РЕШЕНИЕ
№ 33
гр. Девня, 11.03.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ДЕВНЯ, ІІ СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и трети февруари през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:ДИМИТЪР В. ВАСИЛЕВ
при участието на секретаря СВЕТЛА ЕМ. ГОРЧЕВА
като разгледа докладваното от ДИМИТЪР В. ВАСИЛЕВ Гражданско дело №
20213120100799 по описа за 2021 година
Предявени са искове от “Водоснабдяване и Канализация - Варна” ООД, ЕИК
*********, против Р. Ф. ХР., ЕГН **********, с адрес: гр. Д. , ул. „ П. „ №** , с правно
основание чл.422, вр. с чл.415 ГПК, който в качеството си на потребител ползва
предоставяни от ищеца ВиК услуги на същия адрес. Услугите се ползват и отчита по
партида с абонатен №2241699, чийто титуляр е ответника. Съгласно чл.5, т. 6 и чл.33, ал.2 от
ОУ на ищеца потребителите са длъжни да заплащат ползваните ВиК услуги в срок 30 дни от
датата на фактуриране, което ответника не е направил Твърди още, че. по издадена по ч. гр.
дело №343/2021 г. по описа на ДРС за издадената заповед за изпълнение длъжника е
уведомен по реда на чл.47 ГПК, във връзка с което обосновава правния си интерес от
избраната форма на искова защита
Моли съдът, да постанови решение, с което да признае за установено по отношение на
ответника съществуването на вземането, за което е издадена заповед за изпълнение на
основание чл.410 ГПК за сумата от 626,71 лв., представляваща главница за ползвани и
неплатени ВиК услуги по партида сползвани и неплатени В и К услуги по партида с аб.
№2241699, за периода от 10.10.2018 г. до 10.03.2021 г. за обект-имот, находящ се в гр.
Девня, ул. „ П.” №**, сумата 63,22 лв, представляваща лихва за забава за периода от
14.12.2018 г. до 18.03.2021 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от
24.03.2021 г. – датата на депозиране на заявлението в съда, до окончателното изплащане.
Претендират се и разноски в исковото и заповедното производство.
В срока по чл.131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от назначения на
1
ответника особен представител по реда на чл.47 ГПК. Счита иска за допустим и
неоснователен. Прави възражение, че ответника не е потребител на ВиК услуги за
процесния обект по смисъла на чл.2 от ОУ за предоставяне ВиК услуги на потребителите от
ВиК оператор, тъй като липсват доказателства за сключен договор, както и за ползване или
собственост на имота, за който се претендира, да е доставена и незаплатена ВиК услуга.
Оспорва реално доставеното и потребено количество вода, тъй като начисленото количество
вода е служебно отчетено, а не реално отчетено, липсват данни за начина на отчитане
потребеното количество вода.
Съдът намира следното от фактическа страна:
По частно гражданско дело № 343/2021 г. на ДРС е издадена Заповед №
236/25.03.2021г. за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК срещу длъжника Р.
Ф. ХР., ЕГН **********, с адрес гр. Девня, ул. “ П “ №**, да заплати на „Водоснабдяване и
канализация” ООД гр. Варна, ЕИК *********, за сумата от 626,71 лв представляваща
главница за ползвани и неплатени ВиК услуги за периода от 10.10.2018 г. до 10.03.2021 г.,
сумата 63,22 лв, представляваща обещетение за забава за периода от 14.12.2018 г. до
18.03.2021 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 24.03.2021 г. – датата
на депозиране на заявлението в съда, до окончателното изплащане, сумата от 25 лв.,
представляваща държавна такса, както и сумата от 50 лв юрисконсулско възнаграждение.
Към доказателствения материал са приложени и приобщени Общите условия / ОУ / за
предоставяне на ВиК услуги на потребителите от ВиК оператор, видно от които /чл.2/
потребители на ВиК услуги са юридически или физически лица, собственици или
ползватели на имоти, за които се предоставят ВиК услуги, както и доказателства за
публикацията им и за влизането им в сила.
Представена по делото е справка за недобора на абонат с потребителски абонатен №
2241699 за периода 14.11.2018 г. – 09.02.2021 г.
Представени по делото са общо 3 броя страници от карнети по партида с абонатен
номер 2241699 за адрес в гр. Девня, ул. “ П. “ №**, за период м.11.2016г. – м.02.2022г.,
видно от които за периода м.10.2017г – м.02.2022г. има запис за количество вода, липсва
подпис на потребител.
Представени по делото са констативни протоколи от 16.07.2019г. и от 11.06.2020г. за
извършена проверка на обект с аб. № 2241699, адрес гр. Девня, ул. “ П. “ №** от която се
установило, че абоната не осигурява достъп
Представени са два броя уведомителни писма от 2018г и от 2019 г. до клиент Христо
Х. Насков , кл. № 2241699, адрес гр. Девня, ул. “ П. “ №**, за монтаж на СТИ.
Представена по делото е справка чрез отдалечен достъп от СВ Девня за вписвания,
отбелязвания и заличавания за физическо лице Р.Х. Ф., ЕГН **********, за периода
01.01.2001г – 22.02.2022г . Видно от същата на 05.09.2018г. Р.Х. Ф. е дарил на Н. Г. А.
притежаваните от Р.Х. Ф. 395 идеални части от ПИ с пл. №107, площ по документи 943 кв.
м. в гр. Девня , обл. Варна, ул. “ П.“ №**.
2
От заключението на в.л. по назначената по делото съдебно –счетоводна експертиза,
което съда приема като обективно дадено и безпристрастно, се установява, че размера на
месечните задължения по главница за ползвани ВиК услуги по партида с № 2241699 по
фактури, издадени в периода 14.11.2018г – 10.03.2021г. са в общ размер 626,71 лв.
Обезщетението за забава върху задължението е в общ размер от 56,30 лв., считано от падежа
на всяка една фактура до 18.03.2021 г. Титуляр към датата на проверката от вещото лице в
базата данни на ищеца на партида с аб. №2241699 е ответника Р.Х. Ф. Към датата на
проверката-01.02.2022г., няма погасени суми по процесните фактури
При така установената фактическа обстановка съдът прави следните правни изводи:
Исковете са предявени по реда на чл.415 от ГПК от заявителя срещу длъжника в
преклузивния месечен срок от уведомяването му за връчване съобщенията на длъжника по
заповедното производство по реда на чл. 47 ГПК, поради което се явяват процесуално
допустими. Разгледани по същество съдът намира същите за неоснователни по следните
съображения :
За основателността на предявените искове ищецът следва да установи на първо място
наличие на облигационно правоотношение с ответника по валидно сключен договор за
доставка на ВиК услуги при Общи условия. От представената справка по лице от Служба по
вписванията се установява, че след 05.09.2018 г. ответника Р.Х. Ф. не е собственик на
процесния имот, тъй като е прехвърлил правото на собственост върху притежаваните от
него идеални части от водоснабдения имот и собственик на имота е трето за спора лице.
Исковете са предявени за периода от 10.10.2018 г. до 18.03.2021 г., като през този период
ответникът не е бил собственик на имота, поради което не притежава качеството потребител
по смисъла на ЗРВКУ. Ищецът следва да потърси плащане на задълженията за потребените
за този период ВиК услуги. от собственика на имота, който е ползвал предоставените му
услуги във водоснабдения имот и съответно дължи заплащане на тяхната стойност.
Обстоятелството, че партидата се води на името на ответника въпреки продажбата на имота,
не установява качеството на потребител на ответника, защото основанието за плащането е
предоставянето на услугата, а задължено е лицето потребител на тази услуга. Партидата е
само средство за идентификация на потребителя и служи за водене на отчетност от страна
на ВиК оператора.
Настоящият съдебен състав намира, че разпоредбите на чл. 9а от Наредба №
4/14.09.2004 г. и чл. 64, ал. 1 от Общите условия на ищеца не следва да се прилагат, тъй като
същите противоречат на ЗРВКУ, а нормата от Общите условия е неравноправна по смисъла
на чл. 143 ЗЗП. За наличието на неравноправни клаузи в потребителските договори съдът
следи служебно - в този смисъл Решение № 23/07.07.2016 г. по т. д. № 3686/2014 г. на I т.
отд. на ВКС. Съгласно разпоредбата на пар. 1, т. 2 ЗРВКУ, потребители са: а) юридически
или физически лица - собственици или ползватели на съответните имоти, за които се
предоставят В и К услуги; б) юридически или физически лица - собственици или
ползватели на имоти в етажната собственост; в) предприятия, ползващи вода от
водоснабдителните мрежи на населените места за технологични нужди или подаващи я на
3
други потребители след съответна обработка по самостоятелна водопроводна инсталация,
непредназначена за питейни води. Разпоредбата на пар. 1, т. 2 ЗРВКУ е възпроизведена и в
чл. 2, ал. 1 от Общите условия на ищеца. Съгласно разпоредбата на чл. 9а от Наредба №
4/14.09.2004г. промяната на носителя на правото на собственост, на строеж или на ползване
на водоснабдения обект има действие спрямо оператора от деня на промяната по партидата
на потребителя по реда, определен в договора или в общите условия. Както вече съдът
посочи определението на понятието потребител е дадено в ЗРВКУ, който е нормативен акт
от по – висш ранг – закон и неговите разпоредби следва да се прилагат пред тези на
наредбата. В този смисъл е разпоредбата на чл. 15, ал. 3 ЗНА - ако постановление,
правилник, наредба или инструкция противоречат на нормативен акт от по-висока степен,
правораздавателните органи прилагат по-високия по степен акт. След като съгласно ЗРВКУ
потребители са само собствениците или ползвателите на водоснабдените имоти, не може с
подзаконов нормативен акт този кръг да се разширява. С разпоредбата на чл. 64, ал. 1 от ОУ
в полза на ищеца се създава преимущество, срещу което потребителят не може дори да
възрази, а е обвързан, дори когато не е собственик на водоснабдения имот, да дължи
заплащане на потребените в него от други лица ВиК услуги до датата на откриване партида
на новия собственик. По този начин отново необосновано се разширява кръгът на
задължените към ВиК лица и се предоставя право на публичния снабдител да търси
вземанията си както от предишните в хипотезата на няколко последователни
прехвърлителни сделки собственици, така и от новия собственик, а никой от предишните
собственици няма възможност да възрази, сочейки обстоятелството, че вече не притежава
правото на собственост върху този имот и съответно не отговаря за задълженията на новия
собственик. Всичко това поставя потребителя в неравностойно положение спрямо
икономически по – силната страна по сделката – ВиК дружеството. От друга страна с оглед
разясненията, дадени в ТР №2/2018г. по т.д. №2/2017г. на ОСГК на ВКС по отношение на
договорите за продажба на топлинна енергия, няма пречка и по отношение на договорите за
доставка на ВиК услуги, кръгът от лицата, които дължат цената на доставената топлинна
енергия за битови нужди съгласно разпоредбите на Закона за енергетиката са лице,
ползващи имота на съответното правно основание–собственици, ползватели или по силата
на облигационно правоотношение със собственика /обикновено наемен договор/. Съгласно
мотивите на Тълкувателното решение не може да се претендират вземания от лице, което
вече не е собственик на имота, нито негов ползвател, нито наемател, нито има каквото и да
било общо с този имот.
Мотивиран от гореизложеното съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения иск с правно основание чл.422 от ГПК за приемане на
установено в отношенията между страните, че ответника Р. Ф. ХР., ЕГН **********, с
адрес: гр. Девня, ул. “ П. “ № **, дължи на „Водоснабдяване и канализация - Варна” ООД,
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Варна, ул. „Прилеп” № 33, по
4
заповед за изпълнение, постановена по ч.гр. дело №343/2021г. на ДРС сумата от 626,71 лева
/шестостотин двадесет и шест лева и 71 стотинки/, представляваща общ сбор на дължима
главница за ползвани и незаплатени ВиК услуги за периода от 10.10.2018г. до 10.03.2021г.
по партида с абонатен № 2241699, за обект, находящ се в гр. Девня, ул. “ П. “ № **, ведно
със законната лихва върху главницата, считано от датата на депозиране на заявлението в
съда – 24.03.2021г. до окончателното й изплащане
ОТХВЪРЛЯ предявения иск с правно основание чл.422 от ГПК за приемане на
установено в отношенията между страните, че ответника Р. Ф. ХР., ЕГН **********, с
адрес: гр. Девня, ул. “ П. “ № **, дължи на „Водоснабдяване и канализация - Варна” ООД,
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Варна, ул. „Прилеп” № 33, по
заповед за изпълнение, постановена по ч.гр. дело №343/2021г. на ДРС сумата от 63,22 лева
/шестдесет и три лева и 22 стотинки/, представляваща сбор от мораторна лихва за ползвани
и неплатени ВиК – услуги по партида с абонатен номер 2241699, за периода от 14.12.2018г.
до 18.03.2021г.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Варненски окръжен съд в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
Препис от настоящето решение да се връчи на страните по делото, заедно със
съобщението за постановяването му на основание чл. 7, ал. 2 от ГПК.
Съдия при Районен съд – Девня: _______________________
5