МОТИВИ
към присъда по н.о.х.д. № 3649/18 г. по описа на СГС, НО, 34 състав
Софийската градска прокуратура е
внесла в съда обвинителен акт срещу И.Т.А. за това, че на 15. 05. 2018 г. около
17.18 часа в гр. София, в близост до входа на метростанция „Централна ж.п.
гара“, от страната на бившата автогара „Сердика“, дала подкуп – една банкнота с
номинал 10 лева със сериен номер БТ ******, на длъжностно лице – полицейския
орган М.Н.П. – младши полицейски инспектор в група „ТП Надежда“ при 02 РУ-СДВР,
преназначен на тази длъжност съгласно заповед № 513з-513/21. 01. 2016 г. на
директора на СДВР, за да не извърши действие по служба – да не извърши проверка
за установяване на самоличността й и контрол по редовността на документите за
самоличност, които действия по служба са регламентирани в чл. 70, ал. 1, т. 3
от ЗМВР, и да не състави акт за установяване на административно нарушение на И.Т.А.
по чл. 80, т. 5 от Закона за българските лични документи – престъпление по чл.
304а, пр. 3, вр. чл. 304, ал. 1, т. 3 от НК.
В хода на съдебните прения
представителят на СГП счита, че вината на подсъдимата е доказана безспорно от
събраните по делото в досъдебната му фаза доказателства, както и от
самопризнанието на А. пред съда. С оглед на оказаното съдействие от подсъдимата
на разследването, направеното от нея самопризнание и факта, че е реабилитирана
и трайно безработна моли съда да наложи наказание под минимума, без
кумулативното наказание „Глоба“.
Служебният защитник на подсъдимата,
адвокат Х., намира, че с оглед на провеждането на съдебното следствие по реда
на чл. 371, т. 2 от НПК на А. следва да бъде определено наказание „Пробация“ по
реда на чл. 58а, ал. 4 от НК с двете задължителни мерки, като моли да не се
налага наказанието „Глоба“ заради това, че тя е безработна и е съдействала за
бързото приключване на производството.
Подсъдимата И.А. призна пред съда,
че всички факти, описани в обстоятелствената част на обвинителния акт, отговарят на истината. В хода на
пренията и при последната си дума заяви, че присъдата трябва да е каквато реши
съдът и моли, по възможност, за по-ниско наказание „Пробация“.
С оглед на направеното от подсъдимия
самопризнание и съобразно императивната разпоредба на чл. 373, ал. 3 НПК съдът намира за установено
следното:
От
фактическа страна:
Подсъдимата И.Т.А. е родена на *** ***,
българка, българска гражданка, неомъжена, неосъждана, без образование, безработна,
живуща *** ******, с ЕГН **********.
На 15. 05. 2018 г. свидетелите М.Н.П.
– младши полицейски инспектор в група „Териториална полиция – Надежда“ при 02
РУ-СДВР, Я.Г.И.(полицейски инспектор при 02 РУ-СДВР) и В.К.А.(полицейски
инспектор при 02 РУ-СДВР) били ангажирани в специализирана полицейска операция
по охраната на обществения ред преди, по време и след футболната среща между
отборите на ПФК „ЦСКА“ и ПФК „Левски“. Съгласно план за разстановка рег. №
9782/14. 05. 2018 г. на силите и средствата от 02 РУ-СДВР, ангажирани в
специализираната операция по охраната на обществения ред, те били разпределени
в района на подходите към ротондата на Централната ж.п. гара, метростанция и
спирка на Столичната компания за градски транспорт до ТК „Трафик маркет“.
Около 17.18 часа на 15. 05. 2018 г.
тримата полицейски служители се намирали в София, в близост до входа на
метростанция „Централна ж.п. гара“, от страната на бившата автогара „Сердика“.
В този момент покрай тях минала подсъдимата И.Т.А.. Свидетелката В.А.познавала
лицето и знаела, че същата многократно е била задържана от служители на 02
РУ-СДВР за това, че нямала документи за самоличност и системно проституирала в
района на гарата. Приближила се до нея, предупредила я да напусне района и
продължила да патрулира.
Подсъдимата А. продължила да върви и
минала покрай свидетелите М.П.и Я.И.. Свидетелят П. я спрял и поискал документ
за самоличност. Подсъдимата му казала, че не носи такъв, като казала трите си
имена, но не успяла да посочи единния си граждански номер. Свидетелят И.решил
да направи проверка на данните чрез справка по радиостанцията в оперативната
дежурна част на 02 РУ-СДВР. През това време подсъдимата А. подала на свидетеля П.
сгънати бланки от декларация и заповед за задържане. Той взел подадените
документи, мислейки, че с тях същата удостоверява самоличността си. При подаването
на документите подсъдимата казала на полицейския служител П. „Това е да се
почерпиш“. Тогава последният видял, че под листа има банкнота от десет лева.
Вдигнал с въпросителен жест банкнотата към колегите си и А. и тогава тя
повторила „Това е, за да се почерпиш и да не пишете акт“.
Свидетелят П. незабавно уведомил
общата дежурна част при 02 РУ-СДВР и заедно с колегата си И.отвели и задържали И.А.
със заповед за задържане по ЗМВР за срок от 24 часа.
По-късно с протокол за доброволно
предаване свидетелят М.П.предал дадената му от подсъдимата банкнота с номинал
от 10.00 лева, серия БТ ****** на разследващ полицай при 02 РУ-СДВР. Банкнотата
била запечатана в прозрачен полиетиленов плик с картон, серия А № 0370460 и служебен
печат 216 на НЕКД-СДВР. В районното управление се установила и самоличността на
И.А., като свидетелят П. съставил срещу нея акт за установяване на
административно нарушение по Закона за българските документи за самоличност с
бланков номер 570798.
По
доказателствата:
Описаната фактическа обстановка съдът
прие за установена предвид императивната разпоредба на чл. 373, ал. 2 от НПК, с
оглед направеното от подсъдимата самопризнание по чл. 371, т. 2 от НПК и
подкрепящите го доказателства, доказателствени
средства, събрани и извършени в досъдебното производство, както следва –
заповед за задържане на лице от 15. 05. 2018 г., декларация от същата дата,
протокол за личен обиск на лице от 15. 05. 2018 г., протокол за доброволно
предаване от 15. 05. 2018 г., показанията на свидетелите М.Н.П., Я.Г.И., В.К.А.,
специфична длъжностна характеристика на длъжността младши полицейски инспектор
в група „Териториална полиция“ на сектор „Охранителна полиция“ и участък към РУ
при СДВР, заповед № 513з-513/21. 01. 2016 г., акт за встъпване в длъжност,
план-разстановка от 14. 05. 2018 г., справка за съдимост.
Този доказателствен материал е
последователен и безпротиворечив, като напълно подкрепя направеното от подсъдимата
самопризнание по чл. 371, т. 2 от НПК.
От
правна страна:
При тези факти подсъдимата И.А. е
осъществила от обективна и субективна страна състава на престъплението по чл.
304а, пр. 3, вр. чл. 304, ал. 1, т. 3 от НК,
за което й е повдигнато обвинение.
От обективна страна на 15. 05. 2018 г.
около 17.18 часа в гр. София, в близост до входа на метростанция „Централна
ж.п. гара“, от страната на бившата автогара „Сердика“, тя дала подкуп – една
банкнота с номинал 10 лева със сериен номер БТ ******, на длъжностно лице –
полицейския орган М.Н.П. – младши полицейски инспектор в група „ТП Надежда“ при
02 РУ-СДВР, преназначен на тази длъжност съгласно заповед № 513з-513/21. 01.
2016 г. на директора на СДВР, за да не извърши действие по служба – да не
извърши проверка за установяване на самоличността й и контрол по редовността на
документите за самоличност, които действия по служба са регламентирани в чл.
70, ал. 1, т. 3 от ЗМВР, и да не състави акт за установяване на административно
нарушение на срещу нея по чл. 80, т. 5 от Закона за българските лични
документи.
Изпълнителното деяние на престъплението
е осъществено чрез предаване от страна на подсъдимата на фактическата власт върху
една банкнота от 10 лева на полицейския служител П., като за целта тя я
поставила между документи, които също дала на последния. Безсъмнено посочената
парична сума представлява дар по смисъла на чл. 304 от НК, тъй като с нея може
да се увеличи имуществената сфера лицето, което я получава.
Поведението на подсъдимата, установено
от събраните по делото доказателства и обективирано чрез изричните й изявления,
изказани в присъствието на П., а и на неговите двама колеги, ясно сочи
демонстрираното основание за предлагането на парите от нейна страна, а именно
да мотивира длъжностното лице – свидетеля П. да не извърши действие, което
неговата служба изисква то да направи – да не извърши проверка за установяване
на самоличността й и контрол по редовността на документите за самоличност,
които действия по служба са регламентирани в чл. 70, ал. 1, т. 3 от ЗМВР, и да
не състави акт за установяване на административно нарушение на срещу нея по чл.
80, т. 5 от Закона за българските лични документи.
Осъществен е и квалифицираният състав на
чл.304а от НК, като квалифициращото обстоятелство е свързано с характера на
служебната дейност на длъжностното лице, тъй като свидетелят П. е полицейски орган по смисъла на наказателния
закон, тъй като деянието е извършено при изпълнение на преките му служебни
задължения и същият ясно е бил обозначен именно като служител на МВР.
От субективна страна подсъдимата е
съзнавала обстоятелствата от обективната страна на съставомерното си по
чл.304а, вр. чл.304, ал.1 от НК деяние, като същото е извършено и с цел да
бъдат накарано длъжностното лице – полицейски орган - чрез даването на
имуществено благо, да пропусне да извърши действие по служба. Налице е
изискуемият от закона пряк умисъл за извършване на деянието.
От събраните по делото доказателства не
е установено поведението на подсъдимата да е било провокирано по противоправен
начин от поведението на полицейския служител. Няма събрани доказателства, които
да сочат, че полицейският служител преднамерено е действал, за да създаде
обстановка, при която да предизвика даване на инкриминираната сума от страна на
подсъдимия, като по този начин му навреди.
По тези съображения съдът намери, че
подсъдимата А. е извършила престъплението, за което е предадена на съд и за
него трябва да й бъде наложено съответно наказание.
По
наказанието:
За престъплението, извършено от И.А., е
предвидено да се налагат наказания „Лишаване от свобода“ за срок до 10 години и
„Глоба“ до 15 000 лева. В случая, с оглед направеното от подсъдимата
самопризнание по чл. 371, т. 2 от НПК, при индивидуализирането на наказанието
следва да бъде съобразена разпоредбата на чл. 373, ал. 2 от НПК.
Фактите, които са установени по делото
относно конкретната степен на обществена опасност на деянието на А. и относно
нейната личност, налагат извод, че в случая са налице многобройни смекчаващи
отговорността й обстоятелства, като не се установяват отегчаващи такива. А. е
неосъждана и няма доказателства за завишена степен на опасност на личността й. Тя
е оказала съдействие за изясняване на обективната истина още в началото на
наказателното производство, като самото деяние се отличава с много ниска степен
на обществена опасност. Това е така не само заради размера на дадената облага,
но и поради факта, че целта на подкупа е била полицейският служител да не
състави срещу нея акт за установяване на административно нарушение, което по
същността си не се отличава с висока степен на обществена опасност. Това личи
от предвиденото административно наказание за лице, което не представи документ
за самоличност пред компетентните контролни органи, в чл. 80, т. 5 от ЗБЛД
(глоба от 50 до 300 лева). Самото конкретно деяние на А. е било с още
по-занижена степен на опасност, предвид обстоятелството, че един от присъстващите
на мястото полицейски служители е знаела самоличността й, т.е. непредставянето
на лична карта не е затруднило съществено полицейските служители в изпълнението
на задълженията си.
Поради тези съображения съдебният състав
намери, че целите по чл. 36 от НК спрямо И.А. ще бъдат в максимална степен
постигнати, като наказанието й се определи при приложение на чл. 55, ал. 1, т.
2, б. „б“ от НК и лишаването от свобода бъде заменено с пробация, без да се
налага кумулативното наказание „Глоба“ заради липсата на доходи и имущество на А..
Пробацията за период от една година, която да включва пробационните мерки
„Задължителна регистрация по настоящ адрес“ с периодичност на явяването за
подписване пред пробационен служител или определено от него длъжностно лице два
пъти седмично, „Задължителни периодични срещи с пробационен служител“, както и
„Безвъзмезден труд в полза на обществото“ с продължителност от 100 часа, ще
повлияе максимално позитивно на подсъдимата, като ще я ангажира в работа, която
да е полезна за обществото, ще я подпомогне да преосмисли поведението си в
срещите с компетентен служител и да го ориентира към законосъобразно такова,
без при това да бъде прекомерно ограничение за нея.
По
веществените доказателства и разноските:
На основание чл. 307а от НК съдът отне в
полза на Държавата предмета на престъплението – една банкнота с номинал от 10
лева със сериен номер БТ ******, приобщена като веществено доказателство по
делото с протокол за доброволно предаване от 15. 05. 2018 г.
По делото не са направени разноски и не
се дължи произнасяне по чл.
189, ал. 3 от НПК.
Така мотивиран, съдът постанови
присъдата си.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: