№ 60
гр. Мездра, общ. Мездра, обл. Враца, 09.06.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – МЕЗДРА, III-ТИ НАК. СЪСТАВ, в публично
заседание на девети юни през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:Евгени Божидаров
при участието на секретаря Валя Г. Каменова
като разгледа докладваното от Евгени Божидаров Административно
наказателно дело № 20231450200018 по описа за 2023 година
намира следното:
Д. И. К. от град Мездра, обл. Враца , чрез пълномощник адв. К. К.
от ВрАК обжалвал Наказателно постановление № 21-0300-000091/11.05.2021
година на Началник Група към ОДМВР гр. Враца РУ гр.Мездра, с което за
нарушение на чл.5 ал.3 т.1, чл.137а ал.1, чл.100 ал.1 т.1 и чл.147 ал.1, всички
от Закона за движението по пътищата /ЗДвП/ , са му наложени
административни наказания глоба в размер на 1 000 /хиляда/ лева и лишаване
от право да управлява МПС за срок от 12 /дванадесет/ месеца на основание
чл.174 ал.1 т.2 ЗДвП; глоба в размер на 50 /петдесет/ лева на основание чл.183
ал.4 т.7 предл.1 ЗДвП; глоба в размер на 10 /десет/ лева, на основание чл.183
ал.1 т.1 предл.2 ЗДвП и глоба в размер на 20 /двадесет/ лева, на основание
чл.185 ЗДвП.
Оплакванията са свързани с липсата на компетентност от страна на
актосъставителя и наказващия орган да съставят, респ. да издадат процесните
административни актове. Подробни съображения не са изложени. На тази
база се иска отмяна на наказателното постановление.
Първоначално делото е разгледано под № 395/21 г. по описа на РС-
Мездра с постановен акт по същество на спора , който е обжалван
1
касационно , при което АС-Враца с Решение № 14/12.01.2023 г. по КАНХД
№ 713/22 г. е отменил решението на АС-Враца и върнал делото за ново
разглеждане от друг съдебен състав поради липса на мотиви по направени от
защитата възражения с изрични указания да се анализира оспорената от
защитата компетентност на актосъставителя и правото му да борави с
технически средства установяващи употреба на алкохол от водачи на МПС .
При новото разглеждане на делото в съдебно заседание
жалбоподателят не се явява. Процесуалният му представител адв. К. К. от
ВрАК поддържа искането си за отмяна на постановлението и претендира
разноски.Акцентира , че НП е издадено от некомпетентен орган .Оспорва
и годността на използваното техническо средство „Алкотест Дрегер 7510“
Наказващият орган, редовно призован, не е изпратил представител и
не е изразил становище пред настоящата инстанция.
Жалбата е подадена в срока по чл.59 ал.2 ЗАНН /ДВ бр.10/2011
година/ и е процесуално допустима.
Снети са показания от свидетели .Приложени са множество писмени
доказателства и документи.Приобщено е в цялост АНХД № 395 / 21 г. по
описа на РС-Мездра .
Анализирайки събраните по делото доказателства, по отделно и в
тяхната съвкупност, съдът приема за установено следното:
Д. И. К. е правоспособен водач на МПС с категории „В“, „А1“ и „М“,
като до настоящия момент е извършил и други нарушения на правилата за
движение, за които е санкциониран по административен ред, съобразно
разпоредбите на Закона за движението по пътищата. На 28/29.04.2021 година
свидетелите Д. Д. и Я. В. - служители на РУ Мездра към ОД МВР гр. Враца
били в състава на автопатрул, действащ на територията на града. Около 00.28
часа на 29.04.2021 година контролните органи извършвали обход по улица
„Янко Сакъзов“ в гр.Мездра и пред тях се движел лек автомобил „Ауди 80“ с
регистрационен номер ВР2445ВК. Същият завил на ляво и продължил по
улица „Христо Ботев“, като при извършване на маневрата през странично
стъкло била изхвърлена стъклена бутилка. Това обстоятелство мотивирало
свидетелите Д. и В. да спрат водача за проверка. Същите последвали
моторното превозно средство и подали на водача сигнал за спиране със
светлинната и звукова сигнализация от служебния си автомобил. Лекият
2
автомобил спрял близо до тото пункта на ул. „Христо Ботев“ № 59.
Контролните органи поискали от водача личните му документи и
документите на автомобила. Същият не представил контролния талон към
свидетелството си за управление на МПС. Проверката показала, че лекият
автомобил е собственост на Силвия Цветанова К.а от град Мездра и се
управлява от Д. И. К. от същия град. При прегледа на документите свидетелят
В. констатирал, че моторното превозно средство не е преминало годишен
технически преглед. Освен това, К. не бил поставил обезопасителния си
колан. По време на проверката и устната комуникация с водача контролните
органи усетили у него мирис на алкохол. По тази причина те поискали
съдействие от свидетеля Л. П. – младши автоконтрольор в РУ Мездра. На
мястото посредством техническо средство – таблет П. извършил проверка на
данните за самоличността на водача и на автомобила, която показала, че Д. К.
е правоспособен водач на МПС, управляваният от него автомобил не бил
издирван, имал сключен договор за застраховка „Гражданска отговорност на
автомобилистите“, но не бил преминал технически преглед в съответния срок.
Свидетелят П. изпробвал водача за алкохол с техническо средство Дрегер
Алкотест 7510 с фабричен номер ARDN0014, като пробата била положителна
и апаратът отчел 0,97 промила алкохол в издишания от К. въздух. За
констатираните нарушения свид. П. съставил на водача АУАН по ЗДвП и му
издал талон за медицинско изследване, в който К. изрично отбелязал, че
приема показанията на техническото средство.
Горната фактическа обстановка се установява от показанията на
свидетелите Л. П. П., Д. Д. Д. и Я. Х. В.. Освен гласни, по делото са събрани и
множество писмени доказателства и документи .
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и взе
предвид изложеното в административни актове и в жалбата на Д. К., счита, че
същата е неоснователна. Съображенията за това са следните:
1.АУАН е съставен на жалбоподателят за това, че е управлявал МПС
след употреба на алкохол над 0.5 промила, с което е нарушил чл.5 ал.3 т.1
предл.1 от Закона за движението по пътищата /ЗДвП/. С въпросната
разпоредба /ред. ДВ бр.77/2017 година, в сила от 26.09.2017 година/
законодателят е въвел забрана за водачите на пътни превозни средства да
управляват ППС с концентрация на алкохол в кръвта над 0,5 на хиляда.
3
Имайки предвид наличната доказателствена маса, съдът приема за
категорично установено, че жалбоподателят е управлявал МПС под влияние
на алкохол. Въпреки забраната на чл.5 ал.3 т.1 предл.1 ЗДвП да не се
управлява МПС след употреба на алкохол, той е сторил това с концентрация
по - висока от нормативно определената, ангажираща административно -
наказателната му отговорност. Основания за този извод се съдържат, на
първо място, в показанията на разпитаните по делото свидетели Д. и В..
Независимо един от друг полицейските служители са категорични, че по
време на проверката са усетили мирис на алкохол у водача К. и това ги е
мотивирало да поискат съдействието от мл. автоконтрольор Л. П.
П..Жалбоподателят е спрян за проверка от двамата свидетели Д. и Вълчнов
поради изхвърлен в движение от автомобила му предмет, което
кореспондира с техните правомощия като полицейски органи, извършващи
контрол по опазване на обществения ред. Същинските действия по
установяване употребата на алкохол от страна на водача са осъществени от
мл. автоконтрольор Л. П.. От показанията му става ясно, че жалбоподателят е
изпробван от него за наличие на алкохол с техническо средство „Дрегер
Алкотест 7510” с фабричен № ARDN 0014 и резултата бил положителен ,
като пробата е извършена в часът посочен в АУАН -00,28 часа на 29.04.2021
г. , като техническото средство отчело 0,97 промила алкохол. Това се
установява и от разпечатката от паметта на техническото средство ,
приложена на 14 от делото, както и от отразеното в талона за изследване №
0008574 от 29.04.2021 г. /л.7-гърба от АНХД №395 /21 г. на РС-Мездра / ,
като изпробваното лице отразило , че приема показанията на техническото
средство и положило подпис , като тези обстоятелства не се оспорват .
Посочената в актовете концентрация на алкохол в издишания въздух
0,97 промила е била установена по съответния надлежен ред, съгласно
Наредба № 1/19.07.2017 година за реда за установяване концентрацията на
алкохол в кръвта и/или употребата на наркотични вещества или техните
аналози /обн. ДВ бр.81/2018 година/, наричана по-долу за краткост
Наредбата. В съответствие с чл.3 ал.1 от Наредбата, водачът е бил проверен
на място от контролните органи за употреба на алкохол с техническо
средство, каквото безспорно представлява „Дрегер Алкотест 7510” с
фабричен № ARDN 0014. На К. е бил издаден талон за изследване по образец,
съгласно приложение №1 от наредбата.
4
Следва да се разграничават понятията „техническо средство“ и
„доказателствен анализатор“ . Съгласно чл.3а от наредбата, установяване
концентрацията на алкохол в кръвта посредством доказателствен анализатор,
показващ концентрацията на алкохол в кръвта чрез измерването му в
издишаният въздух и отчитащ съдържанието на алкохол в горните дихателни
пътища се извършва, когато: 1. лицето е отказало извършване на проверка с
техническо средство или тест; 2. лицето не приема показанията на
техническото средство или теста; 3. физическото състояние на лицето не
позволява извършване на проверка с техническо средство или тест. От
приложения в заверено копие на л.7 /гръб/ от АНХД № 395/21 г. талон за
изследване е видно, че жалбоподателят е приел показанията на техническото
средство, като собственоръчно е вписал това си волеизявление и е поставил
подписа си в съответната графа. Доказателствата по делото не съдържат
данни за наличие предпоставките на т.1 и т.3 на чл.3а от Наредбата, поради
което съдът счита, че проверката на жалбоподателя за употреба на алкохол е
била извършена в съответствие с процедурните изисквания. Обсъдените
дотук писмените и гласни доказателствени източници мотивират настоящият
състав да приеме, че на инкриминираната дата К. е управлявал МПС след
употреба на алкохол и с тези свои действия е извършил нарушение на чл.5
ал.3 т.1 предл.1 ЗДвП. За това нарушение законодателят е предвидил за
водачите в чл.174 ал.1 т.2 ЗДвП /изм. ДВ. бр. 77/2017 година/
административни наказания лишаване от право да управлява МПС за срок от
дванадесет месеца и глоба в размер на 1 000 лева. Налагайки на
жалбоподателя тези наказания в предвидените срок и размер наказващият
орган правилно е приложил закона, в резултат на което наказателното
постановление в тази част следва да бъде потвърдено.
2.На следващо място, АУАН е съставен на жалбоподателя също за
това, че на инкриминираната дата е управлявал МПС, което не е било
представено на технически преглед и така е нарушил чл.147 ал.1 ЗДвП.
Според цитираната разпоредба, регистрираните МПС и теглените от тях
ремаркета, както и пътните превозни средства, с които се извършват превози
с атракционна цел, с изключение на ППС на поделенията на въоръжените
сили и ППС с животинска тяга, подлежат на задължителен периодичен
преглед за проверка на техническата им изправност. Имайки предвид
доказателствата по делото, съдът счита, че жалбоподателят е нарушил чл.147
5
ал.1 ЗДвП, макар , че не е собственик на управляваното МПС . Това е така,
тъй като разпоредбата на чл.181 т.1 ЗДвП урежда задължение към
собственика за представяне на личното МПС на технически преглед , която е
специална по отношение на визирания в НП чл.185 ЗДвП . Разпоредбата на
чл.185 ЗДвП съотнесена към нарушение на чл.147 ал.1 ЗДвП от ползвател на
МПС е приложена правилно , тъй като несъмнено управляваното МПС не е
представено на технически преглед .След като жалбоподателя е управлявал
автомобил ,собственост на друго лице , е следвало да провери дали са
налични всички документи , вкл. и за технически преглед ,които следва да
представи евентуално при извършена проверка от контролен орган .След като
жалбоподателя е управлявал автомобил, който не е минал на технически
преглед в определен срок,който факт е безспорно установен по делото , то
правилно е ангажирана отговорността му по чл.185 ЗДвП с налагане на
фиксирана глоба от 20 лв., поради което НП подлежи на потвърждаване и за
нарушението на чл.147 ал.1 ЗДвП . В този смисъл е Решение №211
/21.06.2017 г. на АС-Враца по КАНХД № 245/2017 г.
3.К. е санкциониран по административен ред и за това, че на
инкриминираната дата е управлявал МПС без обезопасителен колан, при
положение, че автомобилът е бил оборудван с такъв и така е нарушил чл.137а
ал.1 ЗДвП. По делото не се спори, че процесното МПС е било оборудвано с
обезопасителен колан и в този смисъл жалбоподателят е бил длъжен да го
използва по време на управлението на автомобила. Видно от доказателствата
обаче К. не е сторил това. При разпита си в съдебно заседание свидетелите Д.
и В. са категорични, че жалбоподателят е управлявал МПС без
обезопасителен колан, като е заявил пред тях, че не го е поставил. В ал.2 на
чл.137а ЗДвП законодателят е предвидил изключения, в които могат да не се
използват обезопасителни колани, но конкретният случай не попада сред тях.
При това положение жалбоподателят е бил длъжен да използва
обезопасителния колан при управлението на МПС, но не е сторил това. За
нарушението по чл.137А ал.1 ЗДвП К. е санкциониран с наказание глоба в
размер на 50 лева по силата на чл.183 ал.4 т.7 пр.1 ЗДвП . Това наказание
изцяло съответства по вид и размер на предвиденото в закона, в резултат на
което и тази част на обжалваното постановление следва да бъде потвърдена.
4.На последно място, жалбоподателят е санкциониран по
6
административен ред за това, че не носи контролния талон към
свидетелството си за управление на МПС и така е нарушил изискванията на
чл.100 ал.1 т.1 от Закона за движението по пътищата. СУМПС и контролният
талон са различни документи /аргумент чл.150а ал.1 и чл.157 ал.1 ЗДвП/, като
при издаването на СУМПС притежателят му получава контролен талон за
потвърждаване валидността на свидетелството. По тази причина
законодателят е възвел в чл.100 ал.1 т.1 ЗДвП задължение за водача на МПС
да носи СУМПС от съответната категория и контролния талон към него.
Наличната формулировка на тази разпоредба налага извода, че се касае за
различни документи и в този смисъл при констатирана липса у водача на
някой от тях или на двата едновременно, същият ще бъде санкциониран за
различни нарушения. Аргумент в тази насока дава и текста на чл.183 ал.1 т.1
ЗДвП, където законодателят е предвидил административно наказание за
водач, който не носи СУМПС, контролен талон и свидетелство за
регистрация на управляваното МПС. От гласните доказателства по делото
става ясно, че по време на проверката К. е представил своето СУМПС, но не и
контролния талон към него. При това положение наказващият орган правилно
е приел, че е налице нарушение по смисъла на чл.100 ал.1 т.1 ЗДвП и му е
наложил административно наказание глоба в размер на 10 лева, прилагайки
чл.183 ал.1 т.1 пр.2 ЗДвП. Ето защо НП и в тази част следва да бъде
потвърдено.
При проверката за законосъобразност на административните актове,
която е длъжен служебно да извърши, съдът не установи наличие на
нарушение на процесуалните правила по съставяне и връчване на
административните актове, както и нарушения на изискванията за тяхното
съдържание, които да са от категорията на съществените, водещи до отмяна
на обжалваните АУАН и НП.Правната квалификация за всяко от
нарушенията съответства на текстовият диспозитив и относимата санкционна
норма ,като нарушенията са описани ясно от обективна и субективна страна ,
време и място на извършване от конкретно лице водач на МПС , собственост
на трето лице
Относно възраженията в жалбата , доразвити в с.з от защитника
адв.К. , съдът намира за неоснователни при следните доводи:
Касационната инстанция АС-Враца в съдебния акт с който е върнала
7
делото за ново разглеждане, е конкретизирала нужните за изпълнение
указания, като следва да се проведе цялостен контрол за законосъобразност
на обжалваното НП, като се провери компетентността на актосъставителя да
издава АУАН по ЗДвП и право да работи с техническо средство, като следва
да се обсъдят и последствията от това ако актосъставителя няма такива
права. На л.8 и л.9 от приобщеното АНХД № 395/2021 г., чийто акт по
същество е отменен, е приложена Заповед № 8121з-515/17.05.2018 г. на
Министъра на вътрешните работи, където в т. 1.3 е посочено, че АУАН за
нарушения на ЗДвП могат да съставят младши автоконтрольорите Първа и
Втора степен в ОД МВР и техните териториални структурни звена. В чл.
189 ал.1 ЗДвП е отразено, че АУАН за нарушения на ЗДвП се съставят от
длъжностни лица от службите за контрол, като съгласно чл. 165 ал.1 ЗДвП
те се определят от Министъра на вътрешните работи. Съгласно чл. 37 ал.1
б. „б“ ЗАНН, АУАН могат да се съставят от длъжностни лица определени от
ръководителите на ведомствата . Анализа на тези разпоредби сочи, че в
структурите на МВР следва да е налице заповед с която са посочени
длъжностни лица от службите за контрол имащи право да съставят АУАН
по ЗДвП и това са именно младшите автоконтрольори Първа и Втора степен
по цитираната по- горе Заповед № 8121з-515/17.05.2018 г. на Министъра на
вътрешните работи. Видно от АУАН по делото актосъставителя Л. П. е
младши автоконтрольор в РУ- Мездра.На л. 12 от делото е приложено писмо
на РУ-Мездра под № 300000-619/25.01.2023 година установяващо , че
актосъставителя Л. П. към датата на нарушението 29.04.2021 година е заемал
длъжност „Младши автоконтрольор Втора степен“ в Група „Охранителна
полиция“ при РУ-Мездра, поради което несъмнено това лице има право да
съставя АУАН за нарушения на ЗДвП съгласно чл. 37 ал.1 б. „б“ ЗАНН, чл.
189 ал.1 ЗДвП , т.1.3 от Заповед № 8121з-515/17.05.2018 г. на Министъра на
вътрешните работи и отразеното в приложената на л. 18 до л. 19 от делото
длъжностна характеристика на длъжността „младши автоконтрольор , първа
и и втора степен“, където на л. 18, ред 9 отдолу нагоре, това длъжностно лице
използва в ежедневната си работа технически средства . В т.4.3 от Заповед №
8121з-515/17.05.2018 г. на Министъра на вътрешните работи е определено, че
тези полицейски органи могат да използват по съответния ред технически
средства и системи за измервания и контрол, одобрени по реда на Закона за
измерването и притежаващи удостоверения за одобрен тип средство за
8
измерване. Съгласно чл.1 т.3 от Наредба №1/19.07.2017 година за реда за
установяване концентрация на алкохол в кръвта и /или употреба на
наркотични вещества или техни аналози концентрацията на алкохол в кръвта
се установява чрез използване на технически средства, тестове, медицински ,
химически или химико-токсилогични изследвания. Съгласно чл.3 ал.1 от
същата наредба при извършена проверка на място от контролните органи
концентрацията на алкохол в кръвта се установява с ТЕХНИЧЕСКО
СРЕДСТВО . Чл.3 ал.2 от наредбата посочва , че при съставяне на АУАН за
установена с ТЕХНИЧЕСКО СРЕДСТВО концентрация на алкохол в кръвта
над 0,5 на хиляда се попълва талон за изследване по образец . Такъв е
приложен на л.7/гърба / от АНХД № 395/21 г. .
Връзката с посочените разпоредби е намерила отражение в по- горе
посочената т.4.3. от Заповед № 8121з-515/17.05.2018 г. на Министъра на
вътрешните работи, като следва да се прави разграничение в терминологията
„техническо средство“ по чл.3 ал.1 и ал.2 от Наредба №1 /2017 г. и
„доказателствен анализатор“ по чл.6 ал.4 и ал.9 от същата наредба , с който
се извършва последваща проба за употреба на алкохол ако лицето оспори
показанията на техническото средство или откаже проба с него на мястото на
проверката. В този смисъл е чл. 6 ал.4 от Наредба №1/2017 г. посочена по-
горе, която посочва , че в талона по чл. 3 ал.2 ,т.е талона за изследване , се
отразява избора на лицето , дали установяването на концентрация на алкохол
в кръвта да се извърши с доказателствен анализатор или с медицинско и
химическо лабораторно изследване, което става след даване на кръв по реда
на чл. 15 и сл. от Наредба №1/2017 г.
В случая проверката за алкохол е извършена на място с техническо
средство "Алкотест Дрегер 7510“ с фабр. № ARDN 0014, което е одобрено по
реда за измерванията, за което притежава удостоверение за одобрен тип
средство за измерване от Български Институт по метрология –София
№09.04.4812 /16.04.2009 т. /л.51 / със срок на валидност 24.10.2028 г. видно от
приложеното на л.48 от делото допълнение №20.11.4812 към удостоверение
за одобрен тип средство за измерване №09.04.4812 и е определено със
заповед на Министъра на вътрешните работи съгласно чл.1 ал.4 от Наредба
№1/2017 година , като е преминало и последващ метрологичен контрол , като
тези обстоятелства се установяват от приложената на л. 30 Заповед на МВР
№ 8121з-1186/13.09.2017 година, определяща „Алкотест Дрегер -7510“, като
9
техническо средство , установяващи проверка за употреба на алкохол от
водачи на МПС. В АУАН е посочено , че индивидуалния номер на това
техническо средство е ARDN 0014, което към датата на нарушението
29.04.2021 г. е преминало периодична техническа проверка на 25.11.2020 г.
със срок на валидност 6 месеца, т.е. валидна към датата на нарушението,
което се установява от приложения на л. 36 от делото Протокол за проверка
№ 3286Р-35740/01.12.2020 г. , издадено от лаборатория на МВР за проверка
на анализатори на алкохол в дъха и радар скоростомери , упълномощена за
такива проверки със заповед №2054-4 / 11.02.2019 г. на ДАМТН-София ,
валидна до 11.02.2024 г. , която като ноторно известна може да бъде открита
на сайта на ДАМТН-София , което е отразено и в приложеното на л.47 от
делото писмо № 57-00-79-1 /10.05.2023 г. на БИМ-София . Компетентната
лаборатория на МВР фигурира в т.5 в списък на лицата оправомощени за
проверка на средства за измерване , което се установява от проверка в сайта
на ДАМТН-София. При тези доводи твърдението на защитата за липса на
годност на използваното техническо средство „Алкотест Дрегер -7510“ е
несъстоятелно , тъй като то е проверено по надлежният ред от сертифицирана
лаборатория и към момента на деянието е преминало на 25.11.2020 г.
последваща метрологична проверка със срок на валидност 6 месеца .
В отменителното решение на касационната инстанция също е
посочено , че не е анализирана от съда справка на л. 32 от АНХД №
395/2021 г., в която е отразено, че актосъставител Л. П. не е преминал
специализирано обучение и не попада в кръга на оправомощените лица от
РУ-Мездра да работят с доказателствен анализатор. Това действително е
така, тъй като по- горе съдът отбеляза, че съгласно чл.3 ал.1 от Наредба
№1/2017 г. при извършване проверка на място за концентрация на алкохол се
използва техническо средство, а не доказателствен анализатор , и в случая
именно такова техническо средство е използвано - „Алкотест Дрегер -7510“ с
№ ARDN 0014. Доказателствения анализатор е посочен в чл.8 ал.1 от
Наредбата с отделно основание други служители на МВР да работят с него,
които следва да са различни от тези извършили първата проверка на пътя с
техническото средство. В тази насока е вече и посочения чл. 6 ал.4 от
Наредба №1/2017 г., поради което приложената на л. 32 от АНХД №
395/2021 г. справка на РУ- Мездра №300000-4278/22.10.2021 г. е
несъотносима към предмета на спора, тъй като урежда компетентност на
10
длъжностни лица за използване на доказателствен анализатор след
първоначално тестване за алкохол с техническо средство , като в случая
такава последваща проверка с доказателствен анализатор изобщо не е
извършвана , поради което факта , че актосъставителя П. няма права да го
използва е правно ирелевантен , тъй като по изложените съображения той
притежава права за използване на техническо средство и такова е използвал
съобразно длъжностната си характеристика на мястото на проверката , а
именно „Алкотест Дрегер -7510“ с № ARDN 0014. В тази смисъл е и т.6 от
Заповед № 8121з-515/17.05.2018 г. на Министъра на вътрешните работи ,
където ясно е посочено ,че употребата на алкохол с ДОКАЗАТЕЛСТВЕН
АНАЛИЗАТОР се извършва от полицейски орган, различен от органа ,
установил с ТЕХНИЧЕСКО СРЕДСТВО употребата на алкохол. При
изложените съображения, съдът намира, че актосъставителя П. разполага с
права да използва посоченото техническо средство „Алкотест Дрегер -7510“
с № ARDN 0014 при извършена проверка на място в съответствие с чл. 3 ал.1
от Наредба №1/2017 г.
В заключителната си пледоария процесуалният представител на
жалбоподателя е изложил и доводи, че обжалваното наказателно
постановление е издадено от некомпетентен орган. Съдът не споделя тази
теза. В процесното постановление изрично е посочено, че в качеството на
наказващ орган е встъпил Ивайло Гешев, заемащ длъжността Началник Група
при ОДМВР Враца РУ Мездра, упълномощен със Заповед
№8121з515/14.05.2018 година на Министъра на вътрешните работи с
конкретика в т.2.9 от същата , където е посочено , че началниците на групи
„ОП“ в РУ при ОДМВР могат да издават наказателни постановления по
ЗДвП . Сред материалите в административно-наказателната преписка /л.8-л.9
от приобщеното АНХД 395 /21 г. на РС-Мездра / е приложено заверено копие
от въпросната заповед, от чието съдържание става ясно, че със същата са
определи длъжностните лица от МВР, които имат право да издават фишове за
налагане на глоби, да съставят актове за установяване на административни
нарушения, да издават наказателни постановления, да установяват употребата
на алкохол с техническо средство и с доказателствен анализатор и да
осъществяват контролна дейност по Закона за движението по пътищата.
Следва да се има предвид, че заповедта не е поименна с посочени конкретни
лица, а са изброени полицейските органи /т.е. конкретни длъжности/, които
11
дават право на заемащите ги лица за извършват изброените по-горе дейности,
свързани с осъществяване контрол на пътното движение.
Възражението на защита е също в насока , че в атакуваното НП е
посочено ,че наказващият орган е упълномощен с тази заповед , като се
излагат твърдения , че по същество липсва упълномощаване с пълномощно .
Съдът не споделя и това твърдение на защитата , като следва да се отчете , че
МВР е структура със субординационен характер , поради което правомощия
по ЗМВР се делегират със заповед, при което съответните длъжностни лица
придобиват конкретни пълномощия .В тази смисъл е цитираната заповед
№8121з515/14.05.2018 година на Министъра на вътрешните работи .
Правните основания, послужили за издаване на въпросната заповед, са чл.189
ал.12 от Закона за движението по пътищата и чл.47 ал.2 вр. ал.1 б. „а“ от
Закона за административните нарушения и наказания /посл. изм. ДВ
бр.13/2020 година/. Тези разпоредби предоставят като част от правомощията
на министъра на вътрешните работи възможността да възлага правото си на
наказващ орган на определен кръг от длъжностни лица, когато това е
предвидено в съответния закон. Подобна законова регламентация съществува
в правния мир и това е разпоредбата на чл.267 ал.2 ЗМВР, където е
предвидено, че наказателните постановления се издават от министъра на
вътрешните работи или от оправомощени от него длъжностни лица.
Следователно заповед №8121з515/14.05.2018 година на Министъра на
вътрешните работи за възлагане права на АНО е оправомощаване по смисъла
на закона , а не упълномощаване в гражданско-правният смисъл на това
понятие , каквото защитата твърди , че липсва . На база изложеното дотук,
настоящият състав приема, че обжалваното постановление е издадено от
длъжностно лице, оправомощено за тази цел по предвидения от закона ред
със изрична заповед , поради което счита за несъстоятелни и наведените в
жалбата доводи за отмяна на НП поради липса на компетентност на
наказващия орган.
При този изход на процеса свързан с цялостно потвърждаване на НП
претенциите за присъждане разноски на жалбоподателя като платен
адвокатски хонорар се явяват неоснователни- арг. от чл.63д ЗАНН вр.чл.143
ал.4 АПК , тъй като е налице цялостно отхвърляне на претенция за отмяна на
оспореното НП .
12
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА като правилно и законосъобразно Наказателно
постановление № 21-0300-000091/11.05.2021 година на Началник Група към
ОДМВР гр. Враца РУ гр.Мездра, с което на Д. И. К. от гр.Мездра за
нарушение на чл.5 ал.3 т.1, чл.137а ал.1, чл.100 ал.1 т.1 и чл.147 ал.1, всички
от Закона за движението по пътищата /ЗДвП/ , са му наложени
административни наказания глоба в размер на 1 000 /хиляда/ лева и лишаване
от право да управлява МПС за срок от 12 /дванадесет/ месеца на основание
чл.174 ал.1 т.2 ЗДвП; глоба в размер на 50 /петдесет/ лева на основание чл.183
ал.4 т.7 предл.1 ЗДвП; глоба в размер на 10 /десет/ лева на основание чл.183
ал.1 т.1 предл.2 ЗДвП и глоба в размер на 20 /двадесет/ лева, на основание
чл.185 ЗДвП.
ОСТАВА БЕЗ УВАЖЕНИЕ като неоснователно искането на
жалбоподателя Д. И. К. чрез защитника адв.К. от ОК-Враца за присъждане на
направени разноски като платен адвокатски хонорар.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред АС-Враца по реда на
АПК с касационна жалба в 14-дневен срок от съобщението до страните.
Съдия при Районен съд – Мездра: _______________________
13