НЕПРИСЪСТВЕНО РЕШЕНИЕ
№ ................/29.09.2020 г.
гр. Варна
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, VIII състав, в открито съдебно заседание, проведено на двадесет
и четвърти септември две хиляди и двадесета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
ЕВГЕНИЯ МЕЧЕВА
при
участието на секретаря Величка Велчева,
като
разгледа докладваното от съдията
гражданско
дело № 6507 по описа на съда за 2020 г.,
за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е
по реда на чл. 239 вр. чл. 238 ГПК.
Образувано е
по предявен от „К.Б.” ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:***,
чрез процесуалния му представител – юрк. Е. Е., срещу Ж.И.И., ЕГН **********,
с адрес: ***, иск с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД вр.
чл. 240, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 99, ал. 1 ЗЗД за осъждане
на ответницата да заплати на ищеца сумата 400 лв., представляваща дължима
главница по сключен на 04.06.2015 г. между „4финанс” ЕООД и Ж.И.И. договор за кредит № ********** по реда на чл. 6 ЗПФУР,
изменен на 18.06.2015 г., вземанията по който са цедирани
на „К.Б.” ЕООД по силата на сключен с „4финанс“ ЕООД договор за цесия от 01.02.2018
г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване
на исковата молба в съда – 17.06.2020 г. до окончателното й изплащане.
В исковата си молба ищецът „К.Б.” ЕООД излага,
че на 04.06.2015 г. между „4финанс” ЕООД, опериращо на пазара за финансови
услуги под търговската си марка „Вивус“, и Ж.И.И. е сключен договор за кредит № ********** по реда на чл.
6 ЗПФУР. Твърди, че в заявката си ответницата е заявила желание да й бъде
отпусната сума в размер на 100 лв. Поддържа, че още на същата дата е извършен
превод на тази сума в полза на кредитополучателя чрез ИзиПей.
Посочва, че кредитът е отпуснат за период от 30 дни, с падежна дата –
04.07.2015 г. На 18.06.2015 г. ответницата е направила заявка за отпускането на
допълнителна сума в размер на нови 300 лв. Ето защо договорът за кредит е
изменен на същата дата, а исканата допълнителна сума е отпусната от кредитодателя в същия ден - 18.06.2015 г. чрез паричен предов в ИзиПей на името на Ж.И..
Твърди, че на 01.02.2018 г. „4финанс“ ЕООД в качеството му на цедент сключва с „К.Б.“ ЕООД, в качеството му на цесионер, Договор за прехвърлане
на вземания, по силата на който всички вземания по договора с Ж.И.И., включително и вземането за главница в размер на 400
лв., са прехвърлени на цесионера. По силата на
сключения договор за цесия, в чл. 26 и приложенията към него, цесионерът е изрично упълномощен да уведомява длъжника от
името на цедента за прехвърлянето на задължения му.
Излага, че в изпълнение на условията на чл. 99, ал. 3 ЗЗД, е изпратил
уведомление до кредитополучателя, но пратката се е върнала като непотърсена.
Поради това, към настоящата искова молба прилага уведомление за прехвърляне на
вземания, адресирано до ответницата. Поддържа, че между страните са проведени
няколко телефонни разговора, но до настоящия момент не е последвало доброволно
плащане от длъжника. По изложените съображения моли предявеният иск да бъде
уважен. Претендира разноски.
Ответницата Ж.И.И. не е
депозирала писмен отговор на исковата молба в срока по чл. 131, ал. 1 ГПК.
За да се произнесе,
съдът взе предвид следното:
Първото по настоящото дело открито съдебно заседание е проведено на 24.09.2020 г., като редовно призованият ответник не се
е явил и не е направил искане за разглеждане на делото в негово отсъствие. Ищецът от своя страна е направил искане за постановяване на неприсъствено решение.
Видно от приложените по делото книжа, на
ответника са били указани последиците
от неспазване на сроковете за размяна на книжата
и неявяване в съдебно заседание.
При така предявения иск в тежест
на ищеца е да установи
наличието на
валидна облигационна връзка по договор за кредит, сключен между „4финанс” ЕООД
и ответницата; изискуемостта на вземането за главница, както и неговия размер;
наличието на валидно сключен договор за цесия, по силата на който в полза на
ищеца е прехвърлено валидно процесното вземане, както
и че предишният кредитор надлежно е уведомил длъжника за извършената цесия,
съответно, че е упълномощен от него да уведоми длъжника за прехвърлянето на
задълженията му до процесния договор за кредит.
В
срока за отговор и в проведеното открито съдебно заседание ответницата не е
оспорил твърденията на ищеца, а същите се подкрепят от представените по делото писмени
доказателства – договор за кредит и 2 бр. разписки за извършените плащания в
полза на ответницата в общ размер от 400 лв.
Следва
да се отбележи още, че ответникът не е оспорил размера на претендираната
сума, представляваща единствено главница по договора за кредит.
По
изложените съображения съдът приема, че предявеният иск е вероятно основателен.
Предвид посоченото, съдът приема, че в случая е
установено наличието на предпоставките за постановяване на неприсъствено
решение по чл. 239, ал. 1, т. 1 и 2 ГПК, поради което исковата претенция следва
да се уважи по този ред.
Предвид изхода на спора,
разноски следва да бъдат присъдени в полза на ищеца. Същият представя списък на разноските по чл. 80 ГПК и доказателства за извършени такива
в размер на 50 лв. – държавна такса. Съдът приема, че в полза на ищеца следва
да бъде присъдена и сумата 100 лв., представляваща минималния размер на юрисконсултското възнаграждение, определено от съда в
съответствие с чл. 25, ал. 1 от Наредба за заплащане на правната помощ,
съобразно действителната правна и фактическа сложност на делото и ангажирания в
производството доказателствен материал. Ето защо
дължимите разноски в общ размер от 150 лв. следва да бъдат възложени в тежест
на ответницата, на основание чл. 78, ал. 1 и ал. 8 ГПК.
Воден
от горното и на основание чл. 239, ал. 2 ГПК, съдът
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА Ж.И.И.,
ЕГН **********, с адрес: ***, да заплати на
К.Б.” ЕООД,
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:***, сумата 400 лв. /четиристотин лева/, представляваща
дължима главница по сключен на 04.06.2015 г. между „4финанс” ЕООД и Ж.И.И. договор за кредит № ********** по реда на чл. 6 ЗПФУР,
изменен на 18.06.2015 г., вземанията по който са цедирани
на „К.Б.” ЕООД по силата на сключен с „4финанс“ ЕООД договор за цесия от 01.02.2018
г., ведно със законната лихва върху
главницата, считано от датата на подаване на исковата молба в съда – 17.06.2020
г. до окончателното й изплащане, на основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 240, ал. 1 ЗЗД вр. чл.
99, ал. 1 ЗЗД.
ОСЪЖДА Ж.И.И.,
ЕГН **********, с адрес: ***, да заплати на
К.Б.” ЕООД,
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:***, сумата 150 лв. /сто и петдесет лева/,
представляваща сторените в настоящото производство съдебно-деловодни разноски,
на основание чл. 78, ал. 1 и ал. 8 ГПК.
Начин на плащане: по банкова сметка, *** „БАНКА
ДСК“ АД, IBAN: ***, BIC: ***.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване, на основание чл.
239, ал. 4 ГПК.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: