Определение по дело №576/2020 на Софийски градски съд

Номер на акта: 261946
Дата: 20 юли 2021 г. (в сила от 20 юли 2021 г.)
Съдия: Петър Теодоров Стоицев
Дело: 20201100600576
Тип на делото: Въззивно частно наказателно дело
Дата на образуване: 10 февруари 2020 г.

Съдържание на акта

 

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

 

гр. София, 20.07.2021 г.

 

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Наказателно отделение, VI въззивен състав, в закрито заседание на двадесети юли две хиляди двадесет и първа година, в състав:

 

                      ПРЕДСЕДАТЕЛ:  МИРОСЛАВА ТОДОРОВА

                                ЧЛЕНОВЕ: ПЕТЪР СТОИЦЕВ

                                                    ИРИНА СТОЕВА

 

като разгледа докладваното от съдия Стоицев ВНЧД № 576 по описа за 2020 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл.377, ал.2 вр. чл.341-345  от НПК.

Образувано е по частен протест на прокурор при СРП срещу разпореждане на съдия-докладчик при СРС, НО, 96 с-в от 05.12.19 г. по НАХД №18700/19 г., с което съдебното производство е прекратено на основание чл.377, ал.1 вр. чл.249, ал.4, т.1 от НПК и делото е върнато на прокуратурата за отстраняване на допуснати съществени нарушения на процесуалните правила.

В протеста се твърди, че атакуваното разпореждане е неправилно и се прави искане за неговата отмяна, като се оспорват направените констатации за допуснати съществени процесуални нарушения.

Софийски градски съд, като съобрази изложеното в протеста, материалите по делото, както и разпоредбите на закона, намира за установено следното:

За да постанови атакуваното разпореждане, съдията-докладчик е приел, че хода на досъдебното производство, във връзка с което е внесено постановление на прокурора по чл.375 от НПК, са допуснати съществени процесуални нарушения, изразяващи се, на първо място, в това, че в постановлението за привличане на обвиняем не е посочен обективен признак от състава на престъплението по чл.354а, ал.5 вр. ал.3, т.1 от НПК – не е посочено изрично, че деянието представлява маловажен случай, и на следващо място, същият обективен признак не е посочен и в заключителната част на постановлението по чл.375 от НПК, както и че в постановлението е налице неяснота в изложената фактическа обстановка досежно на датата на инкриминираното деяние.

Въззивният съд намира за правилен извода на съдията-докладчик относно допуснато съществено процесуално нарушение в постановлението за привличане на обвиняем. Съгласно константната съдебна практика, в постановлението за привличане на обвиняем следва да се съдържа изчерпателно посочване на всички съставомерни признаци на престъпното деяние. Непосочването на който и да е признак на престъплението лишава обвиняемото лице от възможността да научи в какво престъпление е обвинено, и по този начин ограничава правото му на защита. В настоящия случай в постановлението за привличане на обвиняем е пропуснато да се посочи, че деянието представлява „маловажен случай“. Пропускът има характер на съществено процесуално нарушение, което е ограничило правото на защита на обвиняемия, и е основание за прекратяване на съдебното производство и за връщане на делото на досъдебна фаза за отстраняване на нарушението.  

Неправилно в атакуваното разпореждане е прието, че в постановлението на прокурора по чл.375 от НПК са допуснати съществени процесуални нарушения, изразяващи се в непосочване в заключителната му част на обстоятелството, че деянието представлява „маловажен случай“, както и неяснота в изложената фактическа обстановка досежно на датата на инкриминираното деяние. По отношение на първата констатация, действително в заключителната част на постановлението не е отразено, че деянието представлява „маловажен случай“, но това е посочено изрично в обстоятелствената част на постановлението – стр.5, абзац 3, където освен това са изложени и съображения защо прокурорът приема наличието на този признак, обуславящ приложение на привилегирован състав. Т.е. при запознаване с постановлението на прокурора в неговата цялост, обвиняемият е узнал всички обективни признаци на престъплението, за което е привлечен към отговорност, в т.ч. признака „маловажен случай“, което кореспондира и с цифровото изписване в постановлението на правната квалификация на деянието. По отношение на датата на деянието, постановлението не оставя съмнение относно същата. В обстоятелствената част е посочено, че на 19.01.18г. св. С.се прибрал в апартамента си около 21.30 ч. и легнал да спи. Около 01.00 часа се събудил от силно тряскане на вратите в жилището и видял вътре няколко човека, предположил, че компанията на обв. С. приема наркотици, излязъл от апартамента и подал сигнал на телефон 112, а след това пристигналите на място полицейски служители установили държането на наркотични вещества. При горното описание на събитията, не е необходимо да се посочва изрично, че датата, на която св. С.около 01.00 ч. се е събудил, е 20.01.18 г. /денят следващ 19.01.18 г., когато свидетелят легнал да спи/, съответно последвалите събития, вкл. държането на наркотични вещества, са се случили също на 20.01.18 г. Последното кореспондира с датата на извършване на престъплението, отразена в заключителната част на постановлението.

По изложените съображения и предвид съвпадението на изводите на въззивния съд с тези на съдията-докладчик относно допуснато съществено процесуално нарушение на досъдебното производство при изготвянето на постановлението за привличане на обвиняем, протестираното разпореждане следва да бъде потвърдено.

 Така мотивиран, Софийски градски съд

 

 

О   П   Р   Е   Д   Е   Л   И:

 

ПОТВЪРЖДАВА разпореждане на съдия-докладчик при СРС, НО, 96 с-в от 05.12.19 г. по НАХД №18700/19 г., с което съдебното производство е прекратено на основание чл.377, ал.1 вр. чл.249, ал.4, т.1 от НПК и делото е върнато на прокуратурата за отстраняване на допуснати съществени нарушения на процесуалните правила.

Определението не подлежи на обжалване и протестиране.  

   

 

            ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

                      ЧЛЕНОВЕ: 1.

                                          2.