Решение по дело №290/2021 на Административен съд - Плевен

Номер на акта: 304
Дата: 7 юни 2021 г.
Съдия: Венелин Димитров Николаев
Дело: 20217170700290
Тип на делото: Касационно административно наказателно дело
Дата на образуване: 14 април 2021 г.

Съдържание на акта

Р E Ш Е Н И Е

 304

гр. Плевен, 7 юни 2021 год.

 

В  ИМЕТО  НА  НАРОДА

 

Административен съд - гр. Плевен, втори касационен състав, в открито съдебно заседание на осемнадесети май, две хиляди двадесет и първа година, в състав:                                        

                                       ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДАНИЕЛА ДИЛОВА

                                                ЧЛЕНОВЕ: ЦВЕТЕЛИНА КЪНЕВА

                                                                     ВЕНЕЛИН НИКОЛАЕВ

 

           при секретаря Цветанка Дачева и с участието на прокурора Иван Шарков, като разгледа докладваното от съдия НИКОЛАЕВ касационно административно-наказателно дело № 290 по описа за 2021 г. на Административен съд - Плевен и за да се произнесе, взе предвид следното:

 

                  Производството е по чл. 63, ал. 1, изр. 2 ЗАНН, във връзка с чл. 348 НПК и чл. 208 и сл. АПК.

 

С Решение № 260081 от 18.02.2021 г., постановено по НАХД № 2147 по описа за 2020 г., Районен съд – Плевен е изменил Наказателно постановление № 480377-F513169/27.11.2019 г. на Началник отдел „Оперативни дейности“ в Дирекция „Оперативни дейности“ в Главна дирекция „Фискален контрол“ в Централно управление на НАП, с което на „Проучване и добив на нефт и газ“ АД – София, БУЛСТАТ: ********* е наложена имуществена санкция в размер на 700 /седемстотин/ лева, на основание чл. 185 ал. 2, вр. чл. 185, ал. 1 от Закона за данък върху добавената стойност, за извършено нарушение по чл. 41, ал. 1 от Наредба № Н-18 от 13.12.2006 г. за регистриране и отчитане чрез фискални устройства на продажбите в търговските обекти, изискванията към софтуерите за управлението им и изисквания към лицата, които извършват продажби чрез електронен магазин, като е намалил размера на имуществената санкция от 700 /седемстотин/ лева на 500 /петстотин/ лева.

Срещу решението е подадена касационна жалба от „Проучване и добив нефт и газ“ АД, чрез юрисконсулт С.А. Г., в която са наведени доводи, че съдебният акт е неправилен поради нарушение на закона и съществено нарушение на процесуалните правила. Сочи се, че съдът е обсъдил в мотивите си направеното възражение за нарушение на чл. 42, т. 3 и чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН, но  въпреки това е счел, че времеизвършването на нарушението в НП е достатъчно ясно посочено, поради което е приел, че не е допуснато нарушение на процесуалните правила. Твърди се, че в АУАН и в обжалваното НП липсва посочване на дата на нарушението, като се сочи, че в НП е отразено, че дружеството не е отпечатало съкратен отчет на фискалната памет от действащото към момента ЕСФП в обекта за периода 01.04.2019 г. - 30.04.2019 г. в срок до 7 дни от изтичането на месец април (до 07.05.2019 г.), но административнонаказващият орган не е посочил датата на извършване на нарушението - веднага след изтичането на нормативния срок 07.05.2019 г. - 08.05.2019 г. или друга дата, която се счита, че е дата на извършеното нарушение.  Мотивите на съда, че времеизвършването на твърдяното нарушение е през първите 7 дни от изтичането на месец април 2019 г. - до 07.05.2019 г. се считат за неправилни. Отбелязва се, че това е нормативният срок за изпълнение от задължените лица да отпечатат съкратен месечен отчет от фискалната памет на ЕСФП за месец април 2019 г., поради което през този период не може да се извърши твърдяното нарушение, а след този период - на 08.05.2019 г. или на друга дата, която  дата следва да бъде посочена в АУАН и в НП. Излагат се оплаквания, че съдът не е обсъдил нарушението на чл. 42, т. 5 от ЗАНН, съответно чл. 57, ал. 1, т. 6 от ЗАНН – не е посочено конкретно кои законни разпоредби на чл. 118 от ЗДДС са нарушени. Твърди се, че Наредба Н-18/2006 г. е издадена на основание чл. 118, ал. 2 и ал. 4 от ЗДДС, но в тези разпоредби се съдържат различни хипотези, а непосочването на законните разпоредби, които са нарушени в АУАН и съответно в обжалваното наказателно постановление е съществено нарушение, водещо до незаконосъобразност на обжалваното НП. Сочи се, че проверяваният обект е ведомствена бензиностанция, в която се зареждат единствено служебните МПС на дружеството и не се извършват покупко-продажби на горива. Посочването единствено на чл. 41, ал. 1 от Наредба № 11-18/13.12.2016 г. на МФ не може да обоснове законоустановеност на нарушението,  тъй като в проверявания обект не се извършват продажби и съответно разпоредбите за Отчетност на оборотите от извършените продажби, включително за отпечатването на съкратен месечен отчет съгласно чл. 41, ал. 1 от Наредбата не са приложими за този ведомствен обект - бензиностанция, който не е търговски обект по смисъла на т. 41 от §1 Допълнителни разпоредби по Закона за данъка върху добавената стойност.  Излагат се твърдения, че Наказателно постановление № 480377 - F513169 от 27.11.2019 г. е връчено на  12.10.2020 г., повече от една година след издаването на АУАН № 1513169 от 03.10.2019 г.  Отбелязва се, че в Протокола за извършена проверка от 13.09.2019 г., в съставения АУАН № F513169 от 03.10.2019 г. и в обжалваното НП № 480377 - F513169 от 27.11.2019 г. изрично е посочено, че е проверен обект ведомствена бензиностанция ГСМ - Д. Дъбник № 2", находящ се в гр. Долни Дъбник. ул. „Димчо Дебелянов“ № 12. стопанисван и експлоатиран от „Проучване и добив на нефт и газ” АД.  Твърди се, че в бензиностанцията не се извършват покупко-продажби на горива, а се зареждат МПС на дружеството, поради тази причина съкратеният месечен отчет по чл. 41, ал. 1 от Наредба № Н-18/13.12.2006 г. за регистриране и отчитане чрез фискални устройства на продажбите в търговските обекти, изискванията към софтуерите за управлението им и изисквания към лицата, които извършват продажби чрез електронен магазин (Наредба № Н-18) не служи за данъчно или счетоводно отчитане на заредените горива. Сочи се, че в АУАН и в обжалваното НП се твърди, че „Проучване и добив на нефт и газ" АД с EИK ********* е извършило нарушение на разпоредбите на чл. 41, ал. 1 от Наредба № Н-18/2006 г. на МФ, защото не е отпечатан съкратен отчет от фискалната памет от действащото към момента ЕСФП: ОЙЛ СИС 1.0-Д-КЛ е ИН на ФУ OS001697 и ИН на ФП № 58001697 в обекта за периода от 01.04.2019 г. - до 30.04.2019 г. в срок от 7 дни от изтичане па месец април (до 07.05.2019 г.). Навеждат се доводи, че тъй като в обекта не се извършват сделки - покупко-продажба на стоки и горива, в системата на ЕСФП е заложена „условна цена" в размер на 1 лв. с ДДС при зареждане на 1 литър гориво, независимо от вида на горивото - Бензин А-95 Н и Дизелово гориво. Сочи се, че въвеждането на единична цена е изискване за функциониране на софтуера на ЕСФП, като същото е видно от отпечатаните Дневни финансови отчети, които са приложени в касовите книги на обекта и са били налични при извършването на проверката. Твърди се, че в месечния отчет (съкратен) не се визуализират данни за количество заредено гориво, които биха били нужни за счетоводната отчетност на дружеството. Изписването на зареденото гориво по коли счетоводно се извършва на основание създавани на първични счетоводни документи - Опис за раздадени Горива и смазочни материали по рег. номер на автомобили. Съгласно счетоводната политика на дружеството изписването се извършва по метода FIFO /първа входяща - първа изходяща/, по реално осчетоводената стойност отразена във фактурите за покупка на съответното гориво. Сочи се, че дневните финансови отчети са приложени в касовите книги и са били налични и предоставени при проверката. Твърди се, че НАП получава пълна информация за количествата горива, заредени в деня на бензиностанцията, посредством осигурена постоянна дистанционна връзка между ЕСФП и НАП и съобразно изискванията на НАРЕДБА № Н-18/2006 г. Отбелязва се, че отпечатването на съкратен месечен отчет не носи информация за количеството заредено гориво /Бензин А95 и Евродизел/, а само стойност на оборота и то по „условна цена", която няма отношение за данъчното отчитане и за счетоводното отчитане. Твърди се, че съгласно НАРЕДБА № Н-18/2006 г. този съкратен месечен отчет не се подава дистанционно към НАП, а се отпечатва и се съхранява в наличната на обекта КДФО. Навеждат се доводи, че констатираното нарушение не нанася щета на бюджета, предвид това, че не са констатирани данъчни задължения, както и не влияе на счетоводната отчетност в дружеството. Горивата, с които се зареждат служебните автомобили в обекта - ведомствена бензиностанция за закупени с фактури за покупка на съответното гориво и са начислени и платени всички дължими данъци. Твърди се, че в случая се касае за организационен пропуск, който не е извършен умишлено.  Счита се, че в случая е налице маловажно нарушение по смисъла на чл. 28 от ЗАНН В заключение се моли да бъде отменено обжалваното решение, както и да бъде отменено издаденото НП.     

 От ответника не е депозиран писмен отговор по касационната жалба.

В съдебно заседание касаторът се представлява от юрисконсулт Г., която поддържа касационната жалба и моли решението да бъде отменено и да бъде отменено наказателното постановление.

В съдебно заседание ответникът – ТД на НАП – Плевен се представлява от юрисконсулт Ж., която счита касационната жалба за неоснователна.

Представителят на Окръжна прокуратура - Плевен дава заключение, че решението на районния съд е правилно и следва да бъде оставено в сила.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на страните, намира за установено следното:

Касационната жалба е подадена в законоустановения срок и от надлежна страна, при удостоверена представителна власт и е допустима за разглеждане.

Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна.

С обжалваното наказателно постановление на „Проучване и добив на нефт и газ“ ЕАД е реализирана административно-наказателната отговорност за това, че при извършена проверка на 13.09.2019 г. във ведомствена бензиностанция „ГСМ-Долни Дъбник“ №2, находяща се в гр. Долни Дъбник, ул. „Д. Дебелянов“ № 12, стопанисвана и експлоатирана от споменатото дружество е установено, че в наличната в обекта КДФО се съхраняват дневни финансови отчети от ЕСФП: ОЙЛ СИС 1.0-Д-КЛ  и ОЙЛ СИС 2.0-Д-КЛ; изяснено е, че първата от двете електронни системи с фискална памет е дерегистрирана на 13.06.2019 г., а втората е регистрирана на 17.06.2019 г.; от изисканите в хода на проверката документи от данъчно задълженото лице е установено, че не е отпечатан съкратен отчет на фискалната памет от действалото ЕСФП ОЙЛ СИС 1.0-Д-КЛ с ИН на ФУ №OS001697 и ИН на ФП №58001697 в обекта за периода 01.04.2019 г. – 30.04.2019 г., в срок до 7 дни от изтичане на месец април 2019 г. /до 07.05.2019 г./. Дружеството е нарушило чл.41 ал.1 от Наредба Н-18 от 13.12.2006г. на Министерството на финансите.

Районният съд е приел, че    нарушението по чл.  41, ал. 1 от Наредба № Н-18/2006 г. на МФ, за което е ангажирана административнонаказателната отговорност на „Проучване и добив на нефт и газ“ АД – София, се явява доказано по несъмнен начин.   Счел е, че чл. 41, ал. 1 от Наредбата предвижда задължение за действие, с което при възприетите условия на време, място и обстановка, „Проучване и добив на нефт и газ“ АД – София не се е съобразило. В мотивите си съдът е приел, че не е налице изключението по чл. 41, ал. 4, както и че съобразно чл. 41, ал. 2 от Наредбата, отпечатването на съкратен отчет на фискалната памет на устройствата в обект, има своето значение за редовното поддържане на отчетността в обекта, поради което и не могат да бъдат възприети съображенията на жалбоподателя в посока на това, че ведомствения характер на проверената бензиностанция, включително – условното отчитане на зареденото гориво на стойност 1 лев, своего рода, лишават от правен смисъл отпечатването на съкратен отчет на фискалната памет. Напротив, задължението по чл.41 ал.1 от Наредбата е предвидено за всички лица по чл. 3, като единственото изключение е въведено с чл. 41, ал. 4 и както беше отбелязано – то не е налице. Съдът е отчел обстоятелството, че междувременно е настъпила законодателна промяна / ДВ, бр. 52 от 2019 г., в сила от 2.07.2019 г./ и новата редакция на чл. 41 ал. 1 и ал.2 от Наредбата, съответно гласят „В 7-дневен срок след изтичане на всеки месец и година лицето по чл. 3, използващо ЕСФП, отпечатва съкратен отчет на фискалната памет от всяка ЕСФП в обекта за съответния период.“ и „Отчетите по ал. 1 се съхраняват в книгата за дневните финансови отчети на всяка ЕСФП на страницата за датата на последния ден от периода.“, като разпоредбата на чл. 41, ал. 4 е отменена. Приел е, че тези законодателни промени обаче не ползват по никакъв начин жалбоподателя в светлината на чл. 3, ал. 2 ЗАНН, тъй като задължението по чл. 41, ал. 1 /както и това по чл. 41, ал. 2/ от Наредбата се е запазило само по отношение на ЕСФП, без изключения като в отменения чл. 41, ал. 4 от Наредбата, а в процесния случай се касае именно за обект с действаща ЕСФП ОЙЛ СИС 1.0-Д-КЛ с ИН на ФУ №OS001697 и ИН на ФП №58001697. По отношение на размера на имуществената санкция – 700 лева, съдът е съобразил, че се касае за първо подобно нарушение и че не са налице аргументи, обосноваващи размер над предвидения минимален за имуществените санкции в чл. 185, ал. 1, ЗДДС като е намалил имуществената санкция от 700 лева на 500 лева, което е минималното по закон.

Съобразно разпоредбата на чл. 218, ал. 1 АПК настоящият съдебен състав следва да обсъди само посочените в жалбата пороци на решението, а съобразно чл. 218, ал. 2 АПК служебно следи за валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон.

Решението е съответно на доказателствата по делото и материалния закон. Фактите са установени правилно и в пълнота, като при тяхната съвкупна преценка е изведен правния извод за извършено от дружеството нарушение на чл.41, ал. І от Наредба Н-18 от 13.12.2006г. на Министерството на финансите и правилно е санкциониран за това на основание чл.185, ал. 2 във вр. с ал. 1 от ЗДДС.   Касационната инстанция не намира за основателни и оплакванията за наличие на нарушения на чл. 42, т. 5, съответно чл. 57, ал. 1, т. 6 от ЗАНН. В АУАН и издаденото въз основа на него НП по достатъчно ясен начин е посочено, че е осъществен състава на чл. 41, ал. 1 от Наредба № Н-18/13.12.2006 г. на МФ. Горната наредба е издадена на основание чл. 118, ал. 4 от ЗДДС, поради което е спазен принципа на законоустановеност на административните нарушения. Районният съд  е изложил подробни мотиви, че наказателното постановление съответства на процесуалните изисквания, като нарушението е правилно квалифицирано по чл.41 ал.1 от Наредба Н-18 от 13.12.2006г. За пълнота следва да се посочи, че се касае за нарушение, изпълнителното деяние на което е осъществено чрез бездействие. С оглед това в акта и НП е посочена крайната дата, до която дружеството е следвало да изпълни задължението си, а именно до 07.05.2019г., поради което е очевиден момента, от който деецът вече е бил в нарушение. Няма как да се приеме, че е налице съществено нарушение на процесуалните правила, което да е довело до накърняване правото на защита на нарушителя, защото ясно е посочен крайният срок, в който същият е следвало да отпечата съкратения месечен отчет, след изтичането на който очевидно е осъществено процесното нарушение.

Не е налице и маловажен случай по смисъла на чл.28 от ЗАНН, както е приел районния съд. Нарушението, за което е наложено административното наказание е формално и за съставомерността му не се изисква настъпването на вредни последици. При формалните нарушения са защитими с приоритет обществените отношения и в конкретния случай не са налице смекчаващи, (изключителни или многобройни) обстоятелства, които да правят нарушението маловажно. Правната теория и съдебната практика е последователна и непротиворечива по въпроса, че обстоятелствата, визирани от състава, очертават в тяхната съвкупност онова именно типично общественоопасно деяние, което нормата запретява като нарушение от даден вид.

Настоящият състав счита, че при съставянето на акта и НП не са допуснати нарушение на правилата на ЗАНН. Нарушението е доказано по несъмнен начин и не са налице доказателства в обратната насока. Правната квалификация на извършеното нарушение е правилна, приложена е относимата санкционна норма, а наложената имуществена санкция е изменена от районния съд в минималния предвиден от закона размер. Ето защо решението на районния съд е правилно и следва да бъде оставено в сила.

Воден от горното и на основание чл.63, ал.1, изр.2 от ЗАНН, във връзка с чл.221, ал.2, пр.1 от АПК, съдът

 

Р Е Ш И:

 

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 260081 от 18.02.2021 г., постановено по НАХД № 2147 по описа за 2020 г., Районен съд – Плевен.

РЕШЕНИЕТО не подлежи на оспорване.

 Преписи от решението да се изпратят на страните.

 

 ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/                   ЧЛЕНОВЕ: 1.  /п/                          2.  /п/