в
хипотезата на чл.247а от ТЗ, с чието възникване законът свързва
пораждането на това притезание. Едва тогава то става изискуемо и ликвидно
конкретно облигационно вземане, имащо насрещно кореспондиращо му
задължение на акционерното дружество да изплати дължимата сума(така и
Решение № 14 от 10.09.2012 г. на ВКС по т. д. № 667/2010 г., II т. о.).
Хипотезата на чл.247а от ТЗ поставя възникването на субективното право на
дивидент в зависимост от кумулативното наличие на следните предпоставки:
1. изтичането на финансовата година, за която се начислява, като според пар.
2 от ДР на ЗСч под отчетен период по смисъла на закона се разбира една
календарна година - 1.01-31.12.; 2. приемането на годишния счетоводен
отчет(ГФО), заверен от дипломиран експерт-счетоводител и 3. решение на
общото събрание на акционерите за разпределение на реализираната
балансова печалба.
Така очертаните релевантни за възникването на конкретното парично
притезание факти, съдът намира в случая за доказани.
По отношение качеството на ищеца „акционер“ в ответното
дружество, с дял от капитала в размер на 8252 бр. акции, съответстващи
на 33% от всички акции на търговеца(общо 25 000бр. с номинал от по 10
лв.): Тук въззивната инстанция съобразява ограничението на правомощията
си за инстанционен контрол, произтичащо от чл.269, изр. второ от ГПК, че по
отношение правилността на решението, засягащо съществото на спора, следва
да се счете сезирана с проверка на изводите на първата инстанция по
правилното установяване на фактите само в рамките на оплакванията,
въведени в жалбата, т.к. естеството на спора- облигационен между търговци,
не сочи на никое от визираните в т.1 на Тълкувателно решение № 1 от
5
9.12.2013 г. на ВКС по тълк. д. № 1/2013 г., ОСГТК изключения, когато съдът
следи служебно за интереса на някоя от страните по делото( например при
поставяне или отменяване на запрещение) или на родените от брака
ненавършили пълнолетие деца при произнасяне на мерките относно
упражняването на родителските права, личните отношения и издръжката на
децата и ползването на семейното жилище.
Следователно съдът по делото е ограничен в контрола си по съществото на
спора от оплакванията в жалбата по необходимостта да се установят фактите,
определящи финансовото състояние на акционерното дружество и
възможността му да заплати дивидентите от 2014г.през 2017,2018 и 2019г.,
но не и да преразглежда правилността на извода на окръжния съд, че ищецът
е акционер в ответното дружество, и че към 29.05.15г. е притежавал 8252бр.
акции.
Тези факти са счетени за безспорно установени от първата инстанция,
поради обстоятелството, че ответникът е изразил признанието си за тях в
представения по делото допълнителен отговор на исковата молба и не са
оспорени във възивната жалба, поради което и апелативният съд е длъжен да
ги приеме за вече доказани.
Тук е мястото да се посочи, че въведеният от жалбоподателя спор по тях
едва в проведеното пред въззивния съд открито съдебно заседание, е
несвоевременно и т.к. излиза извън сроковете по чл.266 от ГПК, е
преклудирано, т.е. недопустимо и съдът не го обсъжда по същество.
Само за пълнота на изложението БАС добавя, че ответникът не само е
признал членствените права на акционера- ищец, но и не е оспорил
своевременно представеното пред окръжния съд копие от книгата на
акционерите, на ред първи в която по партидата на ищеца са вписани като
притежавани 8252 бр. поименни акции, установени с временно удостоверение
№57, нито е оспорил вписванията за останалите отразени там акции, които
ищецът притежава. Тази книга се води от ответника и предполага неговото
знание за съществуването на временното удостоверение още към момента на
вписването му през 2008г., т.к. то е установявало членството на акционера и
размера на правата му. На следващо място горепосочените данни са видни и
от вписването по партидата на акционерното дружество в ТР, за което няма
6
доказателства да е било оспорено.Горепосоченият брой на акциите
съответства на 33% от цялото емитирано от акционерното дружество
количество акции в размер на 25 000броя.
Всички останали релевантни за приложението на чл.247а от ТЗ факти са
установени от събраните по делото доказателства изцяло в съответствие с
твърденията за тях, изнесени в исковата молба.
Ответникът по делото е акционерно дружество с издадени 25000бр.
акции, с номинал от по 10 лв. всяка.
С Протокол от 29.05.2015 г. на редовно годишно ОС на ответното
акционерно дружество са взети решения за приемане на годишния и
консолидирания финансови отчети на дружеството за 2014 г. и за даване на
съгласие чистата печалба по баланса за 2014 г. в размер на 1 895 000 лв. да се
разпредели, като 1 000 000 лв. се използват за изплащане на дивиденти на
акционерите, пропорционално на притежаваните от тях акции в срок до
31.12.2015 г., а остатъкът от 895 000 лв. да се отнесе за попълване на фонд
„Резервен“.
Според проверения годишен финансов отчет на дружеството за 2014 г.,
обявен в търговския регистър, сумата на актива (ДМА, ДФА, текущи
(краткотрайни) активи и др.) е 9 ***6 000 лв., а общият размер на
задълженията е 4 261 000 лв.
Съгласно чл. 247а ал.1 дивиденти и лихви по чл. 190, ал. 2 се изплащат
само ако според проверения и приет съгласно раздел ХI финансов отчет за
съответната година чистата стойност на имуществото, намалена с
дивидентите и лихвите, подлежащи на изплащане, е не по-малка от сумата на
капитала на дружеството, фонд "Резервен" и другите фондове, които
дружеството е длъжно да образува по закон или устав. Съгласно ал.2, по
смисъла на ал. 1 чистата стойност на имуществото е разликата между
стойността на правата и задълженията на дружеството съгласно баланса му.
В случая разликата между правата (на обща стойност съгласно ГФО -
9***6000 лв.) и задълженията на дружеството (общо от 4261000 лв.) е
4955000 лв. Намалена с дивидентите, подлежащи на изплащане (1000000 лв.),
е равна на 3955000 лв. Капиталът на дружеството е 250 000 лв., а фонд
"Резервен" по устава му е 1/10 от капитала или 25 000 лв. (както е отразен и в
баланса на дружеството за 2014 г.). Не е спорно, а и от устава е видно, че не е
предвидено дружеството да образува други фондове. Т.е. чистата стойност на
имуществото, намалена с дивидентите (т.е. 3955000 лв.), е по-голяма от 275
000 лв. и предпоставките на ал.1 са налице. По- голяма е и от посочената в
писмената защита на ищеца пред първа инстанция сума от 2810000 лв.
7
(включваща допълнителните резерви, отчислени по баланса). Според ГФО
няма непокрита загуба към края на финансовата година, фонд резервен е
попълнен, като отделената с решението на ОСА от 29.05.2015 г. част от
печалбата за този фонд от 895 000 лв. многократно надвишава 1/10 от
балансовата печалба. Налице са и „Други резерви“ в размер на 2785000 лв.
Безспорно е, че дивидентите за 2014г. не са изплатени нито на падежа-
до 31.12.15г., нито понастоящем.
Не се спори, а и е видно от представените протоколи от 22.06.2018 г. на
Общото събрание на акционерите и от две заседания на Съвета на
директорите- от 29.06.2018 г. и от 23.04.2019 г., че по възлагане от върховния
колективен орган на дружеството, СД е взел последващи решения за отлагане
на плащането на дивидента за 2014г. в зависимост от финансовите
възможности на дружеството. С решението от 29.06.18г. СД е постановил
изплащането на 50% от сумата на дивидентите да бъде изплатена до
30.06.2019 г. и 50% - до 30.09.2019 г. , а според последното отлагане- 50% от
сумата да бъде изплатена до 31.12.2019 г. и 50% - до 31.12.2020 г. Видно от
Протокола от 22.06.2018 г. за Общото събрание на акционерите, е взето
решение за разпределение на печалбата за 2017 г. от 5 586 лв. чрез
попълване на фонд „Резервен“.
Спор по попълването на делото с необходимите за разрешаването на казуса
доказателства е бил въведен от въззивника с оглед тезата му, че релевантно за
преценката за дължимост на претендирания дивидент е финансовото
състояние на акционерното дружество през 2017,2018 и 2019г., която този
съд приема за изцяло неоснователна.Както по- горе бе посочено, хипотезата
на чл.247а от ТЗ придава правна значимост за изплащането на дивиденти, на
финансовото състояние на акционерното дружество към годината, за която се
отнасят тези дивиденти, а не към последващи години, ако изплащането им е
било отложено. Следователно поисканото с въззивната жалба установяване на
факти за период извън релевантния за поставения спор, е неоснователно.
Съдът не следва да събира доказателства за ирелевантни за предмета на
делото факти, нито да ги обсъжда в контекста на поставения за разглеждане
спор.
По правото:
В случая фактическият състав на приложимата правна норма е налице.
Изтекла е финансовата 2014 година, приет е годишният счетоводен отчет,
заверен от дипломиран експерт-счетоводител и е взето решение от общото
8
събрание на акционерите за разпределение на печалбата по баланса, а тя е
достатъчна, за да се формира дивидент от 1000 000 лв.
Спорът между страните е правен и само за това, дали след като
изискуемостта на вземането за дивидента е вече настъпила на 31.12.15г.,
изпълнението може да бъде отложено с взетите по-късно и цитирани по- горе
решения на ОСА, делегирало правата си в тази връзка на СД.
Въззивният съд е на становище, че след като безспорно решенията за
отлагане на плащането са реално взети и то от дружествен орган в рамките на
правомощията му(следователно не са нищожни) и след като не са съдебно
отменени с решения по надлежно заведени в срок и уважени искове по чл.74
от ТЗ, действието им не може да бъде отречено, а те следва да бъдат
приведени в изпълнение.
Според чл.23 ал.10 от Устава на дружеството, решенията на ОСА влизат
в сила веднага, ако засягат обстоятелства, подлежащи на вписване по
чл.231ал.3 от ТЗ- от вписването им в ТР, а ако с тях е определен срок за
изпълнение или сбъдване на условие- от настъпването им. Освен това
решенията нямат обратна сила.
Гореказаното сочи, че след като в първото решение на ОСА е определен
срок за изплащане на дивидента до 31.12.15г., падежът е настъпил на
посочената дата и вземането е станало изискуемо именно тогава, но няма
никакви пречки волеобразуващите органи на дружеството да вземат
последващо решение, изпълнението да бъде отложено дори след като
падежът му е вече настъпил, за бъдеща дата. Това не би било решение на
ОСА, изменящо падежа на плащането по предходно приетото му решение
със задна дата, а такова за приемането на нови условия/срокове за
изпълнението на старото задължение занапред. Оттук следва, че вече
настъпилата забава за плащането на дивидента не може да бъде заличена с
обратна сила, но може да отпадне занапред, поради определянето на нов
падеж, т.е.акционерното дружество е в закъснение за изпълнението на целия
определен за 2014г. дивидент от 01.01.16г. и това кумулира законна лихва за
забава до вземането на следващото решение за отлагане на изпълнението,т.е.
до 29.06.18г.
9
Следователно мораторна лихва за забава се дължи върху цялото вземане
на ищеца за дивидент от 2014г., за периода от 01.01.16г. до 29.06.18г., но т.к.
в исковата молба е заявена по-късна начална дата на акцесорната претенция,
обезщетението за забава следва да се присъди от 18.07.16г.до 29.06.18г.и
възлиза на 65 266,67лв.(според Бг.калкулатор и калкулатор на Апис-
финанси).В останалата си част от 35224,36лв.и за периода 30.06.18г.-
18.07.19г., претенцията за мораторна лихва е неоснователна.
Главницата също не следва да бъде присъдена изцяло, защото след
настъпването на изискуемостта й през 2015г., но преди завеждането на
настоящия иск, са настъпили други правоотлагащи вземането юридически
факти, които съдът е длъжен да съобрази и това са именно- разсрочването и
отлагането на изпълнението с горепосочените валидни решения на ОСА и
СД. След завеждането на иска и до последното по делото съдебно заседание
(17.12.20г.)са настъпили и други факти, значими за спорното право, които на
основание чл.235, ал.2 от ГПК въззивният съд също съобразява. Според
последното отлагане за изплащането на дивидента за 2014г., падежът му в
размер на 50% от цялото, е настъпил на 31.12.19г., по време висящността на
настоящото дело, поради което ищецът има право да получи 165 000лв.,
представляващи половината от дивидента му за 2014г.(целият от
330000лв.), изчислен съобразно притежаваните от него 33% от акциите на
ответното дружество, ведно със законна лихва за забава върху тях, считано от
01.01.2020г., до окончателното им изплащане. Падежът на другата
половина от дълга за изплащане на дивидент, е 31.12.20г..Към датата на
последното проведено по делото съдебно заседание- 17.12.20г., до която
съдът е длъжен да съобрази всички настъпили в спорното право промени,
отложената изискуемост на вземането още не е настъпила, поради което
остатъкът от главницата(165080лв.) не следва да бъде присъден на заявилия я
ищец. С оглед това не следва да се присъжда и законна лихва за забава върху
нея.
Предвид горните изводи на съда и с оглед несъвпадението им с тези на
първата инстанция, решението на Окръжен съд Я следва да бъде частично
отменено и да се постанови ново, съобразено с изложените аргументи.
Решението следва да бъде отменено и в частта, присъждаща на ищеца
10
разноски за проведеното първоинстанционно производство над 16 161,02лв.,
до уважените му 30***9,16лв..
В останалата обжалвана част решението следва да бъде потвърдено.
Предвид частичното отхвърляне на претенцията, на основание чл.78,
ал.3 от ГПК ответникът „Т.И“АД има право на допълнителни съдебно-
деловодни разноски за проведеното първоинстанционно производство в
размер на 5694,13лв., а като въззивник, на основание чл.78, ал.1 от ГПК, той
има право на такива съобразно уважената жалба, в размер на 9700,***лв.,
т.е. на сума в общ размер от 15 394,34лв. за разглеждането на спора в
двете инстанции.
Въззиваемият ищец има право на основание чл.78,ал.3 от ГПК на
разноски за въззивното производство в размер на 6417,52лв. , съразмерно на
отхвърлената жалба.
Мотивиран от горното, Апелативен съд Бургас
РЕШИ:
ОТМЕНЯ съдебно Решение №4/14.02.20г., постановено по т.д.№70/ 2019г. по
описа на Окръжен съд Я, В СЛЕДНИТЕ ЧАСТИ: в ЧАСТТА, осъждаща
акционерното дружество да заплати на „Д.И“ЕООД дивидент за 2014г. за
разликата над 165 000лв., до 330 080лв., в размер на 165 080лв., ведно със
законната лихва върху тази сума от 18.07.19г., до изплащането й; В ЧАСТТА,
осъждаща акционерното дружество да заплати на „Д.И“ЕООД върху
главницата-дивидент за 2014г. , мораторна лихва за разликата над 65266,67лв.
до 100 491,03лв., в размер на 35224,36лв., за периода 30.06.18г.- 18.07.19г. и В
ЧАСТТА, осъждаща „Т.И“АД да заплати на „Д.И“ ЕООД съдебно–деловодни
разноски за проведеното производство по т.д.№70/2019г. над 16 161,02лв., до
30***9,16лв. и вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ иска на „Д.И“ЕООД ЕИК *** със седалище и адрес на
11
управление: гр.Я, ул.“Г.Ибл***, ап.* с управител Д. Д.Д= и съдебен адрес: грБ
ул.“М.“№*** чрез адвокатско дружество „Фотева, Танев и Минчев“, предявен
против“ Т.И АД -гр.Я, ул.“ О No ***, с ЕИК ***,с управител С.П.И
акционерното дружество да бъде осъдено да заплати на „Д.И“ЕООД
дивидент за 2014г. за разликата над 165 000лв., до 330 080лв., в размер на
165 080лв., ведно със законната лихва за забава върху тази разлика от
18.07.19г. до изплащането й.
ОТХВЪРЛЯ иска на „Д.И“ ЕООД против“ Т.И АД, акционерното
дружество да бъде осъдено да заплати на „Д.И“ЕООД върху главницата-
дивидент за 2014г., мораторна лихва за закъснение, представляваща
разлика над 65266,67лв., до 100 491,03лв., в размер на 35224,36лв., за
периода 30.06.18г.- 18.07.19г.
ПОТВЪРЖДАВА горепосоченото съдебно решение в останалата
обжалвана част.
ОСЪЖДА „Т.И АД -гр.Я с ЕИК *** да заплати на “Д. И." ЕООД- гр.Я
с ЕИК*** сумата 6417,52лв., представляваща сторени от дружеството
разноски за въззивното производство по в.т.д. №171/2020г. по описа на
Апелативен съд Бургас.
ОСЪЖДА “Д.И" ЕООД- гр.Я с ЕИК*** да заплати на „Т.И АД -гр.Я с
ЕИК *** съдебни разноски за производството по делото в двете инстанции в
общ размер от 15 394,34лв., включващи: съдебни разноски, дължими за
производството по т.д.№70/2019г. по описа на Окръжен съд Я от 5694,13лв. и
съдебни разноски, сторени по в.т.д.№171/2020г. по описа на Апелативен съд
Бургас от 9700,***лв..
Решението може да бъде обжалвано в едномесечен срок от връчването
му на страните, с касационна жалба пред ВКС.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
12