Р Е Ш Е Н И Е
гр.София, 13.06.2019 г.
В
И М Е
Т О Н А
Н А Р
О Д А
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Г.О., ІІІ-В състав в публично съдебно заседание на тринадесети
декември през две хиляди и осемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
НИКОЛАЙ ДИМОВ
ЧЛЕНОВЕ: ВЕЛИНА ПЕЙЧИНОВА
Мл.с-я: АНЕТА ИЛЧЕВА
при
секретаря Цветелина Пецева, като разгледа
докладваното от съдия ДИМОВ в.гр.дело
№ 2733 по описа за 2018 год. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на
чл.258 и сл. ГПК.
С
решение № 292063 от 12.12.2017 год., постановено по
гр.дело № 67206/2016 г. на СРС, І ГО, 34 състав, е отхвърлен предявения от Р.И.Б., с ЕГН **********,
с адрес: *** срещу „ А.З.С.Н.В.“ ЕАД, с ЕИК ******, със седалище и адрес на
управление:***, офис сграда ******, за осъждане на ответника да заплати на
ищеца сума в размер на 2015,69 лв., получена от ответника без основание, като
неоснователен. С решението на съда е осъдена Р.И.Б., с ЕГН **********, с адрес:
***, да заплати н. „ А.З.С.Н.В.“ ЕАД, с ЕИК ******, със седалище и адрес на
управление:***, офис сграда ******, на основание чл.78, ал.3 ГПК, сума в размер
на 50,00 лв.- разноски за първоинстанционното
производство пред СРС.
Срещу
решението на СРС, 34 с-в е постъпила въззивна жалба от Р.И.Б., подадена чрез пълномощника адв.Н.И., с искане същото да бъде отменено,
и вместо това да бъде постановено друго, с което да бъде уважен изцяло предявения
осъдителен иск. Твърди се, че решението е неправилно и незаконосъобразно, постановено в нарушение на съдопроизводствените
правила и на материалноправните разпоредби
на закона, по съображения подробно изложени в жалбата.
Претендира присъждане на направени разноски по делото.
Въззиваемата страна-
ответник „ А.З.С.Н.В.“ ЕАД, ***, чрез своя
процесуален представител юрк.В.Сярова оспорва
жалбата, като неоснователна по съображения подробно изложени в депозирания по
делото писмен отговор по чл.263, ал.1 от ГПК. Моли съда, жалбата като неоснователна да бъде оставена
без уважение, а първоинстанционното решение -потвърдено, като правилно и законосъобразно.
Претендира присъждане на разноски по делото.
Софийски градски съд, като обсъди
събраните по делото доказателства, становищата и доводите на страните, съгласно
разпоредбата на чл.235, ал.2 от ГПК, намира за установено от фактическа и
правна страна следното:
Въззивната жалба е
подадена в срока по чл.259, ал.1 от ГПК и е допустима.
Разгледана по същество въззивната жалба е ОСНОВАТЕЛНА.
Софийски градски съд, като
обсъди доводите на страните и събраните
по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира, че фактическата
обстановка се установява така както е изложена от първоинстанционния съд. Пред настоящата
въззивна инстанция не са ангажирани
нови доказателства по смисъла на
чл.266
от ГПК, които да
променят така приетата за установена
от първоинстанционния съд фактическа обстановка. В тази връзка в мотивите на настоящия съдебен
акт не следва
да се преповтарят
отново събраните в първата инстанция доказателства, които са обсъдени правилно, като са
преценени релевантните за спора факти
и обстоятелства.
Предвид възприемането
на установената от първоинстанционния съд фактическа обстановка, съдът достигна до следните
правни изводи:
Въззивната жалба
е допустима - подадена е в срока по чл.259, ал.1 от ГПК от легитимирана страна в процеса срещу първоинстанционно съдебно решение, което подлежи на
въззивно обжалване, поради което следва
да се разгледа
по същество.
Съгласно чл.269
от ГПК въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението, по допустимостта му – в обжалваната част, като по
останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.
Обжалваното първоинстанционно решение е валидно и допустимо, като при
постановяването му не е допуснато нарушение на императивни процесуалноправни норми на закона. При
постановяването му е допуснато нарушение на материалноправни
норми на закона. С оглед на което същото се явява неправилно, като в тази връзка настоящата въззивна
инстанция не споделя изцяло изложените в мотивите му съображения, досежно неоснователност на предявения от Р.И.Б. срещу „ А.З.С.Н.В.“
ЕАД, ***, иск с правно основание чл.55, ал.1, пр. 1 от ЗЗД. Изводите на съда не
са обосновани с оглед данните по делото. Доводите на ищцата изложени във въззивната жалба съдът приема за основателни. Във връзка с
изложените във въззивната жалба доводи, следва да се
добави и следното:
Предмет на разглеждане в настоящето
производство е предявен иск с правно основание чл.55, ал.1, пр.1 от ЗЗД за заплащане на сумата от 2015,69 лв.
Съдът
приема, че доводите в жалбата за допуснати процесуални нарушения от СРС са без
значение към законосъобразността на обжалваното решение. Въззивната
инстанция е такава по същество на спора, а не е контролно- отменителна,
поради което ирелевантни са процесуални нарушения,
които не водят до нищожност или недопустимост на обжалваното решение.
Процесуалните нарушения могат да бъдат само основание за събиране на нови
доказателства от въззивния съд, но във въззивната жалба не са направени никакви доказателствени искания. Съдът приема, че доводите изложени
в жалбата за допуснати процесуални нарушения от първоинстанционния
съд, биха били основание за допускане на изрично посочени от страната
доказателства пред въззивната инстанция, в случай на
направено искане за събирането им на основание чл.266 от ГПК, но в случая
такова искане не е направено. С оглед на което доводите на ищцата за допуснати
процесуални нарушения от СРС, изложени в
депозираната от нея въззивна жалба се явяват
неоснователни. С оглед на което
съдът приема, че в настоящия случай не е допуснато от първоинстанционният
съд, нарушение на императивни процесуалноправни
норми на закона. При постановяване на обжалваното първоинстанционно
решение е допуснато нарушение на императивни материалноправни
норми на закона.
На следващо място в настоящия случай, при предявен иск
с правно основание чл.55, ал.1, пр.1 от ЗЗД в тежест на ищеца е да докаже
извършено плащане, а ответника от своя страна носи доказателствена
тежест да установи наличие на основание за същото.Следователно в доказателствена тежест на въззиваемата
страна- ответник„
А.З.С.Н.В.“ ЕАД, ***, съобразно
разпоредбата на чл.154, ал.1 от ГПК е да установи, че са налице всички
предпоставки за възникване на спорното вземане, а именно, че е налице валидно
правно основание за получаване на вземането и същото е дължимо от въззивника- ищец Р.И.Б.. В настоящия случай, ищцата е
доказала по делото извършено плащане на сумата от 2015,69 лв. по сметка на ответника. Това обстоятелство не се
оспорва от страна на ответника. Ответникът обаче, не е ангажирал доказателства
по делото, че е налице валидно правно основание за получаване на сумата от 2015,69
лв., както и че същата е дължима от въззивника- ищец Р.И.Б..
Съдът приема за изцяло неоснователен
довода на ответника, че е получил процесната сума от
ищцата на валидно правно основание, в качеството му на неин кредитор, а именно
като цесионер, по силата на договор за цесия, на
който е прехвърлено вземане срещу ищцата, произтичащо от договор за
потребителски заем, сключен между „БНП П.П.Ф.“-ЕАД,
гр.София, като заемодател и ищцата, като заемател.
Действително по делото е представено уведомление за извършено прехвърляне на
вземания/ цесия/, изходящо от „БНП П.П.Ф.“-ЕАД,
гр.София, чрез„
А.З.С.Н.В.“***, в качеството му на пълномощник, изпратено до длъжника Р.И.Б.,
но по делото липсват доказателства същата да е била надлежно уведомена за
извършената цесия. Спорът пред настоящата
въззивна инстанция, определен от наведените с въззивната жалба оплаквания, е концентриран върху това дали
цесията е породила действие по отношение на ищцата- длъжник с оглед
установеното в чл. 99, ал. 3 и ал. 4 ЗЗД императивно изискване за съобщаването
й на последния, за да има обвързващ и за него ефект. В процесния случай по
делото е представено пълномощно, по силата на което цедента
е упълномощил цесионера за уведомяване на длъжника за
извършената цесия по чл.99, ал.3 ЗЗД.
Съдът приема, че по силата на принципа на свободата на договарянето
/чл.9 ЗЗД/ няма пречка старият кредитор да упълномощи новия
кредитор да съобщи на длъжника за цесията, като такова упълномощаване не
противоречи на целта на разпоредбите на чл.99, ал.3 и ал.4 ЗЗД.
Непротиворечива е съдебната практика, че съгласно разпоредбата на чл. 99 ал. 4 ЗЗД
прехвърлянето на вземането има действие спрямо длъжника от деня, когато е
съобщено от предишния кредитор - от цедента и че
правно релевантно за действието на цесията спрямо длъжника е единствено
съобщаването й извършено от цедента, но не и от цесионера - новия кредитор; момента, от който цесионерът е материалноправно
легитимиран кредитор по цесията срещу длъжника, съгласно чл. 99 ал. 4 ЗЗД е
момента, от който цесията поражда действие спрямо длъжника - датата на
уведомлението до длъжника, извършено от цедента. Ако
към исковата молба по иск на цесионера срещу длъжника,
е приложено уведомление на цедента до длъжника за
извършената цесия, същото уведомление, достигнало до длъжника с връчване на
препис от исковата молба, съставлява надлежно съобщаване за цесията, съгласно
чл. 99 ал. 3 пр. 1 ЗЗД, прехвърлянето на вземането поражда действие за
длъжника, на основание чл. 99 ал. 4 ЗЗД и същото следва да бъде съобразено от
съда, като факт от значение за спорното право, настъпил след предявяване на
иска, на основание чл. 235 ал. 3 от ГПК.
/В този смисъл е съдебната практика на ВКС- решение № 123/24.06.2009 г. по
т.дело № 12/ 2009 год. на ІІ т.о. и решение № 3/16.04.2014 г. по т.дело № 1711/2013
г. на І т.о./. Твърдението на ответника, че в настоящия случай, получаването на
препис от отговора на исковата молба от страна на ищцата, съставлява надлежно
съобщаване на длъжника на цесията, е неоснователно, тъй като непротиворечивата
съдебна практика, приема че въз основа на приложено към исковата молба по иск
на цесионера срещу длъжника уведомление за цесията,
изходящо от цедента до длъжника, поради което с
получаване на препис от исковата молба и приложеното към нея уведомление,
изходящо от цедента, цесията е надлежно съобщена,
какъвто не е настоящият случай. В процесния случай,
дори да е представено от ответника към отговора на исковата молба по иск на
длъжника срещу цесионера, уведомление на цедента до длъжника за прехвърляне на вземането, не може да
се приеме, че с връчване на препис от отговора на исковата молба на
ищеца-длъжник, който отговор изхожда от новия кредитор - цесионер
по предявен иск срещу него от длъжника иск, цесията е надлежно съобщена. Отговорът
на исковата молба по настоящото дело няма характер на съобщение на цедента до длъжника за извършеното прехвърляне на
вземането, съгласно чл. 99 ал. 4 ЗЗД цесията не е съобщена на длъжника и спрямо
него няма действие. От друга страна в настоящия случай, не се установява по
делото, препис от отговора на исковата молба и приложенията към нея да е бил
връчен на ищцата по делото или на нейния пълномощник.
Изложените
по-горе съображения дават основание на съда да направи извод, че в хода на
производството по делото при доказателствена тежест
за ответника, същия не е ангажирал доказателства, от които да се установи по
несъмнен начин, наличието на предпоставки за получаване на преведената от
ищцата по негова сметка сума в размер на 2015,69 лв., а именно, че е налице
валидно правно основание за получаване на процесната
сума, както и че същата е дължима на ответника от страна на ищцата. В тази
връзка предявения от ищцата срещу ответника иск с правно основание чл.55, ал.1,
пр.1 от ЗЗД за заплащане на сумата от 2015,69 лв. се явява изцяло основателен и
доказан, и като такъв следва да бъде уважен.
При
така изложените съображения и поради несъвпадане на приетите от двете инстанции
изводи по съществото на спора, първоинстанционното
решение, като неправилно и незаконосъобразно следва да бъде отменено изцяло,
включително и в частта за разноските, като постановено в нарушение на
материалния закон и вместо това да бъде постановено решение, с което предявения
иск с правно основание чл.55, ал.1, пр.1 от ЗЗД за заплащане на сумата
от 2015,69 лв. бъде уважен изцяло, като основателен и доказан.
При
този изход на спора на основание чл.273 от ГПК във вр.
с чл.78, ал.1 от ГПК на въззивника- ищец следва да се
присъдят своевременно поисканите и дължими разноски за двете съдебни инстанции,
в размер на сумата от 1721,31 лв./ заплатена държавна такса по делото и уговорено
и заплатено адвокатско възнаграждение, съгласно приложени договори за правна
защита и съдействие/. На въззиваемата страна- ответник,
разноски за въззивното производство не се дължат.
Така мотивиран Софийски градски съд, Г.О.,
ІІІ-В с-в,
Р
Е Ш И :
ОТМЕНЯ
решение № 292063 от 12.12.2017
год., постановено по гр.дело № 67206/2016
г. на
СРС, І Г.О., 34 състав и вместо това постановява:
ОСЪЖДА
„ А.З.С.Н.В.“ ЕАД, с ЕИК ******, със седалище и адрес на управление:***, офис-
сграда ******, да заплати на Р.И.Б.,
с ЕГН **********, с адрес: гр.София, кв.“******, на основание чл.55, ал.1, пр.1
от ЗЗД, сумата от 2015,69 лв. / две хиляди и петнадесет лева, и 69 стотинки/, представляваща
платена на ответника при начална липса на основание , както и на основание
чл.78, ал.1 от ГПК във вр. с чл.273 от ГПК, сумата от
1721, 31 лв. / хиляда седемстотин
двадесет и един лева, и 31 стотинки/, представляваща направените пред двете съдебни
инстанции разноски /заплатени държавна такса и адвокатско възнаграждение/.
РЕШЕНИЕТО
е окончателно и не подлежи на касационно обжалване по арг.
на чл.280, ал.3 от ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ
:
ЧЛЕНОВЕ : 1.
2.