Р Е
Ш Е Н И Е
№375 09.08.2016г. гр.Бургас
БУРГАСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД
Граждански състав
На
двадесет и пети юли две хиляди и шестнадесета година
В публично заседание в следния
състав :
Председател:
Дарина Костова
Секретар :С.Ч.
като разгледа докладваното от
съдията докладчик Дарина Костова гр.д.№1437 по описа за 2015 година, за да се
произнесе, взе предвид следното :
Производството
е образувано по повод предявена искова молба от ТД на НАП-Бургас с адрес за
призоваване гр. Бургас, ул. „Цар Петър“ № 5Б, ет. 7, стая 5, чрез Костадинка
Стайкова Тодорова – главен публичен изпълнител срещу В.Х.В.с ЕГН:********** и в
качеството му на ЕТ „Въчо Въчев“ с ЕИК:
*********, Ц.Й.В.с ЕГН:********** с адрес: ***, и Р.Р.Д.с ЕГН: ********** , с
искане да бъде обявен за недействителен по отношение на държавата договор за
покупко-продажба на самостоятелен обект с идентификатор 07079.615.229.2.3.,
находящ се в сграда № 2, разположена в поземлен имот с идентификатор
07079.615.229, с предназначение-жилище, апартамент, на едно ниво, с площ по
документи – 65,98кв.м., ведно с прилежащи части: складово помещение № 3 с площ
12.30кв.м. и 11% ид.ч., равняващи се на 15.95 кв.м. ид.ч. от общите части на
сградата, при съседни самостоятелни обекти в сградата: на същия етаж –
07079.615.229.2.4, под обекта – 07079.615.229.2.1, над обекта - 07079.615.229.2.5.,
сключен между В. и Ц.В. и Р.Д..
Твърди се ,
че е извършена ревизия на В.В. като физическо лице и в качеството му на
едноличен търговец съгласно заповед за възлагане 1302054/11.09.2013г., и други
последващи заповеди, с които бил удължен срок за извършване на ревизията. След
извършената ревизия бил издаден Ревизионен акт *********/10.07.2014г., с който
са били установени данъчни задължения в общ размер на 126 080,08лв., от които
главница 95 856 ,65лв. и 30 223,43лв. лихви. Твърди се, че ревизионният акт е
влязъл в сила, като към 04.09.2015г. установените и изискуеми публични вземания
са в размер на 185 837,34лв., от които главници 140 863,92лв. и лихви 44
973,32лв.
Твърди се,
че след връчване на ревизионния акт в особено големи размери /126 080,08лв/ и с
цел да осуети възможността публичните задължения да бъдат събрани принудително
чрез продажба на активи, В.В. продал собствения си недвижим имот, представляващ
самостоятелен обект с идентификатор 07079.615.229.2.3., находящ се в сграда №
2, разположена в поземлен имот с идентификатор 07079.615.229, с
предназначение-жилище, апартамент, на едно ниво, с площ по документи –
65,98кв.м., ведно с прилежащи части: складово помещение № 3 с площ 12.30кв.м. и
11% ид.ч., равняващи се на 15.95 кв.м. ид.ч. от общите части на сградата, при
съседни самостоятелни обекти в сградата: на същия етаж – 07079.615.229.2.4, под
обекта – 07079.615.229.2.1, над обекта - 07079.615.229.2.5, предмет на договор
за покупко-продажба с НА № *, том 30, дело 4943 от 13.08.2014г. на нотариус
Диана Райнова. Купувачът на имота Р.Д. била трето лице по смисъла на закона.
Ответниците В.
и Ц.В., редовно уведомени с препис от исковата молба и доказателства са
депозирали отговори на исковата молба. Оспорва се основателността на иска.
Твърди се, че не са налице предпоставките на чл. 216, ал. 1, т. 4 от ДОПК.
Липсвало намерение от страна на прехвърлителя да увреди публичния взискател –
кредитор. В обстоятелствената част на исковата молба не се съдържали твърдения
за намерение за увреждане на публичния изпълнител. Не се оспорва, че ищецът е
кредитор на ответника въз основа на РА № *********/10.07.2014г.
Твърди се,
че В. не е имал умисъл за увреждане на кредитора НАП, тъй като към момента на
сделката той не е знаел, че има данъчни задължения. Подчертава се, че
изброените от ищеца изпълнителни титули касаят основно задължения, възникнали
след датата на сделката, чиято относителна недействителност се иска, поради
което се счита, че са ирелевантни спрямо предмета на спора.
Оспорва се
твърдението, че В., след връчване на ревизионния акт, с цел да осуети
възможността публичните задължения да бъдат събрани принудително чрез продажба
на активи, е продал собствения си недвижим имот. Посочва се, че Ревизионният
акт, заповедите за възлагане на ревизия не са били никога връчвани лично на В.,
а и сделката била платена по банков път и публичният изпълнител е имал
възможността директно да запорира банковата сметка, без да прибягва до публични
продани.
Твърди се,
че заповеди за възлагане на ревизия от 2011г., както и данъчни задължения на
дружеството в размер на 88 314,49лв. не съществуват.
Отговор е
постъпил и от ответницата Р.Д.. Не се оспорва факта, че тя е придобила
процесния имот срещу заплатена от нея договорена цена от 88 700лв., която била
заплатена по банкова път. Оспорва се твърдението на ищеца, че сделката била във
вреда на публичния изпълнител. Оспорва се твърдението, че прехвърлителят е
знаел, че има приключило ревизионно производство. Нормата на чл. 216, ал. 1, т.
4 от ДОПК изисквала не просто знание, а и намерение на двете страни да увредят
кредитора. Не било достатъчно както твърдял ищеца, сделката само да уврежда
кредитора, но трябвало да е налице и намерение за увреждане. Оспорва се наличието
на предпоставката по чл. 216, ал. 1 от ДОПК относно момента на сделката и
знанието за открито съдебно ревизионно производство. Заповедта за откриване на
ревизия била връчена на лице А.М., което не било редовно връчване на Данъчен
ревизионен акт по ДОПК. На следващо място се посочва, че сделката била изцяло
пазарна. Страните по сделката не се познавали преди сключването й. Ответницата Д.
не знаела за задълженията на продавача, че е имал задължения към НАП и висящи
ревизионни производства, като контактът между страните станал чрез
посредничеството на агенция за недвижими имоти.В заключение се твърди, че
ответницата Д. ползва имота за задоволяване на жилищни нужди, без да е
променила постоянния си адрес. Ангажира доказателства.
Съдът,
като прецени, че са налице процесуалните предпоставки и липсват процесуални
пречки за разглеждане на спора, намира предявените искове за допустими.
Бургаският окръжен съд, след съвкупна преценка на доказателства
по делото, с оглед изразените становища и съобразно закона, намира за
установено от фактическа и правна страна следното:
Предявен е
иск с правно основание чл.216, ал.1, т.4 от ДОПК от ТД
на НАП-Бургас с адрес за призоваване гр. Бургас, ул. „Цар Петър“ № 5Б, ет. 7, стая 5, чрез Костадинка Стайкова Тодорова – главен
публичен изпълнител срещу В.Х.В.с ЕГН:********** и в качеството му на ЕТ „Въчо Въчев“ с ЕИК: *********, Ц.Й.В.с ЕГН:********** с адрес:
*** и двамата с адрес ***, и Р.Р.Д.с ЕГН: **********, за да бъде обявен за
недействителен по отношение на Държавата договор за покупко-продажба на
самостоятелен обект с идентификатор 07079.615.229.2.3., находящ се в сграда №
2, разположена в поземлен имот с идентификатор 07079.615.229, с
предназначение-жилище, апартамент, на едно ниво, с площ по документи –
65,98кв.м., ведно с прилежащи части: складово помещение № 3 с площ 12.30кв.м. и
11% ид.ч., равняващи се на 15.95 кв.м. ид.ч. от общите части на сградата, при
съседни самостоятелни обекти в сградата: на същия етаж – 07079.615.229.2.4, под
обекта – 07079.615.229.2.1, над обекта - 07079.615.229.2.5., сключен между В. и
Ц. В. и Р.Д.
По делото
не се спори за следните обстоятелства: че е сключен договор за покупко-продажба
на недвижим имот, представляващ самостоятелен обект с идентификатор
07079.615.229.2.3., находящ се в сграда № 2, разположена в поземлен имот с
идентификатор 07079.615.229, с предназначение-жилище, апартамент, на едно ниво,
с площ по документи – 65,98кв.м., ведно с прилежащи части: складово помещение №
3 с площ 12.30кв.м. и 11% ид.ч., равняващи се на 15.95 кв.м. ид.ч. от общите
части на сградата, при съседни самостоятелни обекти в сградата: на същия етаж –
07079.615.229.2.4, под обекта – 07079.615.229.2.1, над обекта -
07079.615.229.2.5, обективиран в НА № *, том 30, дело 4943 от 13.08.2014г. на
нотариус Диана Райнова; че първият и вторият ответник са продавачи, а третият
ответник е купувач на имота; че е осъществена данъчна ревизия спрямо ответника В.;
че има установени данъчни задължения към ответника В..
Бургаският
окръжен съд , след преценка на събраните доказателства поотделно и в тяхната
съвкупност , намира за установено от фактическа и правна страна следното :
Съгласно
заповед за възлагане 1302054/11.09.2013г., и други последващи заповеди, с които
бил удължен срок за извършване на ревизията , е извършена ревизия на В.В. като физическо
лице и в качеството му на едноличен търговец. След извършената ревизия бил
издаден Ревизионен акт *********/10.07.2014г., с който са били установени
данъчни задължения в общ размер на 126 080,08лв., от които главница 95 856
,65лв. и 30 223,43лв. лихви. Ревизионният акт е влязъл в сила, като към
04.09.2015г. установените и изискуеми публични вземания са в размер на 185
837,34лв., от които главници 140 863,92лв. и лихви 44 973,32лв.
Съдът
приема за доказани твърденията на ищеца за връчване на заповедта за възлагане
на ревизията и ревизионния акт със следните аргументи :
Съгласно
чл. 113, ал..2 от ДОПК заповедта за възлагане се връчва на
ревизираното лице. Връчването в административното производство, съгласно чл. 29., ал.1, 6 и 9 от ДОПК, се
извършва на адреса за кореспонденция на субекта , както и на всяко друго място
, когато се връчва на реципиента или на негов пълномощник, а пълномощник е лице
, упълномощено да получава книжа или съобщения. По делото е представено
пълномощно от ответника В., в качеството му на едноличен търговец на лицето А.Д.М.,
с което същата е упълномощена да представлява търговеца пред НАП , включително
да получава книжа. При проверка на автентичността на подписа на упълномощителя
, същата беше потвърдена видно от
заключението на в.л.Д.. С оглед на горното съдът приема , че са налице
предпоставките на чл.216, ал.1 от ДОПК по отношение на връчването на заповедта
за възлагане на ревизия и ревизионния акт. Видно от текста на чл.33 от ДОПК цитираните
по-горе разпоредби са приложими при връчването на посочените по-горе актове .
Бургаският
окръжен съд намира предявените искове за неоснователни със следните аргументи :
Предпоставки
за основателност на иска по чл. 216, ал.
1, т. 4 ДОПК са: длъжникът по едно установено публично задължение, след датата
на установяването му или след датата на връчване на заповедта за ревизия, да е
извършил разпоредителни действия със свое имущество с намерение да увреди
публичния взискател.
Специалният
закон (чл. 216 от ДОПК) изключва приложението на общия (чл. 135 от ЗЗД), освен
ако изрично не е препратено към общия. С нормата на чл. 216, ал. 3, ДОПК се препраща към нормите
на чл. 134 и чл. 135 ЗЗД, но само за случаите извън тези по алинея първа. В
нормата на чл. 216, ал. 1, т. 4, ДОПК
липсва правилото на чл. 135, ал. 1, изр. второ, ЗЗД съгласно което, когато
действието е възмездно, лицето с което длъжникът е договарял, трябва също да е
знаело за увреждането. Следователно субективният елемент на фактическия състав
на чл. 216, ал. 1, т. 4 ДОПК се изчерпва
с намерението за увреждане само у длъжника - Решение № 69 от 22.06.2012 г. на
ВКС по т. д. № 534/2011 г., I т. о., ТК, докладчик председателят Любка Илиева.
Решение № 436 от 22.12.2011 г. на ВКС по гр. д. № 308/2011 г., III г. о., ГК,
докладчик съдията Любка Богданова
Публичното
вземане, по което ищецът е явява кредитор е
установено с влязъл в сила административен акт, като не са представени
доказателства същият да е обжалван.
Съгласно
задължителната практика на ВКС, целяща уеднаквяване на практиката на
съдилищата, а именно Решение № 436 от 22.12.2011 г. на ВКС по гр. д. № 308/2011
г., III г. о., ГК, докладчик съдията Любка Богданова „Този фактически състав
поражда правото на иск за обявяване на относителна недействителност спрямо
държавата на съответните сделки или действия. За да се прогласи за
недействителна по отношение на публичния взискател в хипотезата на чл. 216, ал. 1, т. 4 ДОПК сделката трябва да
е извършена с намерение да се увреди публичния взискател, т.е. елемент от
фактическия състав на посочената правна норма е намерение за увреждане на
публичния взискател - кредитор. В тежест на ищеца е да установи наличието
фактическия състав по чл. 216, ал. 1, т.
4 ДОПК, пораждащ правото на иск за обявяване на относителна недействителност
спрямо държавата на съответните действия и сделки. Законът санкционира тези
действия, които са били предназначени да увредят публичния взискател.
Намерението за увреждане трябва да бъде установено. В хипотезата на чл. 216, ал. 1, т. 4 ДОПК то не се
предполага, а подлежи на доказване и доказателствената тежест е за ищеца.“
В
настоящото производство не са представени доказателства за наличието на
намерение да се увреди кредитора. Напротив от събраните гласни доказателства се
установи , че ответникът е имал намерение да продаде имота си и преди датата на
връчване на ревизионния акт. При констатираната лоша комуникация на едноличния
търговец с упълномощеното от него лице пред НАП, не може да се направи извод ,
че ответникът е предвиждал резултата от
ревизионното производство и само въз основа на това предположение да се
направи извод за наличие на намерение да се увреди кредитора.
Посочените
разяснения са дадени по чл. 290 от ГПК с цел уеднаквяване на практиката и
трябва да бъдат съобразени по настоящото дело.
С оглед на
гореизложеното , съдът приема , че не са налице предпоставките за уважаване на
предявения иск, независимо , че ищецът е
кредитор на ответника и че ответникът е бил уведомен за ревизионното
производство и не е обжалвал ревизионния акт.
По делото е направено искане за спиране на
производството до приключване на адм.д.№1375/2016год. на Административен съд
–Бургас , с предмет установяване на нищожността на ревизионния акт , от който
ищецът черпи правата си на кредитор.
Съдът намира искането за неоснователно със следните аргументи : Видно от
приложеното удостоверение , искът е предявен преди последното съдебно заседание
по настоящото дело , въпреки твърденията още в отговора на исковата молба за
нередовности в ревизионното производство, поради което съдът намира , че
спиране на настоящото производство до приключване на това по административното
дело единствено ще забави решаването на спора, като за защита на ответника са
налични възможностите по чл.303 и сл. от ГПК.
С оглед отхвърлянето
на предявения иск, съдът намира, че ищецът следва да заплати направените от ответниците
разноски, доказани за първия ответник в размер на 2410лв. и за втория ответник –
1860лв. и на третата ответница – 2400лв.
Мотивиран
от изложените съображения, Бургаският окръжен съд,
Р
Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ иска на ТД на
НАП-Бургас, с адрес за призоваване гр. Бургас, ул. „Цар Петър“ № 5Б, ет. 7, стая 5, представляван от Костадинка Стайкова Тодорова – главен публичен
изпълнител срещу В.Х.В.с ЕГН:********** и в качеството му на ЕТ „Въчо Въчев“ с ЕИК: *********, Ц.Й.В.с ЕГН:********** ***, и Р.Р.Д.с
ЕГН: **********, с адрес *** за прогласяване за недействителен по отношение на
държавата на договор за покупко-продажба на самостоятелен обект с идентификатор
07079.615.229.2.3., находящ се в сграда № 2, разположена в поземлен имот с
идентификатор 07079.615.229, с предназначение-жилище, апартамент, на едно ниво,
с площ по документи – 65,98кв.м., ведно с прилежащи части: складово помещение №
3 с площ 12.30кв.м. и 11% ид.ч., равняващи се на 15.95 кв.м. ид.ч. от общите
части на сградата, при съседни самостоятелни обекти в сградата: на същия етаж –
07079.615.229.2.4, под обекта – 07079.615.229.2.1, над обекта -
07079.615.229.2.5., сключен между В. и Ц. В.и Р.Д. сключен с нотариален акт №*,
т.Iа,
рег.1859, д.080/13.08.2014год. на нотариус Диана Райнова, рег.№278 на НК, като
неоснователен..
ОСЪЖДА ТД на НАП-Бургас, с адрес за призоваване гр. Бургас, ул. „Цар Петър“ № 5Б,
ет. 7, стая 5, представляван от
Костадинка Стайкова Тодорова – главен публичен изпълнител да заплати на
ответниците разноски както следва : на В.Х.В.с
ЕГН:********** и в качеството му на ЕТ „Въчо Въчев“ с
ЕИК: ********* – в размер на 2410лв., на Ц.Й.В.с ЕГН:********** с адрес: ***- в размер
на 1860лв. и на Р.Р.Д.с ЕГН: **********, с адрес *** – в размер на 2400лв..
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с въззивна жалба в
двуседмичен срок от връчването му пред Бургаския апелативен съд.
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: