О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 115
БУРГАСКИ АПЕЛАТИВЕН СЪД, Гражданско отделение, в закрито заседание на 27.03.2019 г. в състав
Председател: Румяна Манкова
Членове: Павел Ханджиев
Иван Воденичаров
като изслуша докладваното от съдията докладчик Воденичаров ч.г.д. № 97 по описа за 2019 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 274, ал. 1 ГПК.
Образувано е по частна жалба на М. Д. Д. и М. М. Д. против определение № 212 от 04.02.2019 г. по г.д. № 680/2014 г. по описа на ОС-Бургас, с което производството по делото е било прекратено. Излагат се съображения, че съдът не се е съобразил с постановлението на ТР № 3/2012 от 29.11.2012 г. на ОСГК. Твърди се, че заведеното и прекратено дело не е по чл. 108 ЗС, а по чл. 124 ГПК. Изтъкват се съображения и по съществото на материалния спор. Моли се за отмяна на определението и връщане на делото за произнасяне от друг състав на съда.
По повод жалбата, Бургаски апелативен съд намира:
Жалбата е процесуално допустима, подадена в законния срок от легитимирана да обжалва страна против подлежащ на обжалване акт.
По същество. Гр. д. № 680/2014 г. на БОС е образувано по искова молба на жалбоподателите М. и Д. Д. /починал и заместен от М. Д. /против А. А./починал и заместен от Г. А./ с искане за осъждане на ответника да им предаде описан недвижими имот – апартамент 20, находящ се в гр. Б., ул. „Ш.“ № **, вх. *, ет. *, с площ от 94, 14 кв. м, както и да бъде обезсилен н.а. № 30, т. XV, н.д. № 8376/05.11.1996 г. на нотариус М. И. По образуваното производство са извършвани процесуални действия от съда и страните свързани с нередовността на исковата молба, процесуална легитимация и обжалвания, като към момента съдебните книжа не са разменени и делото не е било насрочвано за разглеждане в открито заседание. С обжалваното определение производството е прекратено с мотива, че същия спор между същите страни е разрешен с влязло в законна сила съдебно решение по предходно дело. Установява се от приложените съдебни актове, че с решение № 24/17.01.2005 г. по г.д. № 4066/2004 г. на БРС по отношение на сегашните жалбоподатели, тогава ответници, е било прието за установено, че А. А. е собственик на същия имот и ответниците са били осъдени да му го предадат. Това решение е оставено в сила с решение № III-197/08.12.2005 г. по в.г.д. № 137/2005 г. на БОС. Спорът е бил пренесен в касационната инстанция, като с решение № 497/07 от 11.04.2007 г. по г.д. № 284/2006 г. ВКС на РБ, V г.о. е оставил в сила въззивното решение на БОС. Жалбоподателите са учредили и процедура по отмяна на влязлото в сила съдебно решение, но молбата за отмяната му по чл. 231, ал.1, б. „а“ ГПК /отм/, вр. §2, ал.12 ПЗР ГПК е била оставена без уважение с решение № 289 от 04.11.2008 г. по г.д. № 130/2008 г. на ВКС на РБ, ГК, петчленен състав. Нова молба за отмяна на влязлото в сила решение не е била допусната до разглеждане с определение № 6 от 14.01.20011 г. по г.д. № 1542/2010 г. на ВКС, II г.о., оставено в сила с определение № 148 от 18.04.2011 г. по г.д. № 62/11 г. на ВКС, II г.о.
При тази фактическа обстановка правните изводи на окръжния съд са правилни и законосъобразни, поради което съдът препраща към тях на осн. чл. 278, ал.4, вр. чл. 272 ГПК. В допълнение. Посоченото в частната жалба по отношение правното основание на искането не отговаря на действителното положение, тъй като жалбоподателите са завели иск за собственост по чл. 108 ЗС. Неоснователно е и второто посочено в частната жалба съображение. Цитираното тълкувателно решение № 3/2012 е отговорило на процесуалноправен въпрос дали подлежат на отмяна конститутивни нотариални актове, удостоверяващи сделки, с които се прехвърля, изменя или прекратява вещно право върху недвижим имот или този ред е приложим само за констативни нотариални актове, с които се удостоверява право на собственост върху недвижим имот. Възприето е, че на отмяна по реда на чл. 537, ал. 2 подлежат само констативни нотариални актове. Тези съображения са неотносими към предмета на обжалване. След като жалбоподателката М. Д. към момента на исковата молба е било обвързана със сила на присъдено нещо по предходното дело, а другите страни – М. Д. и Г. А. са обвързани със същата сила на осн. чл. 298, ал. 2 ГПК, то спорът не следва да се пререшава. Противното би означавало нарушение на основни процесуални принципи и закона, каквото съдът не може да си позволи. Налага се крайния извод за неоснователност на частната жалба, което налага потвърждаване на обжалваното определение.
Като се води от горното, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ПОТВЪРЖДАВА определение № 212 от 04.02.2019 г. по г.д. № 680/2014 г. по описа на ОС-Бургас, с което производството по делото е било прекратено.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО може да се обжалва пред ВКС на РБ в 7-дн. срок от съобщаването.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: