М
О Т И В И към Присъда № 267 от 29.11.2012 година
по
н.о.х.дело № 1922/2012 г.
по
описа на Районен съд – гр.******:
Обвинението срещу подсъдимия Д.П.П. - роден на *** ***,
и настоящ адрес село Калояновец, община ******, българин, български гражданин,
със средно образование, неженен, осъждан, ЕГН **********, е за това, че на
22.10.2011 г., в с.Калояновец, общ.******, в лек автомобил „Фиат”, рег.№ ******,
собственост на „Яриса” ООД с управител Р.Д.Р.,
управляван от Д.П.П., държал боеприпаси за огнестрелно оръжие – 3 броя патрона,
12 калибър, за гладкостволни оръжия, от които 2 броя
патрона с марка „ Сlеver Mirage”,
със сачми № 11/1,7 мм, производство на
фирма „Clever” – Италия, 1 патрон, с неустановена марка, с маркировъчни
означения на шпулата „ Armeria Orazi” и с надпис на
дъното на гилзата „12 CHEDDITE”, и 1 брой патрон, калибър 8х56 R,
куршум тип „FMJ”, производство 1944 г. от „Военна фабрика”
– гр. Казанлък, предназначен за нарезно оръжие -
унгарски еднозарядни пушки „М35М” и някои картечници
„Максим”, без да има за това надлежно разрешение – престъпление чл.339, ал.1 от НК.
В съдебно заседание прокурорът поддържа
обвинението. Счита, че обвинението е доказано по несъмнен начин. Предлага на
подсъдимия да се наложи наказание за посоченото в обвинителния акт престъпление
в размер около минималния от две години лишаване от свобода, изпълнението на
което наказание на основание чл.66 ал.1 от НК да се отложи за четири години
изпитателен срок.
Подсъдимият не се признава за виновен и моли
да бъде оправдан. Дава обяснения, че само един от боеприпасите е негов и го е
намерил около полигона Змеево.
Защитникът счита, че обвинението
не е доказано и следва да се постанови оправдателен съдебен акт. Сочи подробни
съображения.
ФАКТИЧЕСКА ОБСТАНОВКА
Подсъдимият Д.П. е роден на *** ***, с
постоянен адрес в гр.****** и настоящ адрес - с.Калояновец.
Осъждан е за престъпления от общ характер,
които осъждания не оказват влияние върху правната квалификация на деянието
предмет на настоящото обвинение.
Подсъдимият П. управлявал лек автомобил „Фиат
Фиорино”,
рег.№ ******, собственост на „Яриса” ООД с
управител Р.Р.. Последната е майка на свидетелката С.М., с който подсъдимият
имал приятелски интимни отношения. Р. била предоставила автомобила си на
подсъдимия за ползване, като същият бил в негово владение и той го управлявал
от месец юни 2011 година до 14.07.2012 година.
На 22.10.2011 г., вечерта, подсъдимият се прибирал към дома си в
с.Калояновец, с управлявания от него лек автомобил, когато бил спрян за
проверка от органите на МВР. По това време служители при ОД
на МВР – гр. ******, провеждали специализирана полицейска акция във връзка с
купуване и продаване на гласове. В тази връзка, на основание чл.163 от НПК, в
условията на неотложност, в с.Калояновец, общ.******, било извършено претърсване
и изземване в лекия автомобил „Фиат Фиорино”, рег. № ******, управляван от подсъдимия. При
това действие, одобрено с Определение на Районен съд – гр. ****** от 23.10.2011
г. по ч.н.дело № 515/2011 г., в автомобила – в багажното отделение в син сак с
надпис „FISCHER” са намерени и
иззети:
3 броя патрона, 12 калибър, гладкостволни оръжия, от които 2 броя производство на фирма
„Clever Mirage” със сачми
номер 11/1,7 мм, производство на фирма „Clever” -Италия и 1 бр. патрон, неустановена марка,
с маркировъчни означения за годината на производство, както и 1 патрон калибър
8х56R, куршум тип FMG,
производство 1944 г.
на „Военна фабрика” - гр. Казанлък, предназначен за нарезно
оръжие и унгарски еднозарядни пушки „М35М” и някои
картечници „Максим”.
Същите са веществени доказателства и са
предявени на страните и експерта по реда на чл.284 от НПК.
За притежанието на боеприпасите подсъдимият
нямал разрешение за държането им.
В протокола за претърсване и изземване подсъдимият
вписал обяснения – „патроните най – вероятно са на брат ми”.
От заключението на съдебно - балистичната
експертиза - Протокол 390/21.06.2012 г., се установява, че представените за
изследване обекти - 3 броя патрони, 12 калибър, гладкостволни
оръжия, от които 2 броя производство на фирма „ Clever Mirage” със сачми номер 11/1,7 мм, производство на
фирма „Clever”-Италия, 1 бр. патрон, неустановена марка, с
маркировъчни означения на шпулата „Armeria Orazi” и с надпис на дъното на гилзата 12 „CHEDDITЕ”,
представляват боеприпаси за огнестрелно оръжие. Патроните нямат маркирани
означения за година на производство, и 1
патрон калибър 8х56R,
куршум тип
„FMG”, производство 1944 г. от „Военна фабрика„ –
гр. Казанлък, предназначен за нарезно оръжие -
унгарски еднозарядни пушки „М35М” и някои картечници „Максим”.
Видно от заключението на експертизата изследваните
патрони са фабрично произведени и годни да произвеждат изстрели и представляват
боеприпаси за огнестрелно оръжие, съгласно чл.7 ал.1 от ,
съгласно която разпоредба боеприпаси за
огнестрелни оръжия по смисъла на този закон са патрони или изстрели или техните
компоненти - снарядени гилзи, капсули или снаряди,
които се използват в огнестрелно оръжие.
Заключението не е оспорено от страните, а
съдът го приема за добросъвестно и компетентно дадено.
От справката, приложена на лист 44 от
досъдебното производство е видно, че на подсъдимия
не са издавани за придобиване, съхранение и носене на огнестрелно оръжие и
боеприпаси. Следователно, подсъдимият не е имал разрешение за държането на процесните
четири броя патрони и не му е издавано разрешение за придобиване, съхранение и
носене на огнестрелно оръжие и боеприпаси.
В хода на разследването е изискана справка
приложена на лист 41 от ДП с приложение към нея. Видно от същата, свидетелят Р.П.
има издадени разрешения за две ловни пушки. Трите броя патрони за оръжия с
гладкостенна цев калибър 12 са относими като калибър към притежаваната от този
свидетел пушка марка „Бреда”. Един брой патрон
калибър 8Х56R не е относим към притежаваните от този свидетел ловни пушки и за
този свидетел не се е водило на отчет оръжие калибър 8Х56R.
Горната фактическа обстановка съдът приема за установена по
категоричен и несъмнен начин от събраните на досъдебното производство
доказателства: протокол за претърсване и изземване от
22.10.2011 г.; протокол
за оглед на веществени доказателства от 23.10.2011 г. ведно с фотоалбум; определение от 23.10.2011
г. по ч.н.дело № 515/2011 г. по описа на Районен съд – гр. ******; копие на
разрешение за носене на ловно оръжие, № 209884; приемо-предавателен протокол от 25.06.2012 г.; заверено копие на
Разрешение № 187/01.03.2012 г.; заверено копие на първоначална регистрация на товарен
автомобил, рег. № ******; заверено копие на договор за продажба на МПС от 27.09.2007
г.; декларация
за семейно и материално положение и имотно състояние от 18.07.2012 г.; справка за съдимост, рег. №
2912/15.06.2012 г.; справки на лист 41 и 44; приетото в хода на съдебното
следствие заключение на съдебно – балистична експертиза, неоспорено от
страните; показания на свидетелката Р., прочетени в съдебно заседание със
съгласие на страните, които показания съдът кредитира с доверие; показания на
свидетелката М.; предявените по реда на чл.284 от НПК веществени доказателства.
Показанията на свидетелката Р. прочетени в съдебно заседание са обстойни и
подробни. Свидетелката сочи, че в началото на месец юни 2011 година е
предоставила на подсъдимия за ползване автомобила и не й е известно автомобила
да е ползван от друго лице. Показанията на свидетелката М. не биха могли
да бъдат ползвани от съда като изходна база за фактически изводи от съставомерен характер, тъй като не възпроизвеждат факти и
обстоятелства във връзка с процесното претърсване, които да са възприети лично
от нея.
Следва да се отбележи, че посочените доказателства в своята
съвкупност са непротиворечиви относно
основните факти подлежащи на установяване в наказателното производство – в
управляван от подсъдимия автомобил, в сак в багажното отделение са открити процесните
четири боеприпаса и подсъдимият не е имал за тях надлежно разрешение.
Съдът не дава вяра на показанията
на свидетеля П. в частта им, в която сочи, че трите патрона за оръжия с гладкостенна цев калибър 12 са негови и са изпадали него ден от раницата му, тъй като
бил на лов. Не стана ясно как точно следва да са изпадали патроните. „Изпадали
от раницата” е твърде общо и неубедително твърдение. Показанията са
неубедителни, непоследователни и явно целят да оневинят подсъдимия, който е
брат на свидетеля. Свидетелят е заинтересован от изхода на делото, предвид
това, че е брат на подсъдимия, обяснимо е желанието му да се оневини
подсъдимия. В първоначалните си показания на досъдебното производство този
свидетел сочи, че и четирите намерени патрона са негови. След това променя
показанията си и сочи, че само три от патроните са негови /това поддържа и при
предявяването на веществените доказателства в съдебно заседание/. На първо
място, свидетелят сочи, че процесните три патрона са изпадали. Не сочи
конкретно откъде могат да изпадат – от раницата му е твърде общо и нелогично.
Не посочи съществуването на сака, в който всъщност да открити процесните
боеприпаси. В този смисъл освен, че не даде логично обяснение как боеприпасите са
изпадали и къде са се пръснали /и как не ги е видял след като си е взел багажа
от автомобила/, не успя да даде логичен отговор и на това как са попаднали на
едно и също място – в сак, а не са намерени пръснати в багажното /ако бяха
всъщност действително изпадали/. Свидетелят ако действително си бе взел след
лов вещите от багажното, би следвало да посочи, че в багажното е имало сак. За
това обаче обстоятелство - наличие на сак, в който са открити и четирите
боеприпаса няма как да се сети защото не е съпричастен към процесните
боеприпаси.
Дадените обяснения на подсъдимия, който оспорва обвинението и
твърди, че трите патрона са на брат му, съдът счита за изградена защитна
позиция и не им дава вяра. Обясненията на подсъдимия са доказателствено
средство по делото и съдът приема, същите са изградена защитна позиция, която
подсъдимият упражнява по свое усмотрение. Подсъдимият дава обяснения, че
патрона който е намирал в Змеево е бил в жабката на автомобила /патрон калибър
8х56R, куршум тип „FMG”, производство 1944 г. от „Военна фабрика„
– гр. Казанлък, предназначен за нарезно оръжие -
унгарски еднозарядни пушки „М35М” и някои картечници
„Максим”/. Ако патрона е бил в жабката то това би било отразено в протокола за
претърсване, а произхода на патрона щеше да се посочи от подсъдимия своевременно
още при претърсването, а не да пише, че патроните са на брат му. Обясненията на
подсъдимия противоречат на установеното, че и този патрон е намерен от полицейските
органи при претърсването не в жабката на автомобила, а в багажното отделение, в
сак заедно с другите три процесни патрона. В НПК
законодателят е посочил, че подсъдимият има право да дава такива обяснения
каквито намери за нужно, т.е. законодателят го е освободил от задължението да
говори истината. Анализът на установения в хода на съдебното следствие доказателствен материал дават основание да се направи
извод, че именно подсъдимият е извършил престъплението, в което е обвинен.
Относно възражението, че в протокола за
претърсване е отразено „два броя патрони с черна пластмаса”, а са предявиха
черен и тъмносин, съдът приема следното: Не е налице неидентичност на иззетите
и тези предявени на страните в съдебно заседание. Безспорно тези два патрона са
индивидуализирани като е вписан в протокола за изземване надписа на патроните
съдържащ се върху металната им част 12 калибър „Clever Mirage”. Цветът тъмносин какъвто е този на един от
патроните е изключително сходен и близък с черния цвят.
Веществените доказателства – четири броя са
фотографирани и отразени в протокола за оглед на веществени доказателства.
Обясненията на подсъдимия, че няма общо с останалите
три патрона са изолирани и в противоречие с останалия събран доказателствен материал подкрепящ обвинителната теза и
посочен по - горе като безпротиворечив и взаимно
допълващ се, намиращ в хармонично единство и водещ до единствено възможния
извод, непораждащ съмнение във вътрешно убеждение на съда и обосноваващ
неговото решение.
Съдът не кредитира с доверие показанията на
свидетеля Р.П. в частта, в която сочи, че трите патрона са негови и него ден са
изпадали в багажното на автомобила. Както бе посочено по – горе в тази им част показанията
са неубедителни, витиевати и не могат да оборят обвинителната теза.
Съдът като прецени всички доказателства, релевантни за делото съгласно
чл.14 от НПК поотделно и в тяхната съвкупност, приема, че с горното деяние
подсъдимият е осъществил от обективна и субективна страна състава на
престъпление от общ характер.
ПРАВНА КВАЛИФИКАЦИЯ:
По описания начин с деянието си, подсъдимият
е осъществил от обективна и от субективна страна състава на престъпление по чл.339, ал.1 от НК, тъй като на
22.10.2011 г., в с.Калояновец, общ.******,
в лек автомобил „Фиат Фиорино”, рег.№ ******, собственост на „Яриса” ООД с управител Р.Д.Р., управляван от Д.П.П., държал боеприпаси за огнестрелно оръжие
– 3 броя патрона, 12 калибър, за гладкостволни оръжия,
от които 2 броя патрони с марка „ Сlеver Mirage” със сачми № 11/1,7 мм, производство на фирма
„Clever” - Италия и 1
патрон, с неустановена марка, с маркировъчни означения на шпулата „ Armeria Orazi” и с надпис на дъното на гилзата „12 CHEDDITЕ”, и 1 брой патрон, калибър 8х56R, куршум тип „FMJ”, производство 1944 г. от „Военна фабрика” –
гр. Казанлък, предназначен за нарезно оръжие - унгарски
еднозарядни пушки „М35М” и някои картечници „Максим”,
без да има за това надлежно разрешение.
Подсъдимият е
осъществил изпълнителното деяние – държане, като на 22.10.2011 г. е държал общо
4 броя патрона - 3 броя патрона, 12 калибър, за гладкостволни оръжия, от които 2 броя патрони с марка „Сlеver Mirage” със сачми № 11/1,7 мм, производство на фирма
„Clever” – Италия, 1 патрон, с неустановена марка, с маркировъчни
означения на шпулата „ Armeria Orazi” и с надпис на дъното на гилзата „12 CHEDDITЕ”, и 1 брой патрон, калибър 8х56 R, куршум тип „FMJ”, производство 1944 г. от „Военна фабрика” –
гр. Казанлък, предназначен за нарезно оръжие - унгарски
еднозарядни пушки „М35М” и някои картечници „Максим”,
без да има за това надлежно разрешение за тези боеприпаси по смисъла на чл.7
ал.1 от Закона за оръжията, боеприпасите, взривните вещества и пиротехническите
изделия /ЗОБВВПИ/.
Това е
така защото съгласно този закон придобиването, съхраняването, употребата и
носенето на огнестрелни оръжия и
боеприпаси /виж Глава четвърта от Закона/ са дейности поставени под
разрешителен режим, като разрешенията се издават от органите на МВР.
Видно е
от събраните доказателства, че подсъдимият нямал такова надлежно разрешение за
държане на тези боеприпаси.
Изпълнителната форма “държане“ е от типа на
така наречените “продължени престъпления”, при които изпълнението се
характеризира с трайно, продължавано, непрекъснато осъществяване на състава до
настъпването на някакви зависещи или не
от волята на дееца причини и обстоятелства, които
го прекратяват.
От
обективна страна, четирите патрона са били във владение на подсъдимия, който е
управлявал лекия автомобил, в който са били намерени тези четири патрона.
От субективна страна подсъдимият е знаел за
обстоятелството, че патроните /боеприпаси/ са в негово владение, както и че не притежава надлежно разрешение за
това държане. А това означава, че подсъдимият е извършил деянието при пряк
умисъл, като е съзнавал обществено опасния му характер, предвиждал е обществено опасните му последици и е искал
настъпването им.
Касае се за престъпление с висока степен
на обществена опасност, обуславяща се от обстоятелството, че с него се засягат
обществени отношения, свързани с контрола върху огнестрелните оръжия, поради което
не може да се приеме, че случаят е такъв по чл.9 ал.2 от НК. Динамиката на този
вид престъпления /по чл.339 ал.1 от НК/ в страната към дадения момент, както и
личността на извършителя, с оглед обстоятелството, че последният към
инкриминирания момент е бил осъждан за други умишлени престъпления от общ
характер обуславят високата степен на обществена опасност на деянието и неговия
извършител, което от своя страна изключва маловажността на деянието. С оглед на
всички безспорни данни по делото - за извършеното деяние, броя на боеприпасите
и степента на засягане на обществените отношения, преценени с оглед
разпоредбата на чл.93 т.9 НК, съдът приема, че случаят не е маловажен. Съдът
намира, че осъщественото деяние е с висока степен на обществена опасност,
придобило напоследък широко разпространение в обществото ни. Ето защо счита за
неоснователно възражението на защитата, че се касае за деяние по чл.9 ал.2 от НК.
ОТНОСНО
ВИД И РАЗМЕР НА НАКАЗАНИЕ:
При определяне вида и размера на
наказанието съдът се съобрази с принципите на законоустановеност
и индивидуализация на наказанието, визирани в чл.54 от НК, предвиденото за
извършеното престъпление наказание, степента на обществена опасност на деянието
и дееца, смекчаващите и отегчаващи вината обстоятелства, а така също съобрази и
целите на наказанието, залегнали в чл.36 от НК.
Съгласно първия принцип
в специалния текст на НК е предвидено наказание от две до осем години лишаване
от свобода.
С оглед спазването на втория
принцип, съдът обсъди обществената опасност на деянието, личността на
подсъдимия, мотивите за извършване на престъплението, както и всички смекчаващи
и отегчаващи отговорността обстоятелства по смисъла на чл.54 от НК.
Смекчаващи отговорността обстоятелства –
сравнително младежката възраст на дееца, броя на съхраняваните боеприпаси. Отегчаващи отговорността
обстоятелства - не са налице. В случая съдът намери, че за постигане целите на
наказанието и преди всичко за поправянето на подсъдимия на последния следва да
бъде определено наказание с прилагане на чл.55 ал.1 пр.1 т.1 от НК, тъй като с оглед количество боеприпаси и най –
лекото предвидено в закона наказание е несъразмерно тежко. Ето защо, съдът
определи и наложи на подсъдимия наказание на основание чл.339, ал.1 от НК, във
връзка с чл.55 ал.1 пр.1 т.1 от НК - пет
месеца лишаване от свобода.
Съдът намери, че за постигане целите на
наказанието и преди всичко за поправянето на подсъдимия не е необходимо същият
ефективно да търпи наложеното му наказание. Неприлагането на чл.66 ал.1 от НК в
конкретния случай ще бъде прекалено използване на наказателната репресия. В
случая, съдът след като съобрази обществената опасност на подсъдимия, счита, че
целите на наказанието ще се постигнат с определяне на изпитателен срок в размер
на минималния законоустановен. Ето защо, съдът отложи
изпълнението на наложеното на подсъдимия наказание една година лишаване от
свобода за изпитателен срок от три години. Съдът
счита, че така определеното наказание в максимална степен ще изпълни целите на
наказанието и ще спомогне както за превъзпитаването на подсъдимия, така ще
подейства и възпиращо спрямо останалите членове на обществото.
ОТНОСНО
ПРЕДМЕТА НА ПРЕСТЪПЛЕНИЕ:
На основание чл.53, ал.2, буква ”а” от НК съдът отне в полза на Държавата
веществените доказателства - 3 броя
патрона, 12 калибър, за гладкостволни оръжия, от
които 2 броя патрона с марка „Сlеver Mirage”,
със сачми № 11/1,7 мм, неустановена
марка, с маркировъчни означения на шпулата „ Armeria Orazi” и с надпис на дъното на гилзата „12 CHEDDITE”, и 1 брой патрон, калибър 8х56 R, куршум тип „FMJ”, понастоящем след проведена с тях
експериментална стрелба и постанови след влизане в сила на окончателен съдебен
акт същите да бъдат унищожени по надлежния ред като вещи с малозначителна
стойност.
ОТНОСНО РАЗНОСКИТЕ:
В тежест на подсъдимия съдът възложи сума в
размер на 119.00 (сто и деветнадесет лева) лв. представляваща направени разноски, от които 30.00 лева в
съдебно заседание и 89.00 лева на досъдебното производство.
Причини и условия за извършване на деянието:
незачитане на установения в Република България правов ред и ниско правно
съзнание.
Водим от горните мотиви, съдът обяви
присъдата си.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: