РЕШЕНИЕ
гр. Русе, 23.11.2016г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РУСЕНСКИЯТ РАЙОНЕН
СЪД, III гр. състав, в публично заседание на двадесет и пети
октомври през две хиляди и шестнадесета година в състав:
Съдия: МАЙЯ ЙОНЧЕВА
при секретаря Е.Д. и в
присъствието на
прокурора
като разгледа докладваното от съдията гр. дело №7130 по описа за 2015
година, за да се произнесе, съобрази:
Искът е с правно
основание по чл.55, ал.1, предл.1 ЗЗД.
Ищците Е.Й.Й. и Д.В.Й.
чрез процесуалния си представител твърдят, че на 2.04.2008г. сключили с
“Юробанк и Еф Джи България” АД гр. София Договор за кредит за покупка на
недвижим имот №HL 35106/2.04.2008г., съгласно който им бил
отпуснат кредитен лимит в швейцарски франкове в размер равностойността на
швейцарските франкове на 50000 евро по курс “купува“ за швейцарския франк към
евро на “Юробанк и Еф Джи България” АД в деня на усвояване на кредита, като:
равностойността в швейцарски франкове на 12260 евро по курс “купува“ за
шв.ф/евро на “Юробанк и Еф Джи България” АД в деня на усвояване на кредита за
покупка на подробно индивидуализиран имот в чл.1 и равностойността в швейцарски
франкове на 37740 евро по курс “купува“ за шв.ф/евро на “Юробанк и Еф Джи
България” АД в деня на усвояване на кредита за други разплащания. Съгласно
раздел втори, чл.2, кредитът се усвоява по блокирана сметка на кредитополучателя
Е.Й. в швейцарски франкове. В деня на усвояване на кредита - 15.04.2008г.,
подписали Приложение №1 към договора, представляващо неразделна част от него, в
което е посочен приложимия към същата дата курс “купува“ за швейцарския франк
на “Юробанк и Еф Джи България” АД, както и определения съобразно този курс
размер на кредита - 80865 швейцарски франкове. Задължили се да
погасяват кредита във валутата, в която същият е разрешен и усвоен, на равни
месечни анюитетни вноски, включващи главница и лихва, съгласно погасителен план
- Приложение №2, неразделна част от договора. Крайният срок за погасяване на
кредита е 324 месеца от датата на усвояването му. Годишната лихва, която дължат
на Банката за усвоения кредит, била формирана от БЛП на Банката за жилищни
кредити в швейцарски франкове, валиден за съответния период на начисляване,
плюс договорна надбавка от 1.65 пункта. Към момента на сключване на договора
БЛП на Банката за жилищни кредити в швейцарски франкове бил в размер на 4.5 %,
при което размерът на възнаградителната годишна лихва бил 6.15 %. На
7.07.2008г. Банката завишила лихвения процент по договора с 0.5 %, считано от
сключване на договора, а от 10.10.2008г. го завишила с 1 %. На 30.06.2008г.
кредитополучателят Е.Й. била уведомена, че на основание договор за цесия от
същата дата Банката-кредитор е прехвърлила всички вземания по договора за
кредит №HL 35106 в размер на 80875.71 швейцарски франкове (главница и лихви) на
“Бългериан Ритейл Сървисиз” АД гр. София, заедно с всички
обезпечения и други принадлежности. На 12.03.2009г. сключили с ответното
дружество Допълнително споразумение към Договор за кредит за покупка на
недвижим имот №HL 35106/2008г., в което страните по същото констатирали, че
остатъчният дълг е в размер на 79979.17 швейцарски франкове - редовна главница
и 458.88 швейцарски франкове редовна лихва и уговорили въвеждане на 12-месечен
облекчен ред за погасяване на съществуващите вземания на кредитора, при
условията на т. ІІІ, ІV и V на споразумението. На 13.05.2010г. страните
сключили ново Допълнително споразумение, в което констатирали, че към датата на
сключването му задължението им по Договор за кредит №HL 35106/2008г. е в размер
на 82320.24 швейцарски франкове - редовна главница плюс редовна лихва за периода,
предхождащ датата на споразумението до датата на падежа, следващ тази на
споразумението, която към датата на сключването му не е изискуема. Уговорили
12-месечен облекчен режим за погасяване на дълга при условията на чл.4, през
който период ще заплащат намалени равни месечни вноски в размер на 370
швейцарски франка, съгласно погасителен план. Заявяват, че до предявяване на
иска са заплащали всяка от дължимите вноски по договора на съответния падеж без
просрочие. Твърдят, че в договора съществуват клаузи, които са противни на
закона и обосновават извод за монополни привилегии и комфорт на Банката, както
и за неравнопоставеност на страните по сделката, тъй като цената на договора е
поставена в зависимост единствено от волята й - Банката едностранно определя валутния
курс и дължимия БЛП, такси и комисионни на непредвидени в договора основания.
Твърдят нищожност на клаузите по чл.3, ал.1 и ал.5, чл.6, ал.3, чл.13 и чл.23,
ал.1 и ал.2 от договора. Същите не са и индивидуално договорени, тъй като и
договора и допълнителните споразумения към него са предварително изготвени от
кредитора, без възможност да влияят върху съдържанието им. Същите са
неравноправни по смисъла на чл.143 ЗЗП и във вр. с чл.146, ал.1 и ал.2 ЗЗП, вр.
чл.26, ал.1, предл.1 ЗЗД са нищожни. Посочените клаузи не отговарят и на
изискването на чл.58, ал.1, т.2 ЗКИ за предоставяне на информация относно
метода за изчисляване на годишната лихва (БЛП). В резултат на едностранното
изменение на цената на договора от страна на Банката за периода от сключване на
договора (2.04.2008г.) до предявяване на иска са надплатили 8895 швейцарски
франка (изменение на лихва и курсова разлика) над първоначално договорената
сума. Сумата 8895 швейцарски франка е формирана като сбор от разликите между
първоначално договорените анюитетни вноски и действително заплатените такива в
периода от сключване на договора до предявяване на иска и е недължимо платена.
Банката се е обогатила неправомерно с нея. Молят ответникът “Бългериан Ритейл
Сървисиз” АД гр. София да бъде осъден да им заплати сумата 8895 швейцарски
франка, недължимо платена, заедно със законната лихва от предявяване на исковата молба, съобразно направените уточнения на иска с молба
вх. №5281/8.02.2016г. Претендира разноските по делото.
С определение
в съдебно заседание на 27.09.2016г. на основание чл.214, ал.1 ГПК съдът е
допуснал изменение на размера на иска чрез увеличаването му от 8895 швейцарски
франка на 13875.87 швейцарски франка (24932.16 лв).
Ответникът “Бългериан Ритейл
Сървисиз” АД гр. София, представляван от М В Х и М А Б, изп. директори, чрез
процесуалния си представител изразява становище за
недопустимост на иска, тъй като дружеството не притежава надлежна пасивна
процесуална легитимация в конкретния спор. След цесията кредитополучателят
следва да изпълнява задълженията си по договора за кредит при договорените с
него условия и да заплаща дължимите вноски по посочената сметка на “Юробанк и
Еф Джи България” АД. Не е обоснована неговата отговорност като ответник, след като
ищците не спорят, че плащанията по Договор за кредит за покупка на недвижим
имот №HL 35106/2008г. са извършвани само в полза на Банката. Счита исковете и
неоснователни. Оспорва изцяло твърденията за противоправност на
договорните клаузи в договора и внушенията за “монополни привилегии” за
Банката. Оспорва твърденията, че клаузите по чл.3, ал.1 и ал.5, чл.6, ал.3,
чл.13 и чл.23, ал.1 и ал.2 от договора не са индивидуално уговорени, тъй като
кредитополучателите са имали възможност да се запознаят с предлаганите от
Банката условия на кредитиране, като не са били принуждавани да приемат тези
условия, не са били лишени от възможността да изразят несъгласие с тях, както и
да откажат сключване на договора. Оспорва твърденията, че ищците са били
“подведени” да обвържат кредита с швейцарския франк. Изборът е бил изцяло на
кредитополучателите, който избор са потвърдили с подписване на договора и
приложенията към него. Недопустимо е приравняването на договор за банков кредит
по ТЗ с договор за паричен заем по ЗЗД. Страните са постигнали съгласие Банката
да предостави на кредитополучателя кредитен лимит в швейцарски франкове в
размер равностойността на швейцарските франкове на 50000 евро по курс “купува“
за швейцарския франк към евро на Банката в деня на усвояване на кредита, както
и кредитополучателят да прави погасителни вноски по договора в чужда
валута - швейцарски франкове. По отношение на посочените като нищожни договорни
клаузи не е налице нито една от хипотезите на чл.143 ЗЗП, нито на чл.26 ЗЗД.
При тяхното обсъждане наличието на нищожност следва да се анализира към датата
на подписване на договора. Страните по кредитното правоотношение са се
съгласили цената на кредита, т.е. ГЛП да се определя в съвкупност от няколко
компонента, единият от които - БЛП е променлива величина и това не противоречи
на нормата на чл.58, ал.2 ЗКИ. Следва да се съобрази поведението на ищците,
които години наред не са реагирали по отношение твърдените от тях увеличения по
договора, тъй като са се съгласили за правото на Банката да извършва
едностранна промяна на БЛП, без да е необходимо допълнително споразумение.
Доколкото процесният договор за банков кредит е сделка, имаща за предмет
финансови инструменти, чиято цена е свързана с
измененията на лихвения процент на финансовия пазар, които са извън контрола
на търговеца или доставчика на финансовата услуга, то тя попада в приложното
поле на изключението по чл.144, ал.3, т.1 ЗЗП, според което те не са
неравноправни договорни клаузи. Сумата 8895 швейцарски франка не е недължимо
платена над първоначално договорената за периода от сключване на договора до
датата на исковата молба. Ищците не са индивидуализирали претенцията си по суми
и периоди, поради което искът за заплащане на тази сума следва да остане без
уважение. В условията на евентуалност прави възражение за изтекла погасителна
давност, като в случая приложение трябва да намери специалната тригодишна
давност по чл.111 във вр. с чл.114 ЗЗД. Моли искът да бъде
отхвърлен с присъждане на разноски.
По делото са
представени писмени доказателства и е прието заключение на икономическа
експертиза.
За да се произнесе, съдът съобрази следното:
Установено е по делото, че “Юробанк и Еф ДЖИ България” АД (предишно наименование “Българска Пощенска Банка” АД) и ищците са сключили Договор
за кредит за покупка на недвижим имот №HL35106/2.04.2008г., съгласно който, Банката е предоставила на Е.Й. и
Д.В.Й. кредитен лимит в
швейцарски франкове в размер равностойността на швейцарски франкове на 50000
евро по курс “купува“ за швейцарския франк към евро на “Юробанк и Еф Джи
България” АД в деня на усвояване на кредита, като: равностойността
в швейцарски франкове на 12260 евро по курс “купува“ за швейцарски франк към евро на “Юробанк
и Еф Джи България” АД в деня на усвояване на кредита за покупка на подробно
индивидуализиран имот в чл.1 и равностойността в швейцарски франкове на 37740
евро по курс “купува“ за швейцарски франк към евро на “Юробанк и Еф Джи България” АД в деня на
усвояване на кредита за други разплащания, а кредитополучателят се задължил да върне ползвания
кредит, заедно с дължимите лихви в сроковете и при условията на договора. Неразделна
част от договора е подписаното в деня на усвояване на кредита Приложение №1, в
което страните са посочили приложимия към същата дата курс “купува“ за швейцарски франк на “Юробанк и Еф Джи България” АД, както и конкретно определения,
съобразно този курс размер на кредита в швейцарски франкове.
Съгласно чл.3, ал.1 от договора, размерът на годишната лихва
е равен на сбора на
Базовия лихвен процент на Банката за жилищни кредити в швейцарски франкове
(БЛП), валиден за съответния период на начисляване на лихвата, който към датата
на сключването му е 4.5 %, плюс договорна надбавка от 1.65 пункта. Общият
размер на годишния лихвен процент (ГЛП) по кредита към датата на сключване на
договора е определен на 6.15 %. В чл.3, ал.5 е посочено,че
действащият БЛП на Банката не подлежи на договаряне и промените в него стават
незабавно задължителни за страните, при което Банката уведомява
кредитополучателя за новия му размер и датата, от която е в сила, чрез
обявяването им на видно място в банковия салон, а договорената надбавка не се
променя.
Съгласно
чл.4 от договора, кредитополучателят заплаща на Банката в началото на всяка
следваща година от откриването на заемната сметка по кредита годишна такса за
управление в размер на 0.5 % върху размера на непогасената главница към същата
дата и административна такса за обработка на документи в размер на 20 лв,
платима еднократно.
Крайният
срок за погасяване на кредита е 324 месеца, считано от датата на усвояването му
(чл.5). В Приложение №1 е посочено, че датата на усвояване на средствата по кредита
е 15.04.2008г., което се вижда и от приложените на л.31-32 бордеро BORD09006069 и бордеро BORD09006133.
Кредитополучателят
се задължил да погасява кредита във валутата, в която същият е разрешен и
усвоен - в швейцарски франкове, на месечни вноски, включващи главница и лихва, с
размер на всяка вноска, съгласно Погасителен план (Приложение №2),
представляващ неразделна част от договора.
В
приложение №1 е посочено, че към датата на усвояване на кредита - 15.04.2008г.,
приложимият курс “купува“ за швейцарския франк на Банката към евро е
1.61728293166, като определеният съобразно този курс размер на предоставения и
усвоен от кредитополучателя кредитен лимит в швейцарски франкове по чл.1 от
договора е 80865.00 швейцарски франка.
С Договор за цесия от 15.07.2008г. с
нотариална заверка на подписите на страните по него Банката прехвърля
възмездно на “Бългериан Ритейл Сървисиз” АД вземанията си по
договори за жилищни кредити, обезпечени с ипотека и за
потребителски кредити, които не са обезпечени с ипотека, предоставени от
Банката на клиентите и изброени съответно в Приложение №1 и Приложение №2 към договора, в т.ч. и вземанията си по договор №HL35106/2.04.2008г. (л.298).
Съобразно наведеното твърдение в
исковата молба, на 30.06.2008г. (два месеца след сключване на договора)
кредитополучателят е бил уведомен за осъществената цесия, а видно от
приложеното на л.260 Уведомление
от името на Банката
и ответника-цесионер на кредитополучателя е изпратено
уведомление по чл.99 ЗЗД, че на основание договор
за цесия Банката е прехвърлила
на БРС всички свои
вземания по договор №HL35106/2.04.2008г., заедно с всички обезпечения и
други принадлежности, като впоследствие с договор за цесия от 23.03.2016г. БРС прехвърля обратно
на Банката всички свои
вземания по договор №HL35106/2.04.2008г., заедно с всички обезпечения и
други принадлежности.
С Допълнително споразумение от
13.05.2010г. между дружеството-цесионер и ищците страните предоговорили
задълженията на кредитополучателя и се съгласили, че размерът на неиздължената
редовна главница към 13.05.2010г. е 82320.24 швейцарски франка - редовна
главница, както и че кредитополучателят ще заплаща намалени равни месечни
вноски за период от 12 месеца в размер на 370 швейцарски франка, съгласно нов
Погасителен план, неразделна част от допълнителното споразумение.
Съгласно
чл.3, ал.5 от договора, кредитополучателят се е съгласил действащият БЛП на
Банката да не подлежи на договаряне и промените в него да стават незабавно
задължителни за страните.
Съгласно
чл.6, ал.3, при промяна по време на действието на договора на БЛП на Банката за
жилищни кредити, размерът на погасителните вноски, определен в ал.1, се променя
автоматично в съответствие с промяната, за което с подписването на договора
кредитополучателят се съгласява безусловно.
В чл.13
е посочено, че по време на действието на договора Банката си запазва правото да
променя Тарифата за условията, лихвите, таксите и комисионните, които прилага
при операциите си, както и приложимите лихви по настоящия кредит в швейцарски
франкове или друга валута при евентуалното му превалутиране по реда на чл.21.
В чл.23
от договора кредитополучателят декларира, че е запознат и съгласен с
обстоятелството, че промяната на обявения от Банката курс “купува“ и/или
“продава“ на швейцарския франк към български лев/евро, както и превалутирането
по чл.21 може да има за последица, вкл. в случаите по чл.6, ал.2, повишаване
размера на дължимите погасителни вноски, изразени в лева/евро, като напълно
приема да носи за своя сметка риска от такива промени и повишаване, както и че
е съгласен да поеме всички вреди и пропуснати ползи, произтичащи от промяната
на валутните курсове и новите лихви, приложими по превалутирания кредит.
От
заключението на икономическата експертизата, потвърдено и допълнено устно от
вещото лице С.А. в съдебно заседание на 14.06.2016г., се установява, че на
15.04.2008г. валутната разплащателна сметка в швейцарски франк с титуляр Е.Й. е
заверена със сумата 4043.25 швейцарски франка с основание “Кеш Бонус“, при
което с общата сума по отпуснатия кредит в швейцарски франк и “Кеш Бонус“
84908.25 лв са купени 52500.40 евро по курс “купува“ за швейцарския франк на
Банката към евро - 1.617283.
Съгласно
предоставените данни относно Методологията за определяне стойностите на БЛП и
последващите уточнения, експертизата заключава, че базисният лихвен процент се
определя като сбор от трансферна цена на ресурса и буферна надбавка.
Трансферната цена се формира от разходите на Банката за привличане на паричен
ресурс, в т.ч. пазарните лихвени мерители - Софибор, Юрибор и Либор, от рисковата
премия, приложима за Банката при привличане на финансов ресурс и от директните нелихвени
разходи на Банката по привличания паричен ресурс - минимални задължителни
резерви, фонд за гарантиране на влоговете в банките и др. Буферната надбавка
включва оценката под форма на лихвена премия на нивото на риска при
най-кредитоспособните клиенти и временните пазарни сътресения в лихвените нива
в размер до 50 % годишно. От описаните елементи като обективни и независещи от
Банката са пазарните лихвени мерители - Софибор, Юрибор и Либор, минималните
задължителни резерви и фонд за гарантиране на влоговете в банките. Показателят “рискова
премия“ не е изрично посочен в методологията на Банката. При промяна на един
или повече от посочените компоненти на методологията възниква основание за
актуализация на БЛП. Отговорен орган за първоначалното определяне и следващите
промени в размера на БЛП е Комитетът по управление на активите и пасивите към
Банката, който при необходимост актуализира на всяко негово заседание нивата на
БЛП. Върху размера на годишната лихва по кредита влияние оказва единствено
определеният от Банката БЛП, но според заключението методологията на Банката не
съдържа формула за установяване и изчисляване на БЛП. За периода от датата на
усвояване на кредита - 15.04.2008г. до 15.02.2015г. БЛП по жилищния
кредит в швейцарски франкове е променян с последващи решения на Банката за
промяната му, както следва: на 15.05.2008г. - 6.15 %, на 15.09.2008г. - 6.65 %,
на 15.11.2008г. - 7.65 %, на 15.11.2012г. - 7.40 %. Увеличението на лихвения
процент е довело да увеличаване на месечната вноска за погасяване на кредита,
която към датата на подписването му е в размер на 512.18 швейцарски
франка, но след 7.07.2008г. размерът й се е увеличавал, съгласно изготвен
служебно нов погасителен план. В т. см. е уведомлението до кредитополучателя с
приложеното на л.33 писмо от ответника, видно е от заключението на
експертизата, представила в табличен вид, както прилагания (променяния) БЛП,
така и внесените месечни погасителни вноски по кредита в исковия период.
Експертизата е изчислила, че за
периода от 15.05.2008г. до 15.02.2015г. дължимите вноски и такси по кредита при
подписване на договора е следвало да бъдат в размер на 44287.42 швейцарски
франка, а реално внесените вноски и такси за същия период са в размер на
46242.30 швейцарски франка. Или при отчитане промяната на БЛП Банката е
надвзела суми в размер на 1954.88 швейцарски франка.
Освен промяната в лихвения
процент, настъпила е и промяна в първоначалния курс на швейцарския франк към
лева, който от 1.2292 на 15.05.2008г. към 15.02.2015г. вече е 1.8694 шв.ф./лв.
Това е довело до завишаване размера на месечните погасителни вноски. При
отчитане промяната на курса на швейцарския франк експертизата е изчислила, че дължимите
вноски по кредита при първоначалния погасителен план е 46241.94 швейцарски
франка, а действително направените вноски са в размер на 58162.93 швейцарски
франка за периода от 15.05.2008г. до 15.02.2015г. Или при отчитане на курсовите
разлики Банката е надвзела суми в размер на 11920.99 швейцарски франка. В т.
см. е и устното заключение на вещото лице, според което реално надвзетата сума
е в размер на 13875.87 швейцарски франка.
“Юробанк и Еф Джи България” АД е
регистрирана и функционира съгласно законите, действащи в Р България. От този аспект експертизата заключава, че гръцката фискална криза не оказва
съществено влияние върху дейността на ответника.
Изложеното по-горе дава основание
на съда да приеме, че клаузите по
чл.3, ал.5, чл.6, ал.3, чл.13, ал.1 и чл.23, ал.1 и
ал.2 от договор №HL35106/2.04.2008г. са неправноправни по смисъла на
чл.143, т.9, 12 и 18 ЗЗП, тъй като не отговарят на изискването за
добросъвестност и водят до значително неравновесие между правата и задълженията
на търговеца и потребителя, както и до увреждане на потребителя. Посочените
клаузи не са индивидуално уговорени, доколкото те са установени предварително и
отнапред от едната страна (Банката) и за кредитополучателя съществува само
възможността или да ги приеме, или да не сключи договор. Договорът е сключен при общи условия, върху
съдържанието на които потребителят на финансова услуга не е могъл да влияе.
Дори някои от клаузите да са разисквани отделно между страните по него, това не
променя характера на конкретния договор, съдържанието на който е типизирано
чрез предварително установени общи условия, в т.ч. методологията за
определяне стойностите на БЛП и тарифата за условията, лихвите, таксите и
комисионните, които Банката прилага при операциите си, както и приложимите
лихви по настоящия кредит в швейцарски франкове или друга валута. Използваната
от Банката методика за
изчисляване на БЛП не съдържа ясна и конкретна формула за установяване и
изчисляване на лихвения процент, която да е разбираема за средния потребител
относно начина, по който предвид настъпилите изменения в съответния финансов
индекс, респ. валутен курс, ще се формира новият БЛП. Липсата на такава
конкретна формула, определяща трайно съотношението между изменението на
лихвения процент и пазарните лихвени индекси, създава възможност при наличие на
предвидените в договора и/или ОУ изменения на променливата компонента, Банката
произволно да променя размера на лихвите по кредита, при което
кредитополучателят предварително не получава достатъчно конкретна информация
как Банката може едностранно да променя БЛП, за да реагира на свой ред по най
уместен начин и да прецени икономическите последици от сключването на договора.
След като посочените клаузи по чл.3, ал.5, чл.6, ал.3, чл.13, ал.1 и чл.23, ал.1 и ал.2 от договор №HL35106/2.04.2008г. са неравноправни, то същите са
нищожни, съгласно чл.146 ЗЗП и не обвързват страните по договора. Поради това
ответникът-цесионер е получил без основание сумата 13875.87 швейцарски франка,
изчислена в заключението на икономическата експертиза, представляваща сбор от
надвнесена сума в размер на 1954.88 швейцарски франка от увеличаване на БЛП и
11920.99 швейцарски франка от курсовите разлики за швейцарския франк. Налице са
елементите от фактическия състав на чл.55, ал.1 ЗЗД и затова ответникът дължи
връщането им обратно.
Възражението на ответника, че не е
пасивно легитимиран да отговаря по предявения иск, тъй като Банката е
продължила да администрира кредита и дължимото се е превеждало на нея, без
кредитополучателят да е бил обременяван с такси, е неоснователно. Съгласно
чл.99, ал.2 ЗЗД, прехвърленото вземане преминава върху новия кредитор с привилегиите,
обезпеченията и другите му принадлежности, включително с изтеклите лихви, ако
не е уговорено противното. Установено е от заключението на икономическата
експертиза, в съответствие с уговореното в чл.28, ал.2 от договора за кредит,
че кредитополучателят е продължил да погасява дължимите месечни вноски по
кредита по сметка на Банката, а Банката е превеждала на падеж дължимите
погасителни вноски по сметка на ответника, открита при нея.
Осъдителният иск за сумата 13875.87
швейцарски франка се явява основателен и следва да се уважи, заедно със
законната лихва от предявяване на иска - 30.11.2015г. до окончателното
изплащане.
Съгласно чл.78, ал.1 ГПК,
ответникът следва да заплати на ищците направените по делото разноски: 999.52
лв (641 + 358.52) държавна такса по производството, 300 лв разноски за вещо
лице и 1005 лв платено адвокатско възнаграждение или общо 1299.52 лв, съобразно
представен списък на разноските по чл.80 ГПК.
Мотивиран така, съдът
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА “Бългериан
Ритейл Сървисиз” АД със седалище и адрес на управление в гр.
София, район Витоша, ул. “Околовръстен път” №260, представлявано от М В Х и М А Б, изп.
директори, ЕИК ********* да заплати на Е.Й.Й., ЕГН ********** и Д.В.Й., ЕГН
**********,***, сумата 13875.87 швейцарски франка, платена без
основание по Договор за кредит за покупка на недвижим имот №HL35106/2008г., заедно
със законната лихва върху тази сума, считано от 30.11.2015г. до окончателното
изплащане, както и сумата 1299.52 лв разноски по производството.
Решението
подлежи на обжалване пред Русенски окръжен съд в двуседмичен срок от връчването
му на страните.
Съдия: