МОТИВИ
към присъда от 11.03.2021 г., постановена по НОХД № 110/2020 г.
по описа на Пернишкия окръжен съд:
Обвинението срещу Р.Ж.Е. от ***, с ЕГН:**********, внесено в съда от Окръжна
прокуратура – Перник, е за извършване на следните престъпления от общ характер:
1. престъпление от общ характер по
чл.343, ал.1, б. „в”, във вр. с чл.342,
ал.1 от НК при фактическата обстановка, изложена в обвинителния акт – за това,
че на ***
г. в ***, при управление на моторно превозно
средство - товарен автомобил „Форд Транзит", с *** регистрационен № ***, нарушил правилата за движение - чл.
20, ал. 1 от ЗДвП, като не намалил скоростта и в случай на необходимост не
спрял при възникнала опасност за движението - наличие на пешеходец на пътното
платно и по непредпазливост причинил смъртта на А. М. М.;
2. престъпление от общ характер по
чл.343в, ал.3, във вр. с ал.1 от НК при фактическата обстановка, изложена в
обвинителния акт – за това, че на ***
г. в *** управлявал моторно превозно средство -товарен автомобил „Форд
Транзит" с табели с *** регистрационен номер *** в срока на изтърпяване на
принудителна административна мярка за временно отнемане на свидетелството за
управление на МПС, наложена със заповед за прилагане на принудителна
административна мярка №*** г, издадена от *** в сектор „Пътна полиция" на
ОД МВР - гр. П., влязла в сила на 04.05.2019 г.;
3. престъпление от общ характер по чл.345,
ал.2, във вр. с ал.1 от НК при фактическата обстановка, изложена в обвинителния
акт – за това, че на *** г. в ***
управлявал моторно превозно средство „Форд Транзит" с табели с ***
регистрационен номер ***, което не е регистрирано по надлежния ред, съгласно
чл. 140, ал. 1 от ЗДвП и чл. 2 от НАРЕДБА № 1-45 от 24.03.2000 г. за
регистриране, отчет, спиране от движение и пускане в движение, временно
отнемане, прекратяване и възстановяване на регистрацията на моторните превозни
средства и ремаркета, теглени от тях, и реда за предоставяне на данни за
регистрираните пътни превозни :средства (Загл. изм. и доп. - ДВ, бр.
105 от 2002 г., изм., бр. 67 от 2012 г., бр. 20 от 2018 г.).
Прокурорът поддържа обвиненията, като
смята, че същите са доказани и изразява становище, че на подсъдимия следва да
се наложат наказания, съответно, за престъплението по чл.343, ал.1, буква „в“,
във вр. с чл.342, ал.1 от НК - лишаване от свобода при лек превес на смекчаващите
отговорността обстоятелства в размер към минимума, но над него, както и
наказание лишаване от право да управлява МПС за срок от 5 години, за
престъплението по чл.343в, ал.1 от НК – наказание от една година и шест месеца
лишаване от свобода и глоба, а за престъплението по чл.345, ал.2, във вр. с
ал.1 от НК – наказание от шес месеца лишаване от
свобода, на основание чл.23, ал.1 от НК за трите престъпления да се наложи едно
общо най-тежко наказание, което да се увеличи с шест месеца, и за общото
наказание да не се прилага разпоредбата на чл.66, ал.1 от НК, а да се определи
общ режим на изтърпяване на наказанието.
Прокурорът изразява становище към така определеното общо наказание да се
присъединят наказанието глоба и наказанието лишаване от право да се управлява
МПС.
Пострадалите от престъплението Д. А. М.,
В.Д.М. и В.А.М., наследници на починалия А. М. М., не са предявили граждански
искове за неимуществени вреди в наказателния процес. Пострадалият Д. А. М. е
предявил молба по чл.76 НПК и е конституиран като частен обвинител в
наказателния процес. Чрез повереника си адвокат Ж.
частният обвинител поддържа обвинението и моли подсъдимият да бъда признат за
виновен по повдигнатите му обвинения.
Защитниците на подсъдимия Р. Е. –
адвокат Н.Ц. и адвокат Р.К. пледират за оправдаване на подсъдимия.
Подсъдимият Р.Е. се възползва от
правото си да не даде обяснения. В последната си дума изразява съжалението си
за случилото се и моли да бъде оправдан.
Пернишкият окръжен съд, след като прецени поотделно и в тяхната
съвкупност събраните по делото доказателства по реда и условията на чл.14, чл.16,
чл.18, чл.301 и следващите от НПК, приема от фактическа и от правна следното:
От
фактическа страна:
Р.Ж.Е. е роден на ***
г. в *** и живее в същия град. Завършил е *** образование, но е безработен.
Правоспособен водач е от 1982 г.
за категория „В и
М“, от 1996 г. за категория „С" и от 1997 г. за категория „ВЕ", и
като такъв е наказван многократно по административен ред за нарушения на
правилата за движение по пътищата. Поради незаплатени от подсъдимия Р. Е.
глоби, наложени му за допуснати нарушения като водач на МПС, със заповед за
прилагане на принудителна административна мярка № ***, издадена на *** г.
свидетелството му за управление на МПС било временно отнето до заплащане на
дължимата глоба. Тази заповед му била връчена лично на същата дата и влязла в
сила на 04.05.2019 г.
На *** г. Р. Е. закупил товарен
автомобил „Форд Транзит“, регистран в ***
с номер на рама *** и табели
с *** регистрационен номер ***. На *** г. регистрацията на посоченото МПС в ***
била прекратена.
Макар Р. Е.
да не бил регистрирал посочения автомобил съобразно изискванията, предвидени в
чл. 140, ал. 1 от ЗДвП и чл. 2 от Наредба №
1-45 от 24.03.2000 г. за регистриране, отчет, спиране от движение и пускане в
движение, временно отнемане, прекратяване и възстановяване на регистрацията на
моторните превозни средства и ремаркетата, теглени от тях, и реда за
предоставяне на данни за регистрираните пътни превозни средства и въпреки
наложената му принудителна административна мярка, на *** г., около 10.00 часа
той потеглил с товарния автомобил „Форд Транзит" от автоморга,
находяща се в ***, в близост до бензиностанция „***"
в *** към центъра на града. Достигайки района на кръстовището от улиците „***",
„***" и „***", регулирано от светофарна уредба, подсъдимият спрял, за
да изчака зелен сигнал. След като такъв бил подаден, Р. Е. пропуснал
пресичащите кръстовището пешеходци и предприел маневра десен завой по ул. „***"
към центъра на града. В този участък платното за движение било с ширина 13,6 м.
с по две ленти за движение във всяка посока, с ширина на всяка от тях по 3,4 м.
Лентите били обозначени със слабо видима маркировка, като тези за движение в
една посока били разделени с прекъсната осева линия, а лентите за насрещно
движение били отделени с двойна непрекъсната линия. Пътят бил сух, с асфалто-бетонна настилка, без дупки и неравности.
Е. потеглил в
дясната лента за движение в своята посока. Същевременно, от лявата му страна, в
района на вход-изхода на паркинга на магазин „***", се намирал седемдесет
и една годишният А. М. М.. Макар мястото да не било обозначено за пресичане на
пешеходци, А. М. решил да пресече ул. „***", като премине преди движещите
се по пътя автомобили. Той преминал косо двете ленти за движение и спрял на
двойната непрекъсната линия, след което отново тръгнал.
В този момент Р. Е. управлявал
товарния автомобил „Форд Транзит" със скорост от около 36 км/ч. Макар да
било светло и видимостта да била добра той едва тогава забелязал пресичащия
пред автомобила му пешеходец и задействал аварийно спирачките. Поради късото
разстояние подсъдимият не успял да избегне удара и на около 1,8 - 2,3 м. преди
А. М. да достигне тротоара, Р. Ж. го блъснал с предната дясна част на
автомобила. От силата на удара последният бил отхвърлен напред, като при
падането ударил главата си в пътното платно.
Непосредствено
след удара Р. Е. спрял автомобила, а намиращи се в района на произшествието
хора притичали на помощ. За случилото се бил подаден и сигнал от свидетелката Г.С.
на телефона на Национална система 112. На местопроизшествието пристигнали
служители на полицията и медицински екип от ЦСМП при МБАЛ „Р. А." - гр .П., който констатирал смъртта на А. М.. При огледа и
аутопсията на трупа на А. М. се установило, че е получил следните увреждания: ********************************************************************************.
Така приетата за установена фактическа
обстановка се доказва от показанията на свидетелите В.М.Н.,
Н.Б.Н., Г.И.С., И.Б.М., М.М.И.,
Д.Ц.С., М.П.С., Д.Е.К., К.М.К., както и от
приложените писмени доказателства и доказателствени средства - протокол за
оглед на местопроизшествие, ведно с фотоалбум /т. 1, л. 28-44/, съдебна автотехническа експертиза /т. 1, л. 71-79/, съдебно-медицинска експертиза на труп
/т. 1, л. 83-87/, протокол за химическа
експертиза /т. 1, л. 93/, съдебна химикотоксикологична
експертиза /т. 1, л. 99-100/, 2 броя АУАН /т. 2, л. 3-4/, констативен протокол
за ПТП с пострадали лица /т.2, л. 5-7/, справка-картон на водача /т. 2, л. 8-12/, ЗППАМ №*** /т. 2, л. 17/, ЗППАМ
№ *** /т. 2, л. 18/, справка за съдимост /т. 2, л. 22/, писма от ДМОС /т. 2, л.
26, л. 31/, справка за МПС и договор за покупко-продажба /т. 2, л. 29-30/,
писмо от Община Перник /т. 2, л. 45/, писмо от ЦСМП-П. /т. 2, л. 47-50/, акт за
смърт /т. 2, л. 54/, справка от НББАЗ /т. 2, л. 79/, както и тези, събрани на етапа на
съдебното следствие.
По доказателствата.
По делото са разпитани множство свидетели, които дават сведения относно различни
обстоятелства и различни моменти, свързани с настъпилото ПТП и резултата от
него.
Свидетелят В.М.Н. е единственият
свидетел очевидец на инцидента, който е възприел настъпването на
пътнотранспортното произшествие от автомобила, който е управлявал и който се е
движел непосредствено след автомобила на подсъдимия преди настъпването на ПТП.
От показанията на свидетеля В. Н. се установява, че той е управлявал джип „Нисан Терано“ и се е движел на
около 10-15 метра след автомобила на подсъдимия. До него на предната седалка
пътувала и съпругата му – свидетелката Н.Н., която
обаче гледала встрани и не възприела случващото се на пътя. Свидетелят В. Н. е
забелязал пешеходеца А. М. отдалече, много скоро след като е направил десния
завой при светофара на „***“ и е потеглил по правата улица в посока центъра,
която минава покрай магазин „***“ в ***. В. Н. е възприел движението на
пешеходеца още от стъпването му на платното за движение откъм тротоара от
страната на магазин „***“ и обстоятелствата, че с навлизането си на платното за
движение, А. М. е затруднил движещите се в обратна посока /от центъра на града
към кръстовището на „***“/ автомобили, като пострадалият е тръгнал да пресича,
след това е тръгнал да се връща, а колите започнали да го заобикалят. След това
свидетелят В. Н. забелязал, че пешеходецът се е придвижил до осовата линия, където е застанал и е тръгнал изведнъж да
пресича, при което е настъпило и пътнотранспортното произшествие, като
управлявания от подсъдимия автомобил е ударил пешеходеца. Свидетелят В. Н. е
възприел обстоятелството, че когато пешеходецът е пресякъл насрещното платно и
е застанал на осовата линия, стоповете на автомобила,
управляван от подсъдимия, са светнали за кратко, като след това са изгаснали и
автомобилът е продължил напред и е ударил пешеходеца, който изведнъж е тръгнал
от осовата линия и се е опитал да пресече платното, в
което се е движел и подсъдимият /В.Н. заявява, че подсъдимият е управлявал
автомобила си в дясната лента за движение, в която се е движел и самият В. Н./.
Според свидетеля В. Н. разстоянието от кръстовището на „***“ до мястото на
удара е около 100 метра, а разстоянието, от което той е забелязал пешеходеца да
стъпва на пътното платно за първи път е около 70 метра.
Свидетелите М.И., И.М.
и Д.С. са членове на екипа на „Спешна помощ“, който е пристигнал на мястото на
произшествието бързо след като е бил уведоман за
необходимостта да се окаже почощ на пострладалия от ПТП. От показанията им се установява, че са възприели пострадалия на мястото и че скоро
след като са дошли, той е починал, но въпреки това те са го прибрали с
линейката в „Спешна помощ“, за да не се създава смут на мястото на инцидента.
Свидетелката Г.С. в показанията си
заявява, че работи като *** във ***, находящ се близо
до местопроизшествието, като по времето на настъпването на ПТП тя е разговаряла
със своята колежка, като нито една от двете не е възприела обстоятелствата при
настъпване на ПТП. Двете са излезли от салона и са се приближили към мястото на
инцидента след като са чули удара между автомобила и тялото на пешеходеца, след
което са се приближили до мястото и са възприели обстановката. Свидетелката Г. С.
твърди, че подсъдимият постоянно е повтарял някой да се обади на тел.112 и да
повика помощ, както и че е питал пострадалия „Откъде излезна,
бе, човек?“. От показанията й се установява също, че след като подсъдимият
многократно е подканял присъстващите да се обадят на тел.112 и след като
нейната колежка не е успяла да го направи поради притеснение, самата свидетелка
Г.С. се е обадила на тел.112 за да повика помощ. Свидетелката Г.С. твърди, че
когато е възприела пострадалия, същият е бил жив и си е отварял очите, макар и
да не е издавал звуци. Това се потвърждава и от показанията на свидетелите В.Н.,
Н.Н., М.И. и И.М..
От показанията на свидетелката К. К. се
установява, че на *** г. сутринта към 10.00 часа /преди настъпването на ПТП/
подсъдимият е идвал при нея в службата й /*** при ОД на МВР – П./ за да провери
какви административни наказания /глоби/ има да плаща, при което свидетелката му
е обяснила, че дължи точно определена сума от 3-4 глоби и не му е върнала
свидетелството за правоуправление на МПС, което му е било отнето заради
наложена ПАМ. Дължимите суми за глоби подсъдимият заплатил следобед /след
настъпването на ПТП/ на *** г., когато отишъл отново при свидетелката К. К. в
службата й и тогава му било върнато свидетелството за управление на МПС.
От показанията на свидетеля Д.К.,
служител на *** при ОД на МВР-П., се установява, че същият е дошъл на мястото
на произшествието скоро след настъпването му, но след като пострадалият бил
вече откаран в болницата. Свидетелят заявява, че е установил, че подсъдимят е управлявал МПС след като спрямо него е била
издадена заповед ЗППАМ №*** г., с която същият е бил лишен от правото да
управлява МПС. Свидетелят заявява също, че е съставил АУАН спрямо подсъдимия,
че последният е бил изпробван за употреба на алкохол с техническо средство „Алкотест Дрегер“, резултатът от
който бил отрицателен, както и че Р. Е. е бил придружен до ЦСМП – П. за даване
на кръвна проба.
От показанията на свидетеля М.С., ***
в ОД на МВР-П., се установява, че същият е дошъл на мястото на произшествието
скоро след настъпването му, но след като пострадалият бил вече откаран в
болницата. Свидетелят заявява, че самият той е издател на заповед ЗППАМ №*** г.
с която Р.Е. е бил лишен от правото да управлява МПС. Свидетелят заявява също,
че колегата му – свидетелят Д.К. е съставил АУАН спрямо подсъдимия, че
последният е бил изпробван за употреба на алкохол с техническо средство „Алкотест Дрегер“, резултатът от
който бил отрицателен, както и че свидетелят М.С. е изготвил на място талон за
изследване №*** г., след което лично е придружил Р. Е. до ЦСМП – П. за даване
на кръвна проба.
От показанията на свидетелите В.М., В.М.
и Д.А.М. се установяват обстоятелствата във връзка с излизането на пострладалия от дома му, със здравословното му състояние, с
начина на получаването на информацията за настъпилото ПТП.
При преценката на показанията на
всички разпитани по делото свидетели може да се направи извод, че техните
показания са логични, непротиворечиви и правдиви, поради което съдът ги
кредитира. Налице са дребни разминавания или пропуски по отношение на
показанията, дадени от свидетелите по време на досъдебното производство и тези,
дадени в съдебно заседание, които съдът отдава на изминалия сравнително дълъг
период от момента на деянието до разпита на свидетелите в съда, поради което не
намира, че това съставлява основание за некредитиране на показанита
на свидетелите, още повече, че техните показания, дадени на досъдебното
производство, са приобщени по надлежния ред към доказателствения материал и в
случаите на противоречие или липса на спомен свидетелите са потвърдили
показанията си и са обяснили защо а налице известно разминаване в тях.
От заключението на
извършената съдебно-медицинска експертиза на труп, изготвена от вещото лице д-р
К.Ч. се установява, че травматичните увреждания на пострадалия са получени в
резултат от действието на твърди тъпи предмети със значителна по интензитет
травмираща сила, по механизма на удар от и върху такива предмети. Констатацията
на същото заключение е, че смъртта на А. М. е от травматично естество и се
дължи на *************************. Морфологичните характеристики на получените
травматични увреждания, техният вид и характер, разгледани в съвкупност,
отговарят да са получени в резултат от претърпяно ПТП - като пешеходец, блъснат
от товарен автомобил по описаните начин и време. Между настъпилото ПТП и
травматичните увреждания, довели до настъпването на смъртта, е налице пряка
непрекъсваща се причинна връзка. Видно от резултата от проведеното химическо
изследване е, че наскоро преди настъпването на смъртта А. М. не е употребил
алкохол.
От заключението на
извършената съдебно-химическа /токсикологична/ експертиза на пробата кръв,
взета от Р.Е., се установява, че в нея няма наличие на алкохол, наркотични
вещества и техни аналози.
По делото е изготвена автотехническа експертиза на етапа на досъдебното
производство от вещото лице инж. А.А., която е
оспорена от защитата и по нейно искане е допусната повторна съдебно-автотехническа експертиза, изготвена от вещите лица
проф. С. К. и доц. Х. У., като освен задачите, на които е отговорила първото
експертиза, са включени и допълнителни задачи, поставени от защитата.
Следва да се подчертае, че и двете
комплексни експертизи са почти идентични в заключенията си относно механизма на
удара и причините за настъпилото ПТП, както и по отношение на останалите
отговори на поставените задачи. Налице са единствено незначителни разлики по
отношение на скоростта на движение на автомобила – първата експертиза приема 35
км/ч, а втората – 36 км/ч, а по отношение на скоростта на движение на
пешеходеца – и двете експертизи приемат скорост на движение на същия в
различни, но близки диапазони, в различните варианти, а именно – първата
експертиза приема диапазон от 4,2 км/ч до 8,7 км/ч в зависимост от това дали
пешеходецът е изминал разстоянието ходейки или при спокойно тичане, а втората
експертиза приема диапазон от 5,1 – 6,5 км/ч при същите два варианта, като и
при двата варианта вещите лица са уточнили, че категоричността на отговорите на
експертизата не се променят. С оглед на тези незначителни различия, съдът
кредитира приетите стойности от втория състав на комплексната съдебно-автотехническа експертиза, която прави впечатление
със своята пълнота, теоретична обоснованост и нагледност, подкрепена от
съответните формули и изготвени скици и чертежи. Тези експерти прецизно и
изчерпателно в заключението си са описали както използваната литература, така и
доказателствените източници, въз основа на които правят своите изводи, които
източници са изцяло обективни (отразени в огледния
протокол и приложения към него фотоалбум), подкрепени са с математически
изчисления и са защитени от тях в съдебно заседание. С тази експертиза по ясен
и несъмнен начин се доизясняват всички обстоятелства във връзка с настъпилото
произшествие. Окръжният съд кредитира изцяло това заключение, ведно с
допълнителните пояснения в съдебно заседание и изгражда изводите си изцяло
върху него.
От заключението на изготвената от
вещите лица К. и У. се установява, че скоростта на товарния автомобил /бус/
непосредствено преди произшествието е била от порядъка на 36 км/ч. Опасната
зона на спиране на превозното средство при скорост от 36 км/ч е 22 метра, като
отстоянието на автомобила до мястото на удара към момента на започване на
пресичането на платното за движение от А. М., при същата скорост на движение е
около 76 метра. Видно от същото заключение е, че Р.Е. е разполагал с техническа
възможност да спре аварийно преди мястото на удара от момента на навлизането на
пешеходеца на платното за движение. Р. Е. е реагирал със спиране на 11 метра от
мястото на удара, когато пешеходецът е бил на разстояние 1,7 м от мястото на
удара, а е следвало да реагира от отстояние, не по-малко от 23 метра от мястото
на удара.
Към доказателствата по делото следва
да се включи и протоколът за оглед на местопроизшествие с приложен към него
фотоалбум, доколкото същият е изготвен съгласно разпоредбата на 156 от НПК- от
компетентен орган, в присъствието на поемни лица, в
които са отразени всички обективни следи от произшествието. Съдът намира, че
същият представлява годно доказателствено средство по НПК и няма основания да
го изключва от доказателствената съвкупност.
Останалите писмени доказателства - АУАН, талон за изследване, протокол за
медицинско изследване, констативен протокол за ПТП с пострадали лица,
справка-картон на водача, ЗППАМ №***, ЗППАМ № ***, справка за съдимост, писма
от ДМОС, справка за МПС и договор за покупко-продажба, писмо от Община Перник,
писмо от ЦСМП-П., акт за смърт, справка от НББАЗ също се включват
в доказателствената съвкупност като годни писмени доказателства.
По
отношение на обвинението по чл.343, ал.1, б. „в”, във вр. с чл.342, ал.1 от НК.
Въз основа на приетите от съда факти,
настоящият съдебен състав намира, че подсъдимият Р. Е. е допуснал нарушение на чл.20,
ал.1 от ЗДвП, което нарушение е в причинна връзка с настъпилия вредоносен
резултат - смъртта на пешеходеца А. М., респ. подсъдимият е извършил
престъпление по 343, ал.1, б. „в”, пр.1, във вр. с чл.342, ал.1 от НК.
Съображенията за това са следните:
Посочената норма е бланкетна и нейното съдържание се попълва от нарушенията,
допуснати от дееца по специалното законодателство, свързано с транспорта. Тези нарушения
се извличат от фактологичните обстоятелства по
начина, по който са описани в обстоятелствената част на обвинителния акт, като трябва
да се изследват и съответно да се прецени с оглед събрания доказателствен
материал дали твърдените от обвинителната власт нарушения на специалните
правила по ЗДвП са налице.
Нормата на чл.20, ал.1 от ЗДвП възлага
на водачите задължение да контролират непрекъснато пътните превозни средства,
които управляват. Под контрол се разбира внимателното и всеобхватно наблюдение
на пътната обстановка, нейното изменение, както и всяко действие с органите на
управление. В случая е нарушена разпоредбата на чл.20, ал.1 от ЗДвП, тъй като
подсъдимият Р. Е. не е изпълнил задължението си да наблюдава непрекъснато
платното за движение и поради това е закъснял с реакцията си, като е задействал
спирачките на автомобила едва когато е бил на 11 м от мястото на удара, а не
когато е могъл да възприеме навлизащия на пътното платно пешеходец – от 76 м
преди мястото на удара, т.е. съдът намира, че подсъдимият Р. Е. е допуснал
нарушение на правилата на правилата на чл.20, ал.1 от ЗДвП, което е в причинна
връзка с настъпилия тежък вредоносен резултат - смъртта на пострадалия А. М..
От субективна страна деянието е
извършено при проявна форма на вината-
непредпазливост под формата на несъзнавана непредпазливост (небрежност) по смисъла
на чл.11, ал.3, пр.1 от НК. Р. Е. не е съзнавал, че нарушава правилата за
движение по ЗДвП, не е предвиждал настъпването на общественоопасните последици -
смъртта на пострадалия. Подсъдимият не е изпълнил нормативно вменените му
задължения по чл.20, ал.1 от ЗДвП да контролира непрекъснато моторното превозно
средство, което управлява и да намали скоростта или да спре в случаите на
появилата се опасност за движението. Като не е изпълнил вменените му от закона
задължения, той е ангажирал своята наказателна отговорност. Той е бил длъжен и
е могъл да предвиди негативните последици, като от неговата воля е зависело
предотвратяването на вредите в рамките на очакваното. Р. Е. е могъл да изведе в
съзнанието си представата за тях, което е било възможно чрез правилното
насочване на вниманието му. Това той не е сторил, като не е реагирал
своевременно на възникналата опасност на платното за движение, а именно –
навлизането на платното на пешеходеца А. М., като по този начин е причинил
смъртта на пострадалия.
Съдът не възприема доводите на
защитата, че подсъдимият не е бил длъжен да следи платното за движение в
насрещната лента и да възприеме своевременно навлизането на пешеходеца на
платното. Напротив, водачите на пътни превозни средства са задължени да следят
платното за движение и опасността за тях настъпва още от навлизането на
пешеходеца на платното. С решение №826 от 28.07.1976 г., постановено по
н.д.№683/1976 г., III
н.о. на ВС е прието, че пешеходец, който не вижда приближаването на пътнотранспортно
средство и се насочва да пресече пътя на неговото движение, съставлява опасност
за движението още от този момент, а не от момента, когато ще навлезе в лентата
за движение на транспортното средство. Със същото решение е прието, че
спирането на пешеходец на разделителната линия на пътя не всякога е спиране за
изчакване на преминаването на пътнотранспортно средство и следователно, само по
себе си не може да освободи от отговорност водача при евентуално настъпване на
вредни последици. Водачът е длъжен да наблюдава всеобхватно пътната обстановка
и е без значение дали е възприел опасността, а по-важното е да се установи дали
е могъл да я възприеме (в
този смисъл решение 353/84, III
н.о. на ВС).
В настоящия случай е безспорно установено, че подсъдимият е могъл да възприеме
пострадалия пешеходец като опасност още от момента на навлизането му на
платното за движение в насрещната лента, тъй като свидетелят В. Н., който е
управлявал движещия се зад подсъдимия автомобил, е забелязал пешеходеца, т.е.
това означава, че подсъдимия е имал възможност да възприеме навлизането на
пешеходеца на пътното платно от голямо разстояние (във всички случаи по-голямо от
опасната зона, която е 22 метра).
Подсъдимият е имал възможност да спре и когато пешеходецът е спрял на осовата линия, разделяща платното за движение в две ленти в
двете посоки, но не го е сторил и по този начин е нарушил задълженията си като
водач и е причинил смъртта на пострадалия. Неоснователните са и възраженията на
защитата относно това, че тялото на пастрадалия не е
летяло във въздуха, както е приела експертизата, а е паднало до самия
автомобил, управляван от падсъдимия, тъй като това
противоречи на физичните закони, обсъдени задълбочено в самата съдебно-автотехническа експертиза и доизяснени при отговорите
на експертите на въпросите в съдебно заседание. Експертите са заявили в съдебно
заседание, че дори и да се приеме, че снопчето косми, отразено във фотоалбума,
приложен към протокола за оглед на местопроизшествие, не е от косата на
пострадалия, това не променя изводите на експертизата.
Поради изложените съображения, съдът призна
подсъдимия Р. Е. за виновен в извършване на престъпление по чл.343, ал.1, б. „в”, във вр. с чл.342, ал.1 от НК.
При определяне на вида и на размера на
наказанието съдът съобрази всички обстоятелства, обуславящи отговорността на
подсъдимия, както и целите на наказателната репресия по чл.36 от НК.
Степента на обществена опасност на
деянието е висока. Засегнати са обществени отношения, свързани не само със
сигурността и безопасността на движението, но и с охраната и защитата на живота
и здравето на гражданите.
Степента на обществена опасност на
подсъдимия е ниска. Р. Е. е човек в трудоспособна възраст, не е осъждан, няма
други данни за негови противообществени прояви. Същевременно съдът констатира
наличието на наказания по ЗДвП, което сочи, че е човек, който е склонен да
пренебрегва правилата за движение по пътищата.
Съдът намери, че в случая са налице
основания за намалена отговорност и преквалификация на деянието по чл.343а,
ал.1, буква „б“ от НК. От доказателствата по делото се установява, че след
настъпването на пътнотранспортното произшествие подсъдимият веднага е реагирал
като е слязъл от автомобила, приближил се е до пострадалия и му е оказал първа
помощ /показанията на свидетеля В. Н./. За да е налице основание за намалена
отговорност, е необходимо помощта да е била необходима, т.е. да е била оказана
на жив човек и да е била насочена обективно и субективно към спасяване на
живота и запазване на здравето на пострадалия, като се изисква деецът да е
направил всичко зависещо от него за оказване на помощ на пострадалата,
преценено с оглед на възможностите му, обстановката и характера на здействията, които е извършил. В конкретния случай се установява,
че подсъдимият се е опитвал да помогне на пострадалия, който е бил все още жив
към този момент, приканвал е насъбралите се наоколо хора да се обадят веднага
по телефона на „Спешна помощ“ и постоянно е питал дали са се обадили на телефон
112 и именно поради настояването от страна на подсъдимия свидетелката Г. С. се
е обадила на тел.112 /показанията на свидетелката Г.И.С./.
При това положение, съдът намери, че
по отношение на подсъдимия са налице следните смекчаващи отговорността обстоятелства
- чисто съдебно минало, изразено съжаление за настъпилата смърт на пострадалия,
както и, че веднага след настъпването на пътнотранспортното произшествие подсъдимият
е оказал първа помощ на все още живия към онзи момент пострадал. Като отегчаващи
отговорността обстоятелства следва да се отчетат наличието на други наказания
по ЗДвП, обстоятелството, че подсъдимият е управлявал нерегистрирано МПС, както
и че по време на настъпването на инцидента спрямо него е била издадена заповед
за ПАМ, с което му е било забранено да управлява МПС. Предвид изложеното, съдът
определи наказанието при баланс на смекчаващите и отегчаващите отговорността
обстоятелства и намери, че следва на подсъдимия да му бъде наложено наказание
лишаване от свобода за срок от две години, чието изпълнение да бъде отложено за
срок от три години, считано от влизане на присъдата в сила. Настоящият съдебен
състав намира, че така определеното наказание е справедливо и чрез него ще се
изпълнят целите на специалната превенция по чл. 36 от НК, както и на
генералната превенция- предупредително- възпиращо спрямо другите членове на
обществото.
При решаване на въпроса дали така
определеното наказание следва да се изтъпри ефекткивно, съдът намери, че са налице основания за
приложение на разпоредбата на чл.66, ал.1 от НК. Съдебната практика и доктрината
приемат безпротиворечиво, че чл.66, ал.1 от НК
всякога следва да се прилага, след като съществуват предпоставките за това. В
случая са налице предпоставките, предвидени в тази разпоредба- подсъдимият не е бил осъждан и му е определно
наказание лишаване от свобода за срок от две години. Тази разпоредба се прилага
освен при наличие на тези предпоставки, и при преценка за постигане на целите
на наказанието. При преценка на условията по чл.66, ал.1 НК следва да се отчита
специфичната обществена опасност на конкретното деяние и конкретния деец. В
ППВС№6/75г., изм. с ППВС № 7/87г. изрично е посочено, че тази преценка се прави
с оглед конкретната тежест на деянието, последиците от него, отражението му в обществото
и пр.
В случая конкретното деяние, от една
страна, се отличава с висока степен на тежест, доколкото са засегнати
обществени отношения, свързани с транспорта, към които е налице особена
чувствителност от страна на обществото с оглед на настъпилите вредни последици.
От друга страна, подсъдимият е с ниска степен на обществена опасност, доколкото
е неосъждан, няма данни за негативни негови прояви и изразява искрено съжаление
за крайния резултат, която го характеризира в положителна светлина. Но за конкретната
степен на обществена опасност на един деец се съди не само от тези
обстоятелства след извършване на престъплението, а от самите фактически
обстоятелства по време на извършването му и от конкретния механизъм на
деянието, както и от поведението на подсъдимия след самото деяние - оставане на
местопоризшествието и оказване на първа помощ на
пострадалия, включително настояване някой да се обади на тел. 112. Тези обстоятелства несъмнено представляват акт на
поведение, в което се проявява личността на подсъдимия и сочат за наличето на ниска степен на обществена опасност на същия.
При разрешаването на въпроса за
наказанието съдът следва да постигне баланс
между посочените в чл.36 от НК цели- поправянето и превъзпитанието на
осъдения и общопревантивната функция на наказанието.
Надценяването на специалната превенция би довело до неоправдана репресия спрямо
конкретния подсъдим. От друга страна, подценяването на същата би довело до
трайни нагласи в обществото за безнаказаност на тежките престъпления. Нейните цели винаги се постигат
чрез индивидуална превенция, а не с абстрактна и несъобразена с конкретния деец
и деяние строгост и тежест на наказанието. В този аспект съдът, при преценка на
възможностите за постигане на целите на наказанието, намира, че специалната
превенция ще бъде осъществена единствено чрез прилагане на института на чл.66,
ал.1 от НК, който ще способствува за превъзпитанието
на подсъдимия, без да е необходимо същият да бъде извеждан от обществото.
Същевременно съдът намира, че по този начин ще се изпълнят и целите на
генералната превенция- осъществяване на предупредително-възпитателното
въздействие на наказанието върху останалите членове на обществото с оглед
предотвратяване на транспортните произшествия по пътищата.
Съдът намира, че не е необходимо да се
прилага разпоредбата на чл.67, ал.3 НК, доколкото смисълът на определяне на
пробационна мярка през изпитателния срок на наложено наказание лишаване от
свобода е да бъде постигнато преди всичко поправително и превъзпитателно
въздействие спрямо лицето, т.е. мярката се съобразява и с целите по чл. 36 НК. Доколкото в случая става въпрос за
непредпазливо престъпление по основния състав на чл.343, ал.1, б. „в”, което е
преквалифицирано по чл.343а, ал.1, б.“в“ от НК, и като съобрази данните за
личността на подсъдимия, съдът намери, че наложеното наказание е достатъчно за поправяне на Р.Е. и не се
налага определянето и на пробационните мерки по чл.42а, ал.2, т.1-4 НК през
изпитателния срок на наказанието.
Съдът намери, че следва да наложи и
наказание лишаване от права и да приложи разпоредбата на чл.343г, във вр. с
чл.37, т.7 от НК, доколкото подсъдимият е правоспособен водач и притежава
свидетелство за правоуправление на МПС. На същия бе определено наказание лишаване
от право да управлява МПС за срок от две години и четири месеца. Размерът на
това наказание бе определен в съответствие със задължителните указания на ВС
(ППВС № 1/ 83г., т.6), предвиждащи, че срокът на лишаване от право да се
управлява МПС не може да е по-кратък от наложеното наказание лишаване от
свобода. Същевременно съдът намери, че е необходимо размерът на наказанието
лишаване от права да превишава размера на наказанието лишаване от свобода,
съобразявайки се с факта, че обществената опасност на деянието е висока и във
връзка с наличието на други наказания на подсъдимия по ЗДвП. С определянето на
посочения срок на това наказание съдът намира, че подсъдимият ще бъде мотивиран
към стриктно спазване на правилата за движение, регламентирани в ЗДвП и ППЗДвП.
По
отношение на обвинението по чл.343в, ал.3, във вр. с ал.1 от НК.
При така приетата за
установена фактическа обстановка, съдът намери, че с деянието си подсъдимият Р.Е.
е осъществил от обективна и от субективна страна състава на престъплението по
чл.343в, ал.3, във вр. с ал.1 от НК, за това, че на *** г. в *** управлявал моторно превозно
средство - товарен автомобил „Форд Транзит" с табели с *** регистрационен
номер *** в срока на изтърпяване на принудителна административна мярка за
временно отнемане на свидетелството за управление на МПС, наложена със заповед
за прилагане на принудителна административна мярка №*** г, издадена от *** в
сектор „Пътна полиция" на ОД МВР - гр. П., влязла в сила на 04.05.2019 г.
От обективна страна Р. Е. е осъществил
деянието си чрез действие – чрез управление на МПС.
От субективна страна подсъдимият е
действал с пряк умисъл като форма на вината – деецът е съзнавал
общественоопасния характер на деянието, предвиждал е неговите общественоопасни
последици и е искал настъпването им. Това е видно от обстоятелството, че
подсъдимият Р.Е. е знаел, че в срока на изтърпяване на принудителната
административна мярка, наложена му със заповед №*** г. на *** в сектор „Пътна
полиция“ на ОД на МВР гр. П., влязла в сила на 04.05.2019 г., не следва да
управлява МПС и се потвърждава от показанията на свидетелката К.М.К., на
длъжност *** в сектор „Пътна полиция“ на ОД на МВР-П., че подсъдимият е идвал в
сектор „Пътна полиция“ сутринта на *** г. и е проверил какви глоби има да
плаща, като към момента на проверката глобите не са били заплатени, съответно,
свидетелството му за управление на МПС не му е било върнато. А това означава,
че подсъдимият е знаел, че спярмо него е наложена
посочената ПАМ, както и че няма право да управлява МПС, но въпреки това е
управлявал МПС, което не е било регистрирано по надлежния ред.
Съдът намери, че доколкото законът
предвижда наказание лишаване от свобода за срок до три години и глоба от двеста
до хиляда лева, на подсъдимия Р. Е. следва, в съответствие с правилата за
определяне на наказанието, регламентирани от разпоредбата на чл.54 от НК, при съобразяване
с баланса между изброените по-горе смекчаващи и отегчаващи отговорността
обстоятелства, при превес на първите, да му бъде определено наказание лишаване
от свобода за срок от една година, чието изпълнение да бъде отложено за срок от
три години, считано от влизане на присъдата в сила. Следва на подсъдимия да
бъде наложено и кумулативно предвиденото за това престъпление наказание глоба,
чийто размер на бъде определен на 500,00 лева.
По
отношение на обвинението по чл.345, ал.2, във вр. с ал.1 от НК.
При така приетата за установена
фактическа обстановка, съдът намери, че с деянието си подсъдимият Р.Е. е
осъществил от обективна и от субективна страна състава на престъплението по
чл.345, ал.2, във вр. с ал.1 от НК за това, че на ***
г. в *** управлявал моторно превозно средство „Форд Транзит" с табели с ***
регистрационен номер ***, което не е регистрирано по надлежния ред, съгласно
чл. 140, ал. 1 от ЗДвП и чл. 2 от НАРЕДБА № 1-45 от 24.03.2000 г. за
регистриране, отчет, спиране от движение и пускане в движение, временно
отнемане, прекратяване и възстановяване на регистрацията на моторните превозни
средства и ремаркета, теглени от тях, и реда за предоставяне на данни за
регистрираните пътни превозни :средства (Загл. изм. и доп. - ДВ, бр.
105 от 2002 г., изм., бр. 67 от 2012 г., бр. 20 от 2018 г.).
От обективна страна деянието е
извършено чрез действие.
От субективна страна е налице пряк
умисъл като форма на вината, тъй като подсъдимият е съзнавал общественоопасния
характер на деянието, предвиждал е неговите общественоопасни последици и е
искал настъпването им.
Причина за извършване на деянието е
ниското правно съзнание на подсъдимия.
Съдът намери, че доколкото законът
предвижда наказание лишаване от свобода за срок до една година или глоба от
петстотин до хиляда лева, на подсъдимия Р. Е. следва, в съответствие с
правилата за определяне на наказанието, регламентирани от разпоредбата на чл.54
от НК, при съобразяване с баланса между изброените по-горе смекчаващи и
отегчаващи отговорността обстоятелства, при превес на първите, да му бъде
определено наказание лишаване от свобода за срок от шест месеца, чието
изпълнение да бъде отложено за срок от три години, считано от влизане на
присъдата в сила.
Съдът прецени, че тъй като и трите
деяния са били извършени от подсъдимия преди да е имало влязла в сила присъда
за което и да е от тях, са налице предпоставките на чл.23, ал.1 от НК и следва
да се определи за всички тях едно общо най-тежко наказание. В случая най-тежко
се явява наказанието за първото престъпление, поради което за трите деяния
съдът наложи най-тежкото наказание измежду трите такива, а именно – лишаване от
свобода за срок от две години, което намери, че не следва да се увеличана на основание чл.24 от НК поради невисоката
обществена опасност на подсъдимия. Съдът намери, че изпълнението на така
наложеното общо най-тежко наказание лишаване от свобода следва да се отложи, по
изложените по-горе съображения, за срок от три години, считано от влизане от
присъдата в сила. На основание чл.23, ал.3 от НК, съдът присъедини към така
наложеното общо най-тежко наказание лишаването от свобода за срок от две години
и наказанието глоба в размер на 500,00 лева. На основание чл.23, ал.2 от НК,
съдът присъедини към така определеното и наложено общо най-тежко наказание и
наказанието лишаване от право да управлява МПС за срок от две години и четири
месеца.
При условията на чл.189, ал.3 от НПК, Р.
Е. следва да заплати в полза на държавата и разноските по делото – общо в
размер на 3166,56 лева, от които по сметка на ОД на МВР – П. сумата от 740,56
лева, а по сметка на Висшия съдебен съвет чрез Окръжен съд – Перник - сумата 2426,00
лева разноски за експертизи, поради което съдът му възложи тези разноски.
Подсъдимият Р.Е. следва да заплати по сметка на Многопрофилна
болница за активно лечение „Р. А.“ гр. П. и сумата 12,63 лева, представляваща
направени разходи за консумативи при извършването на съдебно-медицинската
експертиза.
Мотивиран от изложеното и в същия
смисъл, съдът постанови присъдата си.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :