Р E Ш Е Н И Е
№ 731
гр.Плевен, 10.12.2019год.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Административен съд – град Плевен, четвърти състав, в
открито съдебно заседание на четвърти декември две хиляди и деветнадесета
година, в състав:
Председател:
Цветелина Кънева
При
секретаря Венера Мушакова, като разгледа докладваното от съдия Кънева адм.дело № 954 по описа за 2019 год. на
Административен съд - Плевен и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл.64 ал.4 от Закона за изпълнение на наказанията и задържане под
стража (ЗИНЗС).
Производството по делото е образувано по жалба и
допълнение към нея от л.св.Ш.Е.Ю., изтърпяващ наказание в затвора Белене, срещу
Заповед №08-117/26.07.2019г. на Началника на затвора Белене, с която е отказано
да бъде заменен режима от Строг на Общ и е отхвърлена молбата за преместване в
затворническо общежитие от открит тип, изменена на основание чл.62 ал.2 от АПК
със Заповед №08-131/15.08.2019г. на Началника на затвора Белене, като диспозитива
следва да се чете: „Отхвърля молбата на л.св.Ш. Е. Ю. за преместване в ЗО от
открит тип“.
В жалбата не са посочени конкретни пороци на
оспорената заповед, а се изразява общо несъгласие с нейните мотиви. Твърди се,
че никога не е отказвал работа и няма нарушения, поради което неправилно е
прието, че е неподходящ за преместване. Моли се за отмяна на заповедта и
преместването му в затворническо общежитие от открит тип.
От ответника по делото е депозирано становище по жалбата с доводи за
нейната неоснователност, като се счита, че процедурата по чл.64 от ЗИНЗС е
спазена.
В съдебно заседание л.св.Ю. се явява лично. Изразява
несъгласие с твърденията на ответника, като сочи, че е награждаван и никога не
е отказвал работа. Моли да бъде преведен в затворническо общежитие от открит
тип.
Ответникът в съдебно заседание не се явява,
представлява се от юрисконсулт У. с надлежно пълномощно, който счита жалбата за
неоснователна. Сочи, че не е изпълнена втората предпоставка на чл.64 ал.1 от ЗИНЗС. Сочи, че оспорващият е бил освободен условно предсрочно по предложение
на началника на затвора и в изпитателния срок е извършил ново престъпление.
Т.е. администрацията на затвора е сгрешила в преценката си, поради което е
необходимо един по-дълъг период за наблюдение на поведението му за извеждане в
затворническо общежитие в открит тип и в условията на занижен контрол. Моли
жалбата да бъде отхвърлена и претендира присъждане на разноски в размер на
300лева.
Административен съд-Плевен, четвърти
състав, като обсъди събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната
съвкупност и съобрази доводите на страните и закона, намира за установено
следното от фактическа и правна страна:
Оспорената заповед е връчена на л.св.Ю. на
29.07.2019г., а жалбата е подадена на 30.07.2019г. до Административен съд
Плевен. Заповед №08-131/15.08.2019г. за поправка на очевидна фактическа грешка
е връчена на л.св.Ю. на 18.08.2019г., като срещу същата не е подавана жалба. От
изложеното се налага извод, че жалбата срещу процесната заповед е подадена в
срока по чл.64 ал.4 от ЗИНЗС от активно легитимирана страна-адресат на акта,
при наличието на правен интерес от търсената защита срещу годен за обжалване
административен акт, пред компетентния съд, поради което е процесуално
допустима.
Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.
От доказателствата по делото, съдът приема за
установено от фактическа страна следното:
Не се спори по делото, че л.св. Ш.Е.Ю. изтърпява
наказание „лишаване от свобода“ в размер на 2год.и 4мес. в затвора Белене при
първоначален Строг режим, заменен на Общ режим от 16.12.2018г.
С молба вх.№41 от 05.07.2019г. до началника на затвора
Белене л.св.Ю. е поискал да бъде одобрен за превод в ЗООТ „Белене“ към затвора
Белене.
Изготвена е Експертна психологическа оценка на л.св.Ю.,
в която е отразено, че самооценките при регистрите за респект към социални и
морални норми, вътрешни задръжки, склонност към поемане на необмислени рискове
и антисоциални прояви диагностично реагират във високите граници на оценяващия
конструкт. Посочено е, че към момента не са регистрирани данни, свързани с
патология при психичния статус на лицето; декларира нормативно съобразена линия
на поведение в пенитенциарна среда; вероятността от нарушения на норматива е
самооценена във високите граници, определяща би била преработката на събития и
ситуации в емоционално-волеви план.
Изготвено е и Становище от инспектор СДВР 3-та
затворническа група, в което е отразено, че има регистрирани завишени рискови
показатели, като отношението му към пенитенциарните служители е пренебрежително
и нелоялно; л.св. е подведим и може да се повлияе от криминално обкръжение;
може да се появи емоционална нестабилност при неудовлетворяване на претенциите;
способностите за разпознаване и решаване на проблеми имат нужда от доразвиване
и усъвършенстване; има какво да се желае и по отношение импулсивността във
вземане на решения; опозиционно поведение; често оказва натиск на
администрацията на затвора като обявява гладни стачки. Направено е заключение,
че е неуместно превеждането му в ЗООТ, поради цялостния преглед на развитието
му; богатото му криминално минало; ниската социална компетентност и слабата
учебна мотивация, които показват, че не може да му се гласува доверие.
Изготвено е и Становище от началник сектор СДВР, в което
е прието, че на този етап от изтърпяване на наказанието лишаване от свобода на
л.св.Ю. следва да бъде отказано преместване в ЗООТ. Посочено е, че
първоначалната и последващите оценки на риска са отчели среден риск, като
последната оценка е отчела завишение в стойностите на риска, като е
преповторено констатираното в становището на инспектор СДВР 3-та затворническа
група и психологическата оценка.
Изготвено е Становище от главен инспектор ЗНРНОД, в
което е прието да се продължи работата с л.св.Ю. по снижаване стойностите на
риск, като след известен период от време отново да бъде преразгледана
възможността за извеждането му в среда с по занижен контрол.
Със Заповед №08-117/26.07.2019г. на Началника на
затвора Белене, на основание чл.64 ал.2 от ЗИНЗС, е отказано да бъде заменен
режима от Строг на Общ и е отхвърлена молбата на л.св.Ю. за преместване в
затворническо общежитие от открит тип. От административният орган е посочено,
че л.св.изтърпява наказание лишаване от свобода в размер на 02год 04мес., като
към 27.06.2019г. е с остатък 08мес.17дни. Като мотиви за отказа е прието, че първоначалната оценка е отчела
среден риск от рецидив, последващите оценки също са отчели наличие на среден
риск, а последната е отчела завишение в стойностите. Посочено е, че е налице
пренебрежително и нелоялно отношение към пенитенциарните служители и
институцията, подведим е и може да се повлияе от криминално обкръжение, което
го прави неподходящ за настаняване в ЗООТ, както и е налице емоционална
нестабилност при неудовлетворяване на исканията. Прието е в заключение, че е
необходимо да се доразвият уменията за разпознаване и разрешаване на проблемите
и последствията от тях, поради което работата с л.св.Ю. следва да продължи в
посока снижаване стойностите на риск, като след известен период от време отново
да бъде преразгледана възможността за извеждането му в среда с по занижен
контрол.
Със Заповед №08-131/15.08.2019г. на Началника на
затвора Белене, на основание чл.62 ал.2 от АПК е поправена очевидна фактическа
грешка в Заповед №08-117/26.07.2019г, като диспозитива следва да се чете: „На
основание чл.64 ал.1 вр. ал.1 от ЗИНЗС, отхвърлям молбата на л.св.Ш. Е. Ю. за
преместване в ЗО от открит тип“.
От фактическа страна по делото се установява още, че
със Заповед №08-173/16.12.2018г. на Началника на затвора Белене е заменен
режима от Строг на Общ на л.св.Ю..
По делото са представени и доказателства за обявена от
л.св.Ю. гладна стачка, както и писмо от Началника на затвора Белене до Главния
директор на ГДИН във връзка с предприемането на гладната стачка, в което е
отразено, че описаните действия не са еднократни, което е показателно, че л.св. няма готовност за
извеждане в условията на открит тип, където е необходимо да проявява по-голяма
отговорност и самоконтрол.
По делото са представени и данни, че към датата на
издаване на оспорената заповед не е имало пречка за настаняването на л.св.Ю., поради
недостатъчен капацитет в ЗООТ „Белене“.
При така установената фактическа обстановка, съдът
прави следните правни изводи:
При проверка материалната компетентност на издателя на
оспорената заповед, съдът намира, че процесната заповед е издадена от компетентен
орган с оглед изискванията на чл.64 ал.2 от ЗИНЗС, а именно началникът на
затвора Белене.
Съдът намира, че актът е издаден при спазване на
административно производствените правила, мотивиран е и съответства на материалния закон.
Упражняването на административното правомощие за
преместване на лишени от свобода в затворническо общежитие от открит тип, е възможно
при изпълнение на визираните в чл. 64 ал.1
от ЗИНЗС предпоставки. Съгласно последната норма, лишените от свобода с добро
поведение, които са изтърпели най-малко една четвърт, но не по-малко от 6
месеца от наложеното наказание в затвор или в затворническо общежитие от закрит
тип, могат да бъдат премествани по инициатива на началника на затвора или по
тяхна молба за доизтърпяване на наказанието в затворнически общежития от открит
тип.
Съгласно чл.64 ал.2 от ЗИНЗС, началникът на затвора се
произнася с мотивирана заповед след вземане на становището на ръководителя на
направлението за социална дейност и възпитателна работа, на заместник-началника
по режимно-охранителната дейност и на началника на съответното затворническо
общежитие относно поведението на осъдения по време на изтърпяване на
наказанието и съобразно изискването на чл. 43, ал. 4
от ЗИНЗС.
В конкретния случай л.св.Ю. е подал молба на
28.06.2019г., заведена с вх.№41/05.07.2019г. Видно от данните по делото, л.св.Ю.
изтърпява наказание лишаване от свобода в размер на 02год 04мес. Наказанието е
приведено за изпълнение на 03.03.2018г. при първоначален Строг режим, заменен
на 16.12.2018г. на Общ режим, като към 27.06.2019г. л.св. има остатък
08мес.17дни. Т.е. изпълнена е една от предпоставките по чл.64 ал1 от ЗИНЗС, а
именно лишеният от свобода да е изтърпял най-малко една четвърт от наказанието,
но не по-малко от шест месеца, в затвор или затворническо общежитие от закрит
тип.
От друга страна, видно от съдържанието на цитирания
по-горе текст на чл. 64 ал.1
от ЗИНЗС, законът е предоставил право на административния орган да
извърши преценка по целесъобразност на исканото преместване, като в нормата е
употребен израза "могат да бъдат премествани". Наличието на законово
изискуемите предпоставки за преместване на лишен от свобода в затворническо
общежитие от открит тип, не е достатъчно основание да задължи административния
орган да постанови неговото преместване. Срокът на изтърпяното до момента
наказание, сам по себе си, не е достатъчно основание да обоснове преместване.
Нормата задължава началника на затвора да прецени доколко, с оглед поведението
на лишения от свобода, това преместване би било целесъобразно. Преценката кое поведение
представлява достатъчна и основателна предпоставка за преместване, се прави на
база дадени становища на ръководителя на направлението за социална дейност и
възпитателна работа (СДВР) и заместник-началника по режимно-охранителната
дейност относно поведението на осъдения по време на изтърпяване на наказанието.
В тази връзка преценката на административния орган е по целесъобразност, което
от своя страна не подлежи на съдебен контрол. Съгласно чл. 169 от АПК, при оспорване на административен акт, издаден при оперативна
самостоятелност, съдът проверява само дали административният орган е разполагал
с оперативна самостоятелност и спазил ли е изискването за законосъобразност на
административните актове.
В случая, видно от изложените в заповедта мотиви,
административният орган е констатирал, че са изпълнени формалните изисквания на
чл. 64, ал. 1
от ЗИНЗС – оспорващият е изтърпял изискуемата част от наложеното наказание.
Но с оглед последната оценка на риска, която е отчела завишени стойности,
лицето остава с повишен риск от рецидив, поради което началникът на затвора,
след анализ на обстоятелствата и изложеното в становищата на длъжностните лица е
преценил, че молбата на лишения от свобода не следва да бъде удовлетворена,
като се е позовал на определени изводи и заключения, съдържащи се в приложените
становища, в изпълнение на нормата на чл.64 ал.2 от ЗИНЗС. Въпреки липсата на
налагани наказания на лишения от свобода се наблюдава пренебрежително и
нелоялно отношение към пенитенциарните служители и институцията, възможност от
повлияване от криминално обкръжение, емоционална нестабилност при
неудовлетворяване на исканията, поради което е необходимо доразвиване на
уменията за разпознаване и разрешаване на проблемите и работа в насока
снижаване стойностите на риск.
Като е изложил тези подробни мотиви, ответникът е
изпълнил задължението си да обоснове взетото от него решение за отказ от
преместване на лишения от свобода, като правилността на това решение е извън
обхвата на съдебната проверка с оглед предоставената от закона оперативна
самостоятелност на началника на затвора за преценка по целесъобразност. В
рамките на дискреционната власт на административния орган е да прецени дали
лицето следва да бъде преместено от заведение от закрит тип в заведение от
открит тип. След като органът разполага с оперативна самостоятелност по
отношение преместването на лишения от свобода, същият е действал в пределите на
тази оперативна самостоятелност и е мотивирал преценката си с излагане на
конкретните съображения, от които се е ръководил, като са спазени изискванията
за законосъобразност на административния акт, в това число принципът на чл. 6 от АПК.
Предвид горепосоченото съдът намира, че оспорената заповед
е законосъобразна, а жалбата срещу нея като
неоснователна следва да бъде отхвърлена.
При този изход на делото и своевременно направено
искане за присъждане на разноски следва л.св. Ю. да бъде осъден да заплати по
сметка на Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ София юрисконсултско
възнаграждение в размер на 100лева, съобразно чл.24
от Наредбата за заплащане на правната помощ във вр. с чл.37 от Закона за
правната помощ във вр. с чл.78 ал.8 от ГПК, които са съответни на фактическата
и правната сложност на делото, като за разликата до 300лева искането следва да
бъде отхвърлено.
Воден от горните мотиви и на основание чл.172, ал.1 и
ал.2, пр.последно от АПК, Административен съд-Плевен, ІV-ти състав
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на л.св.Ш.Е.Ю., изтърпяващ наказание
в Затвора Белене, срещу Заповед №08-117/26.07.2019г. на Началника на затвора
Белене, с която е отказано да бъде заменен режима от Строг на Общ и е
отхвърлена молбата за преместване в затворническо общежитие от открит тип,
изменена на основание чл.62 ал.2 от АПК със Заповед №08-131/15.08.2019г. на
Началника на затвора Белене, като диспозитивът следва да се чете: „Отхвърля
молбата на л.св.Ш. Е. Ю. за преместване в ЗО от открит тип“.
ОСЪЖДА Ш.Е.Ю., изтърпяващ наказание
лишаване от свобода в затвора Белене, ЕГН: **********, да заплати по сметка на
Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ София направените по делото
разноски в размер на 100лева (сто лева).
ОТХВЪРЛЯ искането на процесуалния
представител на ответника за присъждане на разноски за разликата от 100лева до
300лева.
Решението е окончателно, съобразно чл.64 ал.4 изр.второ
от ЗИНЗС.
Преписи от решението да се изпратят на страните.
СЪДИЯ: /п/