Р Е Ш
Е Н И
Е
гр.София, 13.01.2023 г.
В И М
Е Т О Н А Н
А Р О
Д А
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ПЪРВО ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, 19 състав в публичното
заседание на тридесет и първи октомври две хиляди двадесет и втора година, в
състав:
Съдия: Невена Чеуз
при секретаря Нина
Светославова като разгледа докладваното от съдия Чеуз гр.дело № 7 017/ 2018
год. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявен иск с правно основание чл.
45 ал.1 от ЗЗД вр. с чл. 32 ал.2 от ЗЖСК за сумата от 30 000 лв., частична
претенция, при пълен заявен размер от 70 000 лв.
Ищецът ЖСК „Н.Р.1“ твърди в
исковата си молба, че ответникът по делото е бивш Председател на ЖСК, който по
време на управлението и председателстването си е възложил извършване на
довършителни СМР на жилищната сграда на ЖСК, състояща се от 5 секции към
строителни фирми ЕТ „Г и Т Технологии – Н. Н.“ и „К..“ АД, за което е заплатил
сума в общ размер от 408 126, 12 лв. при максимално договорена сума по
договора в размер на 318 180, 90 лв. с ДДС / съобразно уточнителна молба
от 18.05.2017 г./ Твърди се, че за възложените СМР и извършени разходи няма
прието решение на ОС на ЖСК и на УС на ЖСК. Твърди се в исковата молба, че
ответникът бил увредил виновно ищеца като договорил цени, надвишаващи средните
пазарни цени и приел да бъдат заплатени СМР, които не били реално извършени,
вследствие на което ищецът претърпял вреди.
В уточнителна молба от 21.07.2017 г. ищецът е заявил, търси репарация на
причинените му вреди вследствие неполагане грижата на добър стопанин от страна
на ответника по повод 16 протокола, съставена съобразно сключения договор,
както следва:
1.
По протокол 2 –
твърдения, че договорената цена надвишава средната пазарна такава с 3 590,
72 лв., като се заявява частична претенция за 1 595, 36 лв.
2.
По протокол 3 –
твърдения, че договорената цена надвишава средната пазарна такава с 8 919,
74 лв., като се заявява частична претенция за 3 803, 22 лв.
3.
По протокол 4– твърдения,
че договорената цена надвишава средната пазарна такава с 3 909, 72 лв.,
като се заявява частична претенция за 1 754, 86 лв.
4.
По протокол 5 –
твърдения, че договорената цена надвишава средната пазарна такава с
14 022, 42 лв., като се заявява частична претенция за 5 511,21 лв.
5.
По протокол 5а –
твърдения, че договорената цена надвишава средната пазарна такава с 1 046,
57 лв., като се заявява частична претенция за 473, 28 лв.
6.
По протокол 6 –
твърдения, че договорената цена надвишава средната пазарна такава с 8 311,
04 лв., като се заявява частична претенция за 3 555, 52 лв.
7.
По протокол 7 –
твърдения, че договорената цена надвишава средната пазарна такава с 5 704,
59 лв., като се заявява частична претенция за 2 452, 29 лв.
8.
По протокол 8 –
твърдения, че договорената цена надвишава средната пазарна такава с 8 066,
66 лв., като се заявява частична претенция за 3 333, 33 лв.
9.
По протокол 9 –
твърдения, че договорената цена надвишава средната пазарна такава с 6 415,
07 лв., като се заявява частична претенция за 2 707, 53 лв.
10.
По протокол 10 – твърдения, че договорената
цена надвишава средната пазарна такава с 3 372, 16 лв., като се заявява
частична претенция за 1 286, 08 лв.
11.
По протокол 11 – твърдения, че договорената
цена надвишава средната пазарна такава с 2 293, 01 лв., като се заявява
частична претенция за 946, 50 лв.
12.
По протокол 12 – твърдения, че договорената
цена надвишава средната пазарна такава с 2 828, 55 лв., като се заявява
частична претенция за 1 214, 27 лв.
13.
По протокол 13 – твърдения, че договорената
цена надвишава средната пазарна такава с 663, 25 лв., като се заявява частична
претенция за 281, 62 лв.
14.
По протокол 13а – твърдения, че договорената
цена надвишава средната пазарна такава с 216, 27 лв., като се заявява частична
претенция за 88, 13 лв.
15.
По протокол 14а – твърдения, че договорената
цена надвишава средната пазарна такава с 288, 36 лв., като се заявява частична
претенция за 124, 18 лв.
16.
По протокол 15а – твърдения, че договорената
цена надвишава средната пазарна такава с 2 145, 24 лв., като се заявява
частична претенция за 872,62 лв.
Предвид което е мотивиран правен интерес от иска и иска от съда да осъди
ответника да му заплати сумата от 30 000 лв., частична претенция, при
пълен заявен размер от 70 000 лв. като обезщетение за нанесените имуществени
вреди. Претендира се законна лихва върху сумата и сторените в производството
съдебни разноски.
Ответникът Л.И.М., редовно уведомен, оспорва иска по съображения, заявени в
писмен отговор, депозиран в срока по чл. 131 от ГПК. Претендира разноски.
Съдът, след като взе предвид становищата и доводите на страните , и прецени
събраните по делото доказателства по реда на чл.235 ал.2 и ал.3 от ГПК, приема
за установено от фактическа и правна страна
следното:
С оглед задължителните указания на САС, дадени с определение 1447/08.05.2018
г. по ч.т.д. 488/2018 г., налице е един иск с цена сбора на извършените
плащания, поради което настоящият съдебен състав приема, че е сезиран с иск по
чл. 45 ал.1 от ЗЗД вр. с чл. 32 ал.2 от ЗЖСК.
Страните не спорят, а това се установява и от ангажираните по делото
писмени доказателства, че ответникът е Председател на ищцовата ЖСК в периода от
време, в който се твърдят да са извършени очертаните по-горе вредоносни
деяния. Нормата на чл. 32 ал. 2 от ЗЖСК
установява отговорност на членовете на УС на ЖСК за вреди, причинени от същите
на ЖСК. Отговорността е с деликтен характер, поради което следва да бъдат
налице всички предпоставки на фактическия състав на гражданския деликт.
Съгласно разпоредбата на чл.45 от ЗЗД всеки е длъжен да поправи вредите,
които виновно е причинил другиму. С оглед така очертания фактически състав по
делото следва да бъде доказано от ищеца, че е налице действие на ответника, от
което като пряка и непосредствена последица са били причинени имуществени
вреди, чиято обезвреда претендира. По отношение на субективния елемент на
състава – вината е установена оборима презумпция в нормата на чл. 45 ал.2 от ЗЗД.
Не е формиран спор между страните, че на 07.09.2006 г. е сключен договор
между ищцовото ЖСК и ЕТ „Г и Т Технологии – Н.Н.“ с предмет довършително
строителство на обект жилищна сграда от 5 секции, находяща се в УПИ I, кв. 30 по плана на гр. София, ж.к. „Малинова долина“, район „Студентски“
като видовете и количествата СМР са предмет на приложение 1 към договора.
Договорът е подписан от Председателя на УС на ЖСК и секретаря на УС като
възложител. Същите са избрани като такива, видно от приложения протокол на ОС
на ЖСК от 14.04.2006 г. Следва да се има предвид, че договор, сключен само от
председателя и секретаря на ЖСК, а не от целия УС на кооперацията не е нищожен
като сключен от лица без представителна власт, ако е налице овластяване в
устава или изрично решение на ЖСК за извършване на това действие / решение 429/01.07.1996
г. по гр.д. 197/96 г. на Петчленен състав на ВС, решение 882/10 г. от 02.05.2011 г. по
гр. д. № 1250/2009 г., І г. о., ВКС /. По делото
устав на ЖСК не е представен, не е представено и нарочно решение на ЖСК за
овластяване на тези два члена на УС на ЖСК, поради което настоящият съдебен
състав не може да гради предположения по какъв начин е уредено
представителството на ЖСК, вън от законното такова по чл. 32 ал.1 от ЗЖСК, но
доколкото самият ищец твърди сключен договор с настъпили вредоносни последици
за него респ. търси обезвреда на същите приема, че е налице валидно сключен
договор, обвързващ ищеца.
Вредоносното деяние на ответника, съобразно заявеното в исковата молба се
изразява в сключване на договор при цени, надвишаващи тези, посочени в Справочника
за цени в строителството към датата на извършване на СМР, поради което
сключеният договор съставлявал неизгодна сделка. Настоящият съдебен състав
намира, че соченият справочник за цени в строителството, имащ периодичен
характер, предвид динамиката на свободния пазар, има изцяло информативно и
примерно значение. Посочените в същия цени нямат задължителен императивен
характер на пределни такива. Противното би противоречало и на нормата на чл. 9
от ЗЗД. Идентичен извод са направили и двете вещи лица по допуснатите СТЕ –
инж. Й.Н. и инж. Т.Д.. Отделно от това видно от изявлението и на двете вещи
лица цените, посочени в справочника са без включена печалба и специфични
разходи на изпълнителя. Само на това основание искът като неоснователен подлежи
на отхвърляне.
За пълнота на мотивите и с оглед наведените твърдения в исковата молба,
настоящият съдебен състав намира, че следва да отбележи следното: Видно от
представеното по делото приложение 1 към сключения договор е постигнато съгласие
за глобална цена от 265 150, 16 лв. без ДДС. В самото приложение като
обяснителни бележки са посочени, че не са включени количества СМР – вътрешни
мазилки на машинни помещения, цокълна част, външни мазилки, укрепване на
стълбищни рамена поради липса на разпределения или неуточнени детайли. Ищецът е
представил фактури, установяващи заплащане на суми по договора в размер на
271 217, 71 лв. без ДДС. Платената сума надвишава договорената с около
6 100 лв. без ДДС, което би могло да се обясни със заплащане на
невключените и неуточнени СМР, съобразно обяснителните бележки в приложението,
доколкото такива СМР са обозначени в приложените процесни протоколи като
извършени. Част от представените фактури касаят лица, различни от посочения
изпълнител по договора респ. установяват различни правоотношения без наведени
твърдения по отношение на тях в исковата молба, поради което се възприемат като
неотносими към предмета на доказване / например касаят ЕТ „И.С.“, ЕТ „Н.-Г.Н.“/.
Налични са твърдения в исковата молба относно договорна връзка с „К..“ АД и касателно това търговско дружество
са представени от ищеца фактури. Твърдения, обосноваващи параметрите на
договорна връзка със същото по делото не са наведени, не е представен договор
със същото, поради което настоящият съдебен състав не може да гради дори
предположения в тази насока.
Отново само за пълнота на мотивите и ако се разгледат строго наведените
твърдения в уточнителните молби на ищеца и се приеме /изцяло хипотетично/
доводът му за задължителния характер на посочените в справочника цени и като се съпоставят същите от представената от
ищеца извадка /стр. 79 в кориците на гр.д. 12 237/15 г./ с тези, посочени
в приложение 1 към договора се обосновава извод за тяхната идентичност като
стойностно изражение. Така например в извадката от справочника цената на
„външна гладка пердашена мазилка по фасади“ на кв.м. е посочена като 9,2 лв.,
колкото е и в приложението. „Външна пръскана мазилка по фасади“ за кв.м. и в
приложението към договора и в справочника е посочена като 3,2 лв. „Замазка по
подове“ в приложение 1 от договора е определена на 11 лв. на кв.м., а в
приложения справочник от ищеца фигурира „циментова замазка по подове“ с цена на
кв.м. от 11 лв. Абсолютно идентични като цифрово изражение са и цените, дадени
в приложението и справочника относно „гипсова шпакловка по стени“ и „гипсова
шпакловка по тавани“ за кв.м. – 4,90 лв.
респ. 6,90 лв. По отношение на СМР, посочени в т.1 и т.2 от приложението в
извадката, представена от ищеца липсват данни, поради което настоящият съдебен
състав не може да гради предположения.
Предвид липсата на установено вредоносно деяние, настоящият съдебен състав
намира, че е безпредметно да обсъжда останалите предпоставки на фактическия
състав респ. наведеното възражение за
погасителна давност, заявено от ответника при проведено насрещно доказване, а
искът като неоснователен и недоказан подлежи на отхвърляне.
При този изход на спора и на основание чл. 78 ал.3 от ГПК на ответника се
следва сума в размер на 1 430 лв. – адвокатско възнаграждение, съобразно
договора по делото /стр.9/ и данните в същия, че е заплатена изцяло и в брой.
Водим от горното, СГС, I -19 състав
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ предявеният от ЖСК „Н.Р.I“, БУЛСТАТ ********,
със съдебен адрес:*** – адв. В.Й. иск с правно основание чл. 45 ал.1 от ЗЗД вр.
с чл. 32 ал.2 от ЗЖСК срещу Л.И.М., ЕГН **********, със съдебен адрес: *** –
адв. М.Х. за осъждане за сумата от 30 000 лв. – представляваща обезщетение за имуществени вреди, нанесени чрез
сключване на неизгодни сделки, частична претенция, при пълен заявен размер от
70 000 лв. като неоснователен и недоказан.
ОСЪЖДА
ЖСК „Н.Р.I“, БУЛСТАТ ********,
със съдебен адрес:*** – адв. В.Й. да заплати на основание чл. 78 ал.3 от ГПК
на Л.И.М., ЕГН **********, със съдебен
адрес: *** – адв. М.Х. сумата от 1 430 лв. – съдебни разноски.
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване пред
САС, в двуседмичен срок от съобщението до страните, че е изготвено.
Съдия: