№ 12025
гр. С., 31.10.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 50 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и седми юни през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:ДЕСИСЛАВА ИВ. ТОДОРОВА
при участието на секретаря ЛИЛЯНА ЛЮБ. АНДОНОВА
като разгледа докладваното от ДЕСИСЛАВА ИВ. ТОДОРОВА Гражданско
дело № 20211110166818 по описа за 2021 година
Производството е по реда на ЗУЕС.
С Искова молба вх. №94410/24.11.2021 г. Д. С. Д. е предявил иск с правно основание
чл. 40, ал. 1 от ЗУЕС против Е.с. в Е.с. на сграда – адрес, представлявани от „О.в.“ ООД, за
отмяна на решения на О.с. на ЕС от 11.11.2021г., с които се приема собствениците на
външни паркоместа да не заплащат такса управление, а само да се начислява такса
озеленяване и такса ел. енергия градина; разходът за портиер да бъде разпределен на брой
обекти; фирмата за озеленяване да изпълнява само поддръжка на зелените площи, като се
забранява промяна на вида, добавяне и премахване на озеленяване без изрично съгласие на
ОС на ЕС. Твърди се, че ищецът е собственик на самостоятелен обект – ап. №А1, в сградата
в режим на Е.с., находяща се в адрес, ведно със съответните идеални части от общите части
на сградата и от правото на строеж върху земята. Оспорват се решенията с доводи за
нарушена процедура по свикване и провеждане на О.с., като поддържа, че не е спазен чл.13,
ал. 1 от ЗУЕС, съгласно който поканата за свикване на О.с. трябва да се обяви седем дни
преди датата на събранието; в събранието са участвали лица, които не са собственици и не
са ползватели, и са записани като представители на идеални части, с което е нарушено
изискването за кворум и мнозинство за взимане на решенията. Протоколът за ОС на ЕС не
отговаря на изискването за необходимо съдържание, тъй като липсва вписване на същността
на изявленията, направени предложения или обсъждания; председателят на събранието и
протоколчикът са едно и също лице. Твърди се, че в поземления имот, в който е изградена
сградата-ЕС, са находящи три сгради и е общ на собствениците на самостоятелни обекти в
сградите. Счита, че въпросите касаещи дворното място трябва да се решават от съвместно
О.с.. Посочва, че поземленият имот не е обща част само на ответната ЕС, липсва пълно
съответствие между собствениците на самостоятелни обекти в ЕС и притежаваните от тях
ид. части от имота. Поземленият имот, в който са разположени паркоместата и зелените
площи, не е обща част на сградата и ОС не притежава компетентност да решава въпросите
за начина на ползване и разноските за това. Счита, че е нарушен чл. 51,ал. 4 от ЗУЕС,
доколкото разходите за портиер са разпределени на брой обекти вместо според броя на
живущите в сградата.
1
Ответниците оспорват иска с довод, че поканата за свикване е поставена седем дни
преди датата на събранието, а в допълнение е изпратена на ел. поща на съсобствениците.
Оспорват, че на събранието са присъствали лица, които нямат основание за това, за което се
представят пълномощни по чл.14 от ЗУЕС. Твърди се, че процесната Е.с. представлява
обособена самостоятелна сграда отделно от другите две сгради и има собствен заграден
двор. Външните паркоместа са част от терен, прилежащ на двора на сградата обособен с
построяване на жилищната сграда.
Съдът, като обсъди въведените в процеса факти с оглед на събраните по делото
доказателства и поддържани доводи, преценени при условията на чл. 235, ал. 2 ГПК, по свое
убеждение намира за установено от фактическа и правна страна следното:
От Нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот №159, т. I, рег. №1218,
дело №129/2016 г. на Нотариус с рег. № 50 на НК се установява активната материална
легитимация на ищеца по предявения иск по чл. 40, ал.1 от ЗУЕС, като собственик на
самостоятелен обект – апартамент №1, ет. 2, вх.А, находящ се в сграда в гр. С., ул. „Рикардо
Вакарини“ №10А, с ид. части от общите части на сградата-ет. 2, вх.А, и ид. части от УПИ, в
който е построена сградата. Легитимира се и като собственик на паркомясто №6 по Нот.акт
№21, т. III, рег. №7587, по нот. дело №387/2018 г. на Нотариус с рег. № 053 на НК.
От покана за свикване на О.с. на собствениците на управителя „О.в.“ ООД на Е.с. с
адрес гр. С., ул. „Р.В.“ 10А, вх. А и вх. Б се установява, че се свиква О.с. на собствениците
при дневен ред от седем точки на 11.11.2021 год. от 19.00 часа в жилищния блок. Приет е
протокол за поставяне на поканата, съгласно който това е сторено на 01.11.2021 г. в 10,30
часа на входната врата, подписан от представител на дружеството-управител, без имена.
Приета е по реда на чл. 184 от ГПК електронна кореспонденция между страните, според
която на 04.11.2021 г. е изпратено електронно писмо, с което управителят уведомява за
предстоящото О.с. и прилага покана за свикването му. Ищецът оспори в първото съдебно
заседание достоверността на датата на протокола.
От Протокол за проведено О.с. на Е.с. на вх. А и вх. Б на сградата на 11.11.2021 г.,
подписан от С.Д. за председател и за протоколчик, се установява, че по обявения дневен ред
са взети атакуваните решения по т. 2 - външните паркоместа, които са с 0 % ид.ч. да не
заплащат такса управление, а само да се начислява такса озеленяване и такса ел. енергия
градина; разхода за портиер да бъде разпределен на брой обекти и по т. 3 -фирмата за
озеленяване да изпълнява само поддръжка на зелените площи, като се забранява промяна на
вида и да се добавя, и премахване на озеленяване без изрично съгласие на ОС на ЕС.
Разпитана св. М., показанията и преценени по реда на чл. 172 от ГПК, живуща в
сградата, съобщава, че на 04.11.2021 г. видяла поставена без подпис покана за свикване на
О.с., което свързва с предстоящия й имен ден. Тъй като ежедневно минавала през входната
врата на блока, съобщава, че по-рано покана не е поставяна.
Съгласно чл. 13, ал. 1 от ЗУЕС, О.с. се свиква чрез покана, подписана от лицата,
които свикват О.с., която се поставя на видно и общодостъпно място на входа на сградата
не по-късно от 7 дни преди датата на събранието; датата и часът на поставянето
задължително се отбелязват върху поканата от лицата, които свикват О.с., за което се
съставя протокол. О.с. може да бъде насрочено и да се проведе най-рано на осмия ден след
датата на поставяне на поканата.
Страните по спора представят две различни покани, като тази на ответника е
подписана, ведно с протокол за поставянето й. По реда на чл. 181 от ГПК ответникът не
доказа достоверността на датата на съставяне на протокола за поставяне на покана, а от своя
страна ищецът с гласни доказателства опровергава доказателствената му стойност и с
процесуалната си активност той внесе съществено съмнение в твърдението на ответника, че
е спазен чл. 13, ал. 1 от ЗУЕС. Поради това и съгласно чл. 154 от ГПК съдът приема, че
поканата за свикване на О.с. е оповестена на 04.11.2021 г., а съобразно броенето на срокове
по арг. от чл. 72 от ЗЗД, събранието е проведено на седмия ден, а не на осмия ден. Ето защо
следва да се приеме, че в случая не са спазени изискванията на чл. 13, ал. 1 ЗУЕС, което води
2
до незаконосъобразност на процедурата по свикване на събранието на ЕС и само по себе си е
основание за отмяна на решенията на ОС.
Законодателят е предвидил специален ред за съставяне-автор, форма и съдържание, и
оповестяване на протокола за проведено О.с., за да се ползва се ползва с формална и
материална доказателствена сила, подобна на официалните свидетелстващи документи.
Съгласно чл. 16, ал. 6 от ЗУЕС, документът се съставя се в 7-дневен срок и подписва от
председателя и протоколчика. Те удостоверяват верността на вписаните обстоятелства, в т.ч.
провеждане на О.с., съобразно обявения дневен ред. Според чл. 16, ал. 4 от ЗУЕС,
протоколчикът се избира с обикновено мнозинство по предложение на председателстващия.
Двамата имат различна функция - председателстващия ръководи събранието, протоколчикът
отразява реда и начина на провеждането му, изявленията на участниците в събранието,
гласуването. Нормативната уредба дава основание да се приеме, че протоколчикът на О.с. и
председателят на същото трябва да са две различни лица. Предвидените правила за
организиране и провеждане на общите събрания на Е.с. са императивни, поради което с цел
да се осигури законосъобразност на взетите решения, те трябва стриктно да се спазват (вж.
Решение № 264510/07.07.2021 г. по в. гр. д. № 2176/2020 на СГС, Решение №
263707/07.06.2021 г. по в. гр. д. № 1125/2020 г. на СГС). Разпоредбата на чл. 16, ал. 6 ЗУЕС,
на която се позовава ищеца не е спазена. Следва да се отбележи, че поначало отказът да се
подпише протокола се отбелязва в него. Отбелязване за причините за отказа, в т.ч.
обективна невъзможност, на лицата да подпишат протокола не е извършено. Поради това
съдът счита, че документа не притежава формална и материална доказателствена сила
относно удостоверените в него обстоятелства. Поради нарушаване и на правилото на чл. 16,
ал.6 от ЗУЕС, регламентиращо етап от провеждане на О.с. и начина на удостоверяване на
взетите на него актове, оспорените решения следва да се приемат за незаконосъобразни и да
бъдат отменени.
За пълнота следва да се отбележи, че разходите за портиер /ако О.с. на Е.с. вземе
решение да има портиер/ са консумативни разноски за управлението и поддържането на Е.с.,
които се разпределят по равно между собственици, обитатели и ползватели, на основание
чл. 51, ал.4, във вр. ал. 1 и ал. 3 от ЗУЕС. Констатира се, че решението на ОС на ЕС за
начина на разпределение на разноската за портиер е в противоречи с установения законов
критерий.
По изложените съображения за нарушение правилата за свикване и провеждане на
ОС, съдът приема, че предявеният иск се явява основателен.
При този изход на спора, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, ищецът има право на
съдебни разноски за сумата общо 783,10 лева за платена държавна такса и възнаграждение
на адвокат. Неоснователно е възражението по чл. 78, ал. 5 от ГПК на ответника за
прекомерност на платените 600 лв. и допълнително 100 лв. за следващо съдебно заседание
за адвокатско възнаграждение. Съдът счита, че разноската отговаря на предвидения
минимален размер на възнаграждение по чл. 7, ал.1, т. 4 от НМРА и чл. 7, ал. 9 от НМРАВ,
като ответникът следва да съобрази, че поради негово процесуално бездействие за водене на
свидетел делото продължи повече от две заседания.
Предвид горното, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ по иск с правно основание чл. 40, ал. 1 ЗУЕС, предявен от Д. С. Д., с
ЕГН:**********, с адрес: гр. С., ул. „Р.В.“ №10А, вх.Б, ап.А1, срещу Е.с. в Е.с. на сграда –
адрес, представлявани от управителя „О.в.“ ООД, с ЕИК: ................., със седалище и адрес на
управление: гр. С., ул. „Г.Г.“ № 156, вх. В, партер, решения по т.2 и т. 3, съгласно които
3
„външните паркоместа, които са с 0 % ид.ч. да не заплащат такса управление, а да им се
начислява само такса озеленяване и такса ел. енергия градина“, „разходът за портиер да бъде
разпределен на брой обекти“, „фирмата за озеленяване да изпълнява само и единствено
поддръжка на зелените площи. Изрично се забранява да се променя вида и да се добавя и
премахва на озеленяване без изрично съгласие на ОС на ЕтС“, приети на 11.11.2021 г. на
О.с. на Е.с. сграда в гр. С., ул. „Р.В.“ №10А, вх. А и вх. Б.
ОСЪЖДА Е.с. в Е.с. на сграда – адрес, представлявани от управителя „О.в.“ ООД, с
ЕИК: ................., със седалище и адрес на управление: гр. С., ул. „Г.Г.“ № 156, вх. В, партер,
да заплатят на Д. С. Д., с ЕГН:**********, с адрес: гр. С., ул. „Р.В.“ №10А, вх.Б, ап.А1, на
основание чл. 78, ал. 1 ГПК, сумата 783,10 лева – съдебни разноски.
Решението може да се обжалва пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от
съобщаването му на страните.
Препис от решението да се връчи на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4