№ 3971
гр. София, 28.04.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 74 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и пети януари през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:МАРИЯ Т. ДОЛАПЧИЕВА
при участието на секретаря РАЛИЦА Т. КРУМОВА
като разгледа докладваното от МАРИЯ Т. ДОЛАПЧИЕВА Гражданско дело
№ 20211110127449 по описа за 2021 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Настоящото производство е образувано по искова молба, подадена от Т.
П. СЛ. срещу „България Ер“ АД, с която е предявен установителен иск с
правно основание чл. 422 ГПК, вр. чл. 7, параграф 1, б. „а“ от Регламент (ЕО)
261/2004 г. относно създаване на общи правила за обезщетяване и помощ на
пътниците при отказан достъп на борда и отмяна или голямо закъснение на
полети за сумата в размер на 250 евро, представляваща обезщетение за
отменен полет FB 437 от летище София, България, до летище Франкфурт
Рейн-Майн, Германия, на 10.12.2018 г., ведно със законната лихва върху
сумата от датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК – 08.02.2021 г.,
до окончателното изплащане на сумата, за която сума е издадена заповед за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр. д. № 7668/2021 г.,
по описа на СРС, 74 състав.
Ищцата твърди, че е сключила договор за въздушен превоз с ответника,
като е закупила самолетен билет за полет от летище София, България, до
летище Франкфурт Рейн-Майн, Германия, планиран за 10.12.2018 г. с час на
излитане 11:40 часа на 10.12.2018 г. и час на кацане 13:15 часа на 10.12.2018 г.
Твърди, че полетът бил отменен в деня, в който е трябвало да излети и на
ищцата бил предложен алтернативен полет OS 796. По така изложените
съображения предявява разглеждания иск. Претендира разноски.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от
ответника, с който оспорва предявения иск с твърдения, че са налице
освобождаващите от отговорност предпоставки превозвачът да изплати
обезщетение – били възникнали извънредни обстоятелства – лоши
1
метеорологични условия, несъвместими с експлоатацията на полета.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и доводи
на страните съгласно чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено от
фактическа и правна страна следното:
Предявеният иск касае обезщетение съгласно Регламент (ЕО) №
261/2004 на Европейския парламент и на Съвета от 11.02.2004 г. относно
създаване на общи правила за обезщетяване и помощ на пътниците при
отказан достъп на борда и отмяна или голямо закъснение на полети, който
урежда правото на парично обезщетение на пътниците на отменен полет за
претърпяната вреда от загуба на време поради неизпълнението на
задължението на въздушния превозвач да осъществи въздушния превоз при
предварително определени в договора параметри. С чл. 5, чл. 6, чл. 7 и чл. 8
от Регламент (ЕО) № 261/2004 г. са регламентирани правата на пътниците
при закъснение и отмяна на въздушен полет, когато последният има начална
или крайна точка летище на територията на Европейския съюз, какъвто е и
процесният въздушен превоз. В чл. 7 от регламента е предвидено право на
обезщетение, като съгласно т. 1, б. „а“, при прилагането на тази разпоредба
пътниците получават обезщетение, възлизащо на 250 евро за всички полети
на територията на Общността до 1 500 километра. Съгласно чл. 5, т. 3
опериращият превозвач не е длъжен да изплаща обезщетение по чл. 7, ако
може да докаже, че отмяната е причинена от извънредни обстоятелства, които
не са могли да бъдат избегнати, дори да са били взети необходимите мерки.
В този смисъл ищецът следва да докаже качеството си на пътник по
валидна облигационна връзка по договор за въздушен превоз, отмяна или
закъснение на полета съобразно твърденията в исковата молба, размер на
обезщетението, дължимо се от превозвача, което е свързано с установяване на
разстоянието на полета.
В разглеждания случай между страните не се спори, а и от представените
писмени доказателства се установява, че ищцата Т.С. е закупила билет за
полет с номер .... на въздушен превозвач „България Ер“ АД от София за
Франкфурт с дата на полета 10.12.2018 г., че разстоянието на полета между
двете летища е под 1500 км., както и че полетът е бил отменен, като на
ищцата е предложен алтернативен полет OS796 с час на кацане във
Франкфурт 16:45 часа на 10.12.2018 г. По делото е представена и бордна
карта, като издаването на такава от своя страна безспорно установява, че
ищцата се е явила на гишето за регистрация не по-късно от 45 минути преди
обявения час за излитане, като в противен случай тя нямаше да получи
бордна карта.
От изложеното се налага извод за наличие на всички предпоставки, които
са в доказателствена тежест на ищеца и които предпоставят основателност на
претенцията по чл. 7 от Регламент (ЕО) 261/2004 г. за заплащане на
обезщетение в размер на 250 евро за отменен полет.
Недоказано е правоизключващото отговорността възражение на
ответника, а именно – наличие на извънредно обстоятелство по смисъла на чл.
5, параграф 3 от Регламент (ЕО) 261/2004, съгласно който опериращ въздушен
2
превозвач не е длъжен да изплаща обезщетение по чл. 7, ако може да докаже,
че отмяната е причинена от извънредни обстоятелства, които не са могли да
бъдат избегнати, дори да са били взети всички необходими мерки, т.е. от
обстоятелства, които се намират извън ефективния контрол на въздушния
превозвач. В случая ответникът поддържа, че полетът е бил отменен поради
метеорологични условия несъвместими с експлоатацията на полета, за което
обаче не ангажира доказателства, установяващи при дължимото от него
главно и пълно доказване твърдяното обстоятелство, водещо до
освобождаването му от отговорност.
Предвид изложеното претенцията на ищеца по чл. 7 от Регламент (ЕО)
261/2004 г. за заплащане на обезщетение в размер на 250 евро за отменен
полет се явява изцяло основателна. Същото се дължи заедно със законната
лихва върху тази сума от датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК –
08.02.2021 г. до окончателното плащане.
По разноските:
В съответствие със задължителните тълкувателни разяснения на
Тълкувателно решение № 4/2013 г. на ВКС, ОСГТК, т. 12, съдът следва да се
произнесе и по разпределението на отговорността за разноски в заповедното
и исковото производство. На основание чл. 78, ал. 1 ГПК заявителят (ищец)
има право на направените от него разноски в двете производства съобразно
размера на уважените претенции, които в заповедното производство възлизат
на сумата в общ размер на 385,73 лева, от които 25 лева - държавна такса и
360,73 лева – платено адвокатско възнаграждение, а в исковото производство
възлизат на сумата в общ размер на 265 лева, от които 25 лева - държавна
такса и 240 лева – платено адвокатско възнаграждение.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че „България Ер“ АД, ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „Брюксел“ № 1, дължи
на Т. П. СЛ., ЕГН **********, с адрес гр. ..., на основание чл. 422 ГПК, вр.
чл. 7, параграф 1, б. „а“ от Регламент (ЕО) 261/2004 г. сумата в размер на 250
евро, представляваща обезщетение за отменен полет FB 437 от летище
София, България, до летище Франкфурт Рейн-Майн, Германия на 10.12.2018
г., ведно със законната лихва върху сумата от 08.02.2021 г. до окончателното
изплащане, за която сума е издадена заповед за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр. д. № 7668/2021 г., по описа на СРС, 74
състав.
ОСЪЖДА „България Ер“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. София, бул. „Брюксел” № 1, да заплати на Т. П. СЛ., ЕГН
**********, с адрес гр. ..., на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата в размер на
265 лева – разноски в исковото производство и сумата в размер на 385,73
лева – разноски в заповедното производство.
3
Решението може да се обжалва с въззивна жалба пред Софийския
градски съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4