Р E Ш
Е Н И Е № 260024
30.11.2020г., гр.Кюстендил
В И М Е Т О
Н А Н А Р
О Д А
Кюстендилският окръжен съд,
гражданска колегия в публично заседание, проведено на двадесет и седми октомври,
през две хиляди и двадесета година, в състав:
Председател:Ваня
Богоева Членове:Евгения Стамова Веселина Джонева
С участието на секретаря:М.Стойнева,
след като разгледа, докладваното от съдия Стамова в.гр.д.№395/2020г. и, за да се произнесе взе
предвид:
С решение от 26.05.2020г.
постановено по гр.д.№47/2020г. Дупнишкият районен съд се е произнесъл по
предявени от В.В.М., ЕГН ********** с адрес *** срещу И.Л.Ж., ЕГН ********** от
с.*** искове с правно основание чл.127, ал.2 вр. с чл.134 и чл.149 СК, като е
предоставил на основание чл.127, ал.2 СК упражняването на родителските права по
отношение на малолетното дете Е.И.Л., ЕГН ********** на майката В.В.М., при която определя и
местоживеенето на детето на адрес гр.****, ул.“***“№***, определил е режим на
лични отношения между бащата И.Л.Ж. и детето Е.И.Л., осъдил е И.Л.Ж., ЕГН ********** да заплаща на малолетното дете Е.И.Л., ЕГН **********
чрез неговата майка и законен представител В.В.М., ЕГН********** месечна
издръжка в размер на 200.00 лева, считано от датата на депозиране на исковата
молба в съда – 10.01.2020г. до настъпване на обстоятелства, обуславящи нейното
изменение или прекратяване, а на
основание чл.149 СК сумата 1120 лева, издръжка за минал период считано от
03.05.2019г. до датата на депозиране на исковата молба в съда – 10.01.2020г.( 8
месеца по 140 лева), осъдил е Ж. да заплати по сметка на съда държавна такса в
размер на 338.00 лева.
На 27.05.2020г. препис от решението
е връчен на ищцата В.В.М. , а на 08.06.2020г. на ответника.
В срока за обжалване на решението е
подадена жалба от Ж. срещу осъдителната
му част, чрез пълн-к адв.В.Р. , служебен адрес *** Без да се оспорват приетите
за установени от съда факти, а именно, че майката на детето не работи е и с 80%
ТНР, поради двустранно намаление на слуха до степен на практическа глухота с
увреждане на говора, живее заедно с детето в дома на нейните родители в
гр.Дупница, бащата И.Ж. има адресна регистрация във ФРГермания, не работи ,
като доказателства относно брутното му трудово възнаграждение не са представени,
е оспорен като неправилен извода на съда относно размера на дължимата издръжка
респ. размера на определената издръжка,
като несъответстващ на икономическото положение в страната и ниската възраст на
детето.Изтъква се противоречие със задължителната съдебна практика, установена
с ППВС №5/16.11.1970г.Жалбоподателят счита, че базова издръжка в размер на
150.00 лева месечно покрива нуждите на детето, което е на 2 навършени години,
от която сума на бащата следва да бъде
възложен дял в размер на 100.00 лева месечно, въпреки липсата на данни относно
средномечесен доход и липса на алиментни задължения към други лица, а разликата
от 50.00 лева, ведно с грижите по отглеждане и възпитание на детето следва да
се поемат от майката, която е в платен отпуск за отглеждане на малко дете.С
оглед нуждите на детето за периода една година преди предявяване на иска, обусловени
от ниската му възраст, счита, че дължимата издръжка за този период е в размер
на 80 лева.В жалбата се съдържа искане за отмяна на решението в частта, в която
искът за издръжка е уважен за разликата над 100 лева до 200 лева месечно,
дължима от предявяването на исковата молба – 10.01.2020г. и в частта, с която
искът за издръжка за минало време е уважен за разликата над 80.00 лева до
140.00 лева, за периода от 03.05.2019г. до 10.01.20г., като за посочените суми
над 100 лева и над 80 лева исковете да бъдат отхвърлени.Претендира се отмяна на
решението и в частта, в която ответникът е осъден да заплати държавна такса в
размер на 338.00 лева.
В срока за представяне на писмен
отговор по подадената от Ж. жалба, е постъпил писмен отговор- насрещна с вх.№6467/03.07.2020г.
от В.В.М.,ЕГН ********** майка и законен представител на Е.И.Л., ЕГН **********
чрез адв.Б..Изразени са съображения за неоснователност на жалбата.Твърдението
,че майката е в платен отпуск за отглеждане на детето като относимо към
преценка размера на дължимата издръжка обстоятелство е оспорено, като е
противопоставено становището, че през третата година не ползва такъв.Изтъква се
, че не са посочени обективни мотиви във връзка с възраженията относно размера
на присъдената издръжка, липса на яснота относно твърденията за процесуални или
нарушение на материалния закон.Визира се безотговорност на бащата по отношение
на малолетното дете, който не изпълнява режима на лични контакти, не взима
детето при себе си за да участва в грижите и да помага в издръжката, като
отстоява позиция и убеждава чрез жалбата, че 100 лева са достатъчни за
отглеждане на дете.Твърди се, че бащата работи добре платена работа без трудов
договор и няма ангажименти към никой друг, но укрива финансовите си
възможности.В отговора е заявено искане за потвърждаване на решението в
обжалваната част.Същевременно в отговора е обективирано искане за отмяна на
решението в частта, в която иска по чл.149 СК не е уважен за времето от
03.05.2019г. до 31.12.2019г. и осъждане на ответника да заплати издръжка една
година назад.Претендират се разноски за двете инстанции.В отговора се съдържа
искане за изслушване на свидетел за установяване на обстоятелството, че детето
не се взима по режим на лични контакти и майката го отглежда без доходи.
Подадената от Ж. жалба, постъпила в
законоустановения срок, от надлежна страна и срещу подлежащ на въззивно
обжалване съдебен акт е допустима и обуславя внасяне на делото за разглеждане в
с.з.
С определение от 27.08.2020г. съдът
е указал на адв.Б., като процесуален представител на В.М., майка и законен представител на Е.И.Л.,
че насрещна жалба касаеща претенция за
издръжка за периода от 03.05.2019г. до 31.12.2019г. ,съдът намира за неотговаряща
на изискването по чл.260 т.4 ГПК и е определил 1 – седмичен срок за
отстраняване на нередовностите й.Нередовностите не са отстранен, като с
определение от 08.11.2020г. съдът е прекратил производтвото по делото в тази
част.
С молба с вх.№261422/27.10.2020г.,
към която е приложено пълномощно от И.Л.Ж. в полза на адв.В. П. е, заявено, че подадената жалба се
поддържа в частта относно присъдена издръжка за сумата над 152,50 лева до 200
лева, както и че жалбата се оттегля в частта в която е атакувано решението,
относно присъдена издръжка за сумата над 152,50 лева до 200 лева, като се
претендира отмяна на решенето в частта в която е присъдена издръжка за сумата
над 152,50 лева до 200 лева и отхвърляне на иска.Поддържа се становище, че
присъдения размер от издръжка не е съобразен с възрастта на детето и неговите нужди, нито с факта, че той е
безработен.Изложено е становище, че издръжката за минало време определена в
размер на 140.00 лева е съответна на минималния предвид размер (140.00 лева при
МРЗ 560,00 лева), за разлика от текущата издръжка която при идентични нужди и
условия е определена на 200 лева.
Жалбата е подадена в срок от
надлежна страна и е насочена срещу подлежащ на въззивно обжалване съдебен акт.
Съгласно чл.269 ГПК въззивният съд
се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в
обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от релевираните
въззивни основания в жалбата.
Първоинстанционното решение е
валидно.При проведения служебен контрол не се установяват пороци, даващи
основание за квалифицирането му като нищожен съдебен акт – решението е
изготвено от надлежен орган, функциониращ в ненадлежен състав, в писмена форма, подписано е и волята на съда
не е абсолютно неразбираема. (Решение № 1553/12.11.2001 г. на IV г. о. на ВКС ; Решение № 874/13.05.2002 г. на
IV г. о. на ВКС)
.
Съгласно чл.264, ал.1 ГПК във
всяко положение на делото страната може да оттегли изцяло или частично
подадената жалба.С оглед заявеното оттегляне на жалбата в частта й срещу
първоинстанционното решение за присъдената издръжка на Е.И.Л., ЕГН ********** чрез майката В.В.М., с адрес ***, за сумата
над 152,50 лева до 200 лева, следва, че съдът не дължи произнасяне по
дължимостта на издръжка в размер до 152,50 лева и производството по делото в
тази част следва да бъде прекратено.
Не е обжалвано и е влязло в сила
решението в частта му в която упражняването на родителските права е възложено
на майката, и относно определения режим на лични контакти с бащата.
С оглед факта, че страните не
оспорват първоинстанционното решение, относно приетите за установени фактически
обстоятелства, не се твърди, че изводите на съда не съответстват на
представевните доказателства или се основават на недопустими доказателства, във
въззивното производство не се представят нови доказателства, то приетата от
районния съд фактическа обстановка, въззивният съд възприема.
Решението не се обжалва в частта
му относно дължимостта на издръжка, а само относно нейния размер, т.е изводът
на районния съд относно дължимостта на издръжка от Ж. обоснован с факта, че той е баща на малолетната
Е.И. Л. е правилен и законосъобразен
Съгласно чл.142, ал.1 СК
родителите дължат издръжка на своите непълнолетни деца, независимо дали са
трудоспособни и могат да се издържат от имуществото си.Произходът на детето Е.Л.
от И.Л.Ж. и В.В.М. по делото е установен
с удостоверение за раждане издадено от
Община Дупница на 19.11.2019г., в което В.В.М. е посочена за негова майка, а И.Л.Ж.
за негов баща, както и, че детето е родено на ***г.
Няма спор по делото и за това, че
майката има още едно дете, видно от удостоверение за раждане, издадено от
Община Дупница на 01.06.2015г. това е детето В. В. В., родено на ***г., както и
за това, че това дете е с признато намаляване на работоспособността на 50%
поради заболяване удвоен камерен входен отвор, с чужда помощ( ЕР на ТЕЛК №0652
от заседание 03 от 06.03.2018г. на ТЕЛК общи заболявания при МБАЛ“**** за срок от 3 години( решението не е заверено
като влязло в сила) както и, че майката
на децата е с 80% намалена работоспособност, за срок от три години поради
заболяване – други уточнени форми на глухота, съгласно ЕР на ТЕЛК Общи
заболявания при МБЛА“****“ №2336 от заседание 125 от 10.10.2017г.Детето В. на
10.01.2019г.е претърпяло оперативна интервенция в УМБАЛ“*****“ – ЕАД София
видно от епикриза по ИЗ №185/2019г., като е престояло в болница за периода от
07.01.2019г. до 22.01.2019г., като е било настанено в същото болнично заведение
и за лечение и за периода от 23.01.2019 до 25.01.2019 епикриза по ИЗ 789/2019 ,
и за периода от по26.01.2019г. до 29.01.2019 видно от епикриза по ИЗ №896/2019г.В представените епикризи се
съдържат препоръки за продължаващо медикаментозно лечение.По делото липсват
данни, дали във връзка с това заболяване се извършват ежемесечно разходи от
майката за закупуване на медикаменти.
От представения социален доклад в
първоинстанционното производство на 04.03.2020г. се установява, че двете деца живеят с майка си
в къща, на нейните родители, с които ползват едно домакинство, като къщата се
състои от три стаи, кухня и санитарен възел, в която за майката и децата има
обособена стая, като от 29.03.2019г. основни грижи за детето се полагат от
майката, която е подкрепяна от бабата и дядото, като последният оказва и
финансова помощ, тъй като работи, като електроженист.При посещение на адреса на
бащата в с.***, представителите на ДСП въз основа на данни от кметския
наместник на с.*** са отразили, че той живее и работи в ъв Федерална Република
Германия и повече от 6 месеца не се е завръщал в селото,а в селото не живеят посотянно
негови роднини, по данни на кметския наместник майка му живее в Кюстендил.
Видно от приложеното
гр.д.№784/2019г. е ,че след настаняване на детето в семейство на близки –
сестра на майката, със заповед №ЗД/Д-КН—017/29.03.2019г. е прекратено
настаняването при лелята и детето е реинтегрирано при майка му, до произнасяне
на съда, което е станало с решение от 03.05.2019г. по гр.д.№784/2019г.
В първоинстанционното
производство ответникът е оспорвал иска за минало време, с доводите, че за
периода до 05.12.2019г. детето е било настанено в семейството на роднини на
майката,леля по майчина линия поради което на основание чл.28, ал.4 ГП и
чл.143, ал.4 вр. с чл.137 ГПК не майката, а лицето осъществяващо заместваща
грижа по чл.137 СК при което е настанено детето е активно легитимирлано да
предяви иска за издръжка.Посочил е ,че е предоставял пелени, дрехи, пари за
издръжката му, както и за извършени преводи на пари чрез пощенски и банкови
записи.Заявил е, че живее в Германия, където е устроен битово и материално,
като разполага и с подкрепяща среда – баба
и дядо, живущи в гр.***, които да го подпомагат в отглеждането на
детето.Във въззивното производство твърдения и доводи за недължимост на
издръжка за периода преди 05.12.2019г. не са наведени, оспорен е само размер на
присъдената, считано от 03.05.2019г. до 10.01.2020г. издръжка.
Разпитана е свид.Севда Кондова
баба на детето по майчина линия, въз основа на която е прието за установено, че
майката се грижи за двете си деца, а тя и нейния съпруг ( дядо) на децата я
подпомагат, сочи, че децата посещават детска градина ( по голямото) и ясла,
както и, че на 6 месеца по – голямото дете се води на контролни прегледи във
връзка със заболяване, както, че ответникът е купувал храна за детето.Свидетелката
заявява, че майката е грамотна и може да
говори добре, въпреки, че чува по-трудно.
Въз основа на удостоверение за
настоящ на адрес, издадено във ФРГ е установено, че жалбоподателят е с
регистрация в гр.***към 02.09.2019г. на конкретен адрес, а от уведомление за
прекратяване на трудово правоотношение, представени на немски и в заверен от
страната превод на български, че е получил уведомление за прекратяавне на трудовото
правоотношение, считано от
16.11.2019г.Представени са разписки за парични преводи чрез „***“,„***“ - „***“
до В.М. на суми 74.00 евро, 50.00 евро ,45.10 евро, 50.00 евро и 50.00 евро съответно
на 16.10.2019г., 22.11.2019г., 03.12.2019г. , 17.12.2019г. и 06.01.2020г..По
делото е приложена разписка и за извършен превод на 50.00 евро на
06.02.2020г.Районният съд не е признал извършените плащания като такива
свързани с издръжката на детето.
Исковата молба е подадена на
10.01.2020г.
От представения социален доклад
във въззивното производство се установява, че майката на детето получава пенсия
по болест в размер на 155,79 лева, месечна помощ по чл.70 ЗХУ в размер на 54,45
лева и на основание чл.8д от ЗСПД в размер на 350.00 лева, както ,че детето
посещава детска ясла,а неговата сестра детска градина.
С оглед на изложените
обстоятелства, и като взе предвид разпоредбата на чл.142 СК, чл.143 СК и
дадените в Постановление №5 от 16.11.1970г. на Пленума на върховния съд,разяснения
във връзка с определяне на издръжка на непълнолетни, съдът намери подадената
жалба за неоснователна.
Съгласно разпоредбата на чл.143,
ал.2 СК - Родителите дължат издръжка на своите ненавършили пълнолетие деца
независимо дали са работоспособни и дали могат да се издържат от имуществото
си, а според чл.142 СК - размерът на издръжката се определя според нуждите на
лицето, което има право на издръжка, и възможностите на лицето, което я дължи,
минималната издръжка на едно дете е равна на една четвърт от размера на
минималната работна заплата.
Съгласно т.2т.4 и т.5 от
Постановление №5/16.11.1970г. възможностите на лицата, които дължат издръжка,
се определят от техните доходи, имотното им състояние и квалификация, двамата
родители дължат издръжка на своите ненавършили пълнолетие деца съобразно с
възможностите на всеки от тях поотделно, като се вземат предвид и грижите на
родителя, при когото се отглежда детето. Нуждите на лицата, които имат право на
издръжка, се определят от обикновените условия на техния живот, като се вземат
предвид възрастта, образованието и всички обстоятелства, които са от значение
за случая. Нуждите са винаги конкретни.При данни за доходи и имущество на
детето – стипендия, пенсия и държавна издръжка следва да се вземе предвид дали
тези доходи задоволяват напълно нуждите му. Не се освобождават от задължението
да дават издръжка лицата, които са трудоспособни и неоправдано не работят.
Възможностите им се определят съобразно с квалификацията им и с другите
обстоятелства, които са от значение за случая.
С оглед действащия към момента
размер на Минималната работна заплата, определен с Постановление на МС №350/19.12.2019г.
в размер на 610.00 лева, считано от 01.01.2020г. минималният размер на
дължимата издръжка възлиза на 152,50 лева, според проекто- Постановление на МС
е определен нов размер на МРЗ считано от 01.01.2021г. на 650 лева, като към
момента Постановленито не е публикувано в ДВ.Размерът на минималната работна
заплата за 2019г. според Постановление №320/20.12.2018г. е 560.00 лева.
По делото не е установено каква е
професионалната квалификация на двамата родители, не са установени влогове на
същите, доходи от наем или друго имущество.Липсват данни за заболяване на
бащата, майката, която осъществява непосредствени грижи по отглеждане на детето
Емоноела, разполага с месечен доход в размер на 560,24 лева в това число и
помощи за отглеждане на деца( които следва да се вземат предвид съгласно т.2 от
Постановление №5/1970г.),като няма данни за ежемесечни разходи свързани със
заболяването на това дете, платими от нея .Задължения за издръжка на бащата към
друг непълнолетен не са установени, няма спор за това, че бащата е
трудоспособен.Не се твърди завръщането му и установяване в България след
подаване на отговор на исковата молба, в хода на производството до приключване
на устните състезания пред въззивния съд, както и няма данни за трудовата му
ангажираност в Германия след 16.11.2019г.
Като има предвид възрастта на
детето 2г. и 6 месеца,посещава детска ясла – което е свързано със заплащане на
такси, консумативи, липсват данни за заболявания свързани с разходи или други
специфични потребности, данните за доходите на майката и факта, че бащата се
намира във Федерална република Германия,
съдът намира правилен извода на районния съд,
че за задоволяване на ежедневните му потребности от храна, облекло и пособия и
средства за социално развитие( книжки,
помагала, пособия, почивка на море ,планина и др), се нуждае месечно от
300 лева, като от тях бащата следва да заплаща 200 лева, а майката, която
осъществява непосредствени грижи по отглеждане на детето и има задължения за издръжка към друг
малолетен, осигурява и собствената си
издръжка следва да поеме остатъка от 100 лева.Този размер на издръжката съдът
счита, че осигурява необходимите средства с оглед и факта, че детето се намира
в период на активен растеж, посещава детско заведение и с обстоятелството, че бащата живее в държава
с официално приет по- висок праг на доходите за трудова дейност, което
обосновава и по – голям размер на дължимата от него издръжка.На практика бащата
ще заплаща издръжка надхвърляща с 48 респ. 38 лева размера на минималната
издръжка, което не е прекомерно, а с оглед факта, че е установен в държава с по
– високи доходи в която МРЗ е по – висока от тази в България и ,че не е невъзможно
за него, като е в интерес на детето.( доказателства за завръщане на бащата в
България не са представени).
Поради това, че липсва оттегляне на жалбата в
частта и срещу решението относно присъдения размер на издръжка за минало време,
съдът дължи преценка на присъдения размер
на дължимата от жалбоподателя Ж. издръжка за минало време, като имайки
предвид разпоредбата на чл.142, ал.2 СК и действащия за периода от 03.05.2019г.
размер на минималната работна заплата -560 лева( Постановление №., съгласно ПМС
№ 320/20.12.2018г ) и с оглед разпоредбата на чл.149 СК, съгласно която
издръжка за минало време може да се търси за период най- много една година
преди предявяване на иска, жалбата в тази част намира за неоснователна.Тъй като
в жалбата не са преповторени доводите от първоинстанционното производство за
изпълнение на задължението за издръжка за минал период чрез плащане, извършено
с превод на парични средства съдът не дължи преценка по този въпрос.
С оглед на изложеното,
обжалваното решение се явява правилно и законосъобразно и следва да бъде
потвърдено.
С оглед неоснователността на
жалбата неоснователно е искането на жалбоподателя за заплащане на деловодни
разноски.
Ответницата не е представила
доказателства за извършени разноски за въззивното производство поради което
такива не и се присъждат.
Водим от горното, съдът
Р Е
Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА постановеното на
26.05.2020г. решение №250 на Дупнишкия районен съд по гр.д.№47/2020г. в
обжалваната му част в която, И.Л.Ж., ЕГН: **********, с адрес: *** е осъден да
заплаща на малолетното си дете Е.И.Л., ЕГН: **********, чрез неговата майка и
законен представител В.В.М., ЕГН: **********, с адрес: ***, месечна издръжка в
размер на сумата над 152,50 лева до
200.00 (двеста) лева, считано от датата на депозиране на исковата молба
в съда – 10.01.2020г., до настъпване на обстоятелства, обуславящи нейното
изменение или прекратяване, както и в обжалваната част в която на основание чл.
149 СК, И.Л.Ж., ЕГН: **********, с адрес: ***, да заплати на малолетното си
дете Е.И.Л., ЕГН: **********, чрез неговата майка и законен представител В.В.М.,
ЕГН: **********, с адрес: ***, издръжка за минал период в размер на общо
1120.00 лв. (хиляда сто и двадесет
лева), считано от 03.05.2019г. до датата на депозиране на исковата молба в съда
– 10.01.2020г. (за 8 месеца по 140.00 лева).
Прекратява производството по
гр.д.№395/2020г. в частта, по жалбата на
И.Л.Ж., ЕГН********** чрез процесуалния представител адв.В.Р. служебен адрес ***
срещу постановеното на 26.05.2020г. решение №250 на Дупнишкия районен съд по
гр.д.№47/2020г. в частта му, в която И.Л.Ж.,
ЕГН: **********, с адрес: *** е осъден да заплаща на малолетното си дете Е.И.Л.,
ЕГН: **********, чрез неговата майка и законен представител В.В.М., ЕГН: **********,
с адрес: ***, месечна издръжка в размер на
сумата до 152,50 лева, считано от датата на депозиране на исковата молба
в съда – 10.01.2020г., до настъпване на обстоятелства, обуславящи нейното
изменение или прекратяване.
В прекратителната част решението
подлежи на обжалване от страните с частна жалба пред Софийския апелативен съд в
1- седмичен срок от връчването му на същите.В останалата част не подлежи на
обжалване.
Председател:
Членове: