Определение по дело №647/2020 на Апелативен съд - Пловдив

Номер на акта: 260099
Дата: 12 ноември 2020 г.
Съдия: Катя Стоянова Пенчева
Дело: 20205001000647
Тип на делото: Въззивно частно търговско дело
Дата на образуване: 2 ноември 2020 г.

Съдържание на акта Свали акта

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е  № 260099

                                  гр.Пловдив, 12.11.2020 г.

 

ПЛОВДИВСКИ АПЕЛАТИВЕН СЪД, Гражданско отделение, ІІІ - ти състав, в закрито заседание на……дванадесети ноември……през…две хиляди и двадесета година, в състав:

                ПРЕДСЕДАТЕЛ: Вера Иванова

                                                                            ЧЛЕНОВЕ: Катя Пенчева

                                                                                             Величка Белева

 

като разгледа докладваното от  съдията……...Пенчева….въззивно  търговско дело №647 по описа за 2020 година,…за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производството е по чл.274 и сл.от ГПК.

С определение №1316/01.07.2020г., постановено по т.д. №331/2020г. по описа на Окръжен съд Пловдив, е прекратено производството по делото.

Против така постановеното определение е подадена частна жалба от ищеца/молител – Х.Х.Х., в качеството му на ликвидатор на „Д.М.Т.” ООД – в ликвидация, ЕИК *********. Позовава се на незаконосъобразност на същото. Изложени са подробни съображения. Моли обжалваното определение да бъде отменено и вместо това въззивният съд да се произнесе по същество.

Като се запозна с приложените към делото доказателства, Апелативният съд намира частната жалба за допустима, като подадена в срок и насочена спрямо определение, което подлежи на обжалване. Разгледана по същество, същата е неоснователна по следните съображения:

Обжалваното определение е постановено по молба, подадена от Х.Х.Х., в качеството му на ликвидатор на „Д.М.Т.” ООД – в ликвидация, съдържаща искане съдът да постанови заличаване на дружеството на основание чл.273 ал.1 от ТЗ, поради приключване на ликвидацията.

За да постанови обжалваното определение, окръжният съд е посочил, че искането е недопустимо, тъй като при приключила ликвидация, компетентен да провери наличието на предпоставките за заличаване на дружеството е длъжностното лице при Агенция по вписванията, пред която се подава заявление за заличаване от ликвидатора и съдът не е компетентен да се произнесе по искането на ликвидатора.

Този извод е правилен и изцяло се споделя от въззивната инстанция. Прекратяването с ликвидация условно се разделя на два етапа, всеки от които се вписва в ТРРЮЛНЦ и поражда отделни правни последици. Етапите са прекратяване и заличаване. Разпоредбата на чл.273 от ТЗ „Приключване на ликвидацията“ е в гл.17-та от ТЗ „Ликвидация“. Съгласно чл.273 ал.1 от ТЗ, когато са уредени всички задължения и остатъкът от имуществото е разпределен, ликвидаторите искат заличаване на дружеството. Систематичното тълкуване на разпоредбите на гл. 17-то от ТЗ сочи, че след вписване на прекратяване на дружеството в ТРРЮЛНЦ, процедурата по ликвидация, съответно – втория етап – заличаването, се развива и приключва пред ТРРЮЛНЦ /чл.266 ал.2 и ал.3, чл.267, чл.273 ал.2, чл.274 ал.3 от ТЗ/, независимо при коя от хипотезите на чл.154 от ТЗ се прекратява дружество с ограничена отговорност. Т.е. – искането за заличаване на търговеца при приключване на ликвидацията следва да се отправи пред длъжностното лице по вписванията при ТРРЮЛНЦ и именно това е органът, който е компетентен да се произнесе по това искане и да постанови заличаване на дружеството в ТРРЮЛНЦ при наличие на предвидените от закона предпоставки за това. Аргумент в тази насока е изискването за придружаващи документи към заявлението за вписване заличаване на дружеството, визирано именно в Наредба №1/14.02.2007г. за водене, съхраняване и достъп до търговския регистър и до регистъра на юридическите лица с нестопанска цел – чл.21, ал.3, т.12. Не може да се сподели тезата на жалбоподателя, в насока, че съдът е изначало компетентен да даде указания на длъжностното лице при АВ за вписване обстоятелства в ТРРЮЛНЦ. Това правомощение е предоставена на съда единствено при хипотезата на чл.25 ал.5 от ЗТРРЮЛНЦ – т.е. – едва при сезиране на АВ с искане за заличаване на дружеството и постановяване на отказ от длъжностното лице при АВ, при упражняване правото от страна на заявителя по чл.25 ал.1 от ЗТРРЮЛНЦ – да обжалва този отказ пред съда и при отмяна на отказа, съдът е компетентен да даде указания на агенцията да извърши исканото заличаване. Друга възможност за даване на указания от страна на съда към агенцията, а още по-малко – за извършване на регистърна дейност по заличаване, не е предвидена, както в материалния, така и в процесуалния закон.

Ето защо частната жалба се явява неоснователна, а обжалваното определение, като правилно и законосъобразно, следва да бъде потвърдено.

Водим от горното, Пловдивският апелативен съд

 

О  П  Р  Е  Д  Е  Л  И:

 

ПОТВЪРЖДАВА определение №1316/01.07.2020г., постановено по т.д. №331/2020г. по описа на Окръжен съд Пловдив.

Определението подлежи на обжалване с касационна жалба пред ВКС в едноседмичен срок от съобщаването му на жалбоподателя.        

 

  ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                       ЧЛЕНОВЕ: