РЕПУБЛИКА
БЪЛГАРИЯ
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД ПЛОВДИВ
О
П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 975
гр. Пловдив, 17 юни 2022 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД, ІI отделение, ХVІІ състав, в закрито заседание на седемнадесети
юни през две хиляди и двадесет и втора година
в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА ПЕТРОВА
като разгледа докладваното от Председателя адм.дело № 617 по описа за 2022 год. на Пловдивския административен съд, за да се произнесе взе
предвид следното:
1. Производството по делото е по реда на Глава единадесета от
Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във връзка с чл. 285, ал. 1 от Закона
за изпълнение на наказанията и задържането под стража /ЗИНЗС/. Образувано е по
искова молба, предявена от Г.Ф.Н., с ЕГН **********,***, понастоящем в Затвора
Пловдив, чрез пълномощника си адвокат В.С., срещу Главна дирекция “Изпълнение
на наказанията”.
Ищецът иска ответникът да бъде осъден да му заплати
обезщетение в размер на 50 000 лв., ведно със законната лихва върху тази сума,
считано от датата на завеждане на исковата молба до окончателното й изплащане,
за претърпени от него неимуществени вреди, изразяващи се в болки, страдания,
обида, огорчение, възмущение, внушаване на чувство на малоценност, в резултат
на поставянето му в неблагоприятни условия за изтърпяване на наказанието
лишаване от свобода (съответно задържане под стража) в периода от 12.12.2012 г.
до 30.09.2018 г. в Затвора гр. Пловдив, от 01.01.2019 г. до 01.07.2019 г. в
Арест Пловдив, и от 02.07.2019 г. до 07.03.2022 г. (датата на предявяване на исковата молба) в Затвора гр. Пловдив, или общо 3281 дни,
изразяващи се в липса на
достатъчно жилищна площ (пренаселеност на килиите –
„падат се под 3 кв. м. нетна площ на човек“), без постоянно течаща топла и студена вода; лоша хигиена - наличие на
дървеници, хлебарки и гризачи; ищецът се оплаквал от болки в зъбите, но не бил
воден на лекар, не му правили протези; ищецът работил (търкал пластмасови
кутии, при което се отделял прах и вата, които е поглъщал) без предпазна маска
и дрехи, без разходка на каре; през м. ноември 2021 г. ищецът счупил коляното
на десния си крак, но не го гипсирали и го оставили да зарасне от само себе си,
с което са нарушени правата му по чл. 3 от Европейската конвенция за защита
правата на човека /ЕКЗПЧ/.
Тук е мястото да бъде уточнено, че доколкото сумата
в размер на 50000 се претендира като обезщетение за неимуществени вреди общо и
за трите искови периода, настоящия съдебен състав приема, че претендираното
дневно обезщетение възлиза на 15,24 лв. (50000 лв. : 3281 дни = 15.24 лв. на ден).
2. Ответникът – Главна дирекция "Изпълнение на наказанията", гр.
София, чрез процесуалния си представител, в представения писмен отговор оспорва
предявения иск като недопустим и като неоснователен. Поддържа, че между
страните по делото има висящ процес по адм. дело № 2848/2021 г. по описа на
административен съд Пловдив, касаещ същия предмет, което все още не е
приключило с влязъл в сила съдебен акт.
3. При извършена служебна
проверка съдът установи следното:
На 28.10.2021 г. в Административен съд Пловдив е образувано адм. дело № 2848/2021
г. по описа на съда във връзка с Решение № 1972/ 26.10.2021 г., постановено по
к. адм. дело № 433/2021 г. по описа на Административен съд - Пловдив, ХХIV
състав, с което е отменено Решение № 2363/18.12.2020 г., поправено с Решение № 818/20.04.2021 г. за поправка на очевидна
фактическа грешка, постановено по адм. дело № 1367/2020 г. по описа на
Административен съд – Пловдив, II състав, като делото е върнато на
Административен съд – Пловдив за ново разглеждане от друг състав на съда,
съобразно указанията, дадени в решението.
При новото разглеждане на делото, съобразно дадените указания, изложени в
отменителното решение, съдебният състав е разгледал исковите претенции на ищеца
Г.Ф.Н., предявени чрез адв. Г.М.срещу ответника Главна Дирекция “Изпълнение на
наказанията”/ГДИН/ - София, за присъждане на сумата от общо в размер на 30000
лева, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на исковата
молба до крайното и изплащане, представляваща обезщетение за причинени неимуществени
вреди, изразяващи се в унижение, срам, чувство за безпомощност, болки и
страдания, в резултат на поставянето му в неблагоприятни условия за изтърпяване
на мярка за неотклонение „задържане под стража“ в Арест - Пловдив, както и
наказанието „лишаване от свобода“ в Затвора – Пловдив. Периодите на пребиваване
във всяко едно от заведенията, както и претендираните суми са както следва:
- 100 лева за периода от 17.12.2011 г. до 20.12.2011 г., когато твърди, че
е пребивавал в Арест – Пловдив;
- 19 900 лева за периода от 20.12.2011 г. до 25.06.2018 г., когато твърди,
че е пребивавал в Затвора – Пловдив;
- 2 000 лева за периода от 07.06.2019 г. до 13.11.2019 г., когато твърди,
че е пребивавал в Арест - Пловдив;
- 8 000 лева за периода от 13.11.2019 г. до 16.06.2020 г. /датата на
предявяване на исковата молба/, когато твърди, че е пребивавал в Затвора –
Пловдив.
Твърденията по отношение на Затвора – Пловдив, са следните: нетната площ на
килиите не е надвишавала 3 кв.м. и ищецът не е имал достатъчно жизнено
пространство; липсвала вентилация и свеж въздух, което довело до задух и
кашлица у ищеца; към момента тоалетните са с неработещи казанчета, липсвали
прегради, работещи чешми и умивалници и тоалетната не е шумоизолирана; храната
е с лошо качество и не съдържа достатъчно калории; лошо състояние на
банята/недезинфекцирана с работещи само 5-6 душа на 30-40 л.св., от които тече или
само леденостудена или гореща вода, която не става за пиене, което от своя
страна довело до вирусни инфекции и заболявания у ищеца/; липса на достатъчно
светлина и свеж въздух в килиите, довело до дихателни проблеми, кашлица и
предразположеност към респираторни заболявания у ищеца; наличие на прокапали
тръби, мухъл и плесен; липса на изолация, следствие от което през зимата било
много студено; непредоставяне на дебели завивки; спалното бельо се сменяло
много рядко, което било предпоставка за развъждане на дървеници и бълхи в
леглата на л.св., следствие от което ищецът имал обриви по тялото и крайниците;
спрямо ищеца не е водена индивидуална и корекционна работа и не му е дадена
възможност за участие в програми за въздействие, което е довело до поведенческа
и личностна криза; липса на достатъчно шкафчета и като цяло мебелите били
недостатъчни; боклукът се изхвърлял под прозорците на килиите, което
допълнително спомагало за разнасянето на зарази.
За периодите, в които ищецът е бил настанен в Арест - Пловдив, оплакванията
са за недостатъчна жилищна площ, липса на осветеност, наличие на мухъл и
инсекти.
В тази връзка по делото е представено съдебно удостоверение за предмета и
страните по адм. дело № 2848/2021 г.
4. Предявеният в настоящото производство иск от Г.Ф.Н. срещу Главна дирекция
"Изпълнение на наказанията" гр. София, следва да бъде квалифициран
като иск по чл. 284, ал. 1 от ЗИНЗС. Съгласно посочената разпоредба държавата
отговаря за вредите, причинени на лишени от свобода и задържани под стража от
специализираните органи по изпълнение на наказанията в резултат на нарушения на
чл. 3 от ЗИНЗС, т.е. на нарушения на забраната осъдените /респ. задържаните/ да
бъдат подлагани на изтезания, на жестоко, нечовешко или унизително отношение,
вкл. за поставянето в неблагоприятни условия за изтърпяване на наказанието
лишаване от свобода или задържането под стража, изразяващи се в липса на
достатъчно жилищна площ, храна, облекло, отопление, осветление, проветряване,
медицинско обслужване, условия за двигателна активност, продължителна изолация
без възможност за общуване, необоснована употреба на помощни средства, както и
други подобни действия, бездействия или обстоятелства, които уронват човешкото
достойнство или пораждат чувство на страх, незащитеност или малоценност.
Незаконосъобразната административна дейност, на която се основават исковите
претенции и по двете дела (настоящото и адм. дело № 2848/2001
г. по описа на съда), се изразява най-общо в
неосигуряване на човешки условия по европейския стандарт, в нарушение на чл. 3,
ал. 1 и ал. 2 от ЗИНЗС и чл. 3 от Конвенцията за защита на правата на човека и
основните свободи.
5. Въз основа на горното съдът приема, че по отношение на
част от исковите периоди е налице пълна идентичност между предявения по
настоящото дело иск и исковата претенция по адм. дело № 2848/2001 г. по описа
на Административен съд – Пловдив, а именно: 1. страните (ищец Г.Ф.Н., ответник
– Главна дирекция "Изпълнение на наказанията", гр. София); 2.
основанието на двата иска – за ангажиране отговорността на държавата за
вредите, причинени на задържаното, съответно лишеното от свобода лице от
специализираните органи по изпълнение на наказанията, в резултат на нарушения
на чл. 3 от ЗИНЗС - нарушения на забраната осъдените и задържаните под стража
да бъдат подлагани на изтезания, на жестоко, нечовешко или унизително
отношение, вкл. за поставянето в неблагоприятни условия за изтърпяване на
наказанието лишаване от свобода или задържането под стража и 3. Отправеното до
съда искане и по двата иска - за присъждане на обезщетение за претърпени от Г.Ф.Н.
неимуществени вреди в следните дублиращи се периоди: от 12.12.2012 г. до 25.06.2018 г. в Затвора гр. Пловдив, от 07.06.2019 г.
до 01.07.2019 г. в Арест Пловдив, и от 13.11.2019 г. до 16.06.2020 г.
6. Съгласно чл. 126, ал. 1 от ГПК във вр. с чл. 144 от АПК,
когато в един и същ съд или в различни съдилища има висящи две дела между
същите страни, на същото основание и за същото искане, по-късно заведеното дело
се прекратява служебно от съда, с изключение на делата за присъждане на
първоначално непредявената част от вземане, предмет на дело по вече висящ
частичен иск. В случая настоящото дело се явява именно по-късно заведено.
7. При това положение, исковата молба, предявена от Г.Ф.Н.,
с ЕГН **********,***, понастоящем в Затвора Пловдив, чрез пълномощника си
адвокат В.С., срещу Главна дирекция “Изпълнение на наказанията”, в частта,
с която се иска присъждане на обезщетение в размер на 34046,16 лв.,
ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на завеждане на
исковата молба до окончателното й изплащане, за претърпени от него
неимуществени вреди, изразяващи се в болки, страдания, обида, огорчение,
възмущение, внушаване на чувство на малоценност, в резултат на поставянето му в
неблагоприятни условия за изтърпяване на наказанието лишаване от свобода
(съответно задържане под стража) в периода от 12.12.2012 г. до 25.06.2018 г. в
Затвора гр. Пловдив, от 07.06.2019 г. до 01.07.2019 г. в Арест Пловдив, и от 13.11.2019
г. до 16.06.2020 г. в Затвора гр. Пловдив, или общо 2234 дни (2234 дни х 15,24 лв./ден = 34046,16 лв.), ще следва да бъде оставена без
разглеждане, а производството в тази част – прекратено.
Така мотивиран, на
основание чл. 126, ал. 1 от ГПК във вр. с чл. 144 от АПК и чл. 159, т. 7 от АПК, Пловдивският
административен съд, ХVІІ състав,
О
П Р Е
Д Е Л
И :
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ искова молба, предявена
от Г.Ф.Н., с ЕГН **********,***, понастоящем в Затвора Пловдив, чрез пълномощника
си адвокат В.С., срещу Главна дирекция “Изпълнение на наказанията”, в
частта, с която се иска присъждане на обезщетение в размер на 34046,16
лв., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на
завеждане на исковата молба до окончателното й изплащане, за претърпени от него
неимуществени вреди, изразяващи се в болки, страдания, обида, огорчение,
възмущение, внушаване на чувство на малоценност, в резултат на поставянето му в
неблагоприятни условия за изтърпяване на наказанието лишаване от свобода
(съответно задържане под стража) в периода от 12.12.2012 г. до 25.06.2018 г. в
Затвора гр. Пловдив, от 07.06.2019 г. до 01.07.2019 г. в Арест Пловдив, и от 13.11.2019
г. до 16.06.2020 г. в Затвора гр. Пловдив, или общо 2234 дни (2234 дни х 15,24 лв./ден = 34046,16 лв.) и
ПРЕКРАТЯВА производството по адм. дело № 617 по описа за 2022 г. на
Пловдивския административен съд, в посочената част.
Определението в тази част подлежи на обжалване с
частна жалба пред тричленен състав на Административен съд – Пловдив в 7-дневен
срок от съобщаването на страните за неговото изготвяне.
НАСТОЯЩОТО ПРОИЗВОДСТВОТО
ПРОДЪЛЖАВА по искова молба, предявена от Г.Ф.Н., с ЕГН **********,***, понастоящем в
Затвора Пловдив, чрез пълномощника си адвокат В.С., срещу Главна дирекция
“Изпълнение на наказанията”, в частта, с която се иска присъждане на
обезщетение в размер на 15956,28 лв., ведно със законната лихва върху
тази сума, считано от датата на завеждане на исковата молба до окончателното й
изплащане, за претърпени от него неимуществени вреди, изразяващи се в болки,
страдания, обида, огорчение, възмущение, внушаване на чувство на малоценност, в
резултат на поставянето му в неблагоприятни условия за изтърпяване на
наказанието лишаване от свобода (съответно задържане под стража) в периода от 26.06.2018
г. до 30.09.2018 г. (97 дни) в Затвора гр. Пловдив,
от 01.01.2019 г. до 06.06.2019 г. (157 дни) в Арест Пловдив, и от 02.07.2019 г. до 12.11.2019 г. (164 дни) и от 17.06.2020 г. до 07.03.2022 г. (629 дни) в Затвора гр. Пловдив, или общо 1047 дни (1047 дни х 15,24 лв./ден = 15956,28 лв.), изразяващи
се в липса на достатъчно жилищна площ (пренаселеност на килиите – „падат се под 3 кв. м. нетна площ на човек“), без постоянно течаща топла и студена вода; лоша
хигиена - наличие на дървеници, хлебарки и гризачи; ищецът се оплаквал от болки
в зъбите, но не бил воден на лекар, не му правили протези; ищецът работил (търкал пластмасови кутии, при което се отделял
прах и вата, които е поглъщал) без предпазна маска и дрехи, без разходка на каре; през м. ноември 2021 г.
ищецът счупил коляното на десния си крак, но не го гипсирали и го оставили да
зарасне от само себе си, с което са нарушени правата му по чл. 3 от
Европейската конвенция за защита правата на човека /ЕКЗПЧ/.
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪДИЯ: